Българският средновековен град-функции,значение и последици

[BXT]

Бих искал да поставя на вниманието Ви темата за българския град от времето на Средновековието.Въпросът ми е не толкова насочен към "външния му вид"(макар че и по-конкретни и насочени данни в тази насока биха ми били полезни),а към неговото значение(и като развитие) за функционирането и структурирането на държавата.
В този смисъл бих поставил и 2 по-конкретни въпроса:
-икономическото приложение на града-освен средище за осъществяване на търговия и център за занаятчийство има ли той други отграничаващи го качествено от селото(и неговата ниша в стопанството) характеристики.От тази точка изключвам значението му като защитна позиция(тъй като тя е "под подразбиране"),а също и неговата административна функция като ключова точка на различните органи на публичната власт(защото тази прослойка-на чиновниците-ми се вижда прекалено "тънка",за да съществува като икономически определяща града като цяло.Разбира се,този въпрос може да се разгледа и като значението на града като събирателен пункт на ресурси,а в този смисъл не мога да изразя мнение дали би могъл да се изключи,дори мисля,че не може).Също бих искал някой да разясни и значението на търговията и занаятчийството,доколко те влияят на обществения бит и мястото им в него.
-мястото на града като "обединител" на държавата и гарант за стабилността и целостта на страната.Като причина за падането на ВТЦ се сочи недостигането на града до значението,каквото е имал той по това време в Западна Европа.Това своеобразно изоставане не давало възможност на централната власт да търси опора у него и засилило сепаратистките тенденции в България през тази епоха(последният век на Средновековна България).В този смисъл аз искам да попитам защо липсата на силно градско съсловие не е дала своето отражение по-рано,а и какво точно би трябвало да се разбира под "силно градско съсловие".Съответно ако е било необходимо такова(а е липсвало) може ли този факт да се третира като сериозна причина за отслабването и падането на България?

Благодаря предварително!

[gollum]

Преди някой да започне да отговаря ми се иска да те попитам ВХТ, като титуляр на темата, дали ограничаваш хронологично въпроса си изключително до ВБЦ или включваш и първото? От контекста на второто ти питане разбирам, че по-скоро е първото, но все пак е добре да се уточни - колкото по-тясна е рамката, толкова по-точни ще са отговорите и конкретна дискусията (въпреки опасностите, характерни за този раздел).

[BXT]

Относно първия ми въпрос се има предвид икономическото приложение на градския център през цялото Българско Средновековие.В този смисъл особено положително ми се вижда и очертаването на тенденцията на развитие-както в количествен аспект,така и в структурен,т.е. освен абсолютното значение на града,така и неговите икономически елементи,представляващи в съвкупност неговата стопанска "тежест"-от създаването на България до 1396 година.
Относно втория-долкото разбирам от прочетеното функциите,за които питам,са новопоявили се и следователно не са съществували в ранното,а и по-късно Средновековие.В този смисъл разглежданият период е приоритетно Второто Българско Царство,но ако градовете са имали такова значение(тук или в Европа) или тенденция към това,за които аз не знам,добре дошло е и включването на по-ранни периоди.
Благодаря за забележката,Gollum?

[Guy de Mont Ferrand]

Поставените въпроси действително са много интересни . Непосредствено преди падането под османска власт на Балканите се забелязват наченки на появата на "силно градско съсловие" и съотв. на градско самоуправление и "комуни", което във ВБЦ би могло да се свърже дори с липсата на цар Йоан Шишман от столицата му Търново при обсадата му от Баязид и 'Челеби" Сюлейман. Мисля, че и бившата столица на Стефан Душан- Скопие, по същото време се е ползвала с твърде широка автономия, подобно на западноевропейските комуни. Най-красноречивият пример, естествено, е Солун по време на бунта на зилотите...

[BXT]

Guy de Mont Ferrand,би ли могъл да разясниш на не така добре осведомените(примерно аз )в какво се изразява въпросното "самоуправление"?Какви са институциите,които го гарантират,и органите,които го осъществяват?Също така бих се радвал да уточниш и докъде се простират правомощията му,а и в какви аспекти.

Всъщност аз виждам в средновековния град образ,почиващ върху собствените ми представи-от прочетено и допълнено от въображението ми .Поради това той се нуждае и от много сериозни корекции с надеждата за чието отстраняване ще изложа предположението си.

Градския център от онова време го предполагам като населено място,което по статут не се отличава от селото.Неизбежните и съществуващи различия обосновавам по-скоро с функциите,естествено сложили му се вследствие на струпалото се по една или друга причина население.Този облик приписвам обаче най-вече на големите градове с многостранни функции и приложение.Именно по силата на голямата концентразия на хора предполагам възникването на нехарактерни и несвойствени за селото дейности.

1)Чиновнически апарат-необходимият административен клон на централната власт,осъществяващ неотложните и функции като такава,закономерно се базира в значителен селищен пункт поне по две причини:нуждата от директно урегулиране на взаимоотношенията между голяма маса хора и "централното" място,което се придобива с тази позиция,даващо възможност за осъществяването на"по-лек" контрол над околните селища.Разполагането на държавните органи само по себе си събитие обаче вече предполага настъпили и последващи качествени изменения в даденото селище.Така придаденото ново "качество" на градския център засилва неговото значение от чисто практическа и функционална гледна точка.Наред със стопанското си значение той усвоява и функции,които естествено предполагат продължаване на структурните изменения.

2)Занаятчийско съсловие,търговия-появата на "непроизводително съсловие" в селището предразполага появата на "сектор на услугите"(образно казано).Технитарите,в моите представи,са с по-добър стандарт на живот от обикновеното селско население(това е мое предположение и не претендирам по никакъв начин за правилността му)и това мотивира постепенния преход от земеделие към "градски начин на живот".Тук бих се радвал някой да ме осведоми дали изцяло отпада и ако не-до каква степен селскостопанският елемент от икономическата структура на града.
Новите отношения,сложили се в населения пункт,създават предпоставки и за осъществяването на търговска дейност,което пък може би е най-възвръщаемата дейност.Новосъздадената гилдия поема свой собствен път на развитие,съобразен с характерните особености на местността и региона,но оказва своето влияние на протичащите обществени процеси все по-настойчиво и убедително.

3)Постепенно възникващите гореописани обстоятелства способстват за нарастването на значението на центъра и налагат предприемането на съответни мерки по осигуряване на безопасността и спокойното функциониране.Те могат,най-общо,да се изразят в две направления:

3.1)Строеж на защитни съоръжения-осигуряване на сигурност и стабилност на жителите,но аз бих го свързал с контекста на темата в икономически аспект.Така изграждането на крепостни системи би било един траен и много доходоносен източник за самите жители,служещи като работници(ангариите,предплагам,не са достатъчни,за да осигурят в достатъчна степен необходимия труд).

3.2)Разполагане на войски и гарнизони-това нещо би могло да окаже стимулиращо инфраструктурата действие,доколкото гарнизоните биха се нуждаели от него.Наличието на сериозна група военни също така би могло и да осъществи ползотворен ефект(особено в началото) върху занаятчийското съсловие.

4)Събирателна и разпределителна точка-възможността за по-ефективен контрол,съхранение и употреба на събираните данъци,такси и придобити по друг начин ресурси естествено определя ролята на града като събирателна,обединителна цел на маршрутите на суровините,както и произтичащите от това обстоятелства.


Надявам се размишленията ми не приличат изцяло на размилси на тема "Възникване на градовете",както на мен ми се струва.В известен смисъл обаче установявам,че сам се дистанцирам от първоначалното си твърдение за "икономическата незначимост на администрацията на града поради малобройността и" и отсъстващия необходим икономически аспект на отбранителната функция на града.

Досегашните ми размисли се отнасят до първия ми въпрос,а относно втория бих искал пак така да попитам (освен вече зададените въпроси) какъв е произходът на зараждащото/зародилото се самоуправление?

[Guy de Mont Ferrand]

Guy de Mont Ferrand,би ли могъл да разясниш на не така добре осведомените(примерно аз )в какво се изразява въпросното "самоуправление"?Какви са институциите,които го гарантират,и органите,които го осъществяват?Също така бих се радвал да уточниш и докъде се простират правомощията му,а и в какви аспекти.

Ми кво да ти кажа, за тукашния регион има известен lack of sources, съответно за институции, органи и "докъде се простират правомощията му" и "в какви аспекти" не бих могъл да кажа. А нямам и време. Но те уверявам, че съм прав, просто се разтърси в библиотеките по набелязаните от мен неща и ще откриеш интересни работи (пак се извинявам, но нямам достатъчно време за подробен анализ и отговор).

[T.Jonchev]

Имаше издаден цял сборник, посветен на тази тема. Под редакцията на Страшимир Лишев, ако не ме лъже паметта. Освен това има изследвания и конкретно за Търново, които в доста отношения хвърлят светлина въобще върху историята на средновековните градове през ВБЦ.

[terrarossa]

Не знам доколко това не е о.т., но винаги ми е бил малко странен факта, че важни храмове като "Св. 40 мъченици" и "Св. Димитър" са извън същинските цитадели Царевец и Трапезица.
Въпреки, обясненията, че са били самостоятелно укрепени и под контрола и на двете самото им разположение остава въпроситено относно модела за средновековния укрепен град.

[arhangel]

http://www.alba-books.com/index.php?go=products&id=2589

ето книжка по темата ... за който се интересува ... и не е и толкова скъпа

[terrarossa]

Съгласна, че трябва да се започне с Лишев

Маргарита Харбова също има интересни тези, за повече информация тук:

http://bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=6203

И двете издания са доста стари .

Ето и нещо съвсем ново от проф. Стефан Бояджиев - Българската архитектура през V²²-Х²² в., том 1. Дохристиянска архитектура

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=16060

Очакваме и следващите два тома от трилогията!