Сватбите на цар Ивайло

[DelaRea]

Доста преди да се оженят тази Ирина Палеологина, за която става въпрос в темата и Иван Асен III , те са били сгодени помежду си. Според Джон Ван Антверп Файн Джуниър (за когото споменах в темата "Властелите на Стефан Душан"), този годеж е бил като част от уговорката с която бащата на Иван Асен III (бащата е Мицо Асен) предлага на бащата на Ирина ( въпросният баща е император Михаил VIII Палеолог ) Месемврия.

Има логика и вероятно наистина така е станало.
С емигрирането си в Империята, Мицо си е подсигурил и себе си, а и децата си, уговаряйки рано-рано брак на сина си с дъщерята на Михаил Палеолог срещу предаването на Анхиало и Месемврия. Следователно, този брак не е бил хрумване на императорът, породено от въстанието на Ивайло, а предварително уговорена сделка, която така или иначе е щял да бъде сключена.

При всяко положение, отпада и трябва да бъде категорично отхвърлена възможността за брак на Ивайло с Ирина Палеологина, понеже тя вече от години е сгодена за Иван Мицо.

В този смисъл, проектът "Иван Асен Трети" вече е бил замислен, в него се е влагало, и е било въпрос на време, кога ще бъде използван. Селската война в България е била чудесен повод за стартирането на проекта.

Обаче остава открит въпросът - все пак, кой брак е сключен по-рано - този на Ивайло с Мария или на този на Иван Мицо с Ирина?
Мисля си, че все пак сватбата в Търново е била по-раншна, и на нея императорът е отговорил със стратиране на проекта "Иван Асен Трети"

[DelaRea]

Вътрешна политика 1279-1282 г.

И така, нека направим кратко обобщение на нашата алтернатива.

Цар Ивайло успява да спре Глава преди влизането му в Търново (есента на 1278 г.) и постига мир с Империята (зимата на 1278-79 г.). Договорът е гарантиран с втория брак на селския цар - със сестрата на "претендента" Иван Мицо - кира Мария Асенина. Досегашната царица Мария, бременна с дъщерята на Ивайло заминава в Цариград, заедно със синът си и престолонаследник Михаил Тих.

Важна част от договора между Ивайло и Михаил Палеолог е било условието да се запази позицията на Смилец и властта му в подбалканските области. Претекстът е, че той също е "част от семейството", защото е женен за дъщерята на брата на императорът, севастократор Константин Палеолог. Причината, разбира се е друга - желанието на императора да запази своите позиции в България и да опази византийските приятели, който са му нужни, било за да възпира селския цар, било за да има подходящ заместник за трона в Търново.

Това, с което отговаря Ивайло е, че разделя подбалканските владения на две - западните с център Копсис, в които управляват Смилец, заедно с братята си, и източно, с център Крън, в което за наместник е настанен Елтимир, брат на Георги Тертер. Така договорът е спазен, страната е умиротворена, балансът е постигнат, а столицата Търново е подсигурена от юг.

Можем да приемем, че Царството е разделено на следните области (с наместници) - Браничево (Дърман, Куделин), Видин (Шишман), Ловеч (Георги Тетер), Червен (Момчил), Дръстър (Кънчо), Варна (Куман), Овеч (Стан), Преслав (Дамян), Крън (Елтимир Тертер), Копсис (Смилеци), Средец (син на Калоян и Десислава). Търново е столица под управлението на Хранислав. Касим бег е пръв дипломат на цар Ивайло.

През този период - 1279-1282 година, Ивайло разширява властта си на север от Дунав, където има две области - Влашко (с център Търговище и наместник Тихомир) и Олтения (Бербат), както и на запад от Морава, където Куделин е наместник в областта на Белград.

Във външнополитическиа аспект, политиката на Ивайло е твърдо спазване на договора с Византия и мир на юг, васални отношения към Ногай и спокойствие от североизток, настъпление на север (1280 г.) и противопоставяне на маджарите във Влахия, бърза война на запад (1281 г.) и кратка намеса във вътрешните работи на Сърбия довела до смяната на неприятния Драгутин с "приятеля на България" Милутин.

(Изкушавам се да вкарам Ивайло в още два конфликта. Първият е ромеи срещу анжуйци в Албания и битката при Берат, довела до пленяването на Хю от Сили в ранната пролет на 1281 г. Вторият е между Пиза и Генуа през 1282-84 г., на страната на пизанците. Но няма, ще си го оставя за десерт. )

Относно вътрешните реформи, който би могъл да направи, вече споменахме законите. Премахване на крепостничеството. Селското стопанство е ясно - оземляване на малоимотните и безимотните, ниски данъци с висока събираемост. Разработване на рудниците с цел добив на благородни метали (злато, сребро и мед за монети) и на желязо за стопанството (и за оръжията). Остава да се добавят и възстановяването на вътрешната търговия, както и на външата - чрез с Пиза и Генуа по море и с Дубровник по суша.

Този първи период на царуването на Ивайло свършва прз декември 1282 г. със смъртта на император Михаил VIII Палеолог.

[boilad]

Трудно ще ме убедиш, че това е по-добра алтернатива от постепенно издигане в йерархията. Реалната история показва до къде води натрапването му с гръм и трясък на престола (в този случай трябва да се прекроят прекалено много факти, за да се получи някаква достоверна история). Алтернативата би трябвало да започва още през разбойническите му години, когато в замяна на прекратяване на подвизите му Константин Тих го дарява с дребна благородническа титла и някакъв апанаж. От там насетне пътища много. Единственото условие, което трябва да се промени за такъв развой е характера на Иваил (тоест в добавка към вече известното за него трябва да сложим малко повечко хитрост и лукавство).

[DelaRea]

Защо, нали виждаш че твърдо се придържам към реалността, променена е само външната политика на България. Царицата си е същата, болярите, които знаем от действителността - също. Няма нито едно измислено име, само са "понаместени" реалните лица и събития в интерес на разказа. Международната обстановка не съм променял, тя зависи от други фактори. Минимални промени, с несъществени разлики от истинското развитие на нещата. Разбира се, все нещо е пипнато тук-там, но то иначе нямаше да е никаква алтернатива.

Вариантът за постепенно издигане на Ивайло сам по себе си не е изключен (понеже не съм споменал нищо за разбойническите му години), може пък наистина да е бил забелязан и награден от Константин Тих с малък апанаж и дребна благородническа титла. Има какво да се помисли по това и наистина да се насложат двете неща едно върху друго.

Ключовият момент е сблъсъкът през есента на 1277 г между Ивайло и Константин Тих.
Без значение, дали Ивайло е вече благородник или се е издигнал сам - така или иначе вече има амбиции, по-големи от това, което може би вече му е дал царят. Явно се е стигнало до поставяне на условия, от страна на Ивайло, които Тих не е можел вече да удовлетвори. Според мен, това е поради фактът че израстването на Ивайло е свързана с промени в обществото - той е водач на революция, която иска да се променят правилата в държавата, а не просто сам Ивайло да прави военна или служебна кариера, в служба на Костантин Тих. Както се казва - среща на "два свята, единият е излишен".

Всъщност, да, сега разбирам - ти се питаш, какво би станало ако Ивайло се опита да се намести и издигне във феодалната система, докато аз се питам какво би станало, ако той води успешна "селска революция" в България през XIII век? И от там са различията между нас.

Нека помоля за малко помощ.
Кажи/кажете нещо по въпроса, кой управлява Средец (или Велбъжд) по това време? Кои са децата и наследници на Калоян и Десислава? Сещате ли се за други известни имена на хора от това време, които да сме пропуснали?

[boilad]

Според мен, това е поради фактът че израстването на Ивайло е свързана с промени в обществото - той е водач на революция, която иска да се променят правилата в държавата...

Всъщност, да, сега разбирам - ти се питаш, какво би станало ако Ивайло се опита да се намести и издигне във феодалната система, докато аз се питам какво би станало, ако той води успешна "селска революция" в България през XIII век?

Ясно, значи оставаш на първоначалната си (да я наречем романтична) позиция, че Иваил е революционер, при все че и аз и рицаря Монферан обяснявахме, че просто няма условия за това. Най-малкото липсва интелектуалния потенциал (в смисъл на някаква предхождаща теоретична или идеологическа обосновка на по-големите свободи). Няма и доказателства за някакви социални вълнения, или пък въстаниците на Иваил да са поставяли социални искания. Реалната история нагледно показва докъде води "успешната "селска революция"".

По последните ти въпроси не се сещам за нищо конкретно.