Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Алтернатива 29 (Руско--турската освободителна война 1828-29 г.)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Алтернатива 29 (Руско--турската освободителна война 1828-29 г.)

    Иска ми се да поразсъждаваме малко върху темата, какво би станало ако България се бе освободила от османско владичество половин век по-рано?

    Нека прием за база следната алтернатива - руско-турската война от 1828-29 година се превръща в освободителна за българите.
    Да кажем че, след неособено успешната военна кампания през 1828 година, руският цар Николай I, сменя рязко политиката за да спечели на всяка цена войната. Както е известно, "Свети Цар Николай" е първият руски самодържец, преминал Дунав и ангажирал се лично с военните действия срещу Османската империя. Обаче кампания през лятото и есента на 1828 година, военните действия не донасят нужния успех на руските войски отсам Дунав. Руската армия е далеч от своя тил, гине от болести и недохранване, командването не знае как да продължи хода на войната до победния и завършек.
    В тази крайно тежка зима, царят-император прави няколко решителни неща, с които изменя политиката си и променя военните действия. Сменя главнокомандващият Витгенщайн с по-младия и деен генерал Иван Иванович Дибич - немски офицер от Прусия, царски любимец, но и талантлив пълководец, доказал личната си преданност към Царя, след като е издал заговора на декабристите няколко години по-рано.
    Дибич получава пълен карт-бланш да действа както намери за добре, само и само да спечели войната.
    Пруският офицер и руски генерал, решава да се облегне на местното население, което да привлече на своя страна в името на победата. Създаден и разширен е отрядът на Липранди, като към него се добавя и опълчение от местни жители, православни християни, качело с Георги Мамарчев.
    Отговорено е положително на мемоара на Александър Некович, от името на българската емиграция, и е направена връзка с тайната революционна организация на д-р Иван Селименски.
    С една дума - на българите им е обещана политическа свобода, в случай че Русия успее да победи Турция.
    През пролетта военната кампания е коренно променена - Дибич действа смело и вихрено - успява да завладее Силистра, да премина Балкана, да дебаркира в Созопол, да освободи Сливен, да завземе Одрин и да заплаши Истанбул.
    В средата на септември 1829 година в двореца на Сюлейман Великолепни в Одрин е подписан мирният договор, с който Османската империя признава своята загуба.
    Нека приемем, че с Адрианополският мирен договор, България получава статут на автономно княжество, същият като на Влашко и Молдова, на Сърбия и Гърция, по това време.

    #2
    Да кажем, че според условията на договора от 14 септември, България е автономно на Османската империя княжество, начело с княз-християнин, който трябва да е одобрен от Високата Порта.
    Нека приемем, че за такъв е бил предложен от Петербург и одобрен от Истанбул, Стефан Богориди.

    Какви биха били границите на такова княжество?
    Има два варианта - да ги наречем "вертикален" и "хоризонтален".
    1-вият, "вертикалният", е територията дса съвпада с тази, която е успяла да заеме руската войска по време на военните действия - от устието на Дунав, по брга на Черно море, като на запад не достига дори до Търново.
    2-рият вариант - "хоризонтален" - е, че България е разположена само по брга на Дунав и е ограничена на юг от Балкан.

    Има и 3-ти вариант - "минимален" - княжеството е само в Добруджа, каквато е била реалното искане на българите година-две - по-късно. Но при нашият случай това е твърде малко.

    Може да има и 4-ти вариант - максимален - територия на юг от Стара планина, включително София, през Сливен до Созопол - но, той ми се струва съвсем "нереален". По-добре да се примирим с по-малко.

    При първия вариант - "вертикалния", Русия би се сблъскала с британските интетреси - прекалено много се приближава до Проливите.
    При втория - "хоризонталния", пък би настъпила Австрия, защото и ограничава достъпа до османските провинции на Балканите.
    Русия би трябвало да избери "или-или", няма как да се противопостави и на двете държави. Затова и 4-тия вариант е невъзможен.

    Залагам, че Петербург избира да се съгласи с Британия и да ограничи своя устрем на юг до двете планини - Кавказ в Азия и Балкана в Европа.

    Затова пък, нова България достига до границите на Белгадския пашалък - границите минават на запад от р. Тимок.

    Comment


      #3
      Коя би била столицата на подобно княжество?

      Пак няколко варианта.

      1. Историческото Търново - за да се намекне за Търновското царство.

      2. Морската столица Варна - за да е близо до Русия и под контрола на флота.

      3. Стратегическата Силистра - хем е на Дунав, хем не е на Черно море - пак е близо до Русия, но е далече от всички останали. Руския речен флот пак е наоколо, но не и нечии друг флот, бил той морски или речен.

      4. Някой друг град, защо не Шумен, Свищов или Русе.

      Кой според вас би бил най-подходящ, с оглед на тогавашната ситуация, според руската политика и българските интереси?

      Comment


        #4
        DelaRea написа Виж мнение
        Пруският офицер и руски генерал, решава да се облегне на местното население, което да привлече на своя страна в името на победата. Създаден и разширен е отрядът на Липранди, като към него се добавя и опълчение от местни жители, православни християни, качело с Георги Мамарчев.
        Мисля,че там е първият проблем.Българското население тогава е било доста наплашено и не мисля,че щеше да помага на руската армия,поне от начало нямаше.А за тях най-важна е била успешна кампания в северна България.Друго,ако бяхме се освободили по-рано,едва ли щеше да има някаква промяна.Пример:Сърбия и Гърция.Това,че са се освободили по-рано не ги прави много по-напреднали държави от България.Единствената разлика,че княз на България нямало да бъде Батенберг(той е роден 1857 г.).Обаче това може да се окаже голяма разлика.Можеше като Сърбия да бъде избран княз от български произход(Стефан Богориди например),който може да промени България из основи.Обаче зависи каква автономност ни дадат-ако дадат неразделена България добре или може да се наложи да се прави Съединение отново.И може да се получи нещо интересно-избухва Кримската война през 1853 и през това време се случва Балканската война.И в тази война България и съюзниците и печелят.Ама това е ако се избере умен княз.А ако се избере слаб княз нещата щяха да се развият по горе-долу същият начин.

        Comment


          #5
          Любопитното е, всъщност, как би се развила една таква държава?

          Каква би било развитието на събитията през 30-ти и 40те години на XIX век на полуострова?
          Каква би била вътрешната политическа обстановка в Княжеството и външата ситуация - на Балканите и в Европа?

          Щеше ли да избухне Кримската война през 50-те?
          Ако - да (както аз смятам), на чия страна щепе да войва България?

          Какъв би бил развоят на войната при една "автономна" България, кой щеше да я спечели, защо и как точно?

          Как щяха да се развият събитията в политически и дипломатически аспект, след войната - през 60-те и 70 те година на века?

          Що за държава би била България през този половин век свобода?

          Добро или зло би било това за нас, българите, едно такова алтернативно развитие?

          Comment


            #6
            DelaRea написа Виж мнение
            Коя би била столицата на подобно княжество?

            Пак няколко варианта.

            1. Историческото Търново - за да се намекне за Търновското царство.

            2. Морската столица Варна - за да е близо до Русия и под контрола на флота.

            3. Стратегическата Силистра - хем е на Дунав, хем не е на Черно море - пак е близо до Русия, но е далече от всички останали. Руския речен флот пак е наоколо, но не и нечии друг флот, бил той морски или речен.

            4. Някой друг град, защо не Шумен, Свищов или Русе.

            Кой според вас би бил най-подходящ, с оглед на тогавашната ситуация, според руската политика и българските интереси?
            Според мене това е Русе-доколкото знам той е бил най-големият град в България преди освобождението и е на Дунава-така при евентуална Българо-сръбска война той няма да е близо като София.Също много от столиците на държавите са по Дунава което обуславя търговията.

            Comment


              #7
              nikd2 написа Виж мнение
              Мисля,че там е първият проблем.Българското население тогава е било доста наплашено и не мисля,че щеше да помага на руската армия,поне от начало нямаше.А за тях най-важна е била успешна кампания в северна България.Друго,ако бяхме се освободили по-рано,едва ли щеше да има някаква промяна.Пример:Сърбия и Гърция.Това,че са се освободили по-рано не ги прави много по-напреднали държави от България.Единствената разлика,че княз на България нямало да бъде Батенберг(той е роден 1857 г.).Обаче това може да се окаже голяма разлика.Можеше като Сърбия да бъде избран княз от български произход(Стефан Богориди например),който може да промени България из основи.Обаче зависи каква автономност ни дадат-ако дадат неразделена България добре или може да се наложи да се прави Съединение отново.И може да се получи нещо интересно-избухва Кримската война през 1853 и през това време се случва Балканската война.И в тази война България и съюзниците и печелят.Ама това е ако се избере умен княз.А ако се избере слаб княз нещата щяха да се развият по горе-долу същият начин.
              Нека примем варианта, че България е автономно княжсество под върховенството на султана, който одобрява кой да е български владетел.

              Примеме, че за такъв е одобрен от двете страни княз Стефан Богориди.

              Границита е Дунав, Балкана, Черно море, Сърбия.

              Столицата е Силистра.

              Георги Мамарчев е национален герой, "българският Вашингтон", и може би, пръв военен министър.

              После какво се случва, как се развиват събитията?

              Comment


                #8
                nikd2 написа Виж мнение
                Според мене това е Русе-доколкото знам той е бил най-големият град в България преди освобождението и е на Дунава-така при евентуална Българо-сръбска война той няма да е близо като София.Също много от столиците на държавите са по Дунава което обуславя търговията.
                Добре, аз приемам аргументите ти, нека е Русчук, а не Силистра.









                П.П.

                Всъщност, преди Освобождението (1878 година), Пловдив е най-големият град в България (и след Истанбул, все пак )

                Comment


                  #9
                  DelaRea написа Виж мнение
                  Нека примем варианта, че България е автономно княжсество под върховенството на султана, който одобрява кой да е български владетел.

                  Примеме, че за такъв е одобрен от двете страни княз Стефан Богориди.

                  Границита е Дунав, Балкана, Черно море, Сърбия.

                  Столицата е Силистра.

                  Георги Мамарчев е национален герой, "българският Вашингтон", и може би, пръв военен министър.

                  После какво се случва, как се развиват събитията?
                  Ами както казах-ние си тъкаме до избухването на Кримската война-мисля,че ние щяхме да вземем страната на Русия,защото омразата към Турция още нямала да стихне и според мен ние ще се обединим със Сърбия,Гърция,Румъния с/у Турция и Англия. Понеже Турция ще е заета с Русия,ние ще я победим значително лесно.Може Англия и Сардиния да направят няколко десанта на Адриатическо море,но те ще бъдат проблем основно на Гърция и Сърбия.Така войната свършва с победата на Русия и на нас,поради разкъсаността на Англия и Турция.С повече късмет ние ще вземем 1/3 от Македония,беломорието до Солун и линията Мидия-Енос.И така ние продължаваме с българското икономическо чудо до избухването на Първата световна война-вече там зависи коя страна заемем.Ако заемем правилната,ние може би ще грабнем 2/3 от Македония и северна Добруджа.Вече ВСВ ще трябва да действаме както сме действали наистина-ту на едната,ту на другата страна.Вече от комунизма няма да се отървем и от там нататък не знам как ще се развият нещата.

                  Comment


                    #10
                    DelaRea написа Виж мнение









                    П.П.

                    Всъщност, преди Освобождението (1878 година), Пловдив е най-големият град в България (и след Истанбул, все пак )
                    Не,сега проверих,бил е Стара Загора-25 480 жители.Обаче това е било преди опожаряването,така че е спорно.

                    Comment


                      #11
                      Апропо, Гърция никога не става трибутарно или каквото и да е било зависимо от Османската империя, княжество. Тя си става независима и суверенна Гърция веднага след Лондонския конгрес. Но тъй като и конфликтът, и руската намеса, са все свързани с гръцката тема, а и тъй като българите направо липсват като тема по туй време, нищо чудно да станем Гърция.
                      Пак апропо, руснаците минават Дунава и при предишни конфликти. И Суворов, и Кутузов са минавали Дунава. Ама като сме се центрирали тук на картата, а история хич беля...карайте.

                      Comment


                        #12
                        von Danitz написа Виж мнение
                        Пак апропо, руснаците минават Дунава и при предишни конфликти. И Суворов, и Кутузов са минавали Дунава. Ама като сме се центрирали тук на картата, а история хич беля...карайте.
                        Разбира се, мисля че, Румянцев е наречен "Задунайски", както Дибич - "Забалкански".
                        Ясно е, че руски войски са преминавали Дунав и преди, по време на предишните войни с Османската империя. Не го оспорвам, само писах, че Николай Първи е първият руски цар, който е минал реката по време на военните действия.

                        DelaRea написа Виж мнение
                        Както е известно, "Свети Цар Николай" е първият руски самодържец, преминал Дунав и ангажирал се лично с военните действия срещу Османската империя.

                        Comment


                          #13
                          von Danitz написа Виж мнение
                          Апропо, Гърция никога не става трибутарно или каквото и да е било зависимо от Османската империя, княжество. Тя си става независима и суверенна Гърция веднага след Лондонския конгрес. Но тъй като и конфликтът, и руската намеса, са все свързани с гръцката тема, а и тъй като българите направо липсват като тема по туй време, нищо чудно да станем Гърция.

                          Мхм, и това е вярно. След събитията от 20-те години, когато повечето балкански страни стават държваи, всяка от тях поема по собствен пътя на своето развитие.

                          При Гърция е един (защото тя, от тогава, та до ден днешен си остава "галеното дете на Европа"). Преди всичко морска държава, тя е под силното влияние на Британия, която дори и дарява Йонийските острови.

                          Друг е пътят на княжество Сърбия, която се стреми да се освободи от османско владичество, без да попадне под зависимостта само на Австрия или само на Русия. Затова и това постоянно лавиране на Белград - винаги срещу Истанбул, но все с различни европейски съюзници, тези, който му дават повече.

                          При Черна Гора също е различно, но тази страна сега не ни е тема, защото остава малко встрани от събитията.

                          По друг начин се развиват нещата в Дунавските княжества - Влахия и Молдова. Те определено са в руската сфера на влияние в този период, и там Петербург прави каквото си иска, до момента на германския възход в средата на века.
                          Фактически, по мирния договор от 1829 г., Дунавските княжества са протекторат на Русия, която оставя там не само свой войскови контингент, но и директно си назначава управител на областите. Но, забележете, един за двете, който не е нито княз, нито владетел, а само поставя основите на държавността по време на това "временно руско управление", което трае 5 години.
                          И поради тази причина, през 1834 година руският генерал-губернатор предава държавната власт в княжествата отделно на влашкия и на молдовските князе (Александър II Гика във Влахия и Михаил Стурдза в Молдавия).

                          Според мен, нещо такова би се случило и с едно независимо княжство отсам Дунав - руски "протекторат, "временно руско управление", "органически устав", Народно Събрание, макар и не особено представително.
                          Дори и временния генерал-губернатор би могъл да бъде пак граф Кисельов (той е резидирал в Зимнич, срещу Свищов)
                          Last edited by DelaRea; 23-01-2011, 14:59.

                          Comment


                            #14
                            DelaRea написа Виж мнение
                            Според мен, нещо такова би се случило и с едно независимо княжство отсам Дунав - руски "протекторат, "временно руско управление", "органически устав", Народно Събрание, макар и не особено представително.
                            Дори и временния генерал-губернатор би могъл да бъде пак граф Кисельов (той е резидирал в Зимнич, срещу Свищов)
                            Е това можеше да нажежи обстановката-получава се така не мечтаната от Англия и Франция Задунайска губерния.Това можеше да ускори избухването на Кримската война,обаче проблема при тогавашната ситуация е че военните действия можело да се водят на българска територия и може би нямаше да можем да сформиране коалиция с другите балкански страни.А това можеше да накара Русия да загуби войната и България да пострада значително.Обаче след това е можело да избухне Балканската война и ние да сме можели да си върнем загубеното.И от там нататък идват ПСВ и ВСВ,обаче засега не сме стигнали дотам.

                            Comment


                              #15
                              Няма начин да се появи БГ автономия под каквато и да еформа през 1828-1829 г.! Сърби, гърци власи са си я поискали, борили са се( сръбските въстания, гръцката завера) те са предизвикали намесата на Русия и Заапада... Къде сме ние? Робът още спи и ли в най-добрия случай си отърква сънените очи, не знае на койъ свят се намира с малки изключения-мисията пратена от Софроний например в Русия. Българите нямат елит който ясно да формулира националните цели, да начертае програма за постигането им....затова е нужно време. Самата Русия не гори от ентусиазъм да създава нови държави, тя е наясно че няма какво да предложи като модел за държавно строителство и истопнско развитие. Българите се разглеждата в две ясно обозначени посоки:
                              1.Славянско нородоноселение за облагородяване на изоставените от татари черкези области в южна Русия(дн.Бесарабия). Масовто изселване на българи от днешна източна и югоизточна България е именно тагава и още повече влошава и без това негативния демографски баланс в полза на турски колонисти и пришълците от руските степи в тази част на българското землище!
                              2. Да се използват българите за давление и намеса във Османската импреия под предлог закрилат на балкански те християни на което Русия има право още от Кючюк Кайнарджа 1774г.!
                              Накратко, ние още нито сме узрели нито пък на някой в Петербург му е на ум за нашато "освобождение" ...

                              Comment

                              Working...
                              X