Селим ² и първия опит за масово помохамеданчване на българи

[Арслан]

Селям !
Фетви от средата на ХV²² век
Въпрос: Християнката Хинд починала и оставила следните наседници: неверникът Зейд – съпруг и синовете Амр, Бакр и Бешр.Цялото наследство получил съпругът Зейд. Синът Бакр не получл част. Ако той приеме исляма, може ли да вземе от баща си Зе-йд дял от наследството на майка си Хинд?
Отговор: Да, може!
Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал. Може ли баща му Амр, който е неверник да го наследи?
Отговор:Не може!
Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал, като оставил син Амр, който съшо бил мю-сюлманин, и дъщеря Хинд – християнка. Може ли християнката Хинд да бъде наслед-ница на баща си?
Отговор: Не може!
Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал, без да остави наследник от мъжки пол. Мо-же ли неверникът Амр, баща на Зейд, да получи тапия за владените приживе от сина му ниви?
Отговор: Не може!
Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал. Преминават ли неговите ниви по наследст-во във владение на сина му Амр, който е неверник?
Отговор: Не!

[Stan]

А ето и как се появяват разни измислени мъченици - св. Висарион. Между другото построената в негова чест църква в Смолян е нещо ужасно.

http://www.rodopskistarini.com/2011/07/blog-post.html

[Арслан]

Селям !
Да, интересно. Това ми напомни на тюрбето на Пати (за мен това е най-бутафорното религиозно средище). Поздрави !

[Stan]

Селям !
Да, интересно. Това ми напомни на тюрбето на Пати (за мен това е най-бутафорното религиозно средище). Поздрави !

И какво е това тюрбе?

[Арслан]

Селям !
Тюрбето нa Пати в с.Черник, Дуловоско
През 1994 къзълбаши от с.Черник построяват тюрбе, в което поставят останките на една жена Пати Салих, и на двама мъже - Хашъм и Ибрахим. Те са местни казълбаши. Тюрбето е построено в двора на джамията в селото и непострествено до нея. То представлява чутириъгълна тухлена сграда, чиито стени имат следните размери: дължина 6,2м ширина 5,10 м и височина 2,3 м. Входът е югоизточната стена. Пред него има голямо предверие, дълго около 5,10 м широко 2,10 м. Входът на предверието също е на югоизточната стена.
Трите гроба са разположени успоредно и по оста югозапад-североизток. Те са дълги около 2,20 м и широки около 1,05 м. Гробът на Пати е на десния фланг. Могилите на трите гроба са отрупани с изкуствени цветя, кърпи. Подобно е гледката и по прозорците. Над гробовета са поместени снимки на тримата покойници.

[KIZIL DELI]

Добре де, аз поне не разбрах какво му е толковата страшното на това тюрбе? Архитектурата (по описание) не е нещо страшно и такива има още сумати. Да не е нещо вапцано страховито?

[Арслан]

Но предполагам Вие питате за "интересната част свързана с тюрбето" ...
Пати е родена през 1902 . Живяла е изключително бедно, притежавала е дом, но не го е обитавала. По-голямата част от живота си е прекарна на улицата където се храни с подаяния. През зимата се приютява при местни хора. Тя се помни от другите бедни,че често им дарява храната която изпроси. Облечена е дълги години с рокля, често я "стрижели", защото има паразити. Била е куца с единия крак вследствие на инцидент през 40-те години, когато е прегазена от камион на немските военни части. Тя е няма, като може да казва само думата хляб. Умира през 1970 година. Пати има способността да усеща кой болен ще оздравее и кой ще умре. Знак за това е влизането й само при болен, който ще оздравее. Много популярно след местните е че тя пази селото от беди. Първата книга посветена на светицата е дело на Р.Липчев през 1985 година. За нея той пише следното : "Къзълбашите издигат в култ уродливи, сакати жени.Такъв случай е регистрирана неотдавна в Дулово - кв. Черник, чието население без изключение е алианско. Жената се казва Пати, починала през 1970 година и била погребана в двора на джамията. Освен това е нарисуван неив поргтрет в цял ръст, поставен в преддверието на храма. Тя е почитана от цялото село, както ни обясниха, нещо като жрица. Възможно е това да е остатък от шаманизма". За Хашъм другия "светец" се знае, че може да "чете" мислите на хората, както и да присъства на няколко места едновременно, подобна е дарбата и на Ибрям.

[KIZIL DELI]

само дето не е била и глуха хубаво де, мерак им било направили тюрбе, то няма ни процедура по канонизация, ни баш концепция за светец. В този смисъл, от край време работата опира до мерака на хората с парите Така погледнато (ако заимствам термина) всичките тюрбета са нещо бутафорни, но може би трябва да сложим край на ОТ.

[Amazon]

http://www.librev.com/index.php/--/1...08-16-08-09-36
една статия ...

"Време Разделно" е просто филм - събирателно носталгична снимка на това което българите си представяме за османското владичество. Обаче това че автора на статията се е покатерил на художествено произведение за масова употреба и какурига от там, ми звучи малко несериозно.
Както и следният неподкрепен с нищо цитат:

Въпреки фрапиращите крайности, романът се приема радушно от читателската аудитория и бива преведен на няколко езика (впрочем, вече има доказателства, че тези преводи са били финансирани от българската държава в лицето на Министерството на културата, както и че самото произведение е написано по поръчка, за да подкрепи поредната репресивна вълна срещу помаците и българските турци).

Ако наистина има такива документи ще се радвам да ги видя (звучи логично за спонсорираният превод, но за произведение написано по поръчка...) .

[Арслан]

Цитираната статия от мен е на Карахасан-Чънар, той е писател, също като Антон Дончев. Колкото обаче може да се вярва на единия като исторически извор, толкова може да се вярва и на другия. А за документите свързани с предполагаема поръчка, ще питам (по-вещи в периода 1944-1989 г.).

[Amazon]

Цитираната статия от мен е на Карахасан-Чънар, той е писател, също като Антон Дончев. Колкото обаче може да се вярва на единия като исторически извор, толкова може да се вярва и на другия. А за документите свързани с предполагаема поръчка, ще питам (по-вещи в периода 1944-1989 г.).

Ако намериш нещо интересно по този повод пиши. Вярно че е малко политическо, но ще е интересно да се знае, все пак това е знаков филм за две поколения българи, а за много от тях знанията им за периода на османското владичество се изчерпват с "Време Разделно", "Козият Рог" и тенденциозно написаните учебници по история от началното училище.

[saladin]

,, "Време разделно" или роман, написан върху два исторически фалшификата
Петър Маринов, Някога, кн. 4: "...Наскоро след това излезе романът "Време разделно" от Антон Дончев. Това бе един фалшификат на родопското минало, шарлатания - както казваше Станислав Сивриев - с родопските исторически събития и личности.,,

http://www.rodopskistarini.com/2011/04/blog-post_7765.html

[Kramer]

http://www.rodopskistarini.com/2011/04/blog-post_7765.html

За мен Хайтов е здравомислещият.

[Арслан]

Всички сме запознати с "титаничния спор" между двата . Няма нужда да бъде обсъждан и тук, а и прекалено много се отклонихме от темата ....

[psypilot]

Интересно четиво е житието на св. Георги Нови Софийски от 1515г., автор на което е поп Пейо. Налице е засилената конкретизация, породена от факта, че поп Пейо е пряк участник в този период, а и един от най-известните представители на Софийската книжовна школа, оформила се главно за църковна проповед и обучение на бъдещи духовници.
Накратко: Георги бил български младеж, роден в Кратово (дн. Македония), който бил занаятчия и работил като златар в София. Понеже бил красив и известен в града, османците се опитали да го привлекат към мохамеданската вяра, което обаче не постигнало успех и Георги бил предаден на мъченическа смърт (изгарят тялото му, но в последствие то е погребано в древната църква "Св. Марина").
Подобен характер има и житието на св. Никола Нови Софийски от Матей Граматик, което обаче се отнася към 1555г. В него се описва мъченичеството на объщаря Никола, който отказал да приеме исляма и за това бил публично екзекутиран. Такива писания крепели самосъзнанието на българите във времена, в които ислямизацията не била илюзия, а реалност.
Именно поп Пейо и Матей Граматик създават един нов културен герой, пример за отпор срещу самата ислямизация - "Светеца мъченик на Христовата вяра".

http://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Georgi_Sofijski_Novi.htm