На повечето места, където се е разпростирала България след Аспарух, има рунни знаци - или поне така смятаме, поради факта, че не са разчетени.. За надпис обаче става дума при манастира край Басараб, сега в Румъния (поредица от 60 надписа). Имаме също 7 знака от тронната зала в Плиска, 6 от Бяла, 5 от с. Аспарухово, 5-7 от Яйлата (макар и трудни за различаване) – тия знаци се приемат като надписи. Някаква част от основата на нашите знаци (от общо 70-80) се припокриват с намерените в районите на р. Талас, Енисей и Орхон.
За рунически надписи става дума също и при Маяцкото градище, градищата Хумара и Каракент. Тези надписи също не са разчетени, защото има прилика само за част от руните. Сега, дали тия надписи имат нещо общо с прабългарите не е ясно. Изглежда обаче да има, защото в тия райони има разкрити не малко погребения. Така че, Маготин, надписи има.
А идеята за произхода на руните (ху-скрипт) от китайския йероглиф не е много нова. Самият Томсен е намирал връзка между хунските руни и китайските знаци (39 еднакви знака). От друга страна сравнението показва, че хунските руни доста се доближават до тюркските – никой не твърди да са еднакви. Точно затова може да се мисли, че хунското писмо (за което свидетелства Жонганг Юе) е заето от тюрките. Това обаче не изключва възможността за согдийско влияние, въпреки че има знаци, които са съвсем еднакви между хуни и тюрки. А още по-интересното е, че се намират еднакви знаци между хунските и прабългарските рунни знаци, при това знаци, които не са намерени при тюркските (класически период). От това обаче не може да се направи заключение, че ги е нямало.
За рунически надписи става дума също и при Маяцкото градище, градищата Хумара и Каракент. Тези надписи също не са разчетени, защото има прилика само за част от руните. Сега, дали тия надписи имат нещо общо с прабългарите не е ясно. Изглежда обаче да има, защото в тия райони има разкрити не малко погребения. Така че, Маготин, надписи има.
А идеята за произхода на руните (ху-скрипт) от китайския йероглиф не е много нова. Самият Томсен е намирал връзка между хунските руни и китайските знаци (39 еднакви знака). От друга страна сравнението показва, че хунските руни доста се доближават до тюркските – никой не твърди да са еднакви. Точно затова може да се мисли, че хунското писмо (за което свидетелства Жонганг Юе) е заето от тюрките. Това обаче не изключва възможността за согдийско влияние, въпреки че има знаци, които са съвсем еднакви между хуни и тюрки. А още по-интересното е, че се намират еднакви знаци между хунските и прабългарските рунни знаци, при това знаци, които не са намерени при тюркските (класически период). От това обаче не може да се направи заключение, че ги е нямало.
Comment