През април 1911 година избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко - Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 година окупират Фес.
Германската империя, която се чувства ощетена от разрешаването на предходната Танжерска криза от 1905-1906 изпраща в пристанището на южномароканския град Агадир на 1 юли 1911 година малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният крайцер „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти, изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
Както е известно по-нататък след като Англия заема страната на Франция се стига до договора от Фес, според който Германия признава на Франция правото на протекторат над Мароко, а е компенсирана с територии от френско Конго. Да приемем обаче, че Кайзерът беше решил, че е настъпил момента да удари Франция още преди Лойд Джордж да се е изказал в защита на интересите на последната, примерно с цел демонстрация на сила крайцерът "Берлин" да беше атакувал някои от френските кораби по мароканския бряг, след което германците да си тръгнат на блицкриг както е в ТР 3 години по-късно, който не се реализира заради несъгласието на Белгия да им пропусне войските, което ги принуждава да я окупират, което кара и Англия да се включи, съответно и Русия, която атакува към Източна Прусия. Австро-Унгария, следвайки съюзния си договор с Германия, напада Русия, а едновременно с това Сърбия и Черна гора като превантивна мярка с идеята веднъж за винаги да парира претенциите на тези две страни към Босна и Херцеговина, нещо напълно реалистично предвид влошените отношения с тях заради събитията от есента на 1908. И така, да речем най-късно в началото на август 1911 година бойните действия между Германия и Австро-Унгария от една страна и Франция, Англия, Русия, Сърбия и Черна гора от друга вече са налице. Горе-долу по това време започват преговорите от страна на двата лагера за привличане на съюзници.
Германската империя, която се чувства ощетена от разрешаването на предходната Танжерска криза от 1905-1906 изпраща в пристанището на южномароканския град Агадир на 1 юли 1911 година малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният крайцер „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти, изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
Както е известно по-нататък след като Англия заема страната на Франция се стига до договора от Фес, според който Германия признава на Франция правото на протекторат над Мароко, а е компенсирана с територии от френско Конго. Да приемем обаче, че Кайзерът беше решил, че е настъпил момента да удари Франция още преди Лойд Джордж да се е изказал в защита на интересите на последната, примерно с цел демонстрация на сила крайцерът "Берлин" да беше атакувал някои от френските кораби по мароканския бряг, след което германците да си тръгнат на блицкриг както е в ТР 3 години по-късно, който не се реализира заради несъгласието на Белгия да им пропусне войските, което ги принуждава да я окупират, което кара и Англия да се включи, съответно и Русия, която атакува към Източна Прусия. Австро-Унгария, следвайки съюзния си договор с Германия, напада Русия, а едновременно с това Сърбия и Черна гора като превантивна мярка с идеята веднъж за винаги да парира претенциите на тези две страни към Босна и Херцеговина, нещо напълно реалистично предвид влошените отношения с тях заради събитията от есента на 1908. И така, да речем най-късно в началото на август 1911 година бойните действия между Германия и Австро-Унгария от една страна и Франция, Англия, Русия, Сърбия и Черна гора от друга вече са налице. Горе-долу по това време започват преговорите от страна на двата лагера за привличане на съюзници.
Comment