ами то вече и триумвират няма ...след като умря понтифекса
ха ха ха
Рим е в Криза и Анархия
ха ха хаРим е в Криза и Анархия
. И аз да отправя последна безплътна реплика към смелите си съпартийци: разчитахме на нещо, но то вече е осуетено напълно, така че най-добре признайте победата на популарите, забравете за предателствата и се затаете с каквото ви оставят победителите. Изчакайте ги след това като останат единствена партия да започнат да се гризат помежду си и може след време да дойде пак вашия час. Това е завета на понтифекса, неговият дух се явява за последно. Или както бе в един друг филм: "отмарящ сън за едни, КОШМАР за други!"
.
Неочаквано, но добре дошло
Нямах конкретен план как да се възползвам от положението, освен очевидното предимство да поема част от републиканската армия (и още едно доуточняване - първоначално смятах да взема само 2 лег, а другите два да ги предам на Воланд - смятах, че ще е прекалено нагло ако взема повече и няма да ми ги дадете. Когато обаче нямаше някакви действия от страна на сената да разпорежда по въпроса си казах абе я да взема още един ) По това време беше и прочутото съглашение с партите
Което явно всички грешно са изтълкували: от моя страна то беше замислено като опипване на почвата(намеренията на парта). Когато му предложих придържане към неговото предложение за разделение на зоните на влияние (с което предложение да напомня първо Голъм се съгласи в Сената - кой е сега предател?
), той ми отговори доста притеснително за маневри на негови части в Мизия и Тракия. Зачудих се как е възможно и реших, че купува съюзници там (както се оказа в последствие). Също така той ме предупреди за заповядани от него пиратски рейдове от Киликия в Ахея. Това беше първата половина на 1ви ход някъде - явно той е купил за съюзници Киликия още отначалото (и Понт се оказа в последствие - оттам е взел флот още отначало - проблем, който толкова тревожеше Голъм). Така че тогава сериозно се замислих за заплахата от тая страна. Планът ми беше под прикритието на тези "мирни преговори" да заема първо Тракия и Мизия, след което под предлог, че само играя показно за пред Сената да се прехвърля в Мала Азия или Сирия. Съответно това "показно" щеше да бъде реална окупация и армията след това щеше да нахлуе навърте към коренните му провинции. Така че предполагаемото предателство всъщност от моя страна беше замислено като заблуждаващ ход срещу партите
Но гузен негонен бяга - всички решиха, че съм се договорил с него срещу Рим (абсурд при самоналожения ми кодекс за вярност
) Реално тази спогодба смятах да я използвам в две посоки - от една страна да оправдая с нея задържането на легионите (в която посока послужи и пиратския рейд), а в друга малко по-късно да послужи като прикритие на първите ми ходове срещу него. За момента тогава (средата-края на 1ви ход) обаче никак не мислех и въобще не действах в посока завзимане властта в Рим (това смятах да стане много по-късно - след приключване на победния поход на изток)
Пак не беше нарочно - просто реших да тествам Сената. ПРедполагах, че ще обявите решението ми за незаконно (както можеше да направи Сената или другия консул спокойно) и да изпратите управник. Максимално се надявах да взема доходите само от тогавашния ход в най-добрия случай. Срещу решение на Сената или консула в никакъв случай нямаше да действам - означава аз да поема ролята на "родоотстъпник", което да припомня смятах, че ще е пагубно. Сиреч при такова решение щях да отстъпя. Но то не дойде
И всъщност смятах след края на хода да отменя военното положение и да възстановя Сената, като единствено си придам безсрочен мандат на пълководец за война срещу партите (все още те бяха главната ми цел)
или по-точно нагледното разяснение на заблудата, в която бях с нейните "мирни" предложения) и очевидните техни дивотии в Рим с диктаторството и тн. Чак в този момент реших, че няма смисъл да спазвам самоналожена историческа реалност, когато такава не е вложена в игралната реалия, и преминах на чисто военна походова статегия. И чак в този момент партите останаха на заден план пред съкрушението на Алиен и Мелиса. Спрямо войната нямах особени притеснения - имах първоначално военно предимство с трите републикански, плюс което идваше двойният ми доход още от първи ход, позволяващ ми създаването и после поддържането на предимство от около 3-4 легиона на ход (както Голъм правилно беше преценил). Проблем бяха партите и германите, които явно бяха съюзници на Алиен срещу мен, но стратегията ми беше да предам източните провинции в случай на нужда (които бяха неудържими при атаки от толкова стани) и да се пренеса в западните на моите врагове. Действията ми от последния ход бяха в тази насока - оставих Мак беззащитна, концентрирах в Ахея за да отбия вероятната атака на трите вражески легиона от Рим, и с остатъка завладях оголените тилови вражески провинции, така лишавайки ги от финанси следващия ход (пренебрегвайки напълно Рим, който също можех да завладея, но който не носи никаква реална игрова полза). Стратегията се оказа напълно успешна плюс допълнителен бонус оттеглянето на партите, което позволява задържането и на изтока. Предвиждах финансов колапс на Алиен и Мелиса следващия ход (според моите преценки от този последния ход те са накупили към 6 легиона двамата (ако са умни) + 2-3 останали от преди (след размазването на 3те от Рим в Ахея), за които легиони този ход само издръжката няма да могат да си платят, водещо до тяхната небоеспособност, докато моите вече половината са ветерански (в момента имам 11 легиона мои + още няколко египетски този ход))
Галския се пробвах да го подкупя (и щях ако Даниц ми беше подал обратна инфо за протичането на тази мисия - бях готов да отделя още много пари за тази цел)
Мислех този ход да го оставя да си взема Галия от теб и да оголи Рим, а аз напротив, да завзема без бой града сама, и вместо да тръгна да те гоня из провинциите, да превзема една Сирия например, като разбира се Египет никога не е бил извън мислите ми.
Да не говорим, че така много ме улеснихте с предвиждането на вашите действия, които предполагах, че ще гравитират все около града (както и последните ти думи потвърждават
)

Освен това точно това ти казвам, търсех нови богати провинции за завоюване, при това без да ми се наложи да водя война. Така че на твое място не бих броила много върху това да фалирам 
И дори това да означаваше края ми, щях да загина в пурпурните си одежди
Брех, Данитц е бил прав, сбъркала съм епохата и съм играла Византия
Не е много реално галския лег да ми тръсне една разграфена смета толкова и толкова
))))
Comment