Сватбите на цар Ивайло

[Guy de Mont Ferrand]

Мм...Не разбрах какво искаш да кажеш с последното: по-късно Йоан Асен III има много деца, а до смъртта си е титулуван "цар/василевс на българите". Тертер, разбира се, прави опит да легитимира властта си, но по-важно е кого подкрепя болярския синклит. Синът на Мария е провъзгласен за цар приживе на баща си, така че си е напълно легитимен монарх - ако не искат нея, "пешката", то защо не искат него? Това и изворовите сведения ме навеждат по-скоро на мисълта, че тя е била достатъчно, ако не и твърде активен играч, но с рисковите си ходове сама е подкопала позициите си - имам предвид смъртта на Яков Светослав и брака с Ивайло. При двама живи български царе какво символично значение има, че Тертер е "деспот"? - Абсолютно никакво - с изключение на факта, че показва огромните му амбиции и влияние.

[DelaRea]

Когато Иван Асен III е напуснал Търново през ранната есен на 1279 година, Георги Тертер, разбира се, е имал възможност да позволи на Ивайло да си върне и столицата и престола.

Обаче, първо заради амбициите си, но и второ - поради страховете си, е предпочел сам да поема короната
Страхувал се, е че Ивайло никога не ще му прости колаборационизма с ромеите, бракът му със сестрата на царя и изобщо поведението му по време на Иван Асен III. Тертер се е страхувал, че първото, което ще поиска селския цар веднага щом се върне в столицата, е да вземе главата на новоизпечния деспот.

Имал ли е основания за страховете си Тертер?
Вероятно, особено ако ромеите са влезли в Търново и с негова помощ. Защото, една е съдбата на Хранислав (окови и дълги години затвор), който явно е оказвал съпротива до последно, друго е на Тертер - титла и брак със сестра на царя.

А имал ли е възможност Тертер да направи друго след 15 август 1279 г. ?
Например да сътвори преврат в столицата (където вече е нямало византийски войски), да арестува Иван Асен и да го предаде в ръцете на селския цар, заедно с ключа за Търново?
Едва ли, синът и бившата му жена са били заложници в Цариград именно срещу подобна измяна. Не е било възможно да стори такова нещо, не и куманинът, не и в този момент.

Така че, страхът да не загуби главата си е една от причините на Георги Тертер да стане сам цар и да се опълчи на Ивайло, като му затръшне вратите на Царевец под носа.

[boilad]

Синът на Мария е провъзгласен за цар приживе на баща си, така че си е напълно легитимен монарх - ако не искат нея, "пешката", то защо не искат него?

Едно от условията за влизането на Иваил в столицата е запазване на правото на сина на Мария да наследи трона, затова няма защо да твърдим, че не го искат.
Йоан Асен ²²² верно има много деца, ама проблема е, че към момента, когато заема трона те все още не са родени (сватбата му е най-много няколко месеца преди това), затова титулуването на Тертер като деспот и сродяването му с царя на практика означава, че той е престолонаследника. А двамата живи български царе не са в позиция да направят каквото и да било, при това единия е малолетен, а за другия има слух, че е убит в битка с татарите. След малодушното бягство на мицовия Йоан, кого биха избрали за цар? Малолетния изгнаник при ромеите - Михаил V²²² непременно би поставил условия за връщането му, които със сигурност няма да са много приемливи, или бунтовника, който също е забегнал само че при татарите (а вече мисля стигнахме до съгласие, че никой не ще парий на престола)?

[DelaRea]

Забравихме да споменем нещо, за което сме говорили вече по друг повод в друга тема на форума.
Става дума за парите - за монетите, сечени от селския цар Ивайло.

И така, при възкачването си на престола, вероятно в началото на 1278 години, новият цар е заповядъл да се отсекът нови монети, за да отбележи това знаменателно събитие. Това е било масова практика за всеки нов владетел в средновековна България, така че, това не би трябвало да ни учудва. Освен като жест на владетел, който иска да си остави името в историята, това разбира се има и друг, по-практичесн слисъл - всеки цар има нужда от пари. И когато владееш монетарницата, няма нищо по-лесно от това да си направиш пари, които са ти нужни.

Какво е била монетата на цар Ивайло?
Разбира се, в тези времена на криза, както и дотогавашните български монети, тя също е била от билонова сплав - смес от мед и сребро. Съотношението на двата метала в монетат е било 2:1 в полза на медта.
Има намерени такива монети, но номизматите по инерция я смятат за последната емисия на Константин Тих.

Това, което ни навежда на мисълта, че е на цар Ивайло е следното:
1. На монетата пише "цар" но не се чете името му, а може би изобщо не е било изписано такова.
2. Уникалното на тази монета е, че на нея има една фигура, която май не се среща никъде другаде - фигурата на Серафим - ангел с шест крила.
3. На монетата има изрисувано допоясно изображение на царя държащ лабриум в дясната и кълбо с кръст в лявата ръка.

Според мен, тази монета е сечена от цар Ивайло. Минимални бройки (дали не е и само една единствена намерена такава изобщо), много различна, няма никакъв герб, само ангел-хранител.

Като нищо може Ивайло да се е отсякъл една монета "лимитирана серия" за да отбележи възкачването си на престола в Търново. Това обяснява и защо там има изрисувано допоясно изображение на царя държащ лабриум в дясната и кълбо с кръст в лявата ръка. Буквална илюстрация на думите "Седнах на трона и държа властта в ръцете си с божията помощ".

За силно религиозен човек като Ивайло, който не е роден благороднимк и си няма семеен герб, именно Серафимът - ангел-хранител, може да е герб.

[DelaRea]

Едно размишение, което дава отговор на въпрос с отиването на Ивайло в стана на Ногай.

Татарите, каккто и другите степни народи воюват "сезонно" - предимно през лятото. Така е и с нашествията има в България.
Пролетта и лятото на 1277 година са изпълнение със сблъсъци на селската войска с "татарски фаланги". През есента и зимата има пауза във военните действия между татари и българи.
През следващия топъл сезон, татарите отново нахлуват, като този път нашествието им е съпроводено с византийската инвазия по море. Този път цел на двете чужди армии е не толкова грабеж и опустошение, колкото координирани действия за потушаване на селската революция на Ивайло.

Което е едно доказателство според мен, че за Константинопол селския бунт не е просто вътрешни междуособици за трона, колкото социално движение, което заплашва целия установен ред и трябва да бъде изкоренен, преди да се прехвърли в Империята. Това обяснява и странното движение на зиг-заг на армията на Глава - не бърза към Търново, а има за цел да прочисти гнездото на бунта и да го изкорени.

Та, военните действия през 1278 години са по-различни от обикновено. Специално действията на татарите отсам Дунава продължават и след застудяването. Именно техните войски блокират основните части на Ивайло в Дръстър, докато ромейските сили се занимават с прочистване на бунтовните области в източна Стара планина, както и с атака на Търново, където да наложат своя поставеник Иван Асен Трети.

И когато пада сняг и Ивайло е затворен в Дръстър, татарите го държат там изолиран, докато ромеите постигат поставените си цели в тази интервенция. Блокада в Дръстър продължава цели три месеца - да кажем от декември 1278 до март 1279 г. След това обаче тя изведнъж е свалена, татарите се прибират на север, и нещо още по-озадачаващо - няма татарски набег през следващия "военен сезон" - през лятото на 1279 година татарите не се намесват в продължаващите военните действия в България.

Защо? Има два възможни отговора.

Първият е Ивайло да е успял да разкъса блокада със сила и впоследствие така да разгроми основните сили на Ногай, че татарите дори и не си помислят повече да нахлуват в България, понеже Ивайло ги е разгромил напълно и е решил веднъж завинаги "татарския проблем".
Това обаче е много слабо вероятно, напротив - събитията през следващите години ни показват точно обратното - все по-голямо засилване на татарското влияние в България. Няма никакви данни за следващи битки на Ивайло с татарите, камо ли за разгромяваща негова победа. Явно истината е друга.

Според мен тя би могла да бъде само една - още по време на обсадата на Дръстър Ивайло е признал над себе си върховенството на татарите. Селският цар на България Ивайло се е признал за васал на татарския темник Ногай.

И това обяснява и по-сетнешната незаинтересованост на татарите от продължаване на военните действия срещу него. Ногай е постигнал основната си цел - да подчини българския цар, който и да е той. Последвалите спорове, кой да е на трона - Ивайло, Иван Асен или Георги Тертер, вече не са работа на Ногай. Това не променя картината, който и да е бил на трона е щял да плаща данък "от всяка къща" на Златната орда".

Именно затова и Ивайло отива при Ногай - като васал той е поискал от своя покровител помощ срещу посегателствата на трона му от "узурпатора" Тертер.

[DelaRea]

Походът на Михаил Глава срещу Ивайло

През пролетта на 1278 година Византия извършила интервенция срещу селската революция в България. Начело на ромейската армия бил най-доблестният войн на Империята по това време - протостраторът Михаил Глава Тархониот. Всъщност, протостратор, 8-ми в ранга на Империята той става по-късно, по време на византийската интервенция в България през 1278 г. Глава е все още с титлата "куропалат" - на 19 място в Империята.

Той акостирал на морския бряг при Галата (или се е придвижил по суша покрай черномороския бряг). След това армията му поела на запад, по пътя за Търново, превзела крепостите Петрич (гара Разделна), Проват (Провадия), Стен (Нови пазар) и Преслав.

Веднага след това настъплението им било спряно от Дамян при крепоста Белград (с. Върбица). Вероятно крепостта е била дори обсадено, но не паднала.

По този повод Мануил Фил пише:
"След това враждебните омразни бунтовници, крадци и рушители на държавата, появили се и настръхнали за битки като някои дракони от дън земята, когато настъпи лятната жега..."
Два извода от този текст на ромейския поет.
Първият, че въстаниците са не само "крадци" но и "рушители на държавата".
Вторият е, че това е станало "когато настъпи лятната жега (юли, може би?)

С една дума, Михаил Глава е спрян през лятото и се насочил на юг. По думите на поета Фил - той "обхванал целия Зигос" (завладял Стара планина)

Посоката на движението му била Белград - Преслав - Устие - Пацимиск (Смядово), Овчага (Аспарухово), след това преминал в южна България и пристигнал в Аетос (Айтос), като водел със себе си "много пленници" и богата плячка от "изпълнената с долини, намираща се при тях област, та да не бъдат тъй здраво заселени с врагове". Целта е както казвам, да се изкорени бунтът в основата си, да се обезлюди сърцевината на бунта.

Междувременно, втора колона на ромейското нашествие (вероятно, тръгнала по-късно), начело с Иван Асен Трети преминала по маршрута Верея - Колина (с. Колена, Ст.Загорско) - Ряхово (с.Оряховица) - Вядица - Яница (Нова Загора) - Венец (с.Асеновец, новозагорско). Авангардът на колоната преминал през Змеевския проход на Средна гора и завзел Крън, Мъглиж и Вердица (Твърдица). След това отново се съединил с колоната при Тунджа (с. Речица, сливенско) и поела на изток. Следващите завладяни креппости били Комена (Каменна, при Сливен) и Сотирпол (с. Сотир).

Срещу тях, от изток се движела първата ромейска колона, начело с Глава. Тя преминала по маршрута Аетос - Ктениа (Лозарево) и Лардея (Лозенец, ямболско) и продължили по подбалканския път.

Тук се стигнал до сериозния сблъсък на двете колони на ромеите с основните сили на Ивайло, които останали между тях. Сражението било край крепостта Пиргица (с. Горно Александрово, сливенско). Пахимер пише за това: "Лахана прочее беше обкръжен от многочислените войски на Асен". Според Мануил Фил последвала "страшна битка" в която селския цар явно бил победен и се оттеглил през Котленския проход (крепостите Ичера и Атица) на север от Стара планина.

Ромейската армия продължила своя марш отново в две колони. Едната преминала планината през Върбишкия, а другата през Котленския проход.

Според Мануил Фил, дясната колона завладяла крепостите Мокрен - Пачово - Студена - Урвич - Върбица - Преслав и Белград.
Лявата колона се придвижвала по маршрута на крепостите Гологлед - Ичера - Грамена (с. Градец) - Качово (с. Катунище) - Диавена - Девина - Вида - Кипиловската крепост - Хърсовград - Козяк - Атица (с. Тича) - Петровун - Петровград - Теофилакт.

След преминаването на Балкана, двете колони се съединили отново и заедно напреднали към Търново. След това столицата била обсадена и впоследствие паднала в ръцете на неприятеля.

Тогава са написани и редовете от Свърлижко евангелие, от които съдим за името на селския цар:
"Аз, раб Божи Костадин чьтъц, а зовом Войсил Граматик писах книги сие перзвитеру Георгию, а зовом по Радосаву в граде Свърлизе в дни цара Иваила и при йепископе нишевцем Никодиме в лето 6747 индиктион стояху гръци под градом Тръновом."

Според Фил, Михаил Глава е завладял също така и Червен, както и Видин, което може би наистина се е случило - по време на обсадата на Търново от основните сили, други ромейски отряди да са извършвали и по-далечни походи.

Лично на мен не ми е ясно едно - кой точно обкръжава ивайловите войски в Дръстър - византийците на Глава или татарите на Ногай?

След обсадата на Търново и падането на столицата в ръцете на ромеите, царицата Мария и синът и Михаил били пратени в Константинопол (както пише Фил: "лъвицата на българите заедно със самото лъвче ... на лъва венценосец").
Вероятно с тях е бил отведен и окования Хранислав.
Самият Михаил Глава Тархониот заболял и по този повод също се прибрал в столицата на Империята. Предполагам, че всички тези са били заедно в своя път към Цариград. Ако съдим по болестта на протостратора, може би наистина вече е било зима, предполагам в началото на 1279 година.

[DelaRea]

Мир с Византия?

Като гледам развитието на нещата в реалната история, си мисля, че алтернативата би могла да се отклони именно от тук някъде - след битката при Пигрицион (Пиргица).

Попаднал в клещи от двете ромейски колони, Ивайло е сразен и се изтегля зад Балкана през Котленския проход. Глава отново разделя армиите си на две и също преминава планината, като лявата колона (можем да приемем, че е била по-многочислена, 10 000 човека), го следва по петите, а самият Глава с дясната колона (приемаме, че е била по-малка като количество, но по-добра като качество, около 5 000 човека)преминава през Върбишкия проход.
Именно от това разделяна на ромеските сили е можел и трябвало да се възползва "селския цар" - да ги разгроми по отделно, в удобно за него място.
Защо Ивайло да не стори с лявата ромейска колона това, което е сторил десетина месеца по-лъсно, на същото място с подобната по брой византийска войска на Мурин?

И при двета случай - този от 27 юли 1279 г. и този от есента на 1278 г. (едва ли е било по-рано от втората половина на септември), българската войска е била по-малобройна от византийската, но въпреки това е успяла да я разгроми в планинските теснини при крепостта Девина в прохода.
Ако приемем че и сега се е случило същото, Ивайло би могъл да разгроми армията на Иван Асен (която не е задължително да е била предвождана лично от него, колкото от друг ромейски военначалник, защо не и от самия императорски зет Мурин?) и седмица или две по-късно, да чака Глава зад стените на Белград. Византийския главнокомадващ вече е бил спрян там "в летните жеги" от Дамян, а сега, в началото на октомври, сам Ивайло прегражда пътя му към Търново. Не вярвам при така създалата се ситуация византийците да успеят да птробият и да стигнат до столицата. Глава е останал без по-голямата част от своя експедиционен корпус, помощ няма как да дойде преди следващото лято. Есента настъпва, византийците или трябва бързо да пробият (което обаче май се оказва невъзможно) или да се подслонят преди идващата зима. Тази патова ситуация се оказва чудесно време за преговори.

Възможно е да приемем, че именно през есента на 1278 година Ивайло успява да договори мир с Михаил Палеолог.
Византийската дипломация уверява селския цар, че няма нищо против неговата власт, и че дори би могла да го подкрепи и да "ходатайства пред Ногай в случай на нужда", ако Ивайло приеме да се разведе с Мария и да я предаде в Цариград. В замяна му е обещана друга принцеса - сестрата на Иван Мицо и внучка на Иван Асен - Кира Мария (която иначе би била съпруга на Георги Тертер). Това би гарантирало на Ивайло не само мир и приятелство с Империята, но и би укрепила неговата власт в Търново, узаконявайки я, понеже се е венчал за Асеневци и за българския трон.
Да приемем, че Ивайло склонява и договорът между България и Византия е сключен.
В началото на следващата година, търновската царица Мария (бременна с дъщерята на Ивайло) заедно с престолонаследника Михаил заминават за Цариград. През ранната пролет на 1279 година, има нова царска сватба - цар Ивайло се жени за кира Мария Асенина.

[DelaRea]

1279-1282 -външна политика

Ако примем, че по този начин Ивайло е успял да се задържи на трона, какво би направил след това?
Чуждестраннната интервенция е отбита, "селската революция" е спасена, постигнат е добър мир с Византия, Ивайло се признава за васал на Ногай, като ми плаща данък, но пък татарите вече не нахлуват в царството му.

Ако сравняваме реалната външна политка на цар Георги Тертер и с алтернативната на цар Ивайло, според мен, двете биха били доста различни. Цар Ивайло би бил по-деен, а и би бил с повече възможности, защото е с развързани ръце от вече постигнатото.

Що се отнася до оформящите се политически блокове в Европа по това време - от една страна - Византия и татарите, а от друга страна - западноевропейците, знаем че Тертер замалко е влязал в "католическата коалиция". Ивайло би сторил точно обратното - би спазвал договорките си с императора, поне до смъртта му в края на 1282 г.

Основен враг на Михаил VIII Палеолог е Карл I Анжуйски, крал на Сицилия и Неаполитанското кралство, който планира поход за отвоюване на Константинопол от византийците и възстановяване на Латинската империя. На страната на анжуйската коалицията са също така Венеция и Франция, докато Византия е подкрепяна от Генуа и Арагон. Съюзените Венеция, Сицилианско кралство и Франция продължават подготовката на война срещу Византия, а през 1281 г. папа Мартин IV осъждва император Михаил VIII на вечна анатема. В 1282 г. византийски агенти предизвикват размирици в Сицилианското кралство, с което осуетяват плановете на владетелите му за агресия срещу Византия (т.нар. "Сицилианска вечерня"). Благодарение на огромен подкуп от 60 хиляди златни перпери каталаните от кралство Арагон дебаркират в Сициля и я завладяват.

Какво прави междувременно България?
Както казахме, цар Георги Тертер се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски. Всичките му намерения обаче са били осуетени от византийско-татарския съюз, пред който Търново е безсилно. През 1282 г. 4 000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават. Опитът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжуийски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година.

Ивайли би сторил точно обратното - да се възползва от ситуацията и след като се е укрепил вътре в страната, да си разшири територията. Как може да стане това, без да се нарушава нито мирът с Византия нито васалните му отношения към Златната Орда?

По един единствен начин, на едно единствено място - Влашко, територията зад Дунав, към която има аспирации маджарската корона. С една дума - Ивайло би се опитал да възстанови напълно българската царска власт на север от Дунава. Михаил Палелолог не би имал нещо против това, при Ногай нещата са по-различни. Възможно е тази земя вече да е били подвластна на татарите (дори би било цяло чудо, ако не е).

Тук Ивайло е можел да се възползва от това, което правят и московските князе в подобна ситуация - налогът от Влашко така или иначе си отива при Ногай, само че минава през Ивайло, който го събира (едва ли не от името на Ордата) и си запазва разликата за себе си. Т.е. във Влашко Ивайло действа именно като васал на Ногай, който се противопоставя на маджарските попълзновения към тази територия.

Т.е. - в контекста на цялата общоевропейска картина, цар Ивайло води действена и настъпателна външна политика, като избира за свои съюзници византийците и татарите и за свои врагове маджарите.

[DelaRea]

Влашко

Това, което знаем за Влашко по това време - втората половина на XIII е следното.

През 1247 година, един български болярин на име Литовой, чиято територия е Олтения е упоменат в грамота издадена от унгарския крал Бела IV (1235-1270) на 2 юли 1247 г. Този документ отпуска територии на рицарите-хоспиталиери в Банат, Северин и Кумания, с изключение на земята на войводата Литовой. Няма да се задълбочаваме в това, понеже ни е извън темата и времето, което ни интересува.

Няколко десетилетия по-късно, същия този войвода Литовой (или негов наследник, със същото име), отново се появява в унгарските кралски документи. За събитията около него се разказва в царския писмо за безвъзмездна финансова помощ от 8 януари 1285 г., в което крал Владислав IV дарява села за да ги владее Георг, син на Симон, който е бил изпратен срещу Литовой и явно се е отличил с нещо, за да заслужи тази кралска милост.

По времето на въстанието на Ивайло, през 1277 г. (или между 1277 и 1280), унгарския крал Владислав IV претендира за територията на войводата. Литовой отказва да му се подчини и да му плаща данък (да му се признае за васал, най-вероятно). Стига се до сражение, при което Литовой е убит в боя. Неговия брат Бербат обаче е пленен и изпратен в кралския двор, където е принуден не само да плати откуп, но също така да се признае над себе си унгарската кралска власт. След като Бербат приема унгарския сюзеренитет под натиска на обстоятелства, той се връща в страната си.

Тук реалната история мълчи за случващото се във Влашко след това, поне до 1290 година, когато от Карпатите се появява Раду Черния.

В нашата алтернатива, времето може да бъде много добре запълнено от действията на цар Ивайло. Приемаме, че през 1280 година, Ивайло се прехвърля с войски през Дунав (къде би могло да стане това най-удобно, може би при Никопол?) и извършва поход, овършавайки цялата територия. Без съмнение за няколко месеца, половин година най-много, би могъл да завземе всички крепости във Влашко. Всъщност, нито има кой, нито за какво да му се противопостави.

Олтения е оставена във властта на Бербат, който от унгарски се връща в положението си на български васал, поданик на българския цар. Това обаче е само теритотията между реките Дунав, Олта и Карпатите. Що се отнася до цялата територия на равнината, тя е предоставена на властта на друг наместник, когото цар Ивайло е довел със себе си. Бихме могли да го наречем великия войвода Тихомир. Негова столица е Търговище.

Както добре знаете, такъв човек, наистина е съществувал. Споменат е в друг унгарски документ, в който се говори за Бесараб. Името е споменато в една диплома, издадена от унгарския крал Карл I на 26 ноември 1332 г. и се отнася към "схизматикът Басараб, син на Thocomerius".

Така че, няма по-удачен човек от него за ролята на велик войвода във влашките земи по времето на цар Ивайло от великия войвода Тихомир. Той управлява областта до самата си смърт и е наследен от синът си, Иванко Бесараб.

Какво се случва със споменатия по-горе Раду Черния?
Според историческите източници Раду Негру е роден на 13 февруари 1269, и е известен също като Radu Vodă (Раду войвода). Той пристига в земите на Влашко през 1290 г. от север, от планината Карпати, и според легендата descălecat (буквално "слезе от коня"). Това е правдоподобно, имайки предвид, че през 1289 г. в кралство Унгария са принудени всички благородници (включително и тези в Трансилвания), да се придържат към Римокатолическата църква, да станат католици или да престанат да бъдат благородници. Раду, явно е бил правослвавен и си е потърсил друго място за живеене, прекосявайки планината. Именно той оснавава и град Куртя де Арджеш, на река Арджеш, в подножието на планината.

Бягайки от Унгария, Раду не е задължително да влезе във война с войводата Тихомир. Даже напротив - много е правдоподобно православния благородник да получи подслон, земя за заселване, където да си построи дом, да си загради двор, да изгради крепост и да основе град. Приемаме че Раду признава над себе си властта на Тихомир, става войвода и владее крайграничната зона в подножието на Карпатите, като охранява цялата "влашка земя" от Унгария.

Така или иначе, и според реалната история, а и според нашата алтернатива, следващия владетел е Иванко Басараб (според средновековен сръбски документ е бил войвода на Влашко ок. 1310-1352).

[DelaRea]

След като през 1280 г. е подчинил отново на българската корона Влашко, цар Ивайло би се насочил логично на запад, към Сърбия.

Какво е там положението в този момент?

Владетел е проунгарският крал Стефан Драгутин.
Роден през 1252 г., той е най-големият син на крал Стефан Урош I и Елена д'Анжу. Около 1268 г. Драгутин се жени за унгарската принцеса Каталина, дъщеря на крал Стефан V и Елизабет Куманката.
Стефан Драгутин е водач на угрофилската партия в сръбския двор, поради което избухва конфликт между него и баща му Стефан Урош I, когото Стефан Драгутин сваля от престола през 1276 г. с помощта на унгарците. Подчинявайки държавната политика на унгарските интереси, Стефан Драгутин започва неуспешни военни действия срещу Византия заедно с Неаполитанското кралство.

Тук вероятно може да се намеси и Ивайло, като напада Драгутин и подстрекава брат му, Стефан Милутин да поеме властта в държавата. След кратки военни действия е затвърдена българската власт в Браничево, а границата минава по р. Морава.

Що се отнася до вътрешните сръбски междуособици, през 1282 г. се стига до така нареченото Дражевско споразумение между двамата братя. По силата на споразумението, Драгутин абдикира от престола, който е поет от Милутин, но по-големият брат се запазва властта над северната част от държавата (където се формира Сремското кралство на Драгутин със столица Белград). Според договорката след смъртта на Милутин престолът остава за сина на Драгутин Стефан Владислав II.

В последствие съюзът между Стефан Милутин и Ивайло се задълбочава и е скрепен с династичен брак, а двете страни предприемат общи действия срещу Византия след смъртта на император Михаил Палеолог.

[DelaRea]

Унгария

В Унгария положението през това време е доста интересно. Крал е младия Владислав IV, наречен Куманина (Ласло Кун). Любовта му към този конен народ му е предадена от майка му Елизабет Куманката, дъщеря на известния кумански вожд Котан Тертероба (също Тертер).

По това време също има напрежение (както и в България), между военната куманска партия и тази на големите унгарски магнати земевладелци. Понеже кралската власт се е държала преди всичко на военната сила, то кралят по-скоро взема страната на "военната партия" и е в чест конфликт с унгарските знатни, както и с католическата църква, възнегодуваща срещу "полу-езическите" порядки на куманите. Стига до истинско куманско въстание, но кралят този път взема страната на магнатите и разбива куманите в битката при Саланкемене, а по-късно - през 1282 г. и при Чонград. Това накарало мнозина от куманите да напуснат кралството и да се заселят на Балканите (Сърбия и България). По-късно обаче кралят изоставил столицата и жена си, отишъл да се помирява с куманите, като окончателно възприел техния език и обичаи, и се чувствал най-добре в компанията на своите наложници Едуа, Кьопчеч и Мандула (също куманки). С държавните дела изобщо спрял да се занимава.

През февруари 1285 г. в Унгария нахлули татарите на Ногай, разорили източната част на кралството и стигнали до Пеща. Авторитетът на краля бил толкова нисък, че поданиците му вярвали на слуховете, че Ласло сам е повикал татарите. Столицата не паднала в ръцете на татарите, но държавата е била в пълен упадък. Албрехт I завлaдял северозападната част на страната, през 1286 г. Ласло арестувал жена си Елизабет Анжуйска, а през 1287 г. отвлякъл от манастир сестра си и я омъжил за чешки магнат. За това светотатство архиепископът на Естергом Лодомер отново отлъчил краля от църквата, а папа Николай IV обмислял дали да не организира Кръстоносен поход срещу Унгария, за да предаде властта на племенника на Ласло Карл Мартел Анжуйски. През 1289 г. Ласло опитал да се помири със законната си жена и с църквата, но безуспешно, след което се завърнал да живее при куманите. По ирония на съдбата именно куманите погубили крал Ласло. На 10 юли 1290 г. трима знатни кумани — Арбоц, Тертел и Кеменц — нахлули със своите хора в шатрата на краля и го убили, докато спи.

Изводът, който можем да направим е, по времето на цар Ивайло, и на управлението на последните Арпади, Унгария едва ли е могла да предствлява сериозна заплаха за България, дори можи би обратно.

[DelaRea]

Венеция или Генуа?

Интересно е, какво отношение би взел "селският цар" Ивайло по въпроса за съревнованието между двете морски сили, италианските републики, които изграждат своя колониална империя, включително и в Черно море. Чия страна би взела България, ако Ивайло бе цар, Венеция или Генуа?

По това време, Черно море е преди всичко "генуезко езеро". Както казва на друго място Гий, това съревнование е с неравен старт - Генуа има предимството да търгува с Черно море преди Венеция. Това е поради старата вражда на византийците с венецианците (особено след падането на Константинопол през 1204 г.). Това довежда и до Нимфейския договор от 1261 г. между Генуезката република и Никейската империя. Той, с една дума дава пълното право на италианците да търгуват безпрепятствено по цялата територия на Империята, както и в Черно море.

Има една интересна подробност - че освен на генуезките търговци, това било разрешено и на тези от Пиза. Имало ли е пизанци в Черно море? Май не, а след поражениетото им от Генуа през 1284 г - със сигурност не. Пиза губи своята морска мощ и прежно влияние, и отпада от играта.

С този договор е било положено и началото на генуезкото господство в Черно море. През 1265 г. Михаил VIII Палеолог, опасявайки се от прекомерно засилване на позициите на Генуа в района, дава и на венецианците част от правата, разрешавайки и на техни кораби достъп в Черно море. Така се стига и до съревнованието между двете италиански републики.

Според мен Ивайло би избрал Генуа за свой приятел.
Първо, по-силна е в момента, второ, приятел е и на Византия, трето - по-агресивна е. Последното е в смисъл, че Генуа желае подобно приятелство, докато Венеция - не толкова. Във всеки случай, историята е ясно в това отношение - Генуа строи свои бази, дори колонии по западното крайбрежие на Черно море, а Венеция - не.

До какво би довело подобно приятелство между България и Генуа?
Най-вероятно би се стигнало до царска грамота на Ивайло, който дава права на търговците "да търгуват из цялото му царство". Дали би се стигнало да построяването на генуезки колонии в "царството му"? Да, със сигурност.

Можем да приемем, че виждайки изгодата от сътрудничеството си с Генуа, Ивайло им дава право да основат свои колонии. В България, както и по други места, тези колонии не възникват като нови градове, колкото като генуезки квартали във вече съществуващи градове на българска територия.
Първта такава би била без съмнение Констанца - едно спорно място, дали е в българска или в татарска власт. Именно поради това, най-вероятно Ивайло би я дал - защото е спорна, междинна територия, вероятно запуснат град (каква търговия, ако има вечни войни в Добруджа?).
Второто място за колония на Генуа би бил пак пристанище, но не морско, а речно - градът на Св. Георги - сегашно Гюргево.

Какво би спечелил Ивайло от подобни договорки и отстъпки?
Първо - оживление на търговията, второ - повече данъчни приходи, трето - повече внос на злато и сребро срещу износ на стоки, четвърто - предмети на лукса "дифицитни стоки по второ направление" (платове и други индустриални продукти). Пето - би могъл да иска от генуезците да строят и подържат пристанища, но и кораби, както търговски, така и военни. Те биха послужили едновременни за защита на генуезките поселения и търговия, но на царството, като цяло.

Ето така Ивайло би се сдобил с малък боен флот, както речен, така и морски.

[Guy de Mont Ferrand]

Ъмм...Относно генуезците...Деларей, знаеш ли, че такъв случай няма в световната история - те официално да дадат кораби на някоя друга държава. Дори и на Византия! На която дължат ок. 2/3 от просперитета и богатството си! Бият се за нея, защитават я - доколкото могат и докато им е изгодно - защото в много от случаите рискуват кръстоносен поход или конфронтация с ромейските врагове на Запад, но да й дадат кораби - .

Да речем, че има вариант, в който се наемат отделни генуезки експерти и те помагат да се построи флот. Откъде взима пари обаче Ивайло за заплати и изобщо за строежа, който е едно от най-скъпите неща изобщо през средновековието? Всъщност няма откъде...За съжаление неговото време е такова, че целият регион е беден...Единственият изход за придобиване на необходимите ресурси, за които едва ли би стигнало и съкровището, задигнато от Йоан Асен III с каруцата от Търново, е някаква щастлива случайност или пък завладяване и бясно експлоатиране на сръбските сребърни рудници (даже не знам дали са били открити тогава) с немско ноу-хау...И кой би имал желание да се присъедини към Лахана?

Или пък, ха-ха, нападение през степта до Солдак и Сарай-Бату на Волга с цел открадване на безбройните богатства, натрупани от татарите там. Това ест. е абсурд като знаем какви трудности изпитва дори такъв велик монарх като Иван Грозни, господстващ над милиони квадратни километри и поданици.

Има един интересен реален исторически прецедент за създаване на флот, който е слабо познат и в който са въвлечени точно генуезци, разбира се неофициално. Иранските илханове плащат на няколко хиляди италианци, за да им построят флот в Ирак, с който да отрежат квитанциите на мамелюците. Обаче същите тези ханове, макар и "ил", имат на разположение награбените богатства на Абасидския халифат, селджуките и всичко останало, събирано в Близкия изток с векове. И въпреки това опитът не успява. Венецианците и генуезците се избиват един-друг заради старата вражда според официалнитие източници. Неофициално мисля, че управата - т.е. "търговците-принцове", а и останалите меркантилни техни колеги са решили, че нямат нужда от конкуренция. Техните опити да проникнат в Индийския океан са още отпреди това - но самите те, не някой друг! А изгодните договори, сключвани с мамелюците, а и с татарите, до голяма степен обезсмислят тези усилия и разходите, които биха въвлекли. За да се стигне дотам Венеция да праща оръжие (а може би и наемници) на Египет против португалците в Индия. Вярно е ,че Кристофоро Коломбо е генуезец, но служи на Испания, а не на Генуа.

[DelaRea]

Ъмм...Относно генуезците...Деларей, знаеш ли, че такъв случай няма в световната история - те официално да дадат кораби на някоя друга държава. Дори и на Византия! На която дължат ок. 2/3 от просперитета и богатството си! Бият се за нея, защитават я - доколкото могат и докато им е изгодно - защото в много от случаите рискуват кръстоносен поход или конфронтация с ромейските врагове на Запад, но да й дадат кораби - .

Ясно... Значи няма вариант Генуа да "подари" или построи безплатно кораби на Ивайло. Той разбира се би могъл да си ги построи и без генуезците (с помощта на други италианци, гърци, дубровничани или всякакви други), стига да има пари. А пари, както казваш ти - просто няма излишни... И това е основната причина за липсата на флот - липсата на свободен ресурс за подобна серизона инвестиция.

Остава варианта, за който ти споменаваш - има си генуезки флот в тези пристанища, който си ги пази и евентуално "да се бие за царя" при външна заплаха. Т.е. - корабите си плават под знамето на Св. Георги, но неизбежно охраняват пристанищата и търговските маршрути от външна заплаха.

[DelaRea]

[B] Има една интересна подробност - че освен на генуезките търговци, това било разрешено и на тези от Пиза. Имало ли е пизанци в Черно море? Май не, а след поражениетото им от Генуа през 1284 г - със сигурност не. Пиза губи своята морска мощ и прежно влияние, и отпада от играта.

Пиза?

Всъщност, сега като се замисля и се поразрових малко, може да се окаже, че Ивайло е имал и друг избор за "морски приятел", освен Генуа и Венеция. "Селския цар" би могъл да се сприятели и с Република Пиза, ако щете и по "чисто идеологически причини".



По-горе доста прибързано заключих, че Пиза не е присъствала в Черно море, което със сигурност не е съвсем така. Присъствала е, имало е доста голяма колония пизанци в Константинопол (поне 1000 човека през XII век). Mакар да не е основавала свои колонии в Черно море, Републиката на Свети Раниери е била активна в търговията и нейни кораби са стигали до българското крайбрежие. Вече споменахме за това на друго място: отбелязването на пристанището Несебър в Пизанската карта от XIII в., както и по-обстойното му представяне в съставения през 1296 г. пак в този град „Наръчник по корабоплаване": „Месембре е добро пристанище и над споменатото пристанище виждате един кастел. И можете да бъдете сигурни за всички ветрове и дъното е дълбоко между 6 и 30 крачки." Този факт сам по себе си е показателен и сочи, че българските (или поне несебърското) пристанище е било често посещавано от корабите на италианците от различни градове.

Та в този ред на мисли, възможно е цар Ивайло да е избрал алтернативен "италиански приятел" и да е дал "изключителни търговски права" на Пиза, без това да е задължително обвързано с италиански колонии на българска територия. Така или иначе, обаче, всичко това свършва в един прекрасен ден.

През 1282 г. избухва поредната война между двете морски републики (Пиза и Генуа). Пизанците се опитали да привлекат на своя страна Венецианската република, но на 8 август 1284 г. в битката при Мелория пизанския флот под командоването на Албертино Морозини и на Уголино дела Герардеска бил напълно разгромен от генуезците. Погинал целия флот на републиката, заедно с няколко хиляди пизанци. Поражението в тази битка довело до краха на морското могъщество на Пиза. Генуа вече доминирала в Западното Средиземноморие, като също така успяла да сложи ръка и на дотогавашните пизански владения на Корсика и Сардиния. Скоро прекратили своето съществувание и пизанските фактории основани в Палестина.

Така че, да, възможно е Ивайло да е бил приятел на Пиза, в периода 1280-1285 г., но след това, без съмнение, Генуа е успяла да я измести, включително и от Черно море.

Анкона и Рагуза

За да довършим идеята за "търговски" приятели на България по време на управлението на цар Ивайло, трябва на всяка цена да посочим и ролята на другите две италиански "морски републики", стъпили на Балканите по това време. Италианската Анкона и далматинският Дубровник (Рагуза) са в тесен съюз помежду си. Ето какви са техните търговски пътища:
Дубровник: Анкона: