Езикът на прабългарите

[Turanaga_San]

ИЦА това за бехти няма смисъл да го кометираме защото го няма в именника, а и не виждам с какво доказва наличието на ламбдаизъм в Прабългарския език. Единственото нещо което доказва е че имаме още едно число което е доста различно от чувашките. dead end

И така след всичките приказки за ЛИР-тюркския език на прабългарите се оказа че в именника НЯМА НИТО ЕДИН СИГУРЕН ПРИМЕР за ротацизъм и ламбдаизъм. НИТО ЕДИН. Такъв няма нито при месеците, които системно се разминават от Тюркските и липсата на ротацизъм/ламбдаизъм може да се дължи на това че самите числа не са Тюркски, нито при животните при които също не се открива дори един сигурен пример за ротацизъм и ламдаизъм, въпреки че много от тях имат съответствия в Тюркските езици. Тоест като цяло, в контекстта на данните от именника хипотезата за ЛИР-тюркски език на Прабългарите е НЕДОКАЗУЕМА.

според хипотетичните Тюрските преводи:

- в именника липсва числото 5 а и това бехти от надписите и в него не виждам никакъв ламбдаизъм.

- в числото 8, шехтем пак липсва ротацизъм, СЕКИЗ > САКАР > ШЕХТ пак имало грешка... числото не било цяло, взели че пропуснали баш Ротацизма, ужас. Тук разбира се големия ужас за Тюрколозите не е че са пропуснали ротацизма а че според данните от именника ШЕХТЕМ изобщо не би могло да оначава 8-и месец, но кой да седне да се занимава с такива дреболии

- в числото 9 .....ами такова число просто няма, ТВИРЕМ означава съвсем друг месец и няма как да има нещо общо с ТОКУЗ и ТАХАР. Това за грешките, ликвидните метатези и ала бала щеше да бъде наистина много интересно стига да беше обърнал внимание на това което вече казах и явно се налага да повторя - твирем не може да означава 9 и по това няма изобщо никакво съмнение. А иначе аз нямам ни най-малко съмнение че може да измислите не 1 а 10 фонетични модела, грешки, славянизации и прочие за да свържете Твирем с Тахар и Токуз. И каква полза от вашите хипотетични фонетични модели и трансформации. Ами я да погледнем АЛТЕМ което е 100% идентично с Чувашкото и Тюркския аналог, за него никакви фонетични модели не са необходими и въпреки това в случая се касае само за случайно звуково съвпадение тъй като Прабългарския месец АЛТЕМ не може да е 6-и а трябва да е в края на годината.

Защо не седнете да си сметнете месеците и годините сами. Елементарно е, и не го слушайте Петър Добрев ...не ви трябват никакви математични модели и компютърни програми а елематарна математика на ниво прогимназия. ИЦА недоволства че не съм ползвал никъде преводите на Добрев... ами защо да ги ползвам, чел съм ги много отдавна и също така отдавна съм ги забравил, но не ми и трябват - и сам мога да си свърша работата. Както се казва проверката е висша форма на доверие

Начертайте си цикловия календар с животните и бройте месеците и годините, отнема не повече от половин час. И ще ви стане съвсем ясно защо ТВИРЕМ И АЛТОМ не могат да бъдат 9-и и 6-и месец, и защо Шехтем и Читем не могат да са съответно 8-и и 7-и месец.

Да ИЦА е прав че числата не са като останалите думи а са доста устойчиви в дадено езиково семейство. И какво следва от това че при сравнение на Прабългарските Чувашките и Тюркските числа се наблюдават не устойчиви прилики а устойчиви разлики? А дори и там където изглежда има голяма прилика това се оказва чисто случайна фонетична близост зад която стоят съвсем различни числа? Щом не се наблюдава системно припокриване на Прабългарските числа с тези в някой Тюркски или Ирански език, а се налага да се търсят някакви случайни и хипотетични съответствия извода е че числата са взети от езика на някакъв неизвестен език а съответсвията с Тюркските или Ирански числа са на случайна основа а не на основата на общ произход. Да съгласен съм че е смешно да твърдим че Прабългарският бил извънземен да но не бива да се забравя че е имало а и в момента има много езици които не са нито ИЕ нито ПТ, и при всички тях се наблюдават точно такива случайни прилики без наличие на системни съответствия. Конкретно за Прабългарския нямам никаква представа дали това което наблюдаваме в именника се дължи на това че календара е бил заимстван от някакъв неизвестен не-ИЕ и не-Тюркски език или просто заимстването е станало през няколко езика и всеки е оставил по нещо, в резултат на което липсват системни съответствия в който и да било друг език. Нямам никаква идея. Знам само че в тоя именник и тези числа няма никакъв ротацизъм/ламбдаизъм, и никакъв ЛИР-Тюркски.

А по въпроса за извънземните езици пак предлагам на вашето внимание "Зенти асо е", с тоя извънземен Тюркски глагол Е на края Но за тези работи кой знае защо Тюрколозите не искат да си говорим. Защо ли? Числата та числата, то толкова и числата ги оправихте ама нейсе нали трябва да се симулира дейност.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

От съкровището не разбираш явно, излишно е да изнасям лекция за него, тъй като шаблоните явно са непобедими. Впрочем още в момента, в който археологията и антропологията бяха презрително заплюти, стана ясно кой колко струва.

Пак общи приказки, пак разни квалификации и пак нищо по същество, което много ме радва, защото няма да ми се налага да ти отговарям задълбочено.
Само ще отбележа, че може да не съм съгласен с твоите лингво-черепни изводи, но това не значи, че съм заплюл археологията и антропологията като науки.
А колкото до чувашкия език, ти съвсем ясно си го казал: "самите тюрки, днешните, класифицират чувашкия отделно с много уговорки". Какви са тези "много уговорки", за нас, простосмъртните, е непонятно, защото ни липсват базови познания за чувашкия език, както и за съкровището от НСМ, за "иранската" архитектура в Плиска и за "иранските" заемки в българския език, а на теб ти липсва желание да ни изнесеш лекция, да ни обясниш и ограмотиш. Можеш обаче да ни препоръчаш да прочетем някой зелен хайвер, а защо не и най-новата книга на Цв. Степанов. Няма да и́ споменавам заглавието, за да не му правя излишна реклама.

не виждам смисъл да си губя времето с безмислени спорове по темата

Това го обещаваш от доста време. Няма ли най-сетне да го изпълниш?

[Turanaga_San]

хей хей хей не съм ползвал никакви Добреви преводи. просто ги копирах от нета и ги дадох за референс, изобщо не съм коментирал неговите натаманявания и случайни съответствия в някои Ирански езици, нито неговите преводи на числата. какво да ги кометирам? Хипотетчни аналогии като Тюркските. Единственият коментар който направих е че Добревото тълкуване на шехтем като 6-и месец е невъзможно, освен ако Теку наистина не е овен а кон но това го намирам за малко вероятно. Другите му разчитания на числата обаче изглежда са в синхрон с годините на именника. А по въпроса за имен и теку, ....имен и теку във всичките ли Тюркски езици ги има? Щото беговете и тангрите ги има във всичките и кво от това Леле колко информативно, ей сега вече Тюркизма на Българите го доказахме на 300% и то с разни случайни думи дето един господ знае откъде точно са дошли в Прабългарски пък и в Тюрските езици.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

хей хей хей не съм ползвал никакви Добреви преводи. просто ги копирах от нета

Явно работата е мноооого зле! Та ти дори не знаеш какво си копирал от нета! А на кого мислиш, че са тези преводи? На Марсиан Добрев ли? Може ли някакъв линк, за да разбера какво точно си чел и цитирал, за да преценя дали въобще има смисъл да си губя времето с коментар на предходния ти пост, защото в момента нито имам достатъчно време, нито думи, нито нерви!

[Гост]

Вашата книга собствено я прочетох с интерес и ако и да не съм съгласен с много от нейните интерпретации, я намерих за много приятно и информативно четиво.

Моля да бъда извинен, че си позволявам да навлизам в една толкова личностно-интимна сфера, но моята поне за мене лично достатъчно обоснована и непоклатима претенция винаги е била и ще си остане тази, че с въпросната доста обемиста, а и съдържателно, лингвистико-историографски изключително богата монография най-после се слага край на повече от 100-годишната загадка около това съкровище, като същевременно се връщат и предоставят на българския народ негови безценни достояния, завещани му от неговите най-първи и велики ханове Кубрат и Аспарух.

Вашето определение на тази чисто научна монография като "много приятно и информативно четиво", кой знае защо, на мене лично непрекъснато и най-натрапчиво-досадно ми асоциира и интерферира с определението "толкова приятно-занимателен булеварден роман".

Но през тези 3 години, откакто моята книга излезе, аз и сега все още продължавам да бъда изправен тук у нас пред едно студено-гробно мълчание и дори и да съм подложен на информационно затъмнение откъм официално-националните медии, именно поради което Ви благодаря най-сърдечно за това толкова добронамерено-искрено признание.
Благодаря Ви наистина!

[_magotin_]

Това го обещаваш от доста време. Няма ли най-сетне да го изпълниш?

Не, докато не видя контра-анализа ти по повод на написаното от Туранагата по повод на "Именника". Дотогава ще досаждам с въпроса "Кое собствено е тюркско-чувашкото в бройните и имената на месеците?". Така де, много искам да престана да се занимавам с научна фантастика, но има риск да се заблудят читателите, та за това няма как да бъдеш оставен на мира.

Вашето определение на тази чисто научна монография като "много приятно и информативно четиво", кой знае защо, на мене лично непрекъснато и най-натрапчиво-досадно ми асоциира и интерферира с определението "толкова приятно-занимателен булеварден роман".

Ни най-малко не съм имал предвид подобна асоциация. Собствено аз художествена литература не чета от много отдавна, тъй като просто нямам време и желание. Но чета редовно "Тюркологический сборник" и други подобни издания, въобще опитвам се да следя развоя на изследванията и действително намирам работата Ви за много интересна.

Но през тези 3 години, откакто моята книга излезе, аз и сега все още продължавам да бъда изправен тук у нас пред едно студено-гробно мълчание и дори и да съм подложен на информационно затъмнение откъм официално-националните медии, именно поради което Ви благодаря най-сърдечно за това толкова добронамерено-искрено признание.

За съжаление научният дебат отдавна е истеризиран у нас от навлизането на недобросъвестни любители, някои от които агресивно си позволяват да дават тон на изследванията. Лични пристрастия и липса на обективизъм обричат "тюркската теза" на изолация. Нейните най-отявлени противници като правило нямат научно мислене и не си дават сметка, че никоя линия на изследвания не бива да бъде пренебрегвана. Уверявам Ви, че в определени академични среди Вашата книга бе прочетена с интерес, а изводите й се използват или ще се използват при създаването на бъдещи разработки.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

"Кое собствено е тюркско-чувашкото в бройните и имената на месеците?".

Това вече е обяснено многократно и не разбирам защо трябва да повтаряме непрекъснато едно и също нещо.

[_magotin_]

http://www.zompist.com/asia.htm

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10



Old Turkic+ bir iki üch tört besh altï yeti säkiz toquz on

Chuvash pêr ik vis' tâvat pilêk ult s'ich sakâr tâkhâr vun

И кои собствено от тези бройни откриваме в "Именника"? А къде ги в старобългарския език? В топонимията? В титлите?

Впрочем от известно време се чудя дали си чел статията на Прицак, в която се критикува достоверността на Шан казъ дастан?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

няма как да бъдеш оставен на мира.

O. K. Явно сте решили да ми губите времето.
Въпреки че Turanaga_San вече беше опроверган от теб с думите "Хех, не съм разбрал, че си станал фен на "професор" Добрев. Професор по икономика? Може. По палеолингвистика? Друг път. Професорът става единствено за айсбрейкър", ще направя разбор на "неговия анализ".

ИЦА това за бехти няма смисъл да го кометираме защото го няма в именника

Е, и какво като го няма в Именника?
Впрочем, разбирам защо не виждаш смисъл да го коментираме. Защото П. Добрев не го е коментирал, не го е оприличил на някое памирско числително и ти съответно не знаеш какво да кажеш по въпроса.

И така след всичките приказки за ЛИР-тюркския език на прабългарите се оказа че в именника НЯМА НИТО ЕДИН СИГУРЕН ПРИМЕР за ротацизъм и ламбдаизъм.

Аз отдавна съм подложил на съмнение схващането, че прабългарският език е чист r-език, напълно идентичен със старочувашкия, което обаче не го прави по-малко тюркски. Все пак, някои негови фонетични особености и част от лексиката му имат съответствия единствено в чувашкия. Такива са окончанията на числителните редни, ротацизмът в дискусионното числително редно твирем < *товирем; срв. стчув. tохуr > чув. тăххăр също, отпадането на -r- пред t в числ. тоутом, нач. v- в числ. вечем и т. н. Да се твърди, че имаме тюркски числа с ирански окончания ми се вижда съмнително, а да се твърди, че числата не са тюркски, според мен, е невероятно, защото не можем да открием успоредици от подобни числа в никой ирански език, докато в тюркските езици успоредиците са съвсем добре видими с просто око. Особено антинаучен е преводът на П. Добрев на "числ." елем, което се превежда като "десет" на известен само нему и на още неколцина видни "древнобългаристи" език, който по-нататък за краткост ще наричам марсиански, съкр. марс.
Някои стблг. и нблг. думи имат съответствия единствено в чувашкия език, други са с ротацизъм, а трети нямат аналози в чувашкия език, но имат съответствия в z-езиците. От там и моята хипотеза за смесения език, която се подкрепя и от данни в изворите. За ваше съжаление, нито един извор не подкрепя теорията за прабългарското ираноезичие.
Повечето заемки в българския език с предполагаем прабългарски произход са тюркски. В някои думи с ирански произход пък се долавят следи от битуване в тюркска езикова среда. Добре видими са и тюркските суфикси в надписите на прабългарски език.
Всички досегашни опити да се доказва, че суф. -ар, -огур, -чии, -си, -и са ирански, чрез аналогии с готар "мъж, човек", гурки, арии, Пешавар, Шринагар и под. ги намирам за крайно неубедителни.

според хипотетичните Тюрските преводи:
- в именника липсва числото 5 а и това бехти от надписите и в него не виждам никакъв ламбдаизъм.

Действително, ламбдаизмът в това дискусионно числително е само хипотетичен. Първо Микола извежда бехти чрез форма *бехтим от тюрк. *бештем, но по-късно Прицак, отчитайки ламбдаизма в прабълг. език, дава изх. форма *belikti, откъдето *belxti > бехти; срв. чув. пиллĕк. Проблемът е, че във волгблг. надписи се среща числ. bielem, въпреки, че Рона Таш отбелязва и формите *bel и *beliji. Откъде се е взело по-късно в чув. крайното -ĕк, и дали формата *belik е съществувала и по-рано, като разновидност на *bel, не е ясно.
Всичко гореказано не прави това числително повече или по-малко тюркско, защото П. Добрев очевидно много се е затруднил с намирането на близко звучащо иранско съответствие, поради което го е оставил без коментар.

ШЕХТЕМ изобщо не би могло да оначава 8-и месец, но кой да седне да се занимава с такива дреболии

Определено, шехтем прилича на "шест". Това обаче може да се дължи и на случайно фонетично сходство. Дайте обаче да видим иранските успоредици на всичките числа, а не ми ги цвъкайте от тук - от там.

в числото 9 .....ами такова число просто няма, ТВИРЕМ означава съвсем друг месец и няма как да има нещо общо с ТОКУЗ и ТАХАР.

Уффф! Е те такова животно нема! Просто не знам какво да добавя, защото немам думи!

Това за грешките, ликвидните метатези и ала бала щеше да бъде наистина много интересно стига да беше обърнал внимание на това което вече казах и явно се налага да повторя - твирем не може да означава 9 и по това няма изобщо никакво съмнение.

Въпреки, че ми го повтори, не успях да вдяна защо няма никакво съмнение, че такова животно нема!
Пробвай с потретване! Въпреки че съм много тъп, но не чак толкова упорит, може пък да го схвана от третия път.

Прабългарския месец АЛТЕМ не може да е 6-и а трябва да е в края на годината.

О, да, той понеже Именникът е математически изряден и всичко му е наред, опряхме до годините на Винех и Телец, за да доказваме, че числителните са ирански. Действително, П. Добревото тълкуване на алтем е сполучливо от гл. т. натаманяването на годините в Именника. Неубедително е обаче извеждането му от келт. ailt "граница, предел" (П. Добрев), взето незнайно от кой речник, но най-вероятно става дума за стирл. alid, -ail; alaid, -ala; ailt, -alt; altae, -alt, сродно с лат. alo, alere "храня, грижа се, развивам", гот. alan "раста" и т. н., за което вече стана дума при обсъждането на думата алем. И така, от един и същи корен Добрев извежда думите алем "начален" и алтем "последен". Проблемът е, че особено алтем, няма съответствия в нито един ие. език, освен в петърдобревия въображаем език на Аспаруховите и Куберовите българи. Т. е., те такова животно нема!

Още по-удивителен е случаят с датирането на Чаталарския надпис, където имаме сигор елем = 15 индиктион. За разлика от ИБК, тук е малко вероятно да имаме груби грешки и неточности. Повечето изследователи единодушно свързват числ. елем с алем "първи, начален" от ИБК. Невъзможно е обаче в Чаталарския надпис елем да означава "първи", защото не бихме получили 15 индиктион. Затова Москов го тълкува като "последен, допълнителен, високосен, тринадесети месец", вм. като "начален, първи".
П. Добрев обаче съзира в числ. елем марсианското "десети". В подкрепа на този свой превод Добрев разчленява израза от ИБК верениалем като вер ениалем, вм. като верени алем и така получава още едно марсианско числ. - ениалем "единадесети". Тук разбира се, П. Добрев изобщо не държи сметка, че неговото марс. числ. ениалем съдържа а, вм. е, както е в елем. Т. е. в марс. "единадесети" може би следва да очакваме ениелем вм. ениалем, но това са бели кахъри.

Отделен въпрос е, че П. Добрев възприема преводите, които правят тюрколозите на животинските названия в календара по простата причина, че ако не го направи, "перфектният" му математически модел просто ще се саморазпадне. Странното е обаче, че той започва да търси ирански етимологии на всички имена на животни, смятани до момента за тюркски, без обаче да променя тяхното значение. Нима това не ви е достатъчно, за да ви замирише на теория, съшита с бели конци. Та то направо смърди, та се не трае! Да не припомням за пореден път и онзи малоумен, или по-точно, шарлатански превод на румънския кръст от Балчик!

С други думи, "иранистите" се впечатлявате от попадението на Петър Добрев с тълкуването на алтем от гл. т. напасването на годините, но не и от гл. т. на крайно съмнителната етимология, но изобщо не обръщате внимание на цялата останала стъкмистика, която се набива в очи дори от птичи поглед.

ИЦА недоволства че не съм ползвал никъде преводите на Добрев...

Напротив, ползваш ги и то, здраво! Не зная обаче, откъде заключи, че съм бил недоволствал, но това е друга тема.

при сравнение на Прабългарските Чувашките и Тюркските числа се наблюдават не устойчиви прилики а устойчиви разлики?

Глупости на търкалета!

А по въпроса за извънземните езици пак предлагам на вашето внимание "Зенти асо е", с тоя извънземен Тюркски глагол Е на края Но за тези работи кой знае защо Тюрколозите не искат да си говорим.

Престани да ми цитираш П. Добрев! Наслушах се достатъчно!

И кои собствено от тези бройни откриваме в "Именника"?

Явно продължаваме, започвайки отначало:

прабълг.†: ?; ?; веч; тоут; бех; алте; чите; шех; товир; ?;
стчув.†: ?; iki; vеč; tuаt; bel; alti; žеti; säkär; tохуr; vоn;
чув. пĕр; иккĕ; виççĕ; тăваттă; пиллĕк; улттă; çиччĕ; саккăр; тăххăр; вуннă;
балк.: bir; eki; yuch; tyort; besh; alti; cheti; segiz; toghuz; on;
тат.: ber; ike; öch; dürt; bish; alti; jide; sigez; tugiz; un;

Видяхме тюркските несъответствия. Дайте сега да видим иранските съответствия!

действително намирам работата Ви за много интересна.

_magotin_, защо коментираш неща, които очевидно не си чел? Ако беше прочел дори една статия от проф. Иван Добрев, нямаше как да го сбъркаш с Петър Добрев. проф. Добрев можеш да го познаеш от километри само по стила и по начина на изразяване. Да не говорим за съдържанието. А той ти се върза и тръгна да ти отговаря.

[_magotin_]

_magotin_, защо коментираш неща, които очевидно не си чел?

Ти си голям специалист по четенето, явно, щом можеш да кажеш какво са чели или не са чели другите. И на мен ми се струва, че ти освен учебници по история за средното училище друго не си чел, а и тях си чел не особено внимателно, но не правя коментари по въпроса, нали? Така че, въздържай се от подобни изводи и забележки. Да, статии не съм чел, но книгата за Наги сен Миклош си я взех в деня, в който я пуснаха по книжарниците и я прочетох, даже няколко пъти съм се връщал към определени нейни части. Не съм длъжен да помня всичко от нея, все пак тя е твърде далеч от специфичните ми интереси.

А контра-анализът ти нещо не ме убеди. Ще трябва да се постараеш повече. Да не говорим, че не виждам защо, ако бяха в употреба, а не служебен език, не са оцелели фамозните бройни. Не ми отговори и чел ли си критичния анализ на Прицак по повод на "Шан". Там има един много интересен пасаж за една конкретна титла от който се вижда, че прабългарите общо взето внасят тюркските титли и ги модифицират на своя си език.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

А контра-анализът ти нещо не ме убеди. Ще трябва да се постараеш повече.

О, въобще не съм си и помислял, че е възможно да те убедя в каквото и да било.

Да не говорим, че не виждам защо, ако бяха в употреба, а не служебен език, не са оцелели фамозните бройни.

Защото, както многократно вече обяснихме, числата са нещо твърде устойчиво и е било практически невъзможно славянските числа в един славянски език да бъдат изместени от едни неславянски числа от един неславянски език.

чел ли си критичния анализ на Прицак по повод на "Шан". Там има един много интересен пасаж за една конкретна титла от който се вижда, че прабългарите общо взето внасят тюркските титли и ги модифицират на своя си език.

Ако ми говориш за "Шaн кызы дacтaны", не съм чел въпросния критичен анализ на Прицак, но не е и необходимо, защото е ясно, че това е поредният татарски фалшификат, издаден от Нуртудинов.
Ако смяташ, че има с какво да ме заинтригуваш, можеш да го споделиш, но не приемам никакви условия и не обещавам да слушкам. Така че, както прецениш!

[Гост]

А по въпроса за извънземните езици пак предлагам на вашето внимание "Зенти асо е", с тоя извънземен Тюркски глагол Е на края.
Но за тези работи кой знае защо Тюрколозите не искат да си говорим. Защо ли?
Числата та числата, то толкова и числата ги оправихте ама нейсе нали трябва да се симулира дейност.

Въпросът не е в това дали тюрколозите искат да разговарят по този въпрос, а дали изобщо има смисъл да се разговаря с неспециалист по него, за когото съществува една единствена парадигма и тъкмо по силата на това той няма как да схване и разбере за какво точно става дума, особено добре видно от факта, че тук вие чисто и просто подхвърляте изолирано-откъслечни намеци, без да сте в състояние да експлицирате и формулирате някаква теза.

Сега вече става напълно ясно, че Силистренските Надписи са ирански по език и са на погребални урни, в които е поставена пепелта от изгарянето на телата на жители на Дръстър и околността, които практикуват не трупополагане, а трупоизгаряне.

Тази област е богата на иранско и по-точно източноиранско присъствие доста отпреди Н.Е., аланско племе/племена довежда тук и хан Ирник след битката при Недао и от тук например е майката на Йорданес, но такова племе или племена води със себе си и хан Аспарух.

В Ловешко има микротопоним Дзуара, където безспорно е било аланско светилище, наименованието на което няма как да не е образувано на основата на древноаланско нарицателно съществително име, което понастоящем има своето продължение и в осетинския език; божеството, към което се обръщат коледарите от с. Бяла Вода, Плевенско се казва Шест, което не може да няма връзка с иранското божество Яздан и т.н.

Няколко имена от тези надписи обаче не са в никакъв случай собствено ирански по произход и лексико-граматична структура, а тюркски по принцип и прабългарски в частност, откъдето трябва да се допусне, че въпросното иранско племе, най-вероятно от времето на Аспарух, е вече в процес на прабългаризация, т.е. сливане и преливане в околните прабългарски племена.

Наистина долупоместената извадка се получи малко обемиста, но това е поради единственото ни и напълно добронамерено желание да ви покажем, че парадигмите на българските тюрколози са много повече на брой от вашите, което всъщност си е и ни повече, ни по-малко въпрос и мярка на достатъчно висока интелигентност и информираност.

Тюрколозите освен това отдавна вече са напълно наясно и с този проблем, именно която яснота прави съвсем излишни тук всякакви разговори, но въпреки и това аз искам да попитам какъв точно ви е проблемът и дали все пак не бихте се опитали да формулирате някаква теза?

В общонаучен план обаче не може да не се забележи, че съвременната българска медиевистика и малко по-точно най-новата прабългаристика се “развива и напредва”, като се противопоставя и опонира на една много непочтена и грозна фикция, родена в болното съзнание на няколко души, защото поне от сто години насам не само у нас, но и по целия Свят няма нито един сериозно-задълбочен учен, който да започва и да изгражда проучванията си върху прабългарите с презумпцията, че те са “дива, некултурна и малобройна тюркска орда”, но ако не беше тази уродлива фикция, какво щяха да пишат петърдобревци, божидардимитровци и останалите с техните епигоно-адепти и как щяха да хвърлят прах в очите на хората, за да могат да им приберат париците?!

Както и да е и все пак, ето и нещо особено важно и изцяло вътре в тук разглежданата проблематика – едно от “последните открития в областта на древнобългаристиката” са и Силистренските надписи, нека да ги наречем така, които, разбира се, са открити и известни не от вчера и напълно естествено са намерили място в по-следващите, след това от 1934 г., издания на прабългарските надписи от акад. В. Бешевлиев [1992] и то специално под особено показателното за високия научен морал и етика на автора, напълно категоричното, ясно и определено кратко заглавие “Неясни надписи”, където Той, под ¹¹ 91-94, описва и представя общо 6 надписа, сред които, под ¹ 92-a,b,с, са и трите силистренски надписа.

Тук акад. В. Бешевлиев представя палеографските черти и особености на Надписите; направените върху тях първи публикации, повечето от които, разбира се, са пак от него, и общо за трите надписа отбелязва, “че се касае за цялостни надписи”; излиза с предположението за евентуална гръцка основа на едно от съчетанията, обаче думите като цяло не са гръцки, само думата ζερα може да се свърже с първобългарското ζερα ταρκανος от Надпис ¹ 60; за друга дума допуска връзка с две тюркски думи – üč “три” или uč “връх”, евентуалното съотнасяне с първата от които, поради това че “гръцката буква Υ е имала все още звуковата стойност ü”, датира Надписа преди Х в.; “Езикът на тези три надписа е очевидно не гръцки. Той може да бъде тюркски, евентуално първобългарски. Произходът на надписите от Силистра не противоречи на такова заключение.” [254-257, подчерт. – И.Д.].

Велики са скромността и почтеността пред Науката, на големия ни епиграф прабългарист, както са велики и неговите трудове и приноси за прабългаристиката, но наистина много странно, именно те са повод в прабългаристичната ни литература да се появят някои крайно несправедливи упреци и претенции, според които тъкмо за Силистренските надписи, тогава не академик, а чл.кор. В. Бешевлиев “се е ограничил само да отбележи, че те са най-вероятно прабългарски (защото съдържат прабългарски дворцови титли), но не е бил в състояние да ги преведе”, когато тези надписи са “най-меродавните свидетелства за езика на прабългарите”, защото “Доста изненадващо и в пълен разрез с тюркската теория за прабългарите, те започнаха да ни изпращат следи, че са били не тюркски, а по-скоро бактрийски народ”; “техният неразтълкуван все още език може да ни помогне да намерим ключа към трудната и все още нерешена прабългарска загадка”; тези “погребални надписи” “са били написани върху неголеми каменни блокове и са били предназначени да бъдат поставени върху урни с праха на погребаните”, “които представляват най-често големи делви или амфоровидни стомни. Открити са стотици прабългарски погребения от този тип.”; досега тези погребения “оставаха една голяма загадка”; специално въпросният надпис “е стоял върху урната с праха на някой прабългарски велможа, чиито тленни останки са били изгорени и след това е погребан по добре известния ритуал, изразяващ се в погребване не на тялото, а на пепелта”; “самите надписи са написани на един явно бактрийски говор от типа на онези, които и до днес звучат в Памир и Хиндукуш сред далечните потомци на древните бактрийци” и какво ли не още.

Първият от Силистренските надписи има вида ΖΕΝΤΙ ΑΣΟ Ε, до превода на който “с помощта на индоиранските езици като: “На Зента прахът е това”, се достига с цената на такива, историколингвистически особено груби фактически грешки, недоглеждания и противоречия като това, че “Думата “зенти” е най-вероятно бактрийското собствено име Зента (знаещ), поставено в характерния за памирските езици косвен падеж, изразен чрез суфикса “и”, когато всъщност в Надписа името не е Зента, което с този си завършек, според нас, не може да има значението “знаещ” на неясно как образуващото се в онзи “индоирански” и “бактрийски” едновременно(!?) език, действително причастие, а по-скоро значението “познат” на съответното страдателно причастие, срв. согд. kəte “сделанный” от иран. *kŗta-ka-; изходната форма на второто съществително име, така представено, не е неясно откъде взетата “дума “аси”, която означава “пепел, гробен прах”, а най-вероятно източноиранското по-общо и аланското в частност *аше, срв. согд. āše “зола” от иран. *āθraka- и вероятно пак от същия корен пушт. āс “пепелище; родной дом”, обаче пак там ايره [ира] “зола; пепел”, но все пак и въпреки всичко, в съвременния алански език думата със значението “зола” е фæнык, а има още и æртхутæг “пепел”, сыгъдуат “пепелище”, докато във ваханския език думата със значение “зола; пепел” е pārg, като при това в иранските езици има и фонетически много близка и номинативносемантически особено подходяща за случая, лексема със значение “кость” като стперс. ast, авест. ast-, осет. стæг, пушт. اس [āс] “пепелище; родной дом”, всички от иран. *ast-, но лично за нас много неясно защо пушт. هد [had] “кость”, което като цяло и във всички случаи изисква и налага цялостно-подробен етимологичен анализ, на какъвто ние поне засега не сме готови, а и нямаме време и място, заради необходимостта от редица справки и позовавания на иранистите [вж. Основы иранского языкознания 1981, 22,344,376,392; РАфгСл, 227,285,481; РОсСл, 185,222,346; СлВхЯз, 232-233]; “суфиксът “и” тук е “косвен падеж”, но в другия надпис той е “типичен памирски притежателен суфикс “и”; от това, че в германските езици има подобна дума, съвсем не следва, че тя има индоирански произход, но пък особеностите на Надписа “загатват, че той е написан на някакъв бактрийски говор”, което съчетание от липсата на елементарна езикова грамотност в съставянето на изречението и логическото противоречие в рамките на общото, особеното и частното, в никакъв случай не е предпоставката достатъчно условие за още по-неграмотно-смешното и неясно все пак от къде или какво “подсказано” изречение “Тази именно особеност подсказва, че надписът е най-вероятно надгробен”, защото това последното изобщо не се подсказва, а проличава и дори е повече от очевидно и за най-чуждия на лингвистиката и археологията читател, както от съдържанието на самия надпис, така и от мястото на неговото нанасяне, стига човек много отрано да не е лишен от присъщата по начало на всички простосмъртни и впоследствие развита и усъвършенствувана до определена степен и ниво природно-социална дарба способност да “произвежда” елементарни умозаключения [срв. Добрев П. 1991, 102-108, подчерт. – И.Д.].

Пропуските на “Учителя” ги отстранява “Ученикът”, който го и частично оневинява, защото наред с не особено коректната добавка около “иранския определителен член”, където въпросният зв. о в действителност е именителен падеж, единствено число [вж. Основы иранского языкознания 1981, 342], и някои други, индоевропеистически банално-елементарни уточнения, той, независимо че цитира съответните страници, все пак и въпреки всичко, очевидно разчитайки на късата памет на читателя, твърди, че неговият, на “Учителя” превод има вида “На Зент прахът е”, при което така и ще си останат докрай пълна загадка за нас ролята и целта тъкмо на това място, на такива широко известни и лингвистически, определено тривиални “факти”, както и на някои чисто и просто неверни твърдения като причисляването от страна на Гази Барадж, на “арменците към индоиранската общност”; отъждествяването от страна на Хронографа, на арменците с аланите; по-голямата близост на Армения, не до гръко-римския, а до иранския свят; партският произход на някои арменски царски династии; изобилието от персийски думи в арменския език; “откритието”, че “арменският език се определя като самостоятелен в семейството на индоевропейските езици”, и особено напълно излишно-неуместният превод и съотнасянията на въпросния надпис с арменския език, наличието при който на някои тъждествени съставки на нивото на морфологията и синтаксиса едновременно на славянския български, арменския и иранските езици надали трябва да изненадва, когато предварително е много добре известно, че става въпрос за три достатъчно близки, генетико-типологически тъждествени до определен етап, степен и ниво, индоевропейски езика [срв. Голийски 2003, 328-329].

В действителност, нещата изобщо не стоят така и са пределно прости и ясни, особено и единствено в рамките на Тюрко-Алтайската теория за прабългарите, защото българите тюрки от състава най-напред на западните хуни от началото на V в., при своето движение още от Алтай на запад, начело на Великото преселение на народите, а така също и достигащите пак тази област, по-късни Аспарухови българи навлизат и преминават преди това през земите на немалко ирански племена и народи, включително на етапа и по време на своето достигане и пребиваване на Кавказ и в дн. Южна Русия, където се сблъскват, покоряват и увличат със себе си и алански родове и племена, етнолингвистичният контакт с които протича на различни нива и с различна степен на интензивност, пределът на което е тюркизацията, но задължително още по-точно - българизацията на самите алани, именно поради което в литературата може да се попадне и на изследвания, според които аланите са тюркоезични и дори и тюрки [напр. Закиев 2003, 1-16; ~*~2003а, 19].

Независимо от това последното, Силистренските надписи очевидно-безспорно са написани на някакъв ирански език, който обаче не е согдийски или пуштунски например, а най-вероятно алански, който пък от своя страна в качеството си на източноирански език притежава и се характеризира с редица тъждествено-общи черти с някои от иранските памирски езици, повечето от които са също така източноирански, единствено закономерно-правомерният извод от което като цяло е, че през определен период, на територията на дн. гр. Силистра са се установили, не особено много на брой, щом като са намерени само три надгробни надписа, и алани, в светлината на което сега и тук сме повече принудени да забележим, че нищо повече от откровена лъжа не е твърдението “Открити са стотици прабългарски погребения от този тип”, защото ако това наистина беше така, щеше да има и стотици такива надписи и те, повече от сигурно, щяха да намерят място под горецитираното заглавие на уникалния труд на акад. В. Бешевлиев.

Въпросните алани, може и да са достигнали тези места още преди Аспаруховите българи, но доколкото, както забелязва много преди нас акад. В. Бешевлиев, във втория надпис се среща и известната от други, определено прабългарски надписи, собствено прабългарската титл. ζερα, към което ние допълнително прибавяме и нашите много дълбоки съмнения и резерви, че мъжките лични имена като Οχσι, Ανζι, Υτζη от втория и третия надпис, при които човек трябва да е много силно предубеден или пределно некомпетентен лингвистически, за да не забележи не само еднотипно-типичното тюркско словообразуване, но и трите собствено тюркски по принцип и тюркобългарски в частност лексеми, се тълкуват достатъчно пълно и убедително именно на иранска, а не примерно на тюркска почва, защото дори само един поглед е достатъчен, за да се убеди човек, че в тях няма нищо иранско като звуков и морфологичен строеж.

От всичко това пък като цяло следва, че тези, малко на брой “силистренски алани”, които според горепосочената пак от акад. В. Бешевлиев палеографска особеност са пребивавали тук преди Х в., но във всички случаи, както по безспорен начин проличава от наличието на току-що цитираната прабългарска титла, те пристигат на това място след края на V²² в. и то вече доста напреднали в своята тюркизация, но по-точно болгаризация, свидетелство и доказателство за което са не толкова въпросната прабългарска титла, колкото току-що цитираните мъжки лични имена от втория и третия силистренски надпис, защото титлите общо взето се заемат и преминават от език в език по-лесно и по-бързо от имената.

Ето защо като че ли вече никак не е лишен от основание и нашият предварителен извод, че всички тези източноирански надписи са оставени, примерно не от появилите се около Новата ера в Добруджа, широко известните скити на Атей или от язигите сармати по време на тяхната миграция доста преди това по посока на Среден Дунав, но никак не е изключено и от аланите авангард на хуните при тяхното придвижване на запад или пък от връщащите се на изток и установяващи се в Малка Скития алани и българи след разпадането на Западнохунската империя [ЛтИзв-1, 358], а най-вероятно, главно заради въпросната прабългарска титла, от алани, които са достигнали до тук едновременно и заедно, напълно възможно с Аспаруховите българи и които поради тесния си и достатъчно интензивен етнолингвистичен контакт с тях са били освен това и на някакъв етап на етнолингвистична трансформация и модификация, т.е. преобразуване, видоизменение и другопревръщане по пътя на тяхната българизация и нищо повече.

Това последното, разбира се, изобщо и в никакъв случай не означава, посредством и по силата на изключително грубата и недопустима тук логико-методологическа грешка екстраполация, че щом като тези надгробни надписи в основата си и като цяло са източноирански, то и езикът на преминалите оттук прабългари е, все по-неточно, бактрийски, източноирански или индоирански, а оттук по същия низходящ ред на пределно неграмотната и логико-психологически направо девиативната умозаключителна верига, че и самите те са бактрийци, памирци или индоиранци.

Арогантно-агресивното лансиране и налагане на тази “хипотеза”, съвсем условно казано, особено в нейния десен край, вече издава много ниско, и дори първобитно-примитивно ниво на “научно” мислене, мултипликацията и масовизацията на псевдонаучните продукти на което у нас, за жалост, станаха възможни едва през последните двадесетина години, да не говорим за това, че въпросното лансиране и налагане, винаги и навсякъде, задължително се съпровождат от анонимните (!?) изобилно-груби и несправедливо-обидни ругатни и клевети по адрес на българските езиковеди тюрколози, което изобщо не прави чест не само на никой възпитано-почтен човек, но и на българските учени като цяло, още по-малко пък на онези измежду тях, които дължат нелигитимно-натрапеното си присъствие в Българската Наука, благодарение на ловко-умело, но и безскрупулно-цинично скалъпените и изфабрикувани от тях манипулативни фалшификати, нахвърляни и струпани под заглавието “Древнобългарски език”.

При това положение вече няма как да отговарят на истината и голословните твърдения, че тук има “стотици прабългарски погребения”, “нерешена прабългарска загадка”, “неразтълкуван все още език”, надписи, които са “най-меродавните свидетелства за езика на прабългарите”, когато тези надписи изобщо не са на прабългарски език, а на генеалого-типологически много различния и дори далечен от него източноирански алански език, именно поради което Силистренските надписи в никакъв случай не са в “разрез с тюркската теория за прабългарите”, а точно обратното – те са поредното и неоспоримо нейно доказателство, защото тъкмо тя, единствено вярната и обектно адекватната Тюркско-Алтайска Теория за прабългарите е в състояние да ги идентифицира и определи тях, Надписите, като нетюркски изобщо и небългарски в частност и същевременно да покаже и обясни собствено тюркските по произход лексико-ономастични съставки в техния източноирански алански език.

Прабългарите никога не са били и няма да бъдат “бактрийски народ”, независимо от чувствителния ирански етнолингвистичен слой или пласт, който те имат и носят в себе си, наличието на който позволява да се говори за тях само като за частично, до някаква степен иранизирани тюрки, но доколкото тази иранизация е под и преди мярата за етнолингвистическа трансформация, преобразуване на дадена народност, едва след която се стига и до новото качество под формата вече на друг и напълно различен етнолингвистичен обект, то и след частичната иранизация на прабългарите, те съхраняват и продължават да носят своите първично-изконни, собствено тюркски етноидентифициращи и диференциращи черти и особености на техния език, материална и духовна култура и расово-антропологичен тип или което е същото – те и след тази частична иранизация си остават и продължават да бъдат все тюрки или тюркски етнос.

И като последно по този въпрос, допуснатото по-горе, при Силистренските надписи, предположение за интеграцията на алани в прабългарската етнолингвистична общност намира потвърждение като че ли и от засвидетелствуваното в българския говор на с. Бяла вода, Плевенско божество на име Шесто, съвпаденията и различията на което както спрямо иранския прототип, така също и спрямо унгарския му паралел са напълно и лесно обясними на прабългарска езикова почва и преминало и употребено и в коледарска песен от същото село: Хайде, нине, хайде, нине, Не забавай нашта земя, Шесто-ле, коладеле, Повдигна се до Коледа, Шесто-ле, трихангири, Не забавай нашта земя, Шесто-ле, коладеле,…

[_magotin_]

Прабългарите никога не са били и няма да бъдат “бактрийски народ”, независимо от чувствителния ирански етнолингвистичен слой или пласт, който те имат и носят в себе си, наличието на който позволява да се говори за тях само като за частично, до някаква степен иранизирани тюрки, но доколкото тази иранизация е под и преди мярата за етнолингвистическа трансформация, преобразуване на дадена народност, едва след която се стига и до новото качество под формата вече на друг и напълно различен етнолингвистичен обект, то и след частичната иранизация на прабългарите, те съхраняват и продължават да носят своите първично-изконни, собствено тюркски етноидентифициращи и диференциращи черти и особености на техния език, материална и духовна култура и расово-антропологичен тип или което е същото – те и след тази частична иранизация си остават и продължават да бъдат все тюрки или тюркски етнос.

Eто тук може би леко грешите, проф. Добрев. У прабългарите ги няма етнокултурните особености, характерни за тюркските народи. Тъкмо напротив, техният антропологичен тип, погребален обряд, религия, традиции и обичаи категорично свързват прабългарите със скито-сарматските народи. За прабългарските имена изобщо не искам да започваме да спорим, защото ми е много интересно как ще се окажат тюркски имена като Кормесий, Аспарух, Маламир и Персиян. Но пък и имената могат да отразяват една определена мода, нали? Дали? Впрочем въпрос на година две е да се направят първите ДНК профили на прабългарски скелети. Не искам да влизам в ролята на добрия пророк, но на база на известното за сарматите, които са антропологично идентични с нашите прадеди, прабългарите ще се окажат предоминантно медитарански тип, като този, доминиращ у иранските народи.

Колкото до маломерните езикови остатъци, без значение какво пишат едни или други участници, те са твърде маломерни и категорично не могат да се приемат за някакво сериозно доказателство. Добре известно е, че народи като таджики и азери могат да говорят частично или изцяло на тюркски езици, а изворите съобщават, че даже някои алански племена в хунска среда "забравили" своя си език. Какъв е проблемът в една хунска езикова среда /по исторически съображения тюркска в смисъл на небесно-тюркска е по-малко вероятната хипотеза/ прабългарите да са прихванали съответния лексикален пласт. Дори и 50-100г. върховенство на авари или тюрки теоретично би могло да внесе необходимия човешки и езиков елемент.

Априорното отричане на изводите на археологията играе лоша шега на лингвистите, било то любители или професионалисти. Именно археологията е водещата дисциплина що се отнася до прабългарите. Лингвистиката няма думата, тъй като няма достатъчен обем факти, с които да борави. А именно консенсусът сред изследователите по въпроса за етнокултурната идентичност прави отричането на скито-сарматската теза заради няколко маломерни остатъка несериозно.

Впрочем дори през 80-те години руски учени, занимаващи се с проникването на "тюркски" племена рано в Кавказ поставиха резонно аргументи, че прабългарите пристигат в Европа далеч преди хунската епоха. Съвсем защитима изглежда тезата, че проникването на определени елементи в късносарматската култура по Волга се дължи именно на появата на първите племена от "български" тип. Не бива да ни изненадва също така, че именно късносарматски характеристики доминират или поне се срещат в повечето погребения от "хунската" епоха в Европа. А след това раннославянските култури категорично се формират със степен ирански компонент, което е общоприет научен факт. Оттук далеч по-вероятно е прабългарите да са славянизирани сармати, отколкото иранизирани тюрки.

Разбира се "Бактрийската" хипотеза е просто хрумка на неспециалисти с интереси към историята. Саките от Бактрия се оттеглят под натиска на други племена в посока ЮИ, а не на запад. Но от повече от век за прабългарите се говори като за "европеиди междуречен тип" в смисъл на междуречен като за Аму-дъря и Сър-даря. Това в никакъв случай не е маловажно. Именно по тази причина съм сложил в темата за "Иранската теза" една много приятна статия, която отлично излага проблема за тюрко-иранските контакти и метисизация.

Всички тези неща ги написах не за да влизам в някакъв принципен спор. Всяка наука си има своя инструментариум и доколкото археологията е натрупала огромен обем информация и данни, тя трудно би могла да направи съществени корекции в своите виждания на база десетина думи и два-три странни надписа / в смисъл на лишени от глаголи и съюзи/. Освен това за тези надписи има предложено и логично обяснение - служебен език, възприет по повод на историческите реалности в степите. Научното мислене изисква да се отчитат всички хипотези и да се сравнява тяхната достоверност. Да се забравят всички глаголи е по-малко вероятното обяснение.

Още веднъж, с риск да се повторя, обръщам внимание на факта, че дори по отношение на Салтово-маяцката култура въпросът с етнолингвистичната идентификация е спорен. Той ще си остане спорен и по отношение на прабългарите въобще, но доколкото аналогията е основен принцип на работа при историческите изследвания, трябва да се съгласим, че най-логично е прабългарите да са мултиетнично и мултилингвистично обединение. Поради отсъствието на данни обаче въпросът си остава открит и спекулациите с него са вредни. Като имам предвид спекулации говоря за изводи от рода на "щом прабългарите са тюрки, то те вярват в Тенгри". Нито първото е доказано, нито второто следва от първото.

[случайно прелитащ]

Благодаря на проф. Добрев за интересното четиво.

Като неспециалист разбрах, че на надгробен надпис от Силистра пише на ирански /индоевропейски език/ “На Зент прахът е” и че този надпис е прабългарски.
Надписите са общо три, което не е много, но и никак не е малко.
Съвсем обичайно е стари надгробни паметници да се използват като стр. материал. Искам да попитам къде са надгробните паметници отпреди 10, 5 или 3 века; даже отпреди век? Огромната част от тях е използвана не по предназначение, и то много отдавна. В противен случай в България щеше да има милиони надгробни паметници. Така че бройка от три паметника на възраст 12-13 века е доста. Нека да припомня, че добре известната колона от зелен мрамор в Преслав е единствено оцелялата от десетки подобни, а целенасоченото разрушаване на града е започнало едва през 18-ти век.
Прибавям и факта, че в известните инвентарни надписи присъстват някои очевидно нетюркски думи, а в тези надписи има само понятия.

Що се отнася до имената, известно е, че в прабългарския елит много от имената са ирански.
Прибавям три имена, издълбани върху каменен блок от сграда в близост до Малкия дворец в Плиска - Пумир, Негин, Петрос.
Това са имена на по всяка вероятност обикновени хора или такива с невисок сан, така че би бил интересен евентуален анализ.

[Гост]

Благодаря на проф. Добрев за интересното четиво.
Като неспециалист разбрах, че на надгробен надпис от Силистра пише на ирански /индоевропейски език/ “На Зент прахът е” и че този надпис е прабългарски.

Благодаря ви за бързата реплика.
Всъщност по-горе се опитах да докажа и покажа, че тези ирански надписи са от погребални урни, в които съгласно техния погребален обичай е поставена пепелта от изгарянето на алани, които също така са иранци по произход и принадлежност.

Доколкото пък прабългарите са тюрки по етнически произход и принадлежност, съответно на което и техният език се явява тюркски, то няма никакви основания въпросните надписи да се наричат и прабългарски.

Прибавям и факта, че в известните инвентарни надписи присъстват някои очевидно нетюркски думи, а в тези надписи има само понятия.

Моля да ме извините, но смесването на понятието "дума" с понятието "понятие" ви е наследено от не особено качествена литература, затова по-добре нека този въпрос да не го обсъждаме засега.
Позволявам си да ви препоръчам да прегледате някой философски речник или учебник по формална логика.

Що се отнася до имената, известно е, че в прабългарския елит много от имената са ирански.

Поне 50% от имената на съвременните българи са или чисто гръцки, или еврейско-гръцки, което в никакъв случай обаче не означава онова, за което си мислите, но не искате да го кажете сега и тук гласно.

Прибавям три имена, издълбани върху каменен блок от сграда в близост до Малкия дворец в Плиска - Пумир, Негин, Петрос.
Това са имена на по всяка вероятност обикновени хора или такива с невисок сан, така че би бил интересен евентуален анализ.

Тези имена общо взето са добре известни в Прабългаристиката.
За първото аз имам известна идея на основата и в рамките на прабългарските езици и диалекти като сравнително самостоятелно-обособена група на тюркските езици, но не ми е възможно, пък и не бива да ангажирам никого с моите съображения, преди да му направя специално-индивидуално изследване.

По второто име не се наемам да кажа нищо, а третото безспорно е онова гръцко име, което у нас се използва под формата Петър, като тук може да се мисли само дали то е минало пряко от гръцкия език или пък през арменския език, защото и в източноарменския диалект то има същия звуков строеж.