Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Секуи( секеи)- първобългари или угри?

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Относно арабските извори се сещам за Ибн Руста http://bgrod.org/volgabg/index.php?id=40 "1."Булгар 11 граничит с страной Буртас 12. Живут Булгаре на берегах реки, которая впадает в Хазарское море и прозывается Итиль, протекая между странами Хазар и Славян. Царь Булгар, Альмуш по имени, исповедует ислам. Страна их состоит из болотистых местностей и дремучих [263] лесов, среди которых они и живут. Они делятся на три отдела: один отдел зовется Барсула, другой - Асгал, а третий - Булгар. Живут же они все в одной и той же местности 13. Хазаре ведут торг с Булгарами, равным образом и Русы привозят к ним свои товары. Все из них (Русов или Булгар ?), которые живут по обеим берегам помянутой реки, везут к ним (Булгарам) товары свои, как-то меха собольи, горностаевы, беличьи и другие.". Също така и Ибн Фадлан, който нарича един от българските вождове Аскал (вероятно етноним) "Другая группа была с
    царем из некоего племени, которого называли царь Аскал. Он
    (Аскал) был в повиновении у него (царя Булгара), но только он
    (Аскал) еще не принял ислама. Итак, когда он (царь Булгара)
    послал к ним это послание, то они побоялись его намерения и
    поехали все в целом вместе с ним (царем Аскалом) к реке Джавашир".

    Comment


      #17
      dakata1974 написа Виж мнение
      Здравейте, твърдението, че сикулите са дошли от Волжка България не е лишено от смисъл. В арабските източници (в момента не се сещам кои по точно, може би Ибн Фадлан) се говори за племе "есегел", което първоначално се е опълчило срещу налагането на исляма във Волжка България. Мисля, че много изследователи слагат знак за равенство между шкеи/сикули/секели и "есегел".
      Toва добре,прочетох и линка даден по-долу, но оставаме в сферата на догадките. Арабинът дава многоообразна и достоверна информация за ВКБългария ,но нищо за секеите! Есегел може и да имат връзка ,но е напълно възможно и обратното. "Много изследователи..." ?! Ако са единствено на лингвистична основа по-добре да не ги вземаме предвид. Пуснах темата за да намеря исторически извори за призхода на секеите ,както и за възможната им връзка с Волжска България........




      Дакската теория също е вероятна ,но те май населяваха места по на юг?! А официално от даките произлизаха власи

      Comment


        #18
        Е, всъщност даките населяват именно Трансилвания - на север от Карпатите.
        А за влашкия произход - да, но от латинизираните даки. Именно затова споменах нелатинизирани даки, каквито е напълно възможно да са останали в онези земи и дотогава.
        Не можете да искате от мен да съм обективен, а не субективен, защото аз съм субект, а не обект!

        Comment


          #19
          SSmart написа Виж мнение
          Есегел може и да имат връзка ,но е напълно възможно и обратното. "Много изследователи..." ?! Ако са единствено на лингвистична основа по-добре да не ги вземаме предвид. Пуснах темата за да намеря исторически извори за призхода на секеите ,както и за възможната им връзка с Волжска България........
          По принцип съм съгласен с теб, само че други споменавания на есегелите в историческите извори не са ми известни, извън писанията на мюсюлманските автори, визиращи част от населението на Волжко-Камска България. Мисля, че при това положение лингвистиката е един от начините за подкрепа или за отхвърляне на дадена теория. Разбира се археологията също е важна, но едва ли е от решаващо значение, тъй като артефактите много рядко носят етнонима на дадено племе. Също така едно археологическо откритие би могло да се тълкува доста произволно от различните по националност историци: (така "доказано "тюркски по произход артефакт, за някои би могло да означава и "уйгурски", "киргизки", "басмилски" и т.н. ).
          Поздрави!!!

          Comment


            #20
            А секваните (Sequani) от "Галската война" на Юлий Цезар са, разбира се, траки. Така де, щом е имало келти в Такия, значи по линия на обмен на студенти е имало и траки в Галия. Което доказва още веднъж, че хуни, траки, прабългари и келти са един и същи народ. Както и сикулите (Siculi), племето, дало името на Сицилия, са родствени едновременно на херуските, етруските, хетите, лидийците и (отново) траките и прабългарите. Да не забравяме, разбира се, че на славяните някога са им казвали Sclavi, Sclavini и прочие, та ето че и те се оказват въвлечени във вихър от съзвучия и неясно роднинство с атлантите, прабългарите, траките и скитите...

            Впрочем, ските като спортен уред, музикалният стил ска и скандинавската богиня Скади не може да не са свързани с цялата тази работа.

            О, не, колкото повече пиша, толкова повече се увличам. Не би трябвало да пропускам клана на митичните първи датски крале - Скьолдунгите. И тъй като средновековните автори понякога са наричали датчаните даки (не е майтап), а такова нещо като румънска нация няма - значи и датчаните са българи!
            За античните италийски племена волски и оски няма какво да се разпростирам пред уважаемата аудитория
            Впрочем, сигурен съм, че българите са измислили и секса. Направо са се скъсвали.
            Last edited by gregorianus; 10-07-2008, 00:07.
            Луд на шарено се радва - цивилен блог

            Comment


              #21
              [QUOTE=gregorianus;221734]О, не, колкото повече пиша, толкова повече се увличам. ..................



              Това е за друга тема. Ако знаеш нещо пиши ,ако не , отвори си някаква от темите за шеги или пусни нова!
              ......а, и наздраве!

              Comment


                #22
                Правилно, правилно, спирам със спама
                Луд на шарено се радва - цивилен блог

                Comment


                  #23
                  С риск да ме наругаете академично...
                  Теофан споменава племето на северите, които са изтеглени от Аспарух да отбраняват проходите по Стара планина. От текста му се приема, че те са славянско племе, което може да не е вярно, но една грешка в гръцкото произношение лесно може да обърка изследвачите после!
                  Дали пък няма наистина такава грешка - секуи - секеи - севери?!?
                  Такова племе след това не е локализирано, нито в северната страна, нито в южната на планината. И както са настанени там, може и да са преместени на друго място, без някой да го е отбелязъл в изворите!

                  Пардон за невежеството!


                  Къде ми е танка???
                  От както е изобретен барута, ангелите не участват в сраженията на хората!

                  Comment


                    #24
                    танкиста от Харков написа Виж мнение
                    С риск да ме наругаете академично...
                    Пардон за невежеството!
                    Спокойно, никой няма да те наругае, нито пък имаш нужда да се извиняваш. Постът ти се вписва напълно в тона, духа, смисъла и въобще в нивото на темата.
                    А тя спокойно би могла да премине към Фундаментални Въпроси като: "Лангобардите, освен дълги бради, имали ли са дълги брадви?" и
                    "Гепарди ли са Гепидите?".
                    Нищо чудно някому да му "възникнат въпроси", след като прочете свободни съчинения и за тях.


                    Хайде и аз да спра със спама.
                    Recalibrating my lack of faith in humanity...

                    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                    Comment


                      #25
                      "Лангобардите, освен дълги бради, имали ли са дълги брадви?"
                      Примерът случайно ли ти хрумна, защото това е теза на Оукшот – точно, че не става дума за бради, а за брадви?


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        #26
                        Това е стар лаф. Не знам, чия теза е и може и да е смислена, но съм сигурен в блестящия дираджийски подход и ниво, с която ще бъде разчепкана, стига с нея да се заемат любопитните умове на Бойна Слава. Но дет' се вика, нищо не е станАло стига да са добронамерени умове.

                        Btw и твоят пост е непоправимо дираджийски, защото след като изрично съм декларирал, че спирам със спама, ти ме подтикваш с въпроси да продължа по него! Сега остава да постнеш нещо на руски...за предпочитане дълго и картинката ще е съвсем мила.
                        Recalibrating my lack of faith in humanity...

                        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                        Comment


                          #27
                          R.

                          Здравей SRH,
                          SRH написа Виж мнение
                          Секелите пък традиционно смятат, че са наследници на Атила.
                          - Тоест те се самоопределят като хунско племе. Като такива ги определят и маджарите по-късно.

                          Май обаче има и други теории за произхода им - авари, гепиди, тюрки.
                          -Те също са верни.

                          Смята се също, че тия са си маджари, които са били изолирани.
                          - Не са маджари, защото маджарите идват по-късно.

                          За българи обаче и дума не става.
                          - Това е вярно.

                          А идеята, че са се появили през 1400 г. от Волжка България е тъпа, понеже маджарите се появяват в района на Карпатите около 900 г. и имат взимане-даване със секелите. Демек това става 500 г. по-рано.
                          - И това е вярно.

                          Инак виж това. Авторът е пътувал явно много из Румъния, вероятно има някакво право да твърди, че е имало много българи. Работата е там, че по никакъв начин не подкрепя твърденията си с някакви източници. Всичко са лингвистични и донякъде фолколрони заключения. Само че на тая база тия хора са румънци/унгарци.

                          - И това е вярно.

                          Е, сега как може от толкова верни неща да не се разбере истината. Ами тя е много елементарна тази истина.

                          Шекели - етимологично на маджарски означава граничен страж. Т.е. маджарите заварват някакви стражи които наричат шекели, свои предшественици, най-унгарци и т.н.
                          Българи - етимологично означава на латински стражи на проходите (или долините). Тюрките на Есперих заварват българите в Мизия, наричат ги свои предшественици, най-българи и т.н.
                          Като генерално заключение: Новите племена заварват служебните формирования останали от Римската Империя ( прехранващи се с данък върху охраняваната територия, която впоследствие прераства в национална държава) и се идентизират с тях. И това не го казва враг на българите, а Паисий по друга такава идентизация - на авари и българи и се "получил" "нов, млад народ". Картинката е проста и ясна господа. Маджари и шекели в унгарската Пуста са това, което са тюрки и българи в Малка Скития.
                          Поздрави.

                          Comment


                            #28
                            SSmart написа Виж мнение
                            В броя на в. "Дума" от 21.04.2008г.,стр.16, в статия със заглавие "Унгарския автономистки синдром" с автор Пит Бучър( вероятно псевдоним на български журналист) се натъкнах на следното:".....Националния съвет на Секуите (така румънците наричат тази част от Карпатския рог, в която компактното население са секуите- трансилванските първобългари, дошли от Волжска България и унгаризирани около 1400г.)-прокламира автономията на област Секуйеск....."

                            Възниква въпросът какви са секуите( секеите)- първобългари или угри,на който сам не мога да отговоря и затова реших да потърся помоща на БС. Естествено ,че отговорът не е възможно да е лесен и еднозначен, но смятам че ще е интересно да го изясним във възможно най-голяма степен!
                            Секелите са прабългарско племе и тяхната история и съдба е много тясно свързана с историята и съдбата на останалите прабългарски племена в Централно-Източна Европа, пък дори и с историята на България чак до средата на ХV в.

                            По време на работата си върху Златното съкровище от Наги Сент-Миклош проучвах и този въпрос, да се надяваме, че за участниците във Форума ще бъде интересно да се запознаят по-подробно с него на основата на една извадка от различни места на моята монография:

                            Независимо и покрай този “малък, домашен”, наш проблем, но по-точно скандал, горепосочената черта на староунгарските хроники се проявява още и по отношение на секелите, за които чисто и просто изобщо не може да бъде вярно и това, че те още след Крумхолдската битка, от страх от отмъщението на западните народи, хванали пътя за Ердей, т.е. за Трансилвания, където “се нарекли не маджари, а променили името си на секлери” и когато маджарите се върнали обратно в Панония, секелите “излезли да ги посрещнат в Русинско и заедно с тях завладели Панонското княжество”, но след като го завладели, получили своя дял не там, а в крайграничните планини, където смесвайки се с власите, започнали да употребяват буквите им [Юхас 1985, 252-253] – тази пъстра смесица от сантиментални мечти, мъгляви спомени и несполучлив опит за обяснение миналото и настоящето на секелите е всичко друго, но не и самата научна истина за тях.

                            В действителност, самите секули, може би наистина около 3 хил. на брой, както е в хрониката на Шимон Кезаи, заедно с голяма група хуни, се спасяват с бягство от някакво голямо клане и се установяват в Панония, а впоследствие, неясно точно кога, но според нас, чувствително по-късно, но във всички случаи, още или може би по-точно, доста преди пристигането по тези земи на маджарите, постепенно и по родове и племена, се разселват към Трансилвания, иначе най-малкото завинаги ще си остане необяснимо присъствието и продължителната съпротива срещу маджарите, на княжеската фамилия Дюла например в Седмиградско с техните градове и крепости, да не би тях да са ги строили и напълнили с народ маджарите чергари, които още в по-предишната си родина, Ателкузу, не се занимават с нищо друго освен с война и грабеж и преживяват предимно от нея, а пристигат тук, след Онази много поучителна среща с цар Симеон, премръзнали и гладни, голи и боси, само с по един дръглив кон, но и той неподкован, поради което поне половината от тях изпопадват в мрачно-глухите пропасти на Верецкия проход.

                            Свидетелство доказателство за това, че секулите са се заселили в Панония още при нахлуването на първата вълна хуни и много преди прословутото унгарско “Завладяване на родина”, е и фактът, че те са съвсем различни от унгарците по чистото си, без други примеси потекло; по своите по-строги нрави, както и по разпределянето на земята. По-късно вече, но по това време, около 1435 г., те “още не са забравили скитското писмо” и си служат с него, “като изрязват изкусно пръчки, наподобявайки казаното” (ЛтИзв-5.1); в специално изследване върху секелите от 20-те години се твърди, че всеобщото, отдавна изградено мнение в науката и обществото е, че секелите “произхождат по права линия от хуните на Атила”, при това, когато неговият син Чаба, заедно с останалите му верни хуни се изтегля към Гърция, неговия пример не го последват три хиляди войни хуни и те, под предводителството на Ömedzur, се установяват в Csiglemezö, днешния комитат Csik; историци и етнографи обсъждат усилено въпроса дали секелите приличат повече на хуните, на аварите, на българите или на кабарите; самите секели знаят, че водят произхода си направо от Атила, докато, пак според тях, унгарците са не повече от братовчеди на великия крал на хуните (B. Jancsó).

                            Според това, което на място установява проф. Т. Балкански [1996б], осъществил уникалното за българската наука теренно проучване описание на разпръснатите върху огромна територия 146 населени места, секуите от окръзите Ковасна и Харгита “знаят, че не са унгарци, че имат различна от унгарците антропология, че тяхната родина е била около Волга”; “уточняват, че по-рано е имало разлика между езика на унгарци и секуи; унгарците са дошли от Азия, а секуите от Волга”; чангъите от окр. Хунедоара “се смятат за част от секуите”, като сред самите секуи има както белодрешковци, напри- мер тези в окръг Сибиу, така също и чернодрешковци [38,44-48]; в музея на секелското градче Кристору Секуеск в окръг Харгита са изложени две от известните прабългарски каменни фигури, наричани от някои изследователи “баби”, най-вероятно съкратено от общтюрк. балбал, българска делва, а по паметниците навсякъде “присъства знакът на Тангра” [97]; днешните чергедски българи говорят и казват на румънски език: Sîntem bulgari şchei – “Ние сме българи шкеи” [18-19].

                            Всички тези лингвистико-етнографски данни и сведения, както вече отбелязахме изобщо за секелите малко по-горе, сегашните румънски секуи надали са научили или пък заимствували(!?) от латиноезичната хроника на Туроци, както допуска малко по-горе цитираният унгарски езиковед проф. Д. Немет, особено когато по принцип е ясно, че там и тогава латински език владеят и ползуват само католическите свещеници, които по него време надали са повече от един на 4-5 села, и най-много един-двама на сто от по-едрите и културно издигнати феодали, а католическите манастири пък надали са толкова нагъсто, че да са в състояние да обучат на латински език такъв процент от местното население и то на такова ниво, че то да може да прочете, запомни и превърне в предание и легенда не особено ясните страници от Хрониката на Туроци!?

                            Именно тези факти вече изграждат и твърдото ни убеждение, че късноантичните и ранносредновековни панонски от една страна и трансилвански, от друга, секели са в действителност двата големи, вече относително самостоятелни дяла на секелите болгари изобщо, разселени или заселили се съответно и от двете страни на Среден Дунав.

                            И доколкото столицата на Трансилвания, гр. Ерделю става унгарски едва през 1002/3 г. след нейното превземане и убийството на Дюла-младши от страна на крал Стефан ² (997-1038), когото кралят убил несправедливо и от когото “Заграбил несметно количество съкровища, главно от злато, бижута и скъпоценни камъни” [ЛтИзв-5.1, 90,99,104], то очевидно и по необходимост, за населението по тези земи и през това време, все още изобщо не може да се говори като за “тюрко-българи, славяно-българи, секлери и маджари, които са говорили и на езика на тюрко-българите”, нито пък като за “унгаризиращи се секлери”, а единствено и само като за прабългари, болгари или тюркобългари с болгари или прабългари секели и за славяни склавини, а така също и като за славянизиращи се прабългари и секели [вж. и срв. Юхас 1985, 283].

                            Що се отнася до самото “племе на секулите”, то надали е достатъчно точно и пълно, възприетото и от проф. П. Коледаров [1979, 17] допускане, че това племе изпълнява “граническа служба на територията на България” [Фехер 1924, 55], защото секулите си живеят по тези места при условията и в рамките не на типичната за западното Средновековие феодална раздробеност и почти затворена самостоятелност, а на характерната за Първата българска държава сравнително свободно-гъвкава централизация “според източния образец и традиция” (П. Юхас), докато на такава служба те са изпращани от унгарските крале по-късно, след заграбването на отвъддунавските български земи от страна на маджарите, най-вече, за да защитават държавата им от нахлуванията на съседите печенеги и кумани (B. Jancsó).

                            В рамките и при условията именно на една такава “централизация” се дават и възлагат големи права, но и отговорности и задължения на областните управители и подвластното им население в Отвъддунавска България, които областни управители обаче по принцип се назначават, но с оглед на особено важните и значими за цялата държава, политически събития и мероприятия, и получават и изпълняват указанията на централната власт [Юхас 1985, 20,63], така че единствено разположението на племето на секулите на най-северната граница на Българското царство предполага и изисква изпълняването от негова страна, допълнително-паралелно към всичките му останали функции и задължения, и на някои гранични функции и задължения, които то обаче изпълнява по-скоро по собствена инициатива и заради себе си, а не защото е натоварено и оторизирано от централните български власти.

                            В Трансилвания унгарски племена започват да усядат през Х в., а през Х²-Х²² в. Областта преминава под властта на унгарските крале, които заселват по-късно тук и “венгров-секеев (секлеров)” (БСЭ), но които нови заселници в действителност, както допълнително ще се аргументира по-долу, изобщо не са никакви “венгри”, а прабългарите есегели, добре известни още и като zеkuli, zicula, székely, секули, ñàêîuè, секуи, шкеи и др., от което народностно название, между впрочем, безспорно е и често срещаното в македонските юнашки народни песни мли Секула, както и бълг. фми Зикулов (Сф) [ЛНб], и част от които есегели много отдавна са унгаризирани или славянизирани.

                            Синтетична представа както за самите секели, така също и за сложността на проблема, дава научно-популярна бележка в Интернет, според която към момента тюрките секели са повече от 1.5 млн. и живеят в Румъния, в областта, северно от Карпатите, докато секелите от Тигру-Муреш са регистрирани официално като хуни; секелите наистина са тюркско коляно от племето на хуните, в Сърбия са 500 хил., в Украйна – 50 хил., също толкова са и в Словения; за техния произход се смята, че те са унгаризирани хазари или друго тюркско племе; хуните имат седем дяла и секелите са един от тях, но известно е също, че те са тьолеси, което ще рече огузи, т.е. не трябва да се игнорира това, че те са от огузски произход; секелите казват, че са основното племе на хуните, хунският крал Геза ²² ги е разселил в северната част на Карпатите и така осигурил южната граница на кралството си; всъщност и името секел има значението “граничар; пазач на границата”; хуните достигат Европа през 370 г., но за секелите е повече от сигурно, че са тук отпреди това; по този начин и северните части на Карпатите се очертават като туранска география [Candoğan 2003].

                            Вече в един по-конкретен план, приема се още, че “Първиятъ клонъ на маджарите, Секелитh”, се преселват тук от маджарската равнина в края на Х в. и заварват в Трансилвания и специално около р. Марош, “г@сто прабългарско и българославянско население”, ко- ето “упражнява силно влияние върху секелитh”, включително и многовековното влияние на българската черква, което не отслабва и по-късно и следите от което са останали и в “прамаджарското” – секелско, рунно писмо”, където наред “съ знацитh на старотурскитh надписи при Йенисей, се намиратъ и нhколко глаголски и “кирилски” букви” (Г. Фехеръ).

                            Но още по-конкретно, областта на днешния гр. Надь Сент-Миклош от общо 30 местонаходища на секелски рунически надписи на територията на дн. Австрия, Германия, Италия, Румъния, Турция и Унгария, заема четвърто място по количество и плътност на такива надписи, което показва, че през онова време секелите българи имат едно направо дори масирано присъствие в тази област [The Székely 2004, 17].

                            Относно произхода на секелите, на друго място, проф. Г. Фехеръ [1926] пише, че Hóman (1921) “установилъ още по-точно”, че секелите не са преселени от маджарските крале, а са чужд, източен народ, който вече живее в Унгария при идването на маджарите, и че тук трябва да приемем мнението на Й. Тури, според когото, секелите са най-старите между сегашните жители на Трансилвания и не са били преселени от маджарските крале, а сами са завладели сегашното си отечество; те живели в маджарското поле, съединили се с там нахлулите маджари и научили езика им; преселили се в Трансилвания около края на Х в., след което там се преселили и други маджарски маси техни съседи; секелите са “аварски остатъци в ²Х в. в западно Маджарско”, докато другата част от аварите в Източно Маджарско се съединили като компактна маса с маджарите и се преселили в Югоизточна Трансилвания; името “Секель” и местни имена “Секель” са разпространени в Западно Маджарско, там, където не знаем да са идвали прабългари, и доколкото името на аварите не се среща нито в маджарските хроники, нито пък в местните имена, то трябва да приемем, че “името Секель (и Хунъ)” е употребявано вместо Аваръ, т.е. “Секель е било националното име” на аварите, употребявано от самите тях; аварите-секели живели близо цяло столетие под българска власт, българи и секели говорели един и същи тюркски диалект и имали една и съща тюркска култура [291-292].

                            След заграбването от маджарите на българската Трансилвания, крал Стефан реорганизира цялата страна на основата на териториални единици и създава т.н. кралски комитати, секелите обаче запазват родово-племенната си организация и древното си обичайно право; наред със своя тюркобългарски, започват да говорят и унгарски език, главно извън семейството и рода; назовават административните области според своята стара организация с името “столове” – унг. szék, влиянието и властта на които се простира върху военното дело, съдебно-административните дела и др.; в Трансилвания има 7 главни и 5-6 по-малки стола, които взети заедно образуват един комитат, но всеки стол поотделно разполага със собствено самоуправление; начело на всеки един от седемте главни стола стои назначавания от краля ишпан – лат. comes siculorum, който е едновременно главен управител, военен вожд и главен съдия [Юхас 1985, 95-96].

                            Относителната си самостоятелност и дори автономия в рамките на маджарската държава секелите запазват като че ли до техния бунт, а може и да си е било и чисто въстание, но кой да ти каже, когато унгарските историци или изобщо мълчат по въпроса, или пък го описват този бунт или въстание толкова пестеливо, че дори и мащабите му остават неясни [Histoire de la Transylvanie 1992, 231-235,276-277], затова до техния бунт от 1562 г., преди който взаимоотношенията им с държавата се изчерпват главно с регламентираната с кралски укази специфична военна повинност, съобразена обаче с техните древни традиции и обичаи, а така също и с плащането на данъци, в замяна на което секелите си имат дори “парламент” и такъв един “парламент”, събран през 1536 г. в Марошвашархей например взема решение и определя какво въоръжение трябва да имат отделните категории от секелската общност и как трябва да отиват на война [Юхас 1985, 203-204].

                            Социалната организация на секелите през Средновековието и в условията на маджарската държава се определя като феодално-дворянска, при която отделният индивид от мъжки пол се радва основно и единствено на две неща – лична свобода и задължение да служи в армията [Histoire de la Transylvanie 1992, 205-206], което обаче изглежда не ще да го е удовлетворявало и задоволявало този индивид от мъжки пол напълно и всецяло, защото, както впоследствие научаваме пак от същия източник, оказва се, че малко преди горепосочения бунт или въстание, през 1514 г., сред секелите избухва война, която от автора на този раздел се смята за “селска война” [234], но за оръжието се хващат също така и някои секелски общини и през 1571 г. [277], което като цяло безспорно навежда на мисълта, че секелите не живеят особено добре в рамките на маджарската държава, а се и чувствуват и възприемат и като отделно-различна от маджарската, етно-социална общност и така и до най-ново време, както се видя малко по-горе.

                            Живеещите в съседство или съвместно с по-многочислено влашко население, унгаризирани или славянизирани секели или секули започват и да се румънизират доста отрано, но поради това, че от 1919 г., на брой около 600 хил. (Г. Фехер), са в границите на румънската държава, където компактно населяват областите Марамуреш, Ла-Секуи и Седмиградско, те са подложени впоследствие и допълнително и на принудителна румънизация, която на места отдавна е приключила и понастоящем секуите в румънска Трансилвания, на брой 2-3 мил. души (Т. Балкански), говорят само румънски език, независимо че се самонаричат и биват наричани шкеи, като никак не са малко и случаите на пренасяне на същия етноним и върху българи, заселили се по тези места в по-късно време (Gombos; Т. Балкански), така че прабългарският по произход етнм шкеи в никакъв случай и по никакъв начин не може да се представя като крайно-закономерно развитие в румънския език на собствено индоевропейския по произход [Фасм-3, 664-666] славянски етнм sclavi (Б. Цонев) и още по-малко пък като “една от най-старите славянски заемки в румънския език” (В. Алексова, О. Младенова).

                            Впрочем Секула Детенце от македонските юнашки песни е Янош Секей или както е известен в унгарската история – Секели Янош, сестрин син на прочутия в цяла Европа, трансилвански войвода Янош Хунияди, който ясно защо, се определя в Histoire de la Transylvanie [1992] като “вероятно влашки болярин по произход” [223], но в действителност секелски княз и болярин, пълководец и участник в редица унгарски и коалиционни войни срещу турците по това време.

                            Янош Секей взема участие в похода на Владислав Варненчик през 1443-1444 г., преживява катастрофата и през 1446 г. е бан на Славония, загива през 1448 г. в бой с турците по време на Втората косовска битка, което всъщност и обяснява и неговото присъствие и място в българския и по-точно, в македонобългарския епос от това време.

                            От секелския род на Янош Хунияди води началото си унгарската кралска династия Корвин; самият той е създател и изявен пълководец, командващ комплектуваната изключително от секели трансилванска войска ((B. Jancsó), както и регент на унгарския престол; през 1438 г. е бан на Северин като част от заграбения от маджарите Български Банат, а през 1441 г. е войвода на Трансилвания; през 1440 и 1441 гг., начело на унгарските войски, удържа “бляскава победа” (П. Миятев) над турците при Белград, а следващата 1442 г. напълно унищожава войските на султан Мурад край днешния румънски град Сибиу в Трансилвания; есента на 1443 г. разбива турците при Ниш, но и той преживява катастрофата край Варна от 1444 г.; вече много възрастен, взема участие и в битката при Белград, умира от чума в Земун на 11.08.1456 г., крепостта му, която се намира в покрайнините на гр. Хунедоара, сега е най-величественият, напълно запазен замък на територията на Трансилвания; възпят е в българските народни песни като обаятелния епичен герой Янкул войвода (Т. Балкански), също и Jankó Szibineáni (B. Jancsó), Янко Сибинянин или Янко Янкула (П. Миятев) [Огнянова 1980, 270-284].
                            Last edited by ; 20-01-2009, 15:25.

                            Comment


                              #29
                              Секелите са прабългарско племе...

                              ...те са унгаризирани хазари или друго тюркско племе; хуните имат седем дяла и секелите са един от тях, но известно е също, че те са тьолеси, което ще рече огузи, т.е. не трябва да се игнорира това, че те са от огузски произход;
                              ----
                              каменни фигури, наричани от някои изследователи “баби”, най-вероятно съкратено от общтюрк. балбал, българска делва, а по паметниците навсякъде “присъства знакът на Тангра”
                              Значи все пак тюрки?

                              Comment


                                #30
                                SRH написа Виж мнение
                                Значи все пак тюрки?
                                През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските племена са към тридесетина
                                и всички те, включително и секелите, са тюрки по произход и принадлежност!

                                Comment

                                Working...
                                X