Кант за средновековна България - помощ

[Иво.Станоев]

В бележка под линията в политико-философското есе на Имануел Кант "Към Вечния Мир" се натъкнах на нещо любопитно. Цитирам:" - Ковач който има маша не би използвал голите си ръце, за да извади нажеженото желязо от пеща - , така български владетел(използваната дума в английския превод е prince) отговорил на гръцки император който любезно му предложил да уредят даден конфликт с дуел."
Само това е, и то е дадено като пояснение към разисквана от Кант обща идея. Въпросът ми към хората от форума е дали някой знае за кой български владетел и съответно византийски император става въпрос. Не изключвам вероятноста цитираната от Кант случка да е със съмнителна историческа стойност и просто да я е използвал, тъй като пасва на дискутираната тема.

С уважение,

[ivan_kunchev]

Вашето предположение най-вероятно е вярно, въпреки че е възможно някой колега да ме опровергае и да научим повече за този диалог.
Иначе Кант споменава поне на още едно място българите. В "Антропология от прагматично гледище" има няколко доста любопитни изречения, посветени на българите. Общото взето отзивът на Кант за българите е доста ласкав. За съжаление книгата не е у мен, но доколкото си спомням Кант говори за "пословичното им гостоприемство" или нещо подобно.
Иначе ми се струва, че не би трябвало да очаквате от Кант някаква особена историческа точност. Силата му е във философията, където някои страници отнемат - поне на мен - над 30 минути, за да бъдат разбрани. Ползата от това, разбира се, е несъмнена - поне като един собствен опит за качеството, което един човек може да достигне в мисленето си. Но точността на примерите му в исторически аспект мисля не е твърде ценена от самия него, а и не бива да бъде надценявана от тези които го четат.
"Антропология от прагматично гледище" е по-четивна книга, с доста любопитни примери, както онзи, който споменахме, касаещ българите.
Приятен ден!

[Thorn]

На прима виста Теодор Светослав, а може би Иван Александър. Русокастро или Скафида.

[Guy de Mont Ferrand]

Мишо Шишман ве, охлюви И Андроник III (това с охлювите е шегичка, да не се засегнете )

[tonev]

A битката е?

[ivan_kunchev]

Ха, наистина ли има такъв диалог? И Кант е знаел за цар Михайл Шишман?
Ако е тъй "лисицата от Кьонисберг", както са му викали, биде подценен от мен.
С този господин трябва много да се внимава. Както ставаше дума в един роман, развиващ се по съветско време, след като научи от господин Воланд, че Кант подир петте си доказателства срещу съществуването на Бога все пак е измислил шесто, което доказва божието съществуване, един от героите рече: "А този Кант можем ли да го изпратим за няколко години в Соловки?"

[gregorianus]

Ха, наистина ли има такъв диалог? И Кант е знаел за цар Михаил Шишман?

Има, има Без изобщо да подозира за съществуването на Кант, Йордан Андреев споменава тази случка в "Българските ханове и царе". Което, разбира се, означава, че случката не може да е вярна, но във всеки случай Андреев я е измислил напълно самостоятелно... е, може би след като я е прочел в някое ГИБИ.