1903 България обявява война на Османската империя

[skorpion1980]

Може би черногорците през 1903 биха имали по-голям успех при Шкодра отколкото през 1912, защото тогава, преди младотуската революция, военните османски укрпеления не са модернизирани по германски тертип и като цяло са били по-малко трудни за превземане. Все пак поне във военно отношение младотурците наистина постигат целта си, а именно модернизация на армията, включително военната база, която преди 1908 е изостанала за времето си, мъките на 350 хил. османска войска срещу 26 хил. въстаници (макар поне водачите да са добре обучени офицери от българската армия, а голяма част от редовите въстаници да са карали военна служба в България) го доказват. Така че в алтернативката за разлика от ТР спокойно можем да имаме втори черногорски щурм на шкодренската крепост, този път успешен.

[DelaRea]

20 октомври

На тази дата положението на различните бойни театри е следното:
В Македония българският Западен корпус е достигнал Вардар и завзел Скопие и Щип, а 7-ма пехотна и 1-ва кавалерийска дивизия са до Сяр и Беласица.
Родопския отряд завладява устремно почти цялото Беломорие (без Дедеагач).
Източният Корпус е почти обкръжил Одрин в хлабава хватка от три страни, но е заел цяла Странджа, надвисвайки над Лозенград (но от възвишениета на северозиток). Цяла една пехотна дивизия (3-та Балканска на генерал Никола Иванов) се намира в Мидия-Виза, почти в тила на османския Източен корпус и иска разрешение да напредне към Истанбул, "за да направи османците по-отстъпчиви при едни преговори". Генералния Щаб и забранява изрично, за да не попадне "тази прекрасна дивизия" в обкръжение.

Каква е дипломатическата ситуация към този момент?
Русия не ни позволява да застрашаваме проливите, Австро-Унгария ни призовава да не минаваме Вардар, британците не искат да стигаме до Егейско море (което пък не е проблем нито за руснаци, нито за австрийци, стига да не е на изток от Марица за руснаците, или на запад от Струма за австрийците).
Само французите са на наша страна и дори ни подтикват да си осигурим излаз на егейското крайбрежие (така ще има още един флот, който ще трябва да ни построяват). Германия вдига рамене, а на въпрос на журналист, дали Берлин ще признае българската независимост, канцлерът отговаря: "Не можем да им признаем или дадем нищо повече от това, което те сами се взеха сами, доста успешно при това, със силата на оръжието".

Но въстанието зад Вардар е в разгара си.
Ако спрем войната сега, означава да предадем (за пореден път) и да изоставим на произвола на съдбата (и на ятагана) българскто население там. Генералите настояват да форсират Вардар, ("само и единствено с тактическа, чисто военна цел, иначе няма да можем да разбием врага", както казват полевите командири) за да достигнат освободените области в горите, а политиците от София едва успояват да ги сдържат.

Какво правим след 20-ти октомври?

Генералите на своя глава действат зад Вардар и към Солун и Цариград още седмица или дипломатите успяват да ги възпрат?

[skorpion1980]

В тази ситуация под колективния натиск на Русия, Великобритания и Австро-Унгария (нейните интереси на Балканите винаги са подкрепени от Германия) цар Фердинанд, Рачо Петров, Михаил Савов и Данаил Николаев се събират и дискутират какво да правят. На 21 октомври в София се завръща външния министър Никола Генадиев, който се присъединява към тях. Предвид ясните позиции на всички пряко или косвено засегнати страни в конфликта се стига до решение за примирие и то е подписано... Къде да го подпишем, нека да е във вече превзетия Сяр, който докато е текло съвещанието окончателно е паднал с помощта на конната бригада и четите на ВМОРО в района, които си имат успех и преди започването на войната. И така, имаме серското примирие, подписано на 22 октомври от Солунския валия и някой от генералите ни, като всички военни инициативи от двете страни са спрени и позициите на фронта се запазват. Да видим сега къде ще се водят преговорите с посредничеството на Великите сили. Вариантите към момента ми изглеждат или в неутрална Швейцария, или в Австрия, тъй като хабсбургите изглеждат най-заинтересовани от случващото се.

[DelaRea]

Когато му докладвали за това, цар Фердинанд заявил: "Господа, току-що подписахте нашата смъртна присъда, ВМРО ще застигне всички ни, рано или късно."

[skorpion1980]

Ами по тази причина се взело решение по време на преговорите да се търсят не преки териториални придобвики, а автономия на освободените райони по източнорумелийския и критския модел. Междувременно веднага след примирието уплашен от руснаци в Кавказ, Абдул Хамид нарежда и спиране на кръвопролитията срещу арменците в Източна Анадола.

[DelaRea]

И така, имаме серското примирие, подписано на 22 октомври от Солунския валия и някой от генералите ни, като всички военни инициативи от двете страни са спрени и позициите на фронта се запазват. Да видим сега къде ще се водят преговорите с посредничеството на Великите сили. Вариантите към момента ми изглеждат или в неутрална Швейцария, или в Австрия, тъй като хабсбургите изглеждат най-заинтересовани от случващото се.

Хюсеин Хилми паша може да подпише примирието в Сяр (ако ще да са го уволнили седмица по-рано, заради Въстанието от Петковден, не е имал време да отиде до Истанбул), който същата година е назначен за генерален инспектор на Солунския, Косовския и Битолския вилает от султан Абдул Хамид II, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. Ето думите му:

"Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме."

[skorpion1980]

А същевременно България подготвя делегацията си за предстоящата мирна конференция и в нея освен външния министър Никола Генадиев е включен също така тогавашния лидер на ВМОРО Даме Груев, както и един арменски представител с българско поданство (имало ги е такива достатъчно, при това са си били хора с високо обществено положение) съобразно договорката с дашняците. Кажи все пак къде ще се проведе мирната конференция?

[DelaRea]

Ами по тази причина се взело решение по време на преговорите да се търсят не преки териториални придобвики, а автономия на освободените райони по източнорумелийския и критския модел. Междувременно веднага след примирието уплашен от руснаци в Кавказ, Абдул Хамид нарежда и спиране на кръвопролитията срещу арменците в Източна Анадола.

"Това не е мир, а примирие за десет години" твърди в своите по-сетнешни спомени ( "Записки до сина") че е казал Фердинад, макар тези думи, кой знае защо да се приписват на френския маршал Фош през 1918 г.

[DelaRea]

А същевременно България подготвя делегацията си за предстоящата мирна конференция и в нея освен външния министър Никола Генадиев е включен също така тогавашния лидер на ВМОРО Даме Груев, както и един арменски представител с българско поданство (имало ги е такива достатъчно, при това са си били хора с високо обществено положение) съобразно договорката с дашняците. Кажи все пак къде ще се проведе мирната конференция?

Първата ми идея беше Виена, втората - Лондон (щом през 1912-та може, защо да не може през 1903-та?). После ми хрумна за Генуа в неутрална Италия или пък, защо не? (нашата) Франция (Ница, Париж, Ньой дори).
Швейцария винаги е възможност (Женева, Лугано), но не ми се вижда толкова належащо да е чак толкова неутрално.
Ти избери мястото - аз съм ястребът-военнолюбец в случая и ми се ще войната да продължи още седмица-две, щв дойда на конференцията само от уважение.

Всъщност, защо пък да не в Триест?

[skorpion1980]

Добре, Триест. Хем австрийски по това време, хем на някак доста удобно място за всички страни. Но където и да е, да видим сега какво ще се случи там. Ясно е, че предвид ситуацията на фронта решенията, които ще се вземат ще бъдат в ущърб на турците. По тази причина нека разиграем варианта след 2-3 седмици преговри и затишие султан Абдул Хамид (не)тайно да подготвя подновяване на бойните действия с контраудар по море. Но да видим докъде ще се стигне на конференцията в Триест, започваща на да речем 10 ноември 1903 година (да има повече исторически смисъл в този ден като начало на една промяна за България).

[DelaRea]

Добре, Триест. Хем австрийски по това време, хем на някак доста удобно място за всички страни. Но където и да е, да видим сега какво ще се случи там. Ясно е, че предвид ситуацията на фронта решенията, които ще се вземат ще бъдат в ущърб на турците. По тази причина нека разиграем варианта след 2-3 седмици преговри и затишие султан Абдул Хамид (не)тайно да подготвя подновяване на бойните действия с контраудар по море. Но да видим докъде ще се стигне на конференцията в Триест, започваща на да речем 10 ноември 1903 година (да има повече исторически смисъл в този ден като начало на една промяна за България).

Триест наистина е перфектен за целта, да. В някой хотел "Савой". 10-ти ноември (вторник) 1903 г. си е супер, съгласен съм.

Иначе вече бях заделил едни 60 000 златни лева за да подкупя Хасан Тахсин паша и да влезем в Солун без бой, както и се бием за Кавала с една дебаркирала турската дивизия от Палестина (която няма шанс срещу 7-ма пехотна, факт) и за отбиване на десант на Марония в Беломирието или на пустия плаж на все още несъществуващото село Варвара на Черноморието. Жалко само че не разбихме окончателно армията на Зики паша при Прилеп и Битоля.

Само имай предвид, че всяко примирие приема демаркационна линия, по-назад от фронтовата линия, а всеки мирен договор, предвижда граници по-назад от демаркационнаата линия (да не си останем след мира със съвременните граници на България ).

[skorpion1980]

Триест наистина е перфектен за целта, да. В някой хотел "Савой". 10-ти ноември (вторник) 1903 г. си е супер, съгласен съм.

Иначе вече бях заделил едни 60 000 златни лева за да подкупя Хасан Тахсин паша и да влезем в Солун без бой, както и се бием за Кавала с една дебаркирала турската дивизия от Палестина (която няма шанс срещу 7-ма пехотна, факт) и за отбиване на десант на Марония в Беломирието или на пустия плаж на все още несъществуващото село Варвара на Черноморието. Жалко само че не разбихме окончателно армията на Зики паша при Прилеп и Битоля.

Само имай предвид, че всяко примирие приема демаркационна линия, по-назад от фронтовата линия, а всеки мирен договор, предвижда граници по-назад от демаркационнаата линия (да не си останем след мира със съвременните граници на България ).

Демаркационната линия стига в такъв случай от Изток на Запад по линията Виза - Лозенград - Лалапаша - Мустафа паша (Свиленград) - Кърджали - Ксанти - Драма - езерото Тахино - Кукуш - Дойран и после по Вардар завива на север и завършва да речем малко на запад от Куманово преди Скопие. Все пак в един мирен договор граничните промени не биха били изцяло зад демаркационната линия, на места биха съвпадали с нея, въпросът е Генадиев и сие как ще изиграят картите.

[skorpion1980]

И така на 10 ноември 1903 започват преговорите. Сравнително бързо е решен въпросът с независимостта и Царство България е официално признато. Първоначално делегацията ни няма претенции за пряко териториално разширение, а за автономия на земите с компактно българско население. Така се иска по-голямата част от Одринския вилает да бъде обособен като автономна област Тракия със столица Одрин, като началото на границата е от Мидия през Виза и после от най-северния приток на Ергене по самата река до Марица. След това Беломорието от Марица до Места. По-голямата автономна област, която делегацията ни предлага, е Македония по Санстефанските граници, демек по-голямата част от Солунския и Битолския вилает, а по отношение на косовския до скопска, тетовска, кумановска и прешевска каза на север, като и корченската каза на югопозапад. Не само Великите сили, но и останалите присъстващи (делегациите на Сърбия, Гръция и Румъния, както и тази на Османската империя) виждат в това намерение на България за по-нататъшно присъединяване на девте области по модела Източна Румелия, както и неимоверно нарастване на фактическата българска армия, защото автономия означава и самостоятелна българска армия в съответните области, независимо от юридически запазващия се султански суверенитет. Благосклонност към автономия има главно от Русия и Франция, но не по българския, а по арменския въпрос. Принципно подкрепящата ревизията на Берлинския договор в полза на България Франция чрез своя представител съветва водача на делегацията ни Никола Генадиев да се ориентира към промяна в границите съобразно демаркационната линия, а австрийският представител му препоръчва претенциите да не са в нарушение на двустранното споразумение между двете страни от 1898 и също така в следствие на разширението си България да не става по-голяма от Румъния. В крайна сметка е постигнато принципно съгласие за териториално разширение на България за сметка на Османската империя, което предстои да бъде уточнено. Генадиев обаче следвайки примера на своя учител в политиката Стефан Стамболов, след като няма да има автономия, настоява за изравняване правата на българите, които ще останат в границите на империята, с тези на гърците в социално-икономически и църковно-просветен план, както и за съдии-християни и валийски съвет, съставен от всички етноси в съответния вилает, избрани чрез гласовете на хората, живеещи в него. Предложението е одобрено от великите сили, но създава разногласия сред представителите на турската делегация. Все пак всеобщият натиск си казва думата и турците отстъпват. Също така след като става ясно, че Скопие със сигурност остава в границите на империята, е удовлетворено българското искане за посторяване на жп линия София - Скопие, което среща сериозна сръбска съпротива, но тя не се оказва фатална, тъй като искането е подкрепено единодушно от Великите сили.

[skorpion1980]

Акцентът, който делегацията ни поставя върху подобряване положението на българите, които ще останат в границите на империята чрез засилване влиянието на екзархията, допълнителни икономически ползи и пряко българско българско участие в администрацията на съответните вилаети, увеличава благосклонността на Великите сили и по отношение на териториалните придобвики. При една от най-слабо дискутираните от тях, а именно вкарването на населения предимно с българи Мустафа паша (днес Свиленград) в границите на царство България, е постигната още една важна икономическа договореност, а именно безмитно използване на жп линията Свиленград - Дедеагач, като по този начин България получава икономически излаз към Бяло море. Освен тази придобивка след нелеки преговори към България е присъединена по-голямата част от Странджа с градовете Василико (днес Царево), Ахтопол, Малко Търново, Ковчаз, Лозенград, Бунархисар и Малък Самоков, като последните 4 са на новата българо-турска граница. Това става донякъде за сметка на гранични промени в Родопите, където границата е на практика запазена след като Орта кьой (днес Ивайловград) Кърджали и Пашмакли (днес Смолян) остават в османските граници. Същото важи и за Драма, в чиито санджак турците и помаците по това време преобладават за сметка на българите и гърците, но пък точно там са открити нови български училища и е договорен берат за български владика. Драма се явява на новата българо-турска граница, която на югозапад от града продължава по река Агниста до езерото Тахино и след кратко отклонение по Струма завива отново на Запад и в българските граници е включен Кукуш, след което на северозапад границата е продължена до Беласица и се насочва към Вардар. Желанието да достигне почти до Скопие по демаркационната линия при Куманово е отхвърлено и след Щип границата продължава по река Брегалница, преминава през Каменица, за да достигне до границата отпреди войната при Босилеград. По този начин от областта Македония България придобива градовете Сяр, Кукуш, Валовища, Петрич, Невропкоп, Разлог, Горна джумая, Струмица, Щип, Радовиш и други, за да достигне до разширение от общо малко над 18 хил. кв. км или общо 115 хил. кв. км. В хода на преговорите са въстановени дипломатическите отношения между Сърбия и Великобритания и в крайна сметка се стига до решението Белград да получи териториални компенсации в следствие българското разширение, но те не достигат до желаните Прищина и Митровица, тъй като Австро-Унгария настоява цялата жп линия Митровица - Скопие - Солун да си остане в османските граници. На Сърбия са дадени прешевската и гнилянската кази, а на Гърция еласонската и катеринската, като са направени и някои погранични корекции в Епир, като Крит запазва автономия си статут, регламентиран 6 години по-рано. Териториални придобивки има и Черна гора, като те не са по отношение на обсадената на Шкодра, а около 3000 кв. км от новопазарския санджак. И Сърбия и Черна гора са крайно недоволни от анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, което въпреки руското недоволство, е признато от останалите Велики сили. Австро-Унгария претендира и за остатъка от новопазарския санджак с цел окончателно да прекъсне връзката между Сърбия и Черна гора, което е отхвърлно от останалите велики сили без Германия, но турските представители са предупредени, че ако незабавно не се пристъпи към изпълнение на всички клаузи от мирния договор, то Виена ще получи зелена светлина за война с Истанбул. За да се следи ипълнението им е решено също така да бъдат изпратени военни от 6те велики сили с цел жандармерийски функции, като в арменската автономия се решава да има смесена англо-руска жандармерия за да се избегне възможността Русия да анексира Западна Армения в близко бъдеще, докато в Одринско са пратени германски части, в Скопско австро-унгарски, в Солунско френски и в Битолско италиански.

[skorpion1980]

Delarea, при една такава развръзка въпросът е приема ли султанът този мирен договор или някъде в края на ноември - началото на декември подновява бойните действия и в този неблагоприятен от гледна точка на времето за мореплаване момент тръгва с контраудар по море?