Болярство

[SSmart]

Ок

И с тази поправка съм съгласен!Определянето на определението за нация( национален,-лно,-лни и т.н.) е доста сложно , зависи от много неща и е най- малкото за друга тема! Например на мен в главата ми веднага изскача едно сталинистко!
Правилно е ,според мен, да се говори за загубване на българския облик на АРИСТОКРАЦИЯТА(т.е. постепенното размиване на менталните разлики с византийската, на чуството за различност, за собствена родова и културна идентичност , на границата между свое и чуждо и т.н.) с пълното съзнание за изключително многото условности в това определение. В тази връзка християнството безспорно играе водеща роля. Империята не дели поданиците си по племенен , а по верски признак.
Сещам се за един надпис на Пресиян от средата на 9 век ,които гласи :" Който и да дири истината- бог вижда,и които и да лъже -бог вижда! Българите направиха много добрини на ХРИСТИЯНИТЕ , но християните забравиха-(но) бог вижда!"( нямам претенции за правилността при предаването на надписа ). Т.Е. в езическия ни период ние пък сме разглеждали християните(християнството) като признак за инициация. С приобщаването на ПБЦ към тях тази "бариера" изчезва!

[pebble]

Болярство

Та мисълта ми е, че може и да е пресилено да се обясняват всички въстания и опити за възстановяване на държавността от една доста по-близо до съвременността гледна точка - като "борба на непокорния народностен дух, държащ на самоопределение и съществуване в собствена държава". По-скоро става въпрос за определено наследство, към което всеки, поставил си го за цел и разполагащ (или надяващ се на това) с достатъчна сила, може впоследствие да предяви претенция и ако успее да я защити - да се възползва от наградата (съответната "корона").

Абсолютно съм съгласна. Едно от най-хубавите неща, които забелязвам в този форум (освен респектиращите знания на повечето от участниците), е липсата на сладникав "патриотизъм" и псевдо-"родолюбиви" изцепки.

Та по повод на горното изявление, се чудех имало ли е всъщност стремеж да се съхрани, хм, традиционния български... облик да го наречем, (ако приемем, че семейството през периода е основна единица на обществото) чрез браковете например (в смисъл - имало ли е ясно изявена тенденция за бракове на българи с българки), или и тук интересът е играел главна роля и масово са се мешали - българи, власи, кумани и т.н.? Смятам, че това би било доста показателно в посока "самосъзнание".
Сега, ясно е, че в селата нещата са си оставали в рамките на затворената им общност (или най-много 2-3 други близки села), и никой не може да ме убеди, че в случая става дума за някакъв вид прото-патриотизъм, а не за практичност или липса на друга възможност, но как са стояли нещата при болярите? Така де, едва ли са се женили поголовно за местната селска хубавица (съвсем искрено вярвам, че е имало и много такива случаи, но едва ли е било масова практика), или пък са давали дъщерите си на местния ковач. От коментарите дотук е повече от ясно, че личният интерес на българските боляри е двигател ¹1 за каквито и да било действия.
Е? Kak е стоял въпросът с браковете?

[gollum]

Здравейте, pebble и добре дошъл/ла на форума.
Боя се, че едва ли е възможно коректно (т.е. въз основа на обработени данни от периода) да се отговори на поставения въпрос. Аз ще си позволя, с предварителната уговорка, че става въпрос за спекулативни разсъждения на човек общо взето зле запознат с конкретните особености на периода, да рискувам с едно предположение.
Една от основните сплотяващи общността сили е тази на традицията (значението и се променя в зависимост от периода и по-точно от темпа на информационен обмен) - колкото по-затворена и с намалена информационна пропускливост е една общност, толкова по-голяма ще е силата на традиционното. А то е основната спирачка пред "смесването" с хора от други традиционни групи. Такава, на практика, може да е всяка група извън селището, която независимо от това, че говори същия език и изповядва същата религия, проявява и определени собствени различия в културния фон. Колкото по-големи са разликите (особено когато се стигне до доста по-различен диалект на езика или пък съвсем друг език, различна религия и много големи културни различия), толкова по-бавно/трудно ще става проникването на членове на тази различна общност и елементи от техния бит и култура. Ще рискувам с едно временно работно понятие: минимално време за един цикъл на промяна (т.е. времето между първата проява на новото до времето, когато то става част от културния фон и не се възприема като чуждо) - или за по-кратко - минимален период на единична промяна (МПЕП).
Тази обща зависимост се влияе от неща като информационна пропускливост/възприемчивост (по-високата степен на пропускливост или информационна динамика, толкова по-малък е МПЕП), конкретни идентификационни механизми (развитието на идентификационните механизми е в посока на усложняване и по-висока степен на абстракция и обединение. Това води до две тенденции: поява на нови нива на съпротива в началния период на поява на новото/чуждото и след това значително съкращение на времето за приемането му (ако се стигне до това, разбира се)), както и стабилността/хаотичността на социалната система (по-високото ниво на хаос, особено екстремните ситуации, водят до две неща: по-лесна и бърза дезинтеграция на традиционните връзки и отношения и заедно с това - до "вкаменяването" им, там където суспеят да се съхранят).
За да се върна към темата: поради тази причина (силата на традиционното) всяка една общност с ниска динамика и ниско ниво на информационна пропускливост, е поначало много слабо динамична, когато става въпрос за възприемане на чуждото/чужденци. Бих рискувал да предположа, че това е причината за съпротива - особено "сред народа". Наред с чисто икономическите фактори, разбира се.
Т.е. колкото по-нагоре (в смисъл на социално положение) в общността се движим, толкова повече ще срещаме групи, които ще са способни да възприемат ново и чуждо по-лесно (по-високо ниво на образованост, повече контакти и повече информация с "далечни места" (и с чужди също така).
Разбира се, това се съчетава с друга тенденция: образованите и хората, занимаващи се по-пряко с политика и отношения с други държави, благодарение на това са в състояние да формират определено съзнание за обща (и по-абстрактна) принадлежност - т.е. да надхвърлят при нужда и в определени обстоятелства местните различия в традицията и културния фон и да формират зад и над тях определено обединение (което няма да е достъпно за масите преди епохата на национализма, с неговата масова информация (вестници), задължително всеобщо образование и държавно формирана пропаганда и образ за миналото). По отношение на болярите (а те са част от обсъжданата група) вероятно не може да се направи някакво обобщение: всичко е зависело от конкретните политически изгоди (основен фактор при сключване на брак) и от местните особености (връзки с определени други фамилии, определени "чужди" влияния).
Да обобщя: смятам, че "личният интерес", т.е. политическите амбиции, са имали основно значение за семействата/родовете от висшия социален слой; за по-нисшите (т.е. основната маса хора) затвореността и съпротивата срещу чуждото не е било следствие от общо обединяващо самосъзнание за "ние", а от силата на традицията на локално ниво т.е. от много по-малко обединяващо и изключващо "ние". Между другото, смятам че колкото понадолу слизаме, в толкова по-малка степен основната социална клетка е семейството (т.е. групата родители и деца) и толкова повече: родът, задругата, основана на роднински отношения. Това поставя още едно, много важно ниво, на "ние" - свързаните от близки кръвни връзки. След което идва "ние" на локалната общност и чак някъде над това е абстрактното и трудно (рядко употребявано) доловимо "ние" на хората, говорещи на един и същи или близък език и изповядващи една вяра.

ПП Да отбележа още веднъж, че идентификационните механизми са динамични - нещо чето забравяно в дискусиите.