Съобщение

Collapse
No announcement yet.

За патриарх Евтимий и горенето на книги

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    За патриарх Евтимий и горенето на книги

    Из "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак XV век."...... Било защото първите преводачи не познавали в съвършенство езика и учението на гърците , издадените от тях книги бяха несходни по реч и и несъгласни по смисъл с гръцките и груби непристойни откъм израз............. Като унищожи всички стари книги, този нов законодател (Евтимий), носейки новите в ръцете си .... ги предаде на църквата - всички нови, всички точни , съгласни с Евангелието".


    Въпроса ми е следния, Евтимий не унищожава ли според вас тези книги "несъгласни с евангелието" за да се отърве от ереста варлаамитство? Да не забравяме, че Евтимий е исихаст.
    Много ме съмнява, че част от "несъгласните с евангелието" книги в същност са били апокрифни богомилски прикзаки или дори преписи на т.н. "гностически евангелия", да не забравяме, че "Евангелието на Тома" е било известно на средновековните българи.
    Иван Михайлов (26. VIII.1896 - 5. IX. 1990)
    "Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!"

    #2
    Не зная какво точно е унищожавал Евтимий, но каквото и да е било, действието му (от днешна, наша гледна точка, разбира се) е изключително осъдително. Никой не бива да унищожава човешката мисъл, каквато и да е тя и колкото и нестройна да е тя.

    Comment


      #3
      Аз наричам това психология на историческото съзнание. Въпроса, поне според мен, има две страни: Дали ще погледнем от съвременна хуманитарна гледна точка, практически изживели Ренесанс, Просвещение, Хуманизъм, големи и световни явления, обособили идеята в човека, че книгата е висша ценност за знание, информация и богатство, или ще погледнем от средновековна гледна точка, когато преекспонираната идея на дадена общност към даден култ, прави възможно унищожението на съперничещи такива, в името на някаква по-всиша цел. Това за историческата гледна точка е предъвквано многократно, но е важна основа, на която трябва да се водят дискусии за или против едно деяние, отстоящо в различна епоха и съзнателна настройка на общество и нрави.
      Днес, разбира се, е напълно абсурдно да приемем унищожаването на тези текстове, както споделя Йончев, но ако се върнем дълбоко в условията на онова време, нещата няма да стоят съвсем така. И това не е реабилитиране на виновника, а по-скоро опит да се обоснове постъпката му чрез конкретните наложени обстоятелства. Да не забравяме, че това си е своего рода практика във Средновековието - гонението и изгарянето на книги, обявени за ерес.
      Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

      МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

      Comment


        #4
        Разбира се, че ние не можем да преценим гледайки от нашето съвремие действията на Евтимий, но аз продължавам да свъзрвам действията му с борбите между исихасти и варалаамити. Времето на "пренаписаните" книги от Евтимий и борбата на църквата с тази нова ерес просто съвпадат. Може би изгорените книги са били и преписи на древногръцки философи, които са били в основата на тази ерес. Такава хипотеза, по не на мен ми идва на ум.
        Last edited by Дидо; 03-02-2009, 17:13.
        Иван Михайлов (26. VIII.1896 - 5. IX. 1990)
        "Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!"

        Comment


          #5
          Доколкото ми е известно, привържениците на Тома Аквински - томистите - и идеите им за сближаването със Запада също са противници на апологета и наставник на исихазма Григорий Палама. Така че варлаамците не са единствения враг на исихазма със своята Аристотелова Логика. Има много и дълбоки противоречия в цялото православно разслоение, което автоматично се отразява и у нас на Евтимий.
          Мисля си, че епоха, която вече от 150 години познава събития като изгарянето на 200 катари в Монсегюр, изгарянето на едни "неевангелски" текстове си е просто делнична църковна рутина.
          Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

          МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

          Comment


            #6
            Най-тъжното е че догматичните, с пълно право бих ги нарекъл човеко-ненависническите юдео-производни религии, християнството и исляма унищожават всичко което е било преди тях, за да закрепят диктата си над човешкото съзнание за в бъдеще. Само трябва да сме щасливи че живеем във време, когато църквата е натикана в ъгъла, където и е мястото с общо взето "декоративни" функции. Вижте действията на талибаните които разрушиха скулптурите на Буда краи Бамян или онзи приличащ на нашия скален конник до Шамхор.
            Патриарх Евтимий е един православен фанатик, направил аутодафе върху по-старата българска книжнина. Но за времето си е действал така, както са действали висшите "добродетелни" християнски духовници и на Запад и на Изток!

            Comment


              #7
              хм, кво се чудите? то по същото време са палнали няколко евреи в търново...
              Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

              Comment


                #8
                Курт написа Виж мнение
                Най-тъжното е че догматичните, с пълно право бих ги нарекъл човеко-ненависническите юдео-производни религии, християнството и исляма унищожават всичко което е било преди тях, за да закрепят диктата си над човешкото съзнание за в бъдеще. Само трябва да сме щасливи че живеем във време, когато църквата е натикана в ъгъла, където и е мястото с общо взето "декоративни" функции. Вижте действията на талибаните които разрушиха скулптурите на Буда краи Бамян или онзи приличащ на нашия скален конник до Шамхор.
                Патриарх Евтимий е един православен фанатик, направил аутодафе върху по-старата българска книжнина. Но за времето си е действал така, както са действали висшите "добродетелни" християнски духовници и на Запад и на Изток!
                Не си ли малко краен, що се отнася до т.н. авраамистичи религии!??
                Все пак да не забравяме, че зороастризма също така не е много "толерантна" религия!
                Иван Михайлов (26. VIII.1896 - 5. IX. 1990)
                "Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!"

                Comment


                  #9
                  Неаврамистичните китайски императори също са провеждали религиозни гонения срещу будизма и християнството с пълен арсенал от унищожаване на храмове, горене на книги и серийно производство на мъченици. Да не говорим пък за японските шогуни и унищожаването на християнството на японския архипелаг.
                  Last edited by Thorn; 05-02-2009, 09:32.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #10
                    Хъм, толерантността поначало не е характерна нито за културите, нито за религиите. Особено когато се намеси и политика, а това става кажи-речи винаги. А ако по някаква случайност в идеологията все пак има намек за толерантност, то той рядко има нещо общо с реалността, те.. с организацията и нейната практика и история.

                    Comment


                      #11
                      Дидо написа Виж мнение
                      Не си ли малко краен, що се отнася до т.н. авраамистичи религии!??
                      Все пак да не забравяме, че зороастризма също така не е много "толерантна" религия!
                      Прав си Дидо, може и да съм краен до някъде, но коментирахме християнството. Зороастризмът е толерантна религия по принцип, но при Сасанидите тя става държавна религия и есетсвено по почина на византийските императори с християнството, персийските шахове я налагат с огън и меч като безалтернативна.

                      И все пак тя е 1000 пъти по добрия вариант от исляма

                      Comment


                        #12
                        Хайде без подобни дебилни изказвания, коя религия била по-по-най...

                        Ниакави сведения нямаме, че Евтимий е преследвал определена ерес по този начин. По-скоро е "прочистил" достъпната му литература от преводни грешки или своеволни, неканонични добавки. Нещо, което Е бил длъжен да направи и за което се грижат периодично всички религиозни институции, независимо къде. "Чистотата" на религиозните книги е нещо, което никоя доктрина не може да си позволи да пренебрегне, защото резултатът би наплодил хиляди ереси, учения или деноминации. По времето, когато Евтимий се е заел с тази дейност, такива вече е имало повсеместно разпространени, включително в самия престолен град и сред върхушката на обществото, т.е. мерките, които е предприел патриархът са били вече сериозно закъснели. Ако той е бил първият, заел се със съгласуването на религиозната литература с първоизвора след превеждането им през IX век, то толкова по-зле, ситуацията сигурно не е търпяла отлагане. Не казвам, че промените при преписването са били единственият фактор за разпространението на ересите, но определено не са помагали за подобряването на положението.
                        Quae fuerant vitia, mores sunt.

                        Comment


                          #13
                          Надали е бил първия . Въроса е дали с каноничните книги не е "прочистил" и други (както смята Божидар Димитров) и поради това сега да страдаме от липса на домашни източници.

                          Comment


                            #14
                            mitaca написа Виж мнение
                            Надали е бил първия . Въроса е дали с каноничните книги не е "прочистил" и други (както смята Божидар Димитров) и поради това сега да страдаме от липса на домашни източници.
                            И не само, нямаме възможност да видим какъв е бил резговоринят, жив език на българите. С това "пречистване" сигурно са загинали и памтници с повече "отклонения" от мъртвата славянобългарска норма.

                            Comment


                              #15
                              Тук съм напълно съгласен с Юлиян.
                              Бих попитал: някой тук чел ли е изобщо нещо от патриарх Евтимий? Защото има излeзли и то неотдавна негови произведения, в които много ясно си личи как той е съвсем наясно с върховото равнище на философията, което изобщо е било постижимо по негово време. Абсолютно същото се отнася и за св. Григорий Палама, който още седемнадесет годишен "цитираше Аристотел по добре от всеки друг". Тъй като поради определени обстоятелства съм проучвал неговите "Триади в защита на светите исихасти", както и някои от "Омилиите" му, а също и други произведения от него, в които се спира върху въпроса за изхождането на Св. Дух в разрез с латинската интерпретация по този въпрос, наречена "филиокве" бих искал да ви уверя, че нивото на философската му образованост е превъзходно. Ако някой иска да убеди в обратното нека да приведе конкретни примери, а не да говори по неща, с които или не е запознат, или е дочел нещо от втора ръка.
                              В разрез с изтъкваното тук убеждение, бих искал да кажа, че както личи от "Триадите" Палама не отхвърля, а възприема аристотеловата логика - за разлика от платонистките идеи - но не и като метод в богопознанието. Точно последното е характерно за варлаамитите. Палама обосновава значението на личното опитно богопознание, т.е на долавянето на енергиите на божеството, които са нетварни, според него, а - тварни,според Варлаам и Акиндин. Спорът възниква по повод на определението за Таворската светлина и написаното около него, поне за мен, е едно от най-интересните четива във философската литература изобщо. Така че хайде да не се изказваме неподготвени.
                              Между другото, заблуда е, че томизма и западната средновековна философия била собствено философична, а на Изток - философия нямало. До 12-13 век на Запад са познавали само част от платоновия "Тимей" - и нищо друго от Платон - просто не е било преведено. Дори арабите са се запознали с наследството на древногръцката философия по-рано от Западна Европа. За разлика от това, у византийските богослови и изобщо в образованието в Гърция е било широко застъпено изучаването дори и на най-сложните философски текстове на Платон и Аристотел. Недостатъчността на латинския да изразява богословските термини също е сочена като причина за част от томисткото и изобщо западното неразбиране на фундаментални философски и богословски положения. Persona дълго време е била единственото понятие, което Западът познава, за да изрази Ipostas. А Persona на старогръцки свързват с маските от театралните представления, това не е собствено "Личност". Сравнителната бедност на латинския личи и по отношение на ousia, която в гръцката си полисемия включва същност и природа, но и ги различава, защото природа би могло да има и извън същността на даден предмет, например - в неговата energiа, което при substantia избледнява. За томистките ученици Варлаам и Акиндин Бог е съвпадение на същност и битие, actus purus, чисто действие. В Православието у Бог същност и енергия се различават, т.е Бог не е чистата действителност и чистата същност като съвпадащи - това изобщо е аристотелиански повей на актуализираната до последен предел възможност, чистата форма, до която може да стигне метафизическия разум, което Тома възприема безкритично. В Православието същността е недостъпна, а достъпна и участвуема е божията енергия, опитът за която, собствено е целта на монасите- исихасти, а не достигането на Бога чрез разсъдъчните различения и разграничения.

                              Comment

                              Working...
                              X