За патриарх Евтимий и горенето на книги

[Dobromir Rusev]

Няма как всички да сме чели всичко по всички теми - вярно е - дава сила и повече знания, далновидност, по-голяма увереност..., но ми се струва, че не е нужно човек да ходи всеки път до библиотеката, за да пише по една тема във форума. Звучи страхотно да си характер като Самоукия от "Погнусата" на Сартр, който беше стигнал до буквата "L" в парижката библиотека, но, господин van_kunchev, с целия си респект към философските Ви и теологични знания, това е ad absurdum. Признавам си - не съм чел въпросните новоизлезли произведения на Евтимий, но и не смятам, че съм се изказал неподготвен. В такива ситуации, моля, съзрете респекта ми към Вас, а и молбата ми за неосъдително отношение към по-малко челите от Вас по темата. Не съм чел дори цялата Summa Teologica на Аквински. Все пак , мисля си сега, че двете части от по 2000 страници ме обезкуражиха тотално, колкото и профански да прозвуча това ...Но така или иначе, аз "убеждение" не съм изказвал по-горе. Това беше коментар от общ характер, а не разнищтване на субстанцията от специалист като Вас. Т.е - няма такова нещо като "В разрез с изтъкваното тук убеждение" както твърдите. Никой не отрича факта, че разликите при исихасти и варлаамци идват не от самата древногръцка мисъл, а от различните изходни точки за богопознанието. Думите "враг" и "противник" използвах в разговорната им конотация - синоними на общозначими противоречия и те не може и не бива да се възприемат от Вас, като основа на възмущение, облечено във перфектна философска аргументация към нещо, което дори не спори. Разбирам, че желаете да разясните материята и го правите страхотно. Но да се търси убеждение в един коментар с общ характер и от думите да се изкарват генерални съждения чрез собствена третировка - сам разбирате, че не е съвсем коректно. Никой не е отрекъл познанието на Аристотеловата логика от Палама в Триадите. Никой не е твърдял, че томистите и Западна Европа познават по-рано Гърцката философия от арабите. Стори ми се, че дискусията тръгна за толерантността, по-точно за липсата й, а по частта за бог, същност и енергия, просто не мога да взема никакво отношение - без съмнение този Ваш нюанс само обогати темата.

[ISTORIK]

За реформата - езикова и правописна - на патр. Евтимий Търновски

Правописна и езиковата реформа на Евтимий Търновски е реорганизация на българския книжовен език, извършена от последния търновски патриарх през втората половина на 14 век. Тя е приложена първо от дейците на Търновската книжовна школа, а в последствие намира отражение в писмената култура на Влахия, Молдова, Сърбия и руските княжества.

За мотивите на Евтимий Търновски да се заеме с реформа на писмения български език сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи, правени често от не достатъчно подготвени хора. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Сведението се потвърждава от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на основните за християнството книги - четирите евангелия, „Стария завет“, „Апостола“.

За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Дмитрий Лихачов определя характера й като консервативен. Не се подлага на съмнение, обаче, мащабността на начинанието, превърнало се в „официална книжовна политика, осигурена с поддръжката на царя“. Правилата, изработени от Евтимий, се прилагат както при превод, така - и при създаването на оригинални произведения.

Предполага се, че Евтимий се заема с развитие и довеждане до край на делото, започнато от монасите старец Йосиф, старец Йоан и Захей Философ по „изправяне на светите книги“. С дейността на Йоан той има възможност да се запознае по времето на пребиваването си в Атон. Самата реформа е проведена след завръщането му в България и възкачването му на патриаршеския престол.

Граматичното и правописно ръководство създадено от Евтимий Търновски не е запазено. За характера на реформата се съди по неговите произведения и тези на неговите последователи. Много от тях са достигнали до наше време в по-късни преписи, в които не е запазен оригиналния език на авторите. Това прави оценките за фонетиката на реформираната писменост рисковани и спорни. Не е сигурно как точно са четени буквите ѫ, ѧ и ѣ, но се знае, че не са означавали носови гласни, както в старобългарския период. Езикът на Евтимий запазва своя синтетичен строеж характерен за старобългарския.

По отношение на синтаксиса, езикът на търновските книжовници се отдалечава от старобългарския и се сближава с гръцкия, както при преводната литература, така и в оригиналните съчинения. Той е свързан стилистично с новия литературен стил „плетение словес“ (усложнен, емоционално-експресивен, "небесногласен" стил). Словоредът на писателите от Търновската книжовна школа е умишлено усложнен. В езика им именителен падеж е падежът на подлога и на първото сказуемно определение. Характерна особеност е употребата на родително-винителни местоименни форми в множествено число.

Лексиката на Евтимиевия език се отличава с богатство. Това се дължи на факта, че в него се използват синоними, заети както от езика на Преславската, така - и от този на Охридската книжовна школа. Голяма част от тях са употребявани с цел да се избягват повторенията и да се разнообрази речта. Например, синонимният ред благочестиво/целомъдрено има 12 синонима. Друга особеност е наличието на голям брой сложно съставени думи - богоугоден, благопотребен, велелепен, живоносен, равноименен и т.н. С редки изключения на трикоренни (богоблагодатен, многоблагоухателен), те са двукоренни. Най-честа е употребата на думи , чийто първи компонент са благо-, бого-, все-, пре- свързани с религиозната и философска лексика.

Счита се, че Евтимий умишлено отбягва ярко народни лексикални форми.

[ivan_kunchev]

Е, хубаво, щом прецизирате изказването си, нека и аз го направя и да кажа, че идеята ми не е да дам някаква трактовка на Вашето изказване, която да го изкривява. Аз също Ви уважавам, а измежду "изтъкваното тук убеждение" е и това, че има някакво "противоречие в цялото православно разслоение", за което, струва ми се дължите обяснение и на мен лично би ми било любопитно да науча повече.
Извън това направо немея пред случването на подобни теми в този форум. Появява се на главната страница заглавие "За изгорените книги от патриарх Евтимий". Влизаш вътре с очакването, че е открита някаква нова информация, например, че патриарх Евтимий е изгорил дадени книги, или че се припомня по-стара такава. Вместо това титулярът е поставил едно изречение за дейността на патриарха за изправяне на старите книги (подобен процес има, струва ми се и в Русия по времето на Теофан Гърка), който е безспорен културен принос на школата около св. Евтимий, който е ръководен от възгледите си за определена философия на словесността (ако не се лъжа се наричаше "лепотословие") и провежда мащабна и ползотворна словесна реформа. Това се взима за повод и се казва "Абе вие знаете ли, съмнява ме, че покрай това той е изгорил предишните книги, не задруго, а за де отърве от варлаамитската ерес" Следващият пост вече е "Абе не знам какво е изгорил, ама каквото и да е - аз съм против! Що за посегателство срещу културата!" Тука се включвате и Вие, за да смекчите малко нещата и да припомните, че може и да ни убягва тогавашната гледна точка, но и при вас - с уговорката, че не искате да "реабилитирате виновника". Сега вече почваме да разследваме някакъв виновник, тогава когато първичният текст известява за културната дейност и приносите на патриарха! Де го чукаш, де се пука! И на никой това не му прави впечатление!
И друго. Ние далеч не осмисляме достатъчно решително същностното качество на нетолерантността. Има един забележителен съвременен испански философ - Николас Давила, един от забележителните афоризми на когото е "Образованият човек е задължен да бъде нетолерантен". Нетолерантен, а не - толерантен. Образованият човек не може да бъде толерантен към невежо подскачане по фундаментални текстове. И добре, че не съм модератор тука, че такива теми изобщо нямаше да се толерират, освен ако не се измисли нещо като раздел "Споделяне на фантазии върху исторически факти, или липса на факти", където биха попаднали един куп теми от този раздел.

[_magotin_]

Прав си Дидо, може и да съм краен до някъде, но коментирахме християнството. Зороастризмът е толерантна религия по принцип, но при Сасанидите тя става държавна религия и есетсвено по почина на византийските императори с християнството, персийските шахове я налагат с огън и меч като безалтернативна.

И все пак тя е 1000 пъти по добрия вариант от исляма

Това просто не е вярно. В Персия има съвсем официална християнска църква, начело с "католикос", монофизитска, запазени са руините от няколко представителни християнски храма в Ктезифон. Запазен е текст, в който Хозрой ² заявава по повод на един бунт "... и им кажи, че ако не се усмирят, ще отида и ще накажа всички, без значение дали са от хората на Заратустра, Мани или християни". Персийското наименования за християнски поданици е "насрая", откъдено прескача у арабите.
В двора на шахиншаховете християни често заемат важни постове, а жената на Хозрой ²² е арменка християнка.

[gollum]

Ние далеч не осмисляме достатъчно решително същностното качество на нетолерантността. Има един забележителен съвременен испански философ - Николас Давила, един от забележителните афоризми на когото е "Образованият човек е задължен да бъде нетолерантен". Нетолерантен, а не - толерантен. Образованият човек не може да бъде толерантен към невежо подскачане по фундаментални текстове. И добре, че не съм модератор тука, че такива теми изобщо нямаше да се толерират, освен ако не се измисли нещо като раздел "Споделяне на фантазии върху исторически факти, или липса на факти", където биха попаднали един куп теми от този раздел.

Колкото повече обмислям написаното, толкова по-добре ми звучи. И си мисля, че макар да не си модератор, Иване, тези изречения ще са добра насока за модериране (което, признавам, въобще не се извършва с нужната доза нетолерантност от доста време).
А за темата си съвсем прав, като гледам си е директно за ключ.