Съобщение

Collapse
No announcement yet.

ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Stan написа Виж мнение
    Ако те разбирам правилно, искаш да кажеш, че прабългарският език няма нищо общо с езика, на който са написани орхоно-енисейските паметници, т.е. с езика на древните тюрки.
    А каква е разликата между огурския и уйгурския и в кои огурски паметници от V²²-V²²²в. виждаме съвпадения с прабългарския?
    Надписът на блюдото на хан Денгиз, Надписът на Буила от НСМ, Надписът на Окчи от нашите земи, който поместихме по-горе, и най-старите волжскобългарски епитафии са писмените паметници,
    които съдържат и следователно дават възможно най-пълната и завършена представа
    за съществено-характерните фонетико-лексико-граматични черти и особености
    на прабългарските/болгарските езици и диалекти.

    Comment


      Схемата "3 по 3 без 1 = 8" ..

      Stan написа Виж мнение
      Аз си мисля, че това са едни много добри примери, че в нашия език има един много сериозен неславянски пласт, което е очевидно и от граматиката. Нека тук да отбележим, че и думата за върховен владетел в ПБЦ "кана" според нашите представи трябва да е от женски род, т.е. имаме пълно съвпадение със случая "баща", но къде са нашите лингвисти да обяснят това явление? Сигурно на лов за шарани. А как да обясним факта, че граматически българският е твърде далече от останалите славянски езици? В това отношение има нужда от сериозни учени а не от папагали повтарящи до болка познати и очевидно безмислени тези "р премива в л", "р преминава в з" и т.н.
      Никакъв "кана" няма, както се оказа. Имало "кан". Пращали са ни за зелен шарански хайвер с думите "кана" и "сюбиги".

      Stan написа Виж мнение
      случайно прелитащ:"Специално ми е интересен примера, който дадох в темата за езика на прабългарите, за окончанията -а в някои имена и съществителни от мъжки род. Цитираният Негавон не е ли Негавона, като се махне гръцкото окончание от Негавонаис?
      Зера, боила, и най-вече фамозната дума баща, единствено в българския - при другите славяни е отец.

      По въпросът за окончанието -а в една тема, несвързана с произхода на прабългарите, срещнах любопитно мнение на Хана за окончанието -а за съществителни от мъжки род - че то е обичайно за много индоевропейски езици. За съжаление тук, където му е мястото, подобни приятни мнения не се срещат."

      Това с окончанието "-а" и мен нещо ме човърка, макар и да не съм лингвист, но думата "баща" - мъжки род и безспорно с мъжка полова натовареност, а с окончание за женски род, но България си е старана на абсурдите. А какво да кажем за думата "брада"? Също типичен мъжки атрибут, но в женски род. Но най-интересна според мен е думата, с извинение (става въпрос за наука!), "пишка", която как просто е възможно да е в в женски род?! Сигурно има и други подобни думи, но от тези аз просто съм възмутен, какъв е този език - най-важните мъжки атрибути са с окончания за женски род, а някои са и в женски род! И си мисля, че в звучния ни "славянски" език се е загнездило нещо дълбоко неславянско.
      Само за справка: най-мъжкият атрибут е от женски род на гръцки език.

      Баща е сродна дума на руската батя със същото значение. И баща, и отец са думи от детския говор, за които вече писах. Общославянската дума отец по произход е умалителна от *atta, също така дума от детската реч.

      Думите от мъжки род с основа на А като баща, воевода, владика, слуга, съдия, старейшина, старшина, мужчина (руски), невежда, велможа, убийца (руски) няма как да ни усъмни в "славянщината".

      Ако има правило, че думите с основа на А били от женски род, то това правило има много изключения във всички славянски езици. И в латински (agricola: земеделец, nauta: моряк), и в гръцки има много имена от мъжки род с основа на А.

      В същност, за трите стари европейски езика - гръцкия, латинския и славянския, е в сила схемата "3 по 3 без 1 = 8".



      Всяко съществително има попада в една от осем възможни клетки на таблицата и всичките осем възможни клетки са "посещавани". Интересуващата ни клетка е синята - тя е със средно ниво на посещаемост. Най-посещаваните клетки са в светло-зелено, а най-малко посещаваната - в тъмно-зелено. Червената клетка е забранена по начало.

      Ако изучавате гръцки или латински, не стига да запомняте рода на думата, трябва да запомните склонението (т.е. клетката от горната таблица).
      Attached Files
      Last edited by Христо Тамарин; 13-04-2009, 13:09.

      Comment


        _magotin_ написа Виж мнение
        То отдавна е доказано.
        Ми сподели тая ценна информация, де Изучени са около 1000 трупополагания на 800 от Танкеевските могили (общо 1500). По начина на трупополагането и откритите артефакти, тия могили се отнасят към българите. На поволожието има и още такива места. Но не знам защо никъде не ги класифицират като междуречни брахикефали? Та ми е интересно откъде имаш тая "доказана" информация? Все пак имай предвид, че основният тип брахикефали е друг! И как тогава стоят някакви претенции за многото българи, ако типът не е ирански? Но както и да е, покажи ми, клъстър на брахикефалията на българските могили!

        Сега може да кажеш, че това са късни работи. Обаче намираме същите работи и за салтовските катакомбни могили, и за казазовските могили (7 в.)

        Comment


          napoletano написа Виж мнение
          Колкото до имената - много от изброените имена пък изобщо не ми звучат или изглеждат ирански - понеже
          1. индо-иранските езици заменят изобщо ИЕ *l с r - в авестийски *l отсътва изцяло и произходът на l в иранските езици (персийски, осетински) е вторично явление. Така че вместо Маламир трябва да се търси евентуално в посоката *Maryamira/*Martamira/*Marzamira?
          Фонетичните закони в който и да е език, в това число и в иранските, не са без изключения, като при това те действат или се проявяват в строго определена подгрупа езици, тъкмо поради което не бива да се подвежда под един знаменател развитието на ие. *Л в западноиранския персийски език с това в източноиранския осетински език, да не говорим за това, че доколкото аз зная, самият авестийски език заема не съвсем ясно-междинно положение в тази дистинкция.

          Този проблем не лежи единствено и само, но даже и не толкова в Индоевропейското сравнително-историческо езикознание или казано по-кратко, в Индоевропейската компаративистика, колкото в Теорията на езиковите контакти или казано пак по-кратко в Контактолингвистиката, където по силата на това, че един от южнодунавските прабългарските диалекти или по-точно може би плисковският регионален говор е къпчакоиден, видно най-малкото от прабългаристически нерегулярното Докс, трябва да се приеме като напълно закономерна субституцията на иран. *Б с праб. М, което като че ли се наблюдава още и при името на бащата на хан Атила – Мундзук в гръцка транскрипция, но очевидно-безспорно Мунджук от *Бунчук, а то пък от бунчук “флаг, знаме”, още повече, че в приалтайските тюркски езици очевидно-безспорно се е съхранил апелативът на това име под формата на нар.същ.име паламир “планина”, достатъчно квалифицирано-задълбочената етимологизация на което няма начин да не изведе пак в иранските езици.


          2. проблеми има и при гласните звукове - в индо-ирански ИЕ *о/*е > a, така че Кормесий едва ли е вариант на Hormazd, Ahura-mazda или пък Безмер на Buz-mihr - и.т.н, защото самите писмени форми противоречат на иранските фонетични правила!
          Към казаното дотук прибавям и най-дълбокото си съмнение, че въпросното западноперсийско име, което наистина-безспорно е и напълно регулярно продължение на Ahura-mazda може изобщо да има широката задна гласна във втората си сричка.
          Колкато до Кормесий лично аз мисля, че е напълно вероятно κρουμεσις на Мадарския надпис и κоρμεσιоς при Теофан да отговарят в гръцка транскрипция на старобългарското кръмъчии - а Кормисошъ в Именника е среднобългарска форма (копирана от гръцкия оригинал на текста на именника), защото поразително прилича на имената от Троянската повест (1345 г.), където имаме Ацилеешъ (=Αχιλλεύς), Веноуша (=Venus), Дарданоушь (=Δάρδανος), Пелешь, Фелешъ (=Πηλεύς).
          Но така според мене най-малкото не може изобщо да се обяснят очебийните различия
          при гласните в първата сричка.

          Помествам тук моите лично разсъждения и съображения за ханското име Кормесий със съжалението,
          че сървърът ни не поддържа и старобългарската азбука.

          Специално мли Кормесий, при наличието, наред със стб. Êîðìèñîøú от Именника на българските ханове, също и на адекватно промененото вече под влияние на действуващата не в гръцката транскрипция на български имена или в чуждите думи, както неясно защо и поради какво си смята Т. Смядовски [1981, 30], а именно и единствено в старобългарския език ликвидна метатеза (§ 50), Κρουμεσις (718) [Бешевлиев В. 1981, 12,63,65; Москов 1988, 21,288-297,], но още и на такива форми като Cormesius при Алберик под 727 год. [Цанкова-Петкова 1960, 622-623], Κορμέσιον при Теофан под 813 год. [Златарски 1970, 239], Кормез, Кормъс и др., не само историколингвистически и контактолингвистически, но и културноисторически според нас съвсем немотивирано, неоснователно и необосновано след проф. Ив. Шишманов обикновено се извежда от стб. êîðìèòè “храня, кърмя” [Иванова, Радева 1985, 154-155] или пък от стир. Хорс (Б. Симеонов) [вж. Schmitt 2003, 12,26].

          Всъщност това ханско име, напълно определено и категорично, не толкова по силата на много голямата си фонетична близост само в синхрония, колкото поради взаимната изводимост и безспорна генетична връзка на началния съгласен зв. к, посредством който се субституира средноперсийският зв. h [Основы иранского языкознания 1981, 42-44], но така също и заради много силни и неопровержими културноисторически доводи и предпоставки, трябва да се съотнесе и свърже със срперс. мли Хормизд, Hormizd, Ormazd, Hormuzd, Hurmuz - име на няколко персийски царе от династията на Сасанидите през Късната Античност и Ранното Средновековие [Колесников 1982, 19,179,217; Huart 1950, 631-632] с основа дрир. теонм Ōhrmazd, а то пък от ир. *Ahura-mazdāh, откъдето Ahura Mazda – върховният бог в древноиранския пантеон, авест. Hormizafrid “benediction of Ahura Mazda” [Ставиский 1977, 174; Justi 1985, 130; Onomastics -Personal names 2000; AiWb, 285-295,1159-1164], согд. χwrmzţ [Основы иранского языкознания 1981, 39,55], заето в древнотюркските езици като χormuzda/χormuzta [ДТС, 637], уйг. Qormizda, Qormuzda, в монголските езици - като монг. Qurmusta, вмонг. Хурмаст [Тодаева 1981, 245], също и в тунгузо-манджурските езици като Хормосда [СлТМЯз, 471, вж. и срв. Бешевлиев В. 1967а, 5; Menges 1951, 116-117], алт. теонм и мли Курбустан [АлтДСл, 132] изглежда да е монголска заемка.

          Comment


            gollum написа Виж мнение
            Доколкото разбирам, става въпрос не за "теза", а за "хипотеза". И след това, дали нещо е "наука" или "не", в контекста на цитираното мнение, зависи.....
            Не да се разберем, въобще не атакувам лингвистиката като наука. А само изводите относно (пра)българския език. И това, че от тезата (теза е голум, а не хипотеза), почиваща на хипотетичната връзка на чувашкия с (пра)българския, като за компания още два (не само отдавна мъртви, но и без доказани наследници), при които е още повече мътна и кървава (защото, ако е само (пра)българския, сигурно става много смешно...... пак единствени в света ) се преминава вече в тези в други области на науката. Или с други думи превръщамe няколко хипотези в аксиоми, доказваме си тезата върху тези аксиоми. Въз основа на това доказателство почваме да строим други тези, където лингвистиката няма нищо общо .
            Last edited by mitaca; 13-04-2009, 14:31.

            Comment


              Доколкото схващам, в лингвистиката става въпрос точно за хипотеза и май няма как да е иначе, след като има толкова малко информация. А в тази тема се обсъжда точно лингвистичната страна нещата (по-точно, "следва да се обсъжда"). По същият начин, очевидно, могат да се формират "ирански" и всякакви други хипотези, като с оглед на лингвистиката е важно да се научно издържани, те. формално правилни. Но ще си останат хипотези с оглед на наличната информация.
              Лингвистичната хипотеза може и се използва, за да се градят хипотези в други науки - например в историята, - това е отделен въпрос. И съответните хипотези може и се проверяват в съответните други науки.
              В тази тема съвсем уместно бе посочено, че как точно ще се определи евентуално този език от лингвистична гледна точка - т.е. според каква хипотеза, - има най-вече значение за лингвистиката, защото ще става въпрос за лингвистично понятие, както неведнъж вече бе подчертавано. Това че с него може да се злоупотребява е отделен въпрос: това може да се случи с всяко понятие, било то когато се използват изводи от една наука в друга, от хора, които не познават добре първата, било то когато с един и същи етикет се обозначават различни понятия в различните науки и се случва объркване, когато в една и съща интердисциплинарна дискусия всеки използва своето понятие с този етикет.
              Накрая: дори и да можехме да определим този език по един или друг начин категорично, това все още не ни дава толкова много по отношение на интердисциплинарното търсене, от което се вълнуват повечето от участниците в тези дискусии, защото ще имаме само един от елементите и то вероятно само една част от него (ако става въпрос за многоезично обединение). Все пак от тюркоезичието на Волжките българи (независимо дали ще го предположим като "вродено" или "придобито", никой не си прави далеч отиващи изводи, нали ).
              Както посочи и Маготин: в историята е господствало известно време едно разбиране, постепенно се натрупват данни както исторически, така и най-вече археологически - нещо съвсем нормално в този род науки. Постепенно те разкриват друга картина. Кой знае докъде може да стигнат нещата примерно след 100 или 200 години. Но така или иначе нито една теза в никоя наука не е въпрос на вяра, т.е. всяка една има определен доказателствен апарат и може да бъде атакувана и променяна, щом се натрупат данни срещу нея. Това е нормално и затова става въпрос за наука.

              ПП Що се отнася до споменатата "аксиоматичност" в чисто лингвистичен аспект, без да разбирам от лингвистика се доверявам на хората, които показват някакви познания в нея в тази тема: тя стои в основата на всяка хипотеза: нещо се приема за предполагаемо вярно, за да стане основа, след което се изгржда модел въз основа на това нещо и се проверява доколко отговаря на наличните данни. Ясно е, че ако впоследствие нещо в теоретичните постановки се промени (нормално във всяка наука това се случва) или пък се натрупат нови данни, говорещи срещу този модел, той ще бъде коригиран. Но също толкова ясно е, че той няма да бъде изоставен докато не бъде намерен друг, който да е по-добър, т.е. по-добре да отговаря на поставената задача: да обясни наличните факти.

              ППП Извинявам се на всички за този дълъг и изпълнен с очевидности пост. Вероятно бе излишен. Както може би и всички тези дискусии за този форум.

              Comment


                mitaca написа Виж мнение
                Не да се разберем, въобще не атакувам лингвистиката като наука. А само изводите относно (пра)българския език. И това, че от тезата (теза е голум, а не хипотеза), почиваща на хипотетичната връзка на чувашкия с (пра)българския, като за компания още два (не само отдавна мъртви, но и без доказани наследници), при които е още повече мътна и кървава (защото, ако е само (пра)българския, сигурно става много смешно...... пак единствени в света ) се преминава вече в тези в други области на науката. Или с други думи превръщама няколко хипотези в аксиоми, доказваме си тезата върху тези аксиоми. Въз основа на това доказателство почваме да строим други тези, където лингвистиката няма нищо общо .
                В 90% от твърденията в тази тема няма ни най-малка обвързаност с методите на науката лингвистика.
                Работи се по методите:
                1) на Фоменко и Петър Добрев - две думи си приличат звуково, следователно те са с общ произход;
                2) приписва се етимология чрез механично боравене с речници (неетимологични), граматики и изследвания от други лингвистични области, което е равносилно на обяснение на процесите на ядрената физика със законите на механиката или на резултатите от ВСВ с причините на Френската революция
                3) и най-вече се използва метода: вярвам, значи е отдавна доказано; ти не мислиш като мен, значи нищо не разбираш и подобни нямащи нищо оббщо нито с лингвистичния, нито изобщо с какъвто и да е обективен подход.
                Както обикновено темата за езика на прабългарите привлича от нета неинтересуващи се от нищо друго, нито от история, нито от лингвистика, а само от собствените си маниакални мнения за произхода на прабългарите.
                Та в тази тема сигрно са изключение хората, които могат да разберат изречение на какъвто и да е древен език (ако изобщо ги има), да не говорим за древнотюрски и древноирански, за каква лингвистична експертиза става дума изобщо. Да не споменавам, че част от мненията са като полет над кукувиче гнездо.
                Last edited by Хана; 13-04-2009, 14:54.

                Comment


                  gollum написа Виж мнение
                  Както посочи и Маготин: в историята е господствало известно време едно разбиране, постепенно се натрупват данни както исторически, така и най-вече археологически - нещо съвсем нормално в този род науки. Постепенно те разкриват друга картина. Кой знае докъде може да стигнат нещата примерно след 100 или 200 години. Но така или иначе нито една теза в никоя наука не е въпрос на вяра, т.е. всяка една има определен доказателствен апарат и може да бъде атакувана и променяна, щом се натрупат данни срещу нея. Това е нормално и затова става въпрос за наука.
                  Бих искал да добавя нещо към горният интересен коментар, въпреки че вероятноятно ще излезем от темата.
                  В науката /и не само/ една теза/хипотеза се приема за аксиома, т.е. за чиста истина, когато даде правдоподобен резултат; когато изводите от нея се хармонизират с тези от други хипотези, респ. от други науки/области на познанието. Казано е: "по плодовете ще ги познаете"

                  Как ли това може да стане в този случай? Някой потребител на друго място каза, че "иранската" теза щяла да вземе ндмощие, както и всичко, в което има "европа", заради политическите реалности. Може би точно външната конюнктура играе роля на място, където автентичните източници на информация са малко, но определено има такива, макар някои продължават да се правят че не забелязват.

                  Но това на пръв поглед произволно твърдение се съгласува с аргументи, изложени в темите за произход, също нееднократно - досега винаги прабългарите са образували стабилни и мирни общности с народи от индоевропейската езикова група - и на север от Ч. море, и тук. И никога с тюркски.
                  Значи сегашната политическа конюнктура има стабини основи в миналото.
                  И какво от това, защо в темата трябва да се намесват отново нелингвистични аргументи? Ако се задава този въпрос, то следва да се пита какъв въобще е смисълът от историческата наука.

                  За маниакалността - единственото ми желание е да науча нещо повече за езика, на който са говорели прабългарите. За безспорно разечетените надписи е ясно /има такива /, но зададох въпроси за крака, юзди и др. Който отговори на нях и подобни, може да се каже, че не се рее над кукувиче гнездо.

                  Comment


                    Всяка хипотеза е теза, още недоказана.

                    gollum написа Виж мнение
                    Доколкото разбирам, става въпрос не за "теза", а за "хипотеза". И след това, дали нещо е "наука" или "не", в контекста на цитираното мнение, зависи от това дали построената хипотеза се доказва и съответно могат да се атакуват доказателствата й, както и да се построят множество други хипотези. Доколкото разбирам, отговорът на тези въпроси за лингвистиката е положителен, т.е. става въпрос за наука. А доколкото основна е точно липсата на информация, то едва ли е възможно в рамките на лингвистиката (а следователно, и по отношение на езика), да се отиде по-далеч от това да имаме няколко хипотези и да се разсъждава коя е "по-вероятна", без да се стигне по-далеч. Не случайно и, според мен, съвсем на място, бе отбелязано, че за историята този лингвистичен въпрос няма особено значение.
                    Съгласен съм. Теза, която не е доказана, е хипотеза. Докато една хипотеза се разглежда, докато евентуално се доказва, докато се съпоставя с други тези/хипотези, тя може съкратено да се нарича теза.

                    Comment


                      Хана написа Виж мнение
                      В 90% от твърденията в тази тема няма ни най-малка обвързаност с методите на науката лингвистика....
                      Мисля, че отдавна си позволих да пиша, че дискусията за (пра)българския език е преливане от пусто в празно (още от дискусиите за произхода с Княза и Императора). Признавам не съм лингвист, но имам поглед върху това, що е наука, научни д-ва, що е теза, хипотеза и т.н. Вярно в науки, смятатани за точни. За това имам конкретно предложение . Нека уважаемия професор Добрев, както и уважаемия Христо Тамарин, да направят нова тема (признавам, че не съм проверил дали има) или да постнат тук доказателствата за аварския и хазарския. Ще ми бъде интересно, какви са те (за тяхното тюркоезичие де).

                      Comment


                        Христо Тамарин написа Виж мнение
                        Съгласен съм. Теза, която не е доказана, е хипотеза. Докато една хипотеза се разглежда, докато евентуално се доказва, докато се съпоставя с други тези/хипотези, тя може съкратено да се нарича теза.
                        Хмммм, тогаз вижте заглавието на темата . Там не фигурира хипотеза . Не сте прав за съкращението . Има малка но съществена разлика между теза и хипотеза.

                        Comment


                          Явно излизам от темата, но е необходимо в този случай

                          случайно прелитащ написа
                          В науката /и не само/ една теза/хипотеза се приема за аксиома, т.е. за чиста истина, когато даде правдоподобен резултат; когато изводите от нея се хармонизират с тези от други хипотези, респ. от други науки/области на познанието.
                          Ще си позволя да се възползвам от определение, копирано от Интернет:
                          Аксиома е твърдение или изказване, което не е доказано или демонстрирано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като първоначално общоприето схващане необходимо за доказване на някоя теория. За целта, твърдението се приема по презумпция за вярно и служи като първоначална база за извеждането на други дедуктивни истини.
                          Т.е. нещо се приема за аксиома само а) когато е очевидно и не е нужно да се изгражда доказателство или б) когато то е формална основа за изграждане на модел. Т.е. това, за което пишеш като "аксиома", Случайно прелитащи, не е такава и аксиоматичността въобще не зависи от "правдоподобността на резултата", нито пък от съчетаването му с данните от други науки (нещо, което повече се случва в края, отколкото в началото, т.е. когато се стигне до интердисциплинарното ниво на начинанието, а хипотезата обикновено се заражда в конкретна наука и се утвърждава там).
                          В този смисъл нито иранска, нито тюркска, нито каквато и да е друга "теза" за прабългарсикя език би могла да бъде "аксиоматична". Може да се изгради съответната тюркска, иранска или друга хипотеза, след което да се провери изградения модел от формална гледна точка в рамките на научния апарат, след това да се изпробва върху наличните лингвистични данни, т.е. дали се съчетава с тях. И ако мине тези две проверки той очевидно ще получи право на съществуване в рамките на конкретната наука.
                          Как тази хипотеза ще се използва в други науки е въпрос достатъчно сложен.
                          А политиката въобще не виждам смисъл да се намесва в тази работа.

                          ПП Въобще не знам дали в науката нещо може да се приема за "чиста истина". Това май е понятие от други области на човешката култура. На вяра, т.е. аксиоматично се приемат само тези базови неща, без които не може да се изгради даден модел и следователно не се нуждаят от проверка, защото те са началното му предпоставяне.

                          ПП Митак, в заглавието на темата въобще не се съобщава нищо за тези или хипотези, а единствено и само намерение да се обсъжда прабългарския език .

                          Comment


                            С това съм напълно съгласен, в "аксиома" не вложих нищо друго, освен "нещо доказано". Например някакъв лабораторен експеримент: имаме предположение, че дадено вещество ще реагира с други по еди-какъв си начин; това се потвърждава или отхвъля, следва извод за състава на съответното в-во и евентуално по-нататъшни изследвания. Т.е. тука употребих "аксиома" в съвсем нестрог смисъл, но мисля ясен с оглед темата.

                            Comment


                              случайно прелитащ написа Виж мнение
                              За маниакалността - единственото ми желание е да науча нещо повече за езика, на който са говорели прабългарите. За безспорно разечетените надписи е ясно /има такива /, но зададох въпроси за крака, юзди и др. Който отговори на нях и подобни, може да се каже, че не се рее над кукувиче гнездо.
                              Защо този интерес точно към крака и юзда? Не всяка дума, която отсъства от руския език, но присъства в българския, е прабългарска. А всъщноост те и двете са си славянски.
                              крак - http://etymolog.ruslang.ru/vasmer.php?id=130&vol=3
                              юзда - http://etymolog.ruslang.ru/vasmer.php?id=153&vol=4

                              А освен това съществува много добър Български етимологичен речник, който вярно до Ю не е стигнал, но повечето думи са описани.

                              Comment


                                Та в тази тема сигрно са изключение хората, които могат да разберат изречение на какъвто и да е древен език (ако изобщо ги има), да не говорим за древнотюрски и древноирански, за каква лингвистична експертиза става дума изобщо. Да не споменавам, че част от мненията са като полет над кукувиче гнездо.
                                Особено летливи са тези мнения на участници, които отхвърлят утвърдени научни публикации при това без да са ги чели.

                                Проф.Добрев, впечатлен съм наистина от Вашето признание по отношение на Кормесий. Не вярвах, че има въпрос, по който ще се съгласим, но ето - грешил съм. Обявявам Ви за почетен зороастриец от прабългарската секта. Бих обяснил на Наполетано защо Кормесий е Хормазд, а Безмер - Бурзмир, но понеже съм го правил преди, реших да пасувам. Прави Ви чест, че не отричате очевидни работи, поне в този случай.


                                Материалы Зливкинского некрополя (Украина)[22], некрополей Крыма[23] и могильников на территории Волжской и Дунайской Болгарий[24] показывают, что булгары относились к брахиокранным (круглая или короткая голова) европеоидам с незначительной примесью монголоидности [25]. По краниологическим материалам Зливкинского могильника, относящегося к салтово-маяцкой культуре, антропологический тип булгар устанавливается как «брахикранный европеоидный тип со средними размерами лица и черепа».[26] Европеоидная брахиокрания[27] характерна как для азиатских, так и для части европейских сарматов[28], исключая аланов, чей антропологический тип был долихокранным европеоидным[29], для междуречья Амударьи и Сырдарьи с предполагаемой родины протоболгар[30] среди некрополей ирано-язычных народов, также у современных памирских народов[31]. Происхождение европеоидной брахиокрании протобулгар, связывается с так называемыми палеоевропеоидными группами населения.[32]

                                Палеоевропеоидная раса — так же называемый палеоевропеоидный тип, протоевропейский тип (раса), северная раса, североевропеоидный тип, кроманьидный тип. Раса характеризуется массивным лицом, брахикефалией, крупным (выступающим) носом, массивным телосложением, светлопигментированностью (то есть волосы, глаза, кожа.).[1] Происхождение типа связывается с кроманьонцами,[2][3] характерные представители этой расы были представители афанасьевской археологической культуры (III — начало II тыс. до н. э.), тагарской культуры (VIII—III вв. до н. э.), андроновской культуры (2300 до н. э. — 1000 до н. э), ямной культуры (3600—2300 до н. э.), срубной культур (1700—1200 вв. до н. э.), скифское население пазырыкской культуры (VII—II вв. до н. э.) и другие[4]. Различия типов расы для разных культур являлись в размерах и пропорциях лица разброс которых незначителен.

                                Представителями этой расы были Арийцы (Представители Андроновской культуры)[5], прямыми потомками которых ныне являются Индоиранские народы.[6] Как говорят антропологи памиро-ферганский антропологический тип, представителями которого ныне являются таджики, памирские таджики или памирские народы (наиболее чистые представители), часть узбеков, представляет собой древнюю метисацию палеоевропеоидного (андроновского) типа с местным средиземноморским, в результате которого памиро-ферганцы унаследовали массивное лицо от палеоевропеоидов, а от средиземноморцев смуглую кожу, темные волосы, глаза. Представителями этого антропологического типа также являются исторические саки, сарматы, булгары, кушаны и др.[7]


                                Дори Плетньова и Артамонов, които приемаха болгарите за парекселанс тюрки, определяха антропологичния им тип като Междуречен брахикранен тип. В кои съчинения и т.н. се изучава в съответните часове по антропология. Има и доста публикации за българските некрополи, в които картината е общо взето повтаряща се.
                                Last edited by _magotin_; 13-04-2009, 16:16.

                                Comment

                                Working...
                                X