Българите в древнокитайските летописи

[Гост]

Българите или от обратно-противната външно-тюркологическа гледна точка - огуротюрките,
се появяват на централноазиатската историческа сцена около 1700 г. пр.н.е., когато от Алтай
на Монголското Плато и тогава равнината Гоби излиза техен конен отряд, а към V-²V в. пр.н.е.
те се делят и обособяват вече в трите си основни подгрупи – авари, болгари или прабългари и хазари,
и се разпростират и заемат земите северно-северозападно от Китай.

messire Woland-какво общо има между "китайските летописи",
пардон "древнокитайските летописи" и прабългарите…
http://forum.boinaslava.net/showthre...=10340&page=24

Древнокитайските летописи са изключително ценен и важен извор за българската история, който за преголямо съжаление все още продължава да стои извън полезрението на българските историци, независимо че за тези извори у нас специално се знае още от времето на Димитър Съсълов.

В древнокитайските летописи се съдържат първите и най-древни; най-подробните и разнообразни сведения и данни за българските изобщо и за болгарските или прабългарските племена и народи, именно поради което даже и дума не може да става с тях да се мерят латинските или гръцките например извори.

В тези летописи българите се представят и описват не само и единствено под такива обичайно-традиционни, външно дадени и прекалено общи родови имена като ху, хунну, сюнну и др.,
но и под техните собствени и първично-изконни, максимално конкретно-точните им видови имена,
с които те много по-късно излизат и са добре известни и познати и на европейската историческа сцена - ИЗВАДКА ¹ 1.

По централноазиатските българи най-общо и болгарите/прабългарите в частност работят и пишат изследователи от цял Свят, но особено важни и значими, а и максимално обектноадекватни и надеждни тук са изследванията на учените от китайска националност като носители на съвременния и най-добри познавачи на историческия, структурнотипологически извънредно специфичния и направо “сбъркан” китайски език, особено в аспекта на неговата фонетика и фонотактика, придружени от не по-малко особената му и трудна за преодоляване идеографическа писменост, всеки един от които два основни момента по свой собствен път и начин дава своя повече от забележим и направо неповторим “принос” при разчитането, азбучната транскрипция и идентификацията на имената на историческите личности и на народите и племената, за които се съобщава в тези извори.

На настоящия етап от развитието на световната наука Прабългаристика специално за китайските изследователи основното положение, че прабългарите се появяват и известно време пребивават на север от Китай, вече изобщо не подлежи на обсъждане и по статут и функция то се явява нещо като математическа аксиома, на основата и в светлината на която по-нататък се градят и обсъждат всички по-конкретно-частни въпроси от този кръг - ИЗВАДКА ¹ 2.

Неотдавна канадският учен от китайски произход проф. Chen публикува резултатите от проучването си на основата на древнокитайските летописи върху етнонима българи, а с това и върху самите централноазиатски прабългари, които резултати безспорно имат огромно значение за Прабългаристиката и ще изиграят важна роля за разширяването и уточняването на нейния времево-географски периметър:
Chen S., Some remarks on the Chinese “Bulgar”. – Acta Orientalia Hungaricae, vol. 51(1-2), 1998. - http://bolgnames.com/text/Bolgar.html

ИЗВАДКА ¹ 1:
Китайская Академия общественных наук
Научно-исследовательский институт истории
Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов. Интернет, 2007.
4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну:
(1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat].
(2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)].
(3) Kadisenoi -- Цюйшэ[khiuәt-djak].
(4) Zalio - Синьли[sien-lyei].
(5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan]
(6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok].
(7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan].
(8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә].
(9) Sorosgoi (Saragur) – Шулогань[zjio-lak-kan].
(10) Angisciri – У-инь [ok-jien].
(11) Bardores - Пилоу[phiet-lo]；и возможно – Моюй[mak-jia]
(12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie].

Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син".

(13) Bittugur - Будугэнь[ba-dak-kәn], также возможно – Путоу[pha-do]. Будугэнь и Путоу можно найти в «Сяньби чжуань» из «Саньго чжи» «Вэй шу». Первый был Дажэнь восточных Сяньби, последний - западных Сяньби. Здесь название племени носит имя предводителя.
(14) Barselt – Вань-и[mәk-ziә]; Вань-и не встречается в "Вэй шу: Гуаньши чжи", некоторые считают, что это одно из племен Сяньби, прежде покоренных сюнну.77

ИЗВАДКА ¹ 2 (от същия автор):
После 4 века переселившиеся с Монгольского Плато на запад кочевые племена Ephthalite, Bulgar, Avar и т.д. все сами себя называли или были названы гуннами.20 Очевидно, что нельзя всех их рассматривать как сюнну, переселившихся на запад.

Попутно скажу, что я считаю, что истоки булгар тоже можно искать в Сяньби. Bulgar возможно это транслитерации Bулугу[ba-lok-kua].

[Thorn]

Всичките посочени от вас данни са за сянбийски племена най-рано от периода Хан. Никакви 1700 г. пр. н. е.! Ще Ви бъда благодарен ако дадете сведения за КОНЕН отряд от онази епоха. Един вид това би било може би първото споменаване на конница в целия свят.

Освен това сянбийците не бяха ли протомонголи, а не прото тюрки?

[Курт]

Булодзите са юечжи, а не хуни!

За владенията около Чеши “Хан-шу” съобщава че земята им е плодородна и два пъти в годината сеят просо и пшеница. Отглеждат непознатия за Китай памук (проникнал в Поднебесната Империя едва в епохата Тан). Имат развито лозарство и винарство.
Владението Пулей (Баркул) също има развито земеделие, отглеждат много коне, овце, камили. Тъй като Пулей оказва голяма съпротива на хуните, шанюят преселва голяма част от жителите му на север, в долината на р.Черен Иртиш.
Фан Е в “Хоу Хан-шу” (История на късната или младшата династия Хан) споменава и Пулей, които след бунт срещу хуните били изселени на север или на запад, в местност наречена Аву, където възниква едноиманната държава Аву. А не е ли това, първото споменаване на държавата Юебан, образувана от роби на Хунну?!
Кратко е описанието на Ичжи, разположено североизточно от Пулей. В късноханската епоха жителите му (3000 души) са част от племената цзе, мъжете бръснат главите си. Занимават се със скотовъдство и наемничество. Били много добри войни.
Същото казва и за Цеми (Урумчи). Описанията на владенията Чеши повтарят казаното от Бан Гу. Фан Е (Хоу Хан-шу) заключава че всички тези владения: Цеми, Пулей, Билу, Ичжи гравитират около чешийците и образуват федерация от 6 държави /с Предно и Задно Чеши/. Те са сродни по произход, наричат се още “шестте държави Jushi” (Юши, Юйши). Разположени са между Янци, Усун и Хунну.
“Бей-ши” посочва че „на запад от Ию е на север от Янци (Карашар), до планините Байшан обитават циби, булочжи, иде, супо, нахе, уху, хегу, еде и юйуниху”. /АМ-ТХ,стр.119/ Ясно виждаме булоцзите като обитатели на земите северно от Карашар, редом с ефталитите (йеда, иде), протоуйгурите (уху), протокиргизите (хегу), протокипчаките (циби - по-старото ханско кюеше). “Булочжи” се явяват по-късна форма на ханските Билу и Ичжи. В “Суй-шу” също се споменават племената сродни с болудзите и техните локализации: На запад от Иу (Хами) и на север от Янци (Карашар), близо до предгорията на Белите планини (хребеда Актаг, част от Тяншан) живеят циби, болочжи, иде, супо, нахе, уху, хугу, еде, юйниху и др. Разполагат с 20 хилядна армия. В късния текст „Венсянтункао” от Ма Дуан-лин, се изброяват част от племената влезли съюза теле: „На запад от Иу, на север от Янци, по склоновете на планината Бо [Бай]-шан, обитават шиби, боло, чжии, чжи, субо, наге, уху, гухе, учжи, ниху и др. [племена], имат войска от 20 000 войни” . Преписвачът е разделил названието булоцзи на две части, което е явна грешка, или е под влияние на “Хоу Хан-шу”.
Яо Вей Юан, по-късен автор в своето “Изследване за племената ху” пише че племената цзе са потомци на юечжите, грешка е да се смятат за част от хунну! В 329 г. булодзите цзе унищожават хунската държава Младша Чжао в Северен Китай, но в 348 г. са победени от Ши Мин, наследник на управляващия род в Чжао. Тогава той си отмъстил и загинали много войни цзе. Именно за тях Яо Вей Юан пише да не се бъркат с хуните, защото са юечжи. Нещо което направи Л.Н.Гумильов и популяризира невярното твърдение за някаква мнима европеидност на хуните. /СК-ЛТТ,стр.107/ Самият основател на държавата Младша Чжао, Ши Ле, е по произход от племената цзе.
Етимология на етнонима “българи”. Санпиен Чен смята че името булодзи/болудзи/булоцзи е закономерно предаване чрез китайска транскрипция на етнонима българи, като се позовава на Питър Буудберг (неизвестен у нас изследовател от 30-те год. на 20 в.) и Карл Менгес. Той смята че вероятната изходна форма е била Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. Лу Фейан, във своя трактат по китайска фонология, също смята че формата Buliugu, е само друг вариант на корена Buluoji.
В тобаската династия Северна Вей асимилирани представители на този народ, са носили фамилията Булуген. Дори един от владетелите на д-вата Бей-Ци (Северна Ци), или известна още като Източна Вей, император Ву Ченг, приел тронното име Гао-Дан /537-569 г./, носи прозвището Булоцзи , което показва произхода му. Съвр. китайска транскрипция на България и българи е съотв. Bǎojiālìyàyǔ, Baoˇ jia li` ya` yuˇ (Баодзялия) и баодзяли и се приближава до танската форма. Като запазени думи от езика на булодзи, Санпиен Чен посочва:
1. keye – крепост, сравни с тохарското ikente – място и широкоразпространеното в Ср.Азия и Източен Туркестан понятие канд, кент, кат – град което е с тохарски произход. Тохарското/б/ kwaso, kisain, kisaim, означава село, аналогично на прабългарското кисинии, кишини – местообиталища, селища, поминателни комплекси.
2. kuli – роб , авторът го свързва с тюркските езици, но трябва да се отбележе че думата се среща и в тох./б/ kulam, kul - несвободен човек, роб, като второ значение – неудачник, нещастник и като цяло има ностратически произход.
3. weiye – вид влаголюбиво дърво. Връзката с тюркското yaγac /ягяч, агач/ е неубедителна. В тох./а/ wip, тох./б/ waiw – влажен. В индоевропейските езици е широкоразпространен коренът vei- /вия се/ и производните му vein-, voin-, veit-, voit- със значения клони /бълг.диал. вейки/, върба – ива, венец /сплетени клонки/ и второстепено лоза. /ВИ-ЯВТГ/ В тох./б/ veiki директно означава (по Д.Адамс) част от растение и е напълно сравнимо с бълг.дума вейки.
4. Kutuo – топоним. В тохарски /б/ koto означава пещера, яма /бълг.разгов. котора - тясна дупка/, тесен проход. Има аналогия с източноиранското *kotal, бълг. котловина - планинска теснина, проход, клисура.
5. Името Balint, носено от вожд на племето гаоче, родствени на булоцзите, среща се и в българския език. Може да се изведе от тох. bāl – силен, мощен, голям и тох. lant – владетел, т.е. силен владетел. /СЧ-НБКБ-А-2004-26 стр.43-47/,/SC-SRCB/
6. Името Мивота, носено от владетел на сродните гаоче. Сравни с тохарското mewiyo, mewiya – тигър и типичното окончание –ота, срещано в средновековните български имена, както и при осетинците.
Както виждаме така наречените “тюркски” думи в езика на болудзите са по-близки до тохарски. Поради жужанското, а после тюркското си обкръжение болудзите /гаоче, теле/ в следващите векове 8-10 в. се подлагат на пълна тюркизация. Въпреки това почти до 10 в. китайските хроники използуват етнонима юечжи при описанията на събития в Западния край, което показва че процесът на тюркизация е протичал бавно.
“Чжоу-шу” съобщава че булоцзите са уседнал скотовъдо-земеделски народ. Любопитна подробност е че булоцзите почитали петела като свещенна птица. Вероятна връзка с „празника на Сйявуш” когато всеки мъж, в Западния край, заколвал петел, според китайските източници. В българската народна обрядност се е запазил и т.нар.мъжки празник – Петльовден.
И така, в заключение може да кажем че първото появяване на народ, носещ името „българи”, става в Източен Тяншан, в земите обитавани от наследниците на т.нар. „малки юечжи”, останали в прародината и покорени от хунну. Те формират тохароезична общност, носеща сборното име цзе. Местообиталището им е свързано с района между Хами и Чеши /Турфан/ и съвпада с т.нар. “Стари усунски земи”, което показва ясната родствена връзка с народа усуни, мигрирал на запад едва в хунската епоха. Племената от групата “цзе” са част от юечжите, това го показва и името ичжи/цзе – гари, кхари, респ. хора, народ. Те са потомци на ди и най-източните им представители са племената гаоче /кочо/ останали в хуно-сянбийско обкръжение в планината Иншан. Най-западните техни представители – чеши, вероятно форма на чжи, цзи, аналогично на самоназванието на племената ди, съхранено от китайските документи като хеши „Hezhi”, са и единият център на езика тох./а/, другият е Янци – Карашар. Хуа – бъдещите ефталити са техни сродници и както ще видим съдбите им се кръстосват не само в Западния край, а също и в Средна Азия, дори и в Европа, където се появяват последните остатъци от хуа – аварите, редом с прабългарите!
Понятието булоцзи ни помага да си обясним и значението на самия български етноним: В китайските хроники було-цзи се превежда и като племената цзи от кит. було – народ, общност, племе. Аналогично в осетински bal, санскрит bala, ягнобски bulak, пущунски bluk, кюрдски bêluk, нуристански baluk, калашки, кховарски bo, кашмирски bēli, кавказки аварски bo – много хора, опълчение, войскови отряд, хинди-урду pul - народ, раджастхански bhēgata – простолюдие, беднота. /VS-ETD/ В осетински също balc – военен поход, balkъon – предводител. /ОРС/ Аналогично е старобългарското, славянско плъкъ – въоръжен отряд, в руски полк, сърбохърватски пук, чешки, словашки pluk, полски рułk, горнолужишки роłk – въоръжен отряд, народ, тълпа, хора. Фасмер смята че славянското понятие е заемка от древногерманското *fulkaz, долновисоконемското folk, англосаксонското folc съвр.немското volk – народ, но и въоръжен отряд, общност от войни, Аналогично развитие имаме в тракийски bula, албански рlоgu, гръцкото , ύθς, латинското populus, plebes – общност, въоръжен отряд, народ, vulgus - народ, тохарското wāl – област, район. Втората част на названието ичжи/цзе е синоним на юечжи, тъй като съвпада с най-ранната форма на този етноним – ючжи, респ. *gari/*khari/*hvari – хора, аналогично е и значението на хуа - *ghwor, *ghwat, *ghwar, *awar – хора, тох. wir – човек. В осетински guыr – човешко тяло, guыræn – раждане, gur – род, племе. /ОРС/ Откриваме голяма доза налучкана истина в съжденията на В.Стоянов, възприети и от Рашо Рашев. Те смятат че е съществувал древен корен, протоформа *bål /bul, bol, bal, byl/ със значение човек, който в множествено число преминава в *bål-k – хора. Тя е в основата на етнонима българи, по подобие на немското deutsch – хора, народ. /РР-П,стр.17-18/ Нещо подобно по семантично развитие се получава с латинското vulgus/vulgari – народ, общност, хора, по-късно простолюдие, основната част от населението. Както виждаме самото понятие българи като значение е напълно равностойно и идентично на тохари – общност, хора, общност от войни, народ-войска, народ: to-ghari, to-khari, ttau-da-gara и bal-ghari, bal-khari, wāl-ghari. Този извод е твърде важен защото ни показва в коя древна общност да търсим началния етап от народностната ни етногенеза, в общтността на юечжите-тохари!!!
Чешийската федерация е непрестанна арена на ханско-хунския конфликт. През 153 г. са подчинени на губернатора на Дунхуан. В 123 г. губернаторът на Дунхуан, Шан Дан пише в рапорт до императора, че жителите на Западния край (той визира конкретно чешийската федерация и племената чжи/цзе) не обичат хунну които тук са завоеватели и са принудени да търсят помощта на Хан. Ако Империята няма възможност да я осъществи, те нямат друг изход и се покоряват на хунну. С това авторитетът на северните диваци (хуните) расте до такава степен, че и южните диваци (кяните в Тибет) се присъединяват към тях. (по материали от “Западния край по Хоу Хан-шу“ превод на англ. Николас Симс-Уйлямс и Даниъл К.Уайт). /RB-KH/
“Хоу Хан-шу” съобщава че хуните не са свързани чрез никакво родство с обитателите на Западния край. За това те не се опитват да променят начина им на живот. Но налагат жесток режим на васалана зависимост, чрез която ограбват тохарските държавици, с високи налози и непосилни данъци. Според Фан Е данъците били толкова високи, че се изравнявали със средствата необходими за самото им съществуване. Хунският шанюй имал специален “Управител на робите” който се занимавал с делата на Западния край. /БЛ-ВТДРС-1988,стр.240-242/
Във “Вей-шу” има цяла глава за народа гаоче. Връзката им с хуните се посочва изрично че е по „женска линия”, дъщерята на хунския шанюй се омъжила за техния владетел, т.е. не става дума за родствена връзка с хунну, а отношения между сюзерен и васал, скрепени с брачен съюз. Във вейската хроника те се наричат още чили, чиле. Те са потомци на древните шанжуни и чи-ди. Обитавали са земите северно от планината Иншан, съседи на хунну и сянбите, но рязко се отличават от тях по европеидния си вид. В 363 г. воюват с племената тоба. В 398 г. първият вейски император Тоба Гуй, предприема голям поход срещу непокорните гаоче и ги разгромил. Преселва част от населението в планината Сишан до Пекин. След две години жужаните се възползуват от ситуацията и покоряват отслабените гаоче.
В “Сян-го-чжен” (Описание на Троецарствието) се споменава за динилини, съседи на сянбите, обитаващи северно от Пекин още в 230 г. В 383 г. началникът на окръг Лянчжоу в държавата Ранна Цин, съобщава за заселване на динлини на юг до провинция Хенан, намираща се южно от Шанси.
В 429 г. племената гаоче предприемат голяма миграция на запад. Те достигат до североизточните райони на Чеши и там създават своя държава. Но много скоро попадат под зависимаст от новите владетели на Западния край, Йеда (ефталитите).
-----------------------------
Да аз също смятам че китойските хроники ни дават твърде важна информация - откъде е нашето начало, но то е от тохарите-юечжи, а не от хунну, както изцяло погрешно твърди проф.Добрев.

[Thorn]

Да смятаме ли, че юечжи e равно на тохари?

И Курт, ако е възможно - разделяй текста на параграфи и ползвай нов ред.

[Last roman]

Да смятаме ли, че юечжи e равно на тохари?

Юечжи е равнозначно на согди.

[Satavaxan]

Юечжите са обитавали земите на север от Кунлуншан до 2 век пр. Хр., когато (към 170г.) са прогонени оттам от хунну и се преселват на запад - първоначално в Седморечието, а впоследствие, изтласквайки саките - и на юг, в Бактрия, към 130г. пр. Хр.
Согдите са били жителите на Средна Азия от ирански произход (тер. на днешен Узбекистан и Таджикистан, или средновековния Маверанахр)и са населявали тези земи доста векове преди 170г. пр. Хр., така че няма как да са идентични с юечжите.
Тохарите са били жителите от ирански произход на Източен Туркестан (дн. Синцзян), но дали са идентични с юечжите и дали последните произхождат от тохарите е неясно!

[Курт]

Юечжите са тохари

Юечжите са обитавали земите на север от Кунлуншан до 2 век пр. Хр., когато (към 170г.) са прогонени оттам от хунну и се преселват на запад - първоначално в Седморечието, а впоследствие, изтласквайки саките - и на юг, в Бактрия, към 130г. пр. Хр.
Согдите са били жителите на Средна Азия от ирански произход (тер. на днешен Узбекистан и Таджикистан, или средновековния Маверанахр)и са населявали тези земи доста векове преди 170г. пр. Хр., така че няма как да са идентични с юечжите.
Тохарите са били жителите от ирански произход на Източен Туркестан (дн. Синцзян), но дали са идентични с юечжите и дали последните произхождат от тохарите е неясно!

Не всички юечжи напущат Синцзян, една част от тях остават и са известни като малки юечжи. Част от тези юечжи образуват въпросната федерация около Чеши (Турфан), друга част се разтварят сред кяните (тибетците)
Абсолютно погрешно е да се отъждествяват юеджи със согди. Тази малко известна хипотеза на Лауфер (1919 г.) е популяризирана от Л.Гумильов.
Юечжите са тохари, доказва го лингвистическият анализ на Г.Бейли. Самоназванието им е било гара - хора, народ, виж старобълг.хъръ-човек.
Китайското да-юе-чжи, бейли транскрибира като да-голям, предаващо тохарското то - общност, в хотаносакски ттау, юе - тохарското гара, кхар - хора, (Г.Бейли го прекарва през иранското гар - планина и го чете планинци) и чжи - окончанието чи, т.е. то-гар-чи, то-кхар-чи - тохари.
Друга податка че юечжите не могат да са иранци е че сред идноевропейските заемки в китайския език, се откриват два пласта - по-стар, със западноевропейски паралели, от представителите на афанасиевската култура, първи заселеле Синцзян и втори, собствено тохарски, от представителите на карасукската култура, които са лингвистичните тохари. Друга податка, китайците посочват че юечжите с които търгували наричали нефрита сесе, а в тохарски сесети - означава търговци, съответно по данни на Д.Перигет "серите" - друго название на тохарите наричали жълтоликите племена с които търгували край езерото Лоб-Нор, сесети - т.е. тохарска калка - търговци.
Юечжите се иранизират едва в Средна Азия, когато попадат в сакска и сарматска среда, затова и кушанобактрийският език е ирански, близък до хотаносакския, а хотаносакския е пример за иранизиран тохарски език.
--------
Така че въпр.булоцзи са първоначално тохари, те са част от юечжите, фиксирани от китайските хроники, останали в Синцзян като роби на хуните, но разбираемо е че друга част от тях се преселва в Ср.Азия и идва "в клисурите на Кавказ" заедно със сираките около 2 в.пр.н.е.
Прогонването на юечжите става във края на 3-2 в.пр.н.е. Те се установяват край Фергана и проживяват там около 100 години, след което постепенно проникват в Гръко-Бактрия (кушаните) и в Средноазиатското междуречие (кангарите) и към Кавказ (сираките и аорсите, като тук са и внъндурите на Вънд).
Самите юечжи са известни от по-ранните китайски източници (преди епохата Хан) като жуни и ди

[Гост]

Ще Ви бъда благодарен ако дадете сведения за КОНЕН отряд от онази епоха.
Един вид това би било може би първото споменаване на конница в целия свят.

Напълно възможно, защото още преди края на ²²² хил. пр.н.е. западните съседи на прабългарите в прародината ни Минусинската Котловина – индоиранците от Андроновската Археологическа Култура опитомяват коня и тогавашните прабългари са първият народ, който го заимства от тях и впоследствие го предава на съседните тюркски, монголски, китайски и др. племена и народи.

Тежката или бронираната и леката конница е основен и единствен род войска по време на Първата Прабългарска Държава от ²²²-²² в. пр.н.е. - централноазиатската, ядрено-водената и доминирана от прабългарите Източно-Хунска Империя на хан Багатур, кит. Маодун, Моде, който лично обучава войниците от гвардейския си полк на бойна тактика и стрелба с лък, като основното упражнение е всеки един от тях да забие стрелата си максимално близко до стрелата на хана и както съобщават древнокитайските летописи, макар и в един малко по-друг аспект, попаденията на гвардейците почти винаги са повече от сполучливи.

Централноазиатските българи селектират и доставят на китайците специална порода бойни коне, наречени “с кървава пот”, като същевременно ги подпомагат и осигуряват организационно-технически и методически в създаването, изграждането и обучението на китайската кавалерия, а летописите надълго и нашироко се занимават с душевните мъки и терзания на тогавашния император като как така и той ще нахлузи “варварските” горни гащи, когато цялата Поднебесна ще му се смее.

От тежката конница на прабългарите от тази епоха води началото си бронираната конница на някои от ранносредновековните централноазиатски народи, например на киргизите и уйгурите.

Всъщност и в действителност българската история от епохата на прабългарското Първо Българско Царство и назад чак до началото на ²² хил. пр.н.е. е главно военна история.

[_magotin_]

Проф.Добрев и Стефан Цанев за мен са най-големите стълбове в историческата проза у нас...

[Курт]

Напълно възможно, защото още преди края на ²²² хил. пр.н.е. западните съседи на прабългарите в прародината ни Минусинската Котловина – индоиранците от Андроновската Археологическа Култура опитомяват коня и тогавашните прабългари са първият народ, който го заимства от тях и впоследствие го предава на съседните тюркски, монголски, китайски и др. племена и народи.
--------------------------
Уважаеми професоре, ако "прародината на българите" е Минусинската котловина, значи те са представители на прототохарската (според много иследователи) Карасукска култура. В Минусинск хуни няма, те живеят по това време зад ез.Байкал и в Изнточната част на Вътрешна Монголия (http://www.kronk.narod.ru/library/kovalov-aa-2002.htm
А.А. Ковал¸в Происхождение хунну согласно данным истории и археологии.// Европа — Азия: Проблемы этнокультурных контактов. К 300-летию Санкт-Петербурга. СПб: 2002. С. 150-194.)--------------------


Тежката или бронираната и леката конница е основен и единствен род войска по време на Първата Прабългарска Държава от ²²²-²² в. пр.н.е. - централноазиатската, ядрено-водената и доминирана от прабългарите Източно-Хунска Империя на хан Багатур, кит. Маодун, Моде, който лично обучава войниците от гвардейския си полк на бойна тактика и стрелба с лък, като основното упражнение е всеки един от тях да забие стрелата си максимално близко до стрелата на хана и както съобщават древнокитайските летописи, макар и в един малко по-друг аспект, попаденията на гвардейците почти винаги са повече от сполучливи.
--------------------------------------------------------------------------
Хуните нямат тежка конница. Създателите на катафрактария са юечжите-тохари! (Худяков, Кожомбердиев, Ал.Баяр)
--------------------------------------------------------------------------


Централноазиатските българи селектират и доставят на китайците специална порода бойни коне, наречени “с кървава пот”, като същевременно ги подпомагат и осигуряват организационно-технически и методически в създаването, изграждането и обучението на китайската кавалерия, а летописите надълго и нашироко се занимават с душевните мъки и терзания на тогавашния император като как така и той ще нахлузи “варварските” горни гащи, когато цялата Поднебесна ще му се смее.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Походът на китайците за "небесните коне" е насочен към държавата Даван (Фергана). Според професора излиза че даванците са прабългарите, е значи са изцяло източни иранци!
-------------------------------------------------------------------------------------------
От тежката конница на прабългарите от тази епоха води началото си бронираната конница на някои от ранносредновековните централноазиатски народи, например на киргизите и уйгурите.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Тежката конница при тюрките си е наследство от асамилираните тохарски и ирански племена, влизащи в сборното понятие "теле"!
Виж, може да се каже че рицарската коница е наследство от аланските и аварските катафрактарии! От аланите я заимстват севреногерманските племена (норманите) и така се разпространява.
-------------------------------------------------------------------------------------------

Всъщност и в действителност българската история от епохата на прабългарското Първо Българско Царство и назад чак до началото на ²² хил. пр.н.е. е главно военна история.

-------------------------------------------------------------------------------------------
Всъщност професоре историята на цялто човечество до ден днешен си е почти изцяло военна история. Ние имаме щастието че сме попаднали в сравнително мирен период, между ²²-та и ²²²-та Св.войни!
А как отдиференцирахте българите още във 2 хил.пр.н.е. си остава голяма загадка!
-------------------------------------------------------------------------------------------
Напълно се солидаризирам с Маготин, за историческата проза, наречана още "фолк-хистори" или чалга-история, по нашенски.

[_magotin_]

Напълно се солидаризирам с Маготин, за историческата проза, наречана още "фолк-хистори" или чалга-история, по нашенски.

Проблемът е, че тези художествени творби се приемат от някои като чиста научна истина... Измислицата на Цанев за българите край Великата стена толкова силно сграбчи умовете на някои, че започнаха вече диренията по темата, преработките, "анализите". Все едно българите са азиатски хуни, обсаждащи Китай... Само дето няма никакви доказателства...

[Курт]

Ст.Цанев просто се опита да даде своя интерпретация на бъртвежите на един от доаените на българската "чалга"-история - Съсълов. Впрочем неговите заблуди по време на соца, поддържаха и писателя-псевдоисторик бих го нарекъл изцяло фантаст Й.Вълчев и Б.Симеонов, от който се учи нашия любим професор.

[Grifona]

Българите или от обратно-противната външно-тюркологическа гледна точка - огуротюрките,
се появяват на централноазиатската историческа сцена около 1700 г. пр.н.е., когато от Алтай
на Монголското Плато и тогава равнината Гоби излиза техен конен отряд, а към V-²V в. пр.н.е.
те се делят и обособяват вече в трите си основни подгрупи – авари, болгари или прабългари и хазари,
и се разпростират и заемат земите северно-северозападно от Китай.

Уважаеми професоре, това си е чиста проба измишльотини. Нуридинов, мисля беше, говореше че прабългарите имали спомени да са се борили с неандерталци. Вашите тези май следва да се разглеждат в тази насока. Поне пишете 170 000 години, че да сте по-актуален. 1 700 е много малко.

[Thorn]

Ок, може и да приемем, че там някаде е опитомен коня. Обаче откъзе излезе "конен отряд" точно през 1700 В.С.? Сведение от някоя хроника ли е това или ваша фантазия?

[Курт]

Ок, може и да приемем, че там някаде е опитомен коня. Обаче откъзе излезе "конен отряд" точно през 1700 В.С.? Сведение от някоя хроника ли е това или ваша фантазия?

-------------------------------------------------------------------
Конят е опитомен от индоевропейците в Европа! Това е общоизвестен факт. Чували сте да митанийското ръководство по дресиране на коне от Кикули. До идването на индоевропейците, в Предна Азия семитските и хуритските народи са използвали опитмени онагри (вид диви магарета).
Конят пристига в Центр.Азия с индоевропейцине от Афанасиевската култура. Преди това "алтайците" и другите азиатски племена са използвали елена и лоса.
Затова и китайското и едно от алтайските названия на коня са производни на западноевропейския корен "марк", например в китайски "ма", алтайски "морин", японски "ома", угорски "имен" - кон. Афанасиевци използват коня само за езда, но не и като впрегатно животно.
С Карасукската (прототохарската) култура в Минусински и впоследствие в Синцзян и Центр.Азия идва колесницата и коня като впрегатно животно.
тохарското название на коня "йякве" се среща също в китайски, в тюрк. *jabu – кон, тох. yakwe, yuk – кон.
Така че подобни безотговорни твърдения, че коня бил опитомен в Центр.Азия са несериозни, независимо от титлите и званията пред имената на тези които ги разпространяват.