Битката при Аламидере е сблъсък между български и османски войски, състоял се на 21 октомври 1912 г. по време на Първата балканска война край село Аламидере, 15 км югоизточно от днешен Смолян. С победата си в тази битка 21 средногорски полк овладява горното поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на Родопите от османско владичество. В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено на Полковник-Серафимово (по званието и името на командира на полка полковник Владимир Серафимов), а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец станал известен като Родопската Шипка.
"Турският военен министър Назим паша пише: „Нападението... трябва да бъде саможертвено, с терор до свирепост, така че още в първия ден да внесе паника в българската земя. Щом се мине границата, веднага да се изпратят летящи отряди от въоръженото гранично мохамеданско население и от мюсюлманите от Южна България, които да палят и секат всичко що срещнат...“
"Командването на Родопския отряд разбирайки, че турския корпус превъзхожда силите на отряда, заповядва отстъпление към границата. Полковник Владимир Серафимов не се подчинява на заповедта, въпреки че може да бъде даден на военен съд. Той знае много добре, че ако отстъпи българското население в околията – 15 000 души, ще бъде избито. За твърдия и категоричен отказ свидетелства ефрейтор Стефан Станчев: “Гешев викаше по телефона, та го чуваха и нашите войници, залепени по деретините и яровете: Серафимов! Ще дадеш заповед да отстъпим на старата граница! Серафимов му отговаряше: До един ще измрем, но няма да отстъпим! Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещаха като освободители, да бъдат унищожени от турците.”
"Турският военен министър Назим паша пише: „Нападението... трябва да бъде саможертвено, с терор до свирепост, така че още в първия ден да внесе паника в българската земя. Щом се мине границата, веднага да се изпратят летящи отряди от въоръженото гранично мохамеданско население и от мюсюлманите от Южна България, които да палят и секат всичко що срещнат...“
"Командването на Родопския отряд разбирайки, че турския корпус превъзхожда силите на отряда, заповядва отстъпление към границата. Полковник Владимир Серафимов не се подчинява на заповедта, въпреки че може да бъде даден на военен съд. Той знае много добре, че ако отстъпи българското население в околията – 15 000 души, ще бъде избито. За твърдия и категоричен отказ свидетелства ефрейтор Стефан Станчев: “Гешев викаше по телефона, та го чуваха и нашите войници, залепени по деретините и яровете: Серафимов! Ще дадеш заповед да отстъпим на старата граница! Серафимов му отговаряше: До един ще измрем, но няма да отстъпим! Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещаха като освободители, да бъдат унищожени от турците.”
Comment