А какво би станало, ако....

[De Ruyeter]

хе-хе :lol: :lol: , просто ще ме умориш с тая бронепробиваемост изчислена през 1960 г.И аз я имам, но оттогава нещата се промениха....
Направи си сверка на следния адрес.Натан Окун е коригирал всичике таблици за бронебробиваемост, които са поместени, в дебелите книги http://www.geocities.com/kop_mic/
Още малко ще излезе от цитираните от теб цифри, че Шарнхорст е с подобна - много близка на КГ V бронебробиваемост при трипъти по лек снаряд, оръдието на Нелсън е гола вода.Интересно как докарват Бисмарк до безпомощно състояние, а той не ги потопява, Как Дюк ъф Йорк изважда от строя Шарнхорст, а не го потпяв - защото не го е потопил, а бе въобще големи леваци били тия англичани.Още малко и с по-голям късмет Шарнхорст е могъл да потопи Дука!!!!! :?

[gollum]

Я да си повторя въпросите към флотските специалисти (ясно е че няма скоро да се разберете по въпроса дали "Съветски съюз" сам би могъл да се разправи с три-четири британски линкора):

1) Може ли това съединение от три кораба да се прикрие от атака от подводници само с тези 8 бомбардировача, с които разполага. Респективно, има ли в района британски/американски подводници, които да са в състояние да му навредят (защото си спомням, че "Тирпиц" беше изваден от строя от съветска подводница, да речем - което означава, че подводниците в този смисъл са опасни и биха могли да върнат цялото съедиенние обратно в Ленинград).

2) Уязвимо ли е това съедиение за атака от есминци (ако предположим, което е много вероятно, че ще има при подходящи усолвия подобна атака, при това - с достатъчно на брой есминци и поне британските екипажи ще са склонни на саможертва)? В смисъл, биха ли успели те да нанесат торпеден удар преди да бъдат извадени от строя от универсалната артилерия на двата съветски кораба?

Много бих се радвал ако отговорите на тези два въпроса. Предварително благодаря .

Инак в книгата бронирането на "Съветски съюз" е дадено така: палубата 180 мм (на отделни места е 275 мм); челото на кулите е 495 мм, горната част, покривът и страните са 230 мм, а задната страна - 410 мм. Погребите са защитени с 475 мм.

[Gaden Gogi]

Брейииии, от тогава нещата са се били променили, бронята е станала по-мека сигурно. А случайно да прочете че това което съм цитирал е базирано и на ОФИЦИАЛНИ данни, а те са базирани на ИЗПИТАНИЯ а не на сметки. Натан Окун ги бил коригирал, че от кога той стана официална инстанция???? човека си прави разни сметки, хубаво а други хора са разполагали със самото оръдие и са провели изпитания. И не аз съм го изкарал, ти това как го превеждаш:"The above information is from "German Capital Ships of World War Two." The data is based upon the pre-war Krupp test shoots on their range in Meppen with L/4,4 APC projectiles using RPC/32 propellant against KC-type armor at an impact angle of 70 degrees. It should be noted that RPC/32 propellant was replaced by the more powerful RPC/38 type which was the only propellant used in World War II." Или Окун го е сметнал по-точно?? За Бисмарк :прочети темата която ТИ си пуснал за неговото потопяване. За Шарнхост:много добре знаеш как е повреден и настигнат Шарнхост. А най-интересното е какво общо имат твоите писания за Бисмарк и Шарнхост с настоящата тема??
BTW: по сметките на Окун сигурно ще излезне че руското 406мм ще перфорира KG5.

[Gaden Gogi]

Я да си повторя въпросите към флотските специалисти (ясно е че няма скоро да се разберете по въпроса дали "Съветски съюз" сам би могъл да се разправи с три-четири британски линкора):

1. За Тирпиц няма официални данни да е бил поразен от К-21. Принципно може да бъде атакувано но, Но ако подводницата е в подходящо положение за атака и при благоприятно стечение на обстоятелствата, а и предвид лошото време в Северния Атлантик шансът е доста мизерен, от друга страна съединението не е в състояние да се защити т.е. този шанс може да се използува.
Подводниците биха били много опасни при завръщането на ескадрата понеже поради неминуемите повреди тя най-вероятно ще е с понижен ход, респективно много по-уязвима. Нека уточня, нормалната скорост на такова съединение е около 20 възела което напълно лишава подводницата от възможност да маневрира спрямо него със своите макс. 10 възела подводна скорост. (транспортите при атаката над които се постигат успехи се движат с 5-8 и по-малко възли).
2. Есминците биха били много сериозна заплаха в сложни МТО. до '44 руснаците биха имали радари способни да открият есминците но не и да управляват стрелбата ('бе май през войната никой няма такива). +за братушките би бил изключително силния спомагателен калибър от 152мм, впрочем и те и германците залагат на разделен спомагателен и зенитен калибър именно за да повишат ефективността на стрелбата срещу есминци (естествено има и куп други причини.). Като заключение бих казал че ескадрата би била изключително уязвима от атаката на есминци предвид сложните МТО и липсата на леки сили за осигуряване на периметъра.

[De Ruyeter]

НатанОкун е водещ специалист и който не знае това е доста бос в тази област.Второ твоите помествания опровергават сами себе си, тъ като взривното вещество използвано на оръдията на "Шарнхорст" е съвсем различно от това с което са правени опитите, заменено е с по-мощно е и със сигурност бронепробиваемостта е по-оляма.Просто Натан Окун е променял коефициентите.Ти като знаеш толкова можеш ли да ми кажеш тая бронепробиваемост срещу каква броня е срещу американска, италианска, френска, немска, английска?Те всички са с различно качество
It should be noted that RPC/32 propellant was replaced by the more powerful RPC/38 type which was the only propellant used in World War II.По същия начин са сменили и взривното вещество на Ришельо, но ти си инат, мързелив, самодоволен и самовлюбен в знанията мислиш, че това което е написано в warships1 и е копирано 1:1 от книгата на Дълин и Гарцке Axiz and Nautral Battleships 1985 Annapollis е меродавно и сега.
Много от данните за балистиката на снарядите са липсвали през 60-те и 70-те години, изчислявани са били при други коефициенти.Иначе американските оръдия, японските, немските Италианските и всичик се получават чудовищно мощни, а английските пльокала.Приканвам те да погледнеш таблиците, защото по тях се ориентират и си сверяват часовниците всички водещи специалисти на Запад

[Gaden Gogi]

Ставаш вече жалък като пълниш форума с описание на личностните ми качества. Окун може и да е водещ специалист обаче данните са от изпитания, вдява ли ти тиквата това какво значи??? че оръдието е ИЗПРОБВАНО в СТРЕЛБА срещу БРОНЕВА ПЛОЧА. Относно текста за немското оръдие: по-нагоре в този жалък и смешен сайт е дадена пробиваемостта и за другия тип снаряди. Взривното вещество няма нищо общо с бронепробиваемостта, то просто значи че снаряда ще нанесе повече поражения КОГАТО и АКО пробие бронята. Сега понеже съм " инат, мързелив, самодоволен и самовлюбен в знанията " превъзмогвайки своя мързел ще те светна защо бронепробиваемостта на БОРДОВА броня на Шарнхост и KG5 е с близки показатели: ами много е просто: германските оръдия са бързи а британските бавни, от това следва че последните имат влошена пробиваемост на бордова броня докато на германските именно тя е висока. a ako (понеже ти за разлика от мен не си мързелив) си направиш труда и погледнеш пробиваемостта на палубна броня ще видиш че там разликата е мнооого чувствителна. И понеже ти за разлика от мене не си "самовлюбен в знанията " ще се радваш да научиш че 721 делено на 315 никога не е равно на 3.
BTW: бронепробиваемостта не се влияе от количеството и качеството на ВВ а от енергията, формата и обработката на челото на снаряда.
BTW2: А тази глупост от къде я измисли "Много от данните за балистиката на снарядите са липсвали през 60-те и 70-те години" Значи тогава са липсвали пък сега са се появили? Или Окун си има по една бройка от всяко оръдие и си прави експерименти в задния двор? Още повече че дори в 60-те почти всички от тези оръдия са били вече отдавна претопени. Все пак хората които са стреляли и са изпитвали тези оръдия се очаква да се по-запознати с тях.

[De Ruyeter]

GPS

Изследванията на Натан Окун са базирани не само на сухи теоретични формули, но и на разстрел на броневи плочи, демонтирани от Тирпиц от британски оръдия, на японска стомана, използвана за строителството на Шинано, американската стомана от недостроените линкори Кентъки и Илиноийс, доста от старите линкори преди да отидат за нарязване - Тенеси, Уест Вирджиния са с демонтирани плочи и оръдия и се прави пробен разстрел на Разстрелват се пллочи от КГV, Нелсън, правят се бомбови изпитания върху старите линкори. Проблемът е че при изчислението на ръка сметката не е толкова точна, после той компютъризира всичко - вкарва таблиците за бронепробиваемост в компютри, подбробно изучава различните видове стомани от 1950-90 и после въплъщава изледванията си в таблици.Тези таблици тези той непрекъснато ги променя.Няма голямо значение дали снарядът е с висока или ниска начална скоростVСнарядът на Бисмарк който е с 820м/сек пробива на 20 000 ярда 414 мм вертикална британска броня, на КГV - 385ммр
на Шарнхорст - 267мм.Колокото и дае с високаначалана скорост снарядът е ЛЕЕЕкичък и с преминаването на разстояние му пада началната скорост.А като удари бронята под ъгъл /което е задължително съпротивляемостта нараства/

[Gaden Gogi]

Снарядът може да е лееекичък ама бааалистиката му е друга. Погледни ъглите на падане . Тази дискусии за за друга тема в друга част на форума. Ако искаш да продължим там.

[De Ruyeter]

кажи къде и продължаваме.Знам какво ще кажеш, че бързия снаряд пробива повече борд, а бавния с теглото - палуба.
Имам предвид друго - Тежкият снаряд има по стръмна траектория и това го прави по неточен, но от друга страна по трудн губи по-бавно скорост горе-долу 1" на 2000 ярда , докато при лекият макар и бърз и съпротивлението и по-голямо и си губи по-бързо скоростта бронебробиваемостта спада с около 2" на 2000 ярда
За сравнение ще кажаче полетът на снаряда на Бисмарк 820м /сек е на 20 000 ярда е 30 сек, а на Принц Ойген с 925м/сек на същата дистанция е около 40 сек

[Gaden Gogi]

Ami do kолкото си спомням в ВМС часта имаше тема за въоръжението и май точно това разглеждахме. А Окун не е променил много неща на бавните е увеличил пробиваемостта на бордова броня и е намалил палубната , на бързите обратно, специално си играх да сравнявам.
BTW.Към личностните ми качества си забравил да добавиш: егоцентрик, злопаметен, проклет, като се сетя още ще ти кажа.

[Sir Gray]

Давайте го малко по-споко с личните епитети все пак

[Imperial]

[Odzava]

Как да няма радари с които да се управлява артилерийския огън? :? :? Тояно американците имат сантиметрови артилерийски радари още 1943-44 г. И мелят всичко наред от боя в залива на Императрица Аугуста нататък.
А колкото до това какъв шанс има съветското съединение-я ми опишете какво е писал точно този любител по въпроса и да спретнем любителска дискусийка. Техническите въпроси много ги детайлизирахте. Всъщност въпроса може да се сведе до съпоставянето на зоните на сигурност на корабите и МТО условията в Северния Атлантик. Там обикновенно дистанцията на която може да се води арт. огън през лятото е от 11 000-10 000 метра надолу.
За "Генералното сражение"-ама хич не съм съгласен с Гоги. Искам само да разбера кой е спечелил морска война с "периферна" или крайцерска тактика. Ако няма такава страна(а то няма) какъв е позитивния вариант за тази страна (и за кой период, може и с хипотетичен флот), и кой е казал че за Генералното сражение трябват десетки и стотици кораби. Обратно-Клаузевиц казва, че Генералното сражение може да е кораб срещу краб и човек срещу човек.

[Gaden Gogi]

Под "генерално сражение" се разбира: тръгваш и с цел да смелиш чуждия флот, не защото осъществяваш някаква операция а апросто заради смелването.

[De Ruyeter]

Само ако ми позволите ще коригирам едно нещо към 1935 г. Германия е водеща в света относно радарите и радиооборудването.През 1940-45 г. Палмата на първенството окончателно преминава в англоамерикански ръце.Всички немски радари работят в дециметров обхват 81см, докато дължината на вълната бри британци и американци намалява стига до 50см, 10см и 5см.Колкото е по-къса дължината - толково по-ясен образа, по-добро сканиране.Немците до 1944 г. нямата артилерийски радара на големите си кораби, а само въдушно поисков радар.Радарите често се повреждат, излизат от строя при изстрели.Американците имат радар МК /, който може да различава плисъците на 406мм от тези на 356мм оръдия нощно време, система за опознаване "Свой-чужд", която липсва на корабите от Оста