ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[_magotin_]

Възможно е т.нар. пра-българи да са говорели на повече от един език, така както днешните швейцарци говорят на няколко езика. Това впрочем би затвърдило тюркската етимология на нашия етноним българи - мелези.

Няма народ на света, който да се самонарича "мелези". Друг народ може да му "пришие" такова наименование, но сами да са си го дали - малко вероятно.Това твърдение, че някой съзнателно на своя си език се самонареткъл "смесен" и "мелез" може да бъде породено само от богатото въображение на любители без необходимата културологична и етнологична подготовка. "Многото българи" в първобългарските надписи сигурно трябва да означава "многото мелези". Как ли не. Да не говорим, че структурата на българския етноним БОЛГ и АР се проявява отчетливо и в родовите имена като ЕРМИ АР, ЧАКАР АР и т.н Още навремето Бешевлиев сполучливо определи, само на база родови имена, три компонента в прабългарската аристокрация.

За лингвистиката алтаизираните тохари не са вече тохари (индо-европейци), а алтайци (монголци, манджурци, но най-вероятно тюрки).

За щастие лингвистиката не пише историята. Иначе Обама щеше да се счита за англосаксонец, а не за афроамериканец.

[Курт]

Интересното при тези надписи е че са изписани върху варовикови блокчета, а не както останалите български надписи върху колони или плочи. При това положение не може със сигурност да се приеме, че надписите са достигнали до нас в пълен вид. Колкото до гръцкия език - става въпрос не за нормален текст, а за криптограми. За сравнение подобни криптограми масово се откриват в старобългарските манастири, като Муфатлар например и днес се набеждават за "прабългарска руническа писменост".
Колкото за тюркоалтайския произход на прабългарите направо ми е странно как все още може да има хора които да я поддържат.

------------------
Стан надписите от Силистренските плочки не са достигнали в цялостен вид. От разчитането което предоставям се вижда че са фрагменти от поминателни надписи.
Що се отнася до Мурфатлар, съществуването на българско некирилско и неглаголическо писмо, там ясно се вижда, вкл. и много от буквите в Мурфатлар могат да се разгледан като предци на някои кирилски и глатголически букви. Паралелите с "донско-кубанското писмо" са очевидни. Интересен факт е че почти до падането на България под византийска власт, паралелно със славянобългарската официална норма, се е използвал и езика на прабългарите, твърде различен, фиксиран в мурфатларските надписи, за мен това е език близък до аланския. Но спирам до тук да не дразним част от аудиторията!

[Юлиан Август]

Няма народ на света, който да се самонарича "мелези". Друг народ може да му "пришие" такова наименование, но сами да са си го дали - малко вероятно

"Смесен народ" може да се тълкува различно, включително и в контекста на съюз от различни племена. Дали възникнало от само себе си или "пришито", няма голямо значение. Така или иначе веднъж е било възприето и така да си е останало, подобно на алеманите - тяхното пък си означава точно "сбирщина". Впоследствие никой не го е възприемал като обидно.
Иначе си прав, с лингвистика произход не се доказва, макар по времето на ВПН те да са били много по-тясно свързани, от колкото днес или изобщо след Великите географски открития и Колониалната епоха.

[Гост]

Христо Тамарин
Аз не зная как да класифицирам прабългарския език. Уважаемият проф. Добрев, който е започнал тази тема, го класифицира като алтайски, доколкото разбирам.
От своя страна, ТЮРКСКИТЕ езици могат да се разделят на ЧУВАШКО-ТЮРКСКИ и БАШ-ТЮРКСКИ. БАШ-ТЮРКСКИТЕ езици се делят на огузко-тюркски, къпчашко-тюркски, карлукско-тюркски, и др.
Доколкото прабългарският език е неизвестен, трудно е да го класифицираме. Обикновено го класифицират в групата на ЧУВАШКО-ТЮРКСКИТЕ езици, дори самата група някъде я наричат БУЛГАРСКА.

Многоуважаеми Господин Тамарин, благодаря Ви най-сърдечно за толкова благовъзпитано-компетентното присъединяване към тази дискусия.

Още в основата и началото си Тюркското езиково семейство или само Тюркските езици се подразделят на Ре-езици или Огуротюркски езици, които от вътрешна гледна точка се наименоват като Български [Bulgar] езици и на които като цяло противостоят Зе-езиците или още Огузотюркските езици,
които на по-частните си равнища се подразделят на Огузски езици, Къпчашки езици и др.
с техните по-дробни деления.

Към началото на ²²² в. пр.н.е. в Българските езици вече са обособени трите им основни подгрупи - Аварска подгрупа, Болгарска/Прабългарска [Bolgar] подгрупа и Хазарска подгрупа, като имена и отделни думи от тези езици са запазени в древнокитайските летописи, но особено голям от този период
е броят на прабългарските думи в монголските езици.

Българските езици съществуват или се използват през Късната Античност и Ранното Средновековие
по необятната територия от Байкал до Рейн от изток на запад и от Балтийско море до Средиземно море от север на юг, където попадат също така и Балканите и Мала Азия.

След края на Ранното Средновековие народите и племената, носители на българските езици, се смесват и претопяват в съседните им племена и народи, като по този начин отмират и изчезват и техните диалекти или езици, като единствено продължава и днес съществуването си чувашкият език от Болгарската/Прабългарската подгрупа на Българските езици.

Според възприетата класификация ТЮРКСКИТЕ езици наред с МОНГОЛСКИЯ и тунгусо-манджурския СА АЛТАЙСКИ езици.

Според някои изследователи Тюркските, Монголските и Тунгузо-манджурските езици
имат общ произход и на тази основа те се обединяват в Алтайското езиково семейство.

Според други изследователи тези езици имат не единствено някои общи структурнотипологически черти, но и донякъде обща история, по време на която те не само си разменят множество лексико-граматични елементи, но в тях като цяло възникват и се развиват нови структурни елементи, което позволява тези три езикови семейства да се обединяват в групата на Алтайските езици, по-конкретната квалификация на които по-нататък се постига чрез определянето им като Алтайски езиков съюз, към която гледна точка се присъединявам и самият аз.

И все пак, позволете ми да отбележа, че само по себе си нивото или сферата на научна дейност само на Тюркските езици е напълно достатъчна като неизчерпаемо-огромен корпус от емпиричен материал, на основата и с оглед на който да се доказват именно и единствено като прабългарски засвидетелствани вече лексеми или граматични форми, а така също и да се възстановяват с много голяма доза на сигурност нови такива, без изобщо да става нужда да се прескача на по-горното и много несигурно ниво на Алтайските езици, както и да се разбират те.

Да превеждате текст само въз основа на предполагаемо разделяне на текста на думи и на предполагаемо значение на тези предполагаеми думи и без понятие за граматиката на неизвестния език, това не може да бъде никак надеждно.
Въобще, ако не се съобразявате с граматиката, бихте могли да прочетете едва ли не всичко, което Ви хрумне.

Благодаря Ви, че толкова категорично-определено подчертавате ролята и значението на граматиката при разчитането на непознати текстове и ми позволете, ако досега не сте попадал на моя сайт,
да ви препоръчам да се запознаете с моя опит и моите намерения в тази насока:

http://bolgnames.com/text/Inscription_21a.html

http://bolgnames.com/text/Inscription_21b.html

Уважаемият проф. Добрев, ерудиран лингвист-тюрколог, е предположил, че онова ма е общотюркска отрицателна частица. Надписа той като че ли превежда на делиормански така: "Авджи, гитме гиле!", като предполага, че гил значело град на прабългарски. Ловецо, не ходи в града! Ловувай извън града. (Според Вас, уважаеми Курт, гил значело къща или стая или стена. Не мога да взема отношение по този спор. Надявам се уважаемият проф. Добрев да вземе тук думата.)

В това отношение не може да има никакво съмнение, защото думата к/гил е засвидетелствана и в надписи и текстове от Волжска България и то точно с такива значения като “деревня” и “город” [Федотов М. Р., Этимологический словарь чувашского языка. Чебоксары, 1996, т. 1, стр. 291-292].

[Stan]

проф. Добрев:
"особено голям от този период е броят на прабългарските думи в монголските езици"
Би ми било интересно да узная поне няколко прабългарски заемки в монголския.

[Курт]

"Към началото на ²²² в. пр.н.е. в Българските езици вече са обособени трите им основни подгрупи - Аварска подгрупа, Болгарска/Прабългарска [Bolgar] подгрупа и Хазарска подгрупа, като имена и отделни думи от тези езици са запазени в древнокитайските летописи, но особено голям от този период е броят на прабългарските думи в монголските езици."
Интерсно само къде е прочел тези фантастични сведения проф.Добрев??
В 3 в. пр. н. е. китайците съобщават трите основни алтайскоезични групи хунну, дунху и сушен.
Булодзите и хуа (аварите) са част от юечжите гравитиращи около д-вата Чеши, където се говори тохарски език - тох.(а).

"Българските езици съществуват или се използват през Късната Античност и Ранното Средновековие
по необятната територия от Байкал до Рейн от изток на запад и от Балтийско море до Средиземно море от север на юг, където попадат също така и Балканите и Мала Азия." - Доста нелепо твърдение, къде е този "прабългарски суперетнос" останал така незабелязан от изворите!
Сякаш е преписано от някой рускоезичен пантюркистки форум.

Е аз не мога да бъда "уважителен" когато ни се пробутват такива псевдонаучни безсмислици!

Смятам че въпросът за прабългарския език тепърва трябва да се изследва, в тясна връзка с археологичната характеристика на прабългарите. Не може археологични сармати, да са говорили "тюркски" език още в края на старата и началото на новата ера. Прабългаристиката може да се разглежда едниственно като част от сарматологията!

[napoletano]

проф. Добрев:
"особено голям от този период е броят на прабългарските думи в монголските езици"
Би ми било интересно да узная поне няколко прабългарски заемки в монголския.

Една напълно непретенциозна дума е *otaɣ "група хора, глутница, стадо", заета в руски ватага (през старобългарски) и в полски wataha "глутница". В съвременния монголски отог означава също "група хора, племе, клан". В речника на Кашгари otaɣ означава "шатра, жилище" (ДТС-373), а значението се е развило до "стая" в някои тюркски езици (огузка група - откъдето бълг. одая). В прабългарския обаче семантиката е вървяла в посока "шатра, жилище" > "лагер" > "група хора", подобно (частично) развитие има и в якутското отуу "шалаш; место временной стоянки". Предвид лабиалното в- - ватага си е 100%-во наследство от тюркския праезик - като ваiати, вечемъ и.т.н.

[Гост]

Би ми било интересно да узная поне няколко прабългарски заемки в монголския.

Поради ламбдаизма и ротацизма си повече от сигурни прабългарски заемки в монголските езици са залуу “юный, молодой”; čiłaγun “камък”, silüge “шиле”; dajir “елен”, üker “бик”, а така също и даахи, dağagan “вълна”(овча), dėŋri “heaven”, сагидак, садак “колчан”, türgen “быстрый; вспыльчивый”.

[Курт]

Наполетано, какво ще кажеш за авестийското vãthwa, vãthwâ – група от хора, отряд.
В осетински utыg - група хора. Абаев го извежда от тюркски, но наличието на авестийското понятие, поставя тюркския първопроизход под съмнение.
Явно нашето ватах - предводител има повече ирански корени, или оттох./а/ wotak, тох./б/ yatka – водач, в езика от Крорайна (тохарски със силно индийско влияние) jutiga – водач, вожд.

[случайно прелитащ]

Общо с това?

WORD: ветвь (разклонение)

GENERAL: ве́тка, укр. вiть, др.-русск., ст.-слав. вѣтвь, собир. вѣтвие, болг. ве́тка, ве́тва, ве́я, словен. vȇja, чеш. větev, слвц. větev; др. ступень гласного чередования: словин. vjĩtev, словен. vȋtva, польск. witwa "ива". Далее, сюда же вью, вить.

ORIGIN: Родственно др.-прусск. apewitwo, witwan "ива", лит. vytuvaĩ мн. "мотовило", vytìs "лоза", греч. οἶσος, οἰσύᾱ (*voituvā), ἰτέα (ιτεα) "ива", ἴτυς "обод колеса", лат. vītis "усик, лоза", vītex "авраамово дерево, vitex agnus castus", д.-в.-н. wîda "ива", др.-инд. vētasás -- вьющееся водное растение "Calamus rotang, розга", авест. vaēiti- "ива", нов.-перс. bîd "ива"; см. Уленбек, Aind. Wb. 295; Фик, GGA, 1894, 238; Траутман, BSW 347; Лагеркранц, Zur griech. Lautgesch. 31; Мейе, Et. 305; MSL 14, 346; Фортунатов у Когена, ИОРЯС 17, 4, 402; М. -- Э. 4, 648.

[Христо Тамарин]

Много добре знам кои са алтайските и кои иранските езици и какъв е тохарския език.

Ако знаете добре възприетата терминология, уважаеми Курт, моля изразявайте се добре. Понеже ето какво бяхте написали:

Езикът на прабългарите едва ли е бил нещо единно, основната маса, вкл. и управляващиата династия Дуло (Дуласи, двали) е говорела на алански, но е имало и племена, прослойки която е говорела алтайски, А НЕ ТЮРКСКИ ЕЗИК, подчертавам алтайски, подобен на чувашкия с ясни паралели в монголски и тунгусо-манджурски! .. Но в Силистра и в Мурфатлар, както и надписите от Наги-Сент-М. са ясни "алано-български"!

Тюркските езици изглежда имат някои общи черти с монголски и тунгусо-манджурски и поради това тези езици се обединяват в алтайската група. Вече Ви попитах: Оспорвате ли факта, че известният чувашки език е много по-близо до известния турски език, отколкото до известния монголски език? (Това е чисто лингвистичен въпрос, а не въпрос от историята.) Ако не го оспорвате, то защо оспорвате наличието на тюркската група езици, включваща и чувашкия? Такава група трябва да има и за нея е възприет лингвистичният термин "тюркски езици". Друг термин ли предлагате за тази група? Тюркско-чувашка? Чувашко-тюркска? Булгаро-тюркска? Я да си остане просто тюркска група, понеже за нейните две подразделения вече си имаме термини: първата подгрупа е "чувашка/булгарска/огурска", а втората е "баш-тюркска", "собствено-тюркска", или огузка. Ето как уважаемият съфорумник проф. Добрев е разяснил въпроса:

Още в основата и началото си Тюркското езиково семейство или само Тюркските езици се подразделят на Ре-езици или Огуротюркски езици, които от вътрешна гледна точка се наименоват като Български [Bulgar] езици и на които като цяло противостоят Зе-езиците или още Огузотюркските езици, които на по-частните си равнища се подразделят на Огузски езици, Къпчашки езици и др. с техните по-дробни деления.

В историята има доста случаи "едно общество - два (или повече) езика". Римската империя (латински/гръцки), Османската империя (турски/арабски/персийски) и др. Приемам, че подобно нещо Вие, уважаеми Курт, предполагате и за обществото на прабългарите - в онова общество говорели поне на два езика: пара-чувашки и пара-осетински.

Забележка 1: Да се е получил език-смес е невероятно. Ако предполагате в крайна сметка единствен език и този език ни беше известен, то със сигурност щеше да е възможно да се прецени дали той произхожда от пара-чувашкия или пък от пара-осетинския (но не и от двата).

Забележка 2: Произходът на езика по определение се оценява на принципа на времевия континуум, а не въз основа на речниковия състав или някакви други характеристики. Произходът на езика не определя произхода на народа, който говори на него, ако въобще терминът "произход на народа" е дефиниран.

Предполагайки два "пра-български" езика, пара-чувашки и пара-осетински, възниква проблемът кой от тях следва да се нарече "пра-български" или "булгарски". Този проблем е само терминологичен и не е по същество. Според възприетата терминология именно пара-чувашкият се нарича "пра-български" или "булгарски". Няма как и не си струва да се променя терминологията. Терминологичните спорове пречат нещата да се разглеждат по същество. Приемаме, че "пра-български" или "булгарски" значи пара-чувашки и толкова. За пара-осетинския остава свободен терминът "алано-български".

И тъй, предполагаме, че в обществото на пра-българите се говорело на два езика - на булгарски (пра-български) и на алано-български. Първият език се поставя в огурската група на тюркските езици (които вкупом са си алтайски), вторият - в иранската група на индо-европейските езици.

За да бъдат добре разбрани, тезите би следвало да се изразят в тази или в подобна терминология. Например, тезата на уважавания специалист по средновековна стопанска история Петър Добрев се изразява така: в обществото на пра-българите се говорело само на алано-български, а дискутираният в тюркологията булгарски език е фикция (измислица).

Иначе проф.Добрев доста се пообърка в класифицирането на "прабълг.език", то мина през тюркските, сега от вас разбирам че го определил като "алтайски"? Между другото чувашкият език е доста по-далече от всички тюркски езици, вкл. и специалисти като Менгес, го отделят от тюркската група.

Нали стана вече дума, че ако един език е тюркски, няма как той да не алтайски? С особеното положение на чувашкия език в групата на тюркските езици всички са съгласни. Не виждам точно тук да се е пообъркал проф.Добрев.

Хубаво, но явно не всички прабългари са говорили алтайски. И това добре се демонстрира от сарматската материална култура. Нещата трябва да се разглеждат комплексно, изолираното фантазиране на разни преходи р-л езици и пр. е безпредметно ..

Да повторя, предполагаме, и аз, и Вие, че в обществото на прабългарите се говорели два езика: булгарски (алтайски, пара-чувашки) и алано-български (индо-европейски, пара-осетински). Сега говорим на славяно-български.

В случая надписът е на език близък до осетинския, да го наречем "алански".

Проблемът поне за мене е, че не съм срещал лингвистически издържано изложение точно на тази теза, а именно, че разглежданите надписи са на алано-български (пара-осетински). По методология, разчитанията на алано-български приличат на хрумналите ми "Добре дошли в Ситово!" и "Ох, ти, джигитино, не се смей!". Докато изложенията на противната теза (надписите да са на пара-чувашки) са поне формално издържани. Аз обаче не съм тюрколог и повече от формалната коректност не мога да преценя. Следователно, спорът отива в областта на лингвистите-тюрколози. Принуден съм да считам, че лингвистите-иранисти не са изложили своя теза.

За охси, много просто, имаме иранска заемка в тюркските езици, както и мнооого мноого други! какво те учудва!??? това изобщо не може да бъде аргумент!

Никак не ме учудва наличието на многобройни ирански заемки във всички тюркски и във всички славянски езици. Редно е да си направите извода, че речниковият състав не може да определи произхода на езика (вижте по-горе двете мои забележки). Колкото и чужди заемки да има в един тюркски (или славянски) език, той си остава тюркски (съответно славянски) по произход. Спомнете си, аз възприех Вашето хош като превод на охси. И без да се съобразявам с никакви езикови правила, достигнах до превода "Добре дошли в Ситово".

За "ма" като отрицателна частица - в случая имаме ностратическо понятие!

Ностратическите понятия на лингвистиката по принцип не могат да имат практическо приложение.

А не може {ли} тези надписи да са{,} както казва Р.Рашев{,} гръцки надгробни от Х-Х²в. и да нямат нищо общо с прабългарите{?}.

Може, разбира се.

Цялата лингвистична проблематика относно пра-българите е наложена от историята. На пра-българите промоция им е направила и им прави историята. Ако останем само в сферата на лингвистиката, то от никакви пра-българи няма нужда, за да се обясни "лингвистичната действителност".

Колкото за тюркоалтайския произход на прабългарите направо ми е странно как все още може да има хора които да я поддържат.

По текущата тема тук досега в моите писания е ставало дума само за произхода на езика. Какво означава произход на прабългарите аз не знам.

Вече допуснах, че е възможно в обществото (империята!) на прабългарите да са се говорели два езика: булгарски (алтайски, пара-чувашки) и алано-български (индо-европейски, пара-осетински). Писах, че само въз основа на пара-чувашкия съществуват адекватни опити за разчитане на малкото текстови останки.

От друга страна, по-принцип разчитане не е възможно при толкова малко текстовите останки. При доста повече текстови останки етруският език и досега се счита за неизвестен.

При толкова малко текстовите останки (и при липса на паралелен текст на познат език) разчитането е възможно само ако отнякъде знаем от коя класификационна група е предполагаемият език (на кой познат език прилича). Ако няма предположение на кой език да прилича (именно предположение, произволно от гледна точка на лингвистиката), то няма никакъв начин за разчитане. Поради това, неадекватно е обвинението, че някой си предполагал тюркски произход за езика на пра-българите и едва тогава привеждал версии на превод. Ами иначе не може.

Нека квалифицирани лингвисти-иранисти да предложат лингвистично състоятелни опити за разчитания на текстовите останки, считани за пра-български. Чак тогава ще преценяваме кои разчитания са по-адекватни. Такива опити аз не съм срещал. Всички опити, които съм срещал, са лингвистично несъстоятелни.

Разбира се, за мене въпросът си остава открит.

При толкова малко текстови останки лингвистиката сама не може да даде отговор на проблема за произхода на езика на пра-българите. Този език е просто неизвестен.

Няма народ на света, който да се самонарича "мелези". Друг народ може да му "пришие" такова наименование, но сами да са си го дали - малко вероятно.

Има даже народи, които си нямат свой собствен етноним.

Между другото, миналата година си купих от книжарница в Германия "Етимологична карта на Европа" (Atlas der Wahren Nahmen, Etymologische Karte Europa, KALIMEDIA, Euro 6.00, ISBN:978-3-9810301-4-3). България е "Gemischtes Land", София е "Weisheit", Пловдив - "Pferdefreundstadt".

================================================== ====

За лингвистиката алтаизираните тохари не са вече тохари (индо-европейци), а алтайци (монголци, манджурци, но най-вероятно тюрки).

За щастие лингвистиката не пише историята. Иначе Обама щеше да се счита за англосаксонец, а не за афроамериканец.

"Смесен народ" може да се тълкува различно, включително и в контекста на съюз от различни племена. Дали възникнало от само себе си или "пришито", няма голямо значение. Така или иначе веднъж е било възприето и така да си е останало, подобно на алеманите - тяхното пък си означава точно "сбирщина". Впоследствие никой не го е възприемал като обидно.
Иначе си прав, с лингвистика произход не се доказва, макар по времето на ВПН те да са били много по-тясно свързани, от колкото днес или изобщо след Великите географски открития и Колониалната епоха.

Лингвистиката и историята са различни неща. По език Обама е англоговорящ, не е славянин, не е тюрк.

С лингвистиката се доказва произходът на езиците. Дали изводите на лингвистиката по някакъв начин ще се ползват например в историята (или политиката), това зависи от историците (и съответно от политиците).

Произходът на родния език на Обама се определя от лингвистиката. Тя го класифицира в германската група на индоевропейските езици.

Аз не коментирам произход на народи, етноси и т. н., понеже тези понятия не са дефинирани.

[случайно прелитащ]

Значи имаме си ние няколко прекрасно-уникални по своята цялостност-съдържателност прабългарски надписа, крити досега по мазетата на музеите и неизвестни на широката общественост, защото ... са квалифицирани като "странни", т.е. неотговарящи на доктринерско-несъкрушимата и задължитело-предпоставената тюркска теория, и граматично цялостни - за разлика от "инвентарните"; те биват разчетени изцяло и убедително с ИЕ източноирански езици, и не щеш ли, сега трябва да се съмняваме дали сме срещали "лингвистически издържано изложение точно на тази теза, а именно, че разглежданите надписи са на алано-български (пара-осетински). " Как не, моля Ви, разправяйте ги на други. Освен това пропускате маса материали по тези въпроси, които отдавна са предоставени на форума в съответните теми, свързани с произхода на прабългарите. Настоящите отчасти ги преповтарят. А, че и там някои се съмняват в очевидното, подобно на други - съмняващи се в кръглостта на Земята, е друг въпрос, но той няма отношение към обективността.

[Stan]

Една напълно непретенциозна дума е *otaɣ "група хора, глутница, стадо", заета в руски ватага (през старобългарски) и в полски wataha "глутница". В съвременния монголски отог означава също "група хора, племе, клан". В речника на Кашгари otaɣ означава "шатра, жилище" (ДТС-373), а значението се е развило до "стая" в някои тюркски езици (огузка група - откъдето бълг. одая). В прабългарския обаче семантиката е вървяла в посока "шатра, жилище" > "лагер" > "група хора", подобно (частично) развитие има и в якутското отуу "шалаш; место временной стоянки". Предвид лабиалното в- - ватага си е 100%-во наследство от тюркския праезик - като ваiати, вечемъ и.т.н.

Това е много интересна дума, но във кой прабългарски надпис точно се среща? А може би е регистрирана в някой старобългарски ръкопис написан в Дунавска България. Защо руската и полска дума да не са заемка например от аварския, хунския или татарския език?

Същото се отнася и за следващите думи
проф. Добрев Цитат:
"Поради ламбдаизма и ротацизма си повече от сигурни прабългарски заемки в монголските езици са залуу “юный, молодой”; čiłaγun “камък”, silüge “шиле”; dajir “елен”, üker “бик”, а така също и даахи, dağagan “вълна”(овча), dėŋri “heaven”, сагидак, садак “колчан”, türgen “быстрый; вспыльчивый”

Когато се говори за езика на прабългарите защо не се дават примери със сигурни прабългарски думи, най-добре да са регистрирани в паметници от Дунавска България. Защо от Дунавска България?
1. Защото в Дунавска България през V²²²-Хв. се ползвали три езика: прабългарски, славянски и гръцки и следователно според елементарната логика думи и имена, които не са славянски или гръцки (за имената и хриситянски), трябва да са прабългарски. За сравнение Вложка България - когато българите се заселват там вече е имало, т.е. те заварили разнородно население от финоугорски и тюркски, т.е. тук метода на изключването не може да се приложи.
2. От Дунавска България имаме множество домашни писмени паметници от ²Х-Хв., в които има регистрирани множество множество неславянски и негръцки думи и имена, за които можем да приемем че са прабългарски. За сравнение от Волжска България нямаме нито един домашен писмен паметник от ²Х-Хв.

Като се има предвид горното, мисля че безспорно прабългарските следи (езикови, културни, археологически) много по-ясно и сигурно могат да се хванат при дунавските българи, а не при волжките. При това нека да видим произхода на сигурните прабългарски думи и имена регистрирани в извори от V²²-Хв. в Дунавска България
И тъй като азбуката започва с "А" и името на създателя на Дунавска България започва с тази буква, то е редно да започнем с:

А
Аспарух - ........

послепис: не лошо да забравим за чувашите като потомци на волжките българи
1. защото е доказано, че са вторично тюркизирани финоугри
2. защото волжките българи от началото на Хв. са мюсюлмани, а чувашите до среда на Х²Хв. са езичници
3. защото, както показва самоназванието им те са чуваши, а не българи.

[Stan]

Пропуснах нещо, за което е много съществено
"алано-българи" - такова животно няма. Има алани, има и българи, които рязко се различават по погребални обичаи, антропологически тип, керамика и т.н. Има и смесени алано-български селища и некрополи в Хазарския каганат, но те се определят като такива именно защото в тях се проследяват ясно български и алански традиции. В Дунавска България няма абсолютно никакви следи от присъствието на население от алански произход или отделни групи българи с предполагаем алански произход. Най-добрият пример в това отношение са некрополите - при над 2000 сигурни български гроба, няма нито един предполагаем алански. Т.е. аланите не са повлияли на българския език и ако има, а то има, общи неща, то е следствие от общият произход на аланита и българите.

[Курт]

Пропуснах нещо, за което е много съществено
"алано-българи" - такова животно няма. Има алани, има и българи, които рязко се различават по погребални обичаи, антропологически тип, керамика и т.н. Има и смесени алано-български селища и некрополи в Хазарския каганат, но те се определят като такива именно защото в тях се проследяват ясно български и алански традиции. В Дунавска България няма абсолютно никакви следи от присъствието на население от алански произход или отделни групи българи с предполагаем алански произход. Най-добрият пример в това отношение са некрополите - при над 2000 сигурни български гроба, няма нито един предполагаем алански. Т.е. аланите не са повлияли на българския език и ако има, а то има, общи неща, то е следствие от общият произход на аланита и българите.

---------------------------------------------------------------------
Те и самите алани са продукт на дълга етногенеза и наслагване на на по-стари сарматско население (което стои в основата на дигорите) и по-ново собствено аланско (иронско) населеине.
---------------------------------------------------------------------
Добре Христо, стигаме до някакво съвпадение на мненията, пара-алански и пара-чувашки (може би да го наречем сарвирски) език, или както се изрази Маготин, източно-ирански език с алтайски заемки.
-----------------------------------------------------------
Петър Добрев изобщо не включва аланите в своите етногенезисни схеми. За него прабългарите са авестийски бактрийци прогонени от кушаните към Кавказ?