Кухулин написа
Барад Дур е строена навремето от самия Саурон и за основите е използвана магия. След това е срутена, но основите са оцелели, защото са обвързани със самия Саурон (а той оцелява донякъде физически (за другата част е ясно, че си оцелява), защото е закотвен чрез пръстена). Т.е. можем да приемем, че докато пръстена е цял, основите са неразрушими, независимо от технологията.
От друга страна, кулата нагоре, както и цялата крепост е вдигната след това от негови последователи, без негово пряко участие (щото той си е позагубил телесността, а покрай нея и голяма част от способностите си да прави магии). Т.е. можем да сме сигурни, че "желязната кула" е строена по нормални безмагически технологии, каквито са достъпни на орките и нуменорците (евентуално, щото Саурон е наясно с техните технологии (част от които им предава сам навремето) и можем да сме сигурни, че е обучил част от последователите си в тях) още навремето, а те са ги предали нататък). Между другото, предният път кулата и крепостта (без основите) са разрушени от хора и елфи, видимо без използване на магия, т.е. подлежат на нормално разрушаване.
Т.е. имаме "голяма" "желязна" кула. Колко е голяма не знаем, но знаем, че е най-голямата крепост в Средната земя след Ангбанд (седалището на господаря на Саурон - Мелкор/Моргот). Строена е "600 години", според легендите. Обаче след това е разрушена бързо-бързо след първия разгром на Саурон. И то явно без да се ползват големи сили, защото ако се вярва на легендите, не са кой знае колко много онези нуменорци и елфи, които оцеляват в сражението, а те свършват работата. Така че можем да предположим, че е имало известно преувеличение. Толкин никъде не споменава размера на самата кула, освен че е "огромна и висока". Но такава изглежда на хората, които я виждат, т.е. в сравнение с техните представи за "голямо и високо". Можем да предположим, че заедно с височината на цялата крепост е на едно ниво или по-скоро надхвърля височината на Минас Тирит, т.е. сигурно е поне 60-80 метра самата кула.
Възниква логичният въпрос как и от какво е построена. Не знам дали е възможно с нормалните материали, с които разполагат тогава. НО имаме податки, че е "желязна", така че нека допуснем, че е такава. Въпросът е колко еднотонни лазерно управляеми боеприпаси ще са достатъчни, за да нарушат равновесието й и да я катурнат? Говорим за кулата, другото не ни интересува. Съмнявам се, че ще трябват повече от десетина. А какво ще стаен, ако използват широко напалм? Мисля че кулата си е съвсем разрушима без особено пренапрягане, още повече, че ще работят в идеални условия: нулево противопоставяне от страна на противника (няма с какво).
Що се отнася до Минас Моргул, ако и там да е "свърталище на магия и магьосници", крепостта е строена от нуменорците навремето и е също толкова разрушима, колкото и Минас Тирит или Осгилиат. С други думи: нищо магическо няма в самото строителство и щом е подвластно на обстрел с требушета, няма и да споменавам какво ще свърши със зидарията му дори един съвременен боеприпас. Никак не е случайно, че с появата на примитивната барутна артилерия на Земята фортификациите изцяло се променят и целите системи с каменни стени и кули остават в миналото. Съвременните възможности са многократно по-големи.
Та, според мен, разрушаването на двете кули едва ли ще "глътне" повече от 20-30 едно или двутонни бомби с лазерно насочване и няколко товара напалм. Кого точно ще ударят няма особено значение, защото разрушаването на кулите и символичен акт. То така или иначе който е важен, т.е. Саурон, е на практика безплътен, т.е. не подлежи на унищожение с конвенционални средства. А него ще го гътнат посредством пръстена с елрементарна командоска операция, вместо три тома приключения на Задругата. Човек може да си помисли, че това е и целта им - да прецакат книгата и целия франчайз.
Кухулин написа
От друга страна, знаем, че Глорфиндел, за разлика от Феанор, си е съвсем стандартен елф. Да, "голям благородник" (но пир тях е малко като в Средновековна Испания - всеки е "идалго от най-древен род") и прочее, но нищо повече, а оръжието му си е от стандартното, с марка "произведено в Гондолин за война с орките", т.е. масово производство за война (и, между другото, добро оръжие и доспехи, както споменават легендите, правят впечатление в голямата битка Нирнает Арноедад, но пак му се налага "доблестно да настъпва в посока към тила", при това, прикрит от саможертвата на съюзниците си). И с това оръжие побеждава предводителя на балрозите, като след това сам загива заедно с него.
Та, мисълта ми е, че имаме общ мотив, когато говорим за тези създания. Знаем, че всички те са маяри: балрозите, магьосниците, Саурон и прочее манипулативна паплач, която прави толкова интересен живота в Средната земя. Туй ще рече, че са полубогове. Знаем, че сред тези полубогове има най-различни по "мощ" (дух), като Саурон е известен като сравнително силен (някогашен пръв помощник на тамошния Хефест; след това изкарал пълен курс (с отличие) при Моргот; добавил бая и като самостоятелно действащо лице (от друга страна, има го и срамния епизод, в който една-единствена елфка го надвива без особени затруднения, при това, в неговата игра, ама тя и на Моргот после създава затруднения, та ще го премълчим). Въпросът е, че колкото повече време прекарат на Средната земя във физическа форма (споменава се, че те първоначално и въобще съществуват като "духове", т.е. извън физическата "плоскост"), толкова повече са привързани и ограничени от нея. Балрозите без изключение са там от хилядолетия. А физическата форма в света на Толкин не е като във фентъзи РПГ-тата - няма неуязвимост за оръжие или колд резистънс 50%. Тя си е уязвима за остра форма на отравяне с тежки метали, под формата на кинжал в бъбреците, меч в корема или топор в главата. Та, убиването на балрог е възможно, така както е възможно това за Саурон или пък за Саруман, Митрандир и останалите. Разбира се, за никого от тях това не е край, но е край на участието му в историята в повечето случаи (тук-таме имаме deus ex machina, ма то затова си има божества, дето лицезреят събитията отдалеч).
Трудността е в това да бъдат надвити в бой лице в лице, т.е. да се преодолеят способностите им за защита и нанасяне на вреда на нападателя, за да се стигне до забиване на хладната стомана някъде по уязвимата им плът. Това е трудността и това изисква геройство. Т.е. добре левелнат герой с умения не само в размахването на оръжие, но и безстрашие и във висша степен висок дух. И това е изцяло в сила за свят, в който метателните оръжия са слабо развити и ако искаш да приключиш някого, трябва да го направиш лице в лице, с нещо остро в ръка (разбира се, историята не премълчава, че става и с отрова, подлост, кинжал под ребрата и прочее интригантски способи, но е сложно да се приложи на практика спрямо създание с по-особени способности).
Тук обаче на помощ на нашите маринки идват съвременните технологии. Няма нужда да го ръчкат с щикове в лицето, достатъчно е да го надупчат с едрокалибрени куршуми отдалеч или да му боднат някой хелфайър между очите. Ефектът е гарантирано по-мощен от меч (то оставаше и да е иначе) и от физическата му форма няма да остане много - по някой и друг къс, та местните селяни да си направят курбан.
Т.е. не е необходим герой, който да се изправя "лице в лице" и собственоръчно да преодолява съпротивата на балрога (или дракона), щом може да го направи комфортно от няколко километра (пилот) или няколкостотин метра (снайпер, картечен разчет, разчет на ТОУ или Джавелин (гледам, че им се кефите в другите теми как разстрелват някоя камионетка или палатка, тук могат да свършат по-героична задача)). Герой е този, който свърши задачата. И не че се съмнявам, че сред маринките има герои (и ние сме чели и гледали филми), просто ще им е много по-лесно геройството, отколкото на Глорфиндел или Турин.
Същото важи и за драконите и производните. В толкиновия свят те са си физически създания, продукт на генни експерименти и на мичурински ентусиазъм на Моргот. Като всяко живо същество, те се убиват със стомана. Да предвидени са да бъдат със значителна костна защита, но тази на младия Глаурунг (първия от рода си и най-мощен от всички) се оказва недостатъчна, за да го защити от елфически стрели (т.е. стрели за дълъг лък, вероятно с върхове от закалена стомана), нито по-късно от кинжалите на джуджетата. Впрочем, какво говоря, Турин в крайна сметка му вижда сметката с помощта на меча си, т.е. парче стомана с дължина не повече от метър, забито в корема му (по това време костената му броня е толкова развита, че е неуязвим за ръкопашни оръжия и стрели отгоре), е достатъчно, за да го погуби. Това идва да ни подскаже нещо за размера и жизнеността му. Без съмнение е страшно оръжие за средновековна армия: издиша огън (само джуджетата могат да се защитят добре от това според легендите), а ноктите и зъбите му са способни да пробият всеки доспех. Но е убит от хитър герой с меч. Така или иначе, нямаме сведения някой дракон от подобен "калибър" да е жив по времето на Третата епоха.
Смог, който в романа е много далеч от исполинските размери от филма, е убит от обикновена стрела, изстреляна с нормален дълъг лък - можем да сравним това с възможностите на съвременна картечница.
Що се отнася до ръста на балрозите, доста сигурно можем да предположим, че физическата им форма е максимум два пъти колкото човешки ръст (т.е. 3-4 метра височина). Много неща го потвърждават. Що се отнася до "внезапното оголемяване", това е трик на съзнанието и духа на самия маяр, Гандалф също го прави поне веднъж. Т.е. от време на време за тях е възможно да "показват истинската си същност" (т.е. онова, което е облечено във физическа форма и е "зад" нея). Но то си е нещо, което си е между маяра и тяхната си реалност - с него си се занимава, като си напусне физическата форма.
Та, да обобщя мнението си: за мен е несъмнено, че физическата форма на който и да е маяр може да бъде унищожена с конвенционални средства. Всичко в текстовете (което съм чел) на Толкин говори за това. Т.е. не е нужна магия или специално оръжие. Това означава, че каквото е възможно да се стори със стрела или меч (дори и специално произведени - тъй-като магията в света на Толкин е нещо като "развита технология", т.е. служи за създаване на много красиви и издръжливи предмети, който понякога имат допълнителни специални свойства, но никъде не е посочено, че това са свойствата, които им придават способността да унищожават нещо "специално защитено"), може в доста по-висока степен да се причини от куршум, снаряд, управляема ракета или бомба. Разрушителната им сила и, съответно, въздействието върху физическата форма ще е много по-високо.
Що се отнася до "изискванията за героизъм" (да повторя, героизъм има във всяка епоха и време), те са свързани с условията на боя, т.е. необходимостта да се свърши работата лице в лице. С управляемите оръжия на нашето време тази необходимост отпада. Какво говоря, героизмът може да се свърши от някой оператор на дрон, който удобно се излежава в стола си, тъкмо си е пийнал содичка, а малко по-рано е разцъквал Уърълд-ъф-Уоркрафт, а сега пуска прецизно хелфайър върху тиквата на горкия балрог. Този наш герой може да се окаже с наднормено тегло и емоционални проблеми и пак да види сметката на средностатистически балрог, дракон или друга приказна твар.
---
Нещо интересно за отбелязване, с оглед на разговора за "какво ще стане след това". Елфите не са универсално анти-технологисти. Всъщност нолдорите (а със сигурност сред елфите в Средната земя през Третата епоха има много техни наследници, както и такива, видели със собствените си очи Първата епоха (като Галадриел, самата тя е нолдорска принцеса)) са си баш любители на технологията и технологичния прогрес, просто за тях няма разлика между "магия" и технология. Те в много отношения приличат на джуджетата и имат същата страст към работа с метали и създаване на устройства и всякакви други творения. Т.е. с тях лесно ще се намери общ език и те ще изпитват голям интерес към самолетоносача и технологиите, стоящи зад него.
Същото трябва да е в сила и за наследниците на нуменорците - самите нуменорци си падат по технологията.
Виж, горските елфи (които изглежда са мнозинство в Средната земя, разбира се, като отчитаме, че елфите поначало са много малко) са друга работа, те са си като нашенските противници на ядрената енергия.
Така че екипажа на самолетоносача ще може лесно да намери на кого да предава знания и с кого да ги развива. Току-виж се възродило старото недоволство сред някогашните нолдори (колкото са останали) срещу изгонването им и да решат, че технология като тази ще им даде възможност да променят нещата.
Comment