Българите или от обратно-противната външно-тюркологическа гледна точка - огуротюрките,
се появяват на централноазиатската историческа сцена около 1700 г. пр.н.е., когато от Алтай
на Монголското Плато и тогава равнината Гоби излиза техен конен отряд, а към V-²V в. пр.н.е.
те се делят и обособяват вече в трите си основни подгрупи – авари, болгари или прабългари и хазари,
и се разпростират и заемат земите северно-северозападно от Китай.
Древнокитайските летописи са изключително ценен и важен извор за българската история, който за преголямо съжаление все още продължава да стои извън полезрението на българските историци, независимо че за тези извори у нас специално се знае още от времето на Димитър Съсълов.
В древнокитайските летописи се съдържат първите и най-древни; най-подробните и разнообразни сведения и данни за българските изобщо и за болгарските или прабългарските племена и народи, именно поради което даже и дума не може да става с тях да се мерят латинските или гръцките например извори.
В тези летописи българите се представят и описват не само и единствено под такива обичайно-традиционни, външно дадени и прекалено общи родови имена като ху, хунну, сюнну и др.,
но и под техните собствени и първично-изконни, максимално конкретно-точните им видови имена,
с които те много по-късно излизат и са добре известни и познати и на европейската историческа сцена - ИЗВАДКА ¹ 1.
По централноазиатските българи най-общо и болгарите/прабългарите в частност работят и пишат изследователи от цял Свят, но особено важни и значими, а и максимално обектноадекватни и надеждни тук са изследванията на учените от китайска националност като носители на съвременния и най-добри познавачи на историческия, структурнотипологически извънредно специфичния и направо “сбъркан” китайски език, особено в аспекта на неговата фонетика и фонотактика, придружени от не по-малко особената му и трудна за преодоляване идеографическа писменост, всеки един от които два основни момента по свой собствен път и начин дава своя повече от забележим и направо неповторим “принос” при разчитането, азбучната транскрипция и идентификацията на имената на историческите личности и на народите и племената, за които се съобщава в тези извори.
На настоящия етап от развитието на световната наука Прабългаристика специално за китайските изследователи основното положение, че прабългарите се появяват и известно време пребивават на север от Китай, вече изобщо не подлежи на обсъждане и по статут и функция то се явява нещо като математическа аксиома, на основата и в светлината на която по-нататък се градят и обсъждат всички по-конкретно-частни въпроси от този кръг - ИЗВАДКА ¹ 2.
Неотдавна канадският учен от китайски произход проф. Chen публикува резултатите от проучването си на основата на древнокитайските летописи върху етнонима българи, а с това и върху самите централноазиатски прабългари, които резултати безспорно имат огромно значение за Прабългаристиката и ще изиграят важна роля за разширяването и уточняването на нейния времево-географски периметър:
Chen S., Some remarks on the Chinese “Bulgar”. – Acta Orientalia Hungaricae, vol. 51(1-2), 1998. - http://bolgnames.com/text/Bolgar.html
ИЗВАДКА ¹ 1:
Китайская Академия общественных наук
Научно-исследовательский институт истории
Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов. Интернет, 2007.
4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну:
(1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat].
(2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)].
(3) Kadisenoi -- Цюйшэ[khiuәt-djak].
(4) Zalio - Синьли[sien-lyei].
(5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan]
(6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok].
(7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan].
(8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә].
(9) Sorosgoi (Saragur) – Шулогань[zjio-lak-kan].
(10) Angisciri – У-инь [ok-jien].
(11) Bardores - Пилоу[phiet-lo];и возможно – Моюй[mak-jia]
(12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie].
Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син".
(13) Bittugur - Будугэнь[ba-dak-kәn], также возможно – Путоу[pha-do]. Будугэнь и Путоу можно найти в «Сяньби чжуань» из «Саньго чжи» «Вэй шу». Первый был Дажэнь восточных Сяньби, последний - западных Сяньби. Здесь название племени носит имя предводителя.
(14) Barselt – Вань-и[mәk-ziә]; Вань-и не встречается в "Вэй шу: Гуаньши чжи", некоторые считают, что это одно из племен Сяньби, прежде покоренных сюнну.77
ИЗВАДКА ¹ 2 (от същия автор):
После 4 века переселившиеся с Монгольского Плато на запад кочевые племена Ephthalite, Bulgar, Avar и т.д. все сами себя называли или были названы гуннами.20 Очевидно, что нельзя всех их рассматривать как сюнну, переселившихся на запад.
Попутно скажу, что я считаю, что истоки булгар тоже можно искать в Сяньби. Bulgar возможно это транслитерации Bулугу[ba-lok-kua].
се появяват на централноазиатската историческа сцена около 1700 г. пр.н.е., когато от Алтай
на Монголското Плато и тогава равнината Гоби излиза техен конен отряд, а към V-²V в. пр.н.е.
те се делят и обособяват вече в трите си основни подгрупи – авари, болгари или прабългари и хазари,
и се разпростират и заемат земите северно-северозападно от Китай.
messire Woland-какво общо има между "китайските летописи",
пардон "древнокитайските летописи" и прабългарите…
http://forum.boinaslava.net/showthre...=10340&page=24
пардон "древнокитайските летописи" и прабългарите…
http://forum.boinaslava.net/showthre...=10340&page=24
В древнокитайските летописи се съдържат първите и най-древни; най-подробните и разнообразни сведения и данни за българските изобщо и за болгарските или прабългарските племена и народи, именно поради което даже и дума не може да става с тях да се мерят латинските или гръцките например извори.
В тези летописи българите се представят и описват не само и единствено под такива обичайно-традиционни, външно дадени и прекалено общи родови имена като ху, хунну, сюнну и др.,
но и под техните собствени и първично-изконни, максимално конкретно-точните им видови имена,
с които те много по-късно излизат и са добре известни и познати и на европейската историческа сцена - ИЗВАДКА ¹ 1.
По централноазиатските българи най-общо и болгарите/прабългарите в частност работят и пишат изследователи от цял Свят, но особено важни и значими, а и максимално обектноадекватни и надеждни тук са изследванията на учените от китайска националност като носители на съвременния и най-добри познавачи на историческия, структурнотипологически извънредно специфичния и направо “сбъркан” китайски език, особено в аспекта на неговата фонетика и фонотактика, придружени от не по-малко особената му и трудна за преодоляване идеографическа писменост, всеки един от които два основни момента по свой собствен път и начин дава своя повече от забележим и направо неповторим “принос” при разчитането, азбучната транскрипция и идентификацията на имената на историческите личности и на народите и племената, за които се съобщава в тези извори.
На настоящия етап от развитието на световната наука Прабългаристика специално за китайските изследователи основното положение, че прабългарите се появяват и известно време пребивават на север от Китай, вече изобщо не подлежи на обсъждане и по статут и функция то се явява нещо като математическа аксиома, на основата и в светлината на която по-нататък се градят и обсъждат всички по-конкретно-частни въпроси от този кръг - ИЗВАДКА ¹ 2.
Неотдавна канадският учен от китайски произход проф. Chen публикува резултатите от проучването си на основата на древнокитайските летописи върху етнонима българи, а с това и върху самите централноазиатски прабългари, които резултати безспорно имат огромно значение за Прабългаристиката и ще изиграят важна роля за разширяването и уточняването на нейния времево-географски периметър:
Chen S., Some remarks on the Chinese “Bulgar”. – Acta Orientalia Hungaricae, vol. 51(1-2), 1998. - http://bolgnames.com/text/Bolgar.html
ИЗВАДКА ¹ 1:
Китайская Академия общественных наук
Научно-исследовательский институт истории
Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов. Интернет, 2007.
4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну:
(1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat].
(2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)].
(3) Kadisenoi -- Цюйшэ[khiuәt-djak].
(4) Zalio - Синьли[sien-lyei].
(5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan]
(6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok].
(7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan].
(8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә].
(9) Sorosgoi (Saragur) – Шулогань[zjio-lak-kan].
(10) Angisciri – У-инь [ok-jien].
(11) Bardores - Пилоу[phiet-lo];и возможно – Моюй[mak-jia]
(12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie].
Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син".
(13) Bittugur - Будугэнь[ba-dak-kәn], также возможно – Путоу[pha-do]. Будугэнь и Путоу можно найти в «Сяньби чжуань» из «Саньго чжи» «Вэй шу». Первый был Дажэнь восточных Сяньби, последний - западных Сяньби. Здесь название племени носит имя предводителя.
(14) Barselt – Вань-и[mәk-ziә]; Вань-и не встречается в "Вэй шу: Гуаньши чжи", некоторые считают, что это одно из племен Сяньби, прежде покоренных сюнну.77
ИЗВАДКА ¹ 2 (от същия автор):
После 4 века переселившиеся с Монгольского Плато на запад кочевые племена Ephthalite, Bulgar, Avar и т.д. все сами себя называли или были названы гуннами.20 Очевидно, что нельзя всех их рассматривать как сюнну, переселившихся на запад.
Попутно скажу, что я считаю, что истоки булгар тоже можно искать в Сяньби. Bulgar возможно это транслитерации Bулугу[ba-lok-kua].
Comment