Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век

[dibo]

За Дидо, пост 326
- по т. 11.
“Недохранени българи през 15 и 16 век поради дискриминационни закони и съответно липса на приходи и средства за прехрана на село?! Без коментар...... ”

*Миналата година донесох парче хляб от Блатешница, Радомирско, и го показах на мнозина в София от към кората и откъм средата. Никому не мина наум дори, че това може да бъде хляб – обикновено го взимаха за парче изсъхнала черна кал. И наистина, в целия този край, както и другаде, като се овършее житото, смила се без всякакво миене и триориране, с глушината, със зърната, пълни с чернилка, и така се получава една черна пудра, която, смесена с вода и опечена, дава това, което се нарича “хляб наш насущний”.
- Ако го очистим, какво че остане да носим на воденицата – казваха ми в Блатешница. – па бивало е и по лошо: през войната сушехме и мелехме за брашно жир (жълъд), па омесвахме в хляба и реса от леска.*
Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, С., 2002 г., с. 90.
*Кринка посял, кринка извадил – сламицата му без пари.* - за земеделците в Елена.
Еленски сборник. Описание на гр. Елена и Еленско, С., 1931 г., с. 171.
*В Трънско е много плодородно – под всеки камък по три гущера се раждат.*
Колелото на живота, Пд., 1982 г., с. 76.

Примерите са от 19 век. Дали през 15-16 век селското стопанство е било по-продуктивно, по-развито, по-добре организирано, за да издържи извънредните данъци и джизието? Или тогава е бил митичния “златен век” в развитието на човека по българските земи?
Тук определено място за коментар няма, ама съвсем няма…

От 19 век? Къде го пише това в тях? На мен по ми звучат на 20 век Което не означава, че подобни примери не е имало и през 19 и през 16, и през кой да е век за тези райони. Но как ще докажеш връзката на извънредните данъци и джизието или по-късните данъци с естественото плодородие на тези райони?

- По т. 5 ,6 и 7 - за четенето на извори и изследвания.
“Пост номер 247 е типичен пример за субективен подход към историята - първо правим "определени" изводи, после търсим, евентуално, доказателствата в количествените стойности. За съжаление, това е чест подход не само при нас лаиците, но и сред професионалните български историци. Някак си ми се струва, че следва да е обратното.”
-Щом няма желание да се четат извори и изследвания, да се откриват нови факти, нова информация, която да послужи за формулиране на нови тези, значи няма! Резултатите от подобен подход са ясни и се виждат от всички във всички точки от отговора – щом девширмето се приравнява със загиналите в катастрофи по пътищата /т. 1/…

Желание има Само че къде ги новите тези? Твоите не се различават от формулираните от българските историци от десетилетия насам.

[Хана]

От темата: Чужди пътеписи за Балканите

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=172382&postcount=15

[KIZIL DELI]

KIZIL DELI,идеята ти е много добра и аз с удоволствие ще предоставя това с което разполагам.Дано се включат повече форумци...

Чакам с нетърпение, че вече достатъчно се вдосадих от глупости. Ако интересът ти пада в Ст. Загора (предположение базирано едиствено на местоположението ти в профила - ако ли не извинения) и аз мога да извадя това-онова, а и е интересен и поне за мен твърде странен случай.

[Caballero de Santiago]

*Миналата година донесох парче хляб от Блатешница, Радомирско, и го показах на мнозина в София от към кората и откъм средата. Никому не мина наум дори, че това може да бъде хляб – обикновено го взимаха за парче изсъхнала черна кал. И наистина, в целия този край, както и другаде, като се овършее житото, смила се без всякакво миене и триориране, с глушината, със зърната, пълни с чернилка, и така се получава една черна пудра, която, смесена с вода и опечена, дава това, което се нарича “хляб наш насущний”.
- Ако го очистим, какво че остане да носим на воденицата – казваха ми в Блатешница. – па бивало е и по лошо: през войната сушехме и мелехме за брашно жир (жълъд), па омесвахме в хляба и реса от леска.*
Иван Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ, С., 2002 г., с. 90.

Примерите са от 19 век. Дали през 15-16 век селското стопанство е било по-продуктивно, по-развито, по-добре организирано, за да издържи извънредните данъци и джизието? Или тогава е бил митичния “златен век” в развитието на човека по българските земи?
Тук определено място за коментар няма, ама съвсем няма…

Дали пък наистина съвсем няма място за коментар?
Тошев, вашите екземплуми от 19 в., отнасящи се към тема за 15-16 в. са направо съкрушителни! Ами нека тогава, след като обичате да препускате с лекота през столетията, да се върнем значително по-назад във времето и видим каква е била ситуацията с хляба на българите ок. 200 години преди идването на османците по българските земи, в епоха навярно по-близка до вашите представи за "златния век" на българите, за да преценим доколо е била по-различна в това отношение!...Григорий Антиох, византийски сановник от втората половина на XII в., е оставил в няколко свои писма едно изключително куриозно и живописно описание на трапезата на българите от региона на Сердика от онова време, включително отнасящо се и за хляба:

"(...)А мъката на ежедневния живот е напълно достойна за оплакване. Защото хлябът се прави от трици или от просо, и то полуопечен, тъй като малко е стоял в огъня. Той е покрит със сажди и пълен с прах, като хляба, печен в пепелта на Синамит...
(...)тамошния хляб... не не беше добре умесен и опечен...Той е пълен с трици и е като начумерен под покрова на саждите, подхожда не за тържествени или сватбени трапези, на които всичко блести и сияе с празничен блясък, но по-прилича на погребални трапези или надгробни гощавки, на които всичко е тъжно, печално и помрачено от нерадостната обстановка...
(...)Ние понякога трябва дълго да търсим хляб без да намерим, или ако намерим, той изобщо не може да се яде, пълен с цели класове, люспи и плява, а още по-лошо е, че той е и сух и изобщо твърд като камък, така че ако един изпитващ дух би поискал хлябовете да станат камъни, обратно на това, което сме чули в Евангелието, то те от само себе си са се вкаменили, та да бъдем подложени на изпитание дори когато се угощаваме. Той е толкова прост и долнокачествен, че ни издрасква небцето и ни измъчва езика и при преглъщане ни остъргва гърлото също като грапав камък, тласкан със сила надолу. Често той образува преграда за дихателната тръба и засяда в гърлото до задушаване на онзи, който го яде, и го прави грозен поради затруднението. той изглежда сякаш че очите му са изскочили, изхвръкнали от клепачите и излезли от собственото си място. И преживяваме изобщо участта на Кронос, като си си дерем всеки ден гърлото с поглъщане на камъни по необходимост...
(...)Прочее не, няма как да го сдъвче, нито начин да раздроби хляба, защото този "прекрасен" хляб е за нас камък на преткновението и скала на съблазънта, поради които ние сме огорчени и отвратени от самия живот...
(...)Така сме обсадени от злото, така е обсипана с камъни крепостта на стомаха ни!... Да не би нашето гърло да е като на пеликаните, така че да понася толкова противен и корав хляб?!"

Чудя се дали дори и за калпавия хляб, който явно го е имало и в 12 и в 19 в., пак са ни виновни османците, или това в случая ще да е последица от другото "робство", византийското, и съответно от поредния демографски и етнографски колапс в историята ни?

[toshev]

За Caballero de Santiago
Ха сега като се прибави към очертаната картина извънредните данъци и джизието и ще разберете за какво иде реч!

[Caballero de Santiago]

Да не би османците да са донесли данъчната система по българските земи? Нима Второто българско царство не е товарело поданиците си с всевъзможни данъци и повинности?

[toshev]

И със джизие ли? Изобщо някой прави ли разлика между българския цар и османския султан който управлява и усмирява "неверници"?

[Sir Gray]

А трябва ли? Каква точно е разликата между двамата, освен идеологическата в нечие съзнание?

[Caballero de Santiago]

Султанът, както и царят (впрочем забележете че в някои извори, а и във фолклора за народното съзнание, което явно не е правело особена разлика, управляващия владетел твърде често си е оставал "цар" и след османското нашествие, а това, струва ми се, отговаря донякъде на въпроса ви) си е гледал политическите интереси на държавата и е управлявал поданиците си както е намирал за добре, извличайки максимална полза от тях. Когато се е налагало е прилагал и твърда ръка и изключителни мерки и средства в интерес на запазването на реда в държавата. Примери за това има не малко в средновековната българска история от преди османското завоевание. Иначе, ако трябва да сме пунктуални, за протокола, българските владетели от ПВЦ И ВБЦ също са усмирявали "неверници", да речем в лицето на бунтуващите се срещу налагането на християнството болярски родове, срещу борещите се за реставрация на езичеството среди от обществото или пък още по-масово срещу еретическите движения, все израз на народното недоволство срещу "системата" . И репресивните мерки в тези случаи, както добре знаем са били жестоки. Но това също се е правело в интерес на държавата, нали? А подобни мерки не е като да не са обезкървявали обществото и да не са се отразявали и на демографските процеси в средновековна България.
За да резюмирам, за народа от край време царя е "господар" и най-грубо казано е поставян
от другата страна на барикадата, независимо дали е имал корона или тюрбан на главата си, понеже винаги му е "бъркал в джоба" (условно казано) и го е принуждавал да изпълнява волята му. Навярно не е случаен фактът, че за oк. общо 4 века средновековни християнски владетели имаме реално само един цар - Петър, който е канонизиран за светец (княз Борис църквата го канонизира по презумпция, при все че на сметката му е тежала доста народна кръв). Спомнете си също народното недоволство, така ясно изразено в основните обвинения на богомилската проповед срещу царя и знатните. Изглежда че за разлика от църквата и официалната владетелска доктрина, народът е припознавал владетеля като харизматична фигура (заради ролята му на защитник) преди всичко във времена на криза и смъртна опасност (във времето на татарското или османското нашествие напр.). И едва около и след края на ВБЦ народът започва да идеализира спомена за фигурата на българския цар като му придава романтичния ореол на мъченик и борец срещу турския нашественик.

[Кухулин]

И със джизие ли? Изобщо някой прави ли разлика между българския цар и османския султан който управлява и усмирява "неверници"?

Джизието по същество не е извънреден данък, а компенсира условието зимми да не участват във войската. В този смисъл мосюлманското население е с утежнено данъчно бреме, защото от своя страна плаща и закат. Разбира се, намаленията в юшура и другите данъци компенсират тази разлика. По този начин единственото отклонение от производствения процес на християните е ангарията, която в разглеждания период е около 4-5 дена годишно, ако не ме лъже паметта. По-късно се появяват тежките извънредни данъци - аваризите - заедно с ангариите по 30-40 дена.

[hanibal]

пп. до казил дели - мисля че всички се съгласихме че статията на ганчо е изсмукана. остана само да уточним някой спорни момети които поражда тя. основно - имаме сведения за роби - българи - може ли да са верни или не. и в какъв мащаб ако са верни е било робството /изобщо може ли да говорим за робство-крепостничество и т.н./

Не е моя работа,но ще си позволя една забележка.Вероятно под Ганчо имаш предвид Христо Гандев.А на същия този Христо Гандев баба е съпругата на Христо Ботев,Венета.Вероятно не е кой знае какво,ама поне малко уважение към хората!!
Извинявам се за отклонението от темата.

[SRH]

Тук на няколко пъти се спомена за чумата като фактор за влияние върху демографските процеси през ХV и ХV² век, пък не бяха дадени някакви кой знае какви сведения. Затова изрових едно изследване, което доста може да допринесе за дискусията. Това е дисертацията на Nukhet Varlik -- DISEASE AND EMPIRE: A HISTORY OF PLAGUE EPIDEMICS IN THE EARLY MODERN OTTOMAN EMPIRE (1453-1600)

The first wave of the pandemic lasted between 1347-1351/52 and in a few years it killed at least one-quarter of the old world's population, if not more.57 Recurrent waves continued throughout the early modern period up to the modern era. As there is an immense literature on the history of the Black Death in Europe and its impact on European societies, it is needless to discuss it any further here.5 Though not as numerous, there are fine works analyzing the effects of the Black Death in the Middle East.59 Unfortunately, there is almost nothing on the history of the Black Death in Anatolia. Therefore, it is difficult even to establish a clear narrative of the Black Death in Anatolia (and the Balkans). Byzantine, Arab, and Armenian sources contain fragmentary information on the subject. Yet, a rough picture can be reconstructed on the basis of these accounts. Almost certainly, the plague first spread to the coastal towns of Anatolia and then proceeded inwards. It was first transmitted to the Black Sea coast, to Trabzon, Sinop, Pera and Constantinople in 1347. From Constantinople, it spread overland to Thrace, Macedonia and Greece in the Balkans.61 As almost the whole coastal area was touched, proceeding inland, plague reached most Anatolian towns the next year.62 It might also have spread inland down the Caucasus to Azerbaijan and Greater Armenia.63 For instance, the town of Tivrik (Divrigi) was hit as early as September 10, 1348.64 The presence of plague in Caesarea and in Antioch, on the mountains of Karaman, in Lesser Armenia, Mardin, and Diyarbakir is also noted in Mamluk sources.65

As for the Turkish sources, they seem at first to be silent on the topic. Yet, one may still find references to the plague upon closer inspection. The content of a few eyewitness accounts testifies to the wide presence of plague in Anatolia during the initial outbreak of the mid-fourteenth century. One of the earliest descriptions of the Black Death was by a fourteenth-century poet and eyewitness to the Black Death, §eyyad Hamza. He lost his family during this outbreak in Aksehir. He wrote a poem about the plague and the pain of losing his loved ones to the disease.67 It is apparent in his verses that this was a pain shared by many of his contemporaries. The fact that plague was greatly influential even in a small town like Ak§ehir might be indicative of its presence all over Anatolia in this period.

Ahmedi (d. 1413) who wrote one of the earliest works on Ottoman history must have been an eyewitness to the Black Death. Although he does not talk openly about the plague in his work, it has been suggested that the effects of plague are revealed in the language of religiosity he uses.68
--------------------
The next outbreak that occurred in Ottoman lands for which we have evidence is the outbreak of 1429/30. The analysis of this outbreak will take us to the introduction of a new element into the picture, namely that of an urban context.

Recurrent plagues and urban setting: Bursa, Edirne, and Istanbul (давам направо към Одрин)
---

Starting from the mid-fifteenth century, almost every plague outbreak that infected Istanbul also touched Edirne. Especially during this period, when plague was introduced to Ottoman lands from western Mediterranean port cities, through the overland route connecting the Adriatic to Thrace, Edirne would get infected every time a new outbreak was introduced. This was clearly illustrated in the case of the wave of plague outbreaks between 1466 and 1476, above. Much of what was observed in the case of Bursa, in terms of Ottoman urban development, trade and industry, seems to apply to the case of Edirne as well. Edirne, like Bursa, attracted immigrants from the beginning of the fifteenth century, because of its rising economy, as well as its charitable establishments. These immigrants would be swept off by each wave of plague outbreaks, and consequently replaced by newcomers.
…..
When plague broke out in mid-summer of 1455 throughout Thrace and reached Edirne, sultan Mehmed II left the city. The Byzantine historian Doukas narrates how he was unable to find the Sultan, as he was moving from place to place because of the pestilence. In Edirne, Doukas heard that Mehmed II was headed towards Philippopolis. When he arrived at that city, he found out that the sultan had left two days before, because the plague had reached there, too. Upon finding out that the Sultan was marching towards Sofia, he proceeded there and finally reached him in the Bulgarian town of Izladi (Zlatitsa), near Sofia, where the Sultan was camping with his army.101 In September, Mehmed II was still in Zlatitsa. When the prince of Moldavia went to him to pay his annual tribute, he found him there and paid his tribute. The outbreak must have continued through the fall in other part of the Balkans.102 It hit Smederevo (Semendire) in early December 1455, which prompted the Serbian despot George Brankovic to leave the city for his estate at Kupinik (Kupiniko) near Belgrade. He is reported to have stayed there in the fresh mountain air waiting for the plague to come to an end.103
---------------------
The second wave (1491-1503)

Following the major wave of plague that lasted for about a decade between 1466 and 1476, there is no indication for the presence of plague in Ottoman lands for about fifteen years. Although the plague was present in several Mediterranean ports around this time, it had not been communicated to Ottoman lands.112 Nor was it present in eastern Mediterranean lands in this interim period.113

Plague would reappear in Ottoman and eastern Mediterranean lands in 1491 after an intermission of fifteen years. This time plague would continue intermittently in Ottoman lands for about twelve years. According to Ottoman historians, this wave of plague came from Thrace. The sixteenth century historian Hoca Saadettin implies that the outbreak began in Thrace in 1491, which suggests an overland contagion. However, the fact that in was also present in Rhodes, the same year, might be indicative of a maritime spread at the same time.114

When the plague broke out, according to Hoca Saadettin, Sultan Bayezid II (r. 1481- 1512) had left Istanbul for Edirne. However, upon hearing the news of the outbreak, he did not stay in one place but visited different cities and then went to Edirne and, after staying there for a week, returned to Istanbul.115 The next year, plague reoccurs in the summer months. This outbreak is mentioned by Hoca Saadettin on the occasion of the army's stay at Edirne in the summer of 1492. According to him, when the imperial army reached Edirne, they found out that a great plague epidemic was ravaging Istanbul. Thus, the army waited in Edirne for four months. When the inhabitants of Istanbul were finally relieved from this ailment in the winter months, the sultan moved towards Istanbul.116 According to Ottoman sources, this outbreak was one of the most destructive plague epidemics of the fifteenth century. In his account of the events in the year 1492, historian Mustafa Ali mentions the outbreak of a great plague epidemic, which hit Ottoman lands, as well as Syria (Aleppo, Damascus) and Egypt.117 According to him, plague affected the entire Anatolian and Rumelian heartlands of the Empire during the months of May, June, and July of the year 1492.
….
According to Hoca Saadettin, plague was again in Ottoman lands for three successive years, starting from 1495. He mentions that plague was accompanied by famine, excessive rains, and floods, especially in Anatolia.123 Three years later in 1498, plague was still seen in Anatolia, as it was in Syria and Egypt.124 The widespread presence of plague in western Anatolian towns during this period is also confirmed by the accounts of travelers. The travel account of Bernardo Michellozzi and Bonsignore Bonsignori, two Florentine gentlemen traveling to the Levant in 1497-8, confirms the presence of plague in western Anatolian towns in the spring of 1498. During their travel from Constantinople to Rhodes through Bursa, and coastal Aegean cities, Michelozzi and Bonsignori, upon receiving the news of plague in the region, had to change their plans for visiting the ancient sites. Instead they took refuge on the island of Chios where they stayed about a month (until mid-June) probably waiting for the plague to abate.125 In mid-summer 1498, an outbreak was ravaging the island of Cyprus, most probably the plague.126 In fact, plague was not only affecting Cyprus but apparently both Cairo and Alexandria as well.127

In 1497, plague was in Istanbul, Anatolia, Albania, and Macedonia, along with Salonica, Sofia, Novi Brdu, and Drac. The Florentine merchant Giovanni Maringhi reports a plague outbreak in Constantinople and Pera in the summer of 1501. Apparently the outbreak lasted until the mid-winter of 1502. It seems the author witnessed multiple outbreaks during his stay in the city since 1497.128 The presence of plague continues in the following years in the Aegean islands and port cities until 1503.129
-------------------------
Recurrent episode of 1511-1513

It is hard to establish whether this was a new wave of the outbreak or simply a continuation of the previous wave of 1490-1503. Since the last reference to plague in Ottoman lands in Philippopolis and Salonica in 1503, it does not reappear in the mainlands of the Empire until 1511. However, there are references to its presence in Ottoman vassal states of Wallachia between 1506 and 1511 and Moldavia in 1512.130 In fact, this might be the origin for this outbreak, as there were no other infected places around this time acting as potential sources for contagion.131

Plague was in Istanbul in 1511 132. This outbreak followed a great earthquake that occurred in 1509 causing a great deal of destruction. During this outbreak a Jewish physician, ilyas bin Ibrahim al-Yahudi who had come to Ottoman lands from Spain, treated many plague patients and wrote a treatise for the purposes of prevention and cure of this disease, upon the request of sultan Bayezid II (r. 1481-1512).133 This outbreak lasted for three years.134

Around the same time that plague was in Istanbul, it was also present in Syria (1511-1514) and Egypt (1513-1514).135 Mortality during this outbreak is recorded as exceptionally high.136 During this outbreak, two sons of prince Ahmed, the son of sultan Bayezid II (r.1481-1512) died in Cairo in 1513.137

In the main-lands of the Empire, we only hear of the plague in Istanbul. However, its sporadic presence in the vassal states of Walachia and Moldavia can be thought as recurrent episodes of the previous wave. Furthermore, outbreaks in Syria and Egypt can hardly be linked to the one in Istanbul, in the absence of evidence proving its presence in any of the points in between.
--------
Footnotes:
56 McNeill, Plagues and Peoples, pp. 161-167; Dols, The BlackDeath in the Middle East, pp. 48-52.
57 For Europe a mortality rate of one-third has been generally accepted. See Philip Ziegler, The Black Death, New York, 1969, pp. 230-31; McNeill, Plagues and Peoples, p. 168. For the Middle East a mortality rate of one-quarter to one-third has been suggested. See Dols, The Black Death, pp. 218-220.
58 See the bibliographies of some recent works on the Black Death and its impact on Europe: Norman F. Cantor, In the Wake of the Plague: The BlackDeath and the World It Made, New York, 2001, pp. 221-230; Samuel K. Cohn, Jr., The BlackDeath Transformed, London, 2002, pp. 281-301; John Aberth, The Black Death: The Great Mortality of 1348-1350, New York, 2005, pp. 183-189; Joseph P. Byrne, Daily Life During the Black Death, Westport, Connecticut, 2006, pp. 299-306.
59 See the bibliography of Panzac, "Waba'," Encyclopaedia of Islam, New Ed., v. 11, pp. 2-4. the Black Death in Medieval Anatolia and its impact on Turkish Civilization", Views from the Edge: Essays in Honor of Richard W. Bulliet, eds. Neguin Yavari, Lawrence G. Potter and Jean-Marc Ran Oppenheim, New York, 2004.
61 Schamiloglu, "The Rise of the Ottoman Empire," pp. 264-265.
62 Dols, "Ibn al-Wardi's Risalah al-naba' an al-waba': A Translation of a Major Source for the History of the Black Death in the Middle East," Near Eastern Numismatics, Iconography, Epigraphy and History, Studies in Honor of George C. Miles, ed. D.K. Kouymjian, Beirut, 1974, pp. 443-455.
63 Dols, The Black Death in the Middle East, p. 62. Avedis K. Sanjian, Colophons of Armenian Manuscripts, 1301-1480: A Source for Middle Eastern History, Cambridge, Mass., 1969, p.86; Dols, The Black Death in the Middle East, p. 46.
64 Gaston Wiet, "La Grande Peste Noir en Syrie et en Egypt," in Etudes d'Orientalisme dediees a la memoire de Levi-Provencal, Paris, 1962, pp. 369-72; Schamiloglu, "The Rise of the Ottoman Empire," p. 10.
65 Dols suggests that when plague hit Antioch in 1348-9, people fled north to central Anatolia, contaminating the region of Karaman and Ceasaria. See Dols, The Black Death in the Middle East, p. 62.
66 Schamiloglu, "The Rise of the Ottoman Empire."
67 A§ik Pasa, Garib-ndme, ed. Kemal Yavuz, Istanbul, 2000, v. 1, pp. xxv-xxvi.
68 Schamiloglu, p. 279, n. 68. See Ahmedi, History of the Kings of the Ottoman Lineage and their Holy Raids against the Infidels, ed. Kemal Silay, Cambridge, 2004.
101 Among the towns affected by plague, Doukas mentions Edirne, Philippopolis, Chersonese. However, according to Sticker and Biraben, plague was only in Hungary, Rhodes, and in Switzerland in 1455 and in 1456 it is confirmed forlocations mentioned by Douukas. If we rely on Babinger, than the dating of the other sources is slightly mistaken. See Babinger, Mehmetthe Conqueror, p. 133.
102 Babinger, Mehmet the Conqueror, p. 137.
103 Konstantin Mihailovic was taken captive in the conquest of Novo Brdo in June 1455 and served as a janissary in the army of Mehmed II until 1463. See Konstantin Mihailovic, Memoirs of a Janissary, Michigan, 1975, pp. 103, 220, n.2.
113 No plague outbreak is mentioned in Egypt, and Syria-Palestine region between 1477-91. See Dols, "The second plague pandemic," pp. 168-9.
114 Plague was in Rhodes in 1491. See Biraben, Les Hommes et lapeste, p. 442.
115 Hoca Saadettin Efendi, Tacii't-tevarih, Istanbul, 1979, vol. 3, pp. 269-70.
116 Ibid., pp. 275-76.
117 Mustafa Ali, Kiinhii'l-ahbar, ed. Ahmet Ugur et. al., Kayseri, 1997, v. 1, part II, p. 868
123 Hoca Saadettin, Tacti 't-tevarih, vol. 3, p. 347.
124 According to Dols, plague was in Syria and Egypt in 1497-1498. See Dols, The Black Death, p. 313.
125 Eve Borsook "The Travels of Bernardo Michelozzi and Bonsignore Bonsignori in the Levant," p. 168.
126 The fact that the outbreak was seen in the hot summer days and that it killed people within a few days suggest that it is most probably the plague.
127 See Eve Borsook "The Travels of Bernardo Michelozzi and Bonsignore Bonsignori in the Levant," p. 172. On their way back from the Holy Lands they had to change one more time their travel plans becuase of
th plague and thus gave up traveling to Egypt. Eve Borsook "The Travels of Bernardo Michelozzi and Bonsignore Bonsignori in the Levant,", p. 173.
128 See Lowry, Ottoman Bursa, pp. 71-2.
129 Biraben, Les Hommes et lapeste, p. 442.
130 Ibid.
131 Ibid. Although plague was in Venice in 1510, it might be hard to link the origin of this outbreak to it, in the absense of evience for infection in either Ragussa or any ports in the Aegian. The presence of plague in Syria and Egypt in 1504 can not be accepted as the origin of this infection when none of the in-between points are mentioned.
132 Biraben, Les Hommes et lapeste, p. 442. inalcik also notes the outbreak of 1511, see Inalcik, "Istanbul," p. 243.
133 Ilyas bin Ibrahim, Micennetii't-tdun ve'l-vebd, Silleymaniye Library, Esad Efendi, Mss. No. 2484/3, ff. 28-42. Also see, Ekmeleddin ihsanoglu, "Endiilus Men§eli Bazi Bilim Adamlannin Osmanh Bilimine Katkilan," Belleten 58 (1994), pp. 565-605.
134 Biraben, Les Hommes et la peste, p. 442. Also see Siiheyl Unver, "Turkiye'de Veba (taun) tarihcesi tizerine," Tedavi Klinigi ve Laboratuvari Mecmuasi 5 (1935), p. 72.
135 Dols, The Black Death in the Middle East, p. 314; idem., "The second plague pandemic," pp. 168-9.
136 Unver, "Turkiye'de veba," p. 77. According to him, in three days 90,000 people died in Cairo. In one of those days 32,000 were lost in a single day. Among them 12,000 were soldiers whose names have been recorded in registers.
137 Cagatay Ulucay, "Yavuz Sultan Selim Nasil Padisah Oldu?" Tarih Dergisi 10 (1954), pp. 138-139, n. 46.

[toshev]

За Sir Gray, пост 368 и за Caballero de Santiago, пост 369

Две мнения – едното без аргументи, другото – твърде витиевато.
Но…! Я хайде обяснете на всички, които четат форума, как българския цар налага „кръвен данък”/девширме на българите, как събира аджеми оглани и им сменя религията, как ги прави еничари и то редовно, в продължение на няколко столетия, както прави османския султан? Нали според вас няма разлика между него и българския цар!? Давайте… Вземете и Дидо да помага.

[gollum]

[ОТ]

Вземете и Дидо да помага.

Все пак, не "Дидо", а "Дибо". Такова име си е избрал той за форума и не е сложно да се изпише правилно. Няма да сгреша, ако напиша, че Дибо е уважаван от всички в този форум и за това си има съществени основания.
[/ОТ]

[Кухулин]

Не е моя работа,но ще си позволя една забележка.Вероятно под Ганчо имаш предвид Христо Гандев.А на същия този Христо Гандев баба е съпругата на Христо Ботев,Венета.Вероятно не е кой знае какво,ама поне малко уважение към хората!!
Извинявам се за отклонението от темата.

Венета е първата жена на дядо му, но не му е баба.

http://www.promacedonia.org/vrb/vbr_2_1.html