Съобщение

**г-н Никой** · 17-04-2010, 19:47

Извинявай за може би заядливата забележка, но от написаното от тебе изобщо не става ясно каква теза защитаваш. Не се учудвай при това положение, че никой не сяда да взима отношение по темата.

**nik** · 19-04-2010, 12:03

г-н Никой написа Виж мнение

Извинявай за може би заядливата забележка, но от написаното от тебе изобщо не става ясно каква теза защитаваш. Не се учудвай при това положение, че никой не сяда да взима отношение по темата.

Мнението ми е, че името "Нандор" произлиза от прабългарския екзоним..

**Гост** · 25-01-2012, 18:50

nik написа Виж мнение

Авторът на едно от най-голямите и авторитетни изследвания на генеалогията на фамилията "Нандор" в световен мащаб, самия той с фамилия "Нандор", не може да посочи какво е значението на името,..защото тази дума, или корен не съществува в унгарския език; В монографията си- той проследява че около 300 000 човека в света имат тази фамилия..
От друга страна тезата че името "Нандор" произлиза от (по-точно означава) българския геноним* или псевдогеноним продължава да битува в историческото и линвистично-историческото пространство. Тази теза се споделя от унгарските историци и историографи, и от такива в Източна Европа. (Е.. ако влезнем в сайта "babe name", може да прочетем че Нандор произлиза от Фердинанд, от старогерманското -nanhta - пътник).
*вид етноним, които е проникнал възприет от името на определен човек от този етнос, племе или народ. В случая става дума за така наречения Ванд, Вунд, водачът на т.н. ванандови българи. Възможно е той да е несъществуваща личност, на която е дадено името на българите - в случая оногондури; Такава аналогия е позната от генеалогичните легенди - смята се че така наречения "Алан-Дуло" в маджарската генеалогична легенда е алан.

Към настоящия момент този изключително съществено-важен за Прабългаристиката научен проблем трябва вече да се счита за окончателно-безапелационно решен:
Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011.

http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

Така очертаната етнолингвистична ситуация по тези земи през първата половина на IХ в. обаче изобщо не се познава ни най-малко и въобще не е представена вярно и точно и от V. Petrukhin [2009]:
An Arab anonymous author whose report used Ibn Rusta tells that the country of Magyars lies between the countries of the Pechenegs and the tribe Eskel (a fraction of the Volga Bulgars).
The Magyars collect tribute from the neighboring Slavs (Saqaliba), capture them prisoners and sell to the Greeks from ar-Rum in their port K.r.kh (Kerch’). The Magyars use to roam between two rivers in the country of the Saqaliba – Itil (flowing to the Khazars) and Duba (or Ruta): beyond one of these rivers lives a people Nandar which belongs to ar-Rum, over their land there is a high mountain, and beyond it a Christian people M.rwat lives.
Generations of scholars tried to interpret this text. The main question deals with the rivers between which the Hungarian roaming territories lay. Long ago the river Duba was identified with the Danube over which the real people Nandor lived (such was the Hungarian name for the Bulgars - the term going back to an old Turkic ethnonym Onoghundur); the Danube Bulgarians settled within the Empire of the Romaioi and so were affiliated to ar-Rum.
Therefore the Carpathians appear the mountain over which the M.rwat lived – in fact, over the Carpathians lived the Slavs – the Moravians. More difficult is the problem of Itil: the Turkic term itil means ‘a river’. Most of the scholars identified the Itil not with the Volga but with the Dnieper: the Magyars moved beyond the Dnieper to the country Etelköz (the Hungarian term for “a country between two rivers”) [4].

Ето така и по този начин току-що цитираният автор не само демонстрира абсолютно непознаване на разпространението на тюркските изобщо и на болгарските племена и народи в частност в областта през този период, но наред с всичко това и най-безпардонно-безцеремонно смесва българите с маджарите, като приписва на последните още и роля и влияние тук, каквито те никога не са имали. В действителност тогава маджарите се намират все още на едно твърде ниско равнище на обществено-икономическото и културното си развитие, което и тук в Лебедия не е много по-различно от онова в тяхната прародина, а ако все пак има нещо по-ново и различно, то се дължи единствено и само на прабългарите:
Но независимо и от това и все пак, нека да маркираме и първата, изходната времево-пространствена точка в етногенезиса на унгарците, която по същество е и широко и добре известната тяхна прародина от преди ²²² в. пр.н.е., в областта на реките Об и Иртиш, което е някъде върху 60-ия паралел, на височината например на Санкт-Петербург, Хелзинки, Стокхолм и Осло и където по онова време те не могат да бъдат нищо повече от ловци и плодосъбирачи, което в действителност е едно доста ниско и първично ниво на социално-икономическо развитие, а единствената им грамотност се простира до това да могат да броят на пръстите на двете си ръце убитите животни и да си ги съобщават или запаметяват за по-продължително време чрез нарези по клоните на дърветата.

В тази своя прародина, както много по-убедително и достоверно, отколкото проф. Ом. Притсак, ни разказва унгарският историк проф. П. Юхас [1985], като анализира и синтезира проучванията основно на унгарски историци и езиковеди, протомаджарите имат за съседи тюркобългарски племена и по-специално оногури от огурския племенен съюз динлин с център долината на р. Енисей; контактите между оногури и маджари започват още в началото на ² хил. пр.н.е.; през втората половина на ²V в. пр.н.е., археологически идентифицираните и определени като Ананинската култура, оногури проникват от околностите на гр. Перм чак до горното течение на р. Кама, като от тях са оставени находките от бойни брадви, украсени с глава на хищна птица, бронзовите и железни ножове с плоско острие; от железни стрели, мечове, коланни обкови, позлатени и украсени със скъпоценни камъни; те отглеждат едър рогат добитък и “най-силно впечатление” прави това, че погребват мъртвите си в гробове. С установяването и примесването на оногурите към маджарите нараства ролята и значението на лова на животни с ценна кожа, което се задава и същевременно има за резултат процъфтяването на търговията с кожи, насочена и достигаща до крайбрежието на Черно море и Южен Сибир и доставяща като “насрещна” стока, метални предмети и оръжие [Добрев 2005, 224].

Освен това същият автор, бидейки абсолютно неспособен да си обясни още и какво точно прави тук народ като Nandar, отново и фундаментално греши и по въпроса за произхода на неговото име. Това име в действителност възниква върху аланското по произход название на кавказските българи *vanandur, образувано на основата на омонимичното, но тук лексикализирано прилагателно име със значение “планински”, т.е. в действителност “планинци”, докато етнм Onoghundur е собствено гръцка фонотактическа реинтерпретация пак на това име или което е същото, негов фонетичен вариант на гръцка езикова почва. Точно по този въпрос между впрочем лингвистически пределно неграмотно се опитва да формулира и лансира някакво мнение и А. Комар [2010в]:
Вопрос сходства названий “оногуры” и “унногундуры” был специально рассмотрен В. Бешевлиевым (Бешевлиев В., 1981а, с.21), который оспаривал мнение Г. Моравчика об “унногундур” как иноязычной передаче “оногур”. Впрочем, апелляция исследователя к суффиксальному окончанию -dur, скорее, подтверждает позиции Г. Моравчика, так как это монгольский суффикс множественности -dūr.
В тюркских языках суффиксы -dur, -tur в основном выражают залог глаголов, следы же родственного монгольскому -dūr показателя множественного числа сохранились только в современном казахском в виде -дар/-дер (Тюркские языки, 1997, с.247).
Впрочем, иноязычная передача “оногуры” должна дать форму “он-огур-дур”, но все известные формы: “унногундур”, “в-нн-т-р”, “хайландурк” теряют “r” в оγur, т.е., похоже, носители этого языка все же отдавали себе отчет в том, что -r - это булгарский суффикс множественности (Тюркские языки, 1997, с.50).
В монголоязычности из раннесредневековых европейских кочевников “подозреваются” пока лишь авары; другой же, тюркский вариант, заставляет предполагать языковое посредничество племени, родственного предкам современных казахов [171].

Всъщност всичко това е научен проблем, който сам по себе си е вече цяла една героична епопея с много трагикомични съставки на места и от време на време не единствено и само в националната, но даже и в световната Прабългаристика. По този толкова актуално-злободневен фундаментален въпрос на Прабългаристиката не закъснява да вземе отношение, разбира се, и Om. Pritsak [1952], но само и единствено, за да демонстрира за пореден път, че той прабългарските диалекти и езици никога не ги е познавал на едно достатъчно високо професионално ниво, защото за него суф. -dur е тюркският колективен суфикс -d°d ~ -t°r или монголският колективен суфикс -d°r, например Bulgudur [171].

Тъкмо поради всичко това ние намираме за крайно наложително да публикуваме и тук съответния откъс от нашата предишна монография за прабългарите и прабългарския език, а не само на личния ни сайт, който в никакъв случай не може да гарантира сигурността и дълготрайността на хартията. Поместваме и тук обаче този откъс от нашата монография, едва след като даваме представа на нашия Читател и за псевдолингвистичните бисери по въпроса на толкова претенциозните маджари, които по един неподражаем начин успяват да съберат в едно изречение и славянобългарите, и оногондурите тюрки, без обаче така и да ни кажат дали едното има някаква генетико-структурна връзка с другото:
The Hungarians called these people by their own names, and in accordance with their current political status: Orosz (Russian), Lengyel (Pole), Cseh (Czech), Marót (Moravian), Nándor or Lándor (Onogundur Turkic names for Bulgaro-Slavs), and Horvát (Croat).

The case of the two villages called Nándor is even more instructive. In Old Hungarian, the word 'Nándor' signified 'Bulgar', but it fell into disuse, probably soon after 1000 AD), when the Bulgar realm fell under Byzantine rule. The word survived only in place-names. The two Transylvanian settlements are located in a region which, according to archaeological and historical sources, had been under Bulgar rule around the year 900.
The Hungarian name of the two villages may have indicated residual Bulgar settlements, or, alternatively, communities established by Bulgars who had fled Byzantine occupation. Evidently, the inhabitants no longer spoke Bulgaro-Slavic when the Romanians came to call these villages Nandru and Nandra; there is no word akin to 'nándor' in the Romanian language, and if the newcomers had wanted to evoke Slavs, they would have used the word 'şchiau', which is derived from the Balkan-Latin 'sclavus' [Makkai 2010, 14-15].

Неоспоримо, но и по-нататъшно потвърждение илюстрация на целия този ономастичен номинативно-семантичен процес е съобщението на Мовсес Хоренаци (410-490), че земята на българите е “във Великата Кавказска планина, в Страната на българите”, което допълнение безспорно трябва да се разбира в смисъл, че “Страната на българите” е в една, неясно колко обширна област на “Великата Кавказска планина”, и същевременно тяхното назоваване като планинци и на Кавказ посредством назв. *вананддор, както повече от сигурно трябва да се възстанови на основата на хазарското изписване без гласни от средата на Х в. в-н-н-три и на персийското изписване от Х в. в-н-н-д-р, от една страна и от друга страна, на чувствително по-ранните влъндур при Мовсес Хоренаци, но олхонтор при Ананий Ширакаци, като същевременно се държи преди всичко сметка за това, че беззвучният съгласен зв. т, както и при гореанализираните случаи с основния фонетичен вариант болкар и нарси туркан, е в действителност източноарменската субституция на първично-изконния съответен звучен съгласен зв. д, потвърдено не само от персийското изписване, но и от наличието му в собствено унгарското название за българите етнм nandor.

Завършващата съставка -дор на назв. *вананддор много силно тревожи безметежния сън на епигоно-адептите популяризатори на Нашенеца дори в Презморски страни и техните консултанти университетски преподаватели езиковеди, които, разбира се, изобщо не пропускат случая да демонстрират лингвистична ерудиция, с която несъмнено трябва непременно да респектират аборигените на далечно-тъмните Балкани, и затова формулират някои обобщения дори и на нивото на теоретичната ономастика, които обобщения, както си му е редът, са онагледени чрез “обектно много адекватни” наблюдения върху емпиричен материал от тюркските езици изобщо и от турския език в частност: …the -dur suffix is thought to represent turkic "dur" = "stay", as in bayIndur (a turkmen tribe). names in the imperative are common in turkic. in osman turkish one even has "yeter" (enough, a girls name, after a succession of daughters) [Discussions in sci.lang 1999, подчерт. И.Д.].

По този начин се оказва, че консултантите университетски преподаватели езиковеди от Презморски Страни не само са много лошо информирани и очевидно не знаят нищо, както за Присъствието на osman turks по българските земи, така също и за общата ни понастоящем граница, което очевидно-безспорно като цяло е достатъчно добро условие предпоставка, за да могат българските езиковеди тюрколози да владеят и познават научно турския език, както никой друг по Света, но тези консултанти, изглежда така е прието и всеобщо разпространено при тях, ни и силно подценяват, дори и не подозирайки, че и ние българските езиковеди сме достатъчно школувано-грамотни логически, за да мислим и разсъждаваме къде по-последователно-задълбочено от тях и на двете нива на абстракция, именно поради което и най-отговорно-безпардонно им заявяваме, че те са много-много далеко от Истината, защото тъкмо в тюркските езици образуването на собствени имена от повелителна форма на глагола е само много рядко изключение, а не правило, видно от достатъчно подробно-обширното ни специално проучване по въпроса [Добрев 2001], това на теоретико-методологично ниво от една страна и от друга страна, в един максимално конкретен план повелителната форма на никой глагол по Света, в никакъв случай и за нищо на Света няма да се превърне и да заеме мястото на словообразувателен суфикс, а ако това все пак стане, то това вече изобщо не е предишната повелителна форма на глагола, а обикновен словообразувателен елемент!!!

Всъщност и в действителност завършващата съставка -дор на назв. *вананддор очевидно-безспорно е субстантивен словообразувателен суфикс от морфологичната структура на историческите кавказски източноирански езици, западноиранско съответствие на който според нас е ранно-средноперсийският суф. -dār, със словообразувателното знач. “лице, което стои отгоре или се намира върху предмета, обозначен посредством основата”, както е например при късно-средноперсийската лекс. šahryār “государь, властитель”, образувана чрез по-късната форма на ранно-средноперсийският суф. -dār - суф. -yār от същ. šahr “город”, но в словообразувателен план изобщо не е нищо по-различно и иранското, най-вероятно не средно-, а новоперсийското по произход тур. dizdar “управител на крепост; градоначалник”, основата на което безспорно е малко по-горе по-пълно приведеното иран. *daēza “стена-крепост” и липсата на което в много напразно претенциозния турски етимологичен речник на нашенския по произход турски проф. Хасан Ерен изобщо не бива да учудва, защото каква по-добра компания за Излишната Претенция от Великото Невежество [вж. и срв. Основы иранского языкознания 1982, 220-221; ~*~1981, 71-72, срв. Eren].

Според нас първата съставка *вананд на назв. *вананддор е кавказо-източноиранската по принцип и почти равновероятно аланската, или сарматската, или пък масагетската в частност лексема нарицателно съществително име със знач. “планина”, доказателство за което е нейната голяма фонетична близост до пуштунското нарсиبند б/ванд, дадено в долупосочения речник само със значението “хребет”, но доколкото оронимията на Афганистан се изгражда на основата предимно на тази лексема и точно тук са например такива планински имена като Band-e Bābā, Badamband Gora, Band-e Fars, Gory Gavand, Gora Kasurakvand, задължително трябва да се приеме, че тя има и знач. “планина”, срв. западноиранското кюрд. ban “гора”, bandev “вершина”, banî “гора; холм, возвышеность” [КрдРСл, 60; ПушРСл, 129; AfgPlNm].

Тази голяма фонетична близост между кавказо-източноиранската и пуштунската лексеми е възможна, разбира се, отново благодарение на общата и за двете думи източноиранска историко-лингвистична основа, като разликата от звукосъчетанието -ан- трябва да се обясни или със специфично-собствено вътрешноиранско развитие или пък не по-малко вероятно с вътрешно-кавказски контактолингвистични предпоставки и фактори, но така или иначе значението на това производно нарицателно съществително име вече очевидно-безспорно трябва да е “планинци” и именно то е онази семантична основа, върху която възниква и се развива и знач. “българи”.

Допълнителен, но не по-маловажен аргумент в полза на миналото наличие на лекс. *вананд “планина” в кавказските източноирански езици е неоспоримият факт, че в Древна Армения наистина има област Вананд, по-стара форма като че ли Зараванд [АрмАтл, 103], но наименованието на която хорнм Вананд, трябва да е генетична основа и на прозв Вананд на хана на тамошните вече кръстени българи, наречени Влъндур Вунд, още и Ванандци, който хан е известен също така и като княз Ванандски, велик нахарар, това трябва да е като стб. велик жупан, а може би праб. олгу-таркан (?), по време на цар Тигран (338-350) на име като че ли Артаван, както и на военачалник от като че ли вече включващата кръстили се непосредствено преди бойните действия българи арменска войска през 450 г., на име Татул Ванандаци, евентуалното фонетично, но все още не и генетико-историческо и структурно-семантическо тъждество на личното име на когото с българското млим Татул обаче изобщо не е задължителното “достатъчно основание” за нуждаещото се от много сериозно доказателство експликация чрез прецизно-многостранно специално-индивидуално проучване, малко преждевременното и излишно категорично твърдение на нашенците петърдобревци, че тук наистина става дума за българи и български по произход военачалник [вж. и срв. ПИБИс, 25-30].

Други арменски местни имена, образувани на основата на източноиранското по произход нарси б/ванд, безспорно са ойконм Vanaddzor, втората съставка на което е арменската дума наименование за планина и затова значението на генетичната основа на това селищно име трябва да бъде “планината Ванад”, а самото назв. Ванад пък съгласно принципите на ономатизацията, възникването и образуването на собствени имена, очевидно-безспорно има за апелатив нарси *ванад “планина”, ономастична аналогия на което по друго време и на друго място е например българският ороним Балкан, апелативът на който освен това нарси балкан “планина” е и запазен и се употребява дори и в съвременния български език; оронм Багребанд [АрмАтл] с неясна първа съставка, може би по-ранно съответствие на бълг. багра(?), но доколкото името е планинско название, очевидно няма основание в неговата втора съставка да не се види тъкмо изтир. банд “планина”; Burvand [ArmPlNm], първата съставка на което най-вероятно е източноиранското по принцип и алано-осетинското в частност прил. būr/bоr, от иран. *bаura “желтый; каштановый, рыжий; серый, бурый; гнедой; коричневый” [вж. и срв. Абаев-1, 271-272; ЭСИЯз-2, 152], по силата на което и значението на омонимичното адективно-субстантивно словосъчетание генетична основа на името се очертава като “тъмносива планина”, без да е изключено, разбира се, тази дума да е собствено кавказо-източноиранският паралел на гореприведеното и генетико-исторически пояснено кирг. bor “хълм, височина”, също и на прил. *пар “висок-голям”, което лежи в основата на пак по-горе приведения арменски ойконм Партез, и тогава изходната за името семантика на омонимичното адективно-субстантивно словосъчетание трябва да има вида “голяма-висока планина”.

Източноиранското по произход нарси б/ванд “планина” е градивен елемент в структурата на генетичната основа и на някои азербайджански имена като ойконм Hocavand [ходжа-ванд], оронм Hoсavand Dağı [AzerPlNm], първата съставка в които, по номинативносемантически съображения, надали е от заетото през турския и в българския език, персийското по произход същ. ходжа, а по-скоро общтюрк. коджа “голям-висок; стар”, така че резултативната семантика на съответното омонимично адективно-субстантивно словосъчетание трябва отново да има вида “голяма-висока планина”, което в никакъв случай не може да се счита за нагласено или пресилено, защото според нас, по силата на това, че се забелязва по-често, ако не и винаги, голямото и великото, Светът е пълен само с големи и високи планини и една от тях безспорно е например и Стара планина, с предишно название МаторĄе ГорĄ, първата съставка на което е със същата адективна семантика и на която основа се изгражда и по-късното турско по генетична основа назв Коджабалкан.

Същата източноиранска дума, нарси б/ванд “планина” безспорно е налице и в персийските оронм Balaband, с първично значение на омонимичното словосъчетание пак “висока-голяма планина”, Kuh-e Hezar Band – Планината “Хиляда планини”, т.е. “много, безброй планини”(?), Kuh-e Hasanivand – Планината “Хасанова(?) планина” [IranPlNm], а така също тъкмо лекс. банд “планина” най-вероятно лежи в основата и на пренесеното от турския език в българския език перс. دربند [дäрбäнд] “узкий горный проход; ущелье, каньон” [ПРСл-1, 617], възникнало и образувано очевидно-безспорно на основата на класическия персийски изафет *дäр-и бäнд, първата съставка на което има знач. “врата”, така че изходно-първичното значение тук е “планинска врата”, и заето, разбира се, и в турския език, където има вида derbent, нелепите измислици върху което пък в турския етимологичен речник надали може да имат равни на себе си [Eren, 109].

При това положение вече наистина може да се приеме и твърди, че източноиранското нарси *вананд със знач. “планина” е заето и се употребява и в староарменския език, като именно от него с помощта основно и главно, не на патронимичния, а на много по-продуктивния локален семантичен признак на иначе многозначната наставка -çi [-ци], с позиционно-фонетичен вариант -аçi [-аци], е образувано пак нарси *ванандци със знач. “планинец”, нееднократната употреба на което като наименование на отделно-индивидуална българска група го превръща в собственото име или названието етнм *ванандци, на основата на който пък израства и се образува и прозвището на техния княз във вида Ванандци/Ванандаци, а от тук пък се образува и родовото им название под формата на генм Ванандци.

В тази ономатизационна верига са възможни и някои размествания, ако генонимът например се образува директно на основата на етнонима, а князът получи прозвището си с оглед на генонима, но въпреки и независимо от това очевидно-безспорно българите и на Кавказ са назовани планинци и главно условие предпоставка за това безспорно е известният пак от Мовсес Хоренаци факт, че “хора от рода на Ванандците” “се укрепили в своите гористи планини и в скалистите клисури на Тайк” [вж. и срв. Туманян 1971, 143; ПИБИс, 27].

Независимо от това източноиранското производно нарси *вананддор безспорно-очевидно е генетична основа на източноиранския по произход и структура късноантичен и ранносредновековен кавказоболгарски етнм *вананддор и това нарицателно съществително име си има и носи едно напълно нормално-човешко значение, чуждо-далечно на всякакви кодове, божества и съзвездия, уродливо деформираната конкретизация и представяне на което основно положение като цяло чрез изобщо абсурдно-парадоксалното и затова и направо смехотворното обобщително заключение в смисъл, че Ахура Мазда групира неподвижните звезди в 12 съзвездия и им назначава управители за всяка посока, като специално “Вананд (Вега) царувал на запад”, откъдето и въпросното име трябва да “е означавало буквално “западняци” спрямо източните българи в Тарим и Бактрия (П. Голийски), не е нищо повече от поредното доказателство до какви мащаби на глупостта може да се стигне по пътя на твърдо-убедено прокарваната и налагана понастоящем от страна на Новата Генерация на Новия Прочит на най-ранната българска история легендо-митологизация на родната ни Прабългаристика. Жалко и тъжно наистина!!!

Но не само това и толкова, защото точно такова, “планинско” наименование на българите на Кавказ е и лишеното от всякакво внимание от страна дори и на най-младите и следователно, за съжаление, най-интелигентни, при това макар и за малко наши студенти, епигоно-адепти на П. Добрев - П. Голийски, назв. олхонтор, засвидетелствувано пак при Ананий Ширакаци, както вече се посочи, и първата съставка на което нарси *олхон, почти сигурно, понеже много години вече ние работим по този въпрос [Добрев 1989; ~*~1999; Dobrev 2006], е тукашната местно-времева и националноезикова разновидност на българското нарси балкан, и което в никакъв случай не може да се дели от пак староарменските народностни названия етнм аlhon и valhon [AshMap].

И най-после напълно вероятно тъкмо на основата на назв. *вананддор, по пътя на лабиализацията на гласния зв. а в местен източноирански диалект, придружена от по-силна назализация на първия съгласен зв. н и по-следващо разлагане на назалния звук с вмъкване на гласния зв. о, е образувано и известното от гръцките извори българско племенно название етнм уногундур, което при това положение, колкото и да прилича или да е близко (D. Dimitrov), вече няма как да има нещо общо с етнм оногури, не като функция, разбира се, а като генетико-исторически зададена най-напред лексикална единица генетична основа на възникналото и образувано на нейна основа собствено име етноним, да не говорим за това, че при Мовсес Каланкатуаци някаква етническа група е наречена балканци и само задължителната за етимологията предпазливост ни възпира от едно прибързано и много рисковано предварително допускане предположение, че значението на генетичната основа и на този етноним е “планина”, което може и трябва да се потвърди или отхвърли единствено отново чрез специално-индивидуално етимологично проучване [вж. и срв. Артамонов 1962, 168-169; Голийски 2004, 39-42; Симеонов 1981, 5-7,9-10; Dimitrov 2004, 4-5,10; Stamatov 2004, 8-18; ПИБИс-1, 21] [Добрев 2009].

Здесь он призывает к себе дикие пришлые племена, проживавшие в северной равнине и у подножия великой горы Кавказа, а также в долинах или длинных глубоких ущельях, тянувшихся от южной горы к обширному устью равнины, и побуждает их оставить разбой и покушения на людей, подчиниться царским указам и платить дань, с тем чтобы при следующем своем посещении он мог назначить им предводителей и начальников и установить подобающий порядок. Он отпускает их, придав им от себя мудрых мужей и надзирателей. Затем, отправив и западных жителей, он спускается к зеленым лугам близ удела Шара, которые древние именовали Безлесным или Верхним Басеаном, а впоследсвии из-за колонистов булгара Влндура Бунда, поселившихся там, были названы по его имени Ванандом. И поныне села там носят названия, полученные от имен его братьев и потомков [Хоренаци, 62, вж. и срв. Аристовъ 2009, 119; Божилов 1979, 97-101; Гроссе 2010, 193-194; Добрев 1982, 28-32; Стаматов 2011, 5-17, срв. Йорданов 1996, 60-64; ~*~1997, 89-103; Комар 2010в, 171; Róna-Tas 2010, 291].

И за да приключим окончателно въпроса, нека да отбележим, че този съществено-важен отвсякъде и всячески проблем не е по-задоволително решен и от страна на проучвателите на съответните сведения и данни в арабско-персийските извори. За съжаление тези проучватели по принцип са и големи имена в Тюркологията изобщо и в Прабългаристиката в частност, но това изобщо не им пречи най-безразборно да смесват едно с друго отделните самостоятелно-различни названия на кавказките и източноевропейските прабългарски родове и племена. Въпросните названия в повечето случаи нямат нищо общо помежду си нито по форма, нито пък по произход, да не говорим въобще и изобщо за тяхната етногеографска идентификация и атрибуция, която се движи между Долен Дунав и Горна Волга, и още по-малко пък за тяхната етимология, където нещата са на типично-характерното за историците примитивно-първобитно равнище:
The Seats of the v.n.nd.r
Our peoples V.n.nd.r and Mirvāt have direct parallels only in Gardīzī's N.nd.r and M.rdāt. In both the H.-'Ā. and Gardīzī the V.n.nd.r/N.nd.r are the immediate neighbours of the Majgharī though the latter's habitat is conceived differently: our author places them near the Urals, whereas Gardīzī describes the Southern Magyars as living in the region of great rivers in the north-western corner of the Black Sea.

Gardīzī's views on the Magyar territory are supported not only by I.R. and Bakrī but by the consensus of Byzantine and Western European sources as well. Therefore in discussing the location of the V.n.nd.r/N.nd.r territory contiguous on that of the Majgharī we have to depend chiefly on Gardīzī and disregard our author's theoretical constructions. Such is the conclusion arrived at after a long series of attempts to co-ordinate our data with those of Gardīzī until it became evident that our author's starting-point was based on an error.

According to Gardīzī the N.nd.r lived between the river separating them from the Majgharī and the mountain from which another river flowed down and behind which lived the M.rdat. The reading of the Oxford MS. according to which the mountain stood above the N.nd.r. would suggest that it stretched in a northern direction. The river from the eastern (or northern) bank of which the Majgharī could see the N.nd.r on the opposite bank is most probably the Danube, or alternatively its northern affluent Sereth mentioned in Const. Porph.'s description of Atelkuzu.
Consequently the N.nd.r lived west of the last mentioned river, or south of the Danube, with the Transylvanian Carpathians standing "above" them. Gardīzī adds that the N.nd.r lived in the direction (bar janb "on the side") of the Saqlāb. As stated in § 43 the latter term may refer to the western Slavs (or even to the Macedonian Slavs).

In the Hebrew document quoted below Harkavi, as early as 1875, explained the name V.n.nt.r by that of the Bulgarian Ούννογουνδουροι but it was a long time before the parallel names in H.-'Ā. and Gardīzī became known.
In his Arktische Länder (1924) Marquart, among other things, studies the disappearance of the sound g in old Bulgarian and Turkish and gives as an example the name of the Turcoman tribe Salur < Salghur. As another instance of the same phenomenon he quotes "den bulgarischen Hordennamen Ούννογουνδουροι (Nikephoros); الغندر Ulughundur (Ibn al-Kalbī, + um 820, bei Jāqūt); Ołxontor (Anania Širakac'i, VII. Jahrh.) > W(u)ł(u)ndur Bułkar (Ps. Moses Chorenac'i, letztes Drittel des IX. Jahrh.), Wunundur (Hudūd al-'Ālam, Ende des X. Jahrh.), bereits mit prothetischem w vor labialem Vokal, wie im čuwaschischen; ولندر Wulundur (al-Mas'ūdī, 943-4 n. Chr.) = magy. Nándor Fejérvár = Belgrad."

Marquart thinks that Onoghundur belongs to the type of names formed with the Turkish suffix -dur (Bayandur, Mongoldur). The forms attested in the sources would then suggest for our V.n.nd.r the reading *Vunundur. [Gardīzī's N.nd.r can hardly be compared directly with the Magyar form Nándor; most probably the initial v taken for the conjunction va was dropped by the scribe in the same way as we find in our text Khān instead of Vakhān, cf. also Mas'ūdi's ولندر with initial w.]

The people called Onoghundur were a Bulgarian tribe which "from the sixties of the fifth century down to the end of the seventh century" lived north of the Caucasus, to the east of the Azov sea in the Kuban region. Their great ruler Kobrat (Κοβράτος) organized them into a powerful state but after his death (circa A.D. 642) the advance of the Khazars split the Bulgar kingdom; a part of the tribes under Bayan (said to be Kobrat's son) remained in their former seats as Khazar subjects, whereas another of Kobrat's sons Asparukh travelled westwards and after having crossed the Danube (A.D. 679) conquered the territory of the present Bulgaria.

The name Onoghundur (Onoghur, &c.) may be responsible for the western designation of the Magyars as Hungar-. See Munkácsi and Németh quoted by Moravcsik, o.c., 81, note 3.
Neither the H.-'Ā. nor Gardīzī mentions any enmity between the V.n.nd.r and Magyars. The qualification of the V.n.nd.r in our source as cowards (badh-dil) may be due to a wrong interpretation of the word tarsā (which means both "Christian" ' and "coward"). In Gardīzī the N.nd.r are definitely called Christians and Rūmī, i.e. "Byzantine", very possibly with a reference to their religion. In the list of bishoprics dating from the middle of the eighth century a bishop of the Onoghurs (ό'Ονογούρων) is mentioned under the metropolitan of Crimean Gothia (έπαρχία Γοτθίας), cf. Moravcsik, o.c., 64.

The Onoghurs in question were certainly those who still remained to the north-east of the Black Sea and therefore could be controlled from the Crimea. The rest of our author's characteristics may be only a development of his initial mistake about tarsā.
...from some colony of Onoghundurs with whom the Greeks were in relations since the times of Kobrat, Streifzüge, 529, or because it was directed against the Vulundur (in Arabic one might say: 'alā thaghr al-Wulundur), and consequently Mas'ūdi's term *Wulunduriya (referring to all the four, or even five different tribes), most probably has to be taken in the sense of "the coalition attacking on the *Vulundur front". Whatever the explanation of the raid, the survival of the name *Vulundur in Mas'ūdī is a firmly established fact interesting as a parallel to our *Vunundur.

Among the parallels to the name V.n.nd.r it remains for us to consider V.n.nt.r found in the Hebrew letter supposed to have been sent by the Khazar king Joseph in answer to that of Chasdai ben Shafrut, an agent to the Cordovan caliph 'Abd al-Rahmān (A.D. 912-61). The year 961 is the terminus ante quem of Chasdai's original letter and the king's reply must have followed it within a not too long period. As has been recently discovered (1924), the existence of King Joseph's letter was known already to Yahuda ben Barzillai (lived towards A.D. 1100) who wondered "whether it was genuine or not".

The passage containing the name V.n.nt.r is found only in version B. The Khazar king says that his ancestors fought against "many nations" whom they expelled and whose country they occupied. Then comes the additional paragraph: "In the country in which I live lived formerly the V.n.nt.r. Our Khazar ancestors warred against them. The V.n.nt.r were more numerous, as numerous as the sea sand, but they could not resist the Khazars. They left their country...." After this the two versions agree in saying that the enemies were driven beyond the great river Rūnā (A. ) or Dūnā (B. ), and "until the present day they are situated on the river Rūnā/Dūnā, near Kushtantiniya/Kustandina [i.e. Constantinople] and the Khazars have occupied their country".

The text of the Khazar letter as it stands, if confronted with our two Persian authors, would confirm the interpretation of our Rūtā/Dūbā as Danube and, on the other hand, suggest the identity of our V.n.nd.r with the Danubian Bulgars. However, the origin of the Hebrew interpolation remains obscure and the clever interpolator may have read his own sense into his source. Therefore in our own explanation of the Muslim texts we have to go principally by their internal evidence [HudAl, 114-123].

Съобщение

Нандор - малко известният български екзоним

Нандор - малко известният български екзоним

Comment

Comment

Comment