Иска ми се да поразсъждаваме малко върху темата, какво би станало ако България се бе освободила от османско владичество половин век по-рано?
Нека прием за база следната алтернатива - руско-турската война от 1828-29 година се превръща в освободителна за българите.
Да кажем че, след неособено успешната военна кампания през 1828 година, руският цар Николай I, сменя рязко политиката за да спечели на всяка цена войната. Както е известно, "Свети Цар Николай" е първият руски самодържец, преминал Дунав и ангажирал се лично с военните действия срещу Османската империя. Обаче кампания през лятото и есента на 1828 година, военните действия не донасят нужния успех на руските войски отсам Дунав. Руската армия е далеч от своя тил, гине от болести и недохранване, командването не знае как да продължи хода на войната до победния и завършек.
В тази крайно тежка зима, царят-император прави няколко решителни неща, с които изменя политиката си и променя военните действия. Сменя главнокомандващият Витгенщайн с по-младия и деен генерал Иван Иванович Дибич - немски офицер от Прусия, царски любимец, но и талантлив пълководец, доказал личната си преданност към Царя, след като е издал заговора на декабристите няколко години по-рано.
Дибич получава пълен карт-бланш да действа както намери за добре, само и само да спечели войната.
Пруският офицер и руски генерал, решава да се облегне на местното население, което да привлече на своя страна в името на победата. Създаден и разширен е отрядът на Липранди, като към него се добавя и опълчение от местни жители, православни християни, качело с Георги Мамарчев.
Отговорено е положително на мемоара на Александър Некович, от името на българската емиграция, и е направена връзка с тайната революционна организация на д-р Иван Селименски.
С една дума - на българите им е обещана политическа свобода, в случай че Русия успее да победи Турция.
През пролетта военната кампания е коренно променена - Дибич действа смело и вихрено - успява да завладее Силистра, да премина Балкана, да дебаркира в Созопол, да освободи Сливен, да завземе Одрин и да заплаши Истанбул.
В средата на септември 1829 година в двореца на Сюлейман Великолепни в Одрин е подписан мирният договор, с който Османската империя признава своята загуба.
Нека приемем, че с Адрианополският мирен договор, България получава статут на автономно княжество, същият като на Влашко и Молдова, на Сърбия и Гърция, по това време.
Нека прием за база следната алтернатива - руско-турската война от 1828-29 година се превръща в освободителна за българите.
Да кажем че, след неособено успешната военна кампания през 1828 година, руският цар Николай I, сменя рязко политиката за да спечели на всяка цена войната. Както е известно, "Свети Цар Николай" е първият руски самодържец, преминал Дунав и ангажирал се лично с военните действия срещу Османската империя. Обаче кампания през лятото и есента на 1828 година, военните действия не донасят нужния успех на руските войски отсам Дунав. Руската армия е далеч от своя тил, гине от болести и недохранване, командването не знае как да продължи хода на войната до победния и завършек.
В тази крайно тежка зима, царят-император прави няколко решителни неща, с които изменя политиката си и променя военните действия. Сменя главнокомандващият Витгенщайн с по-младия и деен генерал Иван Иванович Дибич - немски офицер от Прусия, царски любимец, но и талантлив пълководец, доказал личната си преданност към Царя, след като е издал заговора на декабристите няколко години по-рано.
Дибич получава пълен карт-бланш да действа както намери за добре, само и само да спечели войната.
Пруският офицер и руски генерал, решава да се облегне на местното население, което да привлече на своя страна в името на победата. Създаден и разширен е отрядът на Липранди, като към него се добавя и опълчение от местни жители, православни християни, качело с Георги Мамарчев.
Отговорено е положително на мемоара на Александър Некович, от името на българската емиграция, и е направена връзка с тайната революционна организация на д-р Иван Селименски.
С една дума - на българите им е обещана политическа свобода, в случай че Русия успее да победи Турция.
През пролетта военната кампания е коренно променена - Дибич действа смело и вихрено - успява да завладее Силистра, да премина Балкана, да дебаркира в Созопол, да освободи Сливен, да завземе Одрин и да заплаши Истанбул.
В средата на септември 1829 година в двореца на Сюлейман Великолепни в Одрин е подписан мирният договор, с който Османската империя признава своята загуба.
Нека приемем, че с Адрианополският мирен договор, България получава статут на автономно княжество, същият като на Влашко и Молдова, на Сърбия и Гърция, по това време.
Comment