Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Християнството и влиянието му върху културата на българите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Християнството и влиянието му върху културата на българите

    Въпросите които поставям за дискусия, са:

    Може ли християнството като идеология и доктрина, но и като
    норми *(и база за норми) да формира или усили първични културни особности (да промени културата** например от по-малко "въшнопричинна" и "неравновластна"- към повече "външопричинна" и "неравновластна")?


    Може ли християнството да бъде проводник на вторични културни особености които са аналогични (или еднакви, синхронни, сходни, подобни) по същност на първичните?
    /Доколкото се смята и приема, че религията се явява проводник на културните особености на културата, която я е създала (в случая на християнството - близкоизточната култура)

    *нормата в правото има смисъл на закон, подзаконов акт, нещо задължително
    **вижте в препратките в края на темата
    ---
    По първия въпрос:

    Смятам отговорът е "да".
    Християтството като норми (норматична база) формира типа на икономиката и социално-политическите отношения при българите (променя икономиката), и създава предпоставки (или е главна причина) за политическата централизаия.
    Защо?
    1. Християнството е антикомерсиално.
    - "търговската дейност сама по себе си е едно зло, защото онзи човек който купува, нещо за да го продаде и да спечели, краде от божия храм Августин Блажени
    - средновековната (агиографска и поучителна) литература дава ценни сведения в тази насока. В "Свидас", когато се разказва за крумовите закони (за което сведение се смята че е притча и поука) се разказва че Аварите се загинали защото са започнали да се занимават с търгговия и да се мамят един"

    2. В християнството съществува идеята за "справедлива цена".

    3. В християнството съществува догмата и разбирането за "трите съсловия" (цитирам Андрей Пантев).

    4. Християнството централизира и концентрира властта в ръцете на владетеля.

    Как всичко това исторически повлиява на първичната култура на българите?

    Трява да се опитаме първо да отговорим доколото можем на въпроса, каква е била културата, и определящите я е стопански и социално политически отношения при българите, съответно начин на живот, преди христянизацията.
    Имаме достаъчно сведения и аналогии (при дунавските, при волжските българи, и българите изобщо) да смятаме че икономиката на българите и социално-политическите им отношения са съответствали на номадските. Те са били, хора които са се препитвали както със пастирство и земеделие*, така и с търговия, войни и грабежи (последното като източник на доходи), а политически са били част или са оглавявали съюзи от почти напълно автономни племена (като територия, и собствено управление, или самоуправление на племената) - например съюз от българи, берсили, есегели, и савири във Волжска България; съюз от българи, славяни, севери, и други племена - с недобре установен произход, в Дунавска България.

    Християнството формира нов тип икономика*
    Смятам (допускам) християнството, а не средата, първостепенно трансформират икономиката на българите след приемането на християнството, защото при Волжските българи - въпреки аналогината среда (земя, годна за обработване) - комерсиалната икономика (търговия на кожи и кехлибар в Евразия, съответно пътувания между севера и изтока, и контрол на тази търговия; търговия с роби; грабежи и отвличания на съседните буртаси) се запазва почти до края на същесвуването на Волска България.

    По какъв начин става това формиране?

    С приемането на християнството и ставането на българите част от християнсикия клуб смятам отпада един от стълбовете на стария тип икономика и икономически отношения (грабежите и заробването на съседи, и продажбите им като стока)

    С приемането на християнството се прокарва християнската "догма за трите съсловия", и нейното прокарване и фактическо действие смятам усилват (засилват) процеса на транформация на стопанската струтура, начина на живот, и културните особености към тип "аграрни, аграристични"
    /Възможностите и механизмите за нейното прокарване са, хипотетично: законите ("земеделския закон", пример;
    и вероятно по други не добре изучени от мен механизми/

    Смятам трябва да продължа с изложението си, но в момента нямам възможност




    ----
    Ето тук малко информация за културните измерения на българите . В изворите в темата се съдържа и информация и разяснения за това "какво е "културно измерение":

    "WHERE DOES BULGARIA STAND?" http://revistas.ucm.es/cee/15766500/articulos/PAPE0404120001A.PDF --- http://www.urbanministry.org/wiki/geert-hofstede-cultural-dimensions


    по надолу съм събрал изворите от темата. Прилагам ги без разясненията и коментарите (от темата) към тях.


    Welcome to the encyclopedia of City Vision University. This is part of the online library for our four undergraduate and graduate programs in Addiction Counseling, Nonprofit Management, Christian Ministry & Leadership, and Business Administration). Encyclopedia Sections: Additionally, this site contains conference talks and workshops from the following three Christian conferences for urban ministry and ministries […]





    с уважение!

    #2
    nik написа Виж мнение
    Може ли християнството като идеология и доктрина, но и като
    норми *(и база за норми) да формира или усили първични културни особности (да промени културата** например от по-малко "въшнопричинна" и "неравновластна"- към повече "външопричинна" и "неравновластна")?
    Според мен би било в полза на дискусията, ако обясниш какви са тези величини "външнопричинност" и "неравновластност" на културата. Предполагам, че не съм единствения невеж по въпроса. Някакви препратки също ще са добре дошли.

    Comment


      #3
      Кухулин написа Виж мнение
      Според мен би било в полза на дискусията, ако обясниш какви са тези величини "външнопричинност" и "неравновластност" на културата. Предполагам, че не съм единствения невеж по въпроса. Някакви препратки също ще са добре дошли.
      "Неравновластност (индекс, коефициент)"- в англоезичната литература отговаря на Power Distance (Index)
      стр. 4


      стр 133 (на монографията)

      This appendix reproduces the anecdotal tables found in Hofstede’s book [1].
      Power Distance Index
      Table A.1: Antecedents and Consequents of Four Concepts
      as Measured Among Male Students by Triandis et
      al. [57]. Reproduced from [1].

      --


      ----
      Вътрешна причинност/ Външна причиност
      Според Минков (2002) “вътрешната причинност е склонността народите да приписват успеха и развитието си на вътрешни, лични, индивидуални причини. Според друго успехът или неуспехът,се дължи предимно на външни причини – късмет, Бог, съдба, време, други хора,случайност, магия, прокоба и тн.” Основните ефекти от външната причинност са: липса на смисъл от развитие (хората спират да полагат усилия след като задоволят основните си потребности), липса на инициативност и самостоятелност – децата помагат за оцеляване на семейството, но не взимат генералните въпроси какво да учат или за кого да се оженят, липса на солидарност и гражданско общество – хората не вярват, че могат сами да променят нещата, като се сплотят или протестират, липса на предприемачество, пилса на планиране, неспазване на уговорки, изпитване на срам, а не на вина, силно суеверие и фатализъм, липса на мерки за сигурност, пасивност и др. (Минков, 2002). Ясно е, че външната причинност е свързана и корелира с колективизъм, и както него, е първоначална и универсална особеност.
      --

      "Колективизъм" (vs Индивидуализъм), или също познато като "Родовост"
      стр.11

      --
      стр.161

      ---
      Колективизъм-индивидуализъм. За това, какво е това, каква е логиката и особеностите на това измерение, както и какви феномени се обясняват, т.е корелират с него, какви са методиките и т.н, може да се намери подробна информация в четирите книги на доц.Минков – “Защо сме различни”, Класика и стил,2002, “Защо сме различни”, Класика и стил, 2007 второ издание, “What makes us different and similar”,2007, “България върху културната карта на света”, Кл.и стил,2007. Както и в последната книга на Хофстеде – Software of mind.
      Няколко думи за това измерение. Всъщност то се явява основната културна разлика между Запада и остатъка от света. Колективизъм-индивидуализъм се свързва с различното отношение, което хората в едно общество имат към другите – дали ги третират като индивиди, или ги приемат като част от колетив. Според Хофстеде, то се свързва с тенденцията в едно общество да се формират сплотени колективи от хора, свързани чрез роднински връзки или приятелство. Често се среща и терминът exclusionism-universalism (Минков). Това е различният критерий, по който се раздават привилегии или блага в една култура – в универсалистките култури се счита, че абсолютно всички хора заслужават уважение, внимание, работно място, помощ. В ексклусионистките тези блага се полагат само на членовете на колектива, а непознатите се изключват от разпределението им.
      Колективизмът корелира силно с вяра в традиционните ценности на семейството и морала, липса на емпатия и загриженост към непознати, липса на загриженост за благоденствието на обществото като цяло, липса на загриженост към околната среда (r=0.58**), липса на толерантност и уважение към непознати (r=-0.76**), расизъм и предрасъдъщи, подчиненост на жената, загриженост за личните отношение с членове от колектива пред бизнесотношенията, корупция и връзкарство, лошо качество на стоки и услуги (r=0.75**), закъсняване за срещи, приписан обществен статус, липса на екстроверсия и хобита, ниска консумация на дрога и опияти, непряка комуникация във висок контекст (Hall) и др.
      Най-индивидуалистичните или универсалистки култури са: Холадия (1), Швеция (7), Финландия (102), Дания (107), Великобритания (114), Исландия (135), Люксембург (142), Германия (151), Белгия (152), САЩ (172), Австрия (191), Франция (196). Изнесени са по индекс на ексклусионизъм по Минков (2007). По средата на класацията са Латвия, Естония,Словения, Унгария, Чехия, Япония, Испания, португалия, Италия. Следват Русия, Полша, Сърбия. България е с коефициент 339. На дъното на класацията са Нигерия 495,Уганда 388, Египет 482, Бангладеш 412, Филипини 387 и др.

      ----

      Comment


        #4
        Благодаря ти, nik. Материята явно е тясно специализирана, измерванията са сложни, а резултатите имат конкретен числов вид. Според мен не е възможно да се пресметнат стойностите за българското средновековно общество, било то преди или след християнизацията. Ние се чудим кавхана съвладетел ли е, не е ли съвладетел, а камо ли да смятаме някакви властови индекси.

        За вътрешната причинност на доц. Минков бих могъл да споделя някои съвсем общи мисли.
        вътрешната причинност е склонността народите да приписват успеха и развитието си на вътрешни, лични, индивидуални причини. Според друго успехът или неуспехът,се дължи предимно на външни причини – късмет, Бог, съдба, време, други хора,случайност, магия, прокоба и тн.
        Според мен не е много коректно тази характеристика да се обвързва с народа като цяло, защото хора има всякакви. Едни вярват в бог(ове), други в съдбата, трети в собствените си сили, изобщо шарения. Може евентуално да се извлече някаква средна стойност от представителна извадка, но май в случая не става дума за това.

        Конкретно при християнството присъстват и двата елемента. Католицизмът и православието наблягат на личните заслуги, което ги поставя в категорията "вътрешна причинност", предполагам. Има едно-две изключения, но те само потвърждават правилото. При протестантството се срещат всякакви варианти, но голяма част от деноминациите споделят възгледа за "предопределението". Това може би ги прави външнопричинни.

        Comment


          #5
          Кухулин написа Виж мнение
          Благодаря ти, nik. Материята явно е тясно специализирана, измерванията са сложни, а резултатите имат конкретен числов вид. Според мен не е възможно да се пресметнат стойностите за българското средновековно общество, било то преди или след християнизацията. Ние се чудим кавхана съвладетел ли е, не е ли съвладетел, а камо ли да смятаме някакви властови индекси.

          За вътрешната причинност на доц. Минков бих могъл да споделя някои съвсем общи мисли.

          Според мен не е много коректно тази характеристика да се обвързва с народа като цяло, защото хора има всякакви. Едни вярват в бог(ове), други в съдбата, трети в собствените си сили, изобщо шарения. Може евентуално да се извлече някаква средна стойност от представителна извадка, но май в случая не става дума за това.

          Конкретно при християнството присъстват и двата елемента. Католицизмът и православието наблягат на личните заслуги, което ги поставя в категорията "вътрешна причинност", предполагам. Има едно-две изключения, но те само потвърждават правилото. При протестантството се срещат всякакви варианти, но голяма част от деноминациите споделят възгледа за "предопределението". Това може би ги прави външнопричинни.
          Калкулациите отчитат различията, използват се процентни пресмятания (проценти на отгворилите така или иначе) при изчисляването на индексите.
          ---
          Защо мислите че Католицизмът и Православието наблягат на личните заслуги? Имате ли някакви агрументи?

          Какво мислите за това?
          И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.
          -----
          А защо мислите обратното за протестантството?
          Протестантите се уповават и на себе си, освен на Бог, мисля..

          Comment


            #6
            nik написа Виж мнение
            Какво мислите за това?
            ... тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.
            Мисля, че в случая логиката е достатъчен инструмент - това, че Бог взима участие във всяко дело, никак не означава, че човеците също не участват.

            За теологията и личните заслуги ще пиша малко по-късно, че ми изникна работа...

            Comment


              #7
              Кухулин написа Виж мнение
              Мисля, че в случая логиката е достатъчен инструмент - това, че Бог взима участие във всяко дело, никак не означава, че човеците също не участват.

              За теологията и личните заслуги ще пиша малко по-късно, че ми изникна работа...
              Ц-ц-ц-ц, логиката мисля е (за мен е) че всяка дейност на човеците и най-вече нейният резултат, зависят, или са предопределени от волята и намеренията на Бог...Демек, какво и да правят човеците, Бог има единствената дума в резултата от деянията им..
              ....Не се досещам за друг толкова ясен израз, на външопричинни нагласи..

              Comment


                #8
                Ok, ще драсна някои основни положения, а ти сам можеш да прецениш как би трябвало да се тълкува горният случай в съответния контекст.

                Нека разгледаме основния момент от християнската догматика - оправданието. Това е процесът, при който грешникът става праведен пред Бога. Неговото осъществяване зависи от три компонента - Божия благодат, вяра и дела. Именно делата се определят като лична заслуга и тяхната тежест в схемата представлява интерес за нас.

                Католицизъм. Делата имат най-голяма тежест. Ролята им се определя в глава III параграф 2.III от Катехизиса. Разделът така се и нарича - "Заслуги". Значението им е толкова голямо, че по някое време се появява следната схема: Иисус Христос и светците са извършили толкова много добри дела, че има за всички. Само трябва да си купиш няколко от тях, за да отидеш в рая. Далаверата е позната като "индулгенции". Още по темата за заслугите - в Уикипедия.

                Православие. Тук ролята на личните заслуги е по-малка от католицизма. Има баланс между трите компонента - благодат, вяра и дела. Стараеш се да вършиш добро, вярваш в Бога и чрез Неговата благодат постигаш спасение. Сравнителен анализ по въпроса има в pravoslavieto.com.

                Протестантство. Делата нямат значение. Оправданието не е функция на личните качества и заслуги, а изцяло почива на вярата и Божията благодат. Това намира израз в два от петте протестантски догмата - Sola fide и Sola gratia.

                Калвинизъм. Частен случай в протестантството, при който вярата и делата нямат значение. Важна е само Божията благодат - от Сътворението на света е предопределено кой ще бъде спасен и кой ще гние в ада. Тази част от доктрината е позната като unconditional election.

                Това е горе-долу градацията на тежестта, която имат личните заслуги в съответното вероизповедание. За теб остава да прецениш кое колко е външнопричинно, понеже тази част не ми е много ясна.

                Comment


                  #9
                  Кухулин написа Виж мнение
                  Ok, ще драсна някои основни положения, а ти сам можеш да прецениш как би трябвало да се тълкува горният случай в съответния контекст.

                  Нека разгледаме основния момент от християнската догматика - оправданието. Това е процесът, при който грешникът става праведен пред Бога. Неговото осъществяване зависи от три компонента - Божия благодат, вяра и дела. Именно делата се определят като лична заслуга и тяхната тежест в схемата представлява интерес за нас.

                  Католицизъм. Делата имат най-голяма тежест. Ролята им се определя в глава III параграф 2.III от Катехизиса. Разделът така се и нарича - "Заслуги". Значението им е толкова голямо, че по някое време се появява следната схема: Иисус Христос и светците са извършили толкова много добри дела, че има за всички. Само трябва да си купиш няколко от тях, за да отидеш в рая. Далаверата е позната като "индулгенции". Още по темата за заслугите - в Уикипедия.

                  Православие. Тук ролята на личните заслуги е по-малка от католицизма. Има баланс между трите компонента - благодат, вяра и дела. Стараеш се да вършиш добро, вярваш в Бога и чрез Неговата благодат постигаш спасение. Сравнителен анализ по въпроса има в pravoslavieto.com.

                  Протестантство. Делата нямат значение. Оправданието не е функция на личните качества и заслуги, а изцяло почива на вярата и Божията благодат. Това намира израз в два от петте протестантски догмата - Sola fide и Sola gratia.

                  Калвинизъм. Частен случай в протестантството, при който вярата и делата нямат значение. Важна е само Божията благодат - от Сътворението на света е предопределено кой ще бъде спасен и кой ще гние в ада. Тази част от доктрината е позната като unconditional election.

                  Това е горе-долу градацията на тежестта, която имат личните заслуги в съответното вероизповедание. За теб остава да прецениш кое колко е външнопричинно, понеже тази част не ми е много ясна.
                  Много интересен и поучителен материал за мен . Въпреки че съм любител на историята и антропологията (тук включвам и тези на религиите), признавам че не знаех нищо конктретно по този въпроси - интересите ми и познанията ми относно християнството явно са избирателни (и затова повърхностни).
                  ---
                  Анализът ще е много труден за мен в тази връзка, още повече че имам някакво предварително мнение по въпросите с еволюцията на културните особености...

                  Не мога да преценя на какво точно е "приносител" православието в тази насока (като идеология)..

                  Относно протестантството бих искал да отбележа нещо: В това си разбиране сега (от "първо четене и мислене") приемам че всъщност при протестантите се "дава" ("благословия") за най-голяма свобода на лично действие, и в този смисъл може да се предполага (хипотетично) че протестантството отваря "портите" (прозореца) на транформацията на културата ( и икономиката) към "външна причинност"...

                  Звучи логично, и ако имаме такива връзки, то можем да се запитаме и обратното - дали всъщност трансформираната вече (трансформиращата се в момента) икономика (или такава която е била в процес на транформация към)* на пазарни принципи (и в този смисъл на свободно предприемачество и лична стопанска инициатива) не е в основата на реформацията на религията!

                  *Доколкото се смята, че по време на реформацията е съществувала развита буржоазна класа и прослойка, която е била политическа алтернатива на западащата прослойка на военната аристокрация.
                  Last edited by nik; 05-11-2010, 11:30.

                  Comment


                    #10
                    nik написа Виж мнение
                    Звучи логично, и ако имаме такива връзки, то можем да се запитаме и обратното - дали всъщност трансформираната вече (трансформиращата се в момента) икономика (или такава която е била в процес на транформация към)* на пазарни принципи (и в този смисъл на свободно предприемачество и лична стопанска инициатива) не е в основата на реформацията на религията!
                    Разбира се, че социално-икономическите и политическите процеси са в основата на Реформацията. Борбата с индулгенциите е само повод за стартиране на процеса. След това обаче се появява обратната връзка - протестантската трудова етика подхранва развитието на капитализма.

                    Comment


                      #11
                      Ник, имаш за изходна позиция разбиране, изхождащо откъм културология, нещо подобно. Раздели се с разбирането, което долавя християнството като такова, тогава.
                      Вебер, "Протестантската етика" - виж какво значение има преводът дори само на една дума. А как да се преведе християнството на езика на съвременния човек, т.е - как да се доведе до него онази самоочевидност, която е придружавала християнството в свидетелствата на първите християни, например?

                      Comment


                        #12
                        Иване, аз съм любител историк и антрополог, и се интересувам от сравнителна антропология (иначе културология).
                        Християнството, аз лично като такъв, смятам като всяка религия или всяка ситема от вярвания, произлиза от някоя култура. В случая имаме доказан близкоизточен произход..

                        Казваш "първите християни"?
                        Всичко хубаво, ама смятам че християнството е билo чуждо на древните българи (по-точно: на славяните, българите, аварите и племената с неустановен произход, т.е. на мнозинството от хората живели по това време в Дунавска България, като част от съюза, държавата България)..Един бърз поглед може да ни даде ни дава твърде ценни сведения за това: почти всички (с изключение на няколко може би) християнски празници съчетават в себе си реликти от езичеството , а твърде голяма част от съвременните празници, вярвания и рритуали при българите не са свързани с християнството.Ще изборя няколко:

                        -ладуванията (славянски произход)

                        -русалиите (също)

                        -коленето на прасета като жертвени животни по Коледа (смятам че ритуалът, по-точно изборът на прасета като жертвени животни е далечен източен произход)

                        -атропеичните ритуали (българските, вкл на тези при българите мюсюлмани), смятам са основно с индоевропейски предбългарски, палеобалкански произход.

                        -екзорсистите ритуали при кукерите (спорен е произходът им, възможен е централноазиатски такъв, развил се на българска почва)

                        -и мартениците, мартеничния ритуал: по точно - отбелязването на началото на пролета - чрез изработване на нишки за здраве и дълголетиетие и поставянето на китките на ръцете, и изработвенето човешки амулети -фигурки (закрилници), най-вече символичните погребения на тези закрилници -под камъни или чрез обесвания - за мен са с прабългарски произход..
                        Обесването като жертвоприношение, или като погребение, е документирано ясно и еднозначно при Волжските българи (и при някои евразийски народи). В тези култури се е смятало че високата част на дървото води до Бога, "горния свят". Смятало се е също че чрез обесването душата на човека ще отиде при Бога без да стои в "междинния свят". Волжските българите (и не само те) са обесвали надарени и знатни хора (вярвало се е че тези хора като такива ще служат добре на бога)
                        Що се отнася до цялостния "мартеничен" обичай, то такъв е описан много добре от Е Лун Ли в "Историята на държавата на киданите" (киданите са едни централноазиатски хора, с които - част от българите, доказано имат връзка)

                        ПРАЗДНИК НАЧАЛА ЛЕТА
                        --
                        Кроме того, из разноцветных шелковых нитей плетут шнуры, называемые шнурами взаимной радости, и обматывают их вокруг рук. Женщины подносят «нити долголетия», сложенные в виде человеческих фигур, которые носят при себе.


                        - може да се мисли дали кушиите на Тодоров ден (пак познати при българите само) не са подобие на централноазиатските инициации на младите "багатури"

                        -може да се мисли дали помените, поменуванмията при нас (за починали) на една или две години, също не са с централноазатски произход. Двегодишния период на траур на вдовиците на починалите, познат при волжските българи (познат е при други номади от Евразия - кава се "аш" или "ас" при киргизите), произлиза от вярването че душата на умрелите съпрузи се намира 2 години в т.н. "междинени свят". В християнството обаче имаме 40 дни, след които душата на покойния се "запътва" към бога.

                        Comment


                          #13
                          Трябва да отбележа че православното християнство все още оказва влияние в културата на общуване между нас българите.
                          Въпреки комунизма и 23-те години демокрация, още се усеща православният елемент. Не във всеки, но в доста хора.

                          Comment


                            #14
                            Трябва да се отбележи че влиянието на религията е било много-много силно. Когато турците дават власта над нашата църква на гърците, и те започват да проповядват на неразбираем гръцки език: се появяват и диалектите в нашият език, както и суеверията и изкривяванията на вярата и разни полу - езически обичаи, липсвали до този момент.

                            Comment


                              #15
                              Четейки темите, които пускаш непрекъснато, започвам все по-добре да разбирам идеите на ДПС. Наистина ...
                              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                              Проект 22.06.1941 г.
                              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                              Comment

                              Working...
                              X