За патриарх Евтимий и горенето на книги

[Дидо]

Из "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак XV век."...... Било защото първите преводачи не познавали в съвършенство езика и учението на гърците , издадените от тях книги бяха несходни по реч и и несъгласни по смисъл с гръцките и груби непристойни откъм израз............. Като унищожи всички стари книги, този нов законодател (Евтимий), носейки новите в ръцете си .... ги предаде на църквата - всички нови, всички точни , съгласни с Евангелието".


Въпроса ми е следния, Евтимий не унищожава ли според вас тези книги "несъгласни с евангелието" за да се отърве от ереста варлаамитство? Да не забравяме, че Евтимий е исихаст.
Много ме съмнява, че част от "несъгласните с евангелието" книги в същност са били апокрифни богомилски прикзаки или дори преписи на т.н. "гностически евангелия", да не забравяме, че "Евангелието на Тома" е било известно на средновековните българи.

[T.Jonchev]

Не зная какво точно е унищожавал Евтимий, но каквото и да е било, действието му (от днешна, наша гледна точка, разбира се) е изключително осъдително. Никой не бива да унищожава човешката мисъл, каквато и да е тя и колкото и нестройна да е тя.

[Dobromir Rusev]

Аз наричам това психология на историческото съзнание. Въпроса, поне според мен, има две страни: Дали ще погледнем от съвременна хуманитарна гледна точка, практически изживели Ренесанс, Просвещение, Хуманизъм, големи и световни явления, обособили идеята в човека, че книгата е висша ценност за знание, информация и богатство, или ще погледнем от средновековна гледна точка, когато преекспонираната идея на дадена общност към даден култ, прави възможно унищожението на съперничещи такива, в името на някаква по-всиша цел. Това за историческата гледна точка е предъвквано многократно, но е важна основа, на която трябва да се водят дискусии за или против едно деяние, отстоящо в различна епоха и съзнателна настройка на общество и нрави.
Днес, разбира се, е напълно абсурдно да приемем унищожаването на тези текстове, както споделя Йончев, но ако се върнем дълбоко в условията на онова време, нещата няма да стоят съвсем така. И това не е реабилитиране на виновника, а по-скоро опит да се обоснове постъпката му чрез конкретните наложени обстоятелства. Да не забравяме, че това си е своего рода практика във Средновековието - гонението и изгарянето на книги, обявени за ерес.

[Дидо]

Разбира се, че ние не можем да преценим гледайки от нашето съвремие действията на Евтимий, но аз продължавам да свъзрвам действията му с борбите между исихасти и варалаамити. Времето на "пренаписаните" книги от Евтимий и борбата на църквата с тази нова ерес просто съвпадат. Може би изгорените книги са били и преписи на древногръцки философи, които са били в основата на тази ерес. Такава хипотеза, по не на мен ми идва на ум.

[Dobromir Rusev]

Доколкото ми е известно, привържениците на Тома Аквински - томистите - и идеите им за сближаването със Запада също са противници на апологета и наставник на исихазма Григорий Палама. Така че варлаамците не са единствения враг на исихазма със своята Аристотелова Логика. Има много и дълбоки противоречия в цялото православно разслоение, което автоматично се отразява и у нас на Евтимий.
Мисля си, че епоха, която вече от 150 години познава събития като изгарянето на 200 катари в Монсегюр, изгарянето на едни "неевангелски" текстове си е просто делнична църковна рутина.

[Курт]

Най-тъжното е че догматичните, с пълно право бих ги нарекъл човеко-ненависническите юдео-производни религии, християнството и исляма унищожават всичко което е било преди тях, за да закрепят диктата си над човешкото съзнание за в бъдеще. Само трябва да сме щасливи че живеем във време, когато църквата е натикана в ъгъла, където и е мястото с общо взето "декоративни" функции. Вижте действията на талибаните които разрушиха скулптурите на Буда краи Бамян или онзи приличащ на нашия скален конник до Шамхор.
Патриарх Евтимий е един православен фанатик, направил аутодафе върху по-старата българска книжнина. Но за времето си е действал така, както са действали висшите "добродетелни" християнски духовници и на Запад и на Изток!

[tonev]

хм, кво се чудите? то по същото време са палнали няколко евреи в търново...

[Дидо]

Най-тъжното е че догматичните, с пълно право бих ги нарекъл човеко-ненависническите юдео-производни религии, християнството и исляма унищожават всичко което е било преди тях, за да закрепят диктата си над човешкото съзнание за в бъдеще. Само трябва да сме щасливи че живеем във време, когато църквата е натикана в ъгъла, където и е мястото с общо взето "декоративни" функции. Вижте действията на талибаните които разрушиха скулптурите на Буда краи Бамян или онзи приличащ на нашия скален конник до Шамхор.
Патриарх Евтимий е един православен фанатик, направил аутодафе върху по-старата българска книжнина. Но за времето си е действал така, както са действали висшите "добродетелни" християнски духовници и на Запад и на Изток!

Не си ли малко краен, що се отнася до т.н. авраамистичи религии!??
Все пак да не забравяме, че зороастризма също така не е много "толерантна" религия!

[Thorn]

Неаврамистичните китайски императори също са провеждали религиозни гонения срещу будизма и християнството с пълен арсенал от унищожаване на храмове, горене на книги и серийно производство на мъченици. Да не говорим пък за японските шогуни и унищожаването на християнството на японския архипелаг.

[gollum]

Хъм, толерантността поначало не е характерна нито за културите, нито за религиите. Особено когато се намеси и политика, а това става кажи-речи винаги. А ако по някаква случайност в идеологията все пак има намек за толерантност, то той рядко има нещо общо с реалността, те.. с организацията и нейната практика и история.

[Курт]

Не си ли малко краен, що се отнася до т.н. авраамистичи религии!??
Все пак да не забравяме, че зороастризма също така не е много "толерантна" религия!

Прав си Дидо, може и да съм краен до някъде, но коментирахме християнството. Зороастризмът е толерантна религия по принцип, но при Сасанидите тя става държавна религия и есетсвено по почина на византийските императори с християнството, персийските шахове я налагат с огън и меч като безалтернативна.

И все пак тя е 1000 пъти по добрия вариант от исляма

[Юлиан Август]

Хайде без подобни дебилни изказвания, коя религия била по-по-най...

Ниакави сведения нямаме, че Евтимий е преследвал определена ерес по този начин. По-скоро е "прочистил" достъпната му литература от преводни грешки или своеволни, неканонични добавки. Нещо, което Е бил длъжен да направи и за което се грижат периодично всички религиозни институции, независимо къде. "Чистотата" на религиозните книги е нещо, което никоя доктрина не може да си позволи да пренебрегне, защото резултатът би наплодил хиляди ереси, учения или деноминации. По времето, когато Евтимий се е заел с тази дейност, такива вече е имало повсеместно разпространени, включително в самия престолен град и сред върхушката на обществото, т.е. мерките, които е предприел патриархът са били вече сериозно закъснели. Ако той е бил първият, заел се със съгласуването на религиозната литература с първоизвора след превеждането им през IX век, то толкова по-зле, ситуацията сигурно не е търпяла отлагане. Не казвам, че промените при преписването са били единственият фактор за разпространението на ересите, но определено не са помагали за подобряването на положението.

[mitaca]

Надали е бил първия . Въроса е дали с каноничните книги не е "прочистил" и други (както смята Божидар Димитров) и поради това сега да страдаме от липса на домашни източници.

[Курт]

Надали е бил първия . Въроса е дали с каноничните книги не е "прочистил" и други (както смята Божидар Димитров) и поради това сега да страдаме от липса на домашни източници.

И не само, нямаме възможност да видим какъв е бил резговоринят, жив език на българите. С това "пречистване" сигурно са загинали и памтници с повече "отклонения" от мъртвата славянобългарска норма.

[ivan_kunchev]

Тук съм напълно съгласен с Юлиян.
Бих попитал: някой тук чел ли е изобщо нещо от патриарх Евтимий? Защото има излeзли и то неотдавна негови произведения, в които много ясно си личи как той е съвсем наясно с върховото равнище на философията, което изобщо е било постижимо по негово време. Абсолютно същото се отнася и за св. Григорий Палама, който още седемнадесет годишен "цитираше Аристотел по добре от всеки друг". Тъй като поради определени обстоятелства съм проучвал неговите "Триади в защита на светите исихасти", както и някои от "Омилиите" му, а също и други произведения от него, в които се спира върху въпроса за изхождането на Св. Дух в разрез с латинската интерпретация по този въпрос, наречена "филиокве" бих искал да ви уверя, че нивото на философската му образованост е превъзходно. Ако някой иска да убеди в обратното нека да приведе конкретни примери, а не да говори по неща, с които или не е запознат, или е дочел нещо от втора ръка.
В разрез с изтъкваното тук убеждение, бих искал да кажа, че както личи от "Триадите" Палама не отхвърля, а възприема аристотеловата логика - за разлика от платонистките идеи - но не и като метод в богопознанието. Точно последното е характерно за варлаамитите. Палама обосновава значението на личното опитно богопознание, т.е на долавянето на енергиите на божеството, които са нетварни, според него, а - тварни,според Варлаам и Акиндин. Спорът възниква по повод на определението за Таворската светлина и написаното около него, поне за мен, е едно от най-интересните четива във философската литература изобщо. Така че хайде да не се изказваме неподготвени.
Между другото, заблуда е, че томизма и западната средновековна философия била собствено философична, а на Изток - философия нямало. До 12-13 век на Запад са познавали само част от платоновия "Тимей" - и нищо друго от Платон - просто не е било преведено. Дори арабите са се запознали с наследството на древногръцката философия по-рано от Западна Европа. За разлика от това, у византийските богослови и изобщо в образованието в Гърция е било широко застъпено изучаването дори и на най-сложните философски текстове на Платон и Аристотел. Недостатъчността на латинския да изразява богословските термини също е сочена като причина за част от томисткото и изобщо западното неразбиране на фундаментални философски и богословски положения. Persona дълго време е била единственото понятие, което Западът познава, за да изрази Ipostas. А Persona на старогръцки свързват с маските от театралните представления, това не е собствено "Личност". Сравнителната бедност на латинския личи и по отношение на ousia, която в гръцката си полисемия включва същност и природа, но и ги различава, защото природа би могло да има и извън същността на даден предмет, например - в неговата energiа, което при substantia избледнява. За томистките ученици Варлаам и Акиндин Бог е съвпадение на същност и битие, actus purus, чисто действие. В Православието у Бог същност и енергия се различават, т.е Бог не е чистата действителност и чистата същност като съвпадащи - това изобщо е аристотелиански повей на актуализираната до последен предел възможност, чистата форма, до която може да стигне метафизическия разум, което Тома възприема безкритично. В Православието същността е недостъпна, а достъпна и участвуема е божията енергия, опитът за която, собствено е целта на монасите- исихасти, а не достигането на Бога чрез разсъдъчните различения и разграничения.