Структура на държавното управление през ПБЦ и ВБЦ

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не мога да приема, че всички деспоти стават царе.
Алексий Слав, Яков Светослав, Войсил, Константин, Добротица например не стават царе.

[resavsky]

Титлата "деспот" Алексей Слав и Войсил не получават от българския цар.За кой Константин говориш?

А Яков Светослав е изключение от правилото.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

За кой Константин говориш?

За Констандин деспот от Лондонското евангелие, зет на великия цар Йоан Александър.

[resavsky]

Този Константин хич не е ясно дали е получил титлата си от Иван Александър или от Стефан Душан.За Добротица си прав - вероятно е получил тази титла именно от Иван Александър но не е имал шанс да стане цар.Първо Иван Александър е живял прекалено дълго и е имал доста синове кандидати за слава / разбирай царско достойнство/.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Отъждествяването на деспот Константин от Лондонското евангелие с Константин Драгаш е доста спорно. Във всичките си грамоти Константин Драгаш се нарича "господин". Тезата на Й. Иванов за тъждеството на двамата Константиновци категорично се отхвърля от Хр. Матанов.
Но освен този Константин, има и други деспоти - Елтимир, Срацимир, Шишман...

Протостратор не е ли началник на конницата?

Много уместен въпрос.
В Ромейската империя първоначално протостраторът е бил командирът на конницата. По-късно протостраторът става главнокомандващ армията. В България главнокомандващ е великият воевода. Предполагам, че затова Д. Ангелов приема, че протостраторът отговаря за снабдяването и доставките на оръжие. Но може и да греши.:sm186: Както знаем, титлите са се превеждали. Не е изключено протостратор да е гръцки аналог на българското велик воевода. Т. е. протостраторът е главнокомандващ армията.:sm186:

[resavsky]

Но пък деспоти като Георги Тертер,Михаил Шишман и Иван Александър стигат до царското достойнство.

[resavsky]

Прави впечатление че когато царския престол е оваканатен поради един или друг повод /бягството на Иван Асен ²²²,смъртта на Георги Тертер ²²/ за цар задължително е избиран деспота като този избор не е срещал особени възражения.Следва да си зададем въпроса дали и Консатнтин Тих и Смилец преди да станат царе са носели титлата "деспот"?

[Юлиан Август]

Според мен Ресавски, търсим излишно такава практика. По-простото обяснение е, че при овакантен престол болярският съвет избира по принцип най-силния феодал помежду си. Дали той е деспот към момента или не, няма значение- важното е, че влиянието му явно е прехвърляло личните владения и е стигало да дърпа конците в Търново. Георги Тертер е бил само "стратег", няма сведения, че е имал деспотско достойнство. За Константин Тих, Смилец и Мицо Асен също.

[gollum]

А може би често деспоти са ставали люде, намиращи се в преки роднински отношения с династията, което и определя наследяването в случая. А в останалите случай да действа споменатото от Юлиан Август. Т.е. не че "деспот" е "съвладетел", а често това е човек, намиращ се в роднински отношения, позволяващи му да предяви претенции към престола или пък имащ достатъчно сила и политическо влияние за това.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Има само един сигурен принцип на унаследяване - от баща към син и то не винаги към първородния син. А поради една или друга причина, понякога този принцип не е спазван.
В другите случаи е както дойде.

[gollum]

Това е ясно, въпросът в случая е за "другите случаи". Очевидно е, че претенциите и най-вече възможността да се осъществят, са пряко свързани със силата и политическото (и друго) влияние на претендента. Т.е. ако приемем, че деспотите обикновено са били сред най-влиятелните фигури, то е нормално, че някои от тях ще стават и владетели впоследствие - без непременно титлата да има някакъв смисъл на "принц". Каквато е идеята на Ресавски, ако правилно съм го разбрал.

[resavsky]

"Деспот" в никакъв случай не означава и престолонаследник.Факт е че след смъртта на братовчед си Георги Тертер ²² Михаил Шишман е трябвало да бъде избиран от болярския съвет за цар.А защо в такава ситуация обикновено избират деспота - вероятно на фактическото му положение на втори човек в държавата/ мисля си че е възможно и юридически така да стоят нещата/.

[Darkas]

Да, Византия успешно ни дава нейния феодален модел на развитие, една от причините за неуспеха ни срещу османците

П.С. Поуката е да не се копират наготово чуждите модели на управление

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

В "другите случаи" мисля, че ясен принцип няма.
Ако някой не вземе властта със сила (Лахана), или пък яко някоя чужда сила не натресе свое протеже на престола (Йоан Асен ²²², Чака, Йоан Стефан), царят може да бъде избран на болярския съвет. Ако съществува изобщо някакъв принцип, то това е самото събиране на синклита за избор на владетел. А щом имаме избор, значи не е задължително да бъде избран непременно някой от деспотите. Но деспотите са в най-силни позиции заради своите големи финансови възможности, влияние и връзки с чужди владетелски дворове.

[Коцето]

Да, Византия успешно ни дава нейния феодален модел на развитие, една от причините за неуспеха ни срещу османците
П.С. Поуката е да не се копират наготово чуждите модели на управление

Всъщност феодалният модел не е византийски, в смисъл не е плод на развитие ( еволюция или деградация ) на техните институции. Според мен моделът се появява на Балканите следствие на кръстоносните походи. Общо взето променената политическа карта на региона за един немалък отрязък от време, дава някакво отношение и върху "незасегнатите" ( доколкото има такива ) страни. Най-малкото с постоянната преминаване на дадена владение в едни или други ръце. Със самата смяна в определената страна навлизат и създадените вече порядки. Може и да са напълно чужди за страната приемник- това няма значение, защото при тази динамика е невъзможно да се премине към оеднаквяване на отношенията. Просто за каквито и да е било преустройства е нужна стабилност, която нямаме за онова време.
Сега, дали това има пряко отношение към османското нашествие, е отделна тема.

Колкото до наследствеността, то съм склонен да мисля, че дестотите са избирани за царе, поради някаква роднинска връзка с двора.Принципа на легитимизма. А ако кандидатите са двама или повече, то може би наистина икономическият фактор е играел водеща роля. За тотално изборно начало е пресилено да се говори, особено през Средновековието.