случайно прелитащ написа
Виж мнение
Естествено, по времето на Симеон България е била голяма и могъща, поради което князът все пак си позволил да вдигне една малка църквичка и да претапицира и пребоядиса аула на Омуртаг, но при Крум държавата била малка и немощна и след като Никифор опожарил Плиска, до края на живота си ханът трябвало да живее на палатка, защото поради войната, той нямал възможност да си направи нов дворец, поради което решил да си превземе един цял град, като за целта събрал пет хиляди коли, обковани с желязо и ги натоварил с бойни машини, което му коствало незначителни усилия в сравнение с усилията, необходими за построяването на една сграда.
Всъщност, не мисля да те убеждавам повече в несъстоятелността на датирането чрез траен мир, тъй като ми предстои дълго отговаряне на _magotin_, пък и стана късно.
pnp5q написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
"Същинската тронна зала е трикорабна и е била разделена от две редици колони или по-вероятно зидани стълбове. Апсидата за трона, вградена в корпуса на постройката се разполага в дъното на средния кораб.
За произхода на нейния план и първоначален архитектурен облик са изказани различни мнения, някои от които и в двата пункта се отклоняват от фактите. Така тезите за сасанидския (Filov 1919: 3; 1930: 84-85; Филов 1922: 368; 1924: 5-9; Протич 1926; Feher 1931: 48-50; Карасимеонов 1943: 19) или средноазиатския (Bojadžiev 1973: 349-350, fig. 2,3; Бояджиев 1976: 194 сл.; 1999: обр. 9) произход на първоизточниците трябва да се изоставят като неубедителни. Първата е опровергана още през 30-те години, когато е предложено плисковската сграда да се свърже с римо-византийската (средиземноморска) архитектурна традиция и по-специално - с представителната зала Магнаура в Константинопол, известна впрочем само по описания на византийски автори (Mijatev 1936; Миятев 1965: 50-53; Мавродинов 1959: 43; Ваклинов 1977: 106-109)."
Тук отварям една скоба, за да цитирам Ст. Ваклинов: "Важен проблем в историята на българската архитектура представлява типът на сградата. По своя план на залата сградата прилича на черква. Това е планът на една трикорабна базилика. Забележителен от културно-историческа гледна точка е фактът, че в една езическа страна, в столицата на една «варварска» държава се появява базиликална сграда с апсида, пряко свързана с голямото семейство на базиликите от античността и средновековието в стария свят. При оценката на това явление не може да не се има пред вид, че по своя произход и първоначална история базиликата е една гражданска сграда, предназначена за официални обществени нужди, че едва в късната античност този архитектурен тип навлиза в християнския култ. Освен това гражданската роля на базиликата не се прекъсва с навлизането ѝ в християнския култ и ние виждаме базиликата в дворцовата архитектура на Цариград и в епохата, когато е строен Големият дворец в Плиска. Широко разпространение е имала базиликалната зала не само в целия Изток, но и в Западна Европа. Но което е повече за отбелязване, това е използуването на базиликалното устройство дори за култови нужди у ранните мюсюлмани. С други думи, традиционният базиликален план се оказва много жизнен и пригоден за различни цели. Следователно появата му през второто десетилетие на IX в. в плисковския дворцов център може да се смята за нормално явление." (Ваклинов 1977: 107-108) И след като казва всичко това, и особено маркираното в червено, Ваклинов отива в Грузия да търси аналог на апсидата, тъй като Омуртаговата базилика и нейната апсида били малко особени.
И продължавам с Рашев: "Някои автори сочат решаващото значение на местното (севернобалканско) "антично" влияние (Филов 1937; Michailov 1969: 223; 1973: 57 sq., fig. 1). Най-убедително изглежда становището, според което със своята вградена апсида и масивен блоков градеж Тронната палата издава връзка с раннохристиянската църковна и гражданска архитектура в източна Мала Азия и Сирия (Фехер 1925: 41; Feher 1931: 50; Миятев 1930: 142; Василев 1937: 145-146) и Армения (Якобсон 1969). Представителни зали с вградени апсиди са известни и в късноримската архитектура (Диоклетиановият дворец в Сплит) и в някои омеядски дворци, за които се приема, че възпроизвеждат заемки от римската архитектура (RBK I: 251, 307 sq., 587, 735, 739). Тази връзка, изразена в плана и строителната техника, добавя нови основания за реконструирането на сградата по-скоро като базилика от елинистически тип, отколкото като зала със засводени кораби, средният от които напомня т. нар. айван в сасанидската архитектура (Василева 1984; 1987б) или образци на средноазиатската кирпична архитектура (Бояджиев 1982: 35)." (Рашев 2008: 87);
_magotin_ написа
Виж мнение
Становището на Рашев, написано 30 г. по-късно, внася корекция в схващането от времето на Ваклинов: "Не е съвсем ясно какви други сгради освен Крумовия дворец могат да се отнесат към каменното строителство преди пожара. С голяма вероятност може да се приеме, че към това време се отнася една правоъгълна едноделна сграда, която според нас трябва да се определи като водохранилище; . . .
До западния зид на водохранилището е долепена едновременно изградена с него двуделна баня . . .
Тези три постройки ще са съставлявали първите (и единствени?) каменни сгради, съществували преди пожара. Допускането, че към тях трябва да се прибавят още четири (Ваклинов 1977: 89 - план), се коригира от нови данни, според които те се отнасят към етапи на строителството след пожара." (Рашев 2008: 81-82)
_magotin_ написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
Колкото до споменатия метод С14, който ти яростно отричаше в една друга тема, много добре знаеш какви отклонения дава той, а както вече споменах малко по-назад в темата, V²²² век може да означава 701 г., а може и 800 г. +/- 50-100 години.
_magotin_ написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
А колкото до зидовете на основите, такива почти няма. Планът се възстановява предимно по леглата, където са лежали квадрите.
_magotin_ написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
Между другото, поради каква причина си заменил досегашните "любезности" с говорене на английски с прабългарски акцент? Да не си станал таен поддръжник на англо-сакската теза?
Comment