Дърман и Куделин

[Thorn]

Темата си плаче за по-обстоен отговор, но ще излезем извън тясно военната тематика и модерите ще ни дърпат ушите.

Аз лично като модератор на средновековие ти гарантирам, че няма да има дърпане на уши. Нито пък форумът е тясно военно-исторически.

[г-н Никой]

Тъй. Щом няма да има уходръп, ще се поразгърна.

Моето мнение е, че традиционно куманският елемент като етнически факт в историята на ВБЦ е силно подценяван. Обикновено ставайки дума за куманските заселвания, проблемът се изчерпва с едно "които скоро били претопени". В действителност има доста косвени данни, които сочат, че куманите, заселили се в България през Х²²² век, не са били претопени и през Х²V век.

1. Понеже горе дадох линк към текст на Пламен Павлов, се сетих, че имам в личния архив по-добра информация, пак от него, която обаче е старичка статия и я няма в интернет - Пламен Павлов. По въпроса за заселванията на кумани в България през XIII в. – Втори международен конгрес по българистика. Том 6. С., 1987

В тази своя статия Пламен Павлов спира вниманието си не само върху куманската заселническа вълна от лятото на 1237 г., привеждайки и едно сведение от египетския историк Ибн Тагри-Бирди (поч. 1470 г.), но и анализира данните от “Жална песен” на Рогерий. През 1239 г. известният кумански хан Котян Сутоевич от рода Тертероба начело на 40 000 кумански семейства намира убежище в Унгария, бягайки от монголите. Хората на Котян приемат католицизма, а дъщеря му се омъжва за престолонаследника Стефан V. Куманските войски засилват много армията на крал Бела IV, което плаши едрите феодали. Скоро избухва конфликт между пришълците и унгарците. Котян е наклеветен пред краля и екзекутиран, което довежда до страшно куманско въстание. Куманите разоряват Южна Унгария, след което през март 1241 г. се прехвърлят в България. Това, според Пламен Павлов, обяснява до известна степен силното куманско аристократично присъствие в българския Северозапад в края на XIII век в лицето на болярите Дърман, Куделин, Шишман, Белаур, както и някои топоними в региона, включително и в днешна Сърбия.
Пламен Павлов смята, че българската династия Тертеровци (1280–1323) произлиза тъкмо от рода на Котян Тертероба. Кланът е известен под това име още от началото на XII век и е изконният кумански род, дал хановете Болуш и Сокал, както и известният Тугоркан (Тугортокан, Тугортак), съюзник на ромейския император Алексий I Комнин в битката срещу печенегите при Левулеон от 1091 г. Пламен Павлов смята за неслучайно избирането на Георги Тертер за български цар в тежката за държавата 1280 г. Той е носел харизмата на върховния кумански степен род Тертероба и бил законен водач на куманите в България. Наред с това Георги Тертер бил близък роднина на тогавашния унгарски крал Ладислав IV Куман (Ласло IV Кун), който бил внук на Котян. Сестрите на Ладислав били женени за сръбския крал Стефан Драгутин и византийския престолонаследник Андроник II Палеолог, което давало широки възможности за дипломатически маневри и съюзи. Изглежда че самият Георги Тертер е бил женен за Асеневка. Всичко това било от голямо значение при избора му за български цар.

2. Понеже едно време се бях поизкушил в куманската проблематика, ще споделя до какво се добрах.

В едно западно анонимно съчинение от 1308 г., описващо Източна Европа, се дават някои интересни сведения за Западна Македония:

“Доколкото е известно, има две Албании, една в Азия, която е около Индия и за която тук не ще говорим, и друга в Европа, която спада към Цариградската империя и за нея говорим тук. Тя обхваща две провинции, а именно Clisaram (Клисура), Tumurist (Томор). Освен тези две провинции около нея се намират други области като Cumania (Кумания), Stophanatum (Стефанат), Polatum (Полат), Debre (Дебър), които плащат данък на споменатите албанци...”

Това сведение показва, че в Западна Македония някога е имало компактно куманско население, дало името и на една област от нея. Подобно нещо може да се установи и от един опис на имотите на Тетовския манастир от 1343 г. се срещат имена с неславянско и небългарско звучене: Савдик, Сава Суркиш, Сулим, Алаван, Дмитър Чалапия , Бало. Интересни имена са записани в Призренско в 1347–1348 г.: Алтоман, Куманиц, Кандак, Турчин, Душман, Дърман, Шишат Алтоманик, Дагул, Тогоч.

През 1347–1348 г. в Призренско са записани и някои интересни топоними: Карачице, Чауша, село Бусино, село Алтуница. През 1467–1468 г. Тетовско е записано и село с име Алтоман.


3. Във връзка със спомената област Cumania се намират и други топоними в Западна Македония: град Koman (Komani) в поречието на Дрина в Албания, селищата Komanovo (рег. в 1327 г.) и Kumanovo (рег. в 1330 г.) около Прищина.
За значителността на куманските заселвания в нашите земи може да се съди по редица други топоними. Освен известния град Куманово в Македония, в същия район през XVI век са записани селата Куманичево и Куманичевци. През 1570 г. в Петричко е отбелязана местността Куманово. През XV век в Кукушко или Солунско е съществувало село Куманци с неустановено местоположение. В края на XV век около Солунско имало друго село Куманич, също с неустановено местоположение. В средата на ХV век във Видинския санджак е отбелязано село Куманче с неустановено местоположение. През 1560 г. пак във Видинския санджак срещаме остров Куманче (с недоуточнено местоположение, вероятно днешният дунавски остров Флорентин).
През 1576 г. е записано и село Куманиче (днес Кубратово, Софийско) и село Куманофча (днес Куманово, Пиротско). Известно е и село Куманич в Гоцеделчевско, а друго село в Кайларско е носело названието Куманово. В по-ново време са известни селата Куманич (днес Дасотон), Драмско, записано като Куманиче в документ от 13 март 1660 г., Куманичево (днес Литя), Костурско и село Куманичево, Кавадарско. Една махала край Зимевица, Софийско, се наричала Куманова Чука, в Търновско имало колиби Куманите и Кумановци, други колиби на име Куманица били разположени до село Караш (!), Луковитско; при село Пърша (Търновско) съществувала махала Кумановци, а край село Бучуковци (Дряновско) – друга махала Куманите.

Що се отнася до личното име Куман, то е засвидетелствано стотици пъти през ХV-ХV²² век, но за съжаление не съм си правил труда да запиша всяко и къде е регистрирано. Значителен е броят през същия период и на имена като Дърман, Шишман, Шушман . Най-голяма е концентрацията на такива имена в Македония и отчасти в Софийско, Пернишко и централните и западните части на Северна България (Видинско).

[Guy de Mont Ferrand]

Аз да вметна, че село/махала Куманите в Дряновско си съществува и до днес - знам го, защото е близо до селото на баба ми.
Всъщност горепосоченият списък свидетелства за една немалка куманска инфилтрация на Балканския п-в.

[Stan]

А ето ви и един токущо изкопан куманин от Чирпанско

http://dnesplus.bg/News.aspx?n=536312

[KIZIL DELI]

г-н Никой, интересен пост. Дали си обърнал внимание на т.нар. голям докторат на Валери Стоянов (в момента зам. директор на ИИ към БАН) на куманската тема, един от най-добрите сцепиалисти по темата у нас, ето автореферат.
По-късно публикува наблюденията си в няколко "кумански" тома:

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=18910

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=10528

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=7159

[Francis Drake]

Материала е познат,но той борави с категории като "Навярно подобен бил статутът и на българските кумани";"Какво е било точното положение на куманите в България и столицата Търново не може да се каже със сигурност" ; "Много вероятно е в българската армия да имало някакъв специален кумански корпус" ?!?
Няма нищо черно на бяло.

Мда няма нищо "черно на бяло", но пък има нещо издълбано на камък:

...фрагментарно запазен надпис от Велики Преслав показва, че в близост до старата българска столица в бойна готовност се е намирал кумански корпус от 10300 души...

Т.Тотев, За кумани в един надпис от Преслав, изд. Aт. Попов — В. Велков, Културата на средновековния Търнов, София 1985, 168 стр.

[MOHAXA]

Благодаря на всички за подробната информация.
След като нещата тръгнаха в тази посока...някой сеща ли се за изображения на кумани от нашите земи,като изключим монети и печати на Шишмановци и Тертеровци.

[Francis Drake]

Според Г.Н.Николов заселване на кумани има в края на XII век и началото на XIII век в Добруджа, по течението на р.Марица и в "българския северозапад". При царуването на цар Борил има бунт на трима кумански вождове (боляри?) от Видинско от 1213-1214 г., който е потушен с унгарска помощ. Унгарците превземат Бдин и пленяват един от ръководителите на бунта, наречен Karaz (Карадж или Карач). Бдин е върнат на Борил, но Белград и може би Браничево са отстъпени на Унгария. Второто по-голямо заселване е през 1237-1241 г.

[TypTyp]

Да вметна и аз нещо - в Северозападна България и до ден днешен си съществува с. Куделин, близо до гр. Брегово, Видинско. Този факт сам по себе си няма кой знае каква тежест, но мисля не е за пренебрегване.

[KIZIL DELI]

някой сеща ли се за изображения на кумани от нашите земи,като изключим монети и печати на Шишмановци и Тертеровци.

във форума на MODVS VIVENDI има цяла тема за кумански изображения, виж дали там няма нещо линк

[Thorn]

Да вметна и аз нещо - в Северозападна България и до ден днешен си съществува с. Куделин, близо до гр. Брегово, Видинско. Този факт сам по себе си няма кой знае каква тежест, но мисля не е за пренебрегване.

Уикипедия казва, че

старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 година е преименувано на името на владетел на Браничевската област от края на 13 век.

[г-н Никой]

г-н Никой, интересен пост. Дали си обърнал внимание на т.нар. голям докторат на Валери Стоянов (в момента зам. директор на ИИ към БАН) на куманската тема, един от най-добрите сцепиалисти по темата у нас, ето автореферат.
По-късно публикува наблюденията си в няколко "кумански" тома:

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=18910

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=10528

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=7159

Оооо да, Къзъл паша. Двата тома на Куманологията обаче не си ги взех, защото предположих, че са просто разширен вариант на единичната Куманология. А "Историята на изучаването на Кодекс Куманикус. Кумано-печенежки антропоними" я взех прясна-прясна още 2000 г., че даже се и нахаках на тиража, в който заглавието беше с грешка и Кодекс беше написано Kodex.

[г-н Никой]

Аз да вметна, че село/махала Куманите в Дряновско си съществува и до днес - знам го, защото е близо до селото на баба ми.
Всъщност горепосоченият списък свидетелства за една немалка куманска инфилтрация на Балканския п-в.

Така е, Ги, много куманска гад се е била разселила на Балканите.

Например в описанието на дипломатическата мисия (1299 г.) на византийския сановник Теодор Метохит при сръбския двор се споменава за селище Тарханий близо до Кипсела в Източна Тракия. Предполагам, че името идва от онези кумани, бягащи от монголите, които по думите на Георги Акрополит били разселени от българския цар Иван Асен II в Тракия около Еврос и около река Марица.

[Guy de Mont Ferrand]

Така е, Ги, много куманска гад се е била разселила на Балканите.

Е к'во лошо? Ако намекваш нещо за ника, аватара и подписа ми, то и аз навремето разчитах на кумански туркопулиери и си ги ценях много, макар че братовчедите ми от Острова бяха по-големи експерти по въпроса.

Надписът във Велики Преслав, цитиран от Francis Drake през Тотю Тотев, обаче ми е най-интересен - никога не бях чувал за него...

[г-н Никой]

Е к'во лошо? Ако намекваш нещо за ника, аватара и подписа ми, то и аз навремето разчитах на кумански туркопулиери и си ги ценях много, макар че братовчедите ми от Острова бяха по-големи експерти по въпроса.

Ееее,ти пък. Само чест и почитания, сир.

Иначе не знам дали някой у нас е сядал сериозно да пише по въпроса за процеса на претопяване на куманите на Балканите и в България и за ролята им като помощни контингетни в българските армии.

Интересен е и още един момент - дали има връзка между помаците на Балканите и куманите. Защото в Македония има(ло) доста помаци, а там е била и най-голямата концентрация на кумани на Балканите. Къзъл Делията може би могъл да каже нещичко по въпроса.