Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ротацизъм в ogur ~ oguz

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ротацизъм в ogur ~ oguz

    Темата е продължение на дискусията за отношението огур ~ огуз (линк към старата тема). Пускам я, за да не увисва въпросът във въздуха. Призовавам към висок език и позитивни размисли, иначе ще ни хлопнат пак катинара

    проф. Добрев написа Виж мнение
    Цитирайте ми имената и техните трудове, които именно сега репрезентират това развитие?
    Баскаков, О происхождении этнонима башкир, 1984. В публикацията, наред с доста други твърдения, се открива и следното:

    "оγur ~ оγuz — одно и то же название, фонетически различающееся по закону ротацизма-зетацизма"

    По това време вече е утвърдена хипотезата за множествен суфикс -z в oguz:

    Севторян, ЭСТЯ I, 1974, стр. 415:

    Click image for larger version

Name:	1.jpg
Views:	1
Size:	76.3 КБ
ID:	557842

    Тенишев, СИГТЯ-Морфология, 1988, стр. 10:

    Click image for larger version

Name:	2.jpg
Views:	1
Size:	273.9 КБ
ID:	557841

    Тенишев, СИГТЯ-Морфология, 1988, стр. 16:

    Click image for larger version

Name:	3.jpg
Views:	1
Size:	114.2 КБ
ID:	557843

    #2
    Мнението на другарят Рона-Таш за огурите http://books.google.bg/books?id=I-RT...page&q&f=false
    П.П. За съжаление другите му книги не са достъпни в гугъл буукс

    Comment


      #3
      Мнението за ротацизъм още дълго ще присъства по инерция в такива общи трудове. Интересна е обаче по-задълбочената лингвистична обосновка - къде точно е ролята на ротацизма при образуването на множествения суфикс -z в oguz. Има разни екзотични хипотези, но дори и те не могат да я обяснят (Н. Поппе).

      Разбира се, може би аз пропускам нещо, все пак съм само любител в лингвистиката.

      Comment


        #4
        Кухулин написа Виж мнение
        ...
        Както се убедихте познанията ми за лингвисткиата са меко казано повърхностни...

        П.П. Вече съществува доста интересна тема (заключена) за езика на прабългарите.

        Comment


          #5
          Кухулин написа Виж мнение
          Баскаков, О происхождении этнонима башкир, 1984. В публикацията, наред с доста други твърдения, се открива и следното:
          "оγur ~ оγuz — одно и то же название, фонетически различающееся по закону ротацизма-зетацизма"
          По това време вече е утвърдена хипотезата за множествен суфикс -z в oguz:
          Севторян, ЭСТЯ I, 1974, стр. 415: [ATTACH=CONFIG]17675[/ATTACH]
          Тенишев, СИГТЯ-Морфология, 1988, стр. 10:[ATTACH=CONFIG]17674[/ATTACH]
          Тенишев, СИГТЯ-Морфология, 1988, стр. 16:
          [ATTACH=CONFIG]17676[/ATTACH]
          Не смятам, че тук има някакво изоставане в развитието и дори и противоречие между цитираните тюрколози.

          Всъщност проф. Баскаков разглежда двата етнонима фонетически и постулира тяхната лексикална тъждественост, т.е. те се намират в изоглосия.

          Останалите тюрколози разглеждат лексемите морфологически и посочват фонетически различните, но фонологически тъждествените способи за образуването на мн.ч.

          Според мене при *ok първично-изходно е значението "майка", вж. тур. öksüz "сирак", букв. "без майка".

          По-късно, пак в условията на Матриархата, значението "майка" се развива в значението "човек", така че *ogul има примерно значението "човече".

          Още в праезика има едно единствено мн.ч. с R, което след разделянето на прототюрките на двата си основни клона, се запазва в единия клон и се развива в Z в другия клон.

          Но и в огурския, и в огузския праезик значението е "човеци, хора", на основата на която семантика се формира и собствено етнонимното значение и съответно думите започват да наименоват сравнително самостоятелни и обособени по-големи групи от хора, чак докато вече в по-ново време се стигне и до племе.

          И дали тъкмо това значение не е запазено до наши дни в киргизския език:
          Давно известно,что кыргызы бывший лесной народ. Уйгур тоже. Ой гур-Лесной народ (ЕвразФорум).
          Last edited by ; 30-01-2012, 18:34.

          Comment


            #6
            проф. Добрев написа Виж мнение
            Още в праезика има едно единствено мн.ч. с R, което след разделянето на прототюрките на двата си основни клона, се запазва в единия клон и се развива в Z в другия клон.
            Проблемът е, че само палатализираната съгласна [r'] преминава в огузката [z]. Например множественият суфикс -r в -lar не търпи зетацизъм и се запазва във всички огузотюркски езици.

            Един от вариантите за решаване на проблема е предложен от Николай Поппе още през 1952 г. - палатализация на /r/ под въздействието на /i/:

            Click image for larger version

Name:	3.jpg
Views:	1
Size:	439.3 КБ
ID:	530468

            Лошото е, че думата ogur не се вписва в схемата. Друг вариант е да се предположат два множествени суфикса: събирателен /r/ и чифтен /r'/. В този случай можем да приемем, че -lar е продукт на първия, а ogur е продукт на втория по аналогия например с gor ~ goz "очи". Тук обаче седи един голям въпрос по използването на двойнствено число в ogur (?!?) и втори въпрос по наличието на евентуален остатък от суфикс -z в чувашкия (кос "око", Федотов 314). Изобщо, проблеми с ротацизма...

            Comment


              #7
              Кухулин написа Виж мнение
              Проблемът е, че само палатализираната съгласна [r'] преминава в огузката [z]. Например множественият суфикс -r в -lar не търпи зетацизъм и се запазва във всички огузотюркски езици.
              Един от вариантите за решаване на проблема е предложен от Николай Поппе още през 1952 г. - палатализация на /r/ под въздействието на /i/:
              [ATTACH=CONFIG]17679[/ATTACH]
              Лошото е, че думата ogur не се вписва в схемата. Друг вариант е да се предположат два множествени суфикса: събирателен /r/ и чифтен /r'/. В този случай можем да приемем, че -lar е продукт на първия, а ogur е продукт на втория по аналогия например с gor ~ goz "очи". Тук обаче седи един голям въпрос по използването на двойнствено число в ogur (?!?) и втори въпрос по наличието на евентуален остатък от суфикс -z в чувашкия (кос "око", Федотов 314). Изобщо, проблеми с ротацизма...
              Не виждам тук никакви проблеми с ротацизма изобщо, защото Поппе се е докоснал до него съвсем периферно: Алтайският множествен суфикс *R не се появява без елемента -la- в тюркските езици, което чисто и просто не е вярно.

              Под влияние на посочените там две гласни, суфиксът се палатализира, като в монголските и тунгузо-манджурските езици се развива до *R', а в пратюркския език до Z.

              Следователно за него не само няма ротацизъм в тюркските езици, но и болгарският език чисто и просто не съществува.

              Още един нагледен пример за експлицитната контрапродуктивност на "Алтаистиката".

              Затова: В мътната вода на "Алтаистиката" може да се лови всякаква риба, включително и такава, каквато изобщо не съществува по Света.
              Last edited by ; 27-01-2012, 17:57.

              Comment


                #8
                Така е, изложението на Поппе не блести с прецизност, но пък е писано доста отдавна.

                Comment


                  #9
                  Кухулин написа Виж мнение
                  Така е, изложението на Поппе не блести с прецизност, но пък е писано доста отдавна.
                  Въпросът не е във Времето, защото и Самойлович е писал доста отдавна, да не говорим пък за Кашгарлъ.

                  Не недооценяването или подценяването, а направо неглижирането и дори игнорирането на прабългарите и прабългарския език в Световната История е любимо занимание не само на "големите" западни тюрколози, но и на съвременните руски и украински историци и езиковеди.

                  Кога и кой от тях ще напише пак нещо подобно:
                  Имена собственные гуннов, булгар, хазаров, сабиров и аваров в исторических источниках. - Советская тюркология, 1985, ¹ 4.

                  Жалко и тъжно! Онова тяхното не е Наука, а Залата на Кривите Огледала, защото какво друго може да представляват Късната Античност и Ранното Средновековие на Човечеството без българите и българските езици!
                  Last edited by ; 27-01-2012, 18:25.

                  Comment


                    #10
                    проф. Добрев написа Виж мнение
                    Не недооценяването или подценяването, а направо неглижирането и дори игнорирането на прабългарите и прабългарския език в Световната История е любимо занимание не само на "големите" западни тюрколози, но и на съвременните руски и украински историци и езиковеди.
                    Не сте прав, професоре. В съвременните изследвания се използва обилно количество прабългарски лексеми, без обаче да се преекспонира значението им на общия тюркоезичен фон. Конкретни примери от СИГТЯ ще дам утре, като изтрезнея

                    Comment


                      #11
                      Кухулин написа Виж мнение
                      Не сте прав, професоре. В съвременните изследвания се използва обилно количество прабългарски лексеми, без обаче да се преекспонира значението им на общия тюркоезичен фон. Конкретни примери от СИГТЯ ще дам утре, като изтрезнея.
                      И гледайте на трезва вече глава да понаминете и покрай Мудрак и Дибо, а така също и покрай Артамонов, Гумилев, Комар и Петрухин!
                      Last edited by ; 28-01-2012, 00:59.

                      Comment


                        #12
                        проф. Добрев написа Виж мнение
                        И гледайте на трезва вече глава да понаминете и покрай Мудрак и Дибо
                        Трудно ще ми е да пропусна Мудрак и Дибо, особено на трезва глава. Все пак точно те са автори на СИГТЯ 2006:

                        Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Пратюркский язык-основа.
                        Тенишев Э. Р., Благова Г. Ф., Добродомов И. Г., Дыбо А. В., Кормушин И. В., Мудрак О. А.
                        и т.н.

                        Що се отнася до прабългарския език, давам извадка за използвания материал при китайските заемки:

                        - позовавания на староуйгурски в 7 от 15 случая (47%);
                        - позовавания на якутски в 7 от 15 случая (47%);
                        - позовавания на прабългарски в 3 от 15 случая (20%); става дума за книга, жемчуг и сарак.

                        Като имаме предвид ролята на староуйгурския и якутския в езикознанието, мисля, че 2.5 : 1 е повече от обективен подход.

                        Comment


                          #13
                          Кухулин написа Виж мнение
                          Трудно ще ми е да пропусна Мудрак и Дибо, особено на трезва глава. Все пак точно те са автори на СИГТЯ 2006:

                          Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Пратюркский язык-основа.
                          Тенишев Э. Р., Благова Г. Ф., Добродомов И. Г., Дыбо А. В., Кормушин И. В., Мудрак О. А.
                          и т.н.

                          Що се отнася до прабългарския език, давам извадка за използвания материал при китайските заемки:

                          - позовавания на староуйгурски в 7 от 15 случая (47%);
                          - позовавания на якутски в 7 от 15 случая (47%);
                          - позовавания на прабългарски в 3 от 15 случая (20%); става дума за книга, жемчуг и сарак.

                          Като имаме предвид ролята на староуйгурския и якутския в езикознанието, мисля, че 2.5 : 1 е повече от обективен подход.
                          С моя стаж и квалификация в Тюркологията изобщо и в тюркското езикознание за мене така и ще си остане пълна загадка изразът за ролята на цитираните два езика в "езикознанието"???

                          Но поради какви причини и откога якутският и староуйгурският са със статута на повече от езикова група в класификацията на тюркските езици, с какъвто статут тук е единствено "булгарският" език?
                          Last edited by ; 29-01-2012, 01:37.

                          Comment


                            #14
                            проф. Добрев написа Виж мнение
                            С моя стаж и квалификация в Тюркологията изобщо и в тюркското езикознание за мене така и ще си остане пълна загадка изразът за ролята на цитираните два езика в "езикознанието"???

                            Но поради какви причини и откога якутският и староуйгурският са със статута на повече от езикова група в класификацията на тюркските езици, с какъвто статут тук е единствено "булгарският" език?
                            Никой не може да отрече ролята на българската група в изучаването на тюркското езиково семейство. Все пак аз предпочитам да я наричам "огурска група", за да се избягва евентуалното и терминологично отъждествяване с прабългарския език. Едва ли може да има спор, че основна роля в огурската група има чувашкият език, който е представен в горната схема с 10 позовавания, тоест 67%. Прабългарският език, за разлика от него, 1) е мъртъв и 2) е сравнително слабо представен като паметници и реконструкции. В този смисъл неговата роля може да бъде само поддържаща, каквато е и фактическата ситуация в изследванията.

                            Якутският език има много голяма роля, защото се отделя рано от другите езици (през II в.), но остава жив. По този начин дава още една независима опорна точка в реконструирането на пратюркския език-основа, подобно на чувашкия.

                            Староуйгурският език е мъртъв, но са запазени огромно количество текстове, което го прави основен елемент в реконструкциите.

                            Comment


                              #15
                              Кухулин написа Виж мнение
                              Никой не може да отрече ролята на българската група в изучаването на тюркското езиково семейство. Все пак аз предпочитам да я наричам "огурска група", за да се избягва евентуалното и терминологично отъждествяване с прабългарския език. Едва ли може да има спор, че основна роля в огурската група има чувашкият език, който е представен в горната схема с 10 позовавания, тоест 67%.
                              Якутският език има много голяма роля, защото се отделя рано от другите езици (през II в.), но остава жив. По този начин дава още една независима опорна точка в реконструирането на пратюркския език-основа, подобно на чувашкия.

                              Що се отнася до прабългарския език, давам извадка за използвания материал при китайските заемки:
                              - позовавания на прабългарски в 3 от 15 случая (20%); става дума за книга, жемчуг и сарак.
                              Очевидно, много държите да демонстрирате съвсем нова общотюркологическа концепция, в която българските племена и езици почти ги няма.

                              Само че тюркският праезик надали съществува чак до II в., а е и повече от съмнително, че делението му протича именно по този ред и начин.

                              Чувашки език преди 15-16, а може би дори и преди 17-18 в. няма, а има само няколко сравнително обособени болгарски диалекта.

                              Автор на статиите за книга и сарак най-вероятно е Добродомов, бих ви помолил, ако ви е възможно, да ги сканирате и поставите тук.

                              Благодаря предварително!

                              Прикаченият файл е от:
                              Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

                              http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf
                              Attached Files
                              Last edited by ; 29-01-2012, 18:12.

                              Comment

                              Working...
                              X