Дворецът във Велики Преслав не просто е бил преустроен, а направо е бил уголемен повече от два пъти. При преустройството на т. нар. Западен дворец апсидата била съборена и старата сграда влязла в състава на нова, два пъти по-голяма постройка, като източно от стария дворец по времето на Симеон се издигнала новата Тронна палата. Северната крепостна стена на стария Омуртагов аул била съборена и вътрешният град бил разширен. Извън крепостните стени в продължение на десетилетия възникнали църкви и манастири. Издигната била външна крепостна стена. Разбира се, църквите, манастирите и външната стена няма как да бъдат датирани с точност, поради което можем да извикаме на помощ дълбокия мир и да ги отнесем към времето на Борис ² и Петър ². Добре, че Тудор Доксов се е сетил да драсне няколко реда, в които изрично е отбелязал, че Златната църква в Преслав е построена по заповед на княз Симеон ², защото иначе не ни мърда да отнесем и нея към дълбокия мир на Борис или Петър. Не знам дали отчиташ появата на кръстокуполните църкви, които според Ст. Ваклинов, "през времето на Симеон станали характерни култови сгради както в стария, така и в новия център на страната".
Естествено, по времето на Симеон България е била голяма и могъща, поради което князът все пак си позволил да вдигне една малка църквичка и да претапицира и пребоядиса аула на Омуртаг, но при Крум държавата била малка и немощна и след като Никифор опожарил Плиска, до края на живота си ханът трябвало да живее на палатка, защото поради войната, той нямал възможност да си направи нов дворец, поради което решил да си превземе един цял град, като за целта събрал пет хиляди коли, обковани с желязо и ги натоварил с бойни машини, което му коствало незначителни усилия в сравнение с усилията, необходими за построяването на една сграда.
Всъщност, не мисля да те убеждавам повече в несъстоятелността на датирането чрез траен мир, тъй като ми предстои дълго отговаряне на _magotin_, пък и стана късно.
По никакъв начин.
Повече подробности за сходствата и за другите неща вж. по-долу.
Да, нали и аз това казвам! Много добре се вижда апсидата на Омуртаговия дворец.
Струва ми се странно в апсидата на една постройка, която според Ваклинов, има "формата на Базилика", една типично римска сграда, да се търси на всяка цена източен произход.
Не съм сигурен дали съм чел по-рано мнението на Рашев за произхода на архитектурния план на т. нар. Омуртагов дворец, понеже сега като го чета, не ми звучи познато, но пък не съм изненадан, че то малко се разминава с твоето кавказко-сасанидско становище. Предполагам, че можеш да си го прочетеш и сам, но ще си направя труда да го цитирам за онези, които нямат достъп до книгата му. Нали искаш да съм приносен.
Хубавото е, че то обобщава различните изказани до момента мнения.
"Същинската тронна зала е трикорабна и е била разделена от две редици колони или по-вероятно зидани стълбове. Апсидата за трона, вградена в корпуса на постройката се разполага в дъното на средния кораб.
За произхода на нейния план и първоначален архитектурен облик са изказани различни мнения, някои от които и в двата пункта се отклоняват от фактите. Така тезите за сасанидския (Filov 1919: 3; 1930: 84-85; Филов 1922: 368; 1924: 5-9; Протич 1926; Feher 1931: 48-50; Карасимеонов 1943: 19) или средноазиатския (Bojadžiev 1973: 349-350, fig. 2,3; Бояджиев 1976: 194 сл.; 1999: обр. 9) произход на първоизточниците трябва да се изоставят като неубедителни. Първата е опровергана още през 30-те години, когато е предложено плисковската сграда да се свърже с римо-византийската (средиземноморска) архитектурна традиция и по-специално - с представителната зала Магнаура в Константинопол, известна впрочем само по описания на византийски автори (Mijatev 1936; Миятев 1965: 50-53; Мавродинов 1959: 43; Ваклинов 1977: 106-109)."
Тук отварям една скоба, за да цитирам Ст. Ваклинов: "Важен проблем в историята на българската архитектура представлява типът на сградата. По своя план на залата сградата прилича на черква. Това е планът на една трикорабна базилика. Забележителен от културно-историческа гледна точка е фактът, че в една езическа страна, в столицата на една «варварска» държава се появява базиликална сграда с апсида, пряко свързана с голямото семейство на базиликите от античността и средновековието в стария свят. При оценката на това явление не може да не се има пред вид, че по своя произход и първоначална история базиликата е една гражданска сграда, предназначена за официални обществени нужди, че едва в късната античност този архитектурен тип навлиза в християнския култ. Освен това гражданската роля на базиликата не се прекъсва с навлизането ѝ в християнския култ и ние виждаме базиликата в дворцовата архитектура на Цариград и в епохата, когато е строен Големият дворец в Плиска. Широко разпространение е имала базиликалната зала не само в целия Изток, но и в Западна Европа. Но което е повече за отбелязване, това е използуването на базиликалното устройство дори за култови нужди у ранните мюсюлмани. С други думи, традиционният базиликален план се оказва много жизнен и пригоден за различни цели. Следователно появата му през второто десетилетие на IX в. в плисковския дворцов център може да се смята за нормално явление." (Ваклинов 1977: 107-108) И след като казва всичко това, и особено маркираното в червено, Ваклинов отива в Грузия да търси аналог на апсидата, тъй като Омуртаговата базилика и нейната апсида били малко особени.
И продължавам с Рашев: "Някои автори сочат решаващото значение на местното (севернобалканско) "антично" влияние (Филов 1937; Michailov 1969: 223; 1973: 57 sq., fig. 1). Най-убедително изглежда становището, според което със своята вградена апсида и масивен блоков градеж Тронната палата издава връзка с раннохристиянската църковна и гражданска архитектура в източна Мала Азия и Сирия (Фехер 1925: 41; Feher 1931: 50; Миятев 1930: 142; Василев 1937: 145-146) и Армения (Якобсон 1969). Представителни зали с вградени апсиди са известни и в късноримската архитектура (Диоклетиановият дворец в Сплит) и в някои омеядски дворци, за които се приема, че възпроизвеждат заемки от римската архитектура (RBK I: 251, 307 sq., 587, 735, 739). Тази връзка, изразена в плана и строителната техника, добавя нови основания за реконструирането на сградата по-скоро като базилика от елинистически тип, отколкото като зала със засводени кораби, средният от които напомня т. нар. айван в сасанидската архитектура (Василева 1984; 1987б) или образци на средноазиатската кирпична архитектура (Бояджиев 1982: 35)." (Рашев 2008: 87);
Напротив, Ваклинов има предвид точно каменни строежи: "Първите строежи във вътрешното укрепление на Плиска произхождали от десетилетията непосредствено след създаването на държавата. Между тях било изграденото от камък жилище на хана, издигнато в северозападната част на укреплението. Западно от него се намирали три постройки, свързани с всекидневния бит на дворцовите обитатели: цистерна-водохранилище с два басейна, малък кръгъл басейн и баня. На изток била разположена самостоятелна сграда с неизяснено предназначение. По всичко изглежда, че строежите от този период са били малко на брой и са се откроявали ярко сред разположените около тях юрти на длъжностните лица и обслужващия персонал" (Ваклинов 1981: 181)
Становището на Рашев, написано 30 г. по-късно, внася корекция в схващането от времето на Ваклинов: "Не е съвсем ясно какви други сгради освен Крумовия дворец могат да се отнесат към каменното строителство преди пожара. С голяма вероятност може да се приеме, че към това време се отнася една правоъгълна едноделна сграда, която според нас трябва да се определи като водохранилище; . . .
До западния зид на водохранилището е долепена едновременно изградена с него двуделна баня . . .
Тези три постройки ще са съставлявали първите (и единствени?) каменни сгради, съществували преди пожара. Допускането, че към тях трябва да се прибавят още четири (Ваклинов 1977: 89 - план), се коригира от нови данни, според които те се отнасят към етапи на строителството след пожара." (Рашев 2008: 81-82)
Първо, изобщо не е ясен архитектурният тип на т. нар. Крумов дворец, и второ, това, което цъфти в халифата на Омаядите е с римски, а не с ирански произход. И отново предоставям думата на Рашев, който е обобщил изказаните до момента мнения, като е изразил и собственото си виждане: "Планът на основите дава възможност за различно реконструиране на етажа - като четириъгълна рамка от помещения около затворен двор (Миятев 1942: 127-128; Bojadžiev 1973: fig. 1; Бояджиев 1982: обр. 1), като четири триделни зали в ъглите около двор от типа "айван" (Ваклинов 1968: прил. 3) или като обособена в средата триделна представителна зала в рамка от околовръстни жилищни помещения (Василева 1987а). В първия случай архитектурните аналогии се търсят във Византия от периода след Х² в. или в Средна Азия от доислямския период, във втория - в омеядските дворци в Близкия изток (за тях срв. Ettinghausen, Grabar 1986: Scap. 2; Toueir 1993), които от своя страна имат своите предходници в късноримските и ранновизантийските балкански укрепени резиденции, чийто най-забележителен пример е дворецът на Диоклетиан в Сплит (Strejovic 1983). От тези примери плисковската сграда се отличава с един съществен детайл - високо повдигнатото ниво на обитаемия етаж. Този елемент липсва в посочените византийски и арабски дворци, чиито дворове и обитаеми нива не са изкуствено повдигнати. Мрежата от пресичащи се по цялата площ на сградата основи я сближава с една частично проучена сграда на територията на двореца в Константинопол, отнесена към V²²² в. Нейните основи се пресичат под прав ъгъл и образуват по подобие на основите на Крумовия дворец 35 четириъгълни клетки (Mamboury, Wiegand 1937: 37, Taf. XCIc, 2; ВИА 3: рис. 10; Franceschini 1999: 127-128, Abb. 4). Близък до него по размери, план и някои детайли (кули със спираловидни стълбища за изкачване до етажа, засводено приземие) е един ранновизантийски дворец от Киликия (Eys 1986: 67 sq., Abb. 2; TIB 5, ²: 165-166; ²²: Abb. 19-22). Тези примери са допълнително потвърждение за вероятните византийски архитектурни и строителни първообрази на плисковския дворец. Независимо от това как ще бъде реконструиран обитаемият етаж, изглежда тази голяма по площ сграда е съчетавала функциите на представителен и жилищен дворец. Нещо повече, поради отсъствието на синхронна култова сграда до нея - поне на настоящия етап на проучвания - може да се допуска и включване в нейния корпус на помещение за езически култ. (Рашев 2008: 79)
Веднага се сещам за много червен хоросан в Несебър, а също в Кастра Рубра (Червената крепост), наречена така заради измазаните фуги с червен хоросан, за Червената църква край Филипополис от времето на император Анастасий, наречена червена поради същата причина. С червен водоустойчив хоросан са били обмазани и кулите на Созопол. А точно в Анастасиевата стена на Созопол е пълно с бял хоросан, примесен със счукани тухли.
Изобщо не смятам, че е невъзможно Крум да вдигне сградата за толкова кратко време. Всичко е въпрос на ресурси и организация, а водените от него победоносни войни на чужда земя само биха подпомогнали едно такова начинание, тъй като те са източник на приходи, военна плячка и пленници, които биха могли да се използват при едно мащабно строителство в Плиска, на Еркесията и другаде. Разбира се, аз изобщо не настоявам, че т. нар. Крумов дворец е построен тъкмо от Крум, поради което не случайно винаги слагам отпред "т. нар.", но смятам, че е много по-вероятно той да е изграден през втор. пол. на V²²² - нач. на ²Х век, отколкото в нач. на V²²² век. Тъй като обаче безспорни доказателства няма, всичко опира до предположения и спекулации.
Колкото до споменатия метод С14, който ти яростно отричаше в една друга тема, много добре знаеш какви отклонения дава той, а както вече споменах малко по-назад в темата, V²²² век може да означава 701 г., а може и 800 г. +/- 50-100 години.
А, да, бях забравил, че на ромейските "лъжеизточници" не трябва да се вярва, или по-точно, трябва да им се вярва избирателно. Само бих искал да те попитам: Какво общо имат тамгите върху тухлите с това, че крепостта е проектирана от ромеи? И защо "построил" е в кавички? Да не би да ни смяташ за олигофрени, които не знаят какво е това "преносно значение"? А какво да кажем за Омуртаг, който "направи" преславен дом на Дунав, а после "направи" и могила? Представи си го само, Омуртаг, запретнал ръкави, насипва с лопатата могилен насип!
Ще те помоля за някакъв източник по въпроса за апсидата на т. нар. Крумов дворец, защото аз такова нещо не съм срещал в литературата.
А колкото до зидовете на основите, такива почти няма. Планът се възстановява предимно по леглата, където са лежали квадрите.
Плиска е била напълно опожарена през 811 г., а след пожара са оцелели, и то не напълно, няколко сгради на кръст.
Благодаря за информацията, но това го пише и в поста на pnp5q от миналата седмица, а въпросът ми беше конкретно към случайно прелитащ, който вече ми отговори.
Между другото, поради каква причина си заменил досегашните "любезности" с говорене на английски с прабългарски акцент? Да не си станал таен поддръжник на англо-сакската теза?
Естествено, по времето на Симеон България е била голяма и могъща, поради което князът все пак си позволил да вдигне една малка църквичка и да претапицира и пребоядиса аула на Омуртаг, но при Крум държавата била малка и немощна и след като Никифор опожарил Плиска, до края на живота си ханът трябвало да живее на палатка, защото поради войната, той нямал възможност да си направи нов дворец, поради което решил да си превземе един цял град, като за целта събрал пет хиляди коли, обковани с желязо и ги натоварил с бойни машини, което му коствало незначителни усилия в сравнение с усилията, необходими за построяването на една сграда.
Всъщност, не мисля да те убеждавам повече в несъстоятелността на датирането чрез траен мир, тъй като ми предстои дълго отговаряне на _magotin_, пък и стана късно.
По никакъв начин.
Повече подробности за сходствата и за другите неща вж. по-долу.Да, нали и аз това казвам! Много добре се вижда апсидата на Омуртаговия дворец.

Струва ми се странно в апсидата на една постройка, която според Ваклинов, има "формата на Базилика", една типично римска сграда, да се търси на всяка цена източен произход.
Не съм сигурен дали съм чел по-рано мнението на Рашев за произхода на архитектурния план на т. нар. Омуртагов дворец, понеже сега като го чета, не ми звучи познато, но пък не съм изненадан, че то малко се разминава с твоето кавказко-сасанидско становище. Предполагам, че можеш да си го прочетеш и сам, но ще си направя труда да го цитирам за онези, които нямат достъп до книгата му. Нали искаш да съм приносен.
Хубавото е, че то обобщава различните изказани до момента мнения."Същинската тронна зала е трикорабна и е била разделена от две редици колони или по-вероятно зидани стълбове. Апсидата за трона, вградена в корпуса на постройката се разполага в дъното на средния кораб.
За произхода на нейния план и първоначален архитектурен облик са изказани различни мнения, някои от които и в двата пункта се отклоняват от фактите. Така тезите за сасанидския (Filov 1919: 3; 1930: 84-85; Филов 1922: 368; 1924: 5-9; Протич 1926; Feher 1931: 48-50; Карасимеонов 1943: 19) или средноазиатския (Bojadžiev 1973: 349-350, fig. 2,3; Бояджиев 1976: 194 сл.; 1999: обр. 9) произход на първоизточниците трябва да се изоставят като неубедителни. Първата е опровергана още през 30-те години, когато е предложено плисковската сграда да се свърже с римо-византийската (средиземноморска) архитектурна традиция и по-специално - с представителната зала Магнаура в Константинопол, известна впрочем само по описания на византийски автори (Mijatev 1936; Миятев 1965: 50-53; Мавродинов 1959: 43; Ваклинов 1977: 106-109)."
Тук отварям една скоба, за да цитирам Ст. Ваклинов: "Важен проблем в историята на българската архитектура представлява типът на сградата. По своя план на залата сградата прилича на черква. Това е планът на една трикорабна базилика. Забележителен от културно-историческа гледна точка е фактът, че в една езическа страна, в столицата на една «варварска» държава се появява базиликална сграда с апсида, пряко свързана с голямото семейство на базиликите от античността и средновековието в стария свят. При оценката на това явление не може да не се има пред вид, че по своя произход и първоначална история базиликата е една гражданска сграда, предназначена за официални обществени нужди, че едва в късната античност този архитектурен тип навлиза в християнския култ. Освен това гражданската роля на базиликата не се прекъсва с навлизането ѝ в християнския култ и ние виждаме базиликата в дворцовата архитектура на Цариград и в епохата, когато е строен Големият дворец в Плиска. Широко разпространение е имала базиликалната зала не само в целия Изток, но и в Западна Европа. Но което е повече за отбелязване, това е използуването на базиликалното устройство дори за култови нужди у ранните мюсюлмани. С други думи, традиционният базиликален план се оказва много жизнен и пригоден за различни цели. Следователно появата му през второто десетилетие на IX в. в плисковския дворцов център може да се смята за нормално явление." (Ваклинов 1977: 107-108) И след като казва всичко това, и особено маркираното в червено, Ваклинов отива в Грузия да търси аналог на апсидата, тъй като Омуртаговата базилика и нейната апсида били малко особени.
И продължавам с Рашев: "Някои автори сочат решаващото значение на местното (севернобалканско) "антично" влияние (Филов 1937; Michailov 1969: 223; 1973: 57 sq., fig. 1). Най-убедително изглежда становището, според което със своята вградена апсида и масивен блоков градеж Тронната палата издава връзка с раннохристиянската църковна и гражданска архитектура в източна Мала Азия и Сирия (Фехер 1925: 41; Feher 1931: 50; Миятев 1930: 142; Василев 1937: 145-146) и Армения (Якобсон 1969). Представителни зали с вградени апсиди са известни и в късноримската архитектура (Диоклетиановият дворец в Сплит) и в някои омеядски дворци, за които се приема, че възпроизвеждат заемки от римската архитектура (RBK I: 251, 307 sq., 587, 735, 739). Тази връзка, изразена в плана и строителната техника, добавя нови основания за реконструирането на сградата по-скоро като базилика от елинистически тип, отколкото като зала със засводени кораби, средният от които напомня т. нар. айван в сасанидската архитектура (Василева 1984; 1987б) или образци на средноазиатската кирпична архитектура (Бояджиев 1982: 35)." (Рашев 2008: 87);
Напротив, Ваклинов има предвид точно каменни строежи: "Първите строежи във вътрешното укрепление на Плиска произхождали от десетилетията непосредствено след създаването на държавата. Между тях било изграденото от камък жилище на хана, издигнато в северозападната част на укреплението. Западно от него се намирали три постройки, свързани с всекидневния бит на дворцовите обитатели: цистерна-водохранилище с два басейна, малък кръгъл басейн и баня. На изток била разположена самостоятелна сграда с неизяснено предназначение. По всичко изглежда, че строежите от този период са били малко на брой и са се откроявали ярко сред разположените около тях юрти на длъжностните лица и обслужващия персонал" (Ваклинов 1981: 181)
Становището на Рашев, написано 30 г. по-късно, внася корекция в схващането от времето на Ваклинов: "Не е съвсем ясно какви други сгради освен Крумовия дворец могат да се отнесат към каменното строителство преди пожара. С голяма вероятност може да се приеме, че към това време се отнася една правоъгълна едноделна сграда, която според нас трябва да се определи като водохранилище; . . .
До западния зид на водохранилището е долепена едновременно изградена с него двуделна баня . . .
Тези три постройки ще са съставлявали първите (и единствени?) каменни сгради, съществували преди пожара. Допускането, че към тях трябва да се прибавят още четири (Ваклинов 1977: 89 - план), се коригира от нови данни, според които те се отнасят към етапи на строителството след пожара." (Рашев 2008: 81-82)
Първо, изобщо не е ясен архитектурният тип на т. нар. Крумов дворец, и второ, това, което цъфти в халифата на Омаядите е с римски, а не с ирански произход. И отново предоставям думата на Рашев, който е обобщил изказаните до момента мнения, като е изразил и собственото си виждане: "Планът на основите дава възможност за различно реконструиране на етажа - като четириъгълна рамка от помещения около затворен двор (Миятев 1942: 127-128; Bojadžiev 1973: fig. 1; Бояджиев 1982: обр. 1), като четири триделни зали в ъглите около двор от типа "айван" (Ваклинов 1968: прил. 3) или като обособена в средата триделна представителна зала в рамка от околовръстни жилищни помещения (Василева 1987а). В първия случай архитектурните аналогии се търсят във Византия от периода след Х² в. или в Средна Азия от доислямския период, във втория - в омеядските дворци в Близкия изток (за тях срв. Ettinghausen, Grabar 1986: Scap. 2; Toueir 1993), които от своя страна имат своите предходници в късноримските и ранновизантийските балкански укрепени резиденции, чийто най-забележителен пример е дворецът на Диоклетиан в Сплит (Strejovic 1983). От тези примери плисковската сграда се отличава с един съществен детайл - високо повдигнатото ниво на обитаемия етаж. Този елемент липсва в посочените византийски и арабски дворци, чиито дворове и обитаеми нива не са изкуствено повдигнати. Мрежата от пресичащи се по цялата площ на сградата основи я сближава с една частично проучена сграда на територията на двореца в Константинопол, отнесена към V²²² в. Нейните основи се пресичат под прав ъгъл и образуват по подобие на основите на Крумовия дворец 35 четириъгълни клетки (Mamboury, Wiegand 1937: 37, Taf. XCIc, 2; ВИА 3: рис. 10; Franceschini 1999: 127-128, Abb. 4). Близък до него по размери, план и някои детайли (кули със спираловидни стълбища за изкачване до етажа, засводено приземие) е един ранновизантийски дворец от Киликия (Eys 1986: 67 sq., Abb. 2; TIB 5, ²: 165-166; ²²: Abb. 19-22). Тези примери са допълнително потвърждение за вероятните византийски архитектурни и строителни първообрази на плисковския дворец. Независимо от това как ще бъде реконструиран обитаемият етаж, изглежда тази голяма по площ сграда е съчетавала функциите на представителен и жилищен дворец. Нещо повече, поради отсъствието на синхронна култова сграда до нея - поне на настоящия етап на проучвания - може да се допуска и включване в нейния корпус на помещение за езически култ. (Рашев 2008: 79)
Веднага се сещам за много червен хоросан в Несебър, а също в Кастра Рубра (Червената крепост), наречена така заради измазаните фуги с червен хоросан, за Червената църква край Филипополис от времето на император Анастасий, наречена червена поради същата причина. С червен водоустойчив хоросан са били обмазани и кулите на Созопол. А точно в Анастасиевата стена на Созопол е пълно с бял хоросан, примесен със счукани тухли.
Изобщо не смятам, че е невъзможно Крум да вдигне сградата за толкова кратко време. Всичко е въпрос на ресурси и организация, а водените от него победоносни войни на чужда земя само биха подпомогнали едно такова начинание, тъй като те са източник на приходи, военна плячка и пленници, които биха могли да се използват при едно мащабно строителство в Плиска, на Еркесията и другаде. Разбира се, аз изобщо не настоявам, че т. нар. Крумов дворец е построен тъкмо от Крум, поради което не случайно винаги слагам отпред "т. нар.", но смятам, че е много по-вероятно той да е изграден през втор. пол. на V²²² - нач. на ²Х век, отколкото в нач. на V²²² век. Тъй като обаче безспорни доказателства няма, всичко опира до предположения и спекулации.
Колкото до споменатия метод С14, който ти яростно отричаше в една друга тема, много добре знаеш какви отклонения дава той, а както вече споменах малко по-назад в темата, V²²² век може да означава 701 г., а може и 800 г. +/- 50-100 години.
А, да, бях забравил, че на ромейските "лъжеизточници" не трябва да се вярва, или по-точно, трябва да им се вярва избирателно. Само бих искал да те попитам: Какво общо имат тамгите върху тухлите с това, че крепостта е проектирана от ромеи? И защо "построил" е в кавички? Да не би да ни смяташ за олигофрени, които не знаят какво е това "преносно значение"? А какво да кажем за Омуртаг, който "направи" преславен дом на Дунав, а после "направи" и могила? Представи си го само, Омуртаг, запретнал ръкави, насипва с лопатата могилен насип!

Ще те помоля за някакъв източник по въпроса за апсидата на т. нар. Крумов дворец, защото аз такова нещо не съм срещал в литературата.
А колкото до зидовете на основите, такива почти няма. Планът се възстановява предимно по леглата, където са лежали квадрите.
Плиска е била напълно опожарена през 811 г., а след пожара са оцелели, и то не напълно, няколко сгради на кръст.
Благодаря за информацията, но това го пише и в поста на pnp5q от миналата седмица, а въпросът ми беше конкретно към случайно прелитащ, който вече ми отговори.

Между другото, поради каква причина си заменил досегашните "любезности" с говорене на английски с прабългарски акцент? Да не си станал таен поддръжник на англо-сакската теза?



Като лингвист размисли върху понятието "белокаменен" и с кои явления във византийската архитектура можеш да го свържеш.

Comment