За историята на Балканите, като за "Го"

[von Danitz]

Идеята е много приятна, чета.

Втора и четвърта входна точка малко ми убягват, принципно. Ясно е че откъм Южна Италия там някъде около днешна Игуменица се влиза, ама в историята на средновековните Балкани там някакви кой знае какви знаменити събития не се забелязват. Може би Драч? Но пак не. И знаеш ли защо, именно заради релефа, което е нещо извън Го-то. Така че може и до Солун за пригледност да се свие.

Северозападната пък точка разтегната до Истрия и Виена, просто ме смайва, дори и за поле 13 на 13. И тя тази точка има някакво значение примерно за кръстоносци и маджари ако намесим, но не може ли просто да си е Белград.

[DelaRea]

Идеята е много приятна, чета.

Втора и четвърта входна точка малко ми убягват, принципно. Ясно е че откъм Южна Италия там някъде около днешна Игуменица се влиза, ама в историята на средновековните Балкани там някакви кой знае какви знаменити събития не се забелязват. Може би Драч? Но пак не. И знаеш ли защо, именно заради релефа, което е нещо извън Го-то. Така че може и до Солун за пригледност да се свие.

Северозападната пък точка разтегната до Истрия и Виена, просто ме смайва, дори и за поле 13 на 13. И тя тази точка има някакво значение примерно за кръстоносци и маджари ако намесим, но не може ли просто да си е Белград.

Така е, адмирале, по начало имаме проблем с установяването на западния край на игралното поле. Големите Балкани, са ни твърде големи, но пък от друга страна, България не винаги се вмества на изток от линията Белград-Солун, а прелива и до Адриатика...
Затова и разширявам или свивам игралното поле чисто субективно, съобразно територията на държавата ни.

Най-лесно е това да се направи в СЗ. Белград се оказва наистина ключ към полуострова от тази посока. Имаме късмета, че през повечето време сме контролирали тази невралгична точка.
Не така стоят нещата с ЮЗ. Имаме хронична слабост там, присъстваме но не владеем, господари сме на планините, но отстъпваме крайбрежието, заедно с пристанищата, които ИРИ използва, както само тя умее, за бази.
Административният ни център вероятно е бил Девол, Солун така и никога не става наш, а Драч - само от време на време... За това и сме толкова уязвими там, входовете и изходите за Македоия вечно са притежание на друг.
Това е нашата трагедия, влизаме в познатата ни ролята на Слон, който се бори с Кит. Геостратегията показва, че обикновено Кита печели...

П.П.
Имам малко работа сега и трябява да излизам, след това, ако имам време и вдъхновение, ще попиша малко за играта през времето на цар Симеон Велики, които за едни е Златен Век, а за други - нашата Първа национална катастрофа

[DelaRea]

И така, да се върнем на нашата игра.
През 893 г. Симеон става владетел на България при извънредно благоприятни условия. България се е разположила сериозно в средата на игралното поле, заела е твърдо северния хоризонтал (зад Дунав) и средния хоризонтал (Средец- Месемврия), липсва и само южния хоризонтал под Родопите. Наш е и почти целият среден вертикал (Бдин-Средец-Солун), контролираме изцяло единия диагонал - Преславец-Дръстър-Средец-Скопие-Девол, и повечето от другия (Адрианопол-Филипопол-Средец-Белград-Пеща). Това , което ни липсва, за да затворим партията, е само В ¹ 1, ЮИ, Цариград.
ИРИ всъщност владее целия южен хоризонтал до Солун, има присъствие и по част от крайните вертикали, благодарение на флотата си. Самият Константинополис е добре пазен от Адрианопол. И за двамата играчи на полето е ясно, че играта може да се реши само с няколо хода в тази невралгична точка. Затова и Симеон прави там първият си ход. С войната 894-96 г. той удря неприятеля в най-слабото му място, искайки да изолира Върха от останалото поле.
Печелим двете сражения в Източна Тракия, но за съжаление силите не ни достигат да заемем никоя точка, Адрианопол си остава ромейски, Нещо повече, тази война предизвиква активизацията на византийската дипломация, която вкарва в играта маджарите. Те се опитват да заемат В ¹ 3, СИ, за наше щастие неуспешно, но за наше нещастие преминават по северния хоризонтал и през Хунград се появяват при В ¹ 4, СЗ. Както споменах и по-горе, ние се свиваме до естествените си граници и използваме Белград за нов В ¹ 4, СЗ.

Тази, за мен катастрофа в Панония, в самото начало на X век е съпътсвана от едно невероятна компенсация, която ни е подарена от Съдбата, но ние я проспиваме с лекотата на невежия – през 904 г. арабската флота напада, завладява и оплячкосва Солун. Вместо да се възползваме от тази възможност и да заемем опразнения от пиратите град, ако ще дори и да си го “купим” от тях (те май искат за него 20 000), ние се задоволяваме само с това да поставим една гранична плоча, с която маркираме границата си. Така Симеон губи възможността да прекъсне южния хоризонтал, (а и веднъж за винаги да сложи край на морската хегемония на ИРИ. Но това е тема на друга тема...)

[DelaRea]

През годините 912-927 - до края на управлението си, Симеон се мъчи да играе своята игра предимно на този малък периметър от игралното поле. Цялото усилие на България е насочена единствено и само към ЮИ част на полето и всичко е подчинено на стремежа да се овладее връх номер 1 – Константинопол.

На няколко пъти Симеон прави и ходове извън споменатия ЮИ квартал. Едният е походът му през 920 г. на юг в Елада, (извън нашето игрално поле), което не довежда до нищо материално (в смисъл – териториално). Другите са нахлуванията на наша войска в Сърбия и Хрватска. Тези ходове, особено в западна посока са много логични и целта им е да се заздрави този край на игралното поле. Това начинание се оказва успешно в Сърбия, нашите действия на практика вадят сърбите от играта с отвеждането на Чеслав като пленик в Преслав.
По отношение на Хрватска нямаме подобен успех.
Има споменат и още един ход на Симеон за укрепване на западния вертикал - през 914 г, когато неговите войски "опустошавали околностите на Драч".
До края на своето царуване Симеон продължава да води играта предимно в източната половина на полуострова, знаейки че това е неврлагичната зона за ИРИ. Той успява да разгроми ромеите при Ахелое и дори да завладее Адрианопол. Укрепва се трйно там за няколко годин, но с това неговата игра приключва. Силите на държавата така и не достигат за да се заеме В ¹ 1, ЮИ.

[von Danitz]

Това близко ли е до истината?

[DelaRea]

След смъртта на Симеон, неговият наследник Петър, повтаря (или поне се старае) успешните ходове на Омуртаг – постига здрав и дълготраен мир с ИРИ, за да излекува страната от раните, нанесени от изнурителните войни. България връща Адрианопол, но пък и е признато цялото останало поле. Както и преди половин век, владеем повечето от територията, липсват ни само двата ъгъла по диагонала Константинополис- Естергом. Лошото е, че май губим северният хоризонтал или поне го прибираме по Дунав. Нищо не е направено и по другите участъци, ние лежим на стари лаври и чакаме времето да мине.

То наистина минава и заминава и ни заварва неподготвени за новите предизвикателства. Бурята идва с появата на поредния играч на полето, отново от СИ. Това е киевския княз Светослав с варяжката си дружина, която не знае що е милост. Той нахлува през 968 година, на следващата година пак и пак и вече със сигурност ни отнема В ¹ 4, СЗ.

Така се оказва, че България заема цялото игрално поле, но не и три от върховете. Това предопределя нашата гибел, ние вече сме колос на глинени крака. Всичко останало е въпрос на време и на постоянен натиск, ако перефразираме казаното от Чърчил по повод на една друга война.

[DelaRea]

Това близко ли е до истината?

Да, страхотна илюстрация!
Нещо такова си представям и аз.

[DelaRea]

Както и да е, истината е че България се е оказала без съпротивителни сили пред нашествието на русите от север и на ИРИ от юг. През 970 г. българска територия става бойно поле на две чужди армии, всяка от които си има свои интереси и цели, но все различни от нашите.

След падането на Преслав (и смъртта на Светослав) войната спира, цялата източна част на игралното поле е заето от ИРИ.

По съвсем естествени причини играта се пренася в останалата част на полето, което все още е на българите, в лицето на Комитопулите, които контролират западната половина на игралното поле, заедно със Средата (Средец). Те много бързо се организират, слагат ръка на половината хоризонтали и вертикали и по същество изместват центъра на играта. Сега за нас жизненоважен се оказва В ¹ 2, ЮИ, където е новото средище на държавата.
Следва смъртта на Давид, после на Мойсей, накрая и на Аарон, но Самуил постъпя далновидно и държавнически. Той продължава да играе играта, и неговите ходове, заедно с тези на Василий Втори Българоубиец са едни от класическите в тази партия.

[DelaRea]

Двубоят между двамата минава през два периода. През първият - ди края на века, Самуил се старае да възстанови целостта на държавата, чрез контрола върху диагонала Охрид-Дръстър и за малко успява.

Обратно на него, ИРИ се мъчи да разсече България на две по обратния диагонал - Цариград-Белград. Затова и големият им сблъсък е именно при пресечната точка Средец. Самуил печели тази битка през 986 г. с блестящата си победа при Траянови врата (ако арменската пехота не беше спасила живота на младия василиевс, сега историята ни щеше да е малко по-друга...).

Впоследствие Самуил атакува и извън игралното поле, прекосявайки, както и Симеон по-рано, южния хоризонтал в посока Елада. За наша жалост тук се случва и злополучната битка при Сперхей и това попречва на Самуил да се укрепи трайно в тази посока.
През същият период са и успешните ходове по стабилизирането на западния вертикал. Самуил слага ръка на Драч, успява да покори Зета и дори постига мир с маджарите, което му гарантира спокойствието на север.

Км края на X век България си е осигурила спокойствието чрез едно крехко равновесие, защото владее все пак трита върха, средата на игралното поле и диагонала Охрид-Дръстър. За пръв път от много време България стои стабилно и на западния вертикал и на северния хоризонтал. Средия хоризонтал и средния вертикал са поделени почти поравно между България и ИРИ. Предимството ни е, че държим Средец.

[DelaRea]

Конфигурацията се променя коренно в началото на XI век.
Василий успява да пробие по диагонала, да достигне и заеме Видин -цетралната точка в северния хоризонтал - и така да разсече България на две части. Отново губим източната половина на полето и В СИ.
Самул отговаря с една не по-малко дръзка операция, като завладява внезапно Одрин, но не успява да го задържи. Това сякаш предопределя и бъдещите неуспехи на България.
През следващите две десетилетия играта се пренася изцяло в западната половина на игралното поле. Василий се старае отново да разсече България на две части, този път северна и южна, като оказва натиск по средния хоризонтал (Скопие).
В краят на периода основният сблъсък е по южния хоризонтал, който е пробит окончателно след битката при Беласица през 1014 г.
Отстъпили по всички други фронтове, българите се мъчат да заемат поне западния вертикал, но след смъртта на цар Иван Владислав под стените на Драч и това се оказва непопстижимо.

Краят на държавата съвпада с окончателното покоряване на Охрид - В N 2ЮЗ през пролетта на 1018 г. и на Срем - В N 2 СЗ през 1019 г.

ИРИ отново владее 4-те върха и цялото поле между тях.

[von Danitz]

По Самуил, по твоето тълкуване...

[gollum]

Темата е много интересна, главно защото е много добре написана - браво и благодаря за приятното четиво. Що се отнася до критиката - мисля че съществените неща вече са споменати - твърде е схематично (което не пречи да е забавно).