Ами ако германците бяха спечелили Първата световна война?

[DelaRea]

Днес попаднах на една статия и мисля да и отговоря с подобен материал.
Поразрових се из форума и бях изумен, че нямаме такава тема! При толкова много хора, които са спецове от историята на Великата война.
Впрочем, ето самата сттаия:


Ами ако германците бяха спечелили Първата световна война?

Няколко месеца преди стогодишнината от започването й този въпрос е доста актуален. Разглеждането на алтернативни хипотези ни помага да оценим по-обективно конфликта.
Мартин Кетъл, "Гардиън"

Та, както споменах, смятам да драсна някаква моя гледна точка, какво станало ако Гермняи спечели ПСВ. Какво бихте ме посъветвали?

[DelaRea]

Между другото, вече написах мнението си, като коментар под статията. Ето го:
Темата "Ако Германия бе спечелила ПСВ" сигурно е една от най-разпространениете алтернативни истории (макар и по-малко полулярна от безспорния лидер ("Ако Германия бе спечелила ВСВ").

Не е обаче сигурно, че при такава алтернатива, нямаше пак да се стигне до ВСВ. Поради две причини - Италия и Япония. И двете са страни, победителки в ПВС, но все пак са от агресорите във ВСВ.
Щеше ли да има фашизъм в Италия, ако Германия бе спечелила ПВС? Да, вероятно да.
Щеше ли да има японска инвазия в Китай и Пасифика, ако Германия бе спечелили ПСВ. Да, вероятно да. И пак щеше да се стигне и до Пърл Харбър и до Хирошима.

Така че, война, световна, втора такава е щяло да има така или иначе (с Хитлер или без). Но центърът щеше да е на друго място, може би нямаше да опустоши Европа... И по-вероятно щеше да е от една страна САЩ, Великобритания, Франция и Германия срещу Япония, Италия и Съветска Русия (Оста "Рим-Москва и Токио")

Какво щеше да стане с България, при такава алтернатива? Владо е прав - нямаше да има голяма Югославия, а България щеше да е на две морета (клишето "България на три морета е голяма глупост", но това е друга тема). Румъния също щеше да е значително по-малка (без Добруджа, Бесарабия и Трансилвания).
Фердинанд щеше да си умре като цар през 40-те години и да стане най-дълго управлявалия български монарх.

Какво щеше да стане с Австро-Унгария? Най-вероятно щеше да стане първообраз на една обединена Европа.

[DelaRea]

Още един мой коментар:

"Авторът прави една съществена грешка, дори повече от една. Но имам предвид това - че Америка няма да се намеси във войната. Това обаче вече е факт през пролетта на 1918 година, защото САЩ са се намесили още през април 1917 година, след войната на подводниците... Т.е. - тук нямаше да има разлика межу алтернатива и реалност.
Същото се отнася и до Русия - през пролетта на 1918 г. Октомврийската революция вече се е състояла, Ленин е на власт, а Сталин е неизбежен.
Още една грешка - че фашизмът се е зародил в Гемания - нищо подобно - фашизмът си е рожба на Италия, която дори не е загубила ПВС, т.е. - тоталитаризмът не се появява само в "загубилите войната страни" а, напротив.

Така че, изводът е ясен - можеш да твориш "алтенативна история", само ако много добре познаваш реалната.

[1951]

Статията е леко глупава от тази гледна точка, че през 1918 г. ПСВ е загубена за Централните сили. Едно по-успешно развитие на Лятната офанзива на Германия би удължило войната с няколко месеца или в най-добрия случай щеше да издейства малко по-добър мир за Германия.

Ако търсим категорична победа на Централните сили, то трябва да гледаме 1916 г. и да намерим категорични победи на всички фронтове - Вердюн, Ютланд, Източния фронт, Македонския фронт, в Италия. Навсякъде да има сериозни поражения за Антантата и доразвиване на тези победи през първите месеци на 1917 г., преди САЩ да влезе в играта.

Интересно, наистина как би изглеждала една такава Европа (а и света), където Централните сили побеждават в средата на 1917 г.
Германия със сигурност щеше да вземе някаква територия от Франция, може би граничната полоса в някаква дълбочина, плюс анексиране на Люксембург, малка част от Белгия. Вероятно някакви териториални придобивки на изток, за сметка на Русия.
Като колонии, обаче Германия със сигурност щеше да намаже доста категорично. Най-вероятно всички белгийски колонии щяха да станат германски. В зависимост колко бой са яли Франция и Великобритания ще има и повече или по-малко загубени колонии и за тях. Вероятно някои острови в Пасифика щяха да си сменят собствениците.
Австро-Унгария ме съмнява, че ще е прекомерно лакома, тъй като страната е врящ казан от народи, езици и религии и още подправки за този гювеч са малко вероятно. Със сигурност е щяло да има някакви придобивки тук и там, най-вече от военно-стратегическо естество. Може би австроунгарците щяха да си върнат част от загубената територия в Италия. Но за тях най-големия успех щеше да е оцеляването във ПСВ. За чест и слава можеше и някой друг остров или африкански бряг да намажат, но нищо екстравагантно.
Османската империя и тя щеше да счита за голям успех собственото си оцеляване и значителни териториални промени не очаквам.
България на този фон щеше да се налапа с Македония, някой друг гръцки остров, Халкидики, Солун, Добруджа до някъде, а Фердинанд щеше приживе да се прекръсти на цар Фердинанд I Великолепни (или нещо подобно).
При победените държави. Белгия, Сърбия, Румъния, Черна Гора - марионетни държави, вероятно с чужди войски на териториите си. Германия създава буферни държави под формата на малка Полша, Литва, Латвия, Естория, Курландия и Беларус и Финландия. Украйна със сигурност щеше да е независима, прогерманска, националистично настроена и с католическа управляваща класа. Русия в гражданска война. Вероятно независима Грузия.

Какво щеше да стане от там нататък?
Процесите на разпад на Австро-Унгария са ясни и едва ли щяха категорично да се променят от победа във войната. Там опциите са три - империята става федерална държава, съставена от няколко автономни държави образувани по национален признак; разпад на страната на Австрия, Унгария и още няколко по-малки независими страни (допълнителна опция тук е Австрия да се глътне от Германия) или директна гражданска война в югославски стил.
Същото щеше да се случи и с Османската империя - или контролируем разпад или доста по-бурен и кървав разпад. Там фитила на арабите е запален и предполагам дори и една загубила Великобритания щеше да продължи да подпалва османската черга.
Германия и България май биха имали далеч по-спокойни времена пред себе си.

При загубилите, обаче щеше да е далеч по-страшно.
Фашисти в Италия, някакви крайно десни националисти във Франция, Великобритания губи Ирландия и плаче за загубените колонии (знае ли човек и там може да се появят някакви фашизоиди). Русия става на СССР, но малко по-малък.
В по-далечно бъдеще ВСВ е неизбежна. Бившата Антанта щеше да търси реванш, разпадът на Австро-Унгария със сигурност щеше да има тежки последици. СССР щеше да напира на Запад към буферните държави (бивши губернии). А по-нататък, знае ли човек...

[messire Woland]

Лично на мен ми се струва, че шансовете Централните сили да спечелят войната трябва да лежат в полето на 1914та година. Нека да потърсим предпоставките:
1. Франция трябва да бъде повалена още през 1914та година, т.е. примерно тези няколко корпуса, които отиват за немското ляво крило и за източния фронт, трябва вместо това да отидат за немското дясно крило, както е по първоначалният план.
Плюсове: Франция излиза от войната с голяма вероятност. Италия може да реши при определени обстоятелства да се намеси на страната на Централните сили, което добавя още някакъв флот към техния. Не е кой знае каква помощ обаче. Германия ще може да пренасочи силите към строене на флот, а Русия може да се склони към мир, евентуално ... може би към 1916та година. Може и 1915та, но само при положение, че не се отклоняват средства за флота.
Минус, но затова пък голям: Великобритания е непокътната. Което значи, че Кралският флот ще доминира океаните, както и че ще се повтори в някаква степен ситуацията с Наполеон, но този път САЩ надали ще са сред противниците на англичаните.
2. Някакво дипломатическо решение, което да държи Великобритания извън играта. Нямам идея обаче какво може да е то. В този смисъл, би могло, само евентуално, Германия да промени плановете си около 3-4 месеца преди началото на войната и да остави 3 армии срещу Франция, да не нарушава неутралитета на Белгия, а останалите 5 - да премести на изток. Но изкарването на Русия от играта някъде през 1915та година няма да реши ситуацията с Франция, даже и Великобритания да остане неутрална. И някъде през 1916та година пред Германия ще застанат проблемите с неутралитета на англичаните.
Разбира се, в този случай остава абсолютното избягване на каквито и да е действия на "Флота на откритото море" на германците, като например навлизането му в Ламанша, тъй като те биха вкарали англичаните във войната автоматично.

Проблемът на всички сценарии обаче е един и същ: Германия не може да спечели, докато Великобритания е сред нейните противници. Английският флот е една съвсем реална и непреодолима сила за такава една континентална държава като Германия. Каквито и победи да удържи Германската империя на континента, те си остават там, докато английският флот съществува.

[gollum]

Съгласен съм с Воланд: ако ще търсим "печеливш сценарий за Централните сили", то най-сигурно можем да го открием през 14-та. Впрочем, авторът на статията подхвърля нещо такова - невключване на Великобритания (проблемът е, че с Германия минаваща през Белгия това е много малко вероятно). Но да речем, че Великобритания остане настрана на първо време, а немците използват малко по-добър оперативен план срещу Франция (по-добро разпределение на силите, по-разумни действия в началото) и успеят да изкарат Франция от войната до 15-та (пролетта/лятото), същевременно, повтарят успехите си срещу Русия от началото на войната. Това ще означава за Франция повторение на положението от ВСВ в някаква степен и докато войната с Русия продължава. Евентуално при пренасочване на немските сили на изток - Русия ще сключи мир същата година. На практика нямаме "световна война" все още - само европейска и то донякъде ограничена. Италия още не се е включила - България - също. На Балканите общо взето цари мир, макар и "въоръжен".
В подобна ситуация победа за Централните сили е възможна и ще остави Германия като европейски хегемон: имперска Германия, разбира се. Колониалните промени ще са за сметка на Франция, Белгия, както пие и 1951, но това означава, че определена част от немската енергия ще се насочи натам.
В перспектива това означава във Франция някаква форма на фашизъм, в Италия - не се знае - без пораженията в ПСВ (тя още не се е включила, когато войната приключва) и без "униженията" на мира, едва ли ще се стигне лесно до фашизъм. В Европа също е трудно да се каже, но е много възможно в Русия все пак да не се стигне до развитие на революцията, особено ако нещата повече или по-малко се върнат към предвоенното положение (териториално). Вероятността да се създадат независими държави като Полша и останалите е много малка (без САЩ, без революция в Русия - във всеки случай).
Проблемът на тази конструкция е Великобритания: съмнително е, че тя ще позволи подобно нещо. А включването й във войната променя баланса на силите и в перспектива ни води към познатия сценарий.

Допълнителни коментари:

Великобритания губи Ирландия и плаче за загубените колонии (знае ли човек и там може да се появят някакви фашизоиди)

като се има предвид, че идейните основи на този род движения се появяват именно във Великобритания, това е повече от сигурно, според мен.

Щеше ли да има японска инвазия в Китай и Пасифика, ако Германия бе спечелили ПСВ. Да, вероятно да. И пак щеше да се стигне и до Пърл Харбър и до Хирошима.

Това въобще не е сигурно, особено ако приемем някакъв сценарий на победа за Централните сили при неучастие на Великобритания и изолиран САЩ. Това ще означава най-малкото, че Япония въобще не участва в ПСВ и не получава никакви придобивки. Разбира се, колониалната политика на Япония едва ли би се променила особено, но за сметка на това векторите на развитие могат да се променят значително.

[Zalmoxis]

"Човек не може да се бори срещу Всемогъщия. Една по-висша сила въстанови реда, който аз не успях да поддържам." Германия изобщо не трябваше да дава карт-бланш на Австро-Унгария заради Франц Фердинанд. Въобще аз съм скептично настроен към идеята, че ПСВ е била неизбежна и е трябвало да се случи под една или друга форма. А като стана въпрос за фактора Великобритания, какво мислите за действията на сър Едуард Грей по време на юлската криза? Доколко отговорността е негова? Или влизането на Великобритания във войната никога не е било под въпрос?

[gollum]

О, да, за първото съм съгласен - Германия няма особен интерес от тази война - погледнато стратегически. Много рискува за мизерна (евентуално) възвращаемост. Да не говорим, че и самото включване е безсмислено емоционално и грубовато (в дипломатически план - какъв е смисълът ти да даваш ултиматуми и обявяваш войни, когато някои от противниците сами горят от желание за това?). Но с тези карт-бланшове е малко и като с Великобритания. Единственото общо взето "сигурно" нещо с войната е връзката Сърбия/Австро-Унгария/Русия. Останалото - дори Франция, - е донякъде опционално. Макар че в случая с Франция е много вероятно.
А за "неизбежно" - едва ли, след като конкретната "форма" на войната е резултат от ред недоразумения и не кой знае колко разумни дипломатически действия, които сигурно биха могли да се случат и иначе. Сменяме тук-таме лидерите (а тук работим със случайности) или изчакваме някоя и година и резултата ще е доста различен.
Ако има нещо "неизбежно", това е в общите отношения и отделните звена на конфликт. Те някак трябва да се разрешат. Но не е задължително да прераснат в голям конфликт или дори във въоръжен такъв.

[messire Woland]

Преди юлската криза има няколко други, все свързани с отношенията между Великите сили, като например тази от 1911 г., наречена "Агадирска", която е пак през юли месец и е свързана с пристигането на немска канонерка в града и куп последващи събития. И ако тази от Сараево не се беше случила, или не беше довела до война, със сигурност щеше да има един куп други поводи.
Но поводите са си поводи, а истинският проблем се крие в причините: точно тогава национализмът е все още в разгара си и май само една голяма война може да угаси бързо пламъка, разбира се, освен хода на времето, но там се искат дълги мирни периоди, за да стане. Освен това, противоречията между Великите сили, които са в най-различни посоки, не могат да изчезнат току-така. Това е и един от минусите на многополюсния свят - пробата на силите е неизбежна, тъй като балансът между тях няма как да е идеален, а винаги е динамичен.
А за победа на Германия в световна война ... вероятно трябва да се случи нещо голямо, което да скара САЩ и Великобритания, да речем - войната да се случи 5-6 години по-късно, а Япония, с подкрепата на англичаните (която обаче няма как да получи), да започне инвазия в Китай. Пак невъзможен сценарий.
Всъщност основният проблем си остава все този - сухопътна сила няма как да победи морска такава, не и без други морски сили в уравнението. Дори и един невъзможен съюз на Франция с Англия не може да детронира Кралския флот от първата му позиция - трябва да се появи някаква друга, по-голяма сила на страната на Германия, като например САЩ. Точно като в алтернативката на Одзава между другото

Но, ако Голямата война не се беше случила, все ми се струва, че някои уроци нямаше да бъдат научени, като например ужасните последствия за света от такъв конфликт в индустриалния свят, употребата на оръжията за масово унищожение и т.н. Ако войната се беше случила 20-30 години по-късно - кой би могъл да каже, дали не би била и свързана с употребата на ядрени оръжия в един по-масов мащаб?

[DelaRea]

Хора, аз съм съгласен с всичките доводи, които давате, но проблемът е друг.

Той е в това, че самият автор, така е задал алтернативата - победа на Германия не когато според вас или мен, той е по-възможен, а именно прерз пролетта на 1918 г. Такова е условието на неговата задача, чиито отговор даваме. Т.е., трябва да се съобразим с тези фактори, които са заложени - времето, годината, пробив на Лудендорф през пролетната кампания през 1918-та във Франция и Фландрия и поради тези причини - един мир между противниците (подписан в Потсдам, както казва автора).

Това е положението, това е моментът на отклонението от реалността. Вече имаме и САЩ във войната, и 14-те точки на Уилсън, както и болшевишката революция и Брест-Литовския договор.

Според мен такъв мир, в този момент, бихме могли да наречем по-скоро "уморен", а не "пълна и безпрекословна капитулация" на Антаната. Да, Франция е разгромена, Белгия е окупирана, а Сърбия и Румъния са капитулирали. Но Великобритания, САЩ и Япония са си на линия. Просто в един момент се стига до някакъв компромисен мир, от който ще загуби предимно Франция, както и останалите дребни играчи (на Балканите), но другите съюзници, великите сили - Великобритания и САЩ, както и Япония няма да пострадат особено.

В голяма степен подобен мир би бил базиран именно на 14-те точки на Уилсън. Границите в западна Европа, няма да мръднат, за разлика от тези на изток.
Британската колониална империя няма да бъде пипната, френската - минимално. Германия най-вероятно ще вземе белгийско Конго, както и френските Конго, Габон и евентуално Бенин - колкото да си съедини колонииите в Екваториална Африка и удвои тази в Того. За Германия всичко това е предостатъчно, ако приемем, че успее да си върне по договор островите в Пасифика, макар да не съм убеден, че Япония би склонила да ги върне, по-скоро, няма.

Защо би се стигнало до подобен "уморен мир" между непобедените противници?
Заради появата на Съветска Русия, която е общ проблем. Затова и ми е любопитно развитието именно там.

Ясно е, че ще се появят Финландия и прибалтийските републики, но не съм съвсем сигурен за една независима Украйна или каспийските държави. По-скоро нещата биха се развили като в реалността - интервенция (но без френски и германски войски), победа на червените в Гражданската война, съветизиране и на Украйна, може би и на кавказките и средноазиатските държави. След това идва Сталин.

[gollum]

Защо би се стигнало до подобен "уморен мир" между непобедените противници?
Заради появата на Съветска Русия, която е общ проблем. Затова и ми е любопитно развитието именно там.

Ок, приемаме постановката на автора на статията, но аз виждам проблем (спрямо нашите правила) и той е, че не е ясно какво събитие води до мира. Т.е. как се стига до него. Дори и офанзивата на Людендорф да е успешна, как точно това води до мирен договор? Ти подхвърляш Съветска Русия, но тя си е факт и в ТР, а не води до никакъв мир. Ок, дори и Германия да победи Франция (а не виждам как успеха във въпросната офанзива ще доведе до това), Великобритания и САЩ (плюс цял ред съюзници) са си на линия и спрямо тях Германия нищичко не може да направи. Защо те ще се примирят с подобно примирие? Германия все така си остава под блокада, с все толкова проблеми за икономиката и стопанството си. "Умората" си я има, но има и не особено уморени противници (САЩ). Не знам, според мен, твърде късна дата за подобна алтернативка.

[messire Woland]

Добре, но какво въобще може да накара Великобритания и САЩ да подпишат мир дори и при разгромена през 1918та г. Франция? Тоест, да, Англия е изтощена, но САЩ - хич даже не са. Виж Германия - нейните територии стават огромни, те точно тогава се разпростират из Русия както си щат, добре, нека и из Франция, но страната е доведена до тотално изтощение. Как ще издържи Германия? Колкото до съветска Русия - тя става факт по-късно, по това време все още се воюва здраво и гражданската война тепърва започва. А с немски войски из страната е мнооого съмнително, че Ленин ще се удържи, по-вероятно - някой от белите генерали с немска помощ ще заеме Москва и Петроград - и до там. За немската помощ (разбира се неизбежно) ще се плати с територия.

А ако приемем, че все пак мирът някак се е случил, дори и да не си представяме как се е стигнало до него, то какви ще са преките следствия? Проблемът е принципен, защото начинът, по който се стига до мирния договор ще го определи. В статията няма ясен отговор на този въпрос. Но ако решим, че имаме следните предпоставки:
- офанзивата на Лудендорф принуждава към капитулация Франция;
- във Великобритания се стига до решението (след смяна на кабинета може би?), че войната няма смисъл да се продължава и се търси компромисен мир, но не на всяка цена;
- САЩ, отвратени от европейските порядки и безпринципния мир се отдръпват от европейските дела, а Уилсън губи влияние заради липсата на тежест на американците върху европейските решения;
- революцията в Русия е в ход, а Германия се намесва, "присвоявайки" някое от белите движения някъде през 19та година, но към момента на мирния договор войната там все още върви;
- Япония окупира руския далечен изход безвъзвратно (няма ги САЩ с влиянието си като член на коалицията, за да я изкарат от там);
То в такъв случай бихме имали някакви такива следствия:
- мирният договор ще е много тежък за Франция, но не чак толкова, колкото този за Германия, главно защото Великобритания все още си съществува, заедно с флота, армията и колониите си;
- Германия ще получи щедри финансови репарации, а в териториално отношение, освен, че ще си запази Елзас и Лотарингия, много вероятно ще има парче от Белгия впоследствие;
- следвоенният ред ще е малко подобен на този, но на мястото на Франция ще е Германия, която ще формира разнообразни съюзи и ще контролира малките държави;
- Италия ще е горе-долу в същото положение, но - с някакви вероятно териториални загуби в полза на Австро-Унгария и със сигурност в нея ще възникнат в този случай някакви движения, като в нашата текуща реалност (нали е била част от Антантата, т.е. на загубилата страна, а какви ще са отношенията й с Англия не смея да гадая - но надали ще са добри);
- Австро-Унгария в този случай още ще съществува, но в каква форма и колко живот ще има е извънредно трудно да се каже;
- Великобритания със сигурност ще изпадне в изолационистични направления в този случай, ще е враждебна на Германия, но какви точно екстремистки движения ще възникнат там е извънредно трудно да се каже. Вероятно няма да са незначителни - тъй като обществото ще се чувства излъгано - толкова жертви, а никакъв смисъл.
- Османската империя в този случай ще е оцеляла, но ще си има ядове по южните си граници, какви - ще зависи от следвоенния договор между англичани и германци;
- Бившата Руска империя няма да оцелее и ще се разпадне на Русия, която поне за кратко ще е в някаква форма на зависимост от Германия, Украйна, изцяло зависима, а Финландия и Прибалтика ще са също зависими от немците, но в различна степен самостоятелни държави (е, за прибалтийските не съм сигурен всъщност). Обаче Русия ще е загубила далечният си изток, няма сила, която да изкара японците оттам и това ще е вероятно прологът към бъдещи търкания между Германия, Япония, САЩ и Великобритания - четирите Велики сили, останали след войната.
- За Япония е сложно, честно казано прехвърлих няколко варианта, но ... какво е сигурно: няма да остави нито териториите в Китай, нито тези в Русия, тя там има минимум 70 000 армия към края на войната. Към коя страна ще се склони ще зависи как великите сили ще се отнесат към тези факти. При всички случаи ми се вижда, че ще е противник на САЩ обаче.

И така, в края на тази алтернативка и преди следващото раздаване на картите имаме 4 Велики сили (Германия, Великобритания, САЩ и Япония) и няколко малки, едните безперспективни (Италия, Австро-Унгария, Османската империя), другите с някакви перспективи, евентуално - Русия и Франция (съвсем евентуално).

[gollum]

За Япония е сложно, честно казано прехвърлих няколко варианта, но ... какво е сигурно: няма да остави нито териториите в Китай, нито тези в Русия, тя там има минимум 70 000 армия към края на войната. Към коя страна ще се склони ще зависи как великите сили ще се отнесат към тези факти. При всички случаи ми се вижда, че ще е противник на САЩ обаче

А дали, започвам да се питам? Те си имат совите стремежи и колониална политика, но ако заемат Далечния изток, нищо чудно усилията им в следващите 20 години да се развиват в съвсем друга посока и армията (а не флотът) да имат главната дума. Т.е. това ги превръща във "вечен" враг на Русия (каквато Русия оцелее), но най-вероятно ще се насочат изцяло към континентална Азия, което означава, че няма да има с какво да се оперира на други направления. Да, най-вероятно и събитията в Китай няма как да се избегнат, но това не води автоматично до война със САЩ. Още повече, че тези САЩ нищо чудно да си имат совите "вземания-давания" с Великобритания, а Япония да остане британски съюзник. Трудно е да се каже, но поне по отношение на военния и икономическия потенциал, това ще означава съвсем различно ориентирана Япония.

А иначе си прав за Съветска Русия, разбира се, тя тепърва предстои да се утвърди.

[DelaRea]

Мдааа, не мога да не се съглася с тези доводи, в същата посока на мисли тръгнах и аз...
Големите неизвестни са Русия (дали може да оцелее изобщо, ако приемем, че Германия спазва Брест-Литовския мирен договор, подписан пред "алтернативния" края на войната с Антаната от пролетта на 1918 г.) и Япония, която, ако не е спряна на континента, може да си остане там необезпокоявана и да не се обърне към Пасифика ( и да не стигне до сблъсък със САЩ).

Кой всъщност изхвърля - реално - Япония от континентална Азия - дали Съветска Русия, със сила, защото я побеждава в Далечния изток или останалите съюзници (най-вече САЩ) с дипломация?

[messire Woland]

Ами за Япония - след ПСВ от континента я изхвърля (и то само от руските владения, но не и от китайските), реакцията на победителите, особено САЩ, които не одобряват прекомерното засилване на японците там. По принцип никой от съюзниците от Антантата не е въодушевен от японската инвазия, но просто нямат възможност да реагират, когато се случва (в Китай), а по отношение на Русия - по идея японците в началото са съюзници, след това - също по идея - част от силите, които интервенират срещу болшевиките. Обаче след отказа от намеса (главно на САЩ), японските войски "увисват" в руския далечен изток без да имат санкция или предлог, под който да останат в земите на бившия съюзник. И с малко натиск от САЩ се изтеглят.
За Русия - Германия, ако е останала сама на континента, просто няма да се откаже, нито ще приема неща като Брест-Литовск насериозно. Реално тя дори победена и т.н., пак поддържа свои полулегални военни формирования на територията на бившата Руска империя, та какво остава ако е победител - ще се намеси и още как. Но да владее Русия за постоянно - просто не е реалистично. Така че мир накрая ще има, но вероятно на власт в Москва (е, може би в този случай - все пак ще е Петроград все още столица) ще е поставено някакво лоялно към Германия формирование. Със сигурност ще се намери такова, но ключовият въпрос ще е - а дали то все още ще е лоялно примерно 10 години след войната? А 15 години? Надали. И така, лека-полека, една нова Русия, но без Украйна и Белорусия, ще - не ще, ще мине по пътя на естествено развитие, индустриализация и много вероятно ще заеме своето място на световната арена. Със сигурност обаче ще трябва да обърне погледа си на изток - защото на запад, към Германия, поне до 40те години не би могла, но с Япония в далечния изток няма как да няма борба. И ще има естествен съюзник за това - САЩ. Обаче какъв ще е тоя свят и как ще са направени коалициите там - много е трудно да се каже. Твърде много доводи има и в двете посоки.
Можем само да гледаме естествените противници - Япония и САЩ. В тази реалност дали ще има Вашингтонски договор? Също е много трудно да се каже - Великобритания няма да е в лесно положение ... и ако клекне, влиза в орбитата на САЩ, а ако не и няма такъв договор - запазва съюза с Япония и в този случай става противник на американците. Обаче навсякъде има огромно количество различни "но"-та.