Съобщение

**leoglas75** · 07-01-2009, 13:12

4. Каменен надпис от Мурфатлар с кирилски и рунически букви
и на севернодунавски прабългарски диалект от ²Х-Х в.:
ТЬАТЬА МЬА
Отче наш!

Веднага като го прочетох го разбрах ,но не на тюркски а на чист български-ТАТКО МОЙ!

**SRH** · 07-01-2009, 13:31

leoglas75 написа Виж мнение

4. Каменен надпис от Мурфатлар с кирилски и рунически букви
и на севернодунавски прабългарски диалект от ²Х-Х в.:
ТЬАТЬА МЬА
Отче наш!

Веднага като го прочетох го разбрах ,но не на тюркски а на чист български-ТАТКО МОЙ!

Това е от славяните

**Darkas** · 08-01-2009, 23:18

Ако става за въпрос, думата "тати" я има и едно към едно в хетски език, така не се правят изводи според мен

Редакция - думата е атта, http://www.utexas.edu/cola/centers/l...itol-MG-R.html, примерът ми не е коректен, затова ще го поправя - daddy от английския. С този пример искам да кажа, че:

1) Близостта на думите може да е конвергенция.

2) Съществуването на корелация само по себе си не е доказателство за каузалност (logical fallacy)

**Кухулин** · 08-01-2009, 23:48

Darkas написа Виж мнение

Ако става за въпрос, думата "тати" я има и едно към едно в хетски език, така не се правят изводи според мен

Постът ти се нуждае поне от две допълнения, за да изглежда горе-долу завършен. 1) Източник и 2) как се правят изводи според теб.

**mitaca** · 09-01-2009, 01:56

Вижте сега..... Професора си е формулирал темата, така, че да се придържаме към титулярната формулировка

. А ще е и по-добре (никой нема да пише

).

**Курт** · 11-01-2009, 16:56

Ето моето мнение. Учудвам се че професорът чете хоремзийски текстове на тюркски език, както и т.нар. от него блюдо на Днгиз, което си е сасанидско по произход! както и да е:
Езикът на прабългарите
Весели празници и щаслива Нова година на висчики и приятели и врагове!

Темата която обсъждате е безкрайно интересна. Смятам че в основата си прабългарите са били източни иранци, сродни на сармати и алани. Това го показва антропологията, археологията, погребални практика, наличието на аланско реническо писмо, което няма нищо общо с тюркското, възникнало много по-късно и директно от согдийското.
Но сред тях е имал и известен древен алтойскоезичен пласт, казвам алтаиско езичен, а не тюркски, още по-малко хунски. За мен това са алтаизирани тохари, чийто език е дожимвял през трансформациите на времето до съвр.чувашки.

А сега да видим въпросните Силистренски, и др.подобни надписи, показващи на какъв език са "глаголили" древните българи помежду си!

1). Надпис върху варовиково блокче от Силистра. Открит е през 1913 г. край Силистра. Сега се съхранява в Археологически музей – гр.Русе. Публикации, В.Бешевлиев, П.Добрев. Ясно се четат думите „Охси чит ма гиле”. П.Добрев го превежда като „Пожалей праха и не скверни”, изхождайки тай-вече от талишкия език. /ПД-ДЕ,стр.97/ За първата дума „охси” откриваме в осетински иронски xos, дигорски ахsi, ягнобски, пущунски xuš, талишки, персийски xoš, шугнански xōs, таджикски, гилянски xuš, язгулемски xuš, сариколски xыš – добър, хубав, щаслив. /VS-ETD/ В пехлевийски xwaš – сладък. /ИС-ПРС/ В кумански хos – добър, в карачаевобалкарски аšхы, чувашки xuš, татарски jaхšы, xuš, киргизки kos – хубав, добър, е иранска заемка. /ПРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.375/ Особено дигорската и производната балкарска форма е идентична с прабългарската. „Чит”, в осетински иронски čitt, cыt, cыtoe, дигорски kаdэ, kаdэj – почит, уважение, слава, иронски, дигорски cэttэ – готов, здрав, изправен, осетински дигорски cetun, citt, авестийски ciāt, ci¸, ceātana, средноперсийски сyhyn, – отбелязвам, чувствам, възнриемам, в тохарски cetam, cetantse, citt, хотаносакски cetana – душа, мисъл, дух, санскрит ceātaiti, cidi – чувствам, отбелязвам, cayati – уважение. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Думата съществува и в съвр.български читав – здрав, почит – уважение. За Абаев cжttж – готов, здрав, респ. в български читав – цял, здрав, е с неизяснена етимология, но търси връзка с авестийското sand – приготвям, създавам и несъхранил се алански глагол *cad, *cand – създавам, а за citt, пососочва авестийското čаеθ (čаеth), kаеθ (kаеth) – уча, наставлявам, давам вид на неща, с хубав вид. /ВА-С-1,стр.305,311/ „Ма” - В тох./б/ mā – частица подсилваща отрицанието. /DA-DT-b/ В древногръцки ма, санскрит māā, общоиндоирански mā, авестийски mв, mв-nф, староперсийски ma, съвр.персийски mā, хотаносакски ma, палийски mā, осетински ma, хуфски, рушански mā, арменски mi, хетски memma – не, отрицание. /L-IAIL/ В български, в разговорната реч ма често се поставя пред „не” за да подсили смисъла му, напр. ма недей, ма не ща (не искам). Същото е и в осетински където ма подсилва отрицанието при повелително наклонение, а при изявително, отрицанието е нж. Аналогично и в алтайските езици където изходното ma, тюркското ma, монголското bui, bu, тунгусоманчжурското me, корейското mōt, японското ma – означават отрицание. /S-AE/ „Гиле” - осет. gаliu – ляв, но и грешен, лош, нечестив, зло, сравни с бълг. галатски – дяволски, галатя – скверня, псувам. В тох./б/ kla, санскрит galati – дяволски, хинди-урду galatī – престъпен. /VS-ETD/ Аналогия с идентичното санскритско galati – долен, разположен ниско, в евентуален преностен смисъл – адски, дяволски. Или целият израз е „почитай с добро и не скверни”.

2). Надпис върху варовиково блокче. Съхранява се в Русенския музей. Публикации: В.Бешевлиев и П.Добрев. Първата дума е разчетена още от В.Бешевлиев като „Анзи”. П.Добрев предлага превод на надписа: „На Анз Вестоносеца тук долу праха е”. /ПД-ДЕ,стр.99-100/ П.Добрев посочва осетниското dzurd/dzыrd – дума, откъдето извежда думата вестоносец. Ако сравним с осетински, ще видим че там присъстват всички тези думи: „анзи” – в дигорски anzi – година, „зера” – дигорски zэrua, zэruэ, иронски zэrond – възраст, старост, „итзи” – в иронски ittzgg, дигорски idtжg – много, „асо” – дигорски asж – размер, величина, период от време, „е” – дигорски эj - спом.гл. „съм” 3л.ед.ч. Или виждаме че се получава явно част от поминателен надпис, показващ че някой е доживял достопочтенна възраст, букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

3). Надпис върху варовиково блокче. Също се съхранява в Русенския музей. Публикациите са на В.Бешевлиев и П.Добрев. Според последния, значението е „На Зент праха е”, като свързва думата „асо” с прах, тленни останнки, срещало се в согдийски, древноирански и санскрит. /ПД-ДЕ,стр.99/ Напълно отчитам адекватността и задълбочеността на превода. Зент наистина може да е лично име, означаващо „правда, истина, знание”, в осетински zond – разум, ум. Предлагм и алтернативно решение, от дигорското dziаntэ – почести, славя и вече посоченото asэ – размер, величина, т.е. „с опредени (големи?) почести”.

4). Надпис върху мраморна плоча с кръст от Плиска. В запазения фрагмент са използвани гръцки букви за предаване на прабългарски текст. Днес се съхранява във Варненския музей. Публикации: В.Бешевлиев, К.Попконстантинов, О.Кронщайнер, П.Добрев. Буквата „а” е изписана със знак сходен с „голямата носовка”, известен и от други алано-прбългарски рунически надписи. В малкия фрагмент се разчита думата „рати”. Възможно е да се касае за срички от по-голяма дума. В осетински дигорски rаttun, иронски rаttыn – давам, отдавам, дигорски, иронски rаttэg – създател, дигорски rаtu kэnun, иронски rаtu kэnыn – изпълнявам. Българското ратувам, – силно желая нещо, стремя се, е аналог на осетинските понятия. Може да посочим още осетинското rэdau – щедър, в авестийски radah, пехлеви, согдийски rāt, кюрдски rad, персийски rād – щедър, благосклонен, дар. /ВА-С-2,стр.360/ Заето от старобългарски в руски като ратовать, Фасмер търси (б.а. неясна и отвелечена) връзка с общославянското ратъ – войска. Етимологични паралели: В тох./б/rita, ritan – търся, искам. /DA-DT-b/,/ДРС/,/ИРС/ Другата дума „охси” бе вече изяснена по-горе и означава добър, хубав. Третата дума „йеовок” според П.Добрев произлиза от иранското yufuk – широк, голям, като най-вероятно е някакакъв епитет, а в чеченски yovok означава стар, почитан. /ПД-ДЕ,стр.69-75/ Всъщност чеченската дума е осетинска заемка, от дигорското uэjug, иронското uajыg – великан, юнак, богатир. /ИРС/,/ДРС/ В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен, сходно със старонемското auka, готскто aukan – растна, латинското augeo – увеличавам. /DA-DT-b/ Думата „еалх” или „олх” се среща и в други алано-прабългарски надписи и бе вече изяснена (вж.по-горе надпис-45 от Хумаринското градище). Осетинският аналог е ulf – почивам, дало и съвр.българското охлабвам. В дясната страна на плочата се чете „аес осоа олх”. „Аес” е притежателно местоимение, 3л.ед.ч., в дигорски э, иронски jэ. „Осоа” е аналогично на осетинските иронски us, дигорско uosэ – съпруга, жена. /ДРС/, /ИРС/ Абаев извежда думата от индоиранското *yausā, ведийското yosā – млада жена, сарматски os, oš – жена. /ВА-С-3,стр.20/ Така че вероятният смисъл е „отдай (почит) на добрия богатир, починал на 90 (години). Неговата жена почива…”. Цифрата 90 е написана чрез гръцката буква σ – сигма, като в най-старата старобългарска книжнина. /ПД-ДЕ,стр.71/

5). Надпис от Мадара, разчетен от В.Бешевлиев. Надписът е с гръцки букви и на гръцки език но съдържа и прабългарски думи: „Кана сюбиги Омоуртаг от бога владетел ..… беше..…и направи жертвоприношения …таггран… ичиргу … ”. Нанесен е върху мраморна плоча, открита в развалините на малка църквица от 14 в. Върху въпросното ταγγραν и споменатия в Кавказ „Тенгрикан-Аспандиат” – „конният бог” на савирите, се гради хипотезата че върховният бог на българите се е казвал Тангра, тъй като „двойната гама” се произнося като „нг” но в гръцки по-близко е звукосъчетанието „гх”. /ВБ-БЕП,стр.52/ Във всички български учебници по история продължава да се пише, че по време на езичеството древните българи почитали като върховен бог тюркския бог на небето Тенгри. На пръв поглед - разсъждава се ясно и логично: тюрките са вярвали в бог Тенгри, прабългарите били тюрки, следователно, и прабългарите са варвявали в Тенгри. Само че този върховен бог е съхранен в един, единствен надпис, при това с не особено ясно съдържание. Предлагам следната интерпретация: „Кана-сюбиги Омуртаг беше (тук) и направи жертвоприношение (с което почете…) вероятно паметта на свой доверен ичиргу-боил, или заедно с него са извършили обряд”. Краят на израза остава неизвестен. Може би трябва да се замислим, съществувал ли е изобщо бог с име Тангра в представата на прабългарите. Трябва да отбележим интересния факт че в български съществува рядката диалектна дума тако – клетва, тако ми – кълна се, втаксовам - обещавам. Използвана е в произведенията на З.Стоянов, Ст.Загорчинов, Кр.Григоров, а последната е известна от народните песни, особено диалектната дума такугере – така също, потвърждавам. /СИ-РРОД,стр.495/,/ДДСБНТ/ Съществувала е в старобългарски, защото е заета в унгарски като tokma – договор. Б.Цонев неправилно я свързва с тъкмо. /БЦ-ИБЕ-2,стр.173/ Етимологични паралели: В тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kссwetstse – справедлив, добър. /DA-DT-b/ В осетински tжrigaжd е жалост, състрадание, доброта. В талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски tкngкr, хинди-уруду tawaqqur, означава приветствие. /VS-ETD/ В санскрит tathiya – истина, в палийски takkara – изпълняващ, хинди-урду takhmīna - договореност. В ирландски tac – договор, tacar – поддръжка, tagair, староирландски tacraim, tacre – клетва в съда, справедливи аргументи, taca – опора, гаранция, tochar, tochradh, шотландски tocher – собственост, владение, toghair – призив. /ЕDGL/,/EID/ Наблюдаваме близка аналогия и с тохарските понятия. Открива се и в монголски tangarag – клетва, възможен тохаризъм. /МРС/ (б.а. виж думата „тагроги” в надписа от Наги-Сцент Миклош и „тагхран” от надписа на Омуртаг) Така че не можем да твърдим с такава абсолютна сигурност, наличието на бог Тангра в прабългарският пантеон. Думата употребена в надписа на кан Омуртаг най-вероятно означава обряд, клетва, почит на нечия памет, а не е име на бог. Ако „Тагхран” беше име на „върховния бог” едва ли щеше да бъде написано така, без нито едни придружаващ възхваляващ епитет, като велик, всемогъщ и пр.!
Самото общоалтайско *t`aŋgiri, тюркско *teŋri, *taŋrī, тувински tangyrak, якутски tangara, монголско *taŋgarag, тунгусоманчжурско *taŋgura, японско *tinkir, със значение небе, вторично – бог, се смята от някои автори (S.Georg) за производно на енисейското *tīŋgvr – висок. В монголски *tergel, корейски *tăr/*tar, японски *tuki/*tsuki – луна. В протофински *t[ц]lVč́ –дравидски *tiŋaḷ, ескимоскоалеутски *tanqi,*tatqi- луна, в проточукчски *'tirqэn˜*t- небесно светило. В протобалтийски *dañg-u- небе, протогермански *tungla-n,*tunglō(n),*tunglēn – небесно светило, готски *tuŋgl – звезда, старонорвежки tungl, старошведски tungel, староанглийски tungol, старосаксонски tungal, старовисоконемски himil-zungal – луна, небесно светило. /IEE/ В ликийски tabahaza, лувийски, лидийски tappas – небе. В езика на баските thini, в протокартвелски tham, свански txum, мингрелски ti – висок, планински връх. /БКС/ Възможно е и тохарското понятие за висок планински връх - tsankar, да е повлияно от местните енисейски езици, или показва древни паралели с индоевропейските понятия за небесно светило. При алтайците, това понятие е по-късно по произход. Хуните наричали небето čenli, аналогично на корейското čoson – небе, утринна заря. В угрофинските езици, в манси torum, хантски torкm – небе, бог, също във фински taivas, естонски taevas, вепски taivaz – небе, в унгарски dцrцg, лапландски tмrmes', мордвински torams, вотякски jъrъ – гръмотевица. Явно се касае за древно предностратическо понятие свързано с представата висок-небе-бог и небе-гръмотевица-бог. В иранските езици, в осетински tъжng, ягнобски tunturak, пущунски tandкr, персийски tundur, шугнански tundur, гилянски tund, язгулемски tкndкr, сариколски tandыr, хинди-урду tandrā, палийски thaneti, кашмирски ţaţārā, белуджи garandagh, grəndəg – гръмотевица, в ирландски torrunn, кимвърски tarann, корнуелски taran, английски thunder, немски donnern, в тюркските езици, в киргизки dьngьrdцц, тувински diniireer, казахски, татарски dangyr, карачаевобалкарски zyngyndyr – гръмотевица. /VS-ETD/ Протославянското tvarь, tvoriti, tvorъ, tvьrdъ/jь/ означава небесен свод. /D-SIL/ В шумерски dingir, асирийски tanra – бог. /ПД-ЕАКБ,стр.130/ При келтите Таранис, при древните германци Донер-Тор, а при хетите Тархунтас, Тару е бог на гръмотевицата. Ако все пак е имало прабългарско божество Тангра, символ на гръмотевицата, (което е малко вероятно) аналогията с осетинското tъжng е очевидна. Става ясно че в ностратическото палеолитно прасемейство е имало ясни представи и понятия за бог и религия, свързани с абстрактната интерпретация на понятията за небе, скала, планина, гръмотевица.

6). Надпис от петроглиф – Плиска. Буквите са гръцки и кирилски. Върху кръста виждаме ясно християнската формула „²С ХС NIKA” – „Исус Христос побеждавай”. Следва изображение на конник, знака Y, два сдвоени триъгълника и дума с кирилски букви – „ПСЭРУ”. Авторката П.Петрова, която публикува надписа, смята че Псер/Псяр е лично прабългарско име. С немалко фантазия, тя предлага прочит: „Исус Христос победи, помогна на Псяр да победи шамана (т.е. езичеството)”. /ПП-СПЛ-А-4-1992,стр.47-48/ Единствения славянски аналог на думата е руското псяр – кучкар, но в случая имаме изобразен конник, а не куче. За интерпретацията на думата „псэру” може да предложим две решения: 1.дигорското эfsarэ, иронското эfsarm – смирение, чест, съвест, 2.дигорското эfsэrun, иронското эfsэrыn – настъпвам. Първото эfsarm/эfsэrun има основно значение срам, от авестийското fšārēma – срам, второто эfsэrыn/эfsэrun, от общоираонското *spar – настъпвам. /ВА-С-1,стр.482,483/ Така че значението е или „Исус Христос победи, чрез смирение, или, по-вероятното „Исус Христос победи и настъпи (утвърди се)”. Осетинското „эfs-„ отговаря на иранското и аланско „пс-, сп-”.

7).Надпис от с.Равна (Провадийско). Публикация на К.Попконстантинов, О.Кронщайнер и П.Добрев. Надписът е на кирилица: „ВАРАКУР ЕКДА ХОШТЪ КОМКАТИ” което на съвр.български означава „Варакур, кога ще се комкваш (причестяваш)”. П.Добрев се спира само на името Варакур, като посочва че е неславянско и търси паралели с варан, верени – змей. /ПД-ДЕ,стр.191/ Името Варакур показва твърде ясни осетински паралели. То е двусъставно, от „вар” – осетинското uar – голям и „кур” – дигорски kur, иронски kuыr – бик за разплод, в преносен смисъл – силен, набит, едър, широкоплещест мъж. Интересна е също другата дума „екда” – кога, тя също показва пряк паралел с иронски, дигорски kэd – кога, иронски iskэd, дигорски еskэd – някога, неопределено. /ДРС/,/ОРС/ Или по-точното значение на надписа е укорителното: „Варакур, някога ще се пречестиш ли?”

8.Рунически надпис от с.Гарван, Силистренско. Датиран между 7-9 в. /ЖВ-СП,стр.11-16/ Надписът е върху урна от некропола, при погробения с трупоизгаряне, горелите кости са поставени в керамични урни, наподобяващи осуарии, подобно на таштъкските погребения в Минусинск и кангарските в Средна Азия (некрополите Куня-Уаз, Канга-Кала). Предлагам следната транскрипция: “Иорги билиг вгиазкх”. “Иорги” е дала съвр. Йорго, “билиу” (възм.прочит и като „билиэ”) е най-близко до аналогичното дигорско bililiu – клетва пред покойника, посвещение, волжкобългарското белувик – надгробен знак, а “вгиазкх” или „эгиазкх” може да обясним с иронското aхъazzag, дигорското agъajzag, aхъajzag - важен. Или значението е „на Йорги, важният надгробния паметник” или „важна клетва посвещение на Йорги”.

**Курт** · 11-01-2009, 17:01

Ето и самите надписи

**gladiator** · 11-01-2009, 19:24

Професоре, простете мнението ми-аз съм лаик, но също ми е чужда идеята, за тюркският произход. Странно ми се струва да разчитаме отдавна изчезнали езици и забравени надписи с други подобни, отдалечени на по 3-5 хиляди километра!

**Гост** · 12-01-2009, 12:06

leoglas75 написа Виж мнение

Веднага като го прочетох го разбрах ,но не на тюркски а на чист български-ТАТКО МОЙ!

Напълно възможно!

Остава обаче да ни убедите, но по-точно да ни накарате да забравим, че в българския език съществува морфологичната категория Род, а по силата на това и съгласуване по род, както и да докажете чрез съответните научни средства и методи, че по произход роднинското название тате не е прабългарско,
а единствено и само славянско.

Моля, заповядайте!

**Курт** · 13-01-2009, 00:03

проф. Добрев написа Виж мнение

Напълно възможно!

Остава обаче да ни убедите, но по-точно да ни накарате да забравим, че в българския език съществува морфологичната категория Род, а по силата на това и съгласуване по род, както и да докажете чрез съответните научни средства и методи, че по произход роднинското название тате не е прабългарско,
а единствено и само славянско.

Моля, заповядайте!

За тате, тете, татко. В чувашки tete – чичо. В осетински dada, ягнобски dodo, кюрдски dad, пущунски dada, талишки dêdê, персийски dadär, шугнански dod, язгулемски ded, шугнански и вахански, кховарски tat, искашимски tat, tot, мунджански tat, йидга tatt – баща, татко. /VS-ETD/,/IED/ В рушански и хуфски a-do – обръщение към по-възрастен човек. /ВС-РХТ/ Българското татко освен с посочените аналогии се сближава с хетското tati, латинското atta, tata, старонемското atto, готското atta, албанското at, tataë, английското daddy, санскритското tatāā, tāta, кимвърското tad, корнуелското tat, латвийското teta, литовското tetis, старопруски thetis, старовисоконемски tate, норвeжки taate, в по-голяма степен отколкото със славянското отец. В тох./а/ ātāl – баща. В бретонски tad, tadig – баща, tad-kozh – дядо. Втората част на израза е ме – кратка форма на л.м. 1л.ед.ч. мен. В тох./б/ me – местоимение със значение на мен, аналогично на българското ме – мен, осетински mæn, mæ – мен, ме, в хуфски, рушански mu, mo – ме, на мен. В пехлеви man – аз. /ИС-ПРСВ келтски mi – мен. /EDGL/

Самият надпис е ТЭТЭ МЭ (като Э - чети "е двойно", и съдържа руническият първообразец на "е-двойно" - триъгълник с кръст, както и руническа форма на "м" ) и може да се изведе изцяло на източноиранска почва!

**Курт** · 13-01-2009, 00:09

надпис от Мурфатлар

Ето ви картинката:

**messire Woland** · 13-01-2009, 09:54

Това няма да бъде тема, в която ще се възраждат споровете за прабългарският език. Ако продължите в тази насока - ще има ключ.

**Гост** · 14-01-2009, 09:57

gladiator написа Виж мнение

Професоре, простете мнението ми-аз съм лаик, но също ми е чужда идеята, за тюркският произход.
Странно ми се струва да разчитаме отдавна изчезнали езици и забравени надписи с други подобни, отдалечени на по 3-5 хиляди километра!

Прабългарите излизат на централноазиатската историческа сцена през 1700 г. пр.н.е.
и начело на Великото Преселение на Народите достигат масово Централна Европа през V в.

Прабългарският език е сред най-древните езици на Света и наш синовен дълг като потомци и наследници на прабългарите е не само да издирим, но и да разчетем и преведем правилно оставените по пътя на тяхната многовековна миграция на запад множество надписи и текстове,
съставени на графиките на различните народи, с които те са имали повече или по-малко
продължителни социалнокултурни и лингвистични контакти и взаимодействия.

**messire Woland** · 14-01-2009, 10:10

проф. Добрев написа

Прабългарите излизат на централноазиатската историческа сцена през 1700 г. пр.н.е. и начело на
Великото Преселение на Народите достигат масово Централна Европа през V в.

Има ли някакви доказателства в подкрепа на тези твърдения? Първо, за годината - 1700 пр.н.е. - не виждам как това може да се докаже и второ - за ролята "начело на Великото преселение на народите". Това лично според мен са две недоказуеми твърдения, но пък знам ли, може да извадите някакви доказателства ... ще ми е интересно да ги видя.

проф. Добрев написа

Прабългарският език е сред най-древните езици на Света

А това на какво се основава? Доколкото аз знам, от прабългарският език е останало толкова малко, че няма как да се каже дори какъв е, а изведнъж - "сред най-древните"? Как може да се обоснове това?

Не искам и да се получават заблуждения - тези въпроси са сериозни и ако не им бъде отговорено в скоро време, тази тема ще бъде модерирана. Този род гериочни утвърждения трябва да имат доказателства, а не да са подплатени единствено от изкривен национализъм.

Съобщение

Прабългарски надписи, текстове и език

Прабългарски надписи, текстове и език

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment