По време на миграцията си начело на Великото Преселение на Народите от Централна Азия към Централна Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските или в най-новата научна терминология – болгарските племена и народи достигат, преминават или се установяват на различни места и области, където оставят голям брой надписи или пък топоними, географски имена – на реки, езера, местности, области, височини, планини, населени места и др.
Пак по време на тази миграция прабългарите влизат в различни по интензитет и продължителност социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с изключително голям брой други племена и народи, по силата и в условията на които прабългарски имена, в това число и етноними, календарно-циклови години и месеци; думи, включително и титли, цялостно-завършени изречения и даже сравнително обемисти текстове се пренасят, заемат и съхраняват в езиците и диалектите, а така също и в устната или писмената словесност на тези племена и народи.
При голяма част от случаите процесът на заемане е вътрешно-интегративен, до който се стига едва след и в резултат на смесването и сливането на прабългарите с другите племена и народи, откъдето пък и самите заемки по същество са вътрешно-интегративни, както е например при прабългарските по произход и структурнотипологическа принадлежност имена и думи в българския, унгарския, татарския и още много други езици и диалекти.
Каменен надпис от околностите на Силистра на гръцка графика
и южнодунавски прабългарски диалект от ²Х в.:
ΟΧΣΙ ΤΖΙΤΜΑ ΓΙΛΕ - Охши, не отивай в града!
--------------------------------------------------------------------------
Οχσι - мъжко лично име от *ох стрела чрез деят.суф. -ши, фонетичен вариант на -чи (срв. алкаши от ПреслНадпис), от дунболг. *окчи стрелец; майстор на стрели; τζιτμα - отриц.форма на *чит- “отивам, тръгвам” – огузотюрк./тур. git-, тук с редуване к-ч, както при чаша от срперс. кьасе, но и югозапбълг. диал. читя-китя(НарПес); γιλε – датив на дунболг. *гил “град”, вж. Сар-кел; волгаболг. к/гил има и такива значения като “деревня” и “город” [Федотов М. Р., Этимологический словарь чувашского языка.
Чебоксары, 1996, т. 1, стр. 291-292].
================================================== ========
Авчи - ...на старобългарския суф. -÷èè, който в действителност е пренесеният и зает в българския език общотюркски по принцип и прабългарски в частност деятелен суф. -či, засвидетелствуван доста преди това, под 684 г., и в кавказоболгарския език като словообразувателен елемент на мли Авчи, носено от “некоего знатного князя по имени Авчи, имевшего титул тархана” [Каланкатуаци 1984, 132,213-214] и образувано очевидно-безспорно на основата на квболг. *ав лов, така че апелативът генетична основа на това име *авчи трябва да е от един ред с други такива, собствено тюркски лексеми наименования за обозначаване на лице по предмета на неговата дейност като сттюрк. avčï, стогуз. awçı, кум. авчу, каз., ккалп. авшы, тат. авчы, узб. авчи, уйг. овчи “охотник; зверолов; рыбак” [ДТС, 68-69; ЭСТЯз-а, 62-64; DLT-1, 63].
================================================== ========
тилясвам *позеленявам: Лиляно, Лилянчице, що ти лице лилясало, лилясало, тилясало?(Добруджа) [НарПес]. – от болг. *тäл зелен, вж. чув. ç¢л, болг. ĵäl [ЭСТЯз-й, 162], огузотюрк./тур. yaş влажен, мокър.
Пак по време на тази миграция прабългарите влизат в различни по интензитет и продължителност социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с изключително голям брой други племена и народи, по силата и в условията на които прабългарски имена, в това число и етноними, календарно-циклови години и месеци; думи, включително и титли, цялостно-завършени изречения и даже сравнително обемисти текстове се пренасят, заемат и съхраняват в езиците и диалектите, а така също и в устната или писмената словесност на тези племена и народи.
При голяма част от случаите процесът на заемане е вътрешно-интегративен, до който се стига едва след и в резултат на смесването и сливането на прабългарите с другите племена и народи, откъдето пък и самите заемки по същество са вътрешно-интегративни, както е например при прабългарските по произход и структурнотипологическа принадлежност имена и думи в българския, унгарския, татарския и още много други езици и диалекти.
Каменен надпис от околностите на Силистра на гръцка графика
и южнодунавски прабългарски диалект от ²Х в.:
ΟΧΣΙ ΤΖΙΤΜΑ ΓΙΛΕ - Охши, не отивай в града!
--------------------------------------------------------------------------
Οχσι - мъжко лично име от *ох стрела чрез деят.суф. -ши, фонетичен вариант на -чи (срв. алкаши от ПреслНадпис), от дунболг. *окчи стрелец; майстор на стрели; τζιτμα - отриц.форма на *чит- “отивам, тръгвам” – огузотюрк./тур. git-, тук с редуване к-ч, както при чаша от срперс. кьасе, но и югозапбълг. диал. читя-китя(НарПес); γιλε – датив на дунболг. *гил “град”, вж. Сар-кел; волгаболг. к/гил има и такива значения като “деревня” и “город” [Федотов М. Р., Этимологический словарь чувашского языка.
Чебоксары, 1996, т. 1, стр. 291-292].
================================================== ========
Авчи - ...на старобългарския суф. -÷èè, който в действителност е пренесеният и зает в българския език общотюркски по принцип и прабългарски в частност деятелен суф. -či, засвидетелствуван доста преди това, под 684 г., и в кавказоболгарския език като словообразувателен елемент на мли Авчи, носено от “некоего знатного князя по имени Авчи, имевшего титул тархана” [Каланкатуаци 1984, 132,213-214] и образувано очевидно-безспорно на основата на квболг. *ав лов, така че апелативът генетична основа на това име *авчи трябва да е от един ред с други такива, собствено тюркски лексеми наименования за обозначаване на лице по предмета на неговата дейност като сттюрк. avčï, стогуз. awçı, кум. авчу, каз., ккалп. авшы, тат. авчы, узб. авчи, уйг. овчи “охотник; зверолов; рыбак” [ДТС, 68-69; ЭСТЯз-а, 62-64; DLT-1, 63].
================================================== ========
тилясвам *позеленявам: Лиляно, Лилянчице, що ти лице лилясало, лилясало, тилясало?(Добруджа) [НарПес]. – от болг. *тäл зелен, вж. чув. ç¢л, болг. ĵäl [ЭСТЯз-й, 162], огузотюрк./тур. yaş влажен, мокър.
Comment