Богато погребение на прабългарски хан

[Гост]

В СЕВЕРОЗАПАДНА МОНГОЛИЯ Е РАЗКРИТО
ВНУШИТЕЛНО-БОГАТО ПОГРЕБЕНИЕ НА ПРАБЪЛГАРСКИ ХАН
Погребението е от 80-100 г., намира се в североизточния край на погребален комплекс от около 200 различни по големина погребения. Погребалната камера е дълга 47 м, а дължината на входния коридор е 38 м. Около нея са погребани общо 28 души, като се започне от 7-месечно бебе и се стигне до 35-годишен мъж, а така също и 1 кон.

Около главното погребение са заровени части от 21 коня, а вътре в погребалната камера са поставени конска амуниция, апликация, скъпи вещи, карети със златни и сребърни украшения.

Изгравираното върху златен диск митично същество очевидно трябва да се приеме за най-ранен прототип на големия брой подобни изображения от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош.

[Stan]

Само прабългарски хан ще да е бил този хубавец

[Гост]

Само прабългарски хан ще да е бил този хубавец.

Опит за злодейско убийство на Истината

Н.В. Абаев, проф. каф. философии, д.и.н
Монголы – это гунны?!
(О первой научной конференции «Культурное наследие Хунну» и 10-м Конгрессе монголоведов)
В преддверии прошедшего национального праздника Монголии – Наадама 10-го июля 2011 г. в Государственной резиденции под эгидой Президента Ц. Элбэгдоржа в рамках празднования 2220 летнего Юбилея Монгольской государственности – «Империи Хунну» прошла первая научная конференция, посвященная теме «Культурное наследие хунну».

Примечательно то, что в конференции, организованной Администрацией Президента Монголии совместно с Академией наук, приняла участие находившаяся в Монголии с официальным визитом Генеральный директор ЮНЕСКО госпожа Ирина Бокова. Глава государства Ц.Элбегдорж открыл конференцию словами «хунну - это монголы, а монголы - это хунну», а в русскоязычной газете «Монголия сегодня» в его речи этноним «хунну» был переведен как «гунны», что внесло (то ли сознательно, то ли неосознанно) еще более глобальный масштаб в речь президента, «Монголия сегодня», ¹ 30 /493/, 31 июля 2011г.), поскольку получилось, что «гунны – это монголы…».

Хунну са българи и те нямат нищо общо с монголите! Върхът, до който са достигали монголите, е този, че са били резерват за снабдяване на българите с жени. Тогава българите по принцип са полигамни и отвличането на жени от съседните племена е не само крайно наложително, но и изключително почетно занимание.

В своей речи Президент Ц.Элбэгдорж подчеркнул, что монголы, несомненно, оставили большой след в мировой истории человечества и являются одними из тех редких народов, которые сохранили культурное наследие своей цивилизации. По его словам, никто не сумел оставить, да еще и «экспортировать» за границу такую «великую историю, как монголы».

При этом Президент сказал: «Прошло много времени с тех пор, как человек впервые поднялся на обе ноги в глуши жаркой Африканской саванны и пошел по всему миру, и одной из территорий, где он сумел выжить, стали Монгольские степи. Ученые уже установили, когда именно люди начали распространяться по всему миру. Я уверен, что Монгольские степи действительно являются одной из первых колыбелей человечества, где человек смог прижиться, выжить, создать свое социальную структуру».

През Късната Античност и Ранното Средновековие монголите чисто и просто ги няма на политическата карта на Света. Подобна претенция не само е глупаво-смешна, но и жалка!

Далее на конференции 10-го июля 2011 года он весьма решительно заявил: «Монголы – не просто наследники культурных традиций Империи Хунну, в том числе их политических традиций и государственности», но и «поскольку монголы – это и есть хунну», то, значит, древние монголы еще 2220 лет назад создали на этой земле первое демократическое государство (имеется в виду так называемое «степная демократия»), а потому будут «учить демократии другие страны»; к тому же Хунну создали политическую традицию управления государством Сыном Неба (т.е. шаньюем, верховным правителем гуннов-хунну), и эту традицию перенял Чингис-Хан, который тоже был демократически избранным монголами правителем, каковым является и он сам, т.е. Элбэгдорж.

Поэтому, по мнению Президента Монголии, именно вокруг него должен сплотиться монгольский народ и другие демократические страны, которых он будет «учить демократии», вот что следовало из речи Президента Элбэгдоржа на конференции по Хунну 10 июля, и эту мысль он повторил на открытии Х Конгресса монголоведов: «Сегодня, когда в Монголии возрождается демократия, исследования и знание истории с древних времен очень важны, потому что история нынешнего монгольского демократического государства уходит вглубь веков, т.е. демократическая Монголия – это не недавнее политическое образование, как многие, наверное, считают. Демократическая Монголия существует не 20 лет, а, может быть, и 2000 лет».

Нещо много познато от близкото минало на Европа, и този иска да се покаже по-висок и по-умен, отколкото е в действителност, но и той рано или късно ще си счупи главата.

Далее Ц. Элбэгдорж отметил, что поскольку «гунны - это монголы, а монголы – это гунны», то «…я, как человек, хранящий печать государства с такой великой историей, сегодня отмечаю вместе со своим народом 2220-летие основания Монгольского государства. Я лично считаю, что сегодня мы должны говорить не 2220-летие основания Империи Гуннов-Хунну, а 2220-летие основания Монгольского государства. Мы отмечаем годовщину основания Великой империи, основанной нашими предками, их великое умение государственного правления, годовщину, исчисляемую тысячами лет. Монголы были такими же, как гунны, и гунны были такими же, как монголы».

Никак неслучайно частично повторение:
През Късната Античност и Ранното Средновековие монголите чисто и просто ги няма на политическата карта на Света, да не говорим пък за това да имат и държава. Подобна претенция не само е глупаво-смешна, но и жалка!

По мнению ученых, ставка императора Модуна Шаньюйя [по транскрипции Тургуна Алмаса, это имя по-тюркски звучало Батор-тэнгрикут – Н.А.] располагалась в горах Хангай, в бассейне реки Орхон, из чего следует, что хунну – это предки монголов, кочевавшие в самом сердце монгольских земель. Другими словами, Чингис-Хан не основывал свое великое монгольское государство на пустом месте, ибо в те времена были многовековые традиции государственного становления и правления. А если сегодня раскопать захоронения наших предков, в том числе, древние захоронения хунну, то можно обнаружить удивительные, бесценные находки, которые могли бы принадлежат культурному наследию Древнего Рима, Греции, Египта и Ирана. Удивительно, какое культурное наследие оставили наши предки на земле. Монголы должны ценить это, ибо это принадлежит нам, монгольскому народу», - заявил Президент.

Всъщност кит. Маотун шанюй е от болг. Багатур дябгу. Но колко жалко, че отново чужденците ни казват какво в действителност имаме ние българите и какво точно губим, докато се правим на много умни, нехаем за хунну/сюнну и чакаме повече от равнодушно-безучастни пак те, чужденците да ни ги измъкнат изпод носа!??

В связи с этим монгольский академик Б. Энхтувшин отметил, что традиции государственности монголов, возникшие и сформировавшие во время гуннов-хунну, были унаследованы и развиты последующими монгольскими государствами, - сяньби, жужаней, тюрков, уйгуров и монголо-татар, и достигли своего апогея во время Великого Монгольского государства, созданного Чингис-Ханом. Следовательно, можно выделить два важных и ярких этапов в древней средневековой истории, культуре и развитии государственности кочевников Центральной Азии и Монголии. Это, во-первых, Великое Монгольское государство или период могущества монголов в XIII- XIV веках, во-вторых, государство хунну (хуннов) от III века до н,э.-до II века н.э.

Государственность хуннов имеет древнюю историю и традиции, но согласно традициям, установившимся в исторической науке, считается, что история государственности хуннов, а впоследствии и монголов, берет начало с 209 года до н.э., когда на престол государства хуннов взошел старший сын Тумэн-хана - Модун, который и осуществил коренные реформы и изменения в развитии государственности кочевников-хуннов, превратив государство хуннов в могущественную империю, прославившуюся во всем древнем мире.

Как отмечают в своих летописях историки и летописцы древнего Китая, государственность гуннов-хуннов являлось более простой по сравнению с другими странами и народами оседлой цивилизации. Другими словами, государственные институты гуннов-хуннов не были громоздкими, и не усложняли жизнь простого народа. Но, тем не менее, государство хунну, имеющее компактную структуру, которое соответствовало кочевому образу жизни, очень хорошо справлялось со своими управленческими функциями, благодаря жесткой дисциплине, порядку и принципам управления. Поэтому некоторые важные признаки и черты, возникшие во время Империи Хунну, были унаследованы возникшими впоследствии государствами кочевников. Модун-хан (174 год до н. э.) управлял своей могущественной империей, разделив е¸ на улусы тр¸х флангов и 24 крупные административные единицы.

Аналогичная структура действовала и в Великом Монгольском государстве. Чингис-Хан управлял своей империей, разделив на 95 тысяч тумэнов (один тумэн - десять тысяч), которые, в свою очередь, объединялись в 3 крупные тумэны – Алтайский, Харун жидунский и Центральный. В Великом Монгольском государстве, как и в Империи Хунну, действовала административно-управленческая система, названная десятичной.

В результате государственных реформ, осуществл¸нных Модун-ханом, гунны-хунну получили возможность объединить множество кочевых, скотоводческих, охотничьих плем¸н и аймаков Центральной Азии, раньше, чем другие соседние могущественные племена. Объединившись под единое политическое управление, хунну смогли присоединить под «крышу» единого государства множество крупных и мелких разобщенных плем¸н и стран, живущих в войлочных юртах, например, Дунху, Юэчжи, Динлин, Усунь, Хиргис и т. Д. Владения хуннов простирались на обширной территории, охватывающей Центральную Азию, Монголию, Среднюю Азию, Южную Сибирь и Восточную Азию. В результате этого, культуры многих степных кочевых плем¸н и народов развивались, взаимно дополняя, и обогащая друг друга. Таким образом, были созданы условия для формирования крупной хозяйственной и культурной общности кочевников Центральной Азии, названной впоследствии историками «Общностью хуннов».

Източнохунската империя на болгарския хан Багатур, кит. Маотун, е не само първата държава в Централна Азия, но и първата българска държава.

Президент сообщил участникам научной конференции о том, что по его указу создадут Культурно-исторический центр всех кочевников, ибо он считает, что культура – это чудо-цемент, связывающий все человечество крепче любого государства. «Монгольские ученые считают, что монгольское государство является мировым центром кочевой цивилизации. Некоторые страны пытаются оспорить это заявление, ибо все страны, все культуры изначально были кочевыми. Но мы, монголы, как нация, хранящая эти кочевые традиции в течение многих тысяч лет, и кочевой образ жизни до сегодняшнего дня является характерной для нас повседневной жизнью, тесно переплетающейся с той древней кочевой цивилизацией, по праву считаем, что Культурно–исторический центр кочевников всего мира должен быть сформирован в Монголии», - заметил лидер страны.

По поводу Новейшей истории Монголии Ц. Элбэгдорж сказал, что несколько дней назад Монголия была выбрана председателем Сообщества демократических государств сроком на два года. «Когда сегодня речь идет о демократии в Монголии, имеют в виду двадцать последних лет. Но я считаю, правильным будет говорить о 2000-летней ее истории. Сегодня самой привлекательной для всего человечества стало социальная культура, согласно которой много тысяч лет назад все жители племени собирались и выбирали вождя. Об этом говорят не только в Монголии, об этом говорят сегодня во всем мире. Мы, собравшись всем народом, всеми племенами, выбрали нашим предводителем Великого Чингис-Хана, и нельзя забывать о том, что мы сами выбрали своих ханов», - заявил глава государства Ц.Элбэгдорж.

В заключение необходимо отметить, что подавляющее большинство монголов восприняли идею о том, что государственность гуннов-хунну является предтечей монгольской государственности, которая, таким образом, насчитывает 2200 лет и что «хунну - это прямые предки монголов», положительно и изъявляют желание еще больше сплотиться на основе этих идеалов, чтобы решать новые масштабные задачи общественно-экономического развития Монголия. В частности, в современной Монголии лозунг «монголы - это хунну» стал уже очень мощным идеологическим стимулом для развития иностранного туризма, причем в этом вопросе монголы заметно опережают соседнюю Бурятию, которая тоже является прародиной гуннов (по крайней мере, как утверждают бурятские ученые).

Аз пък писах и на предишния, и на сегашния президент, че е крайно време да се направят постъпки да се сменят надписите върху българското Златно съкровище от Наги Сент-Миклош в австрийския музей. Колко мило, с копие до министъра на културата, и двамата ми отговориха, че това не влиза в техните правомощия, но препращат случая до министъра на културата, който трябва да направи необходимото и да ги информира обратно с копие до мене. Очевидно, от тук нататък ще продължавам да си живея с утехата, че съм си писал едновременно с двама български президенти!??

Президент сообщил, что он обсудил с генеральным директором ЮНЕСКО госпожой И.Боковой предложение монгольской стороны о совместной организации в 2012 году Международного семинара по вопросам демократии, демократического обучения и образования. По словам Ц.Элбегдоржа, Монголия выдвинула такое предложение, т.к. у монголов великие традиции демократического правления государством. «Сегодня в арабском мире готовы на все ради обретения свободы. Арабский мир, вполне возможно, ждет такой же нелегкий двадцатилетний путь, который прошли монголы, но мы должны помочь арабским странам, которые борются за свою новую демократию и свободу. Монголы должны помочь всем другим странам, которые выбрали демократический путь развития», - сказал Ц.Элбегдорж.

Тя, другарката Бокова още от малка си е закърмена със социалистическия интернационализъм на ЦК на БКП.

Генеральный директор ЮНЕСКО И.Бокова сообщила участникам конференции о том, что по решению ЮНЕСКО в Список Всемирного культурного наследия ЮНЕСКО зарегистрированы такие великие книги Монголии, как «Алтан товч» и монгольский «Шунхан Данжуур», а в 2010 году в этот Список включили монгольский национальный праздник Наадам и хоомий (тув. хоомей). В этот раз госпожа И.Бокова лично вручила монгольской стороне Грамоту о регистрации в Фонде Всемирного природного наследия наскальных рисунков Монгольского Алтая.

Тези наскални рисунки са ако не български, то поне тюркски, докато самите монголи пък започват да пишат едва след приемането на Будизма през ХIII в.

http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.omniglot.com/writing/mongolian.htm

Монголски (монгол)
Монголски е алтайското език, говорен от около 5 милиона души в Монголия, Китай, Афганистан и Русия. Има редица тясно свързани разновидности на монголски: Khalkha или Halha на националния език на Монголия и Oirat, Chahar и Ордос, които се говорят главно в Вътрешния автономен район на монголски Китай.
Други езици счита за част от семейството на езика на монголски, но отделно от монголски, Бурятия и Kalmyk, за което се говори в Русия и Moghul или Mogul, за което се говори в Афганистан.
През 1208 Chinggis Хан победен Naiman и заловен на уйгурски писар Татар-Тонга, който очевидно адаптира Стария азбука уйгурски, за да напишете монголски. Сега е известен като уйгурски / уйгурски Script, Класическа Монголската Script, Стария скрипт, или Монгол Bichig в монголската азбука, създадена от Татар-Тонга.
Между 13 и 15-ти век, монголски е написано с китайски йероглифи, арабската азбука и скрипт, получен от тибетски наречена Phags-па.

Наряду с первой научной конференцией «Культурное наследие Хунну» под эгидой Президента Монголии Ц. Элбэгдоржа прошел также X Международный Конгресс Монголоведов (август 2011 г.), на котором тоже обсуждались проблемы этногенеза и политогенеза древних монголов, в том числе вопросы зарождения монгольской государственности, роли гуннов-хунну и тэнгрианства в процессах этнокультурогенеза предков монгольских племен.
Для современных исследований ученых более актуальна созидательная сторона истории номадов, нежели их военные походы, которые достаточно изучены в зарубежных странах. Это станет основой для нового научного подхода к изучению истории монгольской государственности и древних номадов на территории Монголии, который должен отличаться большей комплексностью и более системным, целостным подходом, а также более пристальным вниманием к проблемам методологии монголоведных исследований. Так, например, роли тэнгрианства в формировании «кочевой» цивилизации и монгольской государственности был посвящен доклад Л.Дашняма (Монголия), мировоззренческая роль тэнгрианства в VIII-XIV вв. рассматривалась в докладе Л. Билэгта (Монголия), о возрождении тэнгрианских религиозных традиций в современной Саха-Якутии в условиях глобализации и урбанизации сделала интересное выступление Л. Федорова (Россия);...
...академика АСН РАН Н.В. Абаева (Россия), посвященные методологической роли синергетики, в частности парадигмы самоорганизации, сочетаемой с традиционными принципами диалектики, в изучении тэнгрианства как мировоззрения тюрко-монгольских народов Центральной Азии и как мировой Евразийской религии, в которых рассматривались также общенаучные теоретические проблемы более широкого использования в гуманитарных и социальных исследованиях новейших методов и методологических подходов, выработанных в точных и естественных науках.

"Доказвайки", че на онзи надпис изобщо не е изписано името на Тангра, многоучените "български" историци решиха окончателно-безапелационно и този научен проблем, само че по пътя на ампутацията!??

Историей образования ранних форм государственности на территории Монголии мало кто занимался, а если историки и касались этой темы, то не в специальном социально-философском или политологическом аспекте, тоже рассматривая эпоху Хунну лишь как часть военной истории. В последние годы, пожалуй, только в Лаборатории «кочевых» цивилизаций ТувГУ проводились специальные исследования проблем политогенеза ранних номадических империй в северной части Внутренней Азии (см., например, электронно-аналитический журнал «Новые исследования Тувы», 2009-2011 г.г.). Поэтому эта тема ждет своего исследования. В основном, исследования касались узкой тематики: нашествий, вторжений «варварских» племен в разные страны мира – в Китай, Центральную Азию Россию и т.д. А ведь войны происходили везде.

Преди десетина години споменах пред утвърден военен български историк, че и стремето е донесено в Европа от прабългарите, а той ми каза, че според разпространеното у нас мнение то е донесено от аварите. И това като че ли е всичкото, което ние, съвременните българи, знаем за военното дело на нашите предци!??

По сообщению информационного агентства Монцамэ, правительство Монголии решило оказать поддержку строительству «Центрального культурно-исторического комплекса цивилизации кочевников Центральной Азии[см.:«Нийтэлсэн»,25.02.2010;http://www.zabinfo.ru/modules.php?op...rder=0&thold=0 Энэ хуудсыг]. Проект по его строительству разработан монгольской Академией наук. Первый этап строительства комплекса пройдет на наших глазах – в 2010-2012 годах.

Комплекс в Монголии грозит стать крупным туристическим объектом, расположенным в зоне быстрого доступа – всего в 40 км от находящегося в Улан-Баторе «нулевого километра», автодорог Монголии и в 30 км от нового аэропорта, запланированного в долине Хушигт. Комплекс будет состоять из таких объектов, как палеонтологический музей, галереи « Монголы 20-го века», Центральный культурно-исторический музей цивилизации кочевников Центральной Азии, музей Великого Чингисхана и т.д. Как отмечает Монцамэ, будет построен и музей, посвященный «изучению древнего монгольского государства Хунну».

В соседней стране говорят также о том, что хорошо бы культурно-исторический комплекс организовать в виде акционерной компании, акции которой котировались бы на бирже. Налицо попытка превратить историческое наследие в источник денег и пропаганды Монголии. У наших соседей это получается лучше, чем у Бурятии. Ученые, со своей стороны, намерены сделать комплекс крупным исследовательским центром, «который внесет ценный вклад в изучение той роли, которую сыграли кочевники в истории человечества», отмечается в сообщении.

Ето на това му се вика културен туризъм и от него наистина ще падат пари, а не мижавите пет лева на Перперикон!

[Stan]

Аз пък писах и на предишния, и на сегашния президент, че е крайно време да се направят постъпки да се сменят надписите върху българското Златно съкровище от Наги Сент-Миклош в австрийския музей. Колко мило, с копие до министъра на културата, и двамата ми отговориха, че това не влиза в техните правомощия, но препращат случая до българския(?) министър на културата, който трябва да направи необходимото и да ги информира обратно с копие до мене. Очевидно, от тук нататък ще продължавам да си живея с утехата, че съм си писал едновременно с двама български(?) президенти!??

Професере, това наистина не е в техните правомощия, нито пък на министъра на културата. Това, какво ще пише на табелата под съкровището е в правомощията единствено на неговия собственик, а именно австрийския музей. Така че вместо да си губите времето с нашите институции, по добре направо напишете едно аргументирано писмо до австрийците.

[Гост]

Професоре, това наистина не е в техните правомощия, нито пък на министъра на културата. Това, какво ще пише на табелата под съкровището е в правомощията единствено на неговия собственик, а именно австрийския музей. Така че вместо да си губите времето с нашите институции, по-добре направо напишете едно аргументирано писмо до австрийците.

Благодаря Ви най-сърдечно, че взехте отношение по въпроса!

Но дали така няма да излезе, че това е мое лично дело, а не на целокупния Български Народ?

За какъв тогава праз сме ги избирали онези там и за какво те служат?

Само да се облажат ли на народен гръб?

А и каква е гаранцията, че онези отвъд ще благоволят да ме чуят?

Последното, което аз искам, е да бъда поредният Дон Кихот, мерси!

[Stan]

Професоре, въпросът за произхода на съкровището от Над сент Миклош е чисто научен и никоя демократична страна небива и няма да допусне политическа намеса в науката. Днес българският президент ще пише и австрийците ще сменят табелките, утре унгарците ще равнат, че те са били последните собствени на съкровището преди да се закопае и австрийците пак ще трябва да сменят табелките, после иранците ще кажат че е правено от перси и значи е иранско и австрийците отново ще трябва да сменят табелките. Затова, използвайте авторитета си на утвърден специалист в областта на историята на късноантичните и ранносредновековни номади и в частност на прабългарите и пишете директно до австрийците.

[Гост]

Иван Добрев 2. - той е човек, който си мисли че е тюрколог, историк и прабългарист.
Ако, все пак си направила тая глупост да цитираш Иван Добрев 2, това е един вид фал страт за твоята научна кариера и със същия успех може да цитираш Йоло Денев, предвид факта, че поне в България, тези дето се занимават с прабългаристика и история, някак си не цитират нито Йоло Денев, нито Иван Добрев 2.

Как ще ме цитират, когато медиевистичните пасквили на българските историци или са безброй реверанси към псевдонаучната фантастика на Счетоводителя, или пък са абсолютна боза като долуприведената и то наточена от дипломиран историк професор в Университета, а какво да кажем за неговите не по-малко талантливи ученици:
Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

Оказва се обаче, че и най-новата българска историческа наука регистрира „опит“ за превод на Надпис ¹ 21 от Съкровището, което се прави с едничката цел, както вече се представи на съответното място по-горе, да се подкрепи прабългарската теза за неговата етническа принадлежност с „решителни доказателства, които се съдържат в самите надписи на съкровището“ и затова Ст. Михайлов [1999] не се задоволява и ограничава единствено до въпросния надпис, ами се заема да даде своя „ценен принос“ и за превода на гръкоезичния надпис, именно поради което тук се налага да се представи и анализира целокупният принос и на този неподражаем „преводач“ от прабългарски език.

В действителност „опитите“ на въпросното лице за превод и на двата надписа са предшествани от пак горецитираните декларации, заклинания, обещания и какво ли не още, след запознаването с които у нас започва да се заражда усещането, че всичко това като маниер и манталитет ни изглежда „до болка“ познато, връхлита ни тъмно предчувствие, в ум и душа се възбужда и пълзи лепкаво-грозно някаква натрапчиво-неприятна асоциация и за да я подавим и отстраним, се принуждаваме да си кажем, че Новото Време породи какви ли не странни типове, които имат още по-странни виждания, но по-точно видения за мястото и значението си в Науката, за традицията в Науката, особено когато трябва, както пределно и напълно основателно възмутен от един унгарски професор езиковед отбелязва пак акад. Ст. Младенов, да изпълнят своя „библиографски дълг“ на учени, а същевременно и за отношението към останалите работещи в тази област в чисто морално-етичен план и други такива.

Тази „автотерапия“ вече ни позволява да се посъсредоточим, да преминем по-нататък и да прегледаме най-напред поредното „ново тълкуване“ на „гръцкия надпис върху съдове 9 и 10“, както и „надписът върху съд 8“, в резултат на което у нас много лесно и бързо се оформя впечатлението, че авторът наистина никак не е добре в редица отношения, именно поради което най-малкото постъпва много непочтено-некоректно, като избира за обект на пределно неграмотните си лингвистични упражнения предварителната публикация на акад. Ст. Младенов от 1922 г., а не студията му от 1935 г., за да види и да се убеди, че тъкмо големият български езиковед прави възможно най-точния и убедителен превод на Надписа във вида “Христе, чрез водата [кръщението] успокой твоето чедо [рабъ], като го освободишъ [отъ грэхътъ]” [30-34], който превод лично ние, позволявайки си малко своеволие, но все пак не толкова „за собствена консумация“, колкото, за да му го поднесем и на този „исторически гений“ достатъчно сдъвкано и смляно, съгласно възможностите на неговия интелектуален стомах, дано го преглътне, бихме доотредактирали не смислово-съдържателно, а само стилистически като “Господи, чрез водата успокой раба Твой, като го освободиш от греха!” и „изпреварвайки малко събитията“ нека да съобщим на този-тук, че с въпросния златен тас е покръстен цар Борис Кръстител, именно поради което добре ще бъде той да има едно по-друго поведение и отношение, ако наистина се мисли и смята за българин, а ако не е, тогава защо си позволява с мръсни ръце да посяга към тези свети неща и дела?!

Ст. Михайлов [1999] обаче, позволявайки си още да употреби такива много неприлични думи и изрази по адрес на първия по време от двамата ни големи и световно признати и утвърдени езиковеди, вторият от които пак по време според нас е акад. Владимир Георгиев, като например „А Стефан Младенов, който не прави разлика между дребно изписаните надредни букви в началото и останалата част на текста“, когато всъщност Академикът много преди него вижда в „надредните букви“ Христовиятъ монограмъ [Младенов 1935, 30], който не е част от Надписа и следователно няма нужда да се превежда, или пък „Единствен Ст. Младенов е направил безуспешен опит да ги разчете…“, което голословно твърдение след горецитирания превод на Академика, няма как вече да не се определи единствено и само като нагло-безсрамна лъжа и клевета, демонстрира още и много „висока“ тюрколого-лингвистична ерудиция, с която по блясък и сияние почти се приближава до петърдобревци и пламенцветковци, и съобщавайки ни гръмогласно, че предстои „големият интерес за нас“, вижда в три гръцки букви „прабългарската дума Γ&ΗΛΟΝ (вместо Γ&ΗΛΟΜ)“, по силата на което „думата НΛ, която предхожда Γ&ΗΛΟΝ, не може да бъде друго, освен означената с гръцки букви тюркска година“, а „дребно-мащабният надпис след кръста се чете: НΛ Γ&ΗΛΟΜ, т.е. годината дилом (написано Γ&ΗΛΟΝ) от 12-годишния прабългарски циклов календар“, след което в едно перфектно-завършено бълнуване насън и наяве се омесват и прескачат една друга такива думи и изрази като „религиозен характер“, „епохално събитие“, „покръстване“ и какво ли не още, но да не пропуснем главното и най-важното, самия превод във вида “Чрез водата успокой Господи човека, (намиращ се) в нужда (или в тежко положение).” [105-107].

Всеки сам може да си изгради мнение относно това, къде и доколко се разминават или съвпадат двата превода, както и за морала и етиката, който царува по страниците на историческите ни списания, включително и на тези „под егидата“ на БАН, а ние бързаме да видим по-нататък какво той е направил с надписа върху съд 21, където обаче се оказва, че за него нещата са колкото ясно-прости, толкова и кратки, защото този псевдонаучен субект, без всякакъв лингвистико-палеографски анализ и обосновка, директно-категорично, както правят само „най-великите и гениалните“, заявява най-безцеремонно и ни съобщава, какво, че „според мен би следвало да се преведе: “Боилът жупан заповяда да се направи тас, а ботаул жупанът разпореди да се направи този тас” [109].

И тъкмо този, едновременно абсурдно-парадоксален и пародийно-смехотворен, но и глупаво-жалък „превод“, безкрайно условно казано и затова в кавички, независимо и въпреки че в очите на своя „създател“ изглежда като „по-приемлив“ – каква наглост и безсрамие(!?) (И.Д.), от онзи например на акад. Ст. Младенов, е най-добре да не се коментира и преценява повече от това, не само заради пълната му алогичност следствие от специфично болестно състояние, много меко казано, но не бива все пак да се подминават и да не се приведат и представят тук и единствено по този начин и да не се преценят и оценят по достойнство и далеко отиващите изводи за взаимоотношението между „титлата боила“ и „титлата ботаул“ в рамките на „съществуващата по това време йерархия в средата на прабългарската аристокрация“, за занаятчийските школи и прабългарската аристокрация и други още измишльотини от този сорт, пред които изобщо не е възможно да се въздържим или да замълчим благовъзпитано и всички едновременно и силно заинтригувани, в един глас да не си зададем въпроса какво всъщност означава и как трябва да се разбира това, че пълният член единия път е сложен на едната съставка на подложната група – „Боилът жупан“, а втория път – на другата съставка – „ботаул жупанът“, като при това вече е заявено най-категорично и безкомпромисно, че както „боила“, така и „ботаул“ са титли, след което във въздуха увисва „жупан“, пък и добре ще бъде, ако ни се каже в края на краищата кои и какви точно са тези двамата, наистина ли са добре психически и нямат ли си и те, подобно на тук разглеждания „велик български учен“, друга работа, ами са се нахвърлили така ожесточено-яростно върху този невинно-беззащитен тас и едновременно и заповядват, но и разпореждат той непременно и на всяка цена да бъде направен и кой знае защо, това е всичко и само толкова!?...

[Гост]

Докато нашите, един от друг по-умни и екзотично-екстравагантни историци медиевисти продължават да умуват по въпроса дали българите наистина имат нещо общо с Хунну, то след монголците, още един народ протяга ръка към тяхното наследство, което по принцип си е първият и единствен по време уникално-неповторим принос в световната цивилизация:

http://buryatia.asia/gunny-v-buryatii/

Гунны в Бурятии
В Бурятии ведутся крупнейшие археологические раскопки захоронений эпохи империи хунну
13 августа в местности, которая относится к селу Зарубино Джидинского района, было открыто новое гуннское захоронение. Сейчас археологи анализируют собранный материал. На очереди еще несколько расположенных неподалеку погребальных курганов возрастом около двух тысяч лет.

Масштабное исследование гуннов
На протяжении многих лет археологи и ученые пытаются разгадать тайну одной из самых великих мировых империй — империи гуннов.
Масштабный проект по изучению гуннских захоронений стартовал в конце июля близ поселка Наушки. Стоит отметить, что этот проект — заказ федеральных властей. Для его реализации объединились несколько ведомств — Российская академия наук, государственный Эрмитаж. Следовательно, находки являются федеральной собственностью и в Бурятии не останутся. Хотя, как признаются сами археологи, это еще предмет обсуждения.

Они первые в Забайкалье стали использовать железо. Жители Поднебесной от их нападок воздвигли Великую стену. Война играла в жизни гуннов огромную роль. Искусство боя достигло у них большой высоты. По сей день на историческом месте разда¸тся звон железа.

Культура гуннов представляет большой интерес для научного общества. Гунны — это модель общества, которую можно наблюдать в разных формах в других культурах. Изучив культуру гуннов, можно получить ключ к разгадке культуры других народов.

ДЕНЬ ДРЕВНЕГО ГОРОДА ОТМЕТИЛИ В УЛАН-УДЭ 7 СЕНТЯБРЯ
Презентации клубов исторической реконструкции городов России, костюмы разных эпох и династий, стрельба на скаку и национальная борьба, бесплатная дегустация национальных блюд кочевников – это лишь малая часть запланированного в День древнего города 7 сентября.
В 10.00 в зале ¹1 Администрации города прошла встреча-презентация с участием представителей научного сообщества Бурятии. С 12 до 17 часов на территории гуннского городища в п. Сужа прошел ежегодный Фестиваль гуннской культуры.

Многие века назад место слияния двух рек Уды и Селенги служило оживленной переправой на Великом Чайном пути. Пригород столицы Бурятии обладает уникальным археологическим комплексом - раскопками оборонительных сооружений Иволгинского гуннского городища. Этот комплекс входит в число важнейших археологических памятников хунну на территории Бурятии.

Раскопки ученых этого городища доказали, что это был крупный военный, административный, торгово-ремесленный, культурно-хозяйственный центр хуннской империи. Население древнего города составляло около трех тысяч человек. Здесь раскопано 51 жилище и ремесленные мастерские. Артефакты, как на городище, так и в расположенном рядом могильнике, датируются временем основания города –I веком до нашей эры. Именно поэтому ученые предполагают, что на Гуннском , возможно, располагалась столица одного из хуннских вождей – шаньюев.
http://forum-eurasica.ru/index.php?/...d0%bd%d1%8b-2/

[Stan]

Може и да бъркам, но доколкото разбирам в текста се говори за хунски гроб, а не за български.

[Гост]

Може и да бъркам, но доколкото разбирам в текста се говори за хунски гроб, а не за български.

Въпрос на лична осведоменост в областта на Тюркологията, където отдавна вече е почти повсеместно прието, че Хунну са тюрки и следователно говорят тюркски език.

Изследователи от ранга на Clauson например отиват по-нататък и конкретизират тази най-обща постановка в смисъл, че Хунну говорят „l/r dialect of Turkish”.

А както също така много отдавна е общоприето и широкоизвестно, тъкмо този фонетичен признак е първият и основен идентифициращ и диференциращ белег на прабългарските/болгарските езици.

В генеалого-типологическата класификация на тюркските езици въпросният белег играе ролята на критерий, на основата на който те още на първото й стъпало се делят от една страна на огуротюркски езици и на огузотюркски езици от друга.

От вътрешна гледна точка обаче огуротюркските езици следва да се определят като български, защото тази първа и основна група на тюркските езици се образува от аварската, прабългарската/болгарската и хазарската подгрупа.

В действителност в началото Хунну са полиетническа военно-племенна конфедерация, основно-водещото ядро на която образуват група прабългарски/болгарски племена.

Основно-главното и най-силното сред тези племена е племето на име болг, мн.ч. болгар, названието на което впрочем е засвидетелствано и в древнокитайските летописи.

http://forum-eurasica.ru/index.php?/topic/4564-%d1%85%d1%83%d0%bd%d0%bd%d1%83-%d1%81%d1%8e%d0%bd%d0%bd%d1%83-%d0%b3%d1%83%d0%bd%d0%bd%d1%8b-2/

Европеоидные черепа в хуннских могильниках Найман Толгой и Эрдэнэ Мандал были выявлены Тибором Тотом, при этом в ряде случаев монголоидность в них фиксировалась как некоторое влияние [Toth, 1967. P. 382 – 383; Toth,2000. P. 213 – 217].

Академик Георг Дебец, один из основоположников отечественной антропологии, хотя и относил данный этнос к «палеосибирской расе», подчеркивал существенность европеоидного компонента в этногенезе хунну.

Находки из Иволгинского археологического комплекса (городища и могильника), из захоронений Ильмовой Пади, Черемуховой Пади, Дырестуйского Култука и других памятников во всем многообразии показали мир духовной и материальной культуры гуннов, ее высокий уровень.

Благодаря археологическим раскопкам, у гуннов было выявлено комплексное хозяйство, где наряду со скотоводством значительное развитие получили ремесла и земледелие. Антропологический состав населения был также неоднороден и включал монголоидные, европеоидные и смешанные типы.

Гунны не являлись чистыми монголоидами, еще до начала своего движения на запад из Центральной Азии. Об этом свидетельствуют черепа из гуннских захоронений III-IV вв., обнаруженных на территории Средней Азии, которые характеризуются признаками "ослабленной монголоидности" (Неразик Е.Е. Некоторых направлениях этнических связей населения Южного и и Юго-Восточного Приаралья в IV- VIII вв. // История, археология и этнография Средней Азии. Москва. 1968. С.197-207).

Археологические источники свидетельствуют о том, что антропологический облик тюрко-язычных кочевников, вторгавшихся в Европу, как правило, был неоднородным и среди них встречались как носители преобладающих монголоидных характеристик, так и европеиодных, равно как и носители смешанных типов. Так, в гунских захоронениях на территории Венгрии, Румынии и Словакии погребены как монголоиды, так и европеоиды, а также носители смешанных европеодных-монголоидных типов. При этом исследователи затрудняются как с выделением чистого "гунского" антропологического типа, так и с определением соотношения численности представителей разных расовых групп в составе гуннов (Maenchen-Helfen Otto J. The world of the Huns: Studies in Their History and Culture. Berkeley. 1973. P/ 364-367).

[Stan]

Всичко това е много хубаво, само дето историкът от 6 в. Йордан, прави разлика между хуни и българи, т.е. няма как българите да са идентични с хуните.

[Гост]

Всичко това е много хубаво, само дето историкът от 6 в. Йордан, прави разлика между хуни и българи, т.е. няма как българите да са идентични с хуните.

Въпрос на лично виждане за ролята и мястото на изворовото сведение при разработването на научното изследване!

Да се надяваме, че не настоявате то да е единствено меродавното и още по-малко пък, общоприетото?

Впрочем не разбирам защо си мислите, че аз не познавам и Йорданес и
не зная какви нелепи измислици и той ни предлага за прабългарите:
Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

http://bolgnames.com/text/Treasure.html

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

Не може да се каже, че е дори и минимално справедлив и обективен Йорданес, когато пише, че при подреждането на войската си хан Атила се намирал в средата с най-храбрите си войници и “с това подреждане царят се беше погрижил именно за себе си, та, като се намира в ядрото на войската си, да бъде предпазен от заплашващата го опасност”, защото къде на друго място може и трябва да се намира един военачалник по време на битка като тази, ако не точно там, може би бившият монах и настоящ секретар-писар Йорданес си мисли, че неговото, на Атила, място е на някой от фланговете или в дълбокия тил, прикрит сред храсталаците, откъдето никой няма да го види и чуе!?...

Тази откровена лъжа и клевета по адрес на хан Атила на гота от алански произход вече ни принуждава да се усъмним и в твърдението му, че той бил убил брат си Бледа, за да узурпира властта, с което освен това се демонстрира и очевидно непознаване и несъобразяване с дълговечно-традиционната владетелска институция на прабългарите, която има за свой задължителен елемент съвладетеля и не Атила е този, който ще тръгне да нарушава и разрушава въведените и установени от Тангра обичаи и традиции на дедите, а точно обратното – хан Атила е най-мъдрият и най-твърд защитник и закрилник на тези обичаи и традиции, достатъчно категоричното и безспорно доказателство за което е и фактът, че той нарежда да разпънат на кръст собствения му племенник, дръзнал да се отрече от Тангра и да приеме вярата в бога на техните врагове ромеите.

За следващото изречение пък не може да се каже, че е достатъчно ясно и точно преведено от съответните български специалисти по латински език, не особено сполучливия превод на които ние се чувствуваме задължени да направим малко по-ясен за нашия Читател с помощта на две запетайки, но въпреки това и все пак от него става напълно ясно, че този път Йорданес се е постарал да разкрие истинската роля и място на хан Атила не само в тази наистина Велика битка на народите, но и в сърцето и душата на всеки един от участвуващите в нея племенни вождове: “Останалото множество, ако може така да се каже, и вождовете на различни племена, подобно на свита(!??), чакали знак от страна на Атила и където им посочел с поглед, всеки безпрекословно със страх и трепет заставал и действително изпълнявал това, което му било заповядано” (ЛтИзв-1, подчерт. И.Д.) - много бих искал да зная дали Аналите на Световната история крият в себе си подобно описание разказ за друг вожд, крал или император, равен и подобен на Атила, който не само да се държи толкова достойно и храбро на бойното поле, но и да вдъхва такъв респект и най-искрено уважение у вождовете и кралете негови съюзници и приятели!?...

И най-после, дали изобщо е възможно една “разгромена” войска да тръгне на такъв труден и далечен поход към Италия, по време на който само за 20 дни да достигне стените на Рим и където да обсади и превземе редица големи градове, но и още много-много други измислици от този сорт ни предлага “големият унгарски езиковед”, както го превъзнасят самите унгарци (Gy. Lаslо, İ. Rаcz).

Зародишът и началото на тежката прабългарска конница, между впрочем, е още от преди Новата ера, в империята на източните хуни в северна Централна Азия, където “всеки възмъжал, способен да натегне лък, става конник в броня” (Н. Крадин), а неин пряк наследник пак по тези земи например е киргизската тежка конница от V² в. – “Удар тяжелой конницы был страшен. Облаченные в пластинчатую броню воины, на свежих закованных в железо конях, сминали на своем пути любую преграду” (Л. Бобров); “The character of the battle, when the vassal tribes of Vestgotes, Franks, Burgunds and Roman legions lead by Aecius, encountered with the Atila’s troop-horse Armada, was changeable: The infantry legions of Rome and its allies came against the advance guard of the "Father" Atila. The role of the Bulgarian cavalry (the so-called "slingers" or Hussars) was very important at that moment. The "slingers" outflanked the Vestgotes and killed their tsar Theodorich, and thus, they averted the participation of the Vestgotes into the battle... The Bulgarian cavalry was a very important element which solved the political problems of the old Europe” (B. Marichkov) [срв. Nеmeth 1962, 3-4,119,127,131-132,179,214,299, вж. и срв. Бобров 2003; Гумилев 1993а, 499; Западные (европейские) гунны 2004, 10; Иордан 1960, 238; Крадин 2003, 143; Мухамадиев 2004, 6; Юхас 1985, 178-179,200; Battle of Chalons 2004, 6-9; Maenchen-Helfen 1973, 110,125-129; Marichkov 2003, 2-3; Thompson 1948, 149; ГрИзв-1, 107; ЛтИзв-1, 352-354; Gombos-1, 601-604; ~*~-2, 2135-2140, срв. История на българите 2003, 22,34-35; Фехер 2000, 198].

[Stan]

[B]Въпрос на лично виждане за ролята и мястото на изворовото сведение при разработването на научното изследване!

Да се надяваме, че не настоявате то да е единствено меродавното и още по-малко пък, общоприетото?

Впрочем не разбирам защо си мислите, че аз не познавам и Йорданес и
не зная какви нелепи измислици и той ни предлага за прабългарите:
[/I]

По принцип в научните изследвания изворовите сведения са основата върху която се градят тезите. Във фантастиката това не е задължително. след като имаме извор, синхронен на периода, и след като в извора се казва, че българите и хуните са различни народи, то значи че българите и хуните са различни народи. Още повече, че авторът на това сведение произхожда от варварите и без съмнение се е ориентирал много по-добре във варварските проблеми от примерно някой ромей. За разлика от нас, вкючително и вас, Йорданес е виждал живи хуни и българи и определено е знаел какво пише.

А колкото за почитането на Тангра от хуните - за това няма абсолютно никакви данни в изворите.

[fifth_root]

Хунну са българи и те нямат нищо общо с монголите! Върхът, до който са достигали монголите, е този, че са били резерват за снабдяване на българите с жени. Тогава българите по принцип са полигамни и отвличането на жени от съседните племена е не само крайно наложително, но и изключително почетно занимание.

Това по-скоро е свободно съчинение и псевдонаука. Тази полигамия защо я няма изразена в черепната деформация на народа ни, както и в хаплогрупите (първото дори е по-точно от второто), като и двете говорят за висок процент хомогенност откъм подрасов тип?

[Thorn]

съжалявам, че нямах време, утре ще чистя.