Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сватбите на цар Ивайло

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    Пиза не е имала никога такова значение и тежест като Генуа. Ако Ивайло имаше пари обаче би могъл да наеме всякакви италианци и левантинци, за да му построят флот. Но едва ли. Пиза е град-държава, който притежава някаква политическа тежест относително кратко и особено след споменатата битка се превръща в локална сила, която едва-едва устоява (или не) на атаките от страна на могъщия си съсед Флоренция.

    Но кой ли би искал да е приятел на Ивайло? Както казах още в първия си пост в темата: не мисля, че условията в средновековна християнска Европа са били подходящи за такъв удар срещу социалния ред като "селяк-цар". Във времената на Ивайло дори литовските езически вождове от горите и тези по албанските чукари си измислят произход от древен Рим, да не говорим за останалите, което, мисля, е показателно за начина на мислене: "кесаревото кесарю". Защо византийците затварят "Лъже-Лахана"; какво толкова има в това, че се прави на Ивайло, след като намеренията му са да се бори срещу турците? Та нали последните са врагове не само на империята, но и на християнството?
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #62
      Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
      Но кой ли би искал да е приятел на Ивайло? Както казах още в първия си пост в темата: не мисля, че условията в средновековна християнска Европа са били подходящи за такъв удар срещу социалния ред като "селяк-цар". Във времената на Ивайло дори литовските езически вождове от горите и тези по албанските чукари си измислят произход от древен Рим, да не говорим за останалите, което, мисля, е показателно за начина на мислене: "кесаревото кесарю".
      Гий, разбирам те много добре, но нима няма подобни прецеденти?
      Самите Асеневци се появяват от нищото, те се налагат със сила чрез благородническите фамилии на християнския свят. Показателно е, че първите няколко царе изобщо не могат да сключат какъвто и да е брак с някоя подходяща особа - никой не им е давал подходяща мома за жена. Никой от прославените ни братя-основатели на ВБЦ, не успява да сключи брак с известна фамилия, та се налага да се женят за "себеподобни" (или за куманската пронцеса). Едва "лошия цар" Борил, тъй мразен от нашата история, успява да пречупи тази тенденция и едва от там насетне българските прицове и принцеси са "добра партия" за всеки владетелски двор на Балканите.

      Как се постига това, на какво се дължи подобен пробив, как може да бъде направен той?
      Със сила, разбира се, никой не е канен, всеки сам е завоювал мястото си в подобна подбрана компания, всичко става със сила. Борил просто успява да осребри дългогодишните усилия на прочутите си предшественици.

      Нима не е същото със сръбската кралска династията на Неманичите? Самото им име "неманичи" се дължи на това, че първия от тях "не е имал бащиния (наследство)". И на тях им отнема време и усилия за да се наложат сред признатите владетели.

      Същото е и с влашките велики войводи. Кой го знае Иванко Бесараб "син на схизматика Тихомир"? И на тях им трябват десетилетия за да се наложат, да бъдат равни сред първите.

      Та, така де, изводът, който правя за себе си, че по това време, някой със сила и с постижения, които не могат да бъдат оспорени успява да пробие, макар и бавно, макар и трудно сред затворения кръг на аристокрацията, дори да няма подходящия произход.

      Що се отнася до Ивайло, той прави изумителен скок в развитието си - от напълно неизвестен селянин в дън гори тилилейски (дълбоката провинция) той осъществява своята мечта - събира войска, побеждава в множество сражения, накрая става цар и дори се жени се за царицата - в рамите на само няколко години - това е изумително. Така че, след като вече е постигнал всичко това, на него му е трябвало само време, за да се затвърди. Разбира се, да се задържиш на една завоювана висока позиция винаги е по-трудно от колкото да я постигнеш (не само Ивайло, Георги Тертер, а и Смилец са пример за това).

      Ако е имал време, ако се е задържал на престола повече от няколко години, според мен цар Ивайло би бил желан приятел за всеки.

      Comment


        #63
        Обаче, забележи, всички, които си изброил, са (поне и вече) дребни благородници. Но добре, няма нищо чак толкова невероятно, да допуснем, че наистина Ивайло би се задържал на власт. Какъв би бил моят сценарий?

        - В най-добрият си вариант виждам Ивайло начело на военна мощ и съюзен с татарите да громи балканските си съседи. В резултат обаче бг-имиджът ще пострада сериозно и вероятно ще се намерим в конфликт с всичките си съседи като през 1913 г. Както и да е, това не е толкова важно в 1280, ако имаш зад гърба си татарите. Големите властели постоянно плетат заговори барабар с куманите - те никога няма да се съюзят с Ивайло и в резултат настъпват масови кръвопролития. Пътниците с ужас отминават България, където рискуват главите и кесиите си. След като "българските" кумани напускат масово ВБЦ и се съюзяват с бащата на Сиргиан и приятелите му във Византия следва пренасяне на военните действия на юг, където престарелият Михаил Палеолог с ужас вижда повторение на случката от 1265 г., но в по-"хард" вариант. Всичко до Константинопол е опустошено, а Солун е обсаден. Междувременно всеки втори или трети татарин има българска робиня, придобита от акциите срещу вътрешните врагове на Ивайло. Не че на последния му се харесва това, но е принуден да се примири, защото Ногай е безмилостен и към най-малкото непокорство. Може би наистина крепостните, богомилите и по-бедните слоеве на населението получават известно облекчение, а хазната се пълни от военната плячка. Византия, Сърбия и маджарите трескаво търсят герой, който да се изправи срещу свинаря, оказал се изчадие от ада. Обявен е дори кръстоносен поход и битката при Никопол се състои 100 години по-рано...Така рицарската тактика е заклеймена още тогава като тотално нерентабилна, благородниците развързват кесиите и усилията на учените глави се съсредоточават върху получаването на взривни смеси и така в 1400 г. вече целият Запад е въоръжен с мускети...
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #64
          Да, обаче обърни обратно нещата - Ивайло има подкрепата на беднотата (селска, която евентуално оземлява, а и градска), а що се отнася до богатите - идеята ми е че се съюзвява с "куманската" (военна) партия, срещу "българска" (старата аристокрация от едри земевладелци) партия на мира (византофили).

          Така се съчетват нещата - военните командири (ивайлови другари от бунтовния му период или кумански войводи от "царския" му период), които получават повече власт от преди срещу "ударените" едри земевладелци. Това е реалния конфликт Тертер-Смилец. И емигрантите биха били Войсил, Радослав и други подобни ( то, така си се получава и наистина, де)

          Ако цар Ивайло се впише в тази картина, от тук насетне, той със сигурност ще води войни за да задоволява армията, която иска плячка и слава. Именно такава картина описвам и аз

          Comment


            #65
            Анкона и Рагуза

            Преди време, в друга тема, бях допуснал една хипотеза - че Иван Асен е построил своя флот с чужда помощ, най-вероятно от Дубровник.

            Тезата ми беше, че българския цар е дал на Рагуза място за заселване (колония, фактория) в Свети Влас. Основанията ми за това бяха, че само там по нашите земи, има манастир на този светец (който е светия на Дубровник) и вероятно е дошъл от там.

            По същата логика се заинтересувах кои са светиите на останалите италиански морски републики. За Св. Марко и Св. Георги (патрони на Венеция и Генуа) е ясно.

            Светията на Пиза е "покровителят на търговците и пътниците" Свети Раниери, който не е много познат у нас.

            А светия на адриатическия град Анкона е Свети Кирияк.
            Тук може да се намери някаква връзка с българското черноморие - близкия до Созопол остров Св. Кирик, на който има едноименнен манастир, споменат за пръв път през 1270 г. - именно по времето което ни интересува, и може би съвпада с евентуалното идване на анконци по нашите земи.
            Attached Files
            Last edited by DelaRea; 06-01-2014, 21:04.

            Comment


              #66
              DelaRea написа Виж мнение
              Да, обаче обърни обратно нещата - Ивайло има подкрепата на беднотата (селска, която евентуално оземлява, а и градска), а що се отнася до богатите - идеята ми е че се съюзвява с "куманската" (военна) партия, срещу "българска" (старата аристокрация от едри земевладелци) партия на мира (византофили).

              Така се съчетват нещата - военните командири (ивайлови другари от бунтовния му период или кумански войводи от "царския" му период), които получават повече власт от преди срещу "ударените" едри земевладелци. Това е реалния конфликт Тертер-Смилец. И емигрантите биха били Войсил, Радослав и други подобни ( то, така си се получава и наистина, де)

              Ако цар Ивайло се впише в тази картина, от тук насетне, той със сигурност ще води войни за да задоволява армията, която иска плячка и слава. Именно такава картина описвам и аз
              Да, но не мисля, че куманите биха се съюзили безрезервно с Ивайло, ако е съюзен с татарите. На практика по това време имаме своеобразен кумано-татарски конфликт, нещо като "световна война" от Индия до Средна Европа и Палестина, срв. тук: http://vladislavivanov.blogspot.com/...blog-post.html. От друга страна, ако Ивайло не е бил съюзен с татарите, то нямаше да успее в никакъв случай (прагматично поледнато) - независимо, че побеждава някои от техните "фаланги" и с това си спечелва слава. Обаче последното по всяка вероятност не е бил "официален" конфликт между Улуса на Джучи и Константин Тих, защото те са по-скоро в дружески отношения, а някакви индивидуални акции на отделни татарски кланове в СИ България. Когато се стигне до сблъсък на "държавната" армия то в тази епоха е много голяма рядкост не-татари да надделеят над татари. Дори и да допуснем победа над Ногай, то щяха да се изсипят още воини от север, на които знаем какви завети им оставя Чингис хан ("най-голям кеф е да убиеш врага си, да вземеш жените му и тн."). Дори и те да бяха победени Ивайло нямаше да издържи и на удара на византийците от юг (както става и в действителност).
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #67
                Ги, какъв глобален кумано-монголски конфликт? Доколкото го е имало, той е бил две поколения преди това. Още по времето на Бату куманите са покорени и именно те са основната част от "татарите" на Ногай примерно.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  #68
                  Склонен съм да се съглася че е имало някакъв "глобален конфликт" между татарите и куманите (понеже вторите нашествениици изместват първите, които пък са заели местата на по-предните). Но това наистина е в първата половина и в средата на XIII век. През втората полоивна на века нещата са се наместили, вече има Златната Орда, и едните и другите са уседнали, а куманите са почти християнизирани, както татарите са приели исляма.

                  Положението с куманите в България по това време е сходно с това в Унгария.
                  Те са част от феодалната класа, но по-различна - полу-номадска, полу-езическа, полу-приета, полу-отхвърлена. И в двете страни "куманския въпрос" е бил вътрешно политически, а не външно политически. И в двете куманите са "военната партия" и са в конфликт със "старата аристокрация", която е по-скоро "земевладелска". Куманите са охотно приемани като войни-съюзници срещу външен враг, но когато стане реч да се делят власт и привилегии, вечно има отпор от старите фамилии. В Унгария конфликтът е явен, в България - не толкова.

                  Отношението към куманите в България е по-положително поради две причини - сътрудничеството с тях още по времето на първите Асеневци - помощта при въстанието, както и във войните на Калоян с Латинската империя, и на Иван Асен с Комнин - изобщо - дълга бойна дружба. Втората причина е че България постоянно е под външна заплаха (а тя прави войните кумани ценни и нужни). Веднага щом тази заплаха изчезне или поне намалее, се започва вътрешен конфликт между двете болярски партии. В Унгария това става по-рано (понеже мирните години идват по-рано), а в България това се случва по-късно - след края на Селската война, когато вече няма и външна заплаха - византийска армия след пораженията на Мурин и Априн никога повече не доближава Балкана до края на своето същствувание, а татарските нашествия също спират защото Търново изпълнява своите васални обязаности и си плаща чинно данъка.

                  На българските боляри им е било много изгодно да натоварят куманите и Тертер да свърши мръсната работа срещу Ивайло, но после вече го гледат накриво и накрая се стига до смяната на властта. Византофилската партия на мира (едри земевладелци), оцеляла предимно на юг от Стара планина, където не е установил властта си Ивайло, начело със Смилец взема властта, а останалите кумански водачи (в "куманския" северозапад) се отцепват от Търново.

                  Каква е ролята на татарите, какво е отношението на Ногай към ситуацията в България?
                  Тертер не е бил любимец на Ногай, татарите извършват последното си опустошително нахлуване в България през 1285 г. по времето на Тертер, самото му сваляне от власт е станало със сигурност с одобрението на темника. Но пък да не забравяме че убийството на селския цар в Исакча е истинската причина за оставането на Тертер на трона. Ако Ногай толкова е мразел куманите, е нямало да позволи на техния вожда да стане цар в Търново и е можел спокойно да върне Ивайло на трона. Не го е напрвил защото така му е било по-изгодно, поради външно политически съображения (съобразил се е с мнението на съюзника си Византия, за когото Тертер е по-малкото зло в сравнение с Ивайло).

                  Същото се е случило и после - слизането на Георги Тертер от престола е по-скоро нужно на Византия, от колкото на татарите. Ногай отново се е съобразил с тях - за него Тертер не е пречка да си получава данъка, но за Цариград е по-удачно да имат "партията на мира" на власт в България, отколкото несигурния Тертер (опитал да се включи в анжуйската коалиция).
                  Last edited by DelaRea; 05-01-2014, 16:11.

                  Comment


                    #69
                    Военната диктатура на цар Ивайло

                    Изводът е, който правя (не знам за кой път го пиша вече) че между двете болярски партии, Ивайло при всяко положение е можел да се разбере с куманите на Тертер, но в никакъв случай с "българите" на Смилец.

                    Самата селска война, започва като социална революция с искане за земя и правдини (и насочена срещу такива като Смилец и старата аристокрация с многото земи) и след вземане на властта има нужда от силна армия, за да я запази (а няма по-подходящ съюзник за това от куманите на Тертер и Шишман).

                    Накрая, ако Ивайло оцелее на трона няколко години и се стабилизира, властта на селския цар щеше да премине (както става с всяка подобна революция) във военен режим.
                    Куманите се вписат чудесно в тази картина. Подобна власт се държи само със сила - с все по-силна армия, с все повече градски стражи, както и с раздаване на повече привилегии на новата управляваща класа от военни, кумани или българи. Незибежно ще се стигне от събиране на наборна армия (масова за къс срок) към увеличаване на срока на службата (да кажем от година или две на три), но за все по-малко хора (не всеки пълнолетен мъж, а да кажем, на половината). Впоследствие се създава и корпус на волнонаемни (професионални войници за още по-дълго време). И накрая се стига до естествено разделяна на хората на стопани, които не се викат във войската, защото са по-ценни като производители, и на войници, които пък не се занимават със земеделие. Профионални войници.
                    Със сигурност ще се оформи и нова класа, подобна на дребните рицари в западна Европа - бихме могли да ги наречем "богатири" (богат човек, но от война, за разлика от "багаташа", който е събрал имане от мирен труд).

                    България наистина по времето на Ивайло щеше да води "перманентна война" с лек интензивност и със сигурност извън границите на страната - във Влашко, Трансливания, Македония, Тракия. Всъщност, точно това се случва със съседна Сърбия при Стефан Милутин - война с Византия от 1281 до 1297 г. Нещо подобно си представям, че би се случило и с България на Ивайло. Дори е много вероятно двете страни да са съюзници срещу ромеите.

                    При всяко положение куманите се вписат в схемата.

                    Comment


                      #70
                      византийска армия след пораженията на Мурин и Априн никога повече не доближава Балкана до края на своето същствуванe
                      А Михаил Глава Тарханиот?


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        #71
                        Thorn написа Виж мнение
                        А Михаил Глава Тарханиот?
                        Михаил Глава Тархониот води византийската инвазия през 1278 г., като основните му цели са явно две - да изкорени бунта, като обезсели източна Стара планина (и обезсили въстанническата армия на Ивайло, защото тя от там черпи запасите си от хора) и втората, по-важна - да свали от власт Мария Палеологина, като я замени с Иван Асен.

                        Ромейският военначалник се справя чудесно и с двете неща - влиза в Търново (не без помощта на куманите на Тертер), слага византийския поставени на трона и си прибира в Цариград в началото на 1279 г. (поради болест) преди войната официално да е приключила, водейки със себе си ценната плячка - царицата Мария, бременна с плода на варварина, заедно с прстолонаслденика Михаил, както и с верния на Ивайло Хранислав.

                        За византийската диполомация, това е предостатъчно -тя вече има своите "опорни точки" за въздействие на Търново.

                        Поражението на Мурин и Априн е по-късно - през лятото на 1279 г.


                        П.П. Между другото, любопитно е, че прославеният византийски военначалник (съгласен съм, че е бил най-добрия за времето си войн на Империята) не успява да спре сръбското настъпление в Македония. Именно той е пратен на този фронт (заедно с онези 4 000 татари на Ногай) и успява да въстанови ромейската власт в Драч, Круя, но така и не виждам да е дал някакво решително сражение на Милутин, камо ли пък да е постигнал гръмка победа срещу тях.
                        Съдбата на "татарския експедиционен корпус" пък е още по-трагична - издавят се в една река, а главата на предводителят им е отсечена и поднесена на Милутин на върха на копие.

                        Михаил Глава после (след 1284 г.) се подвизава предимно в Албания (в Канина) и Епир, където му е много по-комфортно да воюва със себеподобните му - анжуйци или ромейски отцепници. По-късно, вероятно през 1292 г. Глава побеждава севастократор Теодор, по-младият брат на владетеля на Тесалия, Константин Дука, и безуспешно обсажда столицата на Епир, Янина.

                        Любопитен съм да видя как би се развила една война между Михаил Глава Тархониот и Ивайло в полетата на Македония...
                        Last edited by DelaRea; 05-01-2014, 18:09.

                        Comment


                          #72
                          DelaRea написа Виж мнение
                          Всъщност, любопитният въпрос, чиито отговор поне на мен не ми е ясен е следния:

                          Кога точно се стига до договорка за брак между Мария и Ивайло?

                          Кой от двата брака е първи - този между селския цар и търновската царица или този между византийската принцеса Ирина и Иван Мицо?

                          Защото според мен има взаима връзка между двете, единият предизвикава другия. Дали обаче брака на Ивайло и Мария предизвикава този между Ирина и Иван или обратното?

                          Въпросът ми е кой е първият брак?
                          Доста преди да се оженят тази Ирина Палеологина, за която става въпрос в темата и Иван Асен III , те са били сгодени помежду си. Според Джон Ван Антверп Файн Джуниър (за когото споменах в темата "Властелите на Стефан Душан"), този годеж е бил като част от уговорката с която бащата на Иван Асен III (бащата е Мицо Асен) предлага на бащата на Ирина ( въпросният баща е император Михаил VIII Палеолог ) Месемврия.
                          Last edited by ; 05-01-2014, 19:44.

                          Comment


                            #73
                            Thorn написа Виж мнение
                            Ги, какъв глобален кумано-монголски конфликт? Доколкото го е имало, той е бил две поколения преди това. Още по времето на Бату куманите са покорени и именно те са основната част от "татарите" на Ногай примерно.
                            Ммне мисля, тези са вече татари Ами отношението на Ногай към Тертеровци (изключвам Чака, който е нормално да се противпостави на баща си с цел собствено издигане)?
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              #74
                              ...Или ОК, да приемем, че Ивайло се съюзява с куманите (всъщност един от сподвижниците му е..."Куман"). Но с кои кумани? Споменах по-горе, че куманските вождове са приемани като равни от европейската аристоркация и това е от дълго време преди Тертер да седне на трона в Търново - и православните, и католическите благородници нямат нищо против своите кумански колеги, сключват съюзи и се сродяват с тях даже и без да са покръстени! Така че защо мислите, че интересите на "куманската военна партия" се различават от тези на останалата феодална клика? Ми нямаме данни за подобно нещо. Това, че в Унгария било еди как си се дължи на съвсем други причини и там положението е по-различно от това в България. Много от маджарите се дразнят на привилегированото положение на куманите, на близостта им до краля; това все пак и са довчерашни врагове, срещу които поне бащите им, ако не самите те са водили безброй схватки. Няма никакво "отхвърляне" на куманите в България - кога те изобщо са били български врагове (има само едно съобщение за някакъв конфликт, в който Йоан Асен II устройва засада на кумани, но явно става въпрос за една определена група - и то точно за тази (2 ли, 3 ли клана бяха), дето после емигрира на юг и се превръща в никейски, латински и ромейски наемници)? Така че мисля, че сравнението между положението в БГ и Маджария е абсолютно безпочвено. Тук куманите толкова добре се интегрират, че след емигрирането им на българска територия ок. 1/2 от известните ни български благородници - и то от най-висш ранг - са с кумански имена. А името в тази епоха специално е много по-добра индикация за етническия произход на носителя си

                              Така че този хипотетичен съюз спокойно може да бъде забравен. Конфликтът между двете болярски династии след Ивайло си е...обикновено болярско боричкане за власт без кой знае какви принципни различия по въпросите на външната или вътрешната политика (да отбележим и че куманите в Унгария и другаде не че са толкова "войнолюбиви", колкото това им е професията). Смилец изобщо не е по-малко войнолюбив от Тертер, а "северозападняците" (тогава изглежда още не са "северозападналяци") май се отцепват точно по времето на Тертер, а не на Смилец. К'о праиме тогаз, питам аз?
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                #75
                                Steelman написа Виж мнение
                                Доста преди да се оженят тази Ирина Палеологина, за която става въпрос в темата и Иван Асен III , те са били сгодени помежду си. Според Джон Ван Антверп Файн Джуниър (за когото споменах в темата "Властелите на Стефан Душан"), този годеж е бил като част от уговорката с която бащата на Иван Асен III (бащата е Мицо Асен) предлага на бащата на Ирина ( въпросният баща е император Михаил VIII Палеолог ) Месемврия.
                                Пичът между другото е много добър учен и ни предлага един прекрасен (и май първия) обобщителен труд върху средновековната история на Балканите, непропускайки да вземе отношение и по-най "дребни" въпросчета. За съжаление, доколкото чух от някои познати от Университета в Мичиган вече е не само стар, но и много болен, дано не е починал...Много е ценно неговото мнение, непредубедено от националистката историография, макар че аз лично понякога забелязвам малко югославско влияние в трудовете му...Но той все пак се е учил и работил предимно там.

                                ПП: Спомням си, че много се зарадвах, когато едно бивше гадже ми спомена, че му е говорила за мен (и тя е или беше от същия университет) и той се изказал с добри думи За онова време ми беше нещо като идол.
                                A strong toun Rodez hit is,
                                The Castell is strong and fair I wis...


                                блог за средновековна балканска история

                                Comment

                                Working...
                                X