Бих искал да поставя на вниманието Ви темата за българския град от времето на Средновековието.Въпросът ми е не толкова насочен към "външния му вид"(макар че и по-конкретни и насочени данни в тази насока биха ми били полезни),а към неговото значение(и като развитие) за функционирането и структурирането на държавата.
В този смисъл бих поставил и 2 по-конкретни въпроса:
-икономическото приложение на града-освен средище за осъществяване на търговия и център за занаятчийство има ли той други отграничаващи го качествено от селото(и неговата ниша в стопанството) характеристики.От тази точка изключвам значението му като защитна позиция(тъй като тя е "под подразбиране"),а също и неговата административна функция като ключова точка на различните органи на публичната власт(защото тази прослойка-на чиновниците-ми се вижда прекалено "тънка",за да съществува като икономически определяща града като цяло.Разбира се,този въпрос може да се разгледа и като значението на града като събирателен пункт на ресурси,а в този смисъл не мога да изразя мнение дали би могъл да се изключи,дори мисля,че не може).Също бих искал някой да разясни и значението на търговията и занаятчийството,доколко те влияят на обществения бит и мястото им в него.
-мястото на града като "обединител" на държавата и гарант за стабилността и целостта на страната.Като причина за падането на ВТЦ се сочи недостигането на града до значението,каквото е имал той по това време в Западна Европа.Това своеобразно изоставане не давало възможност на централната власт да търси опора у него и засилило сепаратистките тенденции в България през тази епоха(последният век на Средновековна България).В този смисъл аз искам да попитам защо липсата на силно градско съсловие не е дала своето отражение по-рано,а и какво точно би трябвало да се разбира под "силно градско съсловие".Съответно ако е било необходимо такова(а е липсвало) може ли този факт да се третира като сериозна причина за отслабването и падането на България?
Благодаря предварително!
В този смисъл бих поставил и 2 по-конкретни въпроса:
-икономическото приложение на града-освен средище за осъществяване на търговия и център за занаятчийство има ли той други отграничаващи го качествено от селото(и неговата ниша в стопанството) характеристики.От тази точка изключвам значението му като защитна позиция(тъй като тя е "под подразбиране"),а също и неговата административна функция като ключова точка на различните органи на публичната власт(защото тази прослойка-на чиновниците-ми се вижда прекалено "тънка",за да съществува като икономически определяща града като цяло.Разбира се,този въпрос може да се разгледа и като значението на града като събирателен пункт на ресурси,а в този смисъл не мога да изразя мнение дали би могъл да се изключи,дори мисля,че не може).Също бих искал някой да разясни и значението на търговията и занаятчийството,доколко те влияят на обществения бит и мястото им в него.
-мястото на града като "обединител" на държавата и гарант за стабилността и целостта на страната.Като причина за падането на ВТЦ се сочи недостигането на града до значението,каквото е имал той по това време в Западна Европа.Това своеобразно изоставане не давало възможност на централната власт да търси опора у него и засилило сепаратистките тенденции в България през тази епоха(последният век на Средновековна България).В този смисъл аз искам да попитам защо липсата на силно градско съсловие не е дала своето отражение по-рано,а и какво точно би трябвало да се разбира под "силно градско съсловие".Съответно ако е било необходимо такова(а е липсвало) може ли този факт да се третира като сериозна причина за отслабването и падането на България?
Благодаря предварително!
Comment