Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Езикът на прабългарите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Всеки един език е във или под ведомството не на историографията или археологията, каквото и да е взаимоотношението между тях самите, а единствено и само на лингвистиката и именно поради това твърдението ви за принципиалната непознаваемост на прабългарския език издава ни повече, ни по-малко единствено и само вашата лична лингвистична неосведоменост.

    Точно това и точно така аз мога и имам пълното право да ви го кажа не толкова, защото се занимавам с този език вече повече от 40 г., а главно, защото и по образование, и по професия съм лингвист тюрколог.

    В световната наука Тюркология основното положение, че прабългарите, а следователно и прабългарският език са тюркски по произход и принадлежност е с характера и статута на математическа аксиома и там този въпрос дори и не се подлага на обсъждане, а ако някой все пак си позволи да направи нещо такова, то това се посреща по-скоро като проява на не особено добър научен вкус.

    Прабългаристиката специално е дял от Тюркологията и както в отечествената, така и в световната Прабългаристика положението е точно такова и няма изобщо никакви индикации, че то може да се промени и занапред.
    Скъпи професоре, лингвистите ще започнат да пишат историята на прабългарите и да доминират в прабългаристиката когато се появяват някакви паметници, които да са предмет на изследване на лингвистиката. И тъй като 99.99 процента от паметниците са археологически, а не писмени, археологията си остава водещата дисциплина. Вашите аксиоми и схващания за прабългаристиката са си Ваши, ползвайте си ги със здраве, но моля не се опитвайте да ги налагате, защото те не се потвърждават от доказателствата, а ние като учени боравим с факти, не с пожелателни умосъждения. Ако желаете да научите как седят нещата в действителност, се свържете с руски тюрколози, на които аз вярвам безкрайно, за разлика от българските. Като се свържете с руските си колеги, може да изясните на нас, обикновените археолози, как се разчита на основата на тюркските езици т.нар. източноевропейско /донско/ руническо писмо, за което Кызласов смята, че е "алано-българско". Колкото до мнението Ви, че прабългаристиката е част от тюркологията, то предизвиква у мен единствено веселие.

    Родовете при прабългарите, както и при други тюркски народи, са доста многобройни – от порядъка на 7-8 хил. души и именно поради това е напълно възможно едно коляно от рода Дуло на племето на оногурите да остане в Средна Азия и да положи основите на княжеството на Дулатите; друго коляно е това на княз Арпад, което полага основите на династията на Арпадите; трето е това на хан Крум, но основно този род е около хан Кубрат, а впоследствие и около хан Аспарух.
    Като се абстрахираме от манипулативното твърдение "като при други тюркски народи", което археологията априорно отхвърля, ми е интересно на какви доказателства базирате твърденията си, какви доказателства имате за тези цифри, как доказвате ,че има връзка между т.нар. Дулати и Дуло и т.н., или отново става въпрос единствено за Ваши предположения. Интересно ми е как у средноазиатския тюркски /по Вашите думи/ род Дуло всички имена са ирански, нямя и едно тюркско царско име с подходящи паралели?

    Частичното тъждество на прабългарите с хунну/сюнну от една страна и на европейски хуни от друга страна понастоящем в Тюркологията също така почти има характера на аксиома и при това вече достатъчно разпространена и популярна не само в лингвистиката, но и в историографията, въпрос само на научна осведоменост.
    Именно от позицията на пълна научна осведоменост Ви уверявам професоре, че в българската, руската, германската и други научни традиции понастоящем хуни=българи не се приема, а се съмнявам, че някога се е приемало въобще, независимо от Вашите твърдения.

    Всъщност тук изобщо няма нужда от какъвто и да е източник, защото при родово-племенната организация на прабългарите ханът по принцип е главен ръководител на племето и предводител на войската и така е при хан Кубрат, хан Аспарух, пък дори и чак при хан Крум.
    Това мнение и последващите разсъждения не доказват по никакъв начин, че а/Баламир е прабългарин б/ е хан в/е носител на славянско име. Това са си просто Ваши разсъждения, в които не виждам никакви сериозни доказателства. Науката борави с факти, доказателства, а в случая не виждам нито един. Колкото до поредния чисто спекулативен опит да се приравнят българи и хуни мисля вече написах какво е положението.

    Във вече доста набъбналата специализирана литература на почти всички европейски езици, пък и на някои угрофински, китайски и дори японски език, за съжаление, прабългарските заемки все още се описват и представят като общотюркски, хунски, източни или всякакви други, но не и като собствено прабългарски или болгарски, както е според мене в по-точната, но само за научни нужди терминология.
    Логично е, щом нивото на заемките у нас е сходно с това в другите славянски езици, то и нивото на контактите да е същото. А прабългарите все пак са се слели именно с южните славяни, тоест можем да очакваме при нас многократно повече заемки. Как стана така, професоре, че у унгарците, които са собствено тюркизирани угри, да са останали повече "прабългаризми", отколкото у южните славяни, които са живели векове наред с прабългарите и са говорели езика им, по Вашите собствени думи. Освен това с риск да се повторя, трябва да заявя, че от 5-6 думи да правите фундаменталния извод, че българите са тюркоезични, ми се струва един доста либерален подход към проблема, меко казано неприемлив за научното правило, че се нуждаем от критична маса доказателства. И не сте ли се замисляли, че по света може да са прави хората и наистина да става дума за "общохунски" степен езиков пласт? Това за непросветен в тайните на лингвистиката археолог като мен изглежда далеч по-логичното обяснение, което отгоре на всичко съответства на археологическите и историческите данни.

    Името Авитохол е само едно от няколкото прозвища на хан Атила и то си е изцяло тюркско по принцип и прабългарско в частност по произход, статут, функция и лексико-граматична структура: http://bolgnames.com/text/Avitohol.html
    За прабългарско си е Ваше мнение, а сега остава да обясните как потомците на тюркскоименния Авитохол си избраха звучни ирански имена, при това забравиха изцяло за своите хунски традиции и език и заговориха на славянски, без да научат славяните на повече от десетина думи!?

    Паметниците и доказателствата за чисто лингвистичните процеси са си пак лингвистични, а не примерно историографски или археологически и в този смисъл към края на ²V в. век е налице едно състояние на пак чисто лингвистичния процес двуезичие; после идват редица социално-културни процеси, от които това двуезичие се детерминира или направлява, а следователно се и променя неговият вид и характер, и най-накрая изчезва прабългарският език и от него остават само заемките в почти всички славянски езици, за които вече стана дума малко по-горе.
    С риск да стана досаден отново настоявам за някакви доказателства за тези анализи - истински доказателства, професоре, факти, текстове, надписи, нещо, което да онагледи Вашето мнение. За тези социално-културни процеси Ви предлагам да се доверите на археологията, която убеден съм далеч по-компетентно от лингвистиката и на база на конкретни факти може да ги изясни. И както вече Ви казах, единствено в раннославянската Пенковска култура има някакви податки за степен елемент. В останалите, които се съмнявам, че сте изучил в детайли,такива няма. Затова си позволявам да съм скептичен по Вашето мнение. Колкото до Пенковската култура, там степния елемент, скъпи професоре, е сарматски, може би привнесен по хунска линия, но това е друга тема.

    Самият Именник с всичките му тюркски по принцип и прабългарски в частност календарноциклови имена идва през и от старобългарския език; още от проф. Иван Шишманов насам българските езиковеди непрекъснато-трескаво издирват и доказват все нови и нови лексикални прабългаризми, които безспорно преминават и остават в съвременния български език пак от старобългарския език; всички тези лексикални прабългаризми още през 1981 год. са събрани и обобщени от проф. Москов в специална студия, отпечатана в сп. Съпоставително езикознание, пък и специална дисертация за прабългарските лексикални заемки в старобългарския език неотдавна написа и защити(?) Антонина Делева – трябва да я има в Народна Библиотека!
    Туранага вече Ви обясни колко грешна е "тюрската" интерпретация на Именника и Вие не успяхте да обясните защо той греши, а Вие и цитираните изводи са прави. В този смисъл "Именникът" си остава един особен паметник, да не говорим, че собствено имената в Именника не са тюркски. Колкото до останалите "доказателства", т.е. двата инвентарни надписа, те също не са твърде представителни. Както и фамозния календар, за мен безспорно вторично зает, те не дават никакво отражение в старобългарския език, което ясно говори за степента на тяхното разпространение и популярност. Да не говорим за "езика" на инвентарните надписи, който някак не прилича на жив език. Тази тема отдавна мисля е изчерпана и докато не предложите задоволително обяснение защо именно в инвентарните надписи са пропуснали съюзите и глаголите, си оставам много предпазлив към тяхната интерпретация. Впрочем като тюрколог би трябвало да Ви е добре известно, че в кръга на т.нар. Орхоно-Енисейски паметници инвентарни надписи няма.

    Тази руническа азбука се появява при източните тюрки в епохата, когато те започват да играят важна роля в Средна Азия, т.е. към средата на V² в., разпростират своето господство на запад, включително и върху Согдиана, побеждават ефталитите и влизат в контакт с иранските народи и цивилизация, така че през 568 г. пратеникът на тюрките занася на императора в Константинопол писмо, което той прочита с помощта на преводачи и нищо не пречи да се допусне, че писмото е било написано на тази руническа азбука.

    Но азбуката се заражда най-напред не при тези тюрки, а при едно друго тюркско племе – уйгурите, откъдето тя е пренесена при тюрките, което налага времето на поява на руниката да се изнесе малко напред. От тюрките азбуката преминава на север, при киргизите и при други тюркски племена на Енисей и това става през V²², а може би дори и през V² в.
    Сега, ако не възразявате, трябва да поставим и отговора на въпроса може ли отсъствието на руни на Долния Дунав да означава една голяма пропаст между използващите руни организми и собствено прабългарите и второ, да видим може ли неразчетеното на основата на тюркските езици Донско писмо всъщност да е ирано-кавказка версия на степната руническа традиция.

    İn standard – в стандартната (?), а може би по-добре в общоразпространената и общоприета теория, Андроновците са индоиранци, докато Афанасевската култура е степна култура и тя не е “производител” на иконико-символични системи, именно поради което се допуска вероятността до Алтай, а преди това и до Минусинската котловина, където се предполага, както по-подробно ще се види по-нататък, че е и прародината на прабългарите (И.Д.), да е достигнала само някаква група от тази култура и тук да се е смесила с носители на алтайски или уралски език, именно които носители продуцират и от които трябва да са иконико-символичните системи, достигнали до наши дни като петроглифи, без, разбира се, да е напълно изключено и да е напълно възможно, но не и по необходимост, Афанасевците по начало да са носители на алтайски или угрофински език (H.-P. Francfort).
    Това, на какъв език са говорели афанасиевци никога няма да разберем. Обаче както вече нееднократно Ви посочих, степента на монголо-европеидна метисизация в Таштъкската култура е многократно по-висока, отколкото у познатите ни прабългари. Последните се явяват един безкрайно ясен брахикранен европеиден тип, характерен за т.нар. Междуречие. На картата по-долу може да видите коя култура собствено е в този регион и от коя култура можем да извеждаме прабългарите.


    Колкото до Афанасиевская култура, тя също принадлежи на индоевропейско население.

    Афанасьевская культура — южносибирская культура бронзового века (III—II т. до н. э.), созданная европеоидными земледельческо-скотоводческими племенами индоевропейцев. Название культура получила от Афанасьевской горы (близ р. Батенья в Красноярском крае), где в 1920 г. был исследован первый могильник этой эпохи. Помимо территории Алтая, включала в себя восточный Казахстан, Монголию и Синьцзян. Особенности культуры указывают на родство носителей афанасьевской культуры с южноуральским регионом андроновской культуры. Сменилась карасукской и окуневской культурами. Наследниками афанасьевцев были племена тагарской культуры, дожившей до III в. до н. э. [1], по другой версии, тагарцы были скифами, а потомки афанасьевцев — тохарами, которых именно скифы-тагарцы вытеснили в Синьцзян.

    Comment


      Хана написа Виж мнение
      Членът в българския език се развива от указателното местоимение, което в старобългарския език е САМО в постпозиция спрямо думата, към която се отнася, както примерно в днешния френски прилагателните могат да са след съществителното:
      жена та = тази жена
      монжъ тъ = този мъж
      От указателно местоимение са произлезли определителните артикли в повечето (не мога да твърдя за всички, но не се сещам за изключения) индоевропейски езици: the в английския също е значело "този", der в немския и т.н. Само че в германските езици указателното местоимение се е употребявало преди съществителното, затова и те са преди съществителните.
      Това са фактите, прости и ясни, пък който иска да търси иранци или марсианци в храстите около тях.
      Ако има някакъв въпрос, по който може да се води дискусия, то това е защо изобщо се е развила в българския език членна система, а не защо членът е в постпозиция.
      И аз с интерес ще прочета отговора защо точно иранците са причина за развитието на член в българския език.
      Също така имам още въпроси:
      1. Как е стояло "скрито" в продължение на 5-6 века едно явление, възникнало около 8 век, проявило се за пръв път в 13 век и окончателно въприето от езика през 16 век?
      2. Как може едно явление, възникнало сравнително късно, да повлияе върху явление, съществуващо по-рано от него, или по-точно как българският език е повлиял върху румънския, в който към този момент вече има употреба на артикли? Също и на албанския.
      3. Защо членът в българския е само определен и как той се е получил от двата вида артикли в иранските езици? Защо в иранските езици артиклите като позиция са и предстоящи, и следстоящи (както и в някои други индоевропейски езици), и напълно липсващи (както в другите славянски езици), а в българския - само следстоящи?
      Ще помоля за конкретни отговори, подкрепени с доказателства и примери, а не евтини упражнения във форумна реторика (които могат и да бъдат санкционирани от компетентните органи ).
      Йоан Екзарх (Х век) употребява напълно редовно в своето произведение Шестоднев членни форми от вида дъньцата, бъчелити, родось. Както от немалко старобългарски текстове, така и от днешната форма на определителния член се вижда, че показателното местоимение се е сляло с предходното съществително още преди отпадането на слабите ерове, т.е. преди края на X век: в текстовете имаме форми от вида родось, с изяснен и променен краесловен ер. Очевидно тук той е бил в силна позиция. Срв. и днешното родът, с ударение на члена, кратък член рода (изговаря се родъ, с ударение на члена) и диалектните родо, градо, малкио, големио и т.н.

      по 2. твърдите че в румънския език пълният член е възникнал по - рано отколкото в българския и му е повлиял ли? или имаме случаино съвпадение при три съседни езика?
      отделно имаме засвидетелствано предпоставено указателно местоимение упоребявано в някои краища на България и до сега - Ст. загора е в това число - тук редовмо може да се чуе - тая жена, тая кола, тоя рейс... има и други заралии да кажат дали не е вярно...
      Last edited by tonev; 19-12-2008, 07:43.
      Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

      Comment


        НВС написа
        Дали по причина на измислиците в цитирания по-горе текст, които ме провокираха да задам въпроса, или пък в архиважността на момента въвеждащ "нов" "държавен" език, на мястото на предишния? А дали е така?
        Ще ми бъде изключително интересно да видя вашата лично измислица върху долните текстове, които според мене съдържат немалко лингвистични, фолклорни, религиозни, правни и др. сведения и данни, повече от релевантни към обсъждания тук проблем:
        Анчо Калоянов, БЪЛГАРСКОТО ЕЗИЧЕСТВО - КАПИЩА, КУМИРИ И ЖРЕЦИ
        Българското езичество почти два века (V²²-²Х) осигурява мирогледната основа на обществения живот на Първото българско царство,...

        ...живите шамански традиции на коренните жители на Средна Азия и Сибир, които се считат за класически.

        От археологически находки са известни два типа жертвеници - преносими и издълбани в скала, които след Карел Шкорпил са познати предимно с името шарапташи (ИРАИК, с. 398-400). По време на студентски фолклорни експедиции в селища по долината на р. Русенски Лом бяха открити около петнадесетина такива съоръжения: в близост до шарапташа срещу средновековния град Червен има две свастики; до единия от намерените край село Чилнов - рунически знак, а при няколко - следи от дупки за колове и стълпове.

        ...шарапташите са служили и след приемане на християнството и че тяхно продължение са оброчищата, най-ранните от които са датирани от началото на ХV² век.

        От Симеоновия "Изборник" е известна още една дума със значение 'идол' - "балванъ", която се смята за прабългарска заемка в старобългарски език (БЕР 1, с. 29)... В Тетевенска Стара планина е познат връх Булованя,...

        Развитието на семантиката на думата следва общия процес на обругаване на старата ценностна система на езичеството, както това се е получило при ругателното използване на "куче" и "гъска".

        Все пак наставката -ище показва продължителното й битие в езика на българските славяни, което ще да е резултат от съжителството между анти и прабългари. Думата се среща в Сказанието на Стефан Светогорец от ХV в., в ръкописни сборници със слова и поучения до най-късно време, позната е на Поп Пунчо4, който я пояснява с "елинска църква", а така също и на Стефан Захариев ("на един рът показват развалини от езическо капище, дето техните прадеди някогаж принасяли жрьтва по един жив елен, та и сега го наричат Еленина черкова").

        В Синодика на цар Борил вече срещаме вместо "езически" или "погански" - "елински служби". ...именно като езическа ("елинска") митология.

        Останките от сгради с неизвестно предназначение от Плиска и Мадара се определят като капища.

        ДЕВТАШЛАРИТЕ И РУСАЛСКИТЕ ГРОБИЩА
        (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество)
        …дружина момци, винаги нечетно число, облечени в празнични бели дрехи, с голи мечове в ръка, обхождали селата през дванайсетте "погани дни", предвождани от "балтаджия", "кеседжия" и "калаузин", придружавали ги двама тъпанари и двама свирци, момците се движели задължително по двойки, в пълно обредно мълчание, при това две дружини не трябвало да се срещнат на път, но ако се случело, започвал бой и убитите били погребвани в особени "русалски гробища". За подобен обичай загатват и братя Миладинови за селата от Дебърско, където коледували, като си почерняли лицата и ходели от село на село с песни и хора, носейки червен байрак с бял кръст в средата.

        Из книгой "Болгарское шаманство" - Анчо Калоянов
        За последние два десятилетия накопилось значительное количество памятников и исследований, позволяющих сделать достоверную реконструкцию болгарского шаманства как самостоятельного и яркого явления в культурной панораме Евразии в период Средневековья.

        Историки и археологи связывают прежде всего письменные сведения, рельефы и рисунки-графиты, изображающие шаманов с традицией Иcпepuxoвыx болгар, кoтoрыx принято считать тюркоязычными,...

        В XI-XII вв. оно пережило своеобразное возрождение в поединке с попытками Византии стереть болгарскую этнокультурную идентичность и даже шаманство участвовало в восстановлении потерянной государственности в 1185г., когда в источниках в последний раз упоминается о шаманских священодействиях у болгар.

        Персонажем болгарского шаманства является Боян Кудесник...

        В "Нестинары (огнетанцовщики) в Страндже" сделано новое прочтение сведений о нестинарстве. Зто уникальное явление в болгарской фольклорной традиции и для вьтснения его корней и характера еще Михаил Арнаудов в 20-е и 30-е годы делает паралель с живыми шаманскими традициями.

        ЗАКОН СУДНЫЙ ЛЮДЯМ
        Закон судный людям — самый древний письменный законодательный памятник из сохранившихся среди славянских народов. Он был создан в Болгарии в княжение Бориса вскоре после принятия болгарами в 865 году христианства. Это был период развития болгарского феодального государства, усиления государственной власти. Введение христианства как официальной государственной религии, которая санкционировала складывавшийся феодальный правопорядок, способствовало укреплению позиций класса феодалов-бояр, оправдывало существовавшее социальное неравенство — наличие класса господ-бояр и подчиненных крепостных крестьян.

        Введение в Болгарии христианства сопровождалось одновременно я введением единого нового права, которое регулировало феодальные общественные и производственные отношения и способствовало их дальнейшему развитию. Это право своим источником имело византийское право (титул XVII Византийской Эклоги), но было значительно переработано в соответствии с условиями Болгарского (феодального государства и нормами болгарского обычного права.

        В Законе судном людям, состоящем из 32-х глав, затронуты многочисленные правовые вопросы. Постановления Закона судного людям касаются преступлений, связанных с принятием христианства (вопросы о санкциях, которые надо наложить на язычников — I глава),…

        I. Прежде всякой правды достойно есть о божьей правде говорить. Потому святой Константин, первый закон написавши, передают, так говорил: Всякое село, в котором отряды бывают или заклинания поганские, отдается 1 в божий храм со всем имуществом.

        Если имеются господа в том селе и совершают обряды и (произносят) заклинания, они продаются со всем имуществом своим, а цена дается бедным.

        XIII. Кто имеет двух жен, изгоняет меньшую с детьми ее и его бьют. А пост 7 лет.

        Комментарии
        1. Церкви вместе со всем своим имуществом отдавались не только лица, творившие языческие обряды и заклинания, а в силу круговой поруки и все жители села, которое терпело в своей среде язычников.

        Comment


          "...живите шамански традиции на коренните жители на Средна Азия и Сибир, които се считат за класически."

          "Шамани", които строят храмове по образци, имат сложни служебни титли, предвождат войски... Ех, този "шаманизъм". Прочее характерните за сибирския шаманизъм идоли и изображения никога не са откривани по Долния Дунав и СМК. В политическите организми на тюрките също няма ни шаманизъм, ни тенгризъм. Справки - в Суяб. Въпросният Кызласов смята, че след ²V век у тюркските народи започват да се налагат големите световни религии и изместват традиционните вярвания.
          Last edited by _magotin_; 19-12-2008, 14:12.

          Comment


            Професоре, адмирации за методичния Ви подход в дискусията, но явно не сте прочели внимателно поста ми, затова ще ви прецитирам и ще се самоцитирам:


            проф. Добрев написа
            ...
            Масовото покръстване на все още сравнително различните и различаващи се прабългари и славяни през май 866 г.; узаконяването и утвърждаването на славянския език от добре известния църковен събор и предприемането от страна на централните и местните власти на такива драстично-репресивни мерки като забрана изобщо да се говори на прабългарски език, а който бъде хванат, че прави това, да се налага с тояги и да му се конфискува имуществото, но не са изключени и продаване в робство и убийства, всичко това води до наистина нечувана и невиждана, без какъвто и да аналог където и да е по Света стремглаво-бърза промяна във вида и характера на прабългарско-славянското двуезичие...



            Следват няколко мои обяснения и накрая завършвам така:

            "...т.е. въобще не става въпрос за забрана на някакъв "прабългарски" език със славянски или църковнославянски или каквото и да е друго държавно творение а приемането на говоримия в момента език за официален църковен и репресии не срещу "прабългарския" а срещу "старите езически обреди"!!!



            Т.е. във вашите последващи обяснения Вие се опитвате да ме убедите в нещо в което и аз съм убеден, но в изразът който цитирам по-горе Вие поставяте в това русло и някакъв "прабългарски" език, който бил забранен и преследван. Няма съмнение че забранените старинни езически обреди са се произнасяли всеки на своя си език - славяни, авари, прабългари, алани и пр.(при това много от обредите - на доста непонятен по древен език - ритуал, запаметяван само от шаманите и заклинателите), но в случая става въпрос за въвеждане в църковната практика на ГОВОРИМИЯТ в момента разбираем от народа и повсеместно използван "български" език вместо гръцкия и никъде не се и споменава за изрична забрана на някакъв "стар", "прабългарски" или какъвто и да е друг използван от някой етнос език. Т.Е. към момента на Преславския народен събор проблем с "прабългарския" език не стои, а този език или не се използва повсеместно, или е забравен или (хипотеза) изобщо не го е имало!
            ...е айде да не ставам крайно краен - не го е имало по тези земи - останал е някъде на север и североизток от Дунава...

            Станах ли по ясен сега?
            Last edited by НВС; 19-12-2008, 14:32.
            "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

            Comment


              НВС написа Виж мнение
              Професоре, адмирации за методичния Ви подход в дискусията,...
              Разбрах, благодаря ви, но все пак по-нататъшният разговор по същество е възможен единствено и само, след като си направите упражнението по горните текстове, като на първо място изнесете наличните там лингвистични сведения и данни.

              Comment


                проф. Добрев написа Виж мнение
                Разбрах, благодаря ви, но все пак по-нататъшният разговор по същество е възможен единствено и само, след като си направите упражнението по горните текстове, като на първо място изнесете наличните там лингвистични сведения и данни.
                Уууфффф!
                "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

                Comment


                  Turanaga_San написа Виж мнение
                  Turanaga_San написа
                  Цитат:
                  Turanaga_San написа
                  TVIREM 6 (716-722)

                  Кви шес години бе, мен, кви пет лева? В Именника пише "твиремъ 28 години".


                  ...... Да пише 28 защото са събрали годините на Тервел ( 21 + няколко месеца с годините на следващия владетел ( 6 + няколко месеца), на когото са му пропуснали името и от там ..грешката с неизвестния владетел. То е ясно че 28 е невъзможна продължителност на владеене на неизвестния защото од година дван ще попаднеш на година овен/ теку или следващата маймуна но не може да се озовеш в Тох. Освен това веднага се прецаква цялата хронология на владетелите след това и се получава проблема за който ти говориш. Това предполагам обяснява и терзанията на Москов и "съвладетелските" истории. Добре че постави въпроса.

                  Та тия 28 не са 28 а само 6 - 6 години между Дван и Тох, друга възможност няма, чисто хронологически, 6+12=18 и 6+12+12+30, са невъзможни. От което следва че 6 години и няколко месеца на неизвестния са събрани с 21 години и няколко месеца на Тервел и са се получили въпросните 28.
                  Не виждам в тия съображения нито нещо ново, нито пък оригинално. От времето на Микола всички натъманяват точно годините на т.нар. Неизвестен. Впрочем, същото може да се направи с годините на Севар (които, броени по хода на животинския цикъл, излизат всъщност 16, но в горния ред на мисли и хипотези можем да ги изкараме и 4), а и с тези на Аспарух. Същото можем да сторим и с царуването на Кормисош, ако приемем, че възшествието на Винех е в "шегор", а не в "именшегор". И т.н.
                  Работата е не в съображенията, а в аргументите и доказателствата - исторически, хронологически, палеографски.

                  Comment


                    проф. Добрев написа Виж мнение
                    Разбрах, благодаря ви, но все пак по-нататъшният разговор по същество е възможен единствено и само, след като си направите упражнението по горните текстове, като на първо място изнесете наличните там лингвистични сведения и данни.
                    Проф. Добрев, струва ми се, че ще е от полза, ако посочите точно по какъв начин фактите там са релевантни на тюркската езикова хипотеза според Вас. Освен това Ви моля да посочите и точно изданието, от което ползвате статията, тъй като в трите линка , които намерих в Интернет за "Анчо Калоянов, БЪЛГАРСКОТО ЕЗИЧЕСТВО - КАПИЩА, КУМИРИ И ЖРЕЦИ", цитата, който давам по-долу, ОТСЪСТВА.
                    ...живите шамански традиции на коренните жители на Средна Азия и Сибир, които се считат за класически.
                    "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                    Comment


                      pnp5q написа Виж мнение
                      Проф. Добрев, струва ми се, че ще е от полза, ако посочите точно по какъв начин фактите там са релевантни на тюркската езикова хипотеза според Вас.
                      Такова нещо аз не съм казвал никога и никъде и не разбирам тази ваша
                      толкова фриволна интерпретация.

                      В действителност в постинга с извадката аз казвам, че в нея "се съдържат немалко лингвистични, фолклорни, религиозни, правни и др. сведения и данни, повече от релевантни към обсъждания тук проблем".

                      А обсъжданият проблем е формулиран по-нагоре или напред и той е следният:

                      Масовото покръстване на все още сравнително различните и различаващи се прабългари и славяни през май 866 г.; узаконяването и утвърждаването на славянския език от добре известния църковен събор и предприемането от страна на централните и местните власти на такива драстично-репресивни мерки като забрана изобщо да се говори на прабългарски език, а който бъде хванат, че прави това, да се налага с тояги и да му се конфискува имуществото, но не са изключени и продаване в робство и убийства, всичко това води до наистина нечувана и невиждана, без какъвто и да аналог където и да е по Света стремглаво-бърза промяна във вида и характера на прабългарско-славянското двуезичие...

                      Освен това Ви моля да посочите и точно изданието, от което ползвате статията, тъй като в трите линка , които намерих в Интернет за "Анчо Калоянов, БЪЛГАРСКОТО ЕЗИЧЕСТВО - КАПИЩА, КУМИРИ И ЖРЕЦИ", цитата, който давам по-долу, ОТСЪСТВА.
                      Никъде не съм казвал също така, че това е систематично-хронологична извадка от трудовете на
                      проф. Калоянов, а си е чисто и просто една подборка от релевантни към проблема изречения и абзаци.

                      Специално изразът, който ви безпокои толкова много, е от като че ли предговора на негова книга, поместен в Евразийски Форум и цялото изречение има следния вид:

                      Во введении представлены самие характерите черти шаманства преимущественно на основе описаний и исследований живых шаманских традиции кореннмх жителей Средней Азии и Сибири, которое считают классическим, однако точнее будет, если определить его как "этнографическое", возникшее вероятно в стадии кочевничества шаманство приняло свои классические формы в евразийских степях в I тысячелетии д.н.э. и дo XVIII-XIX вв.
                      http://forum.eurasica.ru/topic3077.html

                      Comment


                        езикът на прабългарите

                        Весели празници и щаслива Нова година на висчики и приятели и врагове!

                        Темата която обсъждате е безкрайно интересна. Смятам че в основата си прабългарите са били източни иранци, сродни на сармати и алани. Това го показва антропологията, археологията, погребални практика, наличието на аланско реническо писмо, което няма нищо общо с тюркското, възникнало много по-късно и директно от согдийското.
                        Но сред тях е имал и известен древен алтойскоезичен пласт, казвам алтаиско езичен, а не тюркски, още по-малко хунски. За мен това са алтаизирани тохари, чийто език е дожимвял през трансформациите на времето до съвр.чувашки.

                        А сега да видим въпросните Силистренски, и др.подобни надписи, показващи на какъв език са "глаголили" древните българи помежду си!

                        1). Надпис върху варовиково блокче от Силистра. Открит е през 1913 г. край Силистра. Сега се съхранява в Археологически музей – гр.Русе. Публикации, В.Бешевлиев, П.Добрев. Ясно се четат думите „Охси чит ма гиле”. П.Добрев го превежда като „Пожалей праха и не скверни”, изхождайки тай-вече от талишкия език. /ПД-ДЕ,стр.97/ За първата дума „охси” откриваме в осетински иронски xos, дигорски ахsi, ягнобски, пущунски xuš, талишки, персийски xoš, шугнански xōs, таджикски, гилянски xuš, язгулемски xuš, сариколски xыš – добър, хубав, щаслив. /VS-ETD/ В пехлевийски xwaš – сладък. /ИС-ПРС/ В кумански хos – добър, в карачаевобалкарски аšхы, чувашки xuš, татарски jaхšы, xuš, киргизки kos – хубав, добър, е иранска заемка. /ПРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.375/ Особено дигорската и производната балкарска форма е идентична с прабългарската. „Чит”, в осетински иронски čitt, cыt, cыtoe, дигорски kаdэ, kаdэj – почит, уважение, слава, иронски, дигорски cэttэ – готов, здрав, изправен, осетински дигорски cetun, citt, авестийски ciāt, ci¸, ceātana, средноперсийски сyhyn, – отбелязвам, чувствам, възнриемам, в тохарски cetam, cetantse, citt, хотаносакски cetana – душа, мисъл, дух, санскрит ceātaiti, cidi – чувствам, отбелязвам, cayati – уважение. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Думата съществува и в съвр.български читав – здрав, почит – уважение. За Абаев cжttж – готов, здрав, респ. в български читав – цял, здрав, е с неизяснена етимология, но търси връзка с авестийското sand – приготвям, създавам и несъхранил се алански глагол *cad, *cand – създавам, а за citt, пососочва авестийското čаеθ (čаеth), kаеθ (kаеth) – уча, наставлявам, давам вид на неща, с хубав вид. /ВА-С-1,стр.305,311/ „Ма” - В тох./б/ mā – частица подсилваща отрицанието. /DA-DT-b/ В древногръцки ма, санскрит māā, общоиндоирански mā, авестийски mв, mв-nф, староперсийски ma, съвр.персийски mā, хотаносакски ma, палийски mā, осетински ma, хуфски, рушански mā, арменски mi, хетски memma – не, отрицание. /L-IAIL/ В български, в разговорната реч ма често се поставя пред „не” за да подсили смисъла му, напр. ма недей, ма не ща (не искам). Същото е и в осетински където ма подсилва отрицанието при повелително наклонение, а при изявително, отрицанието е нж. Аналогично и в алтайските езици където изходното ma, тюркското ma, монголското bui, bu, тунгусоманчжурското me, корейското mōt, японското ma – означават отрицание. /S-AE/ „Гиле” - осет. gаliu – ляв, но и грешен, лош, нечестив, зло, сравни с бълг. галатски – дяволски, галатя – скверня, псувам. В тох./б/ kla, санскрит galati – дяволски, хинди-урду galatī – престъпен. /VS-ETD/ Аналогия с идентичното санскритско galati – долен, разположен ниско, в евентуален преностен смисъл – адски, дяволски. Или целият израз е „почитай с добро и не скверни”.

                        2). Надпис върху варовиково блокче. Съхранява се в Русенския музей. Публикации: В.Бешевлиев и П.Добрев. Първата дума е разчетена още от В.Бешевлиев като „Анзи”. П.Добрев предлага превод на надписа: „На Анз Вестоносеца тук долу праха е”. /ПД-ДЕ,стр.99-100/ П.Добрев посочва осетниското dzurd/dzыrd – дума, откъдето извежда думата вестоносец. Ако сравним с осетински, ще видим че там присъстват всички тези думи: „анзи” – в дигорски anzi – година, „зера” – дигорски zэrua, zэruэ, иронски zэrond – възраст, старост, „итзи” – в иронски ittzgg, дигорски idtжg – много, „асо” – дигорски asж – размер, величина, период от време, „е” – дигорски эj - спом.гл. „съм” 3л.ед.ч. Или виждаме че се получава явно част от поминателен надпис, показващ че някой е доживял достопочтенна възраст, букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

                        3). Надпис върху варовиково блокче. Също се съхранява в Русенския музей. Публикациите са на В.Бешевлиев и П.Добрев. Според последния, значението е „На Зент праха е”, като свързва думата „асо” с прах, тленни останнки, срещало се в согдийски, древноирански и санскрит. /ПД-ДЕ,стр.99/ Напълно отчитам адекватността и задълбочеността на превода. Зент наистина може да е лично име, означаващо „правда, истина, знание”, в осетински zond – разум, ум. Предлагм и алтернативно решение, от дигорското dziаntэ – почести, славя и вече посоченото asэ – размер, величина, т.е. „с опредени (големи?) почести”.

                        4). Надпис върху мраморна плоча с кръст от Плиска. В запазения фрагмент са използвани гръцки букви за предаване на прабългарски текст. Днес се съхранява във Варненския музей. Публикации: В.Бешевлиев, К.Попконстантинов, О.Кронщайнер, П.Добрев. Буквата „а” е изписана със знак сходен с „голямата носовка”, известен и от други алано-прбългарски рунически надписи. В малкия фрагмент се разчита думата „рати”. Възможно е да се касае за срички от по-голяма дума. В осетински дигорски rаttun, иронски rаttыn – давам, отдавам, дигорски, иронски rаttэg – създател, дигорски rаtu kэnun, иронски rаtu kэnыn – изпълнявам. Българското ратувам, – силно желая нещо, стремя се, е аналог на осетинските понятия. Може да посочим още осетинското rэdau – щедър, в авестийски radah, пехлеви, согдийски rāt, кюрдски rad, персийски rād – щедър, благосклонен, дар. /ВА-С-2,стр.360/ Заето от старобългарски в руски като ратовать, Фасмер търси (б.а. неясна и отвелечена) връзка с общославянското ратъ – войска. Етимологични паралели: В тох./б/rita, ritan – търся, искам. /DA-DT-b/,/ДРС/,/ИРС/ Другата дума „охси” бе вече изяснена по-горе и означава добър, хубав. Третата дума „йеовок” според П.Добрев произлиза от иранското yufuk – широк, голям, като най-вероятно е някакакъв епитет, а в чеченски yovok означава стар, почитан. /ПД-ДЕ,стр.69-75/ Всъщност чеченската дума е осетинска заемка, от дигорското uэjug, иронското uajыg – великан, юнак, богатир. /ИРС/,/ДРС/ В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен, сходно със старонемското auka, готскто aukan – растна, латинското augeo – увеличавам. /DA-DT-b/ Думата „еалх” или „олх” се среща и в други алано-прабългарски надписи и бе вече изяснена (вж.по-горе надпис-45 от Хумаринското градище). Осетинският аналог е ulf – почивам, дало и съвр.българското охлабвам. В дясната страна на плочата се чете „аес осоа олх”. „Аес” е притежателно местоимение, 3л.ед.ч., в дигорски э, иронски jэ. „Осоа” е аналогично на осетинските иронски us, дигорско uosэ – съпруга, жена. /ДРС/, /ИРС/ Абаев извежда думата от индоиранското *yausā, ведийското yosā – млада жена, сарматски os, oš – жена. /ВА-С-3,стр.20/ Така че вероятният смисъл е „отдай (почит) на добрия богатир, починал на 90 (години). Неговата жена почива…”. Цифрата 90 е написана чрез гръцката буква σ – сигма, като в най-старата старобългарска книжнина. /ПД-ДЕ,стр.71/

                        5). Надпис от Мадара, разчетен от В.Бешевлиев. Надписът е с гръцки букви и на гръцки език но съдържа и прабългарски думи: „Кана сюбиги Омоуртаг от бога владетел ..… беше..…и направи жертвоприношения …таггран… ичиргу … ”. Нанесен е върху мраморна плоча, открита в развалините на малка църквица от 14 в. Върху въпросното ταγγραν и споменатия в Кавказ „Тенгрикан-Аспандиат” – „конният бог” на савирите, се гради хипотезата че върховният бог на българите се е казвал Тангра, тъй като „двойната гама” се произнося като „нг” но в гръцки по-близко е звукосъчетанието „гх”. /ВБ-БЕП,стр.52/ Във всички български учебници по история продължава да се пише, че по време на езичеството древните българи почитали като върховен бог тюркския бог на небето Тенгри. На пръв поглед - разсъждава се ясно и логично: тюрките са вярвали в бог Тенгри, прабългарите били тюрки, следователно, и прабългарите са варвявали в Тенгри. Само че този върховен бог е съхранен в един, единствен надпис, при това с не особено ясно съдържание. Предлагам следната интерпретация: „Кана-сюбиги Омуртаг беше (тук) и направи жертвоприношение (с което почете…) вероятно паметта на свой доверен ичиргу-боил, или заедно с него са извършили обряд”. Краят на израза остава неизвестен. Може би трябва да се замислим, съществувал ли е изобщо бог с име Тангра в представата на прабългарите. Трябва да отбележим интересния факт че в български съществува рядката диалектна дума тако – клетва, тако ми – кълна се, втаксовам - обещавам. Използвана е в произведенията на З.Стоянов, Ст.Загорчинов, Кр.Григоров, а последната е известна от народните песни, особено диалектната дума такугере – така също, потвърждавам. /СИ-РРОД,стр.495/,/ДДСБНТ/ Съществувала е в старобългарски, защото е заета в унгарски като tokma – договор. Б.Цонев неправилно я свързва с тъкмо. /БЦ-ИБЕ-2,стр.173/ Етимологични паралели: В тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kссwetstse – справедлив, добър. /DA-DT-b/ В осетински tжrigaжd е жалост, състрадание, доброта. В талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски tкngкr, хинди-уруду tawaqqur, означава приветствие. /VS-ETD/ В санскрит tathiya – истина, в палийски takkara – изпълняващ, хинди-урду takhmīna - договореност. В ирландски tac – договор, tacar – поддръжка, tagair, староирландски tacraim, tacre – клетва в съда, справедливи аргументи, taca – опора, гаранция, tochar, tochradh, шотландски tocher – собственост, владение, toghair – призив. /ЕDGL/,/EID/ Наблюдаваме близка аналогия и с тохарските понятия. Открива се и в монголски tangarag – клетва, възможен тохаризъм. /МРС/ (б.а. виж думата „тагроги” в надписа от Наги-Сцент Миклош и „тагхран” от надписа на Омуртаг) Така че не можем да твърдим с такава абсолютна сигурност, наличието на бог Тангра в прабългарският пантеон. Думата употребена в надписа на кан Омуртаг най-вероятно означава обряд, клетва, почит на нечия памет, а не е име на бог. Ако „Тагхран” беше име на „върховния бог” едва ли щеше да бъде написано така, без нито едни придружаващ възхваляващ епитет, като велик, всемогъщ и пр.!
                        Самото общоалтайско *t`aŋgiri, тюркско *teŋri, *taŋrī, тувински tangyrak, якутски tangara, монголско *taŋgarag, тунгусоманчжурско *taŋgura, японско *tinkir, със значение небе, вторично – бог, се смята от някои автори (S.Georg) за производно на енисейското *tīŋgvr – висок. В монголски *tergel, корейски *tăr/*tar, японски *tuki/*tsuki – луна. В протофински *t[ц]lVč́ –дравидски *tiŋaḷ, ескимоскоалеутски *tanqi,*tatqi- луна, в проточукчски *'tirqэn˜*t- небесно светило. В протобалтийски *dañg-u- небе, протогермански *tungla-n,*tunglō(n),*tunglēn – небесно светило, готски *tuŋgl – звезда, старонорвежки tungl, старошведски tungel, староанглийски tungol, старосаксонски tungal, старовисоконемски himil-zungal – луна, небесно светило. /IEE/ В ликийски tabahaza, лувийски, лидийски tappas – небе. В езика на баските thini, в протокартвелски tham, свански txum, мингрелски ti – висок, планински връх. /БКС/ Възможно е и тохарското понятие за висок планински връх - tsankar, да е повлияно от местните енисейски езици, или показва древни паралели с индоевропейските понятия за небесно светило. При алтайците, това понятие е по-късно по произход. Хуните наричали небето čenli, аналогично на корейското čoson – небе, утринна заря. В угрофинските езици, в манси torum, хантски torкm – небе, бог, също във фински taivas, естонски taevas, вепски taivaz – небе, в унгарски dцrцg, лапландски tмrmes', мордвински torams, вотякски jъrъ – гръмотевица. Явно се касае за древно предностратическо понятие свързано с представата висок-небе-бог и небе-гръмотевица-бог. В иранските езици, в осетински tъжng, ягнобски tunturak, пущунски tandкr, персийски tundur, шугнански tundur, гилянски tund, язгулемски tкndкr, сариколски tandыr, хинди-урду tandrā, палийски thaneti, кашмирски ţaţārā, белуджи garandagh, grəndəg – гръмотевица, в ирландски torrunn, кимвърски tarann, корнуелски taran, английски thunder, немски donnern, в тюркските езици, в киргизки dьngьrdцц, тувински diniireer, казахски, татарски dangyr, карачаевобалкарски zyngyndyr – гръмотевица. /VS-ETD/ Протославянското tvarь, tvoriti, tvorъ, tvьrdъ/jь/ означава небесен свод. /D-SIL/ В шумерски dingir, асирийски tanra – бог. /ПД-ЕАКБ,стр.130/ При келтите Таранис, при древните германци Донер-Тор, а при хетите Тархунтас, Тару е бог на гръмотевицата. Ако все пак е имало прабългарско божество Тангра, символ на гръмотевицата, (което е малко вероятно) аналогията с осетинското tъжng е очевидна. Става ясно че в ностратическото палеолитно прасемейство е имало ясни представи и понятия за бог и религия, свързани с абстрактната интерпретация на понятията за небе, скала, планина, гръмотевица.

                        6). Надпис от петроглиф – Плиска. Буквите са гръцки и кирилски. Върху кръста виждаме ясно християнската формула „²С ХС NIKA” – „Исус Христос побеждавай”. Следва изображение на конник, знака Y, два сдвоени триъгълника и дума с кирилски букви – „ПСЭРУ”. Авторката П.Петрова, която публикува надписа, смята че Псер/Псяр е лично прабългарско име. С немалко фантазия, тя предлага прочит: „Исус Христос победи, помогна на Псяр да победи шамана (т.е. езичеството)”. /ПП-СПЛ-А-4-1992,стр.47-48/ Единствения славянски аналог на думата е руското псяр – кучкар, но в случая имаме изобразен конник, а не куче. За интерпретацията на думата „псэру” може да предложим две решения: 1.дигорското эfsarэ, иронското эfsarm – смирение, чест, съвест, 2.дигорското эfsэrun, иронското эfsэrыn – настъпвам. Първото эfsarm/эfsэrun има основно значение срам, от авестийското fšārēma – срам, второто эfsэrыn/эfsэrun, от общоираонското *spar – настъпвам. /ВА-С-1,стр.482,483/ Така че значението е или „Исус Христос победи, чрез смирение, или, по-вероятното „Исус Христос победи и настъпи (утвърди се)”. Осетинското „эfs-„ отговаря на иранското и аланско „пс-, сп-”.

                        7).Надпис от с.Равна (Провадийско). Публикация на К.Попконстантинов, О.Кронщайнер и П.Добрев. Надписът е на кирилица: „ВАРАКУР ЕКДА ХОШТЪ КОМКАТИ” което на съвр.български означава „Варакур, кога ще се комкваш (причестяваш)”. П.Добрев се спира само на името Варакур, като посочва че е неславянско и търси паралели с варан, верени – змей. /ПД-ДЕ,стр.191/ Името Варакур показва твърде ясни осетински паралели. То е двусъставно, от „вар” – осетинското uar – голям и „кур” – дигорски kur, иронски kuыr – бик за разплод, в преносен смисъл – силен, набит, едър, широкоплещест мъж. Интересна е също другата дума „екда” – кога, тя също показва пряк паралел с иронски, дигорски kэd – кога, иронски iskэd, дигорски еskэd – някога, неопределено. /ДРС/,/ОРС/ Или по-точното значение на надписа е укорителното: „Варакур, някога ще се пречестиш ли?”

                        8.Рунически надпис от с.Гарван, Силистренско. Датиран между 7-9 в. /ЖВ-СП,стр.11-16/ Надписът е върху урна от некропола, при погробения с трупоизгаряне, горелите кости са поставени в керамични урни, наподобяващи осуарии, подобно на таштъкските погребения в Минусинск и кангарските в Средна Азия (некрополите Куня-Уаз, Канга-Кала). Предлагам следната транскрипция: “Иорги билиг вгиазкх”. “Иорги” е дала съвр. Йорго, “билиу” (възм.прочит и като „билиэ”) е най-близко до аналогичното дигорско bililiu – клетва пред покойника, посвещение, волжкобългарското белувик – надгробен знак, а “вгиазкх” или „эгиазкх” може да обясним с иронското aхъazzag, дигорското agъajzag, aхъajzag - важен. Или значението е „на Йорги, важният надгробния паметник” или „важна клетва посвещение на Йорги”.

                        Comment


                          magotin
                          Как стана така, професоре, че у унгарците, които са собствено тюркизирани угри,...
                          Това ваше твърдение се разминава драстично с много отдавна установеното и широко известно основно положение, че унгарците са си угрофини по произход и принадлежност, но според мене лично те са още и с повече от чувствителен прабългарски относителен дял в етно-глотогенезата си:
                          Hungarian people also called Magyar, member of a people speaking the Hungarian language of the Finno-Ugric family and living primarily in Hungary,…[EncBrit].
                          …у унгарците да са останали повече "прабългаризми", отколкото у южните славяни, които са живели векове наред с прабългарите и са говорели езика им,...
                          Маджарите не са преживели събития като онези след Покръстването, а и прабългарските заемки в унгарския език са резултат от съвсем различно-други по време, място, продължителност, вид и характер етнолингвистични контакти и взаимодействия между прабългари и маджари.

                          Първите етнолингвистични контакти и взаимодействия на маджарите с прабългарите започват
                          поне 1000 г. пр. н.е. в тяхната прародина на изток от Урал и траят може би чак докъм началото
                          на по-миналия век.

                          Особено интензивни са тези контакти в границите на Стара Велика България и именно тогава в техния език наред със сравнително голям брой лексеми-понятия от областта на материалната и духовната култура преминава и местното народностно название на прабългарите *ванандур, което впоследствие се съкращава само до формата нандор и което самите унгарци използват и до ден днешен, ако не греша.

                          По-късно в Ател-Кузу по решение и под непосредственото набюдение на хазарския хаган маджарските вождове и старейшини избират за хан княз Арпад от рода Дуло, който по този начин оглавява 6 маджарски рода, като присъединява към тях едно от колената от собствения си род, следователно още тук и съвсем в началото на етногенезата на маджарите прабългарите като количество представляват 1/7 част от тях.

                          През 896 г. маджарите се установяват на десния бряг на Дунав в областта на днешната им столица и тук те имат за съседи прабългарски родове и племена, някои от които са останали тук още от времето на хан Атила, а други пък са придошли по-късно, и сред които особено многобройни са родовете и колената от прабългарското племе секели.

                          Дълго време след това в маджарския двор се говори повече на прабългарски, отколкото на унгарски, а двуезично по принцип е населението не само на тогавашно Маджарско, но и по съседните славянски и български земи, като единият от езиците винаги и във всички случаи е прабългарският.

                          Маджарите много отдавна правят опити да се прехвърлят и закрепят на левия бряг на Дунав, но успяват да направят това едва по времето на крал Стефан, като пак тогава разгромяват отвъддунавските български жупани, главно прабългарски князе, и завладяват техните земи, с което се поставя началото и на етнолингвистичната асимилация или интеграция на много прабългарски знатни фамилии, както и на подвластното им дотогава прабългарско население.

                          Специално секелите запазват своя родово-общинен строй, а следователно и своя прабългарски език, дори и през ХV²-ХV²² в., като окончателната им асимилация или интеграция в унгарската народност приключва чак към края на Х²Х в.

                          По силата на всичко това прабългарските лексикални заемки в унгарския език надали са само 250 на брой, както обикновено се твърди, а и в унгарската антропонимия и особено в топонимията е налице повече от солидно-мощен прабългарски слой.

                          И все пак не по-малко показателен за степента и нивото на прабългарското влияние върху унгарския език и етнос е фактът, че народностното название Magyar е само фонетически преобразуван и ресемантизиран вариант на етнонима болгар, а другото им народностно название пък е ни повече, ни по-малко номинативно-функционална транспозиция на името хунгар на прабългарско племе на Кавказ.

                          Comment


                            ГГ се ползва точно за НГ, а хе за ГХ

                            ето пример


                            thorn

                            Средновековните църкви в България

                            Comment


                              Мнението не отговаря на идеите и духа на форума.
                              Воланд
                              Last edited by messire Woland; 30-12-2008, 09:22.

                              Comment


                                Мнението не отговаря на идеите и духа на форума.
                                Воланд
                                Last edited by messire Woland; 30-12-2008, 09:21.

                                Comment

                                Working...
                                X