Първата световна война избухва през 1911 година заради втората мароканска криза

[skorpion1980]

През април 1911 година избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко - Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 година окупират Фес.
Германската империя, която се чувства ощетена от разрешаването на предходната Танжерска криза от 1905-1906 изпраща в пристанището на южномароканския град Агадир на 1 юли 1911 година малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният крайцер „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти, изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
Както е известно по-нататък след като Англия заема страната на Франция се стига до договора от Фес, според който Германия признава на Франция правото на протекторат над Мароко, а е компенсирана с територии от френско Конго. Да приемем обаче, че Кайзерът беше решил, че е настъпил момента да удари Франция още преди Лойд Джордж да се е изказал в защита на интересите на последната, примерно с цел демонстрация на сила крайцерът "Берлин" да беше атакувал някои от френските кораби по мароканския бряг, след което германците да си тръгнат на блицкриг както е в ТР 3 години по-късно, който не се реализира заради несъгласието на Белгия да им пропусне войските, което ги принуждава да я окупират, което кара и Англия да се включи, съответно и Русия, която атакува към Източна Прусия. Австро-Унгария, следвайки съюзния си договор с Германия, напада Русия, а едновременно с това Сърбия и Черна гора като превантивна мярка с идеята веднъж за винаги да парира претенциите на тези две страни към Босна и Херцеговина, нещо напълно реалистично предвид влошените отношения с тях заради събитията от есента на 1908. И така, да речем най-късно в началото на август 1911 година бойните действия между Германия и Австро-Унгария от една страна и Франция, Англия, Русия, Сърбия и Черна гора от друга вече са налице. Горе-долу по това време започват преговорите от страна на двата лагера за привличане на съюзници.

[skorpion1980]

При тези обстоятелства поне в началото нещата на Западния фронт не биха били особено по-различни, отколкото в ТР 3 години по-късно, евентуално датите на битките и настъпленията не биха съвпаднали напълно, но не така биха изглеждали на Източния. Причината е политиката на безкомпромисна русификация на всички неруски елементи в европейската част на Русия, която води Столипин по това време. Както е известно той е убит през септември в Киевския театър, в тази алтернативна реалност със сигурност при започнала война не би му било до театър. Именно това би било повод за ЦС да започнат война в този момент - руският тил е заплашен от въстанията, които с немско финансиране са способни да вдигнат силно репресираните по това време поляци, украинци, литовци, латвийци, а също и румънците в Бесарабия, особено като се има предвид, че могат да разчитат на финансиране от германофилското правителство на Румъния по това време, оглавявано от Петре Карп. Той 5-6 години по-късно заедно с лидера на румънските националисти в Бесарабия Константин Щере се проявява като колаборационист на настъпващите германски и австро-унгарски войски в ТР. Имайки предвид и твърдите прогермански убеждения на Карол 1 (нали са една династия с Кайзера), когото само профренското правителство на Братиану спира от вкарване на Румъния на страната на ЦС през 1914 година в ТР, този път Румъния неминуемо би тръгнала с тях, особено при едно въстание в Бесарабия, което при тогавашните обстоятелства е напълно реализуемо. Предвид помощта, която могат да очакват армиите на ЦС също от поляци и украинци в тила на руската армия, навлизането им на руска територия през есента на 1914 изглежда неизбежно, да не говорим, че политиката на Столипин само може да забави мобилизацията допълнително и да предизвика масови дезертьорства и колаборационизъм поне в първите 1-2 месеца.
Интересна е ситуацията и с Османската империя - точно по това време Енвер паша се връща от Берлин, където е бил военен аташе, както е известно той е заклет германофил и като един от лидерите на младотурците неминуемо ще се стреми ако трябва и чрез преврат да вкара страната в лагера на ЦС. При едно лошо начало на войната за Русия това изглежда неминуемо.
Италия по всичко изглежда би трябвало да остане неутрална на първо време, защото макар все още да е член на Тройния съюз, тя има претенции към Хабсбургите за Трентина и Южен Тирол, които са съвсем официални от вече 3 години като компенсация за анексията на Босна и Херцеговина. Влошени са и отношенията с ОИ заради мераците към Либия, които са подкрепени от Антантата. Все пак предвид все още съществуващия съюз с Германия и Австро-Унгария не можем да очакваме Италия да се включи във войната още до края на 1911 година, така че военните им действия в посока Либия биха се забавили. И така до края на годината със сигурност участие вземат трите велики сили от Антантата плюс Сърбия и Черна гора срещу двете ЦС плюс Румъния и ОИ.

[skorpion1980]

И така при включили се и трите тогава съседни на България страни, позицията на София е ключова и много деликатна. От една страна имаме русофилското правителство начело с Гешов, което е коалиция от умерените русофили от НП и крайните русофили от ПЛП на Данев. От друга имаме Фердинанд, без чието съгласие България не може да влезе във война дори при парламентарно одобрение, а той със сигурност не би бързал първо заради много близките си отношения с Франц Йосиф и второ защото през 1910 година има известно охладняване на отношенията с Русия, които водят до известни ревизии на конвенцията от 1902. Причината е несъгласието на Русия България да води самостоятелна външна политика, за което дори има споразумение от началото на 1908, което обаче е нарушено от българска страна още през септември същата година с обявяването на независимостта. Другият проблем е отказът на Русия да подкрепи България в амбициите й за териториално разширение в Одринска Тракия, както и отказът на братушките да не позволят сръбско разширение в Македония. Тези обстоятелства се изясняват през 1910 както вече стана въпрос, което значи, че Фердинанд би се възползвал от положението, за да настоява за писмени руски гаранции, знаейки, че няма да ги получи и така би пазил неутралитет. Точно това би била и целта на Виена и Берлин, където през 1911 за разлика от 1914-1915 година ясно са си давали сметка, че България не би тръгнала да воюва на тяхна страна, като най-вероятно биха обещали разширение на Запад до Морава за сметка на Сърбия срещу неутралитет. За да има такъв е много вероятно също така Австро-Унгария и особено Германия да притиснат Османската империя да пристъпи най-после към изпълнение на реформите, предвидени по член 23 от Берлинския договор, което би значело турците да възстановят някои затворени след 1903 български църкви и училища и да открият нови, особено в сърбоманските райони в Македония, където пък с включването на турците във войната всички сръбски институции биха били закрити. При тези обстоятелства включване на България на страната на Антантата още до края на 1911 ми изглежда възможно само ако и Гърция побърза да се включи.