Централноазиатският прабългарски хан Зиези

[поп_Първан]

Е това е много интересно мислех, че интересите на Т. Момзен са до късната република. Явно съм грешал

Как пък го ковна само :"...интересите на Т. Момзен са до късната република ..."

Момзен публикува през 1850 г. в Лайпциг единственият известен препис на латински език, на оригинално написаният на гръцки Хронограф. Преписа е твърдо датиран от 539 г. Самият първичен Хронограф е писан през 354г. и съдържа сведения с последна дата 237г.

Вероятно римлянина намеква за тогавашно пипане по текста, но няма основания за това.

[поп_Първан]

Не съм направил на никого нищо лошо, че да се крия – това е моето научно звание и моето фамилно име, но ако наистина проявявате интерес, и други подробности за мене лично може да научите от сайта ми: http://www.bolgnames.com/

Позволявам си да ви препоръчам непременно да разгледате Златното Съкровище от Наги Сент-Миклош, ако досега не сте го правили: http://bolgnames.com/text/Treasure.html

А ако ви е интересен и текстът, пък не ползвате английски език, същият текст, но на български език,
го има и на сайта на Военна Академия: http://rdsc.md.government.bg/BG/Acti...ion/Dobrev.php

Моите почитания по този случай - стоянето Ви зад кръщелно име и придобита научна титла!

Темата беше Зиези и по този повод заявих своето мнение, че това е дрън-дрън ярина и губи време за хора с възможности да се занимават с наистина сериозни дейности. След публикацията на Момзен, още Гутшмит е намерил кръпката в текста и аргументирано е изказал мнение, че иде реч за "изгубения в превода" Иезил (или Иезел), разчетен като Зиези и допълнен с вече известните при поредния препис българи. Има някави колебания от изследвачите, относно времето на допълването - едни приемат годината 539-та (от когато е преписа), други допускат вероятността да е добавено това за българите още през 354-та, но това не обръща хода на историята.
Убеждавам се повторно и потвърждавам преждеизразеното си мнение отново!

Относно НСМ съкровището - никога не съм се заглеждал и зачитал в подробности ... Просто не ме е развълнувало, за да му отделя повече внимание.
Прегледах с интерес анотацията към издадената от Вас книга.
Бих искал да припомня, че се включих към темата за Зиези, закачайки се за написаното от Вас :
"В моите представи Анонимният Хронограф ... ... поне в частта си досежно българите той в никакъв случай не е легенда и не може да бъде легенда ...".
Сега, прочитайки Анотацията, отново се натъквам на пасаж, лично на мен навяващ ми асоциации с горецитирания :
"В разчитането и превода на Надпис ¹ 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф. В. Томсен, според когото там пише "Жупан Буила завърши купата, (тази) купа за пиене, която жупан Бутаул приспособи да се окачва";
акад. Ст. Младенов - "Боила зоапан гравира борбата, Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст";
унгарския акад. Д. Немет - "Купата на Буйла Чабан, той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан, който накара [за нея] да й направят дръжка";
карачаево-балкарския проф. С. Байчоров - "Чашата на Бойла Зопан, изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан";
изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф. Ом. Притцак и турския проф. Т. Текин - "Чобан Буйла напълни таса, Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го). Това е тас за напитки."

Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност, познаването и съобразяването с които позволяват ние, проф. Ив. Добрев, да направим , обосновем и докажем превода на Надпис ¹ 21 като : "Чашата, за която жупан Буила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул", което безспорно е не само най-точният и убедителен, но и един направо красив превод на Надписа. "

Красиви преводи на Шекспир прави Валери Петров. За българският читател е важно да усети красотата на шекспировия изказ, заради тази красота преводачът може да си позволи да използва думи с различно съдържание от авторовите, но поднасящи коректно изказа на оригинала.
Но когато иде реч за история и за свързани с нея факти, то не красотат на превода е важна ...
Самочувствието да наречеш своя превод най-точен и убедителен е похвално, но да наречеш опитите на трима академици и трима професори "не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи" и да затвърдиш мнението си, че : "според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори", като същевременно квалифицираш собственият си превод като : "безспорно не само най-точният и убедителен, но и един направо красив превод на Надписа" , лично за мен не звучи никак академично. По-скоро форумджийски! И то интернетфорумджийски!

Нямам никакво намерение да Ви критикувам или съветвам, просто изразявам виждането си на този етап от развитието си и потребяването на книги от мен - След като срещна подобни на горните писания в една Анотация към книга, то НЕ БИХ си купил книгата! След като пък прочета писания подобни на тези за Зиези, то не бих си правил труда да чета последващите Ви писания в Нета.

С уважение,
Станислав

[Гост]

Самочувствието да наречеш своя превод най-точен и убедителен е похвално, но да наречеш опитите на трима академици и трима професори "не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи" и да затвърдиш мнението си, че : "според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори", като същевременно квалифицираш собственият си превод като : "безспорно не само най-точният и убедителен, но и един направо красив превод на Надписа" , лично за мен не звучи никак академично. По-скоро форумджийски! И то интернетфорумджийски!

Благодаря ви, че си направихте труда и ми отделихте толкова място и време.

Въпросното обобщително заключение за преводите на цитираните професори и академици
по същество е пределно-кратката формулировка, която може и трябва да намери място в едно резюме.

Но в книгата си аз стигам до това заключение в резултат на един най-подробно-прецизен
тюрколого-компаративистичен и етимологичен анализ-синтез, представа за който може да добиете от долупоместената извадка.

Въпросните преводи са точно такива и изглеждат точно така обаче единствено и само в светлината или от гледна точка на моя превод и много ми се иска да вярвам, че вие наистина имате необходимата за случая квалификация, за да се произнесете пак така категорически безапелационно кой от всички нас е крив и кой е прав:

http://bolgnames.com/text/Inscription_21a.html

http://bolgnames.com/text/Inscription_21b.html

По добре разбираеми причини, “асемантичното” четене на Надписа не представлява никакъв или поне особен проблем, но проблемите възникват и се проявяват едва след опита да се разчете, транскрибира, осмисли, разтълкува и преведе Надписът, именно поради което до днес са налице немалко на брой прочити и преводи резултат от такива опити, които, разбира се, изобщо не съвпадат помежду си и все пак, определено смущаващото и дори фрапантното в случая е това, че съдържанието на текста при всички тях се получава и звучи или малко странно и необичайно за такъв вид надпис, или пък изцяло алогично и дори забавно-комично, но има и такива, които изглеждат направо фантастично-неописуемо и невъобразимо, именно поради което, изпаднали в силно затруднение, ние си мислим, че дори и последното определение е твърде бледо и изобщо не е в състояние да придаде и изрази докрай и напълно онова, което наистина представляват като съдържание и форма някои от досегашните преводи.

От рода на последните безспорно е току-що приведеният и преведен от нас на български език превод на Надписа, направен от проф. Т. Текин, който след проф. Ом. Притсак тръгва и върви по дирите на продължаващия дори до началото на ХХ в. обичай на “македонските славяни” в определени дни “да дават на мъртвите да пият вода” и допуска, че практикуването на този обичай става под формата на “прикрепване” или “окачване” на гроба на мъртвия на тас, който се пълни с вода, и че в Надписа фактически става дума за подобен обичай, в който вземат участие Buyla Çoban и (неговият син?) Butaul Çoban, така че Buyla Çoban е напълнил таса, а Butaul Çoban го е “прикрепил” или “окачил” този тас на гроба на някой, който е почитан от тях двамата [Pritsak 1955, 89; Tekin 1987, 29].

Отново преглеждаме малко по-горе приведения превод и текста като цяло, но не намираме необходимото обяснение и вече сме принудени да си признаем, че за нас така и ще си остане докрай напълно неясно за какво все пак трябва да се брои това Çoban тук след двете имена, дали за иранското по произход собствено турското нарси çoban “овчар”, при което непременно ще трябва да си мислим, че в Надписа се говори за двама овчари, но ако е така, в турския език наименованието за професия трябва да бъде преди определяемото име, тогава дали тук става дума за титла някаква или пък чисто и просто за фамилното име на Buyla и на неговия син Butaul, което фамилно име, както при всички турски фамилни имена, е омоним, еднакво по звуков строеж на апелатива, на основата на който е образувано, много-много интересно!?...

И все пак странностите, много меко казано, в конкретно-частен план са нищо пред куриозно-девиативните представи на авторите, за които въпросните две лица изпълняват по същество съответния български обичай, като поставят на гроба на “ценения от тях двамата” покойник, много скъп и специално надписан златен тас, откъдето ние пък трябва непременно да си направим извода, че те дори и през плет не са виждали християнско гробище, особено с тези “дири на продължаващия дори до началото на ХХ в. обичай”, но си го измислят и донатъкмяват само и само да мотивират и оправдаят неграмотно-нескопосания си превод.

Но какво ли не се случва под небето на Науката, затова нека да продължим с конкретизиращата илюстрация на току-що изложеното наше най-общо впечатление и заключение, като започнем съвсем от Началото, от превода на проф. В. Томсен, според когото Текстът има следното съдържание: “Le zoapan Bouïla a achevé la coupe, (cette) coupe à boire, qui par le zoapan Boutaoul a ètè adaptée à être suspendue”, преведено от проф. Д. Немет на немски език като “Buila-župan hat die Schale vollendet, (diese) Trinkschale, die Butaul-župan zum Aufhängen geeignet gemacht hat”, а така също и от акад. Ст. Младенов на български език през 1926 г. като “Жупанъ Буила свърши купата, (тая) купа за пиене, която от жупана Бутаулъ биде приспособена да се окачва”, но през 1928 год., като “Зоапанът боилъ завършилъ чашата, (тая) чаша за пиене, която е приспособена от зоапана-бутаулъ да се окачва”, докато през 1935 год. преводът вече се видоизменя частично до “Буила-жупанъ завърши купата, (тази) купа за пиене, която Бутаулъ-жупанъ приспособи да се окачва”, но пък преводът на руски език от 1986 г., на същия оригинал, само че по друг път, има вида “Зоапан Буйла приобрел чашу, эта чаша для питья, которая была приспособлена зоапаном Бутаулом для подвешивания” (И. Бенцинг).

Самият акад. Ст. Младенов превежда текста на Надписа като “Боила зоапанъ дълба (писа, гравира) борбата, Бутаулъ зоапанъ дълба (гравира) в@трешния кръстъ”, а според проф. Д. Немет най-напред немският превод на Надписа, трябва да е “Die Schale des Boila Čaban, in seinem Auftrage wurde sie ausgeführt; Botaul Čaban hat ihr die Schnalle machen lassen, seine Trinkschale ist sie”, преведен от своя страна на руски език от немския превод на И. Бенцинг като “Чаша Бойла Чабана, она сделана по его заказу. Батаул Чабан приказал сделат к ней пряжку; она есть питейная чаша” (1932) или пък като “Чаша Буйла Чабана, он (приказал) ее отлить; [теперь она] питейная чаша Бутаул Чабана, который приказал приделать к ней пряжку” (1971), докато С. Байчоров пък същия немски превод предава на руски език като “Зоапан Буйла сделал ковш, [этот] ковш для питья, Зоапаном Бутаулом был прилажен для подвешивания”, а според нас, след консултация с германист, преводът на същия немски текст трябва да има вида “Купата на Боила Чабан, по негова поръка тя беше изработена; Ботаул Чабан даде да й поставят окачалка, негова купа за пиене е тя” и след всичко това, през 1971 г., вече английският превод на Надписа пак от проф. Д. Немет е “B. Č's cup, he had it cast [and now it is] B. Č's drinking cup, who had a clasp made [to it]”, което според нас може да се предаде на български език като “Това е купата на Буйла Чабан, той накара да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан, който накара [за нея] да й направят дръжка”.

Българският превод на акад. В. Гюзелев, на направения от Д. Моравчик през 1958 г. превод на текста на Надписа е “Боила жупан направи този съд, а Бутаул жупан окачи съда за пиене”, докато сем. Ваклинови привеждат следното “разчитане” от неупоменати “тюрколози”: “Боила Зоапан направи този тас, Бутаул Зоапан го закачи за пиене”.

И най-после, преводът на същия този Надпис ¹ 21, само че според С. Байчоров е “Чаша Бойла Зопана, сделана она Ботаулом, чаша для питья для окружающих Зопана”, именно поради което изобщо не изглежда като възможно да се сподели малко рано “избликналият” ентусиазъм на проф. Т. Балкански [1996а, 15], че в тук цитираната монография “са напълно разчетени надписите от съкровището от Над Сент Миклош” [Байчоров 1989, 126; Баскаков 1969, 256; Бенцинг 1986, 16-17; Ваклинов, Ваклинова 1983, 6-14,50-51,84-87; Гаджиев 2003, 107; Димитров 1948, 362; Златарски 1970, 321-323; Младенов 1926, 68; ~*~1928, 68; ~*~1935, 3,34; Москов 1981, 91; Надписи на сосудах 2003, 3-4; Попконстантинов 1993, 144,149;.Тюркская надпись 2003, 1; Hampel 1885, 3-45; Lásló, Rácz 1984, 36-156; Moravcsik 1958, 18; Németh 1932, 16,50-51; ~*~1971, 13; Thomsen 1917, 15,24; ХрИБг-1, 152].

Оказва се обаче, че и най-новата българска историческа наука регистрира “опит” за превод на Надпис ¹ 21 от Съкровището, което се прави с едничката цел, както вече се представи на съответното място по-горе, да се подкрепи прабългарската теза за неговата етническа принадлежност с “решителни доказателства, които се съдържат в самите надписи на съкровището” и затова Ст. Михайлов [1999] не се задоволява и ограничава единствено до въпросния надпис, ами се заема да даде своя “ценен принос” и за превода на гръкоезичния надпис, именно поради което тук се налага да се представи и анализира целокупният принос и на този неподражаем “преводач” от прабългарски език.

Всъщност, цялото това, достатъчно разнообразно и многообразно изобилие от несъвпадащи и дори силно разминаващи се и про- тиворечащи си прочити-преводи, безспорно заслужава един, далеко по-подробен и задълбочен от вече направения [Lásló, Rácz 1984, 158-159], метатеоретичен анализ с оглед на теоретични основания, подходи и методи на осмисляне, разчитане и тълкуване на Надписа, но нека засега и тук се задоволим само специално да отбележим, че не особено добро впечатление у по-критико-скептически настроения лингвист оставя много слабата, а на места дори и крайно ниската, направо неграмотната и незадоволителна лингвистична основа аргументация при повечето от така предложените тълкувания, особено в сектора на морфолого-синтактичната им структура, която винаги остава или се отхвърля на втори план, ако изобщо й се обръща някакво внимание.

Именно в светлината на тази не особено оптимистична, но във всички случаи неоспорима констатация се очертава като напълно оправдано и повече от задължително и проявеното по-нататък повишено внимание към морфолого-синтактичната структура на текста на Надписа, без лингвистически адекватното и напълно компетентното, последователното и изчерпателно разкриване, разясняване и описание на която изобщо не може да се мисли и дори и да става дума за някакъв, що-годе разумно-приемлив и убедителен превод на Надписа, включващ и носещ без остатък в себе си и морфолого-синтактичната семантика на тази структура.

Ето защо, но не само поради това, и днес все още продължава да бъде актуално-валидно изведеното преди повече от 60 год. заключение, че “нито един от авторитетните лингвисти, които са се занимавали с надписите на Съкровището, не е могъл да утвърди едно четене на надписите, тълкуването на които да е общопризнаваемо. С други думи надписите от Надсентмиклошкото съкровище при днешното състояние на науката могат да се смятат все още за загадка. От което пък следва, че не може в никакъв случай да се тегли заключение само въз основа на тях за датата и произхода на Съкровището” [Димитров 1948, 368].

[Grifona]

В "Шахнаме" Сиявуш (سياوش) е син на персийския шах Кей-Кавус и израства в Забулистан, провинция в южен Афганистан (по онова време Персия). Много по-късно се премества в Туран (= враждебна на Персия държава в Средна Азия, може би на територията на днешен Узбекистан?). Да не става въпрос за друг Сиявуш?

E все пак ти е известно, че един мит като се взаимства се помества в контекстта на местната митология. А за Сиявуш говорят и китайците, които го наричат Чжоаву и го свързват с Юечжите.

[napoletano]

Имам силни съмнения, че персите биха тръгнали да заемат митове от разни чужди племена, които произлизат от враждебни на Иран краища (както е описано в тази поема). И за кой мит става дума всъщност? Така или иначе да търсим Сиявуш или който и да е друг в името "Зиези" си е чиста доза произволност.

[_magotin_]

Имам силни съмнения, че персите биха тръгнали да заемат митове от разни чужди племена, които произлизат от враждебни на Иран краища (както е описано в тази поема). И за кой мит става дума всъщност? Така или иначе да търсим Сиявуш или който и да е друг в името "Зиези" си е чиста доза произволност.

Затова и темата за произхода на Зиези е извън обхвата на сериозните дирения. Но асоциирането на Атила с Авитохол е не по-малко фриволна спекулация, плод на предубедено подхождане по проблема.

[napoletano]

Аз никъде не твърдя "Авитохол = Атила". Авитохол се споменава само в Именника и за мен не е по-малко легендарен от Зиези.

[_magotin_]

Аз никъде не твърдя "Авитохол = Атила". Авитохол се споменава само в Именника и за мен не е по-малко легендарен от Зиези.

Именно, затова трябва да се подхожда внимателно по тези теми.

[balhara]

Все това "хан"...

[Христо Тамарин]

[B]Централноазиатският прабългарски хан Зиези

Според римляните от 354 г. родоначалникът на българите е Зиези (Анонимен Римски Хронограф).

...

Считам, че Анонимният Римски Хронограф от 354г. изобщо не споменава българите. Изразът (77.)Ziezi ex quo Vulgares съвсем гладко се превежда така: Ziezi, от когото {някакви си} варвари {произхождат}. Може да се допусне, че писарят/преводачът на латински не е успял да разчете думата в оригиналния документ (на гръцки или на някой семитски език) и е написал безличното vulgarеs. Ако беше употребен нашият етноним, то трябваше да пише Bulgari.

[Aruta]

..

Е според мене съвсем ясно си го посочват: Зиези[един от синовете на ноевия син Сем], от когото [произлизат] българите.„Ziezi ex quo vulgares“
Поне според написаното се споменават.! А за грешка на преписвача е възможно но vulgares по-скоро е обикновен а не варварин. А няма как да е объркал толкова значително βάρβαροι примерно и би си написал варвари. А и в гръцкия буквата за вита и бета е една просто В измества Б така , че според мен въпроса за грешен препис или превод не стои а името си е Българи.

[Гост]

Може да се допусне, че писарят/преводачът на латински не е успял да разчете думата в оригиналния документ (на гръцки или на някой семитски език) и е написал безличното vulgarеs. Ако беше употребен нашият етноним, то трябваше да пише Bulgari.

По принцип подобен род съображения са последното нещо, към които може и трябва да се прибягва,
още повече, че така се "обяснява" само етнонимът, но не и личното име, относно което не може
да не си зададем въпроса какво точно представлява то и какво прави тук!?

Вече се каза, че Хронографът се основава на по-стара гръцка хроника, доведена до 290 г.,
когато Бетата все още си е бета, но пък към края на ²V в. тя очевидно вече си е вита,
именно поради което се получава и изразът Ziezi ex quo Vulgares.

[Христо Тамарин]

Vulgares? Vulgari? Bulgari?

Считам, че Анонимният Римски Хронограф от 354г. изобщо не споменава българите. Изразът (77.)Ziezi ex quo Vulgares съвсем гладко се превежда така: Ziezi, от когото {някакви си} варвари {произхождат}. Може да се допусне, че писарят/преводачът на латински не е успял да разчете думата в оригиналния документ (на гръцки или на някой семитски език) и е написал безличното vulgarеs. Ако беше употребен нашият етноним, то трябваше да пише Bulgari.

Е според мене съвсем ясно си го посочват: Зиези[един от синовете на ноевия син Сем], от когото [произлизат] българите.„Ziezi ex quo vulgares“
Поне според написаното се споменават.! А за грешка на преписвача е възможно но vulgares по-скоро е обикновен а не варварин. А няма как да е объркал толкова значително βάρβαροι примерно и би си написал варвари. А и в гръцкия буквата за вита и бета е една просто В измества Б така , че според мен въпроса за грешен препис или превод не стои а името си е Българи.

Уважаеми Aruta, не съм си и помислял, че е възможно в гръцкия оригинал да е пишело βάρβαροι. На това място гръцкият оригинал е бил нечетлив (например, повреден, скъсан). Затова и само в един от преписите Ziezi e споменат; в останалите е изпуснат, понеже не било ясно кой народ произлиза от него.

По принцип подобен род съображения са последното нещо, към които може и трябва да се прибягва, още повече, че така се "обяснява" само етнонимът, но не и личното име, относно което не може да не си зададем въпроса какво точно представлява то и какво прави тук!?

Здравейте, уважаеми професор Добрев. Впечатлен съм от познанията Ви в областта на тюркологията и приемам за верни доста от разясненията Ви за езика на прабългарите.

Но все пак в другите области си позволявам да поспоря с Вас.

Първо трябва нещата да си останат прости. Сложните обяснения са последното нещо, към което трябва да се прибягва.

Въпросът "Кой е Ziezi?" можем, разбира се, да си зададем. Простият отговор е: неизвестен сега на нас персонаж от историята на семитския клон на човечеството. Нямаме основания да го свързваме нито с българите-балканджии, нито с Централна Азия. Живял Ziezi някога и някъде, умрял, името му някъде се запазило, ама нищо друго за него сега не знаем.

И наистина, редно е да си зададем и въпроса "какво прави тук", в раздела за българска средновековна история, обсъждането на някой си Ziezi, за когото нищо не знаем, освен това, че е потомък на Сим.

Вече се каза, че Хронографът се основава на по-стара гръцка хроника, доведена до 290 г.,
когато Бетата все още си е бета, но пък към края на ²V в. тя очевидно вече си е вита,
именно поради което се получава и изразът Ziezi ex quo Vulgares.

Не ме притеснява толкова замяната на началната буква. Но защо никой не обяснява окончанието -es?

Щом оригиналът е бил на гръцки, да започнем с гръцкия език. Защо никой не казва как е било предадено тоva vulgares в гръцкия текст?

Нашият етноним в гръцки текстове се появява доста по-късно. Считам, че нашият етноним в гръцки език винаги е бил Βούλγαροι - по второ склонение и с ударение на първата сричка. Има ли друго засвидетелствано?

Е, ако в гръцкия текст е било Βούλγαροι, защо преводачът/преписвачът е написал на латински vulgares, а не Bulgari или Vulgari, пак по продуктивното второ склонение? Защо формата е подведена по трето склонение, съвпадайки по такъв начин с нарицателно име в латинския език?

Ако пък в гръцки старата незапазена форма е била по трето склонение, как така по-късно се получава Βούλγαροι по второ склонение, а не примерно *Βουλγαρας по първо склонение, както би трябвало да се очаква?

Няма просто обяснение. Защото няма какво да се обяснява - вероятно в гръцкия текст на хронографа изобщо не се споменавал нашият етноним. Впрочем, в латинския текст нашият етноним също така не се споменава. Там пише vulgares, нарицателно име, не етноним. Някакви си там vulgares, етнонимът на които е нечетлив, покрай другите vulgares с четливи етноними.

Пък и защо трябва да се споменават българите? Нима чехите, португалците, датчаните, албанците и т.н. се споменават?

Това е основното в тезата ми. Нататък давам подробности.

Латинската дума vulgaris е относително прилагателно, получено от существителното vulgus (2-ро склонение, мъжки род), която може да означава тълпа, простолюдие. Прилагателното vulgaris може да се субстантивизира и тогава може да означава "човек от простолюдието". Как да е, всичките варвари за римляните били (в частност) vulgarеs.

Като прилагателно, vulgaris има общи форми за мъжки и женски род и отделни форми за среден род, все по трето склонение.

Нашият етноним от гръцки и славянски преминал и в латински под формата Bulgari (м.р.,им.п.,мн.ч.). В женски род формата е Bulgarа (им.п.,ед.ч.) по първо склонение, а формите за мъжки и среден род са по второ склонение.

Това, което според мене е важно да се разбере, е че думите vulgares и Bulgari няма как да бъдат объркани в латински език и после в романските езици. Дори да отъждествим първата буква и първия звук (B=V), горните две думи нямат нито една съвпадаща словоформа в никой род, в никой падеж, в никое число. Всички форми звучат съвсем различно. Всички форми на думата vulgaris имат дълго ударено а във втората сричка. В повечето форми на думата Bulgarus първата сричка е дълга и ударена и в нито една форма на тази дума гласният звук а пък не е ударен, и дори е кратък. Нещо повече, различното звучене на тези думи се запазва в днешните романски езици.

[tonev]

радвам се че вече пишете тук... следил съм ваши публикации в други форуми...

[_magotin_]

Пък и защо трябва да се споменават българите? Нима чехите, португалците, датчаните, албанците и т.н. се споменават?

Тези народи се формират векове след българите и нямат работа в препис от ²V ти век. Колкото до останалите ти аргументи мога да кажа следното - за да ти повярвам, трябва да приведеш десет примера как някой някъде нарича народи с името "обикновени" - вулгарес - по възможност в синхронни или поне не твърде отдалечени паметници. И понеже това не можеш да го направиш, както не са могли един дълъг списък учени, тезата ти е несъстоятелна. Да не говорим, че тя игнорира ранното появяване на българите в арменските извори.
Колкото до игрите с латински, гръцки и прочее стъкмистики, грешки при превода и други подобни "аргументи", нещата вероятно седят точно по обратния на представения от теб начин - неразбралият преписвач е предположил, че тези българи са вулгари, т.е. обикновени - обичайната практика на средновековните хронисти да вземат новите и непознати неща за стари или познати.

ПП Докъм Юстиниан Велики официалният език в Константинопол е бил латинският и многото от историческите записи са се правили основно на латински език.