Болярство

[pebble]

Чудех се:
1. Какво се случва с българските боляри между ПБЦ и ВБЦ? Едва ли всички са заточени и изселени, а и някой все пак е трябвало да плаща данъци на имератора, или поне да "организира" тази "дейност" (това, което знам само е, че българите системно са си "спестявали" това задължение).
2. Ако българското болярство е унищожено от византийците, как се "появяват" боляри през ВБЦ?(предполагам - титли са давани и "за заслуги", ама все пак - трудно ми е да си представя изведнъж толкова "заслужили"; разчитам на компетентните ви мнения).
3. Титлата наследявала ли се е, кой и как? Т.е. синът на болярина е ли бил болярин също, или е ставал такъв след смъртта на баща си? Как са се обръщали към сина на болярина? А към дъщерята?
4. Титлата идва ли със земя?
5. Дъщерята на болярина болярка ли е, или само съпругата?
6. В Червен например (или който и да е друг средновековен град), кой е имал по-голяма власт - градоначалникът, или боляринът? Или боляринът е бил и градоначалник?

Затрупах ви с въпроси, но това никога не е учено в часовете по история, и наистина ми е интересно да го науча.

[Thorn]

Доста от българските боляри от ПБЦ след 1018 са били оженени за византийски аристократки, дадени им са византийски титли и са били назначени за управители на малоазиатски области. Други са били набити на кол.

[pebble]

Болярство

Благодаря, Thorn. Да, това като цяло го знам, и точно то ме провокира да задам въпросите си. Значи, една част -оженени/асимилирани/дислоцирани; другата - на кол. Това е, което всички сме учили. Обаче не ми звучи съвсем изчерпващо опциите.
Други алтернативи? Защото ако това е изцяло така, откъде се появяват болярите през ВБЦ?
Някъде бях чела, че мнозинството от българските боляри натрупали земи и богатства през "мирното" време на византийското владичество. Май в един от форумите на наука.бг беше. Значи не всички са свършили на кола или изселени...
И останалите въпроси са провокирани от желанието ми да намеря логика - т.напр. ако земята/титлата не се наследява, за какво им е на болярите да градят крепости, ако не се очаква те да останат за следващите поколения?
Ето и разширение на темата: Какво би спечелил един български болярин от женитба с дъщерята на влиятелен византиец? Чисто хипотетично. (да оставим настрана деспотската титла на Ал.Слав) Много пъти съм чела, че еди-коя си императорска дъщеря донесла еди-кои си земи като зестра. Какво би донесла една богата византийка, която обаче НЕ Е императорска дъщеря?
Можеш ли да ми помогнеш с останалите въпроси.

[batbayan]

В момента чета една книга за разкопките на Трапезица и там се изказва хипотезата, че Асен и Петър не са били благородници, а са охранявали старопланинските проходи и затова са разполагали с войска и народът ги е последвал, когато са вдигнали въстанието. Те са поискали имение от Исак Ангел, разположено в старопланинските проходи. Той им отказал, защото го хванало шубетои те се разбунтували.
Та мисълта ми е, че може част от аристокрацията в ВБЦ да е имала привилигирован статут на войнуци през Византийското владичество и по този начин да се е замогнала. Разполагала е с войска и е можела да влияе на народа !
Извинявам се, ако някъде съм пообъркал термините, но мисля, че ще успеете да ме разберете !

[pebble]

Болярство

Рових се из Бунтари и авантюристи - Пламен Павлов; и докато описва бунтовете по времето на византийското владичество,многократно споменава "местните български боляри" - като съучастници, предатели, безучастни наблюдатели и т.н. Значи ги е ИМАЛО - не са съвсем изтребени или изселени. Че даже някои са обявявали самостоятелност, независимост и т.н.
Абе знаех си, че няма как да се "пръкнат" изведнъж по времето на ВБЦ.
Сега отново на останалите въпроси:
Наследствена ли е болярската титла; докато бащата е болярин, е ли синът болярин също; как са се обръщали към дъщерята на болярина (напр. "болярке" или "господарке");земята предава ли се от баща на син; ами ако няма синове; и т.н. - все неща които не мога да изровя, от чисто човешки характер.
А току се гордеем, че сме имали писменост...

[TERZIev]

сам може да си отговориш на тея въпроси

[Юлиан Август]

Наследствена ли е болярската титла; докато бащата е болярин, е ли синът болярин също; как са се обръщали към дъщерята на болярина (напр. "болярке" или "господарке");земята предава ли се от баща на син; ами ако няма синове; и т.н. - все неща които не мога да изровя, от чисто човешки характер.

- Наследствена е, до колкото може да се говори изобщо за такова чудо като "болярска титла". По скоро става дума за обществено положение не толкова лично, колкото родово, а това е традиция още от ПБЦ. Във ВБЦ има цели династии от местни феодали, някои от които като Шишмановата, са наследствени деспоти на Видин, но самата титла носят само преките наследници. Иначе в династията влизат всички сродници - братя, сестри, братовчеди, племеници, чичовци, калековци и пр. които да, можем да ги наречем и боляри. Севастократорската титла обикновено е лична и се получава от царя.

- Към дъщерята/съпругата на болярина обръщението обикновено е "господарка/госпожа". Това е и нормалното обръщение към болярина (господар/господин), като такива се подписват и в дарствените грамоти и при личната си кореспонденция, заедно с някои притурки като благороден, превисоки и т.н.

- Земята се предава от баща на син, завещава се, дарява се - кое от трите сам си избира наследодателя. Ако няма синове, основната част от наследството се приема от другите мъжки сродници - братя, братовчеди, племеници,било по пряка или съребрена линия. Дъщерите традиционно получават малко земи, тъй като отиват в чужд дом, но имат достатъчно количество лични вещи и зестра, съответстващи на материалното положение на фамилията, от която произхождат.

[pebble]

Болярство

Terziev, щом питам, значи не мога да си отговоря сама на ТЕЯ въпроси. Мога да предполагам, или налучквам, или дори спекулирам по въпроса, но това не го прави истина. А аз искам да знам истината.
Batbayan, Юлиян Август - благодаря. Това, което си написъл, хвърля светлина върху зададените въпроси, и това е, което очаквах като разяснения.
Знаеш ли какво се е случвало, ако един болярин умре, а децата/синът са малолетни, т.е. идва въпросът за настойничеството - съществувало ло е като правна норма? Във форума се разискваше въпросът за регентството, а как са стояли нещата с настойник/guardian? Имало ли го е, или имотите на бърза ръка са се разпределяли/разграбвали/минавали "в полза на държавата" или който там ги докопа?
Вероятно въпросите ми звучат като "битовизми", но точно за тези битовизми НИЩО не знам, а бих искала да науча, за да си обясня някои психологически моменти от поведението на "първенците" на БВЦ.
Срамно е, че ако тези въпроси касаеха английската благородническа система, щях да имам по-малко бели полета (if any), а за българската тъна в неведение. Не съм в България, и нямам възможност да се ровя из библиотеки и музеи, ама наскоро се пъчех с историята ни пред едни приятели, и се наложи да импровизирам по доста подобни "битови" въпроси. Хората питаха точно това, което аз питам сега - чисто прагматични неща, близки до техния мироглед. Кой кой е, как е станал такъв, как се наследява/наследява ли се, как са се обръщали към него/нея и т.н. Аз се измъкнах с обяснението, че към болярите са се обръщали с "boyar", a към съпруга/дъщеря с "mistress" (което си беше чиста импровизация...). Защото ако бях превела "Master" (Господарю), щяха да ме гледат шашнато (обръщението е типично за колониите и Новия свят). Така де, ние нямаме lord и lady, и респективно обръщения "mylord, mylady"... Но си взех поука, и реших да питам компетентните хора. В този форум има много такива, и разчитах на техните разяснения.

[Юлиан Август]

Въпросът с настойничеството не е съвсем разнищен. Ако разгледаме ВБЦ, където царят е един вид едър феодал (често най-едрият), то може да се предположи, че то е уреждано по същия начин и при болярското съсловие. Т.е. по най-естествен начин - да се осъществи от близките роднини - майката заедно с най-влиятелния мъжки представител на фамилията, освен ако тя не се омъжи повторно, което не е изключено. Тогава за настойничество не може да се говори, а за осиновяване. Инак децата, независимо от възрастта си, имат право да наследяват по закон - това е уредено още от Еклогата - цък, както и по завещание, но след определена възраст (15 за момчетата, 13 за девойките) - пак там, цък.

В полза на държавата, която дели имота заедно с църквата, отива имуществото на тези, които нямат нито един жив наследник. Има и една клауза, според което феодал, неотзовал се своевременно на царската повеля да отиде на война ''люто да се лиши от живот, а имотът му да бъде царев". Дали и как се е спазвала тя обаче, е друг въпрос.

Що се отнася до обръщението, то господар/господин идва от Господ, което на прав английски си е Lord, ако сме точни.

[Last roman]

Що се отнася до обръщението, то господар/господин идва от Господ, което на прав английски си е Lord, ако сме точни.

От Dominus, ако бъдем по-точни.

[pebble]

Болярство

Благодаря!

[Irriducibili]

Боляри

Точно тук се намира разликата между владичество и робство . Много от болярите са изпопратени във Мала Азия , както и голяма част от войската , но никой никаде не пише за унищожаване на българския елит. Със сигурност са направени опити за претопяването му , но свидителсво за запазването на българската аристокрасиция са 2те голями въстания : на Петър Делян - тогава даже има 3 претендента за българския престол, друг е въпроса защо Георги Войтех провъзгласява за цар Константин Бодин, дали са се изчерпали нашите царски наследници или просто Войтех си е бил сръбска подлога. За справка Гаврил Радомир и Иван Владислав са имали по над 8 деца. Отностно Асен и Петър, години наред се спекулира с тях, кумани ли са , дребни боляри ли са, стражари ли са , апаши ли са не се сещам кой византиец беше казал че българите признавали за свой цар само хора с доказана царска кръв, вече дали са наследници на Самуил, Крум , Константин Велики или Крал Артур е работа на други хора , които вместо да се криет е време да уточнят българската история , а не да има огромни дупки и незнайни тайни !

[SSmart]

Ima го в историята

Тъй като корифеите не се намесват ще те насоча към академичната история на България където има доста данни по зададените въпроси. Там подробно е описана борбата срещу ромейското завоевание и е отбелязано ,че след смъртта на последния цар на ПБЦ Иван Владислав волята за съпротива секва и царицата заедно с царския дом се предава на Българоубиеца и призовава всички "боляри" да сторят като нея. Тя е последвана от по-голямата част от аристокрацията. Василий обещава на всички , които се предадат да запази титлите , привилегиите и земите(крепостите) и действително спазва обещанието си . По същия начин стоят нещата и с българското духовенство( голяма част от него също е от аристокрацията) като българския охридски патриарх е оставен на престола до смъртта си. След това начело на Охридската патриаршия( виж следващия пост на Август) се поставят изключително гръцки духовници.По този начин българкия "елит" е интегриран в системата за управление на ИРИ.
Трябва да отбележим ,че след приемането на християнството голяма част от българската аристокрация постепенно губи националния си облик . Този процес е продължителен и може лесно да се наблюдава в титулатурата ,етикета , модата ,ономастиката и още много страни от живота и бита и...........

[Юлиан Август]

Мхм, в общи линии е така, с вметката, че Охридската патриаршия след покоряването е понижена в ранг като архиепископия. Но Василий II общо взето се проявява като много мек и отстъпчив в администрирането на новите земи, обратно пропорционално на това, което показва по време на самото завладяване.

[gollum]

Трябва да отбележим ,че след приемането на християнството голяма част от българската аристокрация постепенно губи националния си облик

Извинявай, че те поправям, но ми се струва, че е въпрос на точност, та затова си го позволявам. Става въпрос за думата, която съм подчертал: няма как да говорим за "национален облик" преди да имаме нации. В случая може да става въпрос (и става въпрос) за "традиционен облик", т.е. за определи културни черти - титли, лични имена, административни и всекидневни понятия, облекло, украси, обичаи. Тези черти ти си ги назовал (неточно) като "национални", но те не са точно такива, особено в периода, за който става въпрос. Тези културни особености са с динамичен характер, т.е. променят се постоянно - различен е само темпа и посоката на тази промяна. Но едва ли ще сгреша, ако предположа, че промяната в резултат на приемането на християнството е била значително по-голяма от тази от изчезването на държавността.
След това, не съм убеден, че има достатъчно данни и основания да се говори за доминанта на този тип идентификация над останалите - верска и други. Т.е. за аристократа основно значение имат собствените му и права и привилегии (тези на рода и семейството му), така както за останалите значение има каква е тежестта на издръжката на властите, която пада върху гърба им. Недоволствата и вълненията в много по-голяма степен би следвало да се дължат на промяната в качеството на живот и задълженията (или въобще на "ужасите на войната" - в хода на самото завладяване), отколкото на други, "национални" фактори.
Та мисълта ми е, че може и да е пресилено да се обясняват всички въстания и опити за възстановяване на държавността от една доста по-близо до съвременността гледна точка - като "борба на непокорния народностен дух, държащ на самоопределение и съществуване в собствена държава". По-скоро става въпрос за определено наследство, към което всеки, поставил си го за цел и разполагащ (или надяващ се на това) с достатъчна сила, може впоследствие да предяви претенция и ако успее да я защити - да се възползва от наградата (съответната "корона").