Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кант за средновековна България - помощ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Кант за средновековна България - помощ

    В бележка под линията в политико-философското есе на Имануел Кант "Към Вечния Мир" се натъкнах на нещо любопитно. Цитирам:" - Ковач който има маша не би използвал голите си ръце, за да извади нажеженото желязо от пеща - , така български владетел(използваната дума в английския превод е prince) отговорил на гръцки император който любезно му предложил да уредят даден конфликт с дуел."
    Само това е, и то е дадено като пояснение към разисквана от Кант обща идея. Въпросът ми към хората от форума е дали някой знае за кой български владетел и съответно византийски император става въпрос. Не изключвам вероятноста цитираната от Кант случка да е със съмнителна историческа стойност и просто да я е използвал, тъй като пасва на дискутираната тема.

    С уважение,
    "Никой народ не е бил победен в собствените си учебници" - Will Durant - американски историк и философ

    #2
    Вашето предположение най-вероятно е вярно, въпреки че е възможно някой колега да ме опровергае и да научим повече за този диалог.
    Иначе Кант споменава поне на още едно място българите. В "Антропология от прагматично гледище" има няколко доста любопитни изречения, посветени на българите. Общото взето отзивът на Кант за българите е доста ласкав. За съжаление книгата не е у мен, но доколкото си спомням Кант говори за "пословичното им гостоприемство" или нещо подобно.
    Иначе ми се струва, че не би трябвало да очаквате от Кант някаква особена историческа точност. Силата му е във философията, където някои страници отнемат - поне на мен - над 30 минути, за да бъдат разбрани. Ползата от това, разбира се, е несъмнена - поне като един собствен опит за качеството, което един човек може да достигне в мисленето си. Но точността на примерите му в исторически аспект мисля не е твърде ценена от самия него, а и не бива да бъде надценявана от тези които го четат.
    "Антропология от прагматично гледище" е по-четивна книга, с доста любопитни примери, както онзи, който споменахме, касаещ българите.
    Приятен ден!
    Last edited by ivan_kunchev; 16-09-2008, 22:04.

    Comment


      #3
      На прима виста Теодор Светослав, а може би Иван Александър. Русокастро или Скафида.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #4
        Мишо Шишман ве, охлюви И Андроник III (това с охлювите е шегичка, да не се засегнете )
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #5
          A битката е?
          Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

          Comment


            #6
            Ха, наистина ли има такъв диалог? И Кант е знаел за цар Михайл Шишман?
            Ако е тъй "лисицата от Кьонисберг", както са му викали, биде подценен от мен.
            С този господин трябва много да се внимава. Както ставаше дума в един роман, развиващ се по съветско време, след като научи от господин Воланд, че Кант подир петте си доказателства срещу съществуването на Бога все пак е измислил шесто, което доказва божието съществуване, един от героите рече: "А този Кант можем ли да го изпратим за няколко години в Соловки?"

            Comment


              #7
              ivan_kunchev написа Виж мнение
              Ха, наистина ли има такъв диалог? И Кант е знаел за цар Михаил Шишман?
              Има, има Без изобщо да подозира за съществуването на Кант, Йордан Андреев споменава тази случка в "Българските ханове и царе". Което, разбира се, означава, че случката не може да е вярна, но във всеки случай Андреев я е измислил напълно самостоятелно... е, може би след като я е прочел в някое ГИБИ.
              Луд на шарено се радва - цивилен блог

              Comment

              Working...
              X