1903 България обявява война на Османската империя

[skorpion1980]

През 1903 Николаев вече е бил генерал-лейтенант, така че в този момент той е бил с най-високия офицерски чин.

[DelaRea]

През 1903 Николаев вече е бил генерал-лейтенант, така че в този момент той е бил с най-високия офицерски чин.

Грешка, поправям се!

Данаил Николаев става генерал-майор още през 1891-ва, а през 1903-та е (от 05.03.1897 до 22.05.1907) Генерал-адютант на княз Фердинанд и Инспектор на пехотата, става отново военен министър на 22.05.1907 (до 16.03.1911 г.)

Все пак, мнението ми е, че през 1903 г. силния на деня е Рачо Петров - вече генерал, министър-председател и външен министър по това време. Той определя какво да става в държавата по това време - военен, премиер и пръв дипломат. Също така важни за вземане на решенията (относно армията) са били военния министър Михаил Савов и Радко Димитриев - зам на началник щаба, както вероятно и самия шеф на Ген. щаба - Стефан Ильев. Разбира се, и на Данаил Николаев му се е чувало думата, надявам се.

[skorpion1980]

Така е, но всички тези длъжности като военен, премиер и пръв дипломат, военен министър, шеф на ген. щаб, не съвпадат с длъжността помощник-главнокомандващ, който всъщност е фактическият главнокомандващ, тъй като де юре такъв е монархът. Заместник-главнокомандващият се определя непосредствено преди обявяването на самата война и съответно той се занимава с конкретния военно-стратегически план, той решава кога да има настъпление, кога да има позициониране, той определя конкретните военни цели съобразно конкретната ситуация, разбира се всичко се консултира с генералния щаб и военното министерство. Няма как тази функция в този момент да изпълнява премиера, който отгоре на всичко е и външен министър на княжеството, ще бъде натоварен с един куп дипломатически мисии както в разгара на бойните действия, така и при фронтово затишие независимо, че се казва Рачо Петров и е генерал. При всички случаи на тази длъжност при избухнала война при няколко генерал-майори и един генерал-лейтенант няма как да бъде назначен полковник, а след като изключваме за нея Рачо Петров поради политическите му задължения, то адютантът на княза е най-вероятният му избор за помощник-главнокомандващ в първата му война. Но като споменахме няколко пъти тогавашният премиер и външен министър Рачо Петров интересното е какво би било поведението на официалната ни власт в случай че за разлика от ТР се решат да тръгнат на война. Аз го виждам така - обявяване на независимостта с ултиматум към Високата порта да я признае незабавно, заявявайки, че България повече няма да плати нито грош васален данък, ултиматум също така към султана за незабавно издаване на ферман за автономия по критския или източнорумелийския модел на Македония и Тракия, или поне части от тях, като му се дава максимално кратък срок за предприемане на тези мерки и при такава дипломатическа арогантност войната става неизбежна.

[DelaRea]

С какво е въоръжена България през 1903 г?

Данните са взети от тук - http://forum.boinaslava.net/showthre...8%FF-1878-1945

Пистолети
1885
1 612 револвери "Смит и Уесън"
1902 Артилерийският комитет след проучване приема на въоръжение за офицерите в БА автоматически пистолет "Парабелум" и призматическия бинокъл Цайс и Гьорц.

Саби, шашки
1885
4 513 саби
218 шашки

Картечници
1885
9 броя 10.66мм картечници "Нобел" (10 и 6 цевни)
1889
10 картечници "Хайрем Максим"

Пушки, карабини
1885
Княжество България - 44 000 Бердани (13 милиона патрона) и 60 000 Кринки,
Източна Румелия - 5 000 Бердани (3 милиона патрона) и 88 500 Кринки
54 894 пушки "Бердана 2" с 12 милиона патрона
2 347 карабини "Бердана 2"
82 150 пушки "Кринка" с 60 милиона патрона
1887
30 000 пехотни пушки и 3 000 драгунски пушки "Бердана 2" (Русия)
1889
25 000 пехотни пушки "Бердана 2" (Русия)
1889
60 000 бр. "Манлихер" обр. 1888 ("Щаер", Австро-Унгария)
1892
50 000 пушки и 6 000 карабини "Манлихер" обр.1888 с 1 000 000 патрона ("Щаер", Австро-Унгария)
1896
Военният министър отпуска на БМОРК 2 000 "Хенри-Мартини" и "Мартини-Пибоди". Впоследствие и още 5-10 000 бр. от тях, 300 бр. "Кока-Милованович", 300 бр. "Манлихер" М1889 и М1890.
1899-1903
ВМОК закупува 10 000 пушки "Гра" М1874 (Gras) с 5 милиона патрона, 1500 бр. "Пибоди" и "Бердана", 1013 пушки "Манлихер" и 112 карабини "Манлихер", няколкостотин револвера
28.05.1903
48 000 пушки и 2 000 карабини "Манлихер" обр. 1895 ("Щаер", Австро-Унгария )
17.09.1903
Поръчани са от фирмата "Щаер", Австро-Унгария 10 000 пушки "Манлихер" обр.1888 .
18.12.1903
Поръчани са от фирмата "Щаер", Австро-Унгария 15 000 пушки "Манлихер" обр. 1895.

Общо имаме:
Кринки - 82 150 (60 млн патрона)
Пушки Бердана 2– 54 894 (12 млн патрона)+30 000+25 000 = 109 894 (12 млн патрона)
Карабина Бердана 2 – 2 347 + 3 000 = 5 347
Пушка Манлихер – 60 000+50 000+48 000+10 000 = 168 000
Карабина Манлихер 1888 – 6 000 (1 млн патрона)
Манхлихер 1895 – 2 000+15 000 = 17 000
---------------
Общо всичко: 388 391 (73 мл патрона)

Патрони
1885
8 милиона патрона за "Бердана" (Русия)
1888
15 милиона патрона за "Бердана 2" (Белгия)
1889
10 млн. патрона за "Бердана 2" ("Келлер и С-ие", Виена)
02.07.1903
1 500 000 пушечни гилзи за снаряжение на патрони за Манлихер обр. 1888 ("Келер")
18.08.1903
2 000 000 патрона за "Манлихер" ("Манфред-Вайс")
09.1903
7 000 000 патрона за "Манлихер" ("Манфред-Вайс"- аферата "Шарл-Жак")
11.09.1903
Поръчани са 3 милиона патрона за "Манлихер" за 3 седмичен срок на доставка (Рот, Виена).
14.09.1903
Поръчани са 3 милиона патрона за "Манлихер" за 3 седмичен срок на доставка ("Келер")
01.1904
Поръчани са 6 милиона патрона за "Манлихер" (по 2 милиона от Келер, Рот и Манфред Вайс) за 3 седмици

До тук имаме:
Патрони за Бердана 2 – 33 милиона
Патрони за Манлихер – 2 млн (до септември 1903), 13 млн (през септември 1903), 6 млн (през януари 1904 г) – общо 21 милиона патрона
Гилзи за Манлихер – 1,5 милиона

[DelaRea]

Артилерия

Оръдия, снаряди, барут


Данните са взети от тук - http://forum.boinaslava.net/showthre...8%FF-1878-1945

1885
48 броя 87мм далекобойни оръдия "Круп"
20 (32?) броя 75мм далекобойни оръдия "Круп"
38 броя 87мм недалекобойни оръдия "Круп"
36 броя 75мм недалекобойни оръдия "Круп"
14 (56?) броя 9 фунтови стоманени и бронзови оръдия
16 (24?)броя 4 фунтови стоманени и бронзови оръдия
7 (8?)броя 3 фунтови стоманени и бронзови оръдия
6 броя 60мм витфордови (Whitworth) оръдия
5 броя 60мм планински бродвилови оръдия
16 броя 75мм планински оръдия
2 броя 120мм крепостни оръдия
12 (10?) броя 24 фунтови оръдия
8 броя 6 дюймови мортири
1886
48 87мм и 75мм оръдия Круп
1888
50 зарядни ракли с принадлежност, 2000 гранати, 6 мерника за оръдия (Круп)
50 000 кг артилерийски и 25 000 кг оръжеен барут (Белгия)
1889
1 10-фунтово скорострелно оръдие "Армстронг" (или "Норденфелд" 110мм) с 149 гранати, 449 шрапнели и 143 картеча - за брегова отбрана
1890
От Русия доставен пироксилинов бездимен барут марка П.К.О за артилерията
1891
72 (12 батареи) 87мм оръдия "Круп", 24 зарядни коли за тях, 18 (3 батареи) 120мм гаубици "Круп".
1892-3
14 150мм Д/30 оръдия и 12 120мм Д/30 оръдия с принадлежности и бойни припаси за крепостните батареи (Круп)
30 броя 57мм скорострелни куполни оръдия (Грюзонверк, Магедбург).
1 комплектна планинска батарея "Круп" (6 75мм оръдия). По други данни са доставени 6 такива батареи с 36 оръдия (Круп)
На вече притежаваните оръдия Круп подобрен спирача, шрапнела и дистанционната запалка. Издадени таблици за стрелбата. Доставени инструментални коли и пътни ковачници за батареите
1895
Старите 9 фунтови руски оръдия са иззети от резервните батареи, които са превъоръжени с Круповски оръдия 87мм, а 9 фунтовите са предадени на крепостните батальони.
1896
Модернизират се полските и планинските оръдия, за крепостно-обсадната артилерия се поръчат нови гаубици и дълги оръдия. При 87мм полски оръдия Круп се заменя гребневия спирач с лентови, възприема се бездимен барут К.П. за зарядите на същите оръдия, усъвършенства се дистанционната запалка (до 4500м), шрапнелът (с 300 куршума), мерниците се награфяват на метри, а не на деления, въвежда се мерна дъга, вместо квадрант (за даване на възвишение на оръдията, при невидима за мерача цел), към повдигателния механизъм се въвежда зъбчата колело и др. За 75мм планински оръдия се въвежда самар обр. 1897, изработен от Арсенала.
1897
24 120мм оръдия "Шнайдер" Д-28 на платформи и 24 гаубици "Шнайдер" 150мм на полски лафети за крепостната артилерия.
1898
2 100мм, 2 65мм и 2 47мм оръдия за флота.
23.06.1903
3000 120мм гранати, 2400 150мм гранати и др. боеприпаси за "Круп" ("Шнайдер", Франция)
27.06.1903
Снаряди, барут и запалки на стойност 1. 726.585 млн. лв. ( "Круп")
03.09.1903
Договор с "Круп" за доставка на запалки за планински шрапнели на стойност 68 хил. лв, други бойни материали на стойност 36 891 лв. и барут на стойност 363 хил. лв.

[DelaRea]

Войната през 1903

Като вземам предвид горните данни - относно броя и структурата на армията, както и нейното въоръжение, смятам че през 1903 г България е полуготова за война с Османската империя. Има достатъчно хора под знамената - 360-380 000 бойци, достатъчно офицери (но не и повече от нужното, по-скоро лек недостък) и не достатъчно подофицери.
Относно въоръжението - сякаш има достатъчно пушки и патрони, но нямаме картечници, и изоставаме в артилерията - (имаме достатъчно нескорострелни оръдия и не достатъчно скорострелни). Флотът е символичен, авиация изобщо няма, транспортът е само с животинска тяга, няма автомобили.

Както казах вече - при това положение България е готова за война с османците, но само донякъде.
Т.е. не можем да говорим за "челен сблъсък" от порядъка на този от 1912 г. (просто нямаме достъчно сили и оръдия, за да разбием османците в срещно сражение в източна Тракия и да заплашим Одрин и Истанбул).

При това положение е по-възможно да се говори за друг тип - война, бих а нарекъл по-скоро "македонска", вместо "тракийска". Държим се далеч от морето, за да не можем врага да използва своето предимство във флота (а и лично аз не смятам, че те биха направили десант на българското крайбрежие). Също така се държим далеч от полето, за да не може врагът да ни залее с жива сила и да ни засипе с артилерията си. Ние се държим по възвишенията и в планините, използваме теснините, където можем да имаме равновесие в жива сила и предимство на дръзките нападения с малки сили, които са много подвижни и по-добре мотивирани.

Това според мен, значи да атакуваме Османската империя в Македония и да се бием с тях по долината на Струма, Места, Вардар, и в планините на Рила, Пирин, Родопите, Осогово, Беласица, както и по трудните за тях гористи терени на Македония. Това ще ни донесе предимства - намираме се в "бунтовни области", приятелски настроени към нашата армия, и вражески към враговете. За османците ще е проблем да докарат до там основните си сили - поради разстоянията, както и не биха се чувствали сигурни на тази несигирна територия. Това значи, че трябва да се действа единствено и само на тази територия и да се напредва към Серес, Скопие, Битоля, Охрид, като се надяваме по-скоро на пушечната си сила и на щиковете си, колкото на артилерията си.

[onefen]

Тази стратегия има един съществен недостатък. Ние ще действаме само в Македония, но турците дали ще направят същото. Според мен те ще ни нападнат и по долината на р.Марица в посока Пловдив, както и в Тракия - Елховско и Ямболско, а флотът им щеше да обстрелва Варна и Бургас, може би щяха да пробват и десант. И ако в Тракия въобще няма войска както ти предлагаш - горко ни.

[skorpion1980]

Значи, Дела Рея, към планините, в които се бием, добави и Странджа, защото там въстаниците освобождават Царево (тогава Василико), Ахтопол и Малко Търново, след което обявяват Странджанска република. Абсурд е армията да не настъпи в район, в който въстаниците са постигнали някакъв успех. Така Лозенград и Бунархисар биха били сред главните цели, но след тяхното превземане в никакъв случай не бива да се настъпва, по-добре позиционна война при тях, макс. до Виза, макар че там вече и населението не е преобладаващо българско, каквото е в споменатите Лозенград и Бунархисар, а ти сам спомена, че трябва да се акцентира върху превземането на населени места с доминиращо българско население и разбира се бунтуващо се. Вярвам, че ходът с позиционна война в подножието на Странджа би минал през главата на Николаев, за когото този единичен тактически елемент е добре отработен още през 1877, когато като офицер-новобранец предизвиква Сюлейман паша при Стара Загора, карайки го да го гони до Шипка, където вече под командването на Столетов започва епопеята. При всички случаи обаче няма как да не определим предполагаем брой турски жертви - ами при условие, че загиналите във въстанието турски войници са в пъти повече като абсолютна стойност от загиналите въстаници (не включвам тук цивилното население, с част от което аскерът и башибозукът са се гаврили в типичния си стил), значи можем да очакваме още по-тежки загуби за тях при сблъсък с редовна българска армия, особено като се има предвид колко са били разпилени при потушаването на въстанието и колко висок е бойният дух на нашата армия. А десант при Варна и Бургас биха опитали със сигурност, защото при погромите, които биха търпели в Македония и Странджа, при почти сигурното арменско въстание, което би спряло малоазийските им части като подкрепление, то единственото възможно решение за такова е контраудар на някоя истанбулска дивизия чрез десант при Бургас и Варна. При второто нещата биха били по-трудни за турците, но при първото биха имали успех - Варна и чрез миниатюрен флот и чрез оръжия и боеприпаси е много по-добре защитена от Бургас по това време и има някакъв шанс да издържи, но любимото черноморско пристанище на Абдул Хамид не (наричам го така защото през 1886 опитва към Тъмраш и Кърджали да добави също Бургас към откъснатото от Източна Румелия чрез топханенския акт). Така че при тези обстоятелства зашо не вярваш в морски контраудар на османците, нима мислиш, че ако превземем няколко града, представляващи центрове на санджаци и намиращите се близо до тях градчета и села и Абдул Хамид ей така ще капитулира, виждайки, че армията му не е в състояние за сухопътен контраудар.

[skorpion1980]

Все пак няма цялата ни армия да тръгне в настъпление, а Ямбол е добре укрепен, така че не мисля, че биха ни пробили оттам. Още повече атака в Странджа от българска страна е неизбежна, така че и там биха се увлекли части от Одринската дивизия. Но за морски контраудар си прав.

[DelaRea]

Организацинна подготовка за Войната 1903 г.

В интерес на тази алтернатива трябва да направим малко козметични промени в организационно отношение на България и армията и, с оглед на наближаващата война. Три неща, който така или иначе се случват в реалната история, само ги придвижваме малко по-напред във времето.

Първо – Законът за устройство на въоръжените сили се приема не на 20 декември 1903, а година по-рано – на 20 декември 1902 г.

По силата му в армията са задължени да служат всички български поданици, независимо от вероизповеданието и етническата им принадлежност. Призивната възраст на новобранците е 20 години, а продължителността на редовната военна служба е фиксирана на две години за пехотата и три за останалите родове войски. Въоръжените сили на страната са разделени на две категории – Действаща армия и Народно опълчение. Освен военнослужещите в Действащата армия влизат и запасните набори, отслужили редовната си военна служба и на възраст до 40 години. Народното опълчение се състои от два призива – в първия са включени наборите от 40 до 44-годишна възраст, а във втория – от 44 до 46 години. Според изискванията на Закона при необходимост личният състав на Действащата армия и първият призив на Народното опълчение могат да бъдат изпращани и извън границите на страната, докато вторият призив на опълчението не може в никакъв случай да напуска пределите на България. Въоръжените сили на България могат да бъдат поставяни в три основни положения – мирно, което е нормално, усилено – когато войсковите части се попълват със запасни, и военно – когато армията се мобилизира и е в готовност да се включи в бойни действия.

Второ - Въз основа на чл. 11 от Търновската конституция с Указ ¹ 1 от 22 септември 1903 г. цар Фердинанд ² възлага “на себе си главното командване на армията” и със същия указ са назначени и помощник-главнокомандващ и началник на Щаба на Действащата армия (генерал-адютант Данаил Николаев)

Трето - В съответствие със Закона за устройството на въоръжените сили с Княжески указ ¹ 148 от 27 декември 1902 г. са формирани три военноинспекционни области с щабове в София, Стара Загора и Русе, които включват 9 дивизионни области и 36 полкови окръжия. Във военно време трите области формират три отделни армейски корпуса с общо 9 пехотни дивизии, а дивизиите – 36 пехотни полка, всеки от които е с по четири пехотни дружини.

Пехотата в навечерието на войната включва девет пехотни дивизии, дислоцирани както следва: 1-ва софийска – в София, 2-ра тракийска – в Пловдив, 3-а балканска – в Сливен, 4-та преславска – в Шумен, 5-а дунавска – в Русе, 6-а бдинска – във Враца, 7-а рилска – в Дупница, 8-а тунджанска – в Стара Загора, 9-а плевенска – в Плевен.

Пехотната дивизия се състои от три бригади с по два пехотни полка (всеки съставен от четири пехотни дружини и една нестроева рота), един скорострелен (с три отделения по три батареи) и един нескорострелен артилерийски полк (две отделения с по три батареи) и една пионерна дружина (с две инженерни и една техническа рота). В състава на дивизията са включени също осем полски болници, ветеринарен лазарет, продоволствен транспорт, огнестрелен парк и интендантска рота.

Всяка пехотна дивизия се състои от по две, а по време на войните от по три бригади, бригадите – от по два пехотни полка, полковете – от по четири дружини, а дружините – от по четири роти. Всеки пехотен полк има и по една нестроева рота. Всеки от 36-те мирновременни пехотни полка по време на войните мобилизира по една допълваща дружина в състав от шест роти. От личния й състав се формира и по един нов пехотен полуполк за всяка трета бригада на пехотните дивизии от отделните армии. Всеки мирновременен полк формира и по един нов пехотен полк с парков взвод.

Конницата (кавалерията) се състои от Кавалерийска инспекция, Кавалерийска школа, конезавод, две ремонтни конни депа и 11 конни полка. Десет от конните полкове са включени в три кавалерийски бригади, а един – Лейбгвардейският. Организационно четири от полковете са изградени от по четири ескадрона, а останалите са с по три ескадрона. По време на война към всеки триескадронен полк е формиран по един ескадрон с три взвода, а при четириескадронните – по един ескадрон с четири взвода. От съществуващите бригади е формирана една кавалерийска дивизия, командвана от щаб, който се създава на мястото на Кавалерийската инспекция.

Артилерията се дели на планинска, полска и крепостна в зависимост от задачите, които й предстои да изпълнява, и от бойната техника, с която е въоръжена.

Поради недостига на около 4500 офицери, необходими за попълване на щатовете, техните места са заети от свръхсрочнослужещи и от запасни подофицери.

[DelaRea]

Структура и командване на Войската

Ето, какво предлагам като състав и комадване на войската, вижте имената и казвайте - идеи, възражения?
Позволил съм си някои малки волности - не съм пенсионирал някои, които излизат в запас.
Както и съм създал 10-та македонска дивизия от Македоно-Одринското Опълчение, като най-естествено ми се стори да сложа там единственият български офицер, който има генералски чин от участниците във въстанието (Иван Цончев).


Заместник- Главнокомандващ - генерал-адютант Данаил Николаев
Министър-преседател - генерал Рачо Петров
Военен министър - полковник Михаил Савов
Началник на Генералния щаб - генерал Стефан Ильев

Корпус
1-ви Западен, командир - генерал Върбан Винаров, състав - 1-ва Софийска, 6-та Бдинска, 7-ма Рилска
2-ри Източен, командир - генерал Стефан Паприков, състав - 2-ра Тракийска, 3-та Балканска, 8-ма Тунджанска
3-ти Северен, командир - полковник Радко Димитриев, състав - 4-та Преславска, 5-та Дунавска, 9-та Плевенска

Дивизия
1-ва Софийска генерал Никола Бочев
1-ви Софийски, 6-ти Търновски, 16-ти Ловчански, 25-ти Драгомански полк
2-ра Тракийска генерал Вълко Велчев

3-та Балканска генерал Никола Петров

4-та Преславска генерал Никола Иванов

5-та Дунавска генерал Христо Драндаревски

6-та Бдинска генерал Кръстю Маринов

7-ма Рилска генерал Кирил Ботев

8-ма Тунджанска полковник Иван Фичев

9-та Плевенска полковник Павел Христов

10-та Македонска генерал Иван Цончев

1-ва Кавалерийска генерал Христо Петрунов


П.П. После ще си поиграя още и ще допълня всяка дивизия с кои полкове е съставена, бригардни и полкови командири и т.н. Както и кавалерията и артилерията, че днес не ми стигна времето.

[DelaRea]

Тази стратегия има един съществен недостатък. Ние ще действаме само в Македония, но турците дали ще направят същото. Според мен те ще ни нападнат и по долината на р.Марица в посока Пловдив, както и в Тракия - Елховско и Ямболско, а флотът им щеше да обстрелва Варна и Бургас, може би щяха да пробват и десант. И ако в Тракия въобще няма войска както ти предлагаш - горко ни.

О, не - не предлагам да нямаме никакви войски, а само да не напредваме в равна източна Тракия, колкото да се окопаем и да се отбраняваме здраво.

Предвидил съм засега поне един корпус (една дивизия срещу Одрин, както и една в Родопите и друга в Странджа, но чакам да оформим първо войските и след това заедно ще оформим печелившата стратегия за войсната.

[DelaRea]

Значи, Дела Рея, към планините, в които се бием, добави и Странджа, защото там въстаниците освобождават Царево (тогава Василико), Ахтопол и Малко Търново, след което обявяват Странджанска република. Абсурд е армията да не настъпи в район, в който въстаниците са постигнали някакъв успех. Така Лозенград и Бунархисар биха били сред главните цели, но след тяхното превземане в никакъв случай не бива да се настъпва, по-добре позиционна война при тях, макс. до Виза, макар че там вече и населението не е преобладаващо българско, каквото е в споменатите Лозенград и Бунархисар, а ти сам спомена, че трябва да се акцентира върху превземането на населени места с доминиращо българско население и разбира се бунтуващо се. Вярвам, че ходът с позиционна война в подножието на Странджа би минал през главата на Николаев, за когото този единичен тактически елемент е добре отработен още през 1877, когато като офицер-новобранец предизвиква Сюлейман паша при Стара Загора, карайки го да го гони до Шипка, където вече под командването на Столетов започва епопеята. При всички случаи обаче няма как да не определим предполагаем брой турски жертви - ами при условие, че загиналите във въстанието турски войници са в пъти повече като абсолютна стойност от загиналите въстаници (не включвам тук цивилното население, с част от което аскерът и башибозукът са се гаврили в типичния си стил), значи можем да очакваме още по-тежки загуби за тях при сблъсък с редовна българска армия, особено като се има предвид колко са били разпилени при потушаването на въстанието и колко висок е бойният дух на нашата армия. А десант при Варна и Бургас биха опитали със сигурност, защото при погромите, които биха търпели в Македония и Странджа, при почти сигурното арменско въстание, което би спряло малоазийските им части като подкрепление, то единственото възможно решение за такова е контраудар на някоя истанбулска дивизия чрез десант при Бургас и Варна. При второто нещата биха били по-трудни за турците, но при първото биха имали успех - Варна и чрез миниатюрен флот и чрез оръжия и боеприпаси е много по-добре защитена от Бургас по това време и има някакъв шанс да издържи, но любимото черноморско пристанище на Абдул Хамид не (наричам го така защото през 1886 опитва към Тъмраш и Кърджали да добави също Бургас към откъснатото от Източна Румелия чрез топханенския акт). Така че при тези обстоятелства зашо не вярваш в морски контраудар на османците, нима мислиш, че ако превземем няколко града, представляващи центрове на санджаци и намиращите се близо до тях градчета и села и Абдул Хамид ей така ще капитулира, виждайки, че армията му не е в състояние за сухопътен контраудар.

Хм, извинявай - явно без да искам съм пропуснал да спомена Странджа в изброените планини от предните си постове, но със сигурност няма как да минем без нея - там има въстание, а ние точно на това се основаваме за започване на войната.
Така, че - със сигурност виждам едно българско настъпление в планината, от север (Ямбол и Сливен), която да съедини освободените бунтовни области и да застраши османските комуникации в Тракия.

Само за положенитео по Черноморието още нямам отговор, но и не съм мислил по тях, признавам.

[skorpion1980]

Само една промяна в структурата на командването - Радко Димитриев и Никола Иванов си разменят местата, защото няма как генерал да е подчинен на полковник в каквато и да било война, при каквито и да било обстоятелства. Колкото до ситуацията по море там командващ е капитан 2 ранг Пол Пишон, французин на българска служба в онзи момент, извършващ обучението на прохождащите ни военноморски сили на учебния крайцер "Надежда", който всъщност е най-добрият ни военноморски актив. Явно поне 8ми приморски полк остава във Варна, за да има готовност да влезе в бой с турците ако успеят да направят десант, по това време го ръководи имащият в онзи момент чин подполковник Климент Бояджиев. Специално към македонската дивизия, ръководена от генерал Иван Цончев, сложи моментално присъединяване на 13ти пехотен рилски полк, ръководен от полковник Васил Кутинчев, който непосредствено след избухването на въстанието е на тогавашната югозападна граница и може веднага да я премине, а и намиращият се веднага след нея Благоевград (тогава Горна Джумая), е част от Серския окръг, където са се получили може би най-равностойните боеве и те спират чак след общото решение за край на въстанието, там няма реално потушаване като в Битолския, Одринския и Скопския революционни окръзи, демек там е най-лесно османците да бъдат разгромени.

[skorpion1980]

И като споменах Пол Пишон, при обявяването на войната той предупреждава френския консул във Варна, респективно френския посланик и френския военен аташе в София, че няма да предаде учениците си какъвто и натиск да му се окаже от Париж и заедно с подполковник Климент Бояджиев ако се наложи ще отбраняват Варна с всички сили и средства. Това достига до френската преса след първите османски морски атаки и Франция, която първоначално разглежда войната като нарушение на Берлинския договор, веднага признава независимостта и неутралитетът й става благосклонен към България. Дали е възможен този оптимистичен в дипломатически план вариант конкретно в онзи момент?! Все пак тогава сме в добри отношения с французите и се е получил интензивен търговски обмен на принципа оръжие срещу земеделска продукция, техните банки ни финансират икономиката, силен е и културният обмен.