България на страната на Антанта

[han asd]

Значи реално през 1915 Сърбите далеч не са смазани даже напротив - Турция би паднала лесно, Румъния ще се включи на по-късен етап - по-скоро ще изчакат да видят на къде духа вятърът. Гърция едва ли би се съюзила с Централните сили (те си имат Мегали идеята а основният враг там са турците, да бъдем честни и да споменем че гърците отстъпват доста повече от сърбите при опита за поделяне на македония (а и честно казано доста по-богата територия - да не говорим че населението на Кавала и крайморските градове далеч не е преобладаващо българско) те не гледат на нас като на заплаха по-скоро ние сами се вкараме в беля с безумни ламтежи. Гърция ще се навие да ревизира границата до териториите които ни признава преди междусъюзническата война срещу компенсации в Анадола, както и евентуално Цариград (ако го окупират англичани и руснаци и ние то е доста сигурно че няма да е за нас по-скоро международен мандат + постепенно сливане към гърция).
Така че след разгрома на Турция България реално има да воюва на един фронт срещу Австрия с подкрепата на Англия и Франция - все пак знаете че след войната цитатът е следният: "България трябва да бъде наказана за това че удължава войната с N години"
Австрия не би могла да издържи сама на 3 фронта (макар и с подкрепата на Германия). При условие че проливи се отворят то не би имало и революция тоест подкрепата за Русия би била доста съществена и руснаците биха могли да си продадат залежалите суровини.

[Sula]

Съгласен съм напълно със сценария и доводите, които Хан АСД излага.
Нежно с Гърците и прибиране на това, което са готови да отстъпят без излишна лакомия от наша страна, разбира се. Условието обаче е да се прибере веднага, а не да се разчита на бъдещи периоди.
Мощен и обезглавяващ удар по Османската империя, заедно с британците. После кротко и без натискане за Цариград, но с гарантирана граница малко по-напред от Мидия -Енос и без големи военни ангажименти в района (да си го пазят англичани и руснаци). Никакви ангажименти и в Анадола. Там воля на гърчетата и арменците, както и на алчните за колонии италианци.
Концентрация срещу Румъния в случай, че тя реши да шава, ако иска да е на страната на Антантата, да бъде така добра да се разбере с нас за Южна Добруджа. Ако мине към Централните сили,то среща на Дунавския и Добруджанския фронт, където искаме англо-френска подкрепа.
Продължаваме твърда политика по отношение на Сърбия, която като не иска да дава безспорната зона в Македония, не може да разчита на военна помощ от наша страна срещу Австро-Унгария. Ние обаче все пак изискваме писмени ангажименти от страна на Британия, Франция, Италия и Русия, че те ще ни подкрепят след войната при евентуални претенции от наша страна към Сърбия, осебено след като тя бъде компенсирана с други територии в Босна, Хърватия, Черна гора, Воеводина и Словения.
На фона на тези териориални разширения, нашите претенции за Македния щяха да са разумно малки и умерени. Можеше напълно реално да разчитаме на това или великите сили да окажат натиск над сърбите да не се дърпат, или да не ни пречат ако решим да си вземем това, което си е наше.
На Сърбия една война след край на Първата световна щеше дай дойде в повече. Тяхната армия щеше да е грохнала,а и щеше да е ангажирана с освояването на новите територии. Припомням само факта кога фактически сърбите влизат в Западните покрайнини- почти година след като са им предадени по Ньоския договор. От друга страна цялата мощ на българската армия, която похабяваме в полза на немци и австрийци по бойните полета на войната, при този сценарий щеше да е концентрирана по западната ни граница и щеше да се превърне в много сериозен аргумент, който да накара сърбите да мислят.
Те вече не биха могли да разчитат на румънци, турци и гърци, защото влашорите щяха да се правят на герои срещу унгарската революция, а гърци и турци щяха да си гризат гърлата в Анадола. В този смисъл евентуален конфликт би бил лице в лице: ние със запазени сили, срещу тях -поочукани и поуморени.
Мисля, че независимо от стаената омраза сърбите биха отстъпили без бой. В противен случай войната би била бърза и с доста лоши за тях последици. Великите сили нямаше дани оставят дасе караме дълго, а при нанасяне на удар от наша страна, сърбите щяха да загубят много повече и по-важни територии от тези в Македония. В този смисъл мисля, че нямаше да рискуват да се стигне до война.
Естетвено нито те, нито останалите съседи щяха да ни забравят и да ни простят за едно толкова умело и относително безкръвно (т.е. за тяхна сметка) разширяване на територият, но пък една голяма централна държава на Балканите, опираща се на подкрепата на силните на деня Британия и Франция щеше да може да се брани и сама (пример Полша, която издържа целия военен период в менгемето между комунисти и германци, главно благодарение на подкрепата на Запада). Може би при този сценарии, ролите на играчите на Балкантие през Втората световна щяха да са съвсем различни и ние да отнесем немския ритник, но пък след войната можеше да ни очаква и друго бъдеще.
Най-важното обаче щеше да бъде, че по-голямата част от българите щяха да живеят в една обща, силна и международно уважавана държава и че нацията ни щеше да има съвсем друго самочувствие.

[gollum]

Предложение или предупреждение

Иска ми се да напомня, че има определени правила за създаване и развитие на теми в този раздел. По идея би трябвало да заключа тази тема (и да я хвърля в кошчето), защото не е създадена както трябва и не виждам воля на титуляра да промени това. Но има интересни постове, а и ми се струва, че достатъчно потребители изявяват интерес към нея, та ще е неразумно да се подходи по този начин. Настоящото напомняне/ или предупреждение е рожба на описаните колебания.

Предложение

Предлагам ако някой има желание да "осинови" темата и да я приведе в ред, т.е. да опише конкретен сценарий съобразно правилата на раздела за това как се стига до промяната и какво непосредствено следва от това. След това останалите ако желаят да коментират или предлагат поправки по този сценарий или да разискват по-нататъшните събития, като изхождат от тази основа.
Това, което се пише в темата може и да е интересно, но не води до нищо продуктивно, защото просто се "нахвърлят" "съображения", без да се изгражда някаква сторйна схема. Желателно е да се обсъждат или поне споменават и варианти на сценария със съответната им степен на вероятност (съвсем приблизителна, разбира се, математиката тук няма да свърши работа).

[Sula]

Дойде горският и разтури веселбата.

[nikd2]

Дойде горският и разтури веселбата.

Обикновенно така става.

[skorpion1980]

За да минем на страната на Антантата е било необходимо или пълен успех на Деклозиеровата афера, или преврат срещу Фердинанд. Приемаме, че едното от двете се беше случило. Щяхме да подпомогнем набързо успеха на Дарданелската операция, да се заемем с Източна Тракия до Мидия - Енос и малко надолу от нея дори, да се върнат един куп бежанци, кланета над цивилни турци за отмъщение нямаше да липсват, след което англо-френските части, които в ТР са прехвърлени от Галиполи към Солун да продължат настъплението си в Анадола до съединяване с руснаците, защото турците не биха капитулирали докато не бъдат изцяло окупирани. Нас пък щяха да ни натискат да помагаме на сърбите, чиято окупация от 14 дивизии на Германия и Австро-Унгария би продължила, което България нямаше да приеме без гаранции за Македония или поне безспорната зона по линията Крива Паланка - Велес - Охрид. Общо взето през цялата зима на 1915-1916 армията ни щеше да си почива докато ЦС не стигнат в окупацията си до българската граница, а това едва ли би станало преди март-април и то само в случай, че на сръбска територия се водят боеве плътно цяла зима. Вече тогава или малко по-късно армията ни би влязла само в Македония да се бие срещу изцедените германски и австро-унгарски окупатори, охранявайки старопланинската граница със Сърбия, където би имало позиционна война, може би там щяха да бъдат подвизите на 9та плевенска дивизия с Владимир Вазов начело.

[skorpion1980]

Със сигурност съвместни боеве с омразните тогава сърби не би имало, докато не се откажат минимум от безспорната зона с решение на правителството и указ на Караджорджевич. Гърция ако ще се включва би било в Мала Азия, а Румъния всякак е с Антантата. За ЦС става при загубите на балканите далеч по-сложно на Източния фронт, така че доста по-трудно би станала революцията, но владеенето на Константинопол от англичани и французи би довело до сериозни противоречия с Русия още преди войната да е завършила. Може би това би ни помогнало да спечелим Англия и Франция на своя страна по въпроса за Македония, на което Русия до дупка ще се противи. Съответно това противоречие вътре в Антантата би било използвано от Германия за революцията, но предвид далеч по-добрия за Русия развой на войната отколкото в ТР тя вероятно би била смазана от Николай 2. Румънците, като са с подсигурен тил, биха си хвърлили цялата армия срещу Австро-Унгария и може би все пак бихме имали война с 1 година по-малка продължителност, но все пак запазена Царска Русия. Всички полски земи щяха да бъдат присъединени към нея, арменските земи в Анадола също, нямаше как Ататюрк да прави революция, но Антантата се разпадаше, като Сърбия оставаше в руската орбита, вече наред с Румъния, а България и Гърция в англо-френската орбита. Германия би била още по-орязана, Австрия и Унгария горе-долу както в ТР, макар че може би унгарците биха запазили под англо-френски натиск малко повече територии, защото Чехо-Словакия щеше да е част от Русия, а румънският завой на Изток би намалил придобивките им в Трансилвания. Съответно и Судетите биха си останали австрийски. Хърватия и Словения или биха станали част от Италия, или биха оформили някаква държава Хървато-Словения, за да не се разрастне руското влияние в Средиземно море. България нямаше да си мръдне частите от Македония и Англия и Франция биха признали владението й, Русия едва ли. Така при извадена от сметките Германия, чието наказание под руски натиск би било по-голямо отколкото в ТР, следващата голяма война би била Англия, Франция и Италия срещу Русия. Възможно е с Румъния вследствие среиозното разширение в посока Трансилвания да се договорим по мирен път за Южна Добруджа, ако не то без нея националният идеал ще бъде кажи-речи изпълен, защото пак бихме надвишавали 150 хил. кв. км, добавяйки и Източна Тракия. Така че бихме постигнали своето, но напрежението със съседите ще си остане.