Всеки един език е във или под ведомството не на историографията или археологията, каквото и да е взаимоотношението между тях самите, а единствено и само на лингвистиката и именно поради това твърдението ви за принципиалната непознаваемост на прабългарския език издава ни повече, ни по-малко единствено и само вашата лична лингвистична неосведоменост.
Точно това и точно така аз мога и имам пълното право да ви го кажа не толкова, защото се занимавам с този език вече повече от 40 г., а главно, защото и по образование, и по професия съм лингвист тюрколог.
В световната наука Тюркология основното положение, че прабългарите, а следователно и прабългарският език са тюркски по произход и принадлежност е с характера и статута на математическа аксиома и там този въпрос дори и не се подлага на обсъждане, а ако някой все пак си позволи да направи нещо такова, то това се посреща по-скоро като проява на не особено добър научен вкус.
Прабългаристиката специално е дял от Тюркологията и както в отечествената, така и в световната Прабългаристика положението е точно такова и няма изобщо никакви индикации, че то може да се промени и занапред.
Точно това и точно така аз мога и имам пълното право да ви го кажа не толкова, защото се занимавам с този език вече повече от 40 г., а главно, защото и по образование, и по професия съм лингвист тюрколог.
В световната наука Тюркология основното положение, че прабългарите, а следователно и прабългарският език са тюркски по произход и принадлежност е с характера и статута на математическа аксиома и там този въпрос дори и не се подлага на обсъждане, а ако някой все пак си позволи да направи нещо такова, то това се посреща по-скоро като проява на не особено добър научен вкус.
Прабългаристиката специално е дял от Тюркологията и както в отечествената, така и в световната Прабългаристика положението е точно такова и няма изобщо никакви индикации, че то може да се промени и занапред.
Родовете при прабългарите, както и при други тюркски народи, са доста многобройни – от порядъка на 7-8 хил. души и именно поради това е напълно възможно едно коляно от рода Дуло на племето на оногурите да остане в Средна Азия и да положи основите на княжеството на Дулатите; друго коляно е това на княз Арпад, което полага основите на династията на Арпадите; трето е това на хан Крум, но основно този род е около хан Кубрат, а впоследствие и около хан Аспарух.
Частичното тъждество на прабългарите с хунну/сюнну от една страна и на европейски хуни от друга страна понастоящем в Тюркологията също така почти има характера на аксиома и при това вече достатъчно разпространена и популярна не само в лингвистиката, но и в историографията, въпрос само на научна осведоменост.
Всъщност тук изобщо няма нужда от какъвто и да е източник, защото при родово-племенната организация на прабългарите ханът по принцип е главен ръководител на племето и предводител на войската и така е при хан Кубрат, хан Аспарух, пък дори и чак при хан Крум.
Във вече доста набъбналата специализирана литература на почти всички европейски езици, пък и на някои угрофински, китайски и дори японски език, за съжаление, прабългарските заемки все още се описват и представят като общотюркски, хунски, източни или всякакви други, но не и като собствено прабългарски или болгарски, както е според мене в по-точната, но само за научни нужди терминология.
Името Авитохол е само едно от няколкото прозвища на хан Атила и то си е изцяло тюркско по принцип и прабългарско в частност по произход, статут, функция и лексико-граматична структура: http://bolgnames.com/text/Avitohol.html
Паметниците и доказателствата за чисто лингвистичните процеси са си пак лингвистични, а не примерно историографски или археологически и в този смисъл към края на ²V в. век е налице едно състояние на пак чисто лингвистичния процес двуезичие; после идват редица социално-културни процеси, от които това двуезичие се детерминира или направлява, а следователно се и променя неговият вид и характер, и най-накрая изчезва прабългарският език и от него остават само заемките в почти всички славянски езици, за които вече стана дума малко по-горе.
Самият Именник с всичките му тюркски по принцип и прабългарски в частност календарноциклови имена идва през и от старобългарския език; още от проф. Иван Шишманов насам българските езиковеди непрекъснато-трескаво издирват и доказват все нови и нови лексикални прабългаризми, които безспорно преминават и остават в съвременния български език пак от старобългарския език; всички тези лексикални прабългаризми още през 1981 год. са събрани и обобщени от проф. Москов в специална студия, отпечатана в сп. Съпоставително езикознание, пък и специална дисертация за прабългарските лексикални заемки в старобългарския език неотдавна написа и защити(?) Антонина Делева – трябва да я има в Народна Библиотека!
Тази руническа азбука се появява при източните тюрки в епохата, когато те започват да играят важна роля в Средна Азия, т.е. към средата на V² в., разпростират своето господство на запад, включително и върху Согдиана, побеждават ефталитите и влизат в контакт с иранските народи и цивилизация, така че през 568 г. пратеникът на тюрките занася на императора в Константинопол писмо, което той прочита с помощта на преводачи и нищо не пречи да се допусне, че писмото е било написано на тази руническа азбука.
Но азбуката се заражда най-напред не при тези тюрки, а при едно друго тюркско племе – уйгурите, откъдето тя е пренесена при тюрките, което налага времето на поява на руниката да се изнесе малко напред. От тюрките азбуката преминава на север, при киргизите и при други тюркски племена на Енисей и това става през V²², а може би дори и през V² в.
Но азбуката се заражда най-напред не при тези тюрки, а при едно друго тюркско племе – уйгурите, откъдето тя е пренесена при тюрките, което налага времето на поява на руниката да се изнесе малко напред. От тюрките азбуката преминава на север, при киргизите и при други тюркски племена на Енисей и това става през V²², а може би дори и през V² в.
İn standard – в стандартната (?), а може би по-добре в общоразпространената и общоприета теория, Андроновците са индоиранци, докато Афанасевската култура е степна култура и тя не е “производител” на иконико-символични системи, именно поради което се допуска вероятността до Алтай, а преди това и до Минусинската котловина, където се предполага, както по-подробно ще се види по-нататък, че е и прародината на прабългарите (И.Д.), да е достигнала само някаква група от тази култура и тук да се е смесила с носители на алтайски или уралски език, именно които носители продуцират и от които трябва да са иконико-символичните системи, достигнали до наши дни като петроглифи, без, разбира се, да е напълно изключено и да е напълно възможно, но не и по необходимост, Афанасевците по начало да са носители на алтайски или угрофински език (H.-P. Francfort).
Колкото до Афанасиевская култура, тя също принадлежи на индоевропейско население.
Афанасьевская культура — южносибирская культура бронзового века (III—II т. до н. э.), созданная европеоидными земледельческо-скотоводческими племенами индоевропейцев. Название культура получила от Афанасьевской горы (близ р. Батенья в Красноярском крае), где в 1920 г. был исследован первый могильник этой эпохи. Помимо территории Алтая, включала в себя восточный Казахстан, Монголию и Синьцзян. Особенности культуры указывают на родство носителей афанасьевской культуры с южноуральским регионом андроновской культуры. Сменилась карасукской и окуневской культурами. Наследниками афанасьевцев были племена тагарской культуры, дожившей до III в. до н. э. [1], по другой версии, тагарцы были скифами, а потомки афанасьевцев — тохарами, которых именно скифы-тагарцы вытеснили в Синьцзян.
).
Добре че постави въпроса. 
Comment