Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Стойност на военно снаряжение, въоръжение и екипировка в периода на ПБЦ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Стойност на военно снаряжение, въоръжение и екипировка в периода на ПБЦ

    Темата, посветена на стопанските и икономически въпроси около ПБЦ твърде бързо се изроди в обсъждане само на металургията, а тя също се оказа страничен въпрос по пътя към военните въпроси. За да не се повтори подобно развитие отварям нарочна тема, посветена на чисто военно-икономическите въпроси. Достатъчно пъти съм обявявал, че макар периода да ми е интересен, не знам почти нищо за него, така че функциите ми покрай тези теми са по-скоро организационни, а за фактите и известното в науката ще разчитам на вас, интересуващите се сериозно от този период. Възможно е да няма никакви данни и нищо, на което да се стъпи при разглеждането на тази тема - тогава, предполагам, ще трябва да се разчита основно на аналогии (от Византия, а при нужда и от по-далеч). Ясно е, че ще има и мнения със спекулативен характер - нещо неизбежно при липса на достатъчно информация, но призовавам тези, които ще ги пишат, да се въздържат от категоричност - всяка хипотеза си е само това - предположение за това какви може да са били нещата, а не опит за изобретяване на факти, които липсват (сериозните нарушения на това правило ще се бануват, както е в другите теми).

    Цел на темата:
    да се натрупат наличните факти (т.е. който знае нещо, било то археологическа находка или интерпретация на археолози или историци, да го напише в темата) и въз основа на тях да се формулират няколко хипотези за това колко може да е струвало снаряжението, екипировката и въоръжението на един воин в ПБЦ (отделни хипотези, ако се реши така, за тежка и лека конница (или само за конник) и за пехота). Под "стойност" може да се разбира някаква тежина в благороден метал или монети или пък (което е по-важното) в икономически обекти (обработваема площ, стада и прочее).
    Идеята е да можем да предположим, те.. да съставим различни хипотези, за това какво население с каква икономическа дейност е необходимо, за да въоръжи и изпрати в кампания един конник (тежък/лек) и един пеши воин, та съответно да се съставят различни хипотези за това какво количество военна сила, фиксирано по някакъв начин в изворите - например, прословутите "тридесет хиляди конници, облечени в желязо", - колко селяни и скотовъдци, чиято дейност отива само за тази цел, е изисквало.

    Основни въпроси:


    1. Описание на снаряжението, екипировката и въоръжението на лек и тежък конник и на пехотинец от периода на ПБЦ. Желателно е тук само да се опишат, а дискусиите около тях да са в отделни теми, както е с темата за конницата през ПБЦ).

    2. Търсене на някакви предположения за стойността на тази екипировка.

    3. Обсъждане на възможността екипировката, снаряжението и въоръжението да се съхраняват достатъчно дълго, така че да могат да се използват от много поколения воини (т.е. веднъж произведени и натрупани, да се пазят като резерв).

    4. Свързан с предходния въпрос: доколко е било възможно да се ремонтира снаряжението, екипировката и въоръжението, така че с малки разходи да се поддържат функционални за дълги периоди от време (мир) и да се използват при нужда (т.е. при свикване на хора за кампания).

    Ако някой се сети за други въпроси, които може да се обсъждат в рамките на настоящата тема, то да ми пише на ЛС, а аз ще ги добавя към този списък.

    #2
    Ами можем да започнем с откритите инвентарни надписи за снаряжение от началото на 9 в.

    Надпис от с. Шабла: "Багатур Багаинът има общо 53 ризници и 54 шлема"

    Надпис от с. Мадара: "Юк боила (има) 26 ризници, ичиргу багаинът 12, зитко мирос - 17, юк багаинът - 22, бири багаинът - 22"

    Надпис от с. Цар Крум: "... ризници...64 коне... ризници 86... ризници 83... ризници 85"

    Надписи от Велики Преслав: "Сетит Багаинът има власт общо над 83 ризници и общо 70 шлема."

    "... са неговите ризници, а шлемове 2. И... ризници... те имат 191 седла, а ризниците им са 192."

    "Зитко Ичиргу боила (има): плочести ризници 455, шлемове 540, халчести ризници 427, шлемове 854. Туртуна пиле жупан (има): плочести ризници 20, шлемове 40, халчеста ризница 1, шлем 1."
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

    Comment


      #3
      Още един:

      "…барса бири багаин…и областите…на него са поверени ризници…и шлемове 157"
      Quae fuerant vitia, mores sunt.

      Comment


        #4
        Ще се пробвам. Хипотеза!
        gollum написа Виж мнение
        1. Описание на снаряжението, екипировката и въоръжението на лек и тежък конник и на пехотинец от периода на ПБЦ. Желателно е тук само да се опишат, а дискусиите около тях да са в отделни теми, както е с темата за конницата през ПБЦ).
        а) лек конник: лък, стрели, сабя, кожен шлем; щит няма;
        б) ударен конник: дълго копие (пика), сабя, метален шлем, плочеста "пижама" ; щит по всяка вероятност пак няма поради 2 причини:
        - в графитите конниците държат копието с 2 ръце;
        - тактиката предполага (според мен), че леката кавалерия е разгонила вражеските стрелци; срещу конница с мечове, както и пехота щита не е нужен пиките вършат добра работа.
        Дали са имали броня на конете? Трудно е да се приеме със сигурност. Моето мнение обаче е че може би не всички, но са имали;
        - пехотинец: копие, меч, щит и шлем (ама ако искате източници даже и "птиченца" нямам ).

        gollum написа Виж мнение
        2. Търсене на някакви предположения за стойността на тази екипировка.
        Тук само сведения от ИРИ ще помогнат. Тежкото въоръжение е било безспорно скъпо.

        gollum написа Виж мнение
        3. Обсъждане на възможността екипировката, снаряжението и въоръжението да се съхраняват достатъчно дълго, така че да могат да се използват от много поколения воини (т.е. веднъж произведени и натрупани, да се пазят като резерв).
        Нашите източници говорят именно за това. И въз о-ва на това може да се предположи, че се е осигурявало от хазната в лицето на владетеля, както и негови преставители отговаряли за това (горните текстове). Отговора на папата според мен визира както обикновенния боец, така и неговия командир, т.е., ако снаражението е било немарливо поддържано или не дай боже загубено, отговорника плащал за това с главата си.

        gollum написа Виж мнение
        4. Свързан с предходния въпрос: доколко е било възможно да се ремонтира снаряжението, екипировката и въоръжението, така че с малки разходи да се поддържат функционални за дълги периоди от време (мир) и да се използват при нужда (т.е. при свикване на хора за кампания).
        Мисля, че тук със сигурност може да се отговори утвърдителнио. Даже да не са били уседнали, (пра)българите са се занимавали с война достатъчно дълго време за да си набавят оръжие само с търговия, нещо повече смятам, че не само са го ремонтирали, а и са го произвеждали.

        Comment


          #5
          Като вариант за екипировката на ударната конница през ПБЦ мисля може да ни послужат откритите край Геленджик фрагменти от доспехи и въоръжение от VIII-IX в.(понастоящем в ГИМ - Москва, Степи Юго - Восточной Европы секция 5). Към изброените от mitaca оръжия бих прибавил и бойна брадва за част от тежката конница вместо сабя. Бойните брадви ако не греша се срещат сравнително често при находките от ПБЦ .







          Също и възстановка показваща хазарски конници според М.Горелик

          Comment


            #6
            От временната изложба в Археологическият музей на Москва наречена "Съкровищата на Кубан" витрина номер 4 се виждат съхранени в прекрасно състояние въоръжение и екипировка на лек конник от 8-9 в.



            1. Лък рефлексен 8 в., дърво, рог.
            2. Колчан със стрели. 8 в., дърво.
            3. Чаша. 8 в., стъкло.
            4. Сърп. 9 в., желязо.
            5. Стремена. 9 в, желязо.
            6. Топор. 9 в., желязо.
            8. Върхове на стрели. 9 век, желязо.

            Лично за мен приложението на сърпа е загадка. В сборната снимка от предния ми пост също присъства сърп. Като за нея (находката от Геленджик) се твърди, че всички фрагменти са открити заедно в метален котел.

            От същата изложба витрина номер 5 ни дава представа за екипировката и въоръжението на знатен воин от "болгаро-хазарского времени" 9 в.( Казазово)

            Comment


              #7
              Francis Drake написа Виж мнение
              Лично за мен приложението на сърпа е загадка.
              Не виждам инфо за местонамирането на сърпа. За основните експонати - лъка и колчана се предполага, че са от района на Кавказ. Ако и сърпът е от там, присъствието му лесно може да се обясни с напредналата фаза на усядане, в която са се намирали тамошните номади през ²Х век. Изхождайки от коментара към картинката обаче и от изричното уточнение за произхода на основните, а не на всички експонати, както и от различната датировка на предметите (три са от V²²², а останалите четири - от ²Х век), допускам, че находките може да не произхождат от едно място.

              "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
              It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

              Comment


                #8
                Тези железни предмети са се съхранили? Питам, защото някой твърдеше в една друга тема, че не било възможно железните предмети да се съхранят и да бъдат намирани?

                Comment


                  #9
                  gollum написа Виж мнение
                  Тези железни предмети са се съхранили? Питам, защото някой твърдеше в една друга тема, че не било възможно железните предмети да се съхранят и да бъдат намирани?
                  То си зависи и от почвата, и от качеството на желязото.
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    #10
                    Железни предмети са намирани доста и на територията на България. Но твърдението, че подковите били изгнили, по "разбираеми причини", докато юздите, шпорите, стремената, брадвите, боздуганите, сабите, мечовете, пластините от ризници, сечивата и всичко останало, по "неразбираеми причини" са се запазили, ми звучи меко казано, неубедително.

                    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                    Comment


                      #11
                      "За основните експонати - лъка и колчана се предполага, че са от района на Кавказ. Ако и сърпът е от там, присъствието му лесно може да се обясни с напредналата фаза на усядане, в която са се намирали тамошните номади през ²Х век. "

                      Много ми е интересно как е възможно някой да живее в планина и да бъде номад... За Дагестан започва усядане веднага след пристигането, като най-ранните центрове се датират към ²²² век.

                      Comment


                        #12
                        gollum написа Виж мнение
                        Тези железни предмети са се съхранили? Питам, защото някой твърдеше в една друга тема, че не било възможно железните предмети да се съхранят и да бъдат намирани?
                        Аз твърдях и продължавам да твърдя!
                        Но ставаше въпрос за предмети от бита случайно загубени на полето или пътя (сърп, подкова, брадва). В такава агресивна среда е напълно невъзможно да се съхранят. Има и друго: незагубените са били рециклирани по-обясними причини.
                        За военно снаражение въпроса е друг. Те притежават защитен слой, който малко или много ги пасивира (стоманата в още по-голяма степен). А железните апликации и други метални предмети намерени в гробове НЕ са поставяни в толкова агресивна среда (гробища, погребални могили и т.н. се планират по такъв начин, че да са далеч от подпочвени води, както и надпочвени такива ). А доста често има някаква обвивка (дървена, каменна, тухлена) отвън, която допълнително ги предпазва от кислорода от въздуха и водата - основните причини за корозията на металите. Та това е по въпроса.

                        Comment


                          #13
                          Понеже темите, в които се обсъждат подковите, станаха твърде много, имам известни колебания къде да пусна следващия цитат. Но понеже тук те бяха зачекнати за последно, пускам го и тук, а ако модераторите преценят, могат да го изтрият.
                          "Важен елемент на конското снаряжение се явяват подковите. Тяхното предназначение е било да предпазват копитата на конете от повреждане при продължителните походи. Появата и разпространението на подковите е все още дискусионна тема в научната литература. Съществуват различни теории относно времето и мястото на тяхното възникване. Някои, главно френски изследователи, подкрепят теорията за келтския произход на подковата, а други учени се опитват да свържат началото на подковаването с древните германци, като въвеждат в научната литература термина "германска подкова". Известни са и опити да се търси произходът на подковата сред номадските народи от Средна Азия и Далечния изток, откъдето през V век по времето на хунските нашествия тя достига до Европа. Съществуват и други теории за произхода на подковата, но всички те се нуждаят от нов доказателствен материал и конкретизация.
                          Появата на подковата в средновековна България определено трябва да се свърже с общоевропейската техническа традиция. Нейното разпространение у нас е било улеснено както от масовото използване на коня в стопанския живот и войската, така и от наличието на добре развито ковашко производство. Това мнение намира подкрепа и от откритите по време на археологически разкопки конски подкови. Дискусионен обаче остава въпросът за тяхното използване при различните видове коне. Някои изследователи са на мнение, че подковаването е било необходимо и желателно само при товарните коне. Оспорвайки военното предназначение на подковите, някои от тях допускат спорадичното им използване само при тежко въоръжената конница.
                          Откритите в Плиска, Мадара и Велики Преслав конски подкови могат да се групират в две групи. Към първата група се отнасят подковите с формата на полуокръжност, с четири или шест отвора по периферията за железните клинци. За всички подкови от тази група е характерна гладката работна повърхност и отсъствието на зацепно езиче, характерно за по-късните подкови. Размерите им са различни и са зависели преди всичко от големината на конското копито. Подковите с тази форма са масово срещани у нас във всички средновековни селища. Втората група е представена от подкови с плочкообразна форма, които се подразделят на две подгрупи: подкови с цяла плочка и с отвор по средата. В сравнение с първата група те са по-рядко срещани. Този вид подкови, известен в литературата под името "ориенталски подкови", са били широко разпространени в Мала Азия през седмото столетие.
                          Към находките с това предназначение трябва да отнесем и ледоходните шипове, от които до нас е достигнал един-единствен екземпляр. Представлява скоба с П-образна форма с остър шип по средата. Всъщност това е формата на ледоходния шип в неизползвано състояние. При закрепването ѝ към подковата двете странични части на тялото са влизали в предната част на подковата, след което се закривявали. Така подкованият кон по-лесно и безопасно се придвижвал по заледените пътища. На този етап на проучване трудно бихме казали дали този начин на подковаване на конете при зимни условия е бил задължителна практика в българската конница, или това сезонно приспособление, характерно за северните народи, е попаднало случайно в Плиска по време на късните номадски нашествия в Североизточна България през Х² - Х²² век." (Ст. Витлянов 1996: 68-70)
                          _magotin_ написа Виж мнение
                          Много ми е интересно как е възможно някой да живее в планина и да бъде номад... За Дагестан започва усядане веднага след пристигането, като най-ранните центрове се датират към ²²² век.
                          Само да не си заговорим пак за берсилы, тюрки, болгары, хазары, царские скифы и др. подобни от ²²² в. пр. и сл. Хр.
                          "Районът на Кавказ" е доста разтегливо понятие обаче. То в самата планина не зная доколко условията благоприятстват и земеделието. Но дали пък не са подходящи за трансхуманно овцевъдство?
                          Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 23-08-2008, 11:22.

                          "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                          It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                          Comment


                            #14
                            за ИЦА! това вече се покрива с това което аз съм учил.
                            Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                            Comment

                            Working...
                            X