Въпросите които поставям за дискусия, са:
Може ли християнството като идеология и доктрина, но и като
норми *(и база за норми) да формира или усили първични културни особности (да промени културата** например от по-малко "въшнопричинна" и "неравновластна"- към повече "външопричинна" и "неравновластна")?
Може ли християнството да бъде проводник на вторични културни особености които са аналогични (или еднакви, синхронни, сходни, подобни) по същност на първичните?
/Доколкото се смята и приема, че религията се явява проводник на културните особености на културата, която я е създала (в случая на християнството - близкоизточната култура)
*нормата в правото има смисъл на закон, подзаконов акт, нещо задължително
**вижте в препратките в края на темата
---
По първия въпрос:
Смятам отговорът е "да".
Християтството като норми (норматична база) формира типа на икономиката и социално-политическите отношения при българите (променя икономиката), и създава предпоставки (или е главна причина) за политическата централизаия.
Защо?
1. Християнството е антикомерсиално.
- "търговската дейност сама по себе си е едно зло, защото онзи човек който купува, нещо за да го продаде и да спечели, краде от божия храм Августин Блажени
- средновековната (агиографска и поучителна) литература дава ценни сведения в тази насока. В "Свидас", когато се разказва за крумовите закони (за което сведение се смята че е притча и поука) се разказва че Аварите се загинали защото са започнали да се занимават с търгговия и да се мамят един"
2. В християнството съществува идеята за "справедлива цена".
3. В християнството съществува догмата и разбирането за "трите съсловия" (цитирам Андрей Пантев).
4. Християнството централизира и концентрира властта в ръцете на владетеля.
Как всичко това исторически повлиява на първичната култура на българите?
Трява да се опитаме първо да отговорим доколото можем на въпроса, каква е била културата, и определящите я е стопански и социално политически отношения при българите, съответно начин на живот, преди христянизацията.
Имаме достаъчно сведения и аналогии (при дунавските, при волжските българи, и българите изобщо) да смятаме че икономиката на българите и социално-политическите им отношения са съответствали на номадските. Те са били, хора които са се препитвали както със пастирство и земеделие*, така и с търговия, войни и грабежи (последното като източник на доходи), а политически са били част или са оглавявали съюзи от почти напълно автономни племена (като територия, и собствено управление, или самоуправление на племената) - например съюз от българи, берсили, есегели, и савири във Волжска България; съюз от българи, славяни, севери, и други племена - с недобре установен произход, в Дунавска България.
Християнството формира нов тип икономика*
Смятам (допускам) християнството, а не средата, първостепенно трансформират икономиката на българите след приемането на християнството, защото при Волжските българи - въпреки аналогината среда (земя, годна за обработване) - комерсиалната икономика (търговия на кожи и кехлибар в Евразия, съответно пътувания между севера и изтока, и контрол на тази търговия; търговия с роби; грабежи и отвличания на съседните буртаси) се запазва почти до края на същесвуването на Волска България.
По какъв начин става това формиране?
С приемането на християнството и ставането на българите част от християнсикия клуб смятам отпада един от стълбовете на стария тип икономика и икономически отношения (грабежите и заробването на съседи, и продажбите им като стока)
С приемането на християнството се прокарва християнската "догма за трите съсловия", и нейното прокарване и фактическо действие смятам усилват (засилват) процеса на транформация на стопанската струтура, начина на живот, и културните особености към тип "аграрни, аграристични"
/Възможностите и механизмите за нейното прокарване са, хипотетично: законите ("земеделския закон", пример;
и вероятно по други не добре изучени от мен механизми/
Смятам трябва да продължа с изложението си, но в момента нямам възможност
----
Ето тук малко информация за културните измерения на българите . В изворите в темата се съдържа и информация и разяснения за това "какво е "културно измерение":
по надолу съм събрал изворите от темата. Прилагам ги без разясненията и коментарите (от темата) към тях.
с уважение!
Може ли християнството като идеология и доктрина, но и като
норми *(и база за норми) да формира или усили първични културни особности (да промени културата** например от по-малко "въшнопричинна" и "неравновластна"- към повече "външопричинна" и "неравновластна")?
Може ли християнството да бъде проводник на вторични културни особености които са аналогични (или еднакви, синхронни, сходни, подобни) по същност на първичните?
/Доколкото се смята и приема, че религията се явява проводник на културните особености на културата, която я е създала (в случая на християнството - близкоизточната култура)
*нормата в правото има смисъл на закон, подзаконов акт, нещо задължително
**вижте в препратките в края на темата
---
По първия въпрос:
Смятам отговорът е "да".
Християтството като норми (норматична база) формира типа на икономиката и социално-политическите отношения при българите (променя икономиката), и създава предпоставки (или е главна причина) за политическата централизаия.
Защо?
1. Християнството е антикомерсиално.
- "търговската дейност сама по себе си е едно зло, защото онзи човек който купува, нещо за да го продаде и да спечели, краде от божия храм Августин Блажени
- средновековната (агиографска и поучителна) литература дава ценни сведения в тази насока. В "Свидас", когато се разказва за крумовите закони (за което сведение се смята че е притча и поука) се разказва че Аварите се загинали защото са започнали да се занимават с търгговия и да се мамят един"
2. В християнството съществува идеята за "справедлива цена".
3. В християнството съществува догмата и разбирането за "трите съсловия" (цитирам Андрей Пантев).
4. Християнството централизира и концентрира властта в ръцете на владетеля.
Как всичко това исторически повлиява на първичната култура на българите?
Трява да се опитаме първо да отговорим доколото можем на въпроса, каква е била културата, и определящите я е стопански и социално политически отношения при българите, съответно начин на живот, преди христянизацията.
Имаме достаъчно сведения и аналогии (при дунавските, при волжските българи, и българите изобщо) да смятаме че икономиката на българите и социално-политическите им отношения са съответствали на номадските. Те са били, хора които са се препитвали както със пастирство и земеделие*, така и с търговия, войни и грабежи (последното като източник на доходи), а политически са били част или са оглавявали съюзи от почти напълно автономни племена (като територия, и собствено управление, или самоуправление на племената) - например съюз от българи, берсили, есегели, и савири във Волжска България; съюз от българи, славяни, севери, и други племена - с недобре установен произход, в Дунавска България.
Християнството формира нов тип икономика*
Смятам (допускам) християнството, а не средата, първостепенно трансформират икономиката на българите след приемането на християнството, защото при Волжските българи - въпреки аналогината среда (земя, годна за обработване) - комерсиалната икономика (търговия на кожи и кехлибар в Евразия, съответно пътувания между севера и изтока, и контрол на тази търговия; търговия с роби; грабежи и отвличания на съседните буртаси) се запазва почти до края на същесвуването на Волска България.
По какъв начин става това формиране?
С приемането на християнството и ставането на българите част от християнсикия клуб смятам отпада един от стълбовете на стария тип икономика и икономически отношения (грабежите и заробването на съседи, и продажбите им като стока)
С приемането на християнството се прокарва християнската "догма за трите съсловия", и нейното прокарване и фактическо действие смятам усилват (засилват) процеса на транформация на стопанската струтура, начина на живот, и културните особености към тип "аграрни, аграристични"
/Възможностите и механизмите за нейното прокарване са, хипотетично: законите ("земеделския закон", пример;
и вероятно по други не добре изучени от мен механизми/
Смятам трябва да продължа с изложението си, но в момента нямам възможност
----
Ето тук малко информация за културните измерения на българите . В изворите в темата се съдържа и информация и разяснения за това "какво е "културно измерение":
по надолу съм събрал изворите от темата. Прилагам ги без разясненията и коментарите (от темата) към тях.
с уважение!
.Демек, какво и да правят човеците, Бог има единствената дума в резултата от деянията им.. 
Comment