Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ами ако германците бяха спечелили Първата световна война?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Amazon написа Виж мнение
    Стотици хиляди убити. Зацикллила война в която спечелилите също губят много. Силен обществен натиск срещу войната в Англия и особено във Франция. Един вид "модерна война".
    Въпросът е изцяло офтопик, на иначе Кримската война е много интересен момент в историята. И аз не мисля обаче, че някой научава нещо от нея, е, освен това, че Русия след това доста време враждува със западните сили (разбираемо) и че събитието постила пътя към немско-руско сближаване. А е интересно преди всичко, че по това време две държави имат сериозен сблъсък: в едно и също десетилетие Русия враждува с почти целия свят и губи, а Япония бива отворена към света насила. И двете държави като че ли търсят нов път, но самодържавната монархия в Русия (лично според мен) застава общо взето срещу реформите, а Япония ... знаем какво става с нея и само след половин век двете държави са вече в съвсем различно положение една спрямо друга, както си проличава във войната между тях.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #47
      Понеже моите уважаеми опоненти (messire Woland и golum) които много уважавам и ценя, смятат, че при една германска победа не би имало следвоенна Полша, нека да им дам доказателство за своята теза.
      Click image for larger version

Name:	Polish_banknote_from_1917_-_10_Marek_Polskich.jpg
Views:	1
Size:	85.8 КБ
ID:	538483

      Comment


        #48
        The Kingdom of Poland, was a client or puppet state of Germany created during World War I.

        This government was recognized by the emperors of Germany and Austria-Hungary in November 1916, and it adopted a constitution in 1917. The decision to create a state of Poland was taken by Germany in order to attempt to legitimize its military occupation amongst the Polish inhabitants, following upon German propaganda sent to Polish inhabitants in 1915 that German soldiers were arriving as liberators to free Poland from subjugation by Russia.

        The state was utilized by the German government alongside punitive threats to induce Polish landowners living in the German-occupied Baltic territories to move to the state and sell their Baltic property to Germans in exchange for moving to Poland, and efforts were made to induce similar emigration of Poles from Prussia to the state.

        In October 1916, at joint deliberations at Pszczyna, the German and Austrian leadership agreed to accelerate the proclamation promising creation of a Polish state in the future.

        On 14 January 1917, a Provisional Council of State (Polish: Tymczasowa Rada Stanu) was established as a provisional government, consisting of fifteen members chosen by the German and ten by the Austrian authorities. The magnate Waclaw Niemojowski was appointed Crown Marshall, with Józef Mikułowski-Pomorski acting as his deputy. Franciszek Pius Radziwiłł and Józef Piłsudski were put in charge of the Military Commission.

        The Council's first proclamation espoused monarchical government, Poland's expansion towards the east and supported an army of volunteers. A National Council served as a provisional parliament. The Councillors insisted on actual Polish autonomy and, on 21 April, were given authority over education, law courts and propaganda.

        U.S. President Woodrow Wilson's proclamation in favor of a unified and independent Poland (on 22 January 1917) and the downfall of the Tsar in the February Revolution strengthened the Polish forces favoring a neutral or pro-Entente stance.

        In December 1917, a brigade of Polish legions under Stanisław Szeptycki moved into Warsaw to form the officer corps of the new Polish army.

        On 21 April, the Council of State had passed a proclamation in favor of the Polish army (German: Polnische Wehrmacht) and appointed Colonel Sikorski to oversee recruitment.

        Ето и още нещо за Polnische Wehrmacht

        Comment


          #49
          Та, с няколко изречения, на български и в кратце

          Кралство Полша или неофициално Регентство на кралство Полша е марионетна държава, основана с Акта от 5 ноември 1916 година, призната от Германия и от Австро-Унгария. Новата полска държава е образувана в пределите на окупираните от Германия и Австро-Унгрия руски територии от Полското Царство (без определени граници) и е съществувало като държава-сателит на Германия още преди да свърши войната.

          Click image for larger version

Name:	OkupacjaKP1914-18.PNG
Views:	1
Size:	220.7 КБ
ID:	538484 Ако Германия бе победила в ПСВ, то Полша така или иначе щеше да съществува, това е било вече предопределено.

          Да, границите и щяха да бъдат по-различни от сегашните (или от реалните през 1919 г.), щяха да са по-на изток, но това е въпрос на детайли.

          Click image for larger version

Name:	RzeczpospolitaII.png
Views:	1
Size:	182.1 КБ
ID:	538485

          Принципният въпрос е щеше ли да има Полша, ако Германия бе победила в ПСВ? Да, със сигурност.
          Last edited by DelaRea; 21-01-2014, 01:43.

          Comment


            #50
            Приема се
            В такъв случай немците ще имат да се оправят с още един фактор, освен с Украйна, макар че Полша вероятно ще взима белоруски земи също. Което в крайна сметка, много вероятно, няма да даде на Германия особено много шансове за разбирателство с Русия.
            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
            Проект 22.06.1941 г.
            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

            Comment


              #51
              DelaRea написа
              Принципният въпрос е щеше ли да има Полша, ако Германия бе победила в ПСВ? Да, със сигурност.
              Благодаря, научих нещо ново . Приема се напълно, добра аргументация.
              Добре, имаме Полша, но в различни граници - очевидно, че северната част (връзката с Източна Прусия) си остава немска. Интересно е да се помисли каква ще е тази Полша - вероятно монархия (но с какъв монарх?) и, сигурно, компенсирана на изток (от Русия). Обаче тогава как ще се развият нещата с Украйна и ако немците създадат независима Украйна, това няма ли да означава, че точно тези две държави ще враждуват? Естествено е с времето поляците да имат някакви недоволства и от немската "окупация" на северните територии. Т.е. може да се получи доста интересна структура в Източна Европа - с Русия, Полша, Украйна, Белорусия (може би?) и Прибалтика (дали?). Интересно доколко пронемска ще е всяка от тези държави и дали навсякъде ще се стремят да налагат монархия (много вероятно) и какво ще произлезе от това. Дали през следващите 20-тина години тези държави няма да се борят повече помежду си и вътре, люшкайки се към някакви авторитарни режими (монархически или пък опитвайки се да се освободят от тях?)?

              ---------------------------------------------------------------------------------------

              Амазон написа
              Стотици хиляди убити. Зацикллила война в която спечелилите също губят много. Силен обществен натиск срещу войната в Англия и особено във Франция. Един вид "модерна война".
              Не знам, не съм особено съгласен тук, причините за това са две: една по отношение на самата война и, втора, принципна.

              Първото основание (конкретното): да, в тази война се появяват доста неща за пръв път, но не мисля, че с нещо се приближава до "съвременния" тип - нямаме "тоталност", нито пък масова мобилизация. Единственият по съществен фактор е продължителността (наистина, "зацикля" и е сравнително дълга), но пак - войната се води "далеч" и по периферията (от гледна точка на Великобритания и Франция, тъй-като техния опит обсъждаме), т.е. не засяга директно метрополията. Второ, загубите им не са толкова големи - Великобритания губи около 20 000 души общо за почти три години. Трудно могат да се нарекат "много", макар че не са малко с оглед на войните им през този век (но пък Наполеоновите по-рано?) и се падат само на професионални военни. С Франция положението е по-тежко (към 100 000 общо), но пак се разпределя през дълъг период (три години) и пак - професионалисти. Друг съществен момент е, че загубите са все още не са със съвременната структура, т.е. огромната част от тези загуби не са бойни (болести), бойните са сравнително малки.
              Така че в това отношение какво точно могат да научат? Чe една периферна война с голяма сила може да продължи дълго? Така е, но пък не е нещо чак толкова ново (и по-дълги войни ще се намерят през това или края на преходното столетие за Великобритания и Франция). ако гледаме като тежест и последици за обществото, за Франция революционните (Наполеоновите) войни са много по-тежки и с по-сериозни загуби и последици, че и по-дълги. За Великобритания същата роля (но по-рано) игра гражданската война. Вярно, по-рано, но като загуби са впечатляващи. И са на своя територия.
              След това, ако ще си говорим за уроци, в Европа по-близо до ПСВ се случват по-тежки конфликти като Франко-Пруската война и Австро-Пруската война (загубите са по-малки, но и конфликтът е по-кратък), да речем: загубите на Франция в първата - само за една година, а войната се води на своя територия, се приближават към 300 000 души (около 140 000 убити), немските също не са малки (към 120 000 общо, от които почти 30 000 убити). Това са войни вече с наборни армии (общо взето или поне отчасти), на национална територия и с по-ефективни въоръжения. И показват "съвременна" структура на загубите - основната част са преки военни загуби.

              Второто основание (принципното): дори и да приемем, че Кримската война "Преподава" този урок, то как да сме сигурни, че той се помни 60 години по-късно? Какво означава "урок", "научавам се"? Всеки от нас знае какво е това в индивидуален план, но тук говорим за държави и общества. Така както го виждам аз, проблема е в приемствеността и в дълбочината на проникване на "урока". За да има значение, т.е. да се отчита от политиците при вземане на решения, един урок трябва да е (според мен) или:

              - скорошен и личен, т.е. да се е случил в рамките на управлението на същите политици или най-много, в рамките на същото поколение, така че сегашните политици (тези, от които очакваме да го знаят) да са преки носители на опита или поне свидетели на получаването му. В противен случай опита просто се губи с излизането на носителите му от политическия живот. Това е особено съществено за държавите, където управлението подлежи на честа смяна и "погледа" е сравнително кратък.

              - опитът се е превърнал в част от националната култура до такава степен, че е общо място. Следователно е вероятно политиците да го усвоят още като деца/младежи и да го прилагат на инстинктивно ниво.

              Дистанцията между Кримската война и ПСВ е твърде голяма за първото - дори и там, където управлението не се сменя в продължение на десетилетия (а във Великобритания и Франция не е така), така че първия "канал" отпада. А за вторият мисля че "изводите" от войната не са достатъчни. Нещо повече, дори войните през 60-те и 70-те години на Х²Х век в Европа не преподават подобен опит.
              Не случайно още първия път писах, че е добре да се погледнат очакванията - особено масовите, но и на политиците, - за това колко дълга и тежка ще е ПСВ преди войната да започне, а и донякъде, след началото й, за да видим, че никъде нищо не е усвоено. Очакват войната да е кратка (максимум няколко месеца) и дори да е кръвопролитна, да си "струва". Лъжат се по всяка една от тези точки.

              Амазоне, ако погледнем целия ни разговор, то поне на мен ми изглежда (това всичкото си е мое лично мнение и преценка), че имаме основания да си мислим, че в тази АР дори уроците от ПСВ вече ще са позабравени към началото на 30-те години, а тежестта на човешките загуби и демографските им последици (поне за Германия и Великобритания (Япония и САЩ са ясни, те нямат кой знае какви)) все още няма да са тежки, а и ще бъдат преодолени. По-скоро проблем ще има Франция, но там пък може би ще се компенсира с известен националистичен "подем" (подобен на този в Германия в края на 20-те и началото на 30-те години) на база на "причиненото" от Германия. Така че и там ще има вероятност за търсене на "решение" във военната сфера.

              ---------------------------------------------------------------------------------------

              Камера Обскура написа
              Но петролът в холандските колонии е апетитен, поне за Япония, а в дългосрочна перспектива и абсолютна необходимост.
              Не знам, не съм убеден в "силата" на петролния аргумент. Да, в един момент (разбирай, 40-те години) вероятно нуждата ще е голяма, но към 20-те години все още не е такава, особено за Япония, която мисля все още основно е на въглищна "енергетика". След това, развитието в посока към Монголия, Сибир и Манджурия (Корея е ясна), нищо чудно да доведе и до разрешение на проблема в тази насока и съответните "търсения" натам, вместо по "морския път", т.е. на юг. Отделно това ще доведе и до разрешение на другия проблем, свързан с колониалния империализъм така, както го разбират в Япония през 20-те години ("жизнено пространство", т.е. "изнасяне" на населението от Япония "навън"). Т.е. "петролния въпрос" за Япония ще се развива и постепенно ще "изниква" (заедно с останалите суровинни такива), но в тази АР ми се струва вероятно да го решават по континентален път и за сметка на Русия и отчасти - Китай.
              Отделно, въпрос и в ТР е сериозен, но сам по себе си не води до война (нападения), ако не бъдат притиснати допълнително. Или поне не го прави автоматично - докато могат да си купуват нефт.
              Това ще има особено значение ако промяната в АР доведе до надмощие на армията над флота, което ще означава, че най-вероятно японските ВМС няма да са така развити (най-вероятно, няма да имат и такава морска авиация и, може би, авионосните сили от ТР), а това автоматично ще означава да не се тръгва по този път, просто защото няма да има нито кой да го осигури, нито пък сухопътни сили за него. Те и в ТР (вярно, по-слаби отколкото в АР) не достигат и на практика към края на първата серия от операции трудно могат да освободят сухопътни сили дори за ограничени операции.
              Затова ми се струва, че не бива да се преувеличава значението на Холандските колонии по отношение на Япония. Така или иначе, остава въпроса и за каучука, а от него имат нужда всички.

              Камера Обскура написа
              А това за персийският залив - тази Багдатска железница - за какво е?
              Прав си, съгласен съм, но това е по-скоро икономическо начинание - особено при съхранена Османска империя (вероятно съдбата й следва да се обсъди по-подробно). Т.е. аз го възприемам като определено желание за концесии на османска територия, а не толкова като ход срещу Великобритания. Още повече, че и когато са построили пристанище и прочее (нормално е да са го сторили в АР доста по-рано), пак тази връзка няма да има логистичните възможности за разгръщане на сериозни сухопътни сили (едва ли повече от дивизия-две).

              Камера Обскура написа
              Освен това - ако Британия има мощния си флот - Германия може да я заплаши само със стратегически разположени съюзници - па макар и слаби.То и ако са слаби е още по-добре.
              Съюзниците са хубаво нещо (това е и британския подход), въпросът за флота обаче ми се струва не толкова ясен. В АР германският флот е съхранен след края на войната. Вярно, британския е по-силен към онзи момент, но поне както аз обрисувах че ми изглеждат нещата, това ще означава, че противопоставянето и надпреварата във въоръжаването продължават с пълна сила от края на войната - по отношение на морските и въздушните въоръжения. Т.е. Великобритания и Германия ще се "сблъскват" (макар и само "студено") именно в Северно море и Канала. Със самото си съществуване и присъствие, подводните сили и надводния немски флот са заплаха за Великобритания и то по-силна от която и да е друга (или другаде). Т.е. фокусът ще е там. Не знам как би се развила една такава надпревара, но си мисля, че Германия има шанс поне да се изравни или приближи по сила (базирайки се на хегемонията си в Европа и достъпа до разнообразни ресурси и суровини - пряк и опосредстван чрез съюзници и "клиентски" държави). Това е пряка заплаха. Особено ако приемем за немски флотски и подводни бази по френското крайбрежие, а в перспектива най-вероятно и в Испания.
              Друг, много вероятен "театър" на противопоставяне е Средиземно море.

              Камера Обскура написа
              Контролът над Ирак - застрашава Иран, респ. сигурността на "перлата в короната" - въобще стратегическа позиция е.
              Само по себе си присъствие там е съществено, но няма как да е повече от политическо и икономическо. Т.е. по-скоро там виждам значението му. Във военно отношение не виждам как Германската империя мое да разгърне сериозен експедиционен корпус и наистина да застраши Индия от Ирак или дори от Иран. Твърде далече, твърде дълга логистика, твърде малки възможности, т.е. малки сили. Вярно, за Великобритания наглед не е много по-добре, но тя разполага с индийските ресурси на място. По-скоро може би ще играят по политическата верига (индийска независимост или нещо от сорта).
              Макар че - много неща са възможни. Ако постепенно разширят присъствието си и работят с турците - кой ги знае. Към 30-те могат да разполагат общо с няколко дивизии (много местни, плюс моторизирани турски подразделения) и достатъчно силна авиация, плюс малък локален флот и тогава могат и да представляват заплаха за Индия. Във всеки случай, нищо чудно британците да го възприемат точно така (а и като обща заплаха за интересите им). Може да има някакви "малки" войни из колониите, плюс въздушни и морски сблъсъци, подводни блокади. Но не си представям пълномащабна война в Европа, поне засега.
              От друга страна, това може да означава, че британците ще "играят" с руснаците, за да контрират това развитие.

              Comment


                #52
                gollum написа Виж мнение
                Благодаря, научих нещо ново . П
                От друга страна, това може да означава, че британците ще "играят" с руснаците, за да контрират това развитие.
                Или германците да играят с руснаците и от там нов рунд на "голямата игра". но пък остава въпросът за Турция и нейните претенции и интереси.
                Германия ще се стреми да разпростре своето влияние максимално на сушата, а това означава териториите на Русия и Турция. По е евтино да го направи като съюзник, но може и да го постигне като диктува събитията грубо.
                Вероятно би комбинирала двата метода, а от там и до отстъпки на Русия, респ. възстановяване на границите на Русия от 1914г., като се приспаднат териториите за Полша, която накрая вероятно би имала територията, посочена от DelaRea в германския вариант, Украйна би отишла отново в Русия, обратното /за Украйна/ няма как да направи Русия съюзник, а ако Германия иска да се противопостави сериозно на Великобритания по море, то тя трябва да си е осигурила континента, а за това трябва или Русия да е съюзник, достатъчно силен, за да се самоподдържа и контролира териториите си и да води агресивна политика в Средна Азия, или Русия да е толкова слаба, че да не е сериозен военен проблем, което означава или разпадане на отделни княжества, или вкарването и в гражданска война или и двете едновременно, или някаква форма на окупация.
                Идеята за независима Украйна е много относителна.
                За Полша - ясно. имали са държава, имали са крале, че и имперско минало могат да си намерят, но Украйна - едно е да имаш крал друго хетман. И тази форма на национална еманципация е много по анти полска, отколкото анти руска, не че го няма и второто.
                За мен германците ще се опитат да създадат независима Украйна с някакви граници, като целта е не толкова да има такава държава, а същата да отиде отново в Русия, като разменна монета в "голямата игра" с Великобритания. Примерно едно 10-15 години по-късно от алтернативния мир. За това време,украинците ще са разбрали какво е независима държава, като една от интимните мисли на германците е да заменят полския въпрос с украински такъв, който да размятат, когато имат нужда от него.
                Колкото до Прибалтика - не знам. От една страна, за Германия наличието на малки държавици е идеално - не са военно силни, а са и икономически зависими, но Русия е водила войни за тях и ще ги иска, та като цяло може да се стигне до споразумение от вида на 1939г. с условието, че Германия ще е по-силна, но Русия ще е напълно необходима за германската политика. Всичко това при условие, че Германия заложи на морска политика.
                Ако заложи на континентална - то единственото място за развитие е Изток и от там съдбата на Русия - ясна.
                Но наистина трябва да помислим за Турция - там е доста интересно. Има как да се шантажира и какво да и се даде.

                Comment


                  #53
                  Аз иначе ги виждам нещата, Камера Обскура 12, ако Германия желае да е хегемон и да задържи позицията си (говорим за Европа основно, но с определен уклон на юг и юго-изток), то за тази цел и трябват слаба Русия и слаба Франция, плюс Великобритания, която няма на кого да разчита на континента (двете са взаимно свързани). Това произтича логично и от победата във война, в която основни противници са Франция и Русия (на континента), така че е логично мирните условия да ги ограничават сериозно (а и с оглед на това какъв е кайзера като личност, това изглежда вероятно). Силната Русия по никакъв начин не означава дълготрайна сигурност на подобна позиция за Германия. Това отговаря и на Австро-Унгарските интереси: няма как да се играе с Русия и едновременно с това да се държат доволни Османската империя и Австро-Унгария.
                  За ирано-иракската посока Османската империя е достатъчна и едва ли има нужда от руска помощ, а по-скоро от възпиране на руските интереси (за тази цел е нужно засилване на Османската империя, което се вписва в довоенните договорености и традиции). Затова ми се струва логично да се разчита на независими княжества, държави или кралства (от типа на Украйна, може би Белорусия): ще се наблегне на разликите в езиците, на някогашната "своя" история и за няколко десетилетия национализма ще свърши своето (нещо, което се случва и сега, но, разбира се, е доста по-сложно). Това е достатъчно като буфер и отслабване на Русия, особено когато се комбинира с Япония сериозно ангажирана от другата страна (Монголия, Далечния изток на Русия, потенциално - Сибир) и съответното засилване на Турция, така че, може би, дори нейно разширение към Иран и Средна Азия (бивши руски територии). Подобна Русия на практика губи европейското си значение.
                  От друга страна, Полша може да се използва като своеобразен коректив на Украйна (баланс), с която ще има проблеми. Ако немската дипломация е добра, могат да балансират, така че да се намали вероятността от съвместна "работа" на Русия и Полша срещу Украйна (малка вероятност, но пък в перспектива...). Впрочем, Австро-Унгария - вероятно разширила се и закрепила се, може също да оказва не малка роля.
                  Колкото да стратегията на Германската империя в перспектива: тук много зависи какво ще приемем за даденост и "решение". Аз мисля, че ако враждебността с Великобритания остане фактор (има основания за това, но може и инак да тръгнат нещата), то тогава е неизбежно да се развиват към флот, колонии, Ирано-Иракското направление, за което ти писа (и го въведе), Африка и прочее. Т.е. развитие на флота. ЗА целта ще им е необходим "спокоен" континент, което изключва силна Русия, т.е. би следвало да заложат на това: всички останали континентални сили да са твърде малки и слаби, за да имат значение. Разбира се, това не означава отказ от армия (напротив!). Впрочем, при наличните ресурси и плавно развитие, тя също ще бъде достатъчно силна, за да остане Германия в положението си.
                  Въпросът е другаде: колкото и да е съхранява положението си в Европа, не виждам как Германската империя може да постигне много повече, освен допълнителни колонии и, разбира се, икономическо влияние. Няма условията, за да придобие по-голяма "хегемония", така че тук надпреварата ще е повече между стария хегемон - Великобритания и новите претенденти - най-вече САЩ и впоследствие и по-назад (ограничено до Азия и част от Тихия океан) - Япония. Дали тук е възможно Германия да "играе" по-скоро със САЩ, а Великобритания - с Япония?

                  Comment


                    #54
                    gollum написа Виж мнение
                    Въпросът е другаде: колкото и да е съхранява положението си в Европа, не виждам как Германската империя може да постигне много повече, освен допълнителни колонии и, разбира се, икономическо влияние. Няма условията, за да придобие по-голяма "хегемония", така че тук надпреварата ще е повече между стария хегемон - Великобритания и новите претенденти - най-вече САЩ и впоследствие и по-назад (ограничено до Азия и част от Тихия океан) - Япония. Дали тук е възможно Германия да "играе" по-скоро със САЩ, а Великобритания - с Япония?
                    Е ако приемем, че това е вероятно развитие в тази невероятна действителност, то няма ли Германия да приеме идеята, /а и да я разпространява, разбира се/ за национална еманципация и създаване на национални държави, респ. деколонизация. На тази плоскост с годините, позициите на Германия и САЩ ще се приближават в отношението им към Колониалната империя на Британия. Е няма да съвпадат напълно, но ще имат допирни точки, това е беда за Великобритания. Но и тази политика има несъответствия - арабският проблем и турските мераци - Германия коя карта ще избере и къде ще е ролята на Русия.
                    В Близкия Изток Германия се нуждае от съюзник и то такъв, който да е способен сам да защитава позициите си, без това да води води до поемането на едностранен избор от Германия - тоест Турция или арабите. Защото ако избере падишаха - губи арабите - а от там провал в дългосрочна перспектива.
                    Ако избере арабите - губи Турция - провал в краткосрочна перспектива, с опасност ако Британия е бърза да се превърне тази реалност в нов фронт.
                    Но и в двата посочени варианта Германия се нуждае от съюзник и то такъв, който да е от помощ без да вреди.
                    В тази част на света това е само Русия.
                    Разбира се вариантът за Русия като географско понятие, както казах по-горе е изгоден за всички, но най-вече за Британия и САЩ - така всички претенденти се концентрират в това пространство, а за другите остават колониите и братски Китай, който е супер пазар, за чието съществувание към онзи момент вече се досещат.
                    Но този вариант е най-лош за Германия, защото реализирайки го - ще извлече краткосрочни дивиденти, е хайде до 50 години, но няма да може да направи нищо в останалата част на света, докато САЩ, Великобритания, че и дори и Япония биха постигнали "modus vivendi", достатъчен, за да ги направи ако не съюзници, то единни в отношението си към Германия.
                    Ако избере Русия, Германия ще остане по-силната, ще има политически буфер - Полша, културен - А-У, а и ако избере арабите - ще може много по-лесно да привлече Русия като й даде "Трети Рим", евентуално Армения. Ако разширим тази хипотеза - на гърците гръцките анклави, Голяма Армения около Ван про руска или направо руска. при тази перспектива, руснаците по-лесно биха се отказали от границите си през 1914г. или поне тези в Балтийски море и Полша. Но специално за Прибалтика - Германия има къде да отстъпва - не и трите републики, но поне едната с чиста съвест може да я "подари" на руснаците.
                    Но всичко това, ако се реши да се води наистина световна политика.
                    Ако решат друго - то да - Русия става географско понятие и сборище на множество държавици, оглавени от регионални вождове на команчите.

                    Comment


                      #55
                      Как смятате, ако германо-персийските отношения бяха малко по-топли, специално по повод възможностите през 1885 и 1907 година, дали Германия би могла да заформи бързо една независима северна Персия след руската революция? В линка пише, че първата възможност е пропусната поради не съвсем валидните виждания на Бисмарк за `свободната ръка` на германската дипломация, а втората - в резултат на `експертно` мнение.
                      "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                      Comment


                        #56
                        Ако Германците бяха спечелили ПСВ България щеше днес да владее Македония, Сев.Добруджа, Беломорието между Места и Марица, което си е било наше преди ПСВ и вероятно част от Солунския регион, но не ми се вярва и самия Солун. България би имала много по-голяма полза от Германска победа през ПСВ от колкото през ВСВ, защото не е ясно дали Хитлер щеше да ни остави новите територии. Друг е въпроса, че Германия не би могла да спечели дълга окопна война като ПСВ срещу Англия, Франция и Русия, а след намесата и на САЩ през 1917 мисията става съвсем невъзможна. Германия просто няма ресурси за това. Германия има шанс само ако беше постигнала бърза победа през 1914, но тя не съумява да направи това

                        Comment

                        Working...
                        X