Тема- в заглавието.
Въпросите - ще бъдат формулирани при протичането на дискусията.
Авторът на едно от най-голямите и авторитетни изследвания на генеалогията на фамилията "Нандор" в световен мащаб, самия той с фамилия "Нандор", не може да посочи какво е значението на името,..защото тази дума, или корен не съществува в унгарския език; В монографията си- той проследява че около 300 000 човека в света имат тази фамилия..
От друга страна тезата че името "Нандор" произлиза от (по-точно означава) българския геноним* или псевдогеноним продължава да битува в историческото и линвистично-историческото пространство. Тази теза се споделя от унгарските историци и историографи, и от такива в Източна Европа. (Е.. ако влезнем в сайта "babe name", може да прочетем че Нандор произлиза от Фердинанд, от старогерманското -nanhta - пътник).
*вид етноним, които е проникнал възприет от името на определен човек от този етнос, племе или народ. В случая става дума за така наречения Ванд, Вунд, водачът на т.н. ванандови българи. Възможно е той да е несъществуваща личност, на която е дадено името на българите - в случая оногондури; Такава аналогия е позната от генеалогичните легенди - смята се че така наречения "Алан-Дуло" в маджарската генеалогична легенда е алан.
Oриенталистът В.Минорски http://en.wikipedia.org/wiki/Vladimir_Minorsky прави разбор и анализ на тезите, фактите и източниците за това съответствие, в изследването си на Персийската география от 10 век.
Ето анализа на Минорски:
Ще спомена, че мнозинството от историците и историографите смятат че етнонимът "българи" се утвърждава за славяноезичното население в периода около втората половина на девети век (поради отделното наименоване на "българи", "славяни" и "авари" в по-раншните периоди), но всъщност на нас не са ни се известяват (*или по- скоро не се дискутират) детайлите - при приемането на наименованието, било като собствено име, било като екзоним..Тази теза е спекулативна в двете посоки; Факт е че в подробната и изчерпателна Равенската география от 8 век, населението в Тракия (Филипопол, Берое) е наименовано като "българи", но в действителност в Тракия "етническите първобългари" се появат едва в 9 век, след превземането /или анексирането/ на областта от Крум /Пресиан I/....Така че, от нея става ясно, че етнонимът "българи" се е отнасял /или приел/ за славяноезичното население на част на Балканите - още в 8 век..
Или най-кратко казано: идеята и представата на ориенталистите е, че маджарите са познавали българите и с това тяхно синонимно име, и когато са дошли в българската земя , т.е в страната на дунавските българи (или пък - когато са срещнали хора, които се наричат, или са наричани "българи") - маджарите са ги нарекли с познатото и използвано от тях име за "Българи". Освен това - с името оногондури (оногондури-българи, или в.н.т.р.) българите са познати и на хазарите в този период (вижте теста на юдею-хазарската преписка между кагана Иосиф и юдеите; Вижте и изложеното от Минорски - за това кои и какви автори от средновековието са припознавали българите с това им дублиращо име.
Тук е студията от унгарски историк:
Това е мнение на друг унгарец:
The old hungarian name of every "danube-bulgarians" was nбndor (from (o)no(gu)ndur). The hungarian name of todays Belgrad was Nбndorfehйrvбr (Onogundur-whitecastle), because it was under bulgarian rule when the hung-s came here
Превод: Старото унгарско име на всеки дунавски българин е нандор (от (о)но(гу)ндур. Унгарското име на днешен Белград е "нандор-фехервар" (Оногондурската бяла крепост), тъй като е бил под българско управление когато "хунг-ите" (маджарите) идват тук.
Забележка: последното етимологизиране и връзка за унгарското име на Белград са все още спорни (мнозинството унгарски изследователи всъщност приемат тази теза, по различни причини), въпреки това сърбите нямат връзка с името Белград (познат е в средновековието и като Алба Булгарика, т.е "Българското Бяло(а)"). Той е ту български, ту унгарски град, до средата на 13 век, когато за първи път е завладян от сръбската държава.
Поздрави.
Въпросите - ще бъдат формулирани при протичането на дискусията.
Авторът на едно от най-голямите и авторитетни изследвания на генеалогията на фамилията "Нандор" в световен мащаб, самия той с фамилия "Нандор", не може да посочи какво е значението на името,..защото тази дума, или корен не съществува в унгарския език; В монографията си- той проследява че около 300 000 човека в света имат тази фамилия..
От друга страна тезата че името "Нандор" произлиза от (по-точно означава) българския геноним* или псевдогеноним продължава да битува в историческото и линвистично-историческото пространство. Тази теза се споделя от унгарските историци и историографи, и от такива в Източна Европа. (Е.. ако влезнем в сайта "babe name", може да прочетем че Нандор произлиза от Фердинанд, от старогерманското -nanhta - пътник).
*вид етноним, които е проникнал възприет от името на определен човек от този етнос, племе или народ. В случая става дума за така наречения Ванд, Вунд, водачът на т.н. ванандови българи. Възможно е той да е несъществуваща личност, на която е дадено името на българите - в случая оногондури; Такава аналогия е позната от генеалогичните легенди - смята се че така наречения "Алан-Дуло" в маджарската генеалогична легенда е алан.
Oриенталистът В.Минорски http://en.wikipedia.org/wiki/Vladimir_Minorsky прави разбор и анализ на тезите, фактите и източниците за това съответствие, в изследването си на Персийската география от 10 век.
Ето анализа на Минорски:
Ще спомена, че мнозинството от историците и историографите смятат че етнонимът "българи" се утвърждава за славяноезичното население в периода около втората половина на девети век (поради отделното наименоване на "българи", "славяни" и "авари" в по-раншните периоди), но всъщност на нас не са ни се известяват (*или по- скоро не се дискутират) детайлите - при приемането на наименованието, било като собствено име, било като екзоним..Тази теза е спекулативна в двете посоки; Факт е че в подробната и изчерпателна Равенската география от 8 век, населението в Тракия (Филипопол, Берое) е наименовано като "българи", но в действителност в Тракия "етническите първобългари" се появат едва в 9 век, след превземането /или анексирането/ на областта от Крум /Пресиан I/....Така че, от нея става ясно, че етнонимът "българи" се е отнасял /или приел/ за славяноезичното население на част на Балканите - още в 8 век..
Или най-кратко казано: идеята и представата на ориенталистите е, че маджарите са познавали българите и с това тяхно синонимно име, и когато са дошли в българската земя , т.е в страната на дунавските българи (или пък - когато са срещнали хора, които се наричат, или са наричани "българи") - маджарите са ги нарекли с познатото и използвано от тях име за "Българи". Освен това - с името оногондури (оногондури-българи, или в.н.т.р.) българите са познати и на хазарите в този период (вижте теста на юдею-хазарската преписка между кагана Иосиф и юдеите; Вижте и изложеното от Минорски - за това кои и какви автори от средновековието са припознавали българите с това им дублиращо име.
Тук е студията от унгарски историк:
Това е мнение на друг унгарец:
The old hungarian name of every "danube-bulgarians" was nбndor (from (o)no(gu)ndur). The hungarian name of todays Belgrad was Nбndorfehйrvбr (Onogundur-whitecastle), because it was under bulgarian rule when the hung-s came here
Превод: Старото унгарско име на всеки дунавски българин е нандор (от (о)но(гу)ндур. Унгарското име на днешен Белград е "нандор-фехервар" (Оногондурската бяла крепост), тъй като е бил под българско управление когато "хунг-ите" (маджарите) идват тук.
Забележка: последното етимологизиране и връзка за унгарското име на Белград са все още спорни (мнозинството унгарски изследователи всъщност приемат тази теза, по различни причини), въпреки това сърбите нямат връзка с името Белград (познат е в средновековието и като Алба Булгарика, т.е "Българското Бяло(а)"). Той е ту български, ту унгарски град, до средата на 13 век, когато за първи път е завладян от сръбската държава.
Поздрави.
Comment