Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Разваляне на Унията от 1204г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    продължение

    Интересно би било да предположим, че с такава доста опасна обстановка не може лесно да се наложи духовна власт. Най-лесно явно се получава май с обявяване на нова "свещенна война". Под скиптъра на папското знаме са длъжни да участват всички. В дълго послание с което папата известява новия кръстоносен поход, може да се намерят изрази, от които се вижда с какви средства си служи Инокентий ²²² за привличането на "Войните на Христа".
    На ония който се запишат кръстоносци, папата обещава, яе ще им бъдат назначени " .........особенни защитници, тъй, че имотът им ще се запази цял и непокътнат дотогава, докато не се получи сигурно известие за тяхната смърт или за завръщането им.......Ако лихварите задържат някой от кръстоносците...за да го принудят да внесе установените чрез клетва проценти, ние предписваме със същата строгост те да бъдат заставени да се откажат от дадената им клетва и от исканата лихва.....На всички който вземат върху си бремето чрез лично участие или чрез помощи, даруваме пълно опрощение на греховете.......и т.н"
    Манастирите и църквите трябва да пожертват средства в размер една четиридесета част от своите доходи.
    Сам Инокентий ²²² отделя една десета част от своите приходи, а по-късно съоражава със свои средства и един морски кораб. Кардинал Петър Капуански заминава да помирява враждуващите крале на Франция и Англия - Филип ²² Август и Ричард Лъвското сърце. За подсигуряване на венецианския флот за пренасянето на кръстоносната войска, отива кардинал Стефан.

    Comment


      #17
      продължение 2

      Самия папа се заема с Византия. През 1198 година той се обръща с дълго послание към Алексий ²²² - поканва го да събере войска за похода към гроба господен - и му предлага да бъде приключена вековната вражда между източната и западната църква с подчиняването на Константинополската патриаршия на Рим. Долу-горе обаче по това време успява да избяга наследникът на сваления Исак ²² Ангел ² Алексий ²V. Той посещава папата, но получава уклончив отговор и с подкрепата на своя шурей - германския император Филип ²² Швабски е приет от Бонифаций във Верона. На 24 ноември 1202 година е сключен договор според който след възстановяването на Исак ²² и на Алексий ²V, те са длъжни да изплатят 200 000 сребърни марки, да подържат флота в продължение на една година и да подготвят за поход 10 000 души и накрая църквата да се подчини на Рим.

      Comment


        #18
        продължение 3

        Папата подготвя кръстоносния поход и явно доста добре следи какво се случва за това не случайно се досеща за българския цар Калоян- противник на Византия и може би евентуален съюзник на Рим /събитията, битки няма да се спирам върху тях, основния акцент ще бъде за този "палавник" папата /.
        С писмо до Калоян пристига архипрезвитерът на гърците униати от Бриндизи отец Доминик - "добър познавач на гръцки и латински език".
        Този Доминик не е папски легат, а само обикновен пратеник, който трябва да разбере при какви условия българския цар е готов да стане съюзник на Рим. Дори обръщението на писмото не е като влиятелен господар, а към частно лице - говори се за "знатния мъж Йоан".
        Папата продължава хитро в писмото си :
        "..........Като чухме, че твоите прадеди водели потеклото си от благородното поколение на града Рим и че ти си придобил от тяхното благородство на кръвта и разположение за искрена преданост към римския престол, която ти оказваш като че ли по наследствен дълг, отдавна бяхме вече решили да те посетим с нашите писма и пратеници", но просто ги задържали до сега църковните работи./възможно е несъответствие между цитирания извор и реалния, не знам латински и се доверявам на някакъв превод, в нет-а намерих и друг...но същината на извора е една и съща/.

        Comment


          #19
          продължение 4

          Калоян през това време също действа, превзема Костанция и Варна, Мануил Камица, някогашния ромейски протостратор, засегнат от това, че Алексий ²²² не изпраща откупа, който Калоян определил, за да бъде освободен от плен минава на страната на българите. Той сключва съюз с Добромир Хриз и след падането на Варна двамата военачалници се появяват в Тесалия и разбунтуват Гърция и Пелопонес. Против византийския император въстава и упваителя на Смоленска област Йоан Спиридонаки. В Константинопол вдига бунт самия Йоан Комнин, т.е проблемите на императора са доста големи. Така се стига до 1202 година когато се сключва мирен договр между Алексий ²²² и Калоян.
          На запад се появява друг враг - Емерих, краля на Унгария, който успява да завземе Белград и Браничево. Самия той прикачва към владетелския си титул и названието " цар на България".Калоян успява отново да си ги върне..но да се върнем на папата.

          Comment


            #20
            продължение 5

            В договора които се сключва между кръстоносците и Венеция се говори само за врагове, тази неясна формулировка на договора между тях е приета от Инокентий ²²², поради еднаквия интерес на всички. Венеция има да оправя стари сметки с Византия, а папата иска подчиняването на константинополската патриаршия.
            Тук разбира се, може да напишем нещо и за друг основен играч в този кръстоносен поход, а именно Бонифаций Монфератски, биографията му е твърде интересна, но ще се спрем само на няколко неща: сроден е за мориянския граф, жени се за Елена и се сродява с прочутия род дел Боско, родственик на френския и германския крал. Счита се за "наследник" на брат си Райнер, който някога се оженва за ромейска принцеса и получава като владение Солун.
            След като не успяват да дадат парите искани от Венеция, кръстоносната армия превзема град Задар/Зара/ пречещ на венецианската търговия.
            След превземането, армията се насочва към Константинтинопол....

            Comment


              #21
              продължение 6

              След превземането на Константинопол, папа Инокентий ²²² управлява цяла Европа.
              Би било добре да кажем, че съществуват много изследвания и спорове за отклоненения четвърти кръстоносен поход. Според руските историографи виновника е Инокентий ²²², други смятат, че това е Венеция. Венеция иска да овладее византийските пазари/ има какво да си връща и от погромите от 1172 и 1182 година/, а папата иска световно господство. Дали е странно стечение на обстоятелствата , Венеция и Инокентий ²²² да получат това което искат?
              Или зад тези събития се крие папската фигура, все пак да не забравяме, яе този папа е доста добре информиран, образован и това което постига е доказателство.
              Но, винаги се появява едно "но", всички върви по мед и масло, до като не се стига до датата 14 април 1205 година. Калоян счупва гръбнака на една новосъздадена империя. Унията от 1204 година между Рим и България е факт. Папата трескаво изпраща писма и към Калоян и към новия император Хенрих и към унгарския крал Емерих, но вече е твърде късно Калоян е надхитрил Инокентий ²²². България продължава да бъде под папска юрисдикция, защото положението в Европа е твърде променливо, заобграден от врагове българския цар има нужда от тази уния.
              През 1216 година умира Инокентий ²²² като оставя зад себе си една силна църква с огромно влияние, неговия наследник Хонорий ²²² продължава тази политика на утвърждаване на папската курия като водеща политическа сила в Европа.
              През 1218 година на българския престол се възскачва Иван Асен ²², след поредица от битки, България става водеща регионална сила. Латинската империя загива, наследникът на папския престол Григорий ²Х пише писма до унгарския крал Бела ²V да помогне на латинците, но Унгария не откликва на този призив. Политическата обстановка е променена, папата започва гонения срещу еретици, чрез Инвизицията, има проблеми с Фридрих ²², не успява да направи единна църква между източната и западната. По същество Григорий ²Х не е Инокентий ²²².
              Различната политическа обстановка в Европа налага и промяна. Българския цар вече спокойно може да отхвърли унията, поради факта, че вече не е нужна за гарантиране на някакво политическо спокойствие. Григорий ²Х пише до унгарския крал, че българския владетел приютява еретици и за това може би трябва да бъде наказан, но Унгария не се намесва отново.
              Като заключение мога само да кажа, че далновидността на Калоян и Иван Асен ²² е вън от всякакво съмнение. Унията е факт когато е била нужна, когато вече нещата са променени е отхвърлена. / Няма вечни приятели, има вечни интереси/

              Comment

              Working...
              X